Лора Лей
Двойна игра (8)

Глава 7

О, господи, какво беше направила? Имаше предсмъртно желание, това беше толкова просто. Защото беше видяла желание за убийство в очите на Танер в мига, в който хвърли онази последна забележка към него.

Отчаяние. Страх. За Скийм Талънт се говореше, че не знае какво е страх. Тя беше хладнокръвна. Измамна. Хитра. Не познаваше страха.

Не и истински страх. Беше свикнала да живее в непрекъсната заплаха под командването на баща си. Тази заплаха доскоро беше управляема, докато не беше започнала да поема все повече и повече рискове.

Скийм потърка лицето си с ръце, докато се опитваше да намери изход от това. Дори сега кожата й пламтеше, изгаряше за него. Едно докосване и се възбуждаше повече, отколкото някога е била през живота си. Той я правеше слаба. Караше я да си спомня какво е да си млад, да имаш нужда от топлина. Кратките връзки, които бе имала в миналото, бледнееха в сравнение с това, което изпитваше сега.

Беше на тридесет години, но понякога се чувстваше два пъти по-възрастна. Точно сега се чувстваше на сто. Докато Танер я беше следил, тя беше следила него. Той се намираше в краткия й списък със заподозрени като шпиони на Убежището. Беше посветен в най-съкровените тайни на Кабинета на Породите. Знаеше всичко за охраната, комуникациите и дългосрочните планове. Неща, които шпионинът на баща й също знаеше. Той притежаваше всичко необходимо, за да унищожи Породите. Да унищожи нея. Той беше слабост.

Скийм се плъзна към ръба на леглото, провеси краката си и се загледа в леката сянка, която хвърлиха на пода. Веднъж, преди години, беше изпитала същата нужда да бъде докосвана и бе допуснала Чаз в живота си. Чазън Сейнт Маркс. Той беше играл играта толкова добре. Скийм се нуждаеше от някого толкова отчаяно, че му беше позволила да я убеди, че я обича. Че има нужда от нея. А всичко, от което имаше нужда той, беше да следва заповедите на баща й, да следи действията й и да разбере дали може да й се има доверие.

Скийм беше прикрила следите си достатъчно добре, за да се предпази. Но не успя да избегне побоите, задето не си върши ефективно работата.

Работата, свързана с проследяването и убиването на Породите, на които бе поверена информация и задачи на високо равнище по време на тренирането им в лабораториите, я беше провалила. Но беше успяла да събере голяма част от тази информация.

Някои от Породите бяха избягали. А смъртта на други щеше да тежи вечно на душата й.

Скийм скръсти ръце на гърдите си и стисна зъби, борейки се с възбудата, която все още я изгаряше. Никога не беше толкова силна с друг мъж. Никога не беше чувствала всяка клетка в тялото си толкова чувствителна и болезнена за неговото докосване.

Дори желанието към Чаз не беше толкова силно.

Чаз. Потисна болката си отново. Той се беше съгласил да я убие, студено, методично. Беше го обичала някога, преди да научи, че баща й го е накарал да я съблазни. Преди да научи, че е убиец. Преди да открие, че е бил част от плана на баща й да убие нероденото й дете. Баща й беше способен да жертва Чаз, за да научи тайните, които тя криеше.

Трябваше да се махне оттук. С всяка секунда ставаше все по-наложително да се отдалечи от измамно ленивия Бенгалски тигър.

Особено сега.

Дрехи. Младата жена се изправи уморено, обърна се и придърпа тежката, черна чанта, която Танер беше донесъл. Отвори ципа, разтвори чантата и погледна шокирано.

Това бяха нейните дрехи.

Удобните дрехи, които носеше, когато иска да се отпусне, да бъде себе си. Меки кадифени спортни панталони, фланелки без ръкави и блузи. Имаше още копринени къси и дълги панталони, удобни ризи, чорапи и дънки. А на върха на внимателно сгънатите дрехи лежеше любимият й вибратор. Какво, по дяволите? Имаше всичко, но не и проклети обувки.

Извади черни копринени прашки от върха на купчината. Нямаше сутиен, а трябваше.

Как беше успял да направи това? Колко близо до дома си се намираше? Или го беше направил, след като я бе упоил?

Скийм облече бързо бикините, черните кадифени панталони и потник. На краката си обу подходящи фланелени чорапи. На кой му трябваха килими?

И какво да прави сега? Да протърка пода от крачене? Да проверява тунелите, които вече бе проверила хиляда пъти от край до край и все още не беше открила входа?

