Джулиана Багът
Сраснати (32)

Преша
Камъни

Преша оглежда бележките си. Проблемът е очевиден. Уилъкс е бил луд. Не само, когато е взривил планетата, но и преди това. В единия край на една страница пишеше: Добрият стар Бък и Колинс — вероятно негови приятели. Останалата част от листа бе изпълнена с преплетени змии. На друга страница имаше само цифри: 20.62, 42.03, NQ4, както и думи: Аз съм изкован от огън. Възроден сред пламъци. Какво ли значи това? Изглежда, е имал слабост към поезията. Една строфа, върху която явно е работел, се появява няколко пъти с различни поправки:

Всеки ден полита тя към купола небесен

и докосва с края на крилото си могилата свещена.

Признал ти бих това, но ням оставам, безсловесен,

защото красотата ти е дарба съкровена.

Беше начертал стрелка от „Признал ти бих това, но ням оставам, безсловесен“ до друг стих встрани: „Написана е истината във ефира ясен.“ Следваше списък на думи, които се римуват със свещена, блажена, променена, изморена, наранена — и с небесен — чудесен, тесен, ефикасен, прекрасен. „Романтик“ — ето как го бе определил Уолронд. За кого бяха написани стиховете? За майката на Преша? От мисълта за това й прилошава.

Иска й се да попадне на формули, записки за клетките, дегенерацията, възстановяването, нанобиологията… Вместо това се натъква на страници, запълнени със съзвездия, птици, завъртулки, стесняващи се спирали.

Втренчва поглед в играта на светлината, отразяваща се в корпуса на Финън. Чувства се толкова самотна. Плъзва поглед по рамото на Брадуел, което се издига и спуска с всеки негов дъх, по челюстта и овала на лицето му. Откакто изрече името й, той сяда в леглото, храни се и прави по няколко крачки, опрял ръка на стената — докосвайки лицата на призрачните момичета, които, изглежда не забелязва. Взира се в Преша, сякаш тя е някъде далече. Понякога прошепва името й или казва: „Благодаря ти.“ В тези моменти Преша има чувството, че земята под краката й се продънва. Сякаш пропада все по-надолу и по-надолу. И все пак през повечето време спи и тогава тя се връща към един и същи въпрос: как е успял Уолронд да проникне в ума на Уилъкс? Стаята се завърта около нея, а призрачните момичета сякаш я изпиват с пронизващи погледи.

— Ами ако в това няма смисъл?

Тя знае отговора. Призрачните момичета ще я преследват. Никога няма да я оставят на мира. На този бряг ще дебнат и ще се скитат вечно, ще дебнат и ще се скитат вечно.

Тя казва на Финън:

— Обърни страницата — и в конуса от светлина изниква нова страница от бележника на Уилъкс. Отново птичи нокти.

Но този път в полето се вижда дума: „Бриджит“. Второто й име. Еми Бриджит Иманака. Уилъкс не я е кръстил. Та той е научил за съществуването й години, след като е била родена, така че защо ще отбелязва второто й име — повече от десетилетие, преди тя да се появи на бял свят? Усеща, че се изчервява от гняв.

Приема го лично, сякаш я предизвиква. Какво иска от нея?

Тя става и се обръща на Брадуел, който продължава да спи непробудно:

— Добре, да си припомним всичко отначало. — Посочва десния край на масата. — Става дума за седморката, как е била създадена и какво е означавала за Уилъкс. Всеки неин член е силен в определена област. След бележките за Уилъкс записките за родителите й са най-подробни. Може би трябва да се засрами, че пропилява толкова време заради тях. Но иначе не би могла. Преша обожава усмивката на баща си. Открива собственото си лице в неговото. Очарована е от него. Дори от най-обикновените му жестове — например начина, по който подава на някого нещо, което е изпуснал. Все отнякъде трябва да започне — защо не от баща си, от онази част от същността си, която е изгубена?

— На този камък — продължава тя — съм записала всички препратки към лебеда; десният край на дъската е отделена за числата; Уилъкс е предпочитал определени числа. А на този камък е цялата информация за куполите, каквито и да са те. — Младият Елъри Уилъкс е бил обсебен от куполите.

Отива до масата и се опира на плота. Слага главата на куклата върху бележките за Лев Новиков. Дори да не проникне в мозъка на Елъри Уилъкс, ще опита с Лев Новиков — първата жертва на Уилъкс. Спомня си филма, в който младежът държеше майка й за ръка.

Оглежда стаята, взирайки се в очите на призрачните момичета. Винаги се спира пред едно от тях — нещо в лицето й, искрица в погледа й напомня за Фандра, единствената приятелка от детството й. Фандра и брат й Горс избягаха, преди да бъдат заловени от ОСР. Фандра бе с дълга до раменете златиста коса, сини очи и безформена лява ръка. Понякога, когато се смееше, имаше навика да пръхти и Преша се заливаше от смях. Неотдавна Преша случайно срещна Горс, когато отиде на първата тайна сбирка на Брадуел, посветена на История на сенките, и бе поразена от факта, че е жив. Разпита го за Фандра, но той отвърна лаконично, че нея я няма.

