Джулиана Багът
Чисти (34)

Преша
Спица

Преша не е сигурна за онова, което й се случи във фермерската къща. Припаднала беше на пода близо до входната врата. А след това се събуди на задната седалка на колата, носеща се сред Мъртвите полета. И никаква друга информация. Бяха ли й дали етер? Бяха ли я упоили, за да изпомпат съдържанието на стомаха й, защото е била отровена? Защо Ингършип ще й причинява нещо такова? Може би защото е пълна откачалка, също както и жена му. Защо иначе ще й казва, че няма да й стори нищо лошо, а после ще й дава отрова?

Усеща нараненото място на тила на главата си, която вероятно е ударила в пода, докато се бореше с Ингършип. Да, борба имаше. Но това е всичко, което помни. И сега, от време на време, усеща пронизваща болка високо горе на тила, вероятно сътресение на мозъка. И изобщо не се чувства добре. Все още й се повдига, а стомахът й е подут и раздразнен. Зрението й се замъглява от плътна мъгла. А всеки път, щом примигне, пред очите й за миг лумват китки призрачни цветя. Долавя околните шумове приглушено, сякаш слуша през притисната към стената чаша. А вятърът изобщо не облекчи състоянието й. От него зрението й се замъглява още повече, а в ушите си чува фучене.

От шофьора не е останала нито следа. Но никакво обръщане назад. Сега единствените й близки хора са Ел Капитан и Хелмут. И в този момент тримата се носят през Мъртвите полета на път за града. От време на време на светлината на фаровете се появяват Пясъчни създания и те профучават с колата направо през тях. А телата им се пръскат, разпадайки се на пепел, чакъл и камъчета.

Преша изважда проследяващото устройство от плика. А сигналът се движи по картата на Руините по идеално права линия и с прекалено висока скорост за такъв неравен терен. Тогава си спомня разказа на Брадуел за плъхоподобните зверчета, които улавял, докато лежал в засада на входа на по-малките тръби, останали невредими под руините на града — тръби, в които се побирали само по-дребните гризачи. Значи, Брадуел и Партридж са намерили чипа, закачили са го за някое от плъхоподобните зверчета и накрая са пуснали животинчето на свобода.

— Трябва да отидем до квартирата на Брадуел близо до Руините — заявява Преша. — Това е последното място, където видях Чистия.

— Значи, го познаваш?

— Да, познавам го.

— Но защо не ми каза преди?

— И защо да го правя?

— Хм — той хвърля поглед към Преша, сякаш се налага да преосмисли убежденията си.

— Хм — изсумтява Хелмут и също вторачва очи в нея.

Преша забелязва, че по-малкият брат кърши нервно пръстите на ръцете си. Тогава Ел Капитан тръсва рамене и измърморва:

— Престани.

— И не можеш да убиеш Чистия, когато го открием — казва Преша. — Не всички в Купола са лоши. Всъщност Чистия, когото търсим в момента, е добър. Той има добро сърце. Опитва се да намери майка си. Нещо, за което мога да го разбера.

— Аз също — отвръща Ел Капитан и нежният тон на гласа му, тъжен и унил, я изненадва.

— Аз също — изрича и Хелмут.

— Не можем да се разкарваме с тази кола из града — казва Ел Капитан. — Ще привличаме твърде много внимание.

— Знам къде живее Брадуел — започва Преша, — така че аз ще отида до дома му.

— Не си в състояние да изминеш целия този път пеша — възразява Ел Капитан. — Освен това един от нас ще трябва да остане при колата. Не ми се иска Пясъчните създания да видят сметката на този прекрасен автомобил.

— Добре — съгласява се Преша. — Ще ти начертая карта.

— Знам едно място, където можем да скрием колата — казва той.

Не след дълго Ел Капитан спира до един паднал билборд, който стои подпрян на стойката, която го е държала. Прилича на импровизиран гараж. Ел Капитан паркира колата под него.

Недалеч от мястото се вижда пропаднал покрив, подслонявал навремето редица бензинови колонки. Те се сгушват до него с надеждата да се скрият поне за малко от прашния вятър. Откриват и една паднала емблема с буквите Б и П, оградени в зелен кръг. Някога е означавала нещо. Но Преша не знае какво.

Тя открива една заровена в прахоляка метална спица, вероятно от мотоциклет. Никога не е била добра в рисуването, но затова пък може да разглоби часовника на дядо си, след което да го сглоби отново, да поправя вътрешните механизми на Фридъл и да изработва дребните фигурки от своята менажерия — гъсеницата, костенурката и различните пеперуди, тъй като е точна и прецизна. Надява се този усет към детайла сега да й се отплати.

В прахта, осветена от фаровете на автомобила, Преша започва да чертае карта на града първо от въздушен поглед. Тя показва къде свършват Руините и местоположението на месарския магазин на Брадуел, обозначено с хикс.

Щом Ел Капитан казва, че е разбрал, тя започва да чертае втора карта — на вътрешното разположение на месарския магазин, включително и на хладилната камера, където има най-голяма вероятност да открие нещо забравено, както и резервните оръжия. Налага се да му се довери, въпреки че не е сигурна дали това не е грешка. Той е истински изпълнен с омраза. Но въпреки цялата тази агресия и жестокост, в него тя вижда човек, който иска да бъде добър. Все пак той не искаше да участва в Играта по собствено желание. В един по-различен свят дали нямаше да е по-добър човек? А може би това важи за всички тях. Може би това е най-големият подарък, който Куполът може да предложи — когато живееш на едно достатъчно сигурно и безопасно място, можеш спокойно да се преструваш, че винаги ще взимаш най-правилните решения, дори да си отчаян. Като се държи така ужасно с брат си, вероятно се опитва да скрие обичта, която изпитва към него и която не може да си позволи да покаже. Хелмут е единственият близък на Ел Капитан, който, въпреки своята сприхавост и необуздан характер, притежава една дълбока преданост. А това е ценно качество. Пита се как ли е изгубил родителите си и дали мисли за тях, колкото Преша мисли за своите и за дядо си. Но Ел Капитан има склонност към жестокост. Нещо, което Преша не притежава. И знаел ли е, че изоставяйки шофьора насред Мъртвите полета, това означава да бъде изяден жив от Пясъчните създания? Преша не е сигурна в отговора. Тя не спира да си повтаря, че има шанс шофьорът да е оцелял. Но това е само едно желание. И най-вероятно не е станало така.

— Да вървим — казва Ел Капитан и се изправя. — Всичко е ясно.

— Ясно — повтаря Хелмут.

Ел Капитан сваля пушката от гърба си и я подава на Преша.

— Не напускай колата, каквото ще да става. И стреляй по всичко, което се движи.

— Дадено — отвръща тя, въпреки че не е сигурна дали ще може. После се качва на шофьорското място и затваря вратата.

— Ако се наложи да се махнеш оттук, палиш веднага двигателя — казва й той. — Ключовете са на стартера. А мен не ме мисли.

— Не ме мисли — повтаря Хелмут.

— Не мога да шофирам.

— Въпреки това е най-добре да имаш ключовете под ръка — той поставя ръка на покрива на колата. — Бъди внимателна.

Ел Капитан определено се беше влюбил в колата.

— Никъде няма да ходя — отвръща Преша, която се чувства негова длъжница. Кой друг би й помогнал толкова много? Без него изобщо нямаше да се справи. — Стигнах дотук благодарение на теб.

Той поклаща глава и казва:

— Пази се, чуваш ли? — поглежда към мрачните очертания на потъналия в развалини град. — Ще тръгна по този път — посочва той. — Познавам го добре. Ще ме отведе близо до Руините. А после пак по него ще се върна обратно.

Преша проследява с поглед как се отдалечава, но скоро пейзажът става замъглен. Цялата обширна територия на Мъртвите полета е покрита с пепел. Пясъкът се вдига на облаци и се завихря над равната местност. Земята е осеяна с буци асфалт, доказателство, че от тук някога е минавала магистрала. Последното, което вижда, е Хелмут. Той се обръща назад и размахва дългата си кльощава ръка. След няколко секунди двамата се изгубват в мрачната и мъглива далечина. Налага се да изключи фаровете. Всичко потъва в мрак.