Лора Лей
Улф и Хоуп (8)

Глава 7

Хоуп усети бързото нахлуване, разтварянето на плътта, която никога не бе познала подобно дебело проникване, инстинктивното стягане на мускулите около твърдия, горещ пенис. Дъхът й секна и тя изгуби всякакъв контрол над тялото си. Наклони бедрата си, за да поеме повече, борейки се да диша, когато Улф започна да се движи вътре в нея с плавни, ритмични тласъци.

Ерекцията му беше като горяща факла. Бедрата му се движеха твърдо, докато силните му ръце държаха нейните стабилно. Напрежението, вече издигнало се до неподозирани висоти, започна да се стяга допълнително. Хоуп беше близо до оргазма. Толкова близо, но се страхуваше да му се отдаде. Ако Улф се отдръпнеше сега, не би могла да го преживее.

Вагината й потръпваше все по-често, мускулите й конвулсираха, подготвяйки се за оргазма, който щеше да я разкъса.

— Този път ще се случи, бейби — закле се Улф, когато Хоуп се стегна, очаквайки той да се отдръпне. — Без повече дразнене, Хоуп. Свърши за мен, бейби. Отдай му се, защото аз ще свърша. — Тласна се силно и дълбоко. — Ще те изпълня със семето си. Свърши за мен, сега.

Тя трябваше да му се довери. Тялото й нямаше да издържи отново. Ако той се отдръпнеше, сърцето й щеше да се разкъса на парченца. Тя усети как мускулите й започват да се стягат, а вагината й тупти конвулсивно. Тялото й започна да потръпва, когато оргазмът й наближи. Той щеше да я погуби, но тя щеше да умре с готовност заради него.

Тогава я връхлетя. Хоуп вече нямаше сили да крещи, но от гърлото й се изтръгна нисък, продължителен вик, когато той започна. Енергия завибрира по тялото й, от вагината и клитора й чак до утробата. Започна да се обвива около нея, предизвиквайки малки унищожителни експлозии. Хоуп потръпваше от силните тласъци на Улф, свиваше се конвулсивно около пениса му, когато той извика собственото си освобождение.

— Мамка му. Не. Не! — Жената чу горчивото му проклятие миг преди да усети промяната.

Очите й се разшириха, когато почувства пениса му по-твърд и по-твърд. Сякаш средната част на ствола стана дори още по-дебела. Разтягаше стегнатите мускули на влагалището, разделяйки ги по-пълно. И не спираше. Продължаваше да се подува, докато Улф се движеше с плитки тласъци, намествайки се по-дълбоко и Хоуп не усети да се заключва вътре, а притискането му започна да предизвиква оргазъм след оргазъм, когато спермата му започна да блика от върха на члена му.

Вагината й бе обхваната от пламъци. Усещанията бяха толкова много, че Хоуп не можеше да ги възприеме наведнъж. Беше разтегната повече, отколкото бе смятала за възможно. Пенисът на Улф пулсираше, а вътрешността й го стискаше и се свиваше, докато през тялото й преминаваха тръпка след тръпка.

Улф крещеше зад нея. Изливаха се резки струи гореща сперма, след което спряха. Той се дръпна назад и започна ново освобождение. Отново и отново, Хоуп изгуби броя на неговите еякулации и на своите оргазми. Това продължи няколко дълги минути. Топлината, силното пулсиране на кръвта там, където плът се заключваше в плътта, изригването на гореща сперма, докато тялото й не рухна от пълно изтощение, малки оргазмени тръпки все още я разтърсваха като наелектризирани вторични трусове.

Улф се срина върху нея, дишайки тежко, тялото му потръпваше конвулсивно всеки път, когато той се опитваше да изтегли пениса си от пламенната й хватка. Хоуп осъзна инстинктивно какво се случва. Беше прекалено странно, за да е истина, но разбра, че това е подуването, придружаващо кучешкото чифтосване. Един възел, образуващ се по протежение на пениса, заключващ мъжкия вътре в женската, гарантиращ, че спермата му ще получи възможност да я оплоди.

Ако Хоуп имаше сили, щеше да се разсмее. Би трябвало да го знае, също както и Улф. Котешките породи проявяваха свои собствени животински характерни черти. Шипът им ги заключваше в техните женски. Хоуп би трябвало да знае, че Улф като типичен мъжкар, доминиращ като него, ще носи в себе си определено качество.

— Ние сме заключени заедно, Хоуп. — Той въздъхна тежко, а тялото му още се разтърсваше от удоволствие.

— Хмм, така изглежда. — Тя потръпна около твърдата издутина отново.

— Никога преди не се е случвало — изстена Улф срещу рамото й и езикът му облиза малкия белег, който я маркираше като негова.

Хоуп свърши отново, лек изблик на наслада, когато усети как напрежението започва да спада. Няколко секунди по-късно изпъшка, когато Улф изтегли пениса си навън, дарявайки с последна ласка чувствителната й вагина.

Той се отпусна на леглото до нея с тежка въздишка. Ръцете му я притеглиха към него и я притиснаха плътно до гърдите му, а устните му докоснаха челото й, погалиха бузата й и след това потърсиха нейните. Целуна я не като мъж, жадуващ да я притежава, а като отчаян за изкупление.

Устните й се разтвориха за него, приемайки го с нежност. Езиците им се вплетоха, а след това се разделиха, когато Улф надигна глава и я погледна.

— Едва не полудях без теб — прошепна той, разбивайки сърцето й с болката в очите и гласа си. — Знаех, че си в безопасност в деня, когато бяха унищожени лабораториите. Поставих експлозивите в клетките и побягнах при останалите. Трябваше да ги отведа на безопасно място, да предпазя животите им, преди да дойда за теб.

Хоуп стисна устни, борейки се с болката и сълзите.

— Мислех, че съм те загубила завинаги. — Тя докосна устните му с треперещите си пръсти. — Аз само съществувах, Улф. Бих предпочела да водя битката заедно с теб. Да бъда част от свободата ти. Всичко това.

Мъжът поклати глава рязко.

— Можех да рискувам нашите животи, защото трябваше. Но не и твоя. Ти беше прекалено важна за мен, Хоуп. Без теб, аз нямах нищо. Без шанс за успех, без надежда някога да намеря щастие. Ти си моята надежда^[1].

Една сълза се откъсна от очите й, само за да бъде уловена от загрубелия му палец.

— Сега си свободна — ухили се той. — Все още ли имаш намерение да ми сриташ задника?

Хоуп издиша в слаб опит да се засмее.

— Ще те сритам наистина силно, веднага след като си поема дъх — увери го тя. — Следващият път аз ще те вържа, за да разбереш какво е усещането.

Очите му се разшириха от леко притеснение. Хоуп размишлява няколко дълги секунди, знаейки, че той ще го направи заради нея. Накрая сви рамене.

— По дяволите, предполагам, че трябва ръцете ти да са свободни, а?

— Ще ми бъде много по-лесно да те любя — увери я Улф с мрачно обещание, ръцете му погалиха гърба й, след което се преплетоха в дългата й черна коса. — А аз мога да те любя добре, моя Хоуп.

— Кажи ми какво се случи. — Тя имаше нужда да знае защо му бе отнело толкова време да дойде за нея.

Улф въздъхна дълбоко.

— Когато избягахме, нямахме пари, нямахме припаси, нямахме нищо друго, освен инстинктите си. — Той сви рамене тежко и се намръщи при спомена за онези ранни дни. — Едва преживявахме, преди да съм в състояние да ни въоръжа и да обуча мъжете достатъчно, за да се бият. Тогава започнахме да се предлагаме срещу заплащане. Отвличания, претърсване и спасяване. Някои бяха като наемни войници в малки войни. Не мина много време и репутацията ни се разпространи. Бяхме компютризирани, поемахме само задачи, за които бяхме сигурни, че не са номера на майка ти, и ставахме все по-уверени.

— Кога те откри тя? — Хоуп трябваше да знае колко дълго майка й я бе оставила да живее покосена от мъка и страдание за него.

— Преди не повече от две години. Направи първия си опит да ни залови отново, като нареди да ни отвлекат. Когато това не проработи, тя започна да ми праща твои снимки. През последната година получих няколко чрез интернет връзка, на теб с няколко различни мъже. Полудях, Хоуп.

Простите му думи вибрираха от болка и загуба.

— Посещавах гинеколог всеки месец заради ефектите на чифтосването — каза тя колебливо. — Последният път бях разранена и ме болеше след това. Сигурно тя му е наредила да разкъса химена, за да може ти да повярваш.

Дали щеше да й повярва? Хоуп се взря в спокойното му лице и не видя нито отвращението, нито яростта, която имаше по-рано.

Улф поклати глава.

— Трябваше да знам. Трябваше да се досетя. Но всичко, за което можех да мисля, е как друг мъж те докосва. Не бях на себе си през последните месеци, любима. — Той целуна устните й нежно, извинението, неизказаната молба в очите му тя да му прости. И тя не би могла да направи друго.

— Е, след такива невероятни оргазми предполагам, че мога да ти простя — прошепна тя с чувствена усмивка. Беше повече от готова за още.

Хоуп се намръщи, когато го видя да затваря очи с уморено примирение, и въпреки че изглеждаше отпуснат, тя видя как мускулите му се стягат бавно, сякаш тялото му се подготвяше да посрещне удар. Ръцете му се стегнаха около нея и той пое дъх рязко, миг преди да прозвучи подигравателния глас на майка й.

— Изглежда животното е направило впечатление. Оплете я добре, Улф. Би трябвало да си горд. За мен ще е удоволствие да обуча твоите копелета да ми се подчиняват по-добре от теб.

Хоуп бе връхлетяна от ужас. Опита се да се измъкне изпод Улф, за да излезе от укритието на тялото му, но той я възпря с едно стягане на ръцете си около нея.

— Обичам те, Хоуп — прошепна той миг преди да надигне глава и да погледне със студена ярост към жената, облегната небрежно на рамката на вратата, която бе нахлула отново в живота му.