И въпреки че призрачното момиче няма златисти коси, Преша усеща, че Фандра е част от всичко това.

— Фандра — прошепва тя, — какво да правя?

Знае добре какво би направила приятелката й — никога не би се отказала.

Трябва й нов камък — само за думата „Бриджит“.

— Ей сега се връщам — подхвърля на Брадуел и затваря вратата след себе си.

Не може да се отърси от думите на Уилъкс — Аз съм изкован от огън. Възроден сред пламъци — и от змиите — винаги две по две, преплетени в спирала.

— Лев Новиков — казва си тя, навеждайки се, за да мине под клоните. Взима един камък. Какво пишеше в статията за смъртта му? Уилъкс се е опитал да го спаси по време на учение. Младият тогава Уолронд бе казал, че това е тъжен ден. А по думите на един офицер тогава Лев плува за първи път за сезона след скорошно възстановяване от някакво заболяване.

Преша забелязва голям объл камък. Вдига го с две ръце до гърдите си. Припомня си изражението на Уилъкс, докато Лев и майка й се държат за ръце. Дали Уилъкс не я е харесвал? Може да е ревнувал…

В съзнанието й изплува споменът за случая в реката — как едва не се удави в студените мрачни води, как ръцете, сигурна е, че бяха ръце, я изтласкаха нагоре. Представя си Лев Новиков — Уилъкс го е натискал надолу. Ако гледаш отгоре, не можеш да си сигурен дали човек се опитва да спаси някого, или да го удави. И щом като Уолронд е имал високо мнение за Уилъкс, той би очаквал най-доброто от него. Лев е бил болен и е било лесно да повярва, че младежът се дави, че спасяването му е обречено на неуспех. Уилъкс не е имал мотив. Лев е бил негов приятел.

Тя бързо се връща в къщата. Брадуел е неспокоен. Птиците на гърба му пърхат с криле. Тя оставя камъка на масата.

— Финън, покажи ми съобщението на Уолронд — това, което е оставил за седморката.

Финън се включва и Арт Уолронд се появява отново, рус и широкоплещест.

— Превърти напред — казва Преша. Образът се забързва. — Спри.

Арт притиска пръсти към устата си, скръства ръце и казва:

— Хората не решават просто ей така да се превърнат в масови убийци. Пътят, който води до унищожението, е дълъг, и Елъри го е извървял. Всъщност още върви по този път. Но започна от нулата. Аз бях там от самото начало. Трябваше да го спра още тогава. Сега вече го осъзнавам. Въпросът е, че той уби единствения човек, който можеше да го спаси. В това е иронията.

Уилъкс уби единствения човек, който можеше да го спаси. Лев Новиков. Да не би формулата да е била у него?

— Искам отново да погледна медицинските картони — казва тя на Финън. — Лев Новиков. — В светещия конус се появява папката на Лев. Тя прочита бележката на лекаря.

… Тремор на крайниците. Лека парализа на главата. Влошен слух. Намаляване на зрението от 20/20 на 50/120…

Преша разпознава симптомите. Ускорена клетъчна дегенерация. Майка й бе споменала, че Уилъкс е започнал съвсем млад да приема мозъчни стимуланти. Може би това е била една от задачите на международния клон на „Най-добрите от най-добрите“ — кампания в глобален мащаб, която е имала за цел да направи най-добрите умове още по-добри. В случай че Новиков и Уилъкс са започнали заедно да приемат мозъчни стимуланти, при нито един от двамата дълго не са се наблюдавали неблагоприятни ефекти. При Уилда е налице треперене, защото тялото й е прекалено незряло за толкова високи дози. А Уилъкс напоследък е започнал да трепери заради натрупването на стимуланти в организма му през годините. Вероятно при Новиков е имало важни медицински предпоставки, за да се повлияе толкова зле от стимулантите, или просто е приемал по-големи дози от Уилъкс, по-големи от всеки друг…

Уилъкс уби единствения човек, който можеше да го спаси.

Преша започва отначало. Новиков е имал ускорена клетъчна дегенерация, сочат медицинските доклади, а после нищо. Състоянието му изведнъж се подобрява. Вероятно Новиков е знаел, че стимулантите ще имат странични ефекти. Може сам да е предизвикал ускорена клетъчна дегенерация, защото е разполагал със средство, с което да обърне хода на заболяването, и е искал да го изпробва. Очевидно е успял, защото е започнал да се оправя. И това е било първото му плуване за сезона.

— Записките на Новиков — казва тя на Финън. — Искам всичко, което Уолронд е успял да събере — всичките му бележки, написани със собствения му почерк.

На екрана излиза един-единствен резултат: „Записки на Лев Новиков“.

— Отвори файла — казва тя.

Оказва се празен.

Защо тогава Уолронд е създал файл за записките на Новиков?

Освен ако това не е послание, че записките са съществували, но впоследствие са изчезнали.

— Покажи отново съобщението на Уолронд — нарежда Преша на Финън.

Черната кутия просветва и показва лицето на Уолронд. След като изрича встъпителните си думи, очите му се навлажняват.

— Не всичко е съвсем ясно. Не можех да рискувам с нещо толкова просто. Ако в търсенето стигнете до засечка и не можете да продължите, не забравяйте, че познавах ума на Уилъкс като всеки от вас. След като обмислих внимателно бележките си, се наложи да надникна и в бъдещето.

— Наложи се да надникна в бъдещето. Но защо? — Оглежда пръснатите записки.

— За мен тази кутия не бе достатъчно сигурна. Не можех да скрия всичко тук. Не се съмнявам, че познавате добре ума на Уилъкс — та това бе делото на живота ни, прав ли съм? Да предвидим следващия му ход. Е, ако се замислите за ума му, за логиката на мисълта му, ще разберете решенията, които взех. А щом приключите, ще осъзнаете, че всъщност кутията не е никаква кутия. Тя е ключ. Запомнете това. Кутията е ключ, а времето е от съществено значение.

— Спри — казва Преша.

Образът замръзва. Спомня си как Брадуел постави под съмнение твърдението на Уолронд. Времето е било от значение, когато все още е имало надежда, че Уилъкс може да бъде спрян. Не и сега. В това няма никаква логика. Освен това Уолронд се е страхувал да остави формулата в кутията. Файлът е жокер. Той подсказва, че тя съществува и че Уолронд вероятно я е скрил някъде.

— Къде? — Тя присяда на леглото. Изведнъж я хваща яд на Брадуел, въпреки че не е нито честно, нито логично. Нуждае се от помощта му. Поема дълбоко въздух. — Превърти записа.

Уолронд изчезва за миг от екрана, след която се появява отново и казва:

— Усещам, че са наблизо. Времето ни изтича. Ако слушате това, значи, всичките ни усилия са завършили с провал. — От гърлото му се изтръгва нещо средно между смях и ридание, след което добавя: — В края на краищата Уилъкс е романтик, не мислите ли? Иска славната му история да издържи на времето. Надявам се все някой да чуе това и да сложи край на историята му. Обещайте ми.

— Спри — казва Преша. Образът замръзва. Малката вила притихва. Навън е излязъл студен вятър. Клонка бръшлян потропва по прозореца. Би трябвало да каже на Финън да изключи конуса, ала допълнителната светлина й харесва. Мръква се. Главата й ще се пръсне.

Птиците на Брадуел помръдват под ризата му. Тя повдига крайчеца й, за да провери дали са добре, и зърва широкия му мускулест гръб. Кожата му все още е силно зачервена. Птиците изглеждат по-добре. Очите им блестят. Погалва ги по перата. Видът им е прекрасен — почти царствен. Тя се замисля: „Какво ли е да си свързан с нещо живо и винаги да усещаш с плътта си три туптящи сърца?“

Преша ги покрива отново, надявайки се да заспят. Тя също е изморена.

Брадуел се обръща. Иска й се да е до него, на топло. През цялото време спи на дървена скара на пода, където е студено. Ледът е образувал цветя по прозорците. Не желае да спи сама на пода. Иска да е в безопасност и да не мисли какво се спотайва в овощната градина, нито да си представя как Уилъкс дави Лев Новиков. Не иска да се пита какво търси второто й име в полето на Уилъксовия бележник.

Накрая ляга до Брадуел, мушва се под одеялото, повдига тежката му ръка и я слага на рамото си.

Усеща топлия му дъх.

Верни приятели. Ето какви са те — приятели — така че не прави нищо лошо. Ако между тях имаше нещо повече, не би си позволила да легне до него. Харесва й да усеща топлия му дъх на шията си.

В този миг долавя гласа му:

— Май се възползваш от състоянието ми.

Тя скача от леглото.

— Брадуел.

Очите му са ясни.

— Не съм във форма — усмихва се той. — Не бива да се възползваш от човек в такова състояние.

— Беше ми студено! — отвръща Преша и се обгръща с ръце. — Това е всичко.

— Така ли? — Очите му блестят.

— Ти си в съзнание. Наистина си в съзнание — казва тя.

— Може да се каже — кима той.

— Радвам се. — Казва го искрено. Чувства се замаяна от щастие. — Наистина се върна!

— Но аз не съм заминавал.

— Спаси живота ми там, навън — казва тя.

— А ти спаси моя тук, вътре.