Лора Лей
Двойна игра (5)

Глава 4

Не беше мъртва. Това бе първото нещо, което Скийм разбра със сигурност. Дишаше. Поне засега.

Не беше объркана, въпреки умората. Знаеше точно какво се е случило до момента, в който Танер стисна врата й и тъмнината я обгърна.

Странно, беше сигурна, че ще я убие. Беше виждала смъртта в суровите му, брутални златни очи, беше почувствала да пулсира във въздуха около нея, когато той излезе от банята.

Докосна с ръка врата си и усети лека болка, където нещо я беше ощипало. Имаше чувството, че е адски прецакана по начин, по който не искаше да бъде. Но това, което не ни убива, ни прави по-силни, нали?

Глупости.

Е, поне не беше погребана. Усещаше пространство около себе си, завивка върху тялото си, в дробовете й влизаше чист въздух, вместо чувството за намаляващ кислород. Това щеше да е гадно.

— Можеш да отвориш очи. Знам, че си будна.

Скийм отвори очи и впрегна цялата си воля да погледне към Танер.

Да, беше прецакана. И то не по добрия начин. Дори не и по неприличен начин. Беше тотално ПБНЗП, както обичаше да казва дясната ръка на баща й. Прецакана Без Надежда За Поправяне.

Мъжът, стоящ в края на леглото, не беше учтивият, чаровен, изтънчен посредник между Породите и обществото. О, не. Беше животното, което Съветът бяха създали. Див, напрегнат, опасен.

А тя бе изложена на неговата милост.

Щастливка.

Погледът й се откъсна от мрачната ярост в очите му. Не можеше да го понесе, да вижда обвинението в погледа му, присъдата. Не че някога беше очаквала друго. В продължение на години бе работила усърдно да спечели омразата на Породите и бе успяла. Това правеше работата й по-лесна. А животът й по-малко сложен. Просто й беше трудно да вижда истината в очите му, вместо игривото желание.

Погледът й докосна каменните стени, каменния под. Леглото, на което лежеше, беше изработено от тежко дърво и имаше плътен балдахин. Тежката материя се набираше надиплено отгоре над леглото, преди да се спусне към пода. Беше старомодно, с почти средновековен дизайн. Луда романтика. Нямаше шанс мъжът, взиращ се в нея от другия му край, да има нещо общо с конструкцията му.

Имаше голям тапициран диван и няколко стола в другия край на помещението, което приличаше на огромна пещера. Недалеч от тях се намираше старомодна чугунена печка заедно с кръгла маса и четири стола. Над тях и по каменните стени имаше шкафове. Няколко метални тръби пресичаха тавана, преди да изчезнат в стените. Някакъв вид тръбопровод. Имаше телевизор, стереоуредба, малък рафт с книги, CD-та и DVD-та. Всички удобства на един дом. Заобиколен от камък.

— Къде се намирам? — Скийм имаше чувството, че в действителност не иска да знае отговора.

— В безопасност. За момента. — Танер скръсти ръце на гърдите си, докато се взираше в нея със студени очи.

— За момента?

Гъстите му тъмни вежди се извиха подигравателно.

Скийм се сдържа да не преглътне страха, който свиваше гърлото й. Можеше да се справи. Той може да беше свирепа Порода в момента, но в крайна сметка щеше да се контролира, нали?

— Може ли малко вода? — Тя облиза сухите си устни, борейки се със страха и гаденето, както бе правила толкова пъти в миналото. Трябваше да се преструва.

— На определена цена.

— В момента съм без пукната пара — въздъхна жената. — Татко има навика да блокира кредитните карти и банковите сметки на онези, които е убил.

Наистина го беше направил. Сайръс се бе уморил от играта и бе решил да я убие. Беше като изхвърляне на боклука, така й каза веднъж. Трябва да се отървеш от мръсотията в собствената си организация понякога. А изглежда тя беше станала част от тази мръсотия.

Танер наклони глава на една страна с очи, уникални дори за Порода, които блестяха от лед, а чувствените му пълни устни се извиха в саркастична усмивка. Мускулите на ръцете му се стегнаха, когато изправи глава и продължи да се взира в нея.

— Каква е цената на чаша вода? — Този поглед вървеше ръка за ръка с изкуството на преговорите.

Очите му блеснаха развеселено. Само очите. Лек проблясък, нищо повече, преди погледът му да се насочи към одеялата, които я покриваха.

— Какво те накара да спиш с един убиец? — попита накрая той.

— Цената е въпрос? — Преговорите никога не са били по-лесни.

Устните му се извиха.

— Казах ти, скъпа, имам намерение да си взема парченце от стегнатото ти малко тяло. Просто се питах защо вкусът ти за мъже е толкова дяволски лош. — Годините на контрол възпряха болезнения трепет от този удар.

— Все още не съм толкова жадна — каза тя спокойно.

— А аз все още не съм възбуден, но това може да се промени много бързо — увери я Танер, усмивката му отново стана студена. — Може би ще ожаднееш по времето, когато и аз съм готов.

Погледът й се плъзна към бедрата му, после се върна отново на лицето му. Определено изглеждаше дяволски готов още сега. Беше почти забавно. За Танер Рейнолдс се говореше, че е една от най-схватливите Породи, създавани някога. Създаден преди около тридесет и пет години, избягал заедно с водача на Прайда Калън Лайънс на петнадесетгодишна възраст, израснал в Санди Хоук, Кентъки, живял там до разкриването на съществуването им преди десет години.

Лабораторията в Ню Мексико, от която бе избягал, бе смятана за една от най-тежките. Членовете на Съвета по генетика, учените и войниците, които наблюдаваха Породите, не познаваха никаква милост. Считаше се, че милосърдието поражда слабости, а Съветът отказваше да позволи някое от неговите творения да бъде слабо.

Всички, освен един. Преди двадесет години единственият човек, готов да помогне на Породите, беше временно назначен в Ню Мексико, за да проведе серия от тестове на една Порода, позната като Шера. Единствената Порода до този момент, която бе успяла да зачене, само за да пометне.

Скийм знаеше едно със сигурност. Баща й трябваше няколко пъти да изтъква, че майка й е платила за решението си да помогне на Породите. Според докладите бе умряла от масивен инсулт няколко дни след това. Но Скийм знаеше, че баща й я е убил. Точно както сега беше готов да убие дъщеря си.

Танер не беше търсещото удоволствия, засмяно американско момче, което трябваше да бъде. То беше там, в очите му, в твърдата извивка на устните му. Можеше да заблуди другите, но Скийм беше прекарала живота си, плувайки през опасните води на Съвета. Знаеше какво точно бе направила, за да се озове тук.

Беше затворена с една от най-безмилостните, манипулативни Породи, създавана някога. Както и от най-любопитните. А това беше опасно за нея. Изключително опасно.

— Никакви компромиси? — попита Скийм, осъзнавайки, че гласът й отслабва.

Господи, толкова беше уморена. И жадна. Нуждата от вода беше почти мъчителна. И имаше нужда да отиде до тоалетна. Последното ставаше наложително.

— Породите не са обучени да правят компромиси — напомни й Танер. — Предполагам, че това е била една от първите заповеди на предшественика на баща ти, когато е започнал да дресира Породите.

Да. Добрият стар дядо Сайръс Талънт Старши. Това копеле.

— Цената за тоалетна дали е по-ниска? — въздъхна младата жена уморено. Трябваше да има правило, че преговорите могат да се провеждат само когато и двете страни са в добро състояние. Или пък в най-лошото. На игралното поле всички трябва да са равни.

И какво, по дяволите, й беше сторил, че главата й бе толкова замаяна.

— Тоалетната е безплатна. — Мъжът сви рамене. — Както и водата. Вземи си душ, докато си там. Може да подобри характера ти.

Да, сигурно. А защо не направи и няколко обиколки наоколо? Скийм се питаше дали ще има сили да закара задника си до банята, където и да се намираше тя. Каквото и да беше използвал Танер да я повали, определено я правеше слаба като котенце.

— Къде се намира? — насили се да се раздвижи. Наистина се насили. Впрегна всяка частица сила, която притежава, за да размърда краката си и да се надигне от леглото. Човек никога не осъзнава колко много използва гърба си, докато мускулите му не се схванат от болка.

Не беше толкова вдървена миналата вечер, защото бе работила до изнемога през деня. Сега, след принудителния сън, колкото и да бе продължил той, тя се беше сковала почти болезнено.

Без плач. Преглътна сълзите си от болката, която движението предизвика, и се плъзна към ръба на леглото, като внимаваше одеялото да покрива важните части на голото й тяло.

— Зад завесата — Танер кимна с глава към кафявата, плътна кадифена завеса, висяща на стената на няколко крачки от леглото.

— Трябваше да се досетя — промърмори на себе си. — Естествено, че ще е някъде наблизо.

— Толкова далеч под земята удобствата трябва да бъдат в непосредствена близост, красавице. — В гласа му се долавяше безразличие, но единственото, което успя да задържи вниманието, бе честта под земята.

Когато седна на ръба на леглото, Скийм се обърна и го погледна примирено.

— Под земята?

Мъжът се ухили, разкривайки зъбите си. Особено безбожно острите си резци.

— Дълбоко под земята, захарче. Имаш ли фобии?

— Ако имах, вече щях да съм прецакана, нали? — Да накара гласа си да звучи развеселено не беше никак лесно.

— Е, може да се прецакаш така или иначе — промърмори Танер. — Имаш ли някакви предпочитания по този въпрос?

Скийм едва не се изсмя. О, имаше много предпочитания и беше сигурна, че той ще се справи с повечето от тях.

— Съжалявам, но реших да зачеркна Породите от списъка за тази година. Опитай следващата — предложи тя безгрижно.

— Нека първо да видим дали можем да променим решението ти за тази година — усмивката му беше хищническа. Почти страшна.

Скийм го погледна учудено.

— И всичко това за едно въргаляне в чаршафите? Уби моя убиец, замъкна ме бог знае къде под земята, само за да ме чукаш? Това не е ли малко крайно?

Дори за него. Дори от Общността на Породите бяха признали, че Бенгалският тигър малко преминава считаното за нормално поведение при техния вид. Но това беше повече, отколкото Скийм бе очаквала.

— Чукането ще бъде допълнителна облага — каза той. — Върви в банята, ще обсъдим условията по-късно.

Добре. Можеха да обсъдят. Само малко. Устройваше я. Въпреки че не знаеше дали в момента има достатъчно умствени способности да обсъдят времето, да не говорим за някакви условия.

Скийм стисна чаршафа, възнамерявайки да го издърпа със себе си, когато се изправи.

— Без чаршаф. — Тонът му, строг и ръмжащ, я накара да го погледне бързо, след което погледна ръката, която държеше чаршафа през покривката за легло, която го покриваше.

Защо ли не беше изненадана? Мамка му, би трябвало да бъде защитена от Джонас от отвличания или опити за нападения от страна на Породи. И какво? Директорът на Отдела по делата на Породите е забравил да изпрати бележка? Танер би трябвало да бъде задържан, а действията му да й бъдат докладвани, ако се приближи до нея, заради слуховете за заканата му да заличи Талънт от лицето на земята. А тя все пак беше Талънт. Какво, по дяволите, бе станало с Джонас и обещанието му да я защитава? Първо отсъствието му от онова глупаво парти, а сега и това.

— Добре. Без чаршаф. — Скийм се изправи на крака и остави чаршафа и покривката да се плъзнат по тялото й.

Беше научила много отдавна да не се смущава от голотата си. „Без слабости“ беше мото и на баща й. А това означаваше никакви. Сайръс Талънт я беше отгледал със същия железен юмрук, с който бе обучавал морските си пехотинци, когато беше в Корпуса.

Скийм вдигна високо глава, дари Танер с лека подигравателна усмивка и тръгна към банята, без да бърза.

„Майната ти, Породо“, помисли си тя развеселено, когато очите му пламнаха, а тялото му се напрегна. Беше като раздразнено гладно животно и нещо вътре в нея реши, че е подходящо наказание. И за двама им.

Танер се облегна на дебелата колона на леглото, скръсти ръце на гърдите си и впи очи в нея. Голяма грешка. Едва успя да задържи подигравателното изражение на лицето си, беше готов да коленичи и лигите му да потекат като на уличен пес, докато тя минаваше покрай него.

Бенгалските тигри не се лигавеха.

Но проклет да е, ако гледката не си струваше някоя и друга лига. Гладка, тонизирана кожа, дълга копринена коса и грация, която го караше да стисне зъби, за да не си отхапе едно парченце от нея за спомен. Малки, стегнати гърди, леко заоблено коремче и покрито с къдрици котенце. Повечето жени използваха кола маска или се бръснеха, за да поддържат плътта там мека и копринено гладка. Породите нямаха окосмяване по телата си. Което означаваше, че Танер беше очарован от къдриците й. Обичаше ги. Нямаше търпение да разбере какво точно крият те от погледа му, плът, която само пръстите му бяха познали досега.

Дългата черна коса падаше до кръста й, заплетена, но копринена и гъста, галеше гърба и хълбоците й с чувственост, която той определено намираше за привлекателна.

Беше красива. Много красива. И по-слаба от коте. Налагаше се да поговори с Джакъл за дозата на това успокоително. По дяволите, беше сбъркал, а мразеше да греши. „Спокойствие и контрол“, това беше мотото му. Освен ако не се намираше между чифт красиви бедра, принадлежащи на една гореща жена. За това си струваше да загуби малко контрол. Но не чак толкова много. Никога много.

Танер въздъхна уморено, когато чу водата в банята да се пуска, след което тръгна към шкафовете, които Калън бе разположил по протежение на стената на пещерата, като същевременно се ослушваше за звуците, идващи иззад завесата.

Скийм мърмореше на себе си. Танер не можеше да долови думите, но ако имаше майка, определено за нея ставаше въпрос в момента.

Клатейки глава, той извади микровълновата фурна, котлона и кафеварката изпод плота и ги остави отгоре му, преди да ги включи в контакта на стената. Прокарването на електричество тук долу беше адски трудна задача. За да го направят, Калън ги бе спукал от работа цели три години. Това беше последната им безопасна дупка — пещерите, дълбоко разположени под земята и наслоени с толкова много минерали и руди, че дори проникващите през земята сателити не можеха да ги намерят. Имаше толкова много малки джобове от необработени диаманти, руди, злато и сребро, желязна руда и други минерални залежи, че накрая се изгубваха следите.

Пещерите бяха неизследвани и толкова добре скрити, че дори местните жители не знаеха за тях. И Калън се беше постарал доста, за да си остане така. По дяволите, той беше работил в пещерите дълго преди от Съвета да го заловят отново и изпратят в Ню Мексико.

Танер приготви кафемашината бързо и прокара пръсти през косата си с гримаса на лицето, при звука на приглушен женски стон от банята. След това се усмихна, когато Скийм се наруга сама.

Мъжът слушаше как водата тече във ваната, докато изваждаше храна. Беше оставил Скийм достатъчно дълго сама. Трябваше да я провери. Ако Породите имаха нерви, неговите бяха обтегнати от тревога. Можеше да се закълне, че тя няма сили да стигне до голямата вана, камо ли да се измъкне от нея след това.

Танер отиде до входа и дръпна кадифената завеса. Погледът му моментално се насочи към ваната. Дъхът сякаш заседна в гърдите му, а тестисите му бяха обхванати от пламъци.

Водната струя, гореща и силна, все още течеше в дълбоката, старомодна вана и едва достигаше върховете на чувствените й гърди. Пенисът му трепна и запулсира. Имаше чувството, че спермата кипи в члена му, докато се взираше в твърдите розови зърна, поклащащи се над водата.

Животното изръмжа и, за съжаление, звукът се изплъзна от устните му.

Миглите на Скийм се повдигнаха, докато водата бавно се плъзгаше по стърчащите връхчета. Устата му се навлажни. Какво ли не би дал в този момент, за да вкуси тези прекрасни гърди.

— Преговори за неприкосновеност на личния живот? — промърмори Скийм, гласът й беше ленив и сънен.

— Разбира се. — По дяволите, още можеше да говори. Това беше добре. — Кажи ми защо баща ти изпрати бившият ти любовник да те убие?

Талънт щеше да умре дори само заради това. Нямаше начин да се въздържи да го убие.

Скийм затвори очи и обърна глава настрани.

— Гледай колкото си искаш. — Устните й се извиха. — Ексхибиционизмът ме възбужда, не знаеш ли?

О, да, знаеше това. Знаеше всички неприлични, еротични приключения, които тя беше опитвала през годините. Знаеше за тях и се наслаждаваше на мисълта, че когато най-сетне легне върху нея, ще има жена, която разбира чистото удоволствие и понякога предпочита крайности.

Не че тя имаше много случайни връзки. След Чаз Сейнт Маркс подбираше любовниците си извън организацията на баща си. Мъже, разбиращи кратките афери, които тя търсеше, мъже, опитващи се да й дадат онова, от което се нуждае, без да искат нещо повече. Танер се питаше дали е открила точно от какво се нуждае при тези връзки. За себе си знаеше, че не е. Без значение колко краен, колко извратен да бе сексът, никога не утоли глада за нея, който го разяждаше.

— Не отговори на въпроса ми. — Искаше да чуе отново гласа й. Той галеше сетивата му по начин, който го накара отново да провери езика си.

Клепачите й се надигнаха още веднъж и го погледна с шоколадовокафявите си очи, толкова дълбоки, толкова тъмни, че можеше да се удави в тях.

— Кой въпрос?

— Защо баща ти изпрати Сейнт Маркс да те убие?

— Убиецът… — Усмивката й беше горчива. Мамка му, тя имаше чувства към копелето, което беше готово да я убие. — Хареса ти да го убиеш, нали?

— Ти как мислиш? — Единственият признак за емоция беше лекото трепване на миглите й.

— Мисля, че ти хареса много. Отговорът на въпроса ти — той смята, че съм го предала.

— А ти направи ли го?

Изражението й беше уморено, тъжно.

— Може би просто бях небрежна. Направих много грешки през последните няколко години. Превърнах се в пречка.

Това не беше точно лъжа, но Танер можеше да усети леката измама. И не му хареса.

— Ти всичко ли чу? — попита на свой ред Скийм.

— Почти.

Тя не каза нищо повече. Вместо това вдигна единия си грациозен крак и го използва да спре водата. Изражението й не беше хладно, но не показваше никаква емоция. Беше почти замислено.

— И тогава ти ме отвлече — каза най-сетне тя. — Защо?

— Някои биха казали, че ти спасих задника — посочи мъжът.

— Тогава значи съм свободна да си тръгна?

Танер се усмихна.

— Не бих стигнал толкова далеч.

— Защо ли сама не се досетих за този отговор?

Скийм се опитваше да избегне темата, към която се насочваха. Той можеше да види желанието й да се скрие, да се дистанцира от онова, което знаеше, че е чул.

— Трябваше да се досетиш — съгласи се той, отдръпна се от входа на банята и тръгна бавно към нея. