Лора Лей
Улф и Хоуп (5)

Глава 4

— Къде е девствеността ти, Хоуп? — Улф проникна дълбоко вътре в нея и не срещна никаква съпротива. — Няма да те накажа за предателството на тялото ти. Познавам игричките, която онази кучка майка ти играе. Но ако не ми кажеш как планира да удари Глутницата, тогава ще те накажа и няма да спра, докато не ми кажеш това, което искам да чуя. — Той се отдръпна, след което се тласна силно отново.

Хоуп изгуби дъха си. Беше толкова близо до екстаза. Удоволствието се изви над тялото й, през тялото й, прониза кожата й и я накара да се стегне от напрежението, предизвикано от изтезаващите й пръсти.

— Кълна ти се, Улф. Кълна се, не ми е казвала нищо. — Хоуп се задъхваше, главата й се мяташе върху възглавниците, а бедрата й се опитваха да вкарат пръстите му в нея отново.

— Как бих могъл да ти вярвам, любима? — попита той нежно. — Дори няма да признаеш загубата на девствеността ти. Лъжите се изливат от устата ти като медени ласки в знойна нощ.

Една сълза се откъсна от очите й. Хоуп се взря решително в тавана, борейки се да се сдържи да не започне да моли, но тялото си не можеше да успокои толкова лесно. Бедрата й потръпнаха, когато пръстите му се тласнаха бавно вътре във вътрешността й. Острото болезнено удоволствие от плавното движение беше като огнени пипала на приближаващ екстаз. Проклет да е, той знаеше какво прави, Хоуп усещаше това по контролираното му дишане, по дразнещите тласъци вътре в нея.

— Не съм ти любима. — Младата жена поклати глава, борейки се със себе си. — Аз съм нищо за теб.

Думите й бяха посрещнати от тишина. Пръстите му застинаха вътре в нея, след което се измъкнаха навън.

— Защо казваш подобно нещо? — попита той остро, гневно.

Хоуп го погледна изненадано. Улф се мръщеше към нея, изражението му беше мрачно, объркано от нейните чувства, сякаш действията му говореха нещо друго. Сякаш той я бе любил, а не наказвал. Не че тялото й правеше разлика в този момент.

— Как бих могла да вярвам в противното? — попита тя. — Предполага се, че съм твоята половинка, но когато огънят погълна имението, ти не дойде за мен. После дори не ми даде знак, че си жив. Аз бях нищо за теб, Улф, докато ти не реши, че имам нещо, от което се нуждаеш. Докато не можеше да стоиш далеч от мен повече.

И това я нараняваше най-много от всичко друго. Тя бе прекарала шест години в страдание, както физическо, така и емоционално. Кошмарите й бяха свързани с месеците, които бе прекарала с него в лабораториите. Виждаше го пребит, как майка й се наслаждава да обезобразява тялото му, да се подиграва на благородството му, което бе неразделна част от него. Докторката се гневеше, че Улф отказва да изнасили жените, доведени при него да ги заплоди. Че не изпълнява садистичните й планове. Но това, което вбеси майка й най-силно, беше фактът, че не можеше да го пречупи, без значение колко усърдно се опитваше.

— Защо? — попита го Хоуп отчаяно. — Защо не дойде за мен?

Мъжът не проговори, вместо това плъзна влажните си от женствеността й пръсти нагоре по корема й, след което описа кръгове около твърдите й зърна със соковете на тялото й. Хоуп усети как лицето й пламна, докато той я гледаше. Зърната й пулсираха за внимание. Клиторът й беше подут, отчаян, а тя едва дишаше — толкова беше възбудена.

— Ти си всичко, което наистина има значение за мен — прошепна Улф със съжаление, погледът му срещна нейния колебливо. — Откакто беше на седемнадесет и ме погледна с огромните си сини очи, ти стана център на вселената ми.

Гърлото й се стегна от болка. Той звучеше толкова искрено, толкова дълбоко честен, че на Хоуп й се прииска да му повярва. Тогава разбра как се чувства Улф. Той искаше да повярва, но лъжите на майка й правеха това невъзможно.

— Тогава защо не дойде за мен? — попита тя отново, след което простена от чувствена възбуда, когато той поднесе пръстите към устата си, за да вкуси соковете й, ръмжейки от глад и желание.

— Вкусът ти ме кара да жадувам за още, сладка Хоуп — каза той, гласът му беше мрачен, вибриращ от сексуално напрежение.

— Улф, ще те умолявам, ако това искаш — изскимтя Хоуп. — Моля те, не ми го причинявай. Или ме изчукай и да приключваме, или не ме докосвай. Моля те. Кълна се, правиш грешка.

Улф улови зърното й между палеца и показалеца си. Хоуп не успя да сдържи вика от удоволствие, който се изтръгна от гърдите й. Тя се изви и потръпна, искаше да стисне бедрата си, за да облекчи напрежението във вагината си, но не можеше да направи дори това.

— Всичко, което искам, е истината, Хоуп. Кажи ми какво планира тя. — Той завъртя зърното между пръстите си, хватката му беше като леко наказание, което само засили отчаяното й желание за още. Как щеше да го понесе? Той щеше да я убие с докосването си.

— Не знам. — Главата й се мяташе от отчаяние.

— Тогава ми кажи каквото знаеш — прошепна мъжът. — Кажи ми имената на мъжете, които са те чукали. Кажи ми, Хоуп, за да мога да намеря поне малко доверие за теб, някъде там.

Хоуп изскимтя в агония.

— Не мога да ти дам нещо, което не съществува — извика тя и усети как пръстите му стиснаха възбуденото връхче. — Моля те…

Тогава той се премести по-близо до нея, коленичи до гърдите й и прокара стоманеното копие на пениса си по горещите й зърна. Хоуп простена и се изви при ласката. Беше отчаяна, имаше нужда от него, жадуваше да стигне до края с него. Не можеше да понесе възбудата, толкова гореща и дълбока, че караше вагината й да се свива конвулсивно, а утробата й да потръпва от нужда.

Улф се отдръпна от нея и се усмихна леко.

— Можеш ли да издържиш няколко часа на докосването ми, без да свършиш, Хоуп? — попита я той. — Аз няма да пренебрегна себе си. Аз ще свърша, но ти не. Ще си играя с хубавото ти котенце, ще смуча сладките ти гърди, ще те целувам, докато не полудееш за освобождението, което само аз мога да ти донеса. Но ако не ми дадеш онова, което искам, тогава проклет да съм, ако получиш удовлетворение.

— Не — извика Хоуп и поклати глава, знаейки, че не би могла да го понесе. — Не знам, Улф. Не ме карай да те лъжа, моля те. Ако ми причиниш това, ще те излъжа. Ще ти кажа всичко, което искаш да чуеш, за да те накарам да ме чукаш.

— Но, сладка моя, аз вече знам истината. — Той се наведе над нея, а устните му се плъзнаха по нейните, докато тя се взираше в него изненадано.

Тогава очите му се затвориха с накъсан стон, а езикът му помете устата й. Целувката му беше също толкова дива и еротична, както преди шест години. Езикът му погали нейния и продължи да го ближе, докато тя не го спря, засмуквайки го леко. Стонът му беше дълбок, почти ръмжащ, докато устата й го притегляше. Хоуп усещаше мрачния пикантен вкус, който беше изключително негов, чувстваше как кръвта й пее от удоволствие, сърцето й заби учестено в очакване.

Улф наклони глава, когато целувката стана отчаяна. Облиза устните й, ухапа ги, притегли езика й в устата си и го засмука с измъчен стон. Хоуп се изви към него, вдигайки глава, отчаяна да го придърпа по-близо до себе си, да позволи на удоволствието от целувката, от това, че е жив, да проникне в душата й и да я убеди, че той е там. Най-накрая тя беше с него. Той беше бесен, възмутен, изпълнен с измамно собственическо чувство. Но беше жив и сърцето й пееше от тази радостна новина.

Тогава Улф се отдръпна от нея, дишането му беше учестено като нейното, а гърдите му се вдигаха и спадаха с усилие. Хоуп се опитваше да разбере какво прави той. И защо го прави, докато тялото й пулсираше, гореше и болеше като полудял вирус.

— Защо го правиш? — Ако знаеше отговорите, които искаше, тогава защо я измъчваше по такъв начин?

— Ти ме предаде, като позволи достъп на друг до онова, което е мое — изръмжа той. — Мое, Хоуп.

Тя облиза влагата от целувката му по устните си и едва сдържа стона си от еротичната мъжка есенция, която буквално можеше да вкуси.

— Не съм. Но дори да бях, Улф, ти ме остави да вярвам, че си мъртъв. — Дъхът заседна в гърлото й, когато той се надигна над нея и пенисът му се озова пред разтворените й устни. — Нямаш право да се гневиш, защото нямах представа, че си жив.

Никога не беше опитвала ерекцията му. Нито неговата, нито на друг мъж. Внезапно пожела да го поеме в устата си, да го смуче, както бе сторила с езика му, докато той не намери освобождението си.

Улф се приближи и подутата главичка потърка устните й. Хоуп простена, отвори уста и усети как той се плъзна в горещите дълбини на устата й с едно бавно, премерено движение. Устните й се сключиха около него и от гърдите му се откъсна вик. Пенисът му пулсираше върху езика й, докато го ближеше, а устата й го смучеше алчно.

Улф й позволи тази малка свобода, дори й даде да вкуси предеякулационната течност от малката цепнатина на върха на пениса му, след което се отдръпна миг преди да се изпразни.

— Толкова си срамежлива, докато ме смучеш — прошепна Породата. — Трудно ми е да повярвам, че никога не си имала друг.

— Не е имало друг — извика тя. — Никой, Улф. Но ти не би могъл да протестираш, ако беше така. Къде, по дяволите, беше?

Той поклати глава, черната му коса падна върху голите му рамене.

— Знаеше, че съм жив. Тя ти е казала, че съм — изплю Улф. — Знаела си, че ще дойда за теб, когато стане безопасно да го сторя. И все пак влезе в заговор да ме измамиш.

Той се отдръпна назад, устните му се спуснаха към гърдите й, сякаш не можеше повече да върви против себе си, езикът му погали твърдото зърно съблазнително. Простена пресипнало и ръката му обхвана заоблената плът.

— Моля те — изскимтя Хоуп и се изви към него. Искаше той да я поеме дълбоко в устата си. Да засмуче зърната й силно и страстно.

Улф притегли малкото твърдо връхче с устни и направи онова, от което имаше нужда тя. От гърдите й се откъсна стон. Беше толкова хубаво. Усещаше как удоволствието си проправя гореща пътека към стомаха й, към вагината й. И двете се стегнаха от мощната реакция, предизвикана от ласката на езика му. Вагината й стана още по-гореща. Хоуп усещаше как соковете й се изливат от нея, напояват закръглените устни и меките гънки, които потръпваха от копнеж.

— Когато си готова да ми кажеш, Хоуп, го направи. Дотогава обаче, аз ще си играя с тялото ти както си поискам. И, повярвай ми, аз ще намеря освобождение, без да позволя ти да достигнеш своето.