Маргарет Мур
Рицарят на Розамунд (3)

Трета глава

— Моите почитания, милорд — обърна се сър Кийнън към лорд Боклер. — Простете дързостта ми, но не съм имал удоволствието да бъда представен на тази красива млада дама.

Докато баща й се обръщаше усмихнат към нея, Роуз се опитваше да не се изчерви. Не трябваше да показва по никакъв начин, че вече е срещала уелския рицар и, преоблечена като селска девойка, го бе целунала страстно.

— Сър Кийнън Морган от Уелс, позволете да ви представя дъщеря си, лейди Розамунд, и нейния годеник, сър Доминик де Вълей.

— Ах, щастливата двойка! — Гласът на сър Кийнън не издаваше нищо, когато той се наведе над ръката на Роуз. Тя настръхна и дръпна ръката си веднага, след като той я целуна. Рицарят вдигна очи и я погледна така, сякаш искаше да стигне до сърцето й и да прочете истината, която тя не искаше да сподели с него.

Изправи се и се усмихна незаинтересовано, сякаш я среща за първи път.

— Слуховете за вашата красота са били преувеличени, милейди — каза той и се обърна към годеника й. — Поздравления, сър Доминик, вие сте щастлив мъж.

Доминик прие комплимента снизходително. На Роуз не й хареса пренебрежителното отношение на годеника й, особено след като забеляза, че в очите на уелсеца проблесна гняв, докато лицето му остана сдържано.

— Лорд Боклер, чудех се дали може да ми отделите минутка — продължи сър Кийнън. — Искам да поговоря с вас за арената за турнира, защото се страхувам, че на места е доста мочурлива.

— О, да, разбира се — отговори баща й и се отдалечи заедно с рицаря, докато продължаваха да говорят.

— Сякаш е експерт — присмя се Доминик. — Баща ти е отличен домакин, любов моя, но се страхувам, че някои мъже могат да се възползват от това.

Роуз погледна изумено годеника си.

— Как може сър Кийнън да се възползва от баща ми?

— Има дързостта да се появи тук. Бащата на този уелсец не беше нищо повече от овчар, преди да бъде посветен в рицарство. Не мога да одобря някой с толкова обикновен произход да участва в турнира. Баща ти не трябваше да позволява това да се случи. Предлагам ти да се държиш настрана от сър Кийнън Морган.

Разгневена от скрития упрек към баща й и властния тон в гласа на своя годеник, Роуз го изгледа студено.

— Да го приема ли като заповед, Доминик?

Без да осъзнава яростта й, той се усмихна покровителствено.

— Разбира се, че не, скъпа. По-скоро като предложение.

— Добре, защото все още не си ми съпруг или господар — отсече тя, преди да го остави и да отиде при другите гости, които стояха в близост до олтара.

Два дни по-късно Кийнън се разхождаше през селото по пътя, водещ към ковачницата. Шлемът му трябваше да се поправи на няколко места. Въпреки че това можеше да свърши оръжейника на замъка, Кийнън предпочиташе да наеме някой, който би имал нужда от възнаграждението. Освен това искаше за малко да се махне от онова място. Там всичко му напомняше за веселата, игрива лейди Розамунд, а това бе непоносимо за него.

Когато сутринта след целувката я срещна в параклиса, той се питаше какво ще направи младата жена. Но тя не направи нищо. Въпреки че не го пренебрегна, както очакваше, тя се държеше с него както с всеки друг гост. Съжаляваше, че нямаше възможност да поговори с нея, но тя непрестанно му се изплъзваше.

Просто искаше да знае защо го бе целунала. Може би това беше нейната представа за шега, но ако бе така, той не го намираше за забавно.

Вероятно това беше внезапен порив на жена, която скоро ще се омъжва и иска за последен път да се наслади на свободата си. Той можеше да я разбере, особено с годеник като Доминик.

Каква беше причината жена като нея да приеме предложението за брак на Де Вълей. Тя бе любезна, дружелюбна и великодушна. Беше забелязал как заповяда на командира на гарнизона да се погрижи бедните да получат остатъците храна от замъка. Слугите се отнасяха с нея с уважение, а често дори и с обич.

Разбира се, Де Вълей беше богат човек с могъщо семейство, което имаше огромно влияние в Двора.

По свой собствен начин изглеждаше приемливо, но му се струваше, че лейди Розамунд бе твърде интелигентна, за да се подведе от добрия външен вид. Също така не мислеше, че е алчна или амбициозна.

Изплашен женски писък достигна до ушите му и той се огледа. Беше сам на калния път и не можеше да определи от коя посока дойде писъка.

— Помощ!

Жената би трябвало да се намира в къщата от лявата му страна. Въпреки че бе невъоръжен, той се втурна към входната врата и я бутна. Дългогодишният опит му показа, че не трябва да действа стремглаво, когато влезе в слабо осветената стая. Но неговата загриженост за благополучието на жената го караше да бърза.

Тъкмо когато чу един мъж да изрича ядно проклятие, последвано от удар и болезнен женски вик, откри стълбата, която водеше към горния етаж.

Взимайки по две стъпала наведнъж, Кийнън изкачи стълбата и нахлу в стаята, където намери разсъблечения сър Доминик да удря руса жена с опакото на ръката си. Жената, която бе облечена само с риза, падна назад върху разхвърляното легло и се сви като изплашено животно.

С един скок Кийнън се озова до сър Доминик, хвана го за рамото и го дръпна.

— Спрете! — заповяда той.

Презрително ухилен, русият мъж се освободи от хватката на Кийнън.

— Остави ни, уелсецо. Това не те засяга…

Кийнън погледна гневно Доминик.

— О, не, засяга ме. Аз съм рицар и съм се заклел да защитавам жените, при това всички жени. Вие също сте дал клетва. Това ли е начинът, по който изпълнявате задълженията си?

Доминик изправи рамене, като се опитваше да заеме отново достойна поза.

— Нямаш право да осъждаш моите действия. Не си нищо повече от син на овчар, докато моето семейство поколения наред е сред най-видните в страната. А сега изчезвай, уелсецо, за да мога да накажа тази курва така, както тя заслужава, след като се опита да ме ограби.

— Не съм — извика жената, скочи от леглото и коленичи пред Кийнън със смирен поглед и умоляващо сключени ръце. — Кълна се в Бога, че не съм го направила. Попитах го само за сумата, която ми беше обещал.

Кийнън сви уста презрително, докато се обръщаше към Доминик.

— Отказвате да платите възнаграждението на проститутката?

— Тя не ме задоволи. Защо трябва да й плащам?

— Направих всичко, което искаше — проплака жената. — Не беше моя вината, че той не може да… — Тя млъкна, забелязвайки мрачния поглед на Доминик.

Кийнън погледна норманина и вдигна въпросително вежди.

— Искате да я накажете заради собствената си неспособност?

Доминик грабна халата, който лежеше на един стол до леглото.

— Ще съжаляваш за това, уелсецо — изръмжа той, докато пресичаше стаята. — Ще се разправям с теб на турнира.

— Ще бъде удоволствие за мен да се изправя срещу вас в двубой, сър Доминик — каза Кийнън. — Тогава ще видите какво е да се изправите срещу мъж, който може да отвърне на удара.

Норманинът промърмори ядно проклятие и забърза надолу по стълбите.

— Благодаря ви, сър — каза жената, като се изправи. — Вие сте истински човек на честта, за разлика от някои други, които се мислят за такива. — Тя отвори ризата си така, че да може да му предложи по-добър изглед към деколтето си. — Ако останете, ще ви покажа колко съм благодарна.

Кийнън се обърна.

— Трябва да се погрижа за други неща.

Наистина, трябваше да предупреди лейди Розамунд, че Доминик е порочен, брутален човек, който не би се поколебал да удари жена, когато се разгневи, дори пред него да стои собствената му съпруга.

Ако премълчи, ще бъде отговорен за цялото й бъдещо страдание.