Телевизорът не работеше. Беше го пробвала по-рано. Стереоуредбата също, само уредите работеха.

Скийм беше като в капан. Докато не разбереше как влиза и излиза Танер, оставаше тук.

— Има перална машина в една от свързващите пещери, ако трябва да изпереш нещо — изръмжа Танер, когато излезе от банята и влезе в главното помещение. — Можеш да закачиш дрехите си…

— В по-малката пещера до тази. — Скийм се обърна към него. — Опитваш се да ме подлудиш ли? Как, по дяволите, мога да се измъкна оттук?

— Не можеш. — Той прекоси стаята, отиде до чантата, вдигна я от леглото и я отнесе до по-малката пещера от другата страна на леглото. — Не забравяй това, ако решиш да ме убиеш, докато спя, малка Скиймър. Ако умра тук, умираш и ти.

Скийм стисна юмруци от двете страни на тялото си.

— И всичко това за едно чукане? — попита подигравателно. — Добре, Танер. Изчукай ме и да свършваме с това.

Мъжът изсумтя, очевидно още ядосан.

— Всичко това, за да получа отговорите, които искам — отвърна рязко той. — Когато ми ги дадеш, ще те пусна и ще се уверя, че си в безопасност.

О-о, тя имаше много информация, за която баща й бе готов да убие. Информация, за която би сторил всичко, за да научи, ако разбереше, че тя я знае и е още жива.

Не на последно място беше съобщението, което беше унищожила.

Усмивката й беше подигравателна.

— Баща ми знае всичко, което аз знам — каза тихо. — Не крия нищо, Танер. Притежавам достатъчно информация и съм изложена на опасност. Просто е.

Тя беше опасност. Щеше да има само една възможност да си тръгне от баща си, когато времето настъпи, и дори тогава беше рисковано, ако не намереше начин да достигне свръзката си.

— Просто е? — Изражението му беше замислено, невярващо. — Защо не ти вярвам, красавице?

— На кого му пука?

— Защо Талънт изпрати Сейнт Маркс да те убие? Някога ти беше любовник, баща на детето ти?

— Защото е вярвал, че Чаз ще свърши работата — прошепна тя и преглътна тежко. — Чу какво каза той, Танер. Че е съгласен с решението на баща ми.

— Защо остана тогава? — изръмжа гневно Бенгалският тигър. — Защо, Скийм? Защо даде лоялността си на онова копеле, след като уби бебето, което ти очевидно искаше?

Какво можеше да отговори? Не можеше да се насили да повтори думите, които бе запратила в лицето на баща си, когато я беше попитал. Генерал Талънт беше зъл и ефективен.

„Защо ме обичаш още, Скийм?“, беше я попитал. „Отнех ти детето, но още имам верността ти“. „Ти направи това, което сметна за най-добре, татко“ щеше да отговори тъжно тя. Щеше да го направи толкова добре, че дори Койотите, обучени да надушват лъжата, изобщо да не открият измамата.

Но не можеше да ги каже сега. Не можеше да предаде детето, което беше искала така отчаяно, като извини още веднъж чудовището, което й го беше отнело.

— Приготви се за лягане. Почти полунощ е — изръмжа Танер, когато Скийм отказа да му отговори.

— Не ми се спи. — Кожата й гореше и беше уморена от отношението му. Беше уморена от това да бъде затворена, от емоциите, които отказваха да стоят под контрол. — Наистина, Танер, помисли ли за черното петно, което ще лепнат на Породите? Отвличането на дъщерята на генерал Талънт? Баща ми ще ме остави да живея още години, когато това излезе наяве. И ще провали цялото Общество на Породите.

— Кой казва, че ще излезеш оттук жива? — Танер дори не спря. Съблече тениската си, докато задаваше въпроса, след което я метна на леглото и се взря в жената. — Не съм казвал нищо относно това.

— О, да, постави ме на място — отсече тя. — И какво, получаваш задължителното си чукане, преди да ми извиеш врата?

— Не са ме тренирали да извивам вратове — посочи той, докато ръцете му се спуснаха към катарамата на колана му. — Бях трениран да изтръгвам сърцето от гърдите ти с голи ръце. Забрави ли? Мислех, че имаш досието ми, красавице.

Да. Така беше. Беше трениран да убива болезнено, но безшумно.

— Щеше да ме убиеш досега, ако наистина имаше намерение да го сториш — проговори Скийм с повече увереност, отколкото чувстваше.

— Още не съм те чукал. Отвори си краката, затвори си устата и ме остави да го направя. После ще те убия.

Скийм се усмихна. Той беше ядосан и заради това я нападаше. Какво беше казал преди? Че е прекарвал много нощи мастурбирайки, докато тя спи.

След това се намръщи.

— Наистина си ме наблюдавал. Как правя секс?

— Разбира се — Танер вдигна едната си вежда при този въпрос.

— Защо? — Възмущението звучеше в гласа й и тя го знаеше. — Няма начин да си ме следил. Лъжеш.

Младата жена се насили да не поглежда надолу. Танер вече беше събул ботушите си и сега смъкваше дънките си. Нямаше да погледне.

— Когато използваш малкия, сладък син вибратор, винаги първо го плъзгаш по клитора си нежно, толкова нежно… Трябват ти три пъти, за да го вкараш в тясното ти котенце. А когато го направиш, клепачите ти трепват, преди да се насилиш да ги държиш вдигнати. Страхуваш се, че някой ще влезе при теб ли, скъпа? Опаковах и вибратора, между другото.

Не лъжеше. Наистина я беше наблюдавал.

— Защо? — Скийм усещаше как тялото й трепери. Направо се тресе. Ако я беше гледал в спалнята й, тогава можеше да се окаже, че е в по-голяма беда, отколкото си бе представяла.

— Защото ми харесваше да гледам как се опитваш да намериш нещо, което знам, че не съществува другаде, освен при мен. — Танер метна дънките си към долния край на леглото, и преди да успее да се сдържи, тя го погледна. И го видя.

О, боже мой!

Със сигурност не беше истина. Не беше чак огромен, но определено беше надарен. Пенисът му беше жилест и бронзов на цвят. И толкова съблазнителен, че караше устата й да се навлажнява.

Очите й се вдигнаха рязко нагоре.

— Ти си луд — прошепна тя, внезапно осъзнала без сянка на съмнение, че лудостта му е напълно възможна. Както и че той няма намерение да я нарани. Все още.

Скийм знаеше, че генералът няма контрол над шпионина си, както би искал. Че минаваха седмици, понякога месеци, преди да пристигне доклад, а когато станеше, често беше саркастичен и граничеше с обида. Това отговаряше на профила на Танер. Той правеше каквото искаше, а не каквото другите очакваха.

За момента, може би, тя беше в безопасност.

— Събличай се и лягай, Скийм. Ако бъдеш добро момиче, ще пусна телевизора, докато заспиш.

Телевизорът? Очите й се присвиха, когато той й се усмихна снизходително.

— Това не е честно — каза дрезгаво Скийм. — Поне си сложи някакви панталони.

— Събличай се и лягай, или ще заспя, докато ти стоиш там и няма да има телевизия една седмица.

Младата жена стисна зъби.

— Не ми говори сякаш съм дете.

Танер се плъзна в леглото и дръпна чаршафа върху голото си тяло. Златистите му очи я погледнаха предизвикателно. Предизвикваше я да легне в леглото при него.

— Мога да мина и без телевизия. — Скийм сви рамене и тръгна към къта за отдих и мекия диван. Изглеждаше доста удобен. — Лека нощ, Танер.

В един миг вървеше към дивана, а в следващия полетя във въздуха и се приземи върху леглото. Точно толкова бързо. Разстоянието беше повече от три метра, като се брои и леглото с кралски размери, на което я хвърли Танер, сякаш не тежеше повече от перце.

Скийм отметна косата, паднала на лицето й, и го стрелна с поглед.

— Държиш се детински. — Опита се да го изрита, когато той дръпна панталоните й и ги събу. — Тъкмо ги облякох, проклет перверзник.

Преди да успее да го отблъсне, той улови ръцете й, вдигна ги и потникът се изплъзна от тялото й по-бързо, отколкото бе успяла да го облече.

— Проклет да си, кучи сине. — Гърдите й се повдигаха тежко, гневът бучеше във вените й, пръстите й се извиха, когато отскубна ръцете си от хватката му и посегна към очите му.

— Тц-тц. Дамите не се бият така. — Танер се отдръпна и се засмя. Копелето й се присмиваше.

— Шибаняк — озъби се тя, скочи и юмрукът й полетя към него.

Не знаеше кой е по-изненадан, тя или Породата, която се смееше, когато юмрукът й срещна бузата му.

И двамата се гледаха шокирано.

— Сега… — Танер я бутна обратно в леглото, изтегли ръцете над главата й и я притисна с тяло. — Можеш да ме целунеш и да ми мине.

Да го целуне и да му мине? Скийм замръзна с широко отворени очи, зърната й се потриваха в широките му гърди, докато се бореше да диша.

Смяташе се, че Породите нямат окосмяване по телата си. Малцина знаеха истината — цветът така перфектно съвпадаше с този на кожата, че изглеждаше като тънка козина. И в момента Скийм усещаше това по зърната си, когато гърдите й се надигаха към него.

Усещането беше прекрасно. Огнено. Толкова горещо, тя усещаше как се разтапя и губи силите и самоконтрола си.

— Господи, толкова си топла — промърмори той, навеждайки глава. Устните му бяха близо до ухото й, а удареното му лице близо до нейното. — Сега ме целуни хубаво, красавице, и да лягаме да спим.

Безпомощна, Скийм обърна глава и докосна малкото петънце кръв в ъгълчето на устата му.

Тялото на мъжа се стегна, дишането му се учести и той стисна челюсти. Страстен стон се откъсна от него, когато езикът й го облиза, соленият вкус на плътта му се смесваше с вкуса на кръвта.

Това не би трябвало да е еротично. Не би трябвало да я възбужда, да усеща как соковете й потичат, гъсти и горещи, по женствеността й и да я подлудява от желание да бъде докосвана.

— Достатъчно! — Също толкова бързо, колкото я беше сграбчил, ако не и по-бързо, Танер я освободи.

Набъбналият му член се поклащаше от тялото му, а изражението му отново стана яростно.

Скийм седна, когато Танер се хвърли на леглото и дръпна завивката върху себе си. Питаше се дали той има някаква представа колко близо е бил до това да я накара да моли този път.

— Някой споменавал ли ти е, че не си особено стабилен? — попита най-сетне тя.

— Да, всеки път, когато ни хванат с Кейбъл в двойна игра с някоя от нашите красавици — изръмжа той. — Сега заспивам, преди да ти покажа какво точно може да прави едната половина от последните две оцелели Бенгалски породи.

Дъхът й секна. Очите й се разшириха и тя се обърна бавно, когато той взе дистанционното управление, натисна го и звукът на телевизора забръмча зад нея.

— Двойна игра?

— Двойно чукане — поясни Танер.

Скийм примигна. Той се усмихна и това не беше успокояваща гледка.

— Сладки сънища, красавице.

Младата жена не можеше да заспи. Телевизорът беше спрян преди повече от час, светлините бяха загасени, но сънят не я спохождаше.

Болеше я. Всеки път, когато затвореше очи, можеше да се закълне, че усеща пръстите на Танер, плъзгащи се между бедрата й, проникващи вътре в нея, галещи я, изгарящи здравия й разум. И очите й се отваряха отново и се вторачваха ужасено в пещерата.

Въпреки че леглото беше широко — все пак беше кралски размер — още можеше да усети топлината на Танер. Тя топлеше гърба й и се обвиваше около нея. Завивката, която той бе метнал отгоре й, я задушаваше.

Скийм умираше. Желанието за секс беше по-силно от всичко изпитвано досега.

Господи, беше толкова жалка. Вече беше имала връзка с един от убийците на баща си и сега търсеше емоционално обвързване с друг? А знаеше, че накрая ще стане емоционално. Не беше глупачка. Танер докосваше не само тялото й, но и нещо вътре в нея. Някаква част от нея, която тя не знаеше, че съществува.

И искаше да бъде докосната отново. Колко глупаво беше това? Чаз беше убиец на баща й, а може би Танер беше шпионин?

— Знаеш ли… — Скийм трепна от копринения тътен в гласа му. — Винаги можеш да използваш вибратора.

Младата жена се обърна, стисна завивката към гърдите си и го погледна.

— И какво?

Танер вдигна ръка и дългите му пръсти се обвиха около синята вибрираща играчка.

— Обичах да гледам как го използваш — промърмори с лукава усмивка. — Искаш ли да го пробваш сега?

Устните й се разтвориха.

— Мога да ти помогна.

Предложението му накара тялото й да запулсира.

— Как? — О, господи, нима това беше нейният глас? Този задъхан шепот, който караше очите му да блестят от страст.

Устните му се извиха в усмивка, която би накарала всяка жена да пожелае ги погълне. Да не споменаваме други части на тялото му.

Завивката се плъзна бавно по тялото й, разкривайки сантиметър по сантиметър гладката й кожа, докато Скийм гледаше как вибраторът се приближава.

— Знаеш ли какво наистина ме надървя? — попита той.

— Какво? — Това не беше въпрос, а скимтене, и тя го знаеше.

— Да гледам как езикът ти се извива върху него, когато свършиш, за да усетиш вкуса си.

Скийм трепереше. Ръцете й, устните й — цялото й тяло се тресеше. Никога не бе била толкова развълнувана през живота си, както сега, докато гледаше как вибраторът се приближава и докосва устните й.

Езикът й се подаде и облиза изкуствената главичка. Очите на Танер се впиха в нейните.

— Мога да подуша колко си възбудена. — Той се приближи, свободната му ръка докосна корема й, преди да се плъзне бавно нагоре и да спре между гърдите й.

— През всички тези години, когато те наблюдавах в леглото ти, сама и с любовниците ти, искаш ли да знаеш какво видях?

Скийм поклати глава. Не искаше да знае.

— Никога не се почувства задоволена. Искаше да бъдеш. Опитваше се да бъдеш.

— Не е вярно. — Не беше ненормална. Винаги изпитваше оргазъм.

— Вярно е. — Притисна дилдото към устните й и очите му се присвиха, когато те се разтвориха и го приеха. — Видях очите ти. Това гледах аз, Скийм, когато ти беше с онези мъже, очите ти. И видях една жена, която отчаяно търси начин да открие това заветно, определено нещо. Оргазмът, който те пронизва до мозъка на костите ти.

Очите й се разшириха.

Дилдото се изплъзна от устните й и прокара влажна пътека надолу по брадичката, между гърдите и след това по корема й.

— Легни по гръб — прошепна той. — Позволи ми да ти доставя удоволствие.

Здравият й разум изкрещя „не“. И все пак тя се обърна по гръб, борейки се да диша, докато сексуалната страст изпълваше въздуха с тежкия си аромат.

— Точно така, красавице — измърка Танер, галейки бедрата й с вибратора. — Сега се отвори още малко за мен.

Бедрата й се подчиниха.

— Още малко, скъпа.

И двамата дишаха тежко вече и това беше единственият звук в пещерата.

Скийм разтвори краката си.

— Ммм. Тези прекрасни къдрици са напоени с най-сладкия сок. — Очите му се вторачиха между бедрата й, а ръката му провлече дилдото по хлъзгавата плът.

Плъзна се по клитора й, когато Скийм повдигна таза си, наблюдавайки изражението на Танер. То беше напрегнато, диво, изопнато от почти животинска похот, когато върхът на вибратора се закъта в подутите гънки на женствеността й.

— Свий си коленете. Искам да гледам как влиза.

Скийм се подчини, повдигайки се нагоре, а Танер се намести между тях. Тя не очакваше това, но всъщност не й пукаше, докато ужасният, болезнен глад в утробата й не изчезнеше.

Ноздрите на мъжа пламнаха, когато пое уханието й.

Намести дилдото срещу входа на вагината й и натисна бавно навътре.

— О, господи. Танер! — Скийм поклати глава, очите й бяха широко отворени и вперени в еротичната играчка, проникваща вътре в нея.

Беше толкова влажна, че не й трябваха обичайните три опита, за да влезе.

— По дяволите, толкова си тясна. — Танер го отдръпна назад, без да обръща внимание на краткия й протест, преди да натисне отново напред. — Аз съм по-дебел. — Усмихна й се порочно. — По-дълъг. — Дилдото се плъзна по-дълбоко. — Сигурна ли си, че искаш това?

Не, по дяволите. Не и ако имаше избор.

Скийм поклати глава трескаво.

Танер спря и се вторачи в лицето й.

— Какво искаш, красавице?

— Искам да спреш да си играеш. — Добре, това беше точката, от която нямаше връщане назад. — Или ме чукай, или се разкарай от мен.

Вибраторът се измъкна от нея и беше захвърлен настрани в посока, която не я интересуваше.

— Всичко, което трябваше да направиш…

Скийм не го остави да завърши изречението. Танер беше на колене, дългият му пенис стърчеше напред — зачервен, тъмен, натежал от възбуда.

Младата жена беше достигнала предела на търпението си. Искаше да го вкуси.

— Скийм. — Гласът му отново съдържаше онази ръмжаща нотка. Сигурно знаеше, че тя само я прави по-влажна. Но това беше добре, защото смяташе да направи него още по-твърд. Ако беше възможно това. Скийм се съмняваше, но със сигурност щеше да опита.

Застана на колене, разтвори крака и се подпря на матрака, наведе се напред и пое главичката на пениса му в устата си.

Вкусът му експлодира върху езика й. Богат, мъжествен, земен. Като ураган. Като планинско езеро в лятна нощ. Вкус на чист мъжки екстаз.

— Мамка му. По дяволите! — Ръцете му стиснаха косата й. — Устата ти е толкова гореща. Сладка, гореща, малка уста.

Скийм стисна устни и го засмука гладно. Едната й ръка улови пениса му точно под устните й, не че пръстите й можеха да го обгърнат, но поне можеше да го гали, докато другата й ръка масажираше твърдата торбичка отдолу.

— Красиво. Толкова дяволски красиво — изпъшка Танер, бедрата му се движеха, тласкаха се към устата й рязко и силно.

Скийм очакваше да го омаломощи. Обикновено се случваше така, когато поемеш пениса на един мъж в устата си. Но не и Танер. Миг по-късно тя усети парваща, еротична плесница по едната половина на дупето си. Веднага след това по другата половина.

Устата й беше изпълнена с издутата главичка на члена му и краткият вик, който се изтръгна от нея при следващата плесница, прозвуча приглушено.

Това й харесваше прекалено много, предупреди я здравият й разум, но уличницата вътре в нея крещеше за повече. О, да, много повече.

Ръката му се приземи отново, точно върху изпъкналата част на дупето, където плътта беше толкова чувствителна, а усещанията пронизваха нервните окончания и атакуваха не само клитора, но и нежния, наситен с нерви анус.

Скийм се надигна към него, чувствайки се невероятно порочна и секси.

— Харесва ти това, нали, малка Скиймър?

Да й харесва? Да й харесва? Нима трябваше да описва това?

Изкрещя около пениса му, когато дланта му се приземи отново. Тогава го възнагради. Засмука го до задната част на гърлото си. Погълна го, масажираше с езика си долната част на ствола и простена от еротичното удоволствие.

— Проклета да си! — Гласът му беше приглушен.

Танер се стегна още повече, мускулите на корема и бедрата му се изопнаха, очертавайки се мощно под златистата плът.

Ръката му погали дупето й, след това се плъзна по-надолу и два от широките му пръсти я пронизаха.

О, да, о, да, скандираше безмълвно Скийм. По-дълбоко. Само още малко по-дълбоко. До онова малко, интересно местенце…

Очите й се разшириха, а устните и езикът й засмукаха пениса му отчаяно, когато пръстите му откриха мястото и го потъркаха.

Другата му ръка се заплете в косата й и я подръпна, когато Скийм се възпротиви. Действието изпрати пламъци по цялото й тяло.

Още. Още малко. Умираше.

Движеше устата си по главичката на пениса му гладно, когато пръстите му се отдръпнаха от жадуващата й вагина, плъзнаха се назад, после пак се върнаха на хлъзгавия отвор, погалиха го и се изтеглиха отново. Отне й секунда да разбере защо. Само секунда, преди един от силните, дълги пръсти да се притисне към чувствителния вход на дупето й.

Скийм се отдръпна от ерекцията му. Трябваше да диша. Трябваше.

— Искам това красиво задниче — прошепна Танер. — Искам да легна върху теб и да се потопя в него. Ще си припомня недоволното ти изражение, когато видях да го прави друг мъж, за не повече от две секунди, докато не те чуя да крещиш за още. Ще ти покажа какво е трябвало да изпиташ първия път.

Пръстът му се отдръпна. Задъхана, отчаяна, Скийм притисна глава към бедрото му и изскимтя, когато се притисна отново дълбоко в нея.

— Ммм. Харесва ти. — И това не беше въпрос.

Да, по дяволите, харесваше й. Беше порочно. Забранено.

Това беше сексът, за който си фантазираше. Без самообвинения, без колебания, без страх, освен че Танер може да спре.

Мъжът се наведе над нея. Звукът от отварянето на чекмеджето на нощното шкафче едва достигна съзнанието й и не успя да прекъсне усещанията, пронизващи тялото й. Пръстът му не бездействаше. Не се притискаше или тласкаше, а галеше, загрубялата възглавничка потъркваше тъканта толкова нежно, че Скийм потръпваше от удоволствие.

Нищо нямаше значение. Шпиони, кръв, смърт — да вървят по дяволите. Нищо нямаше значение сега, освен това. Тук. Сега. Само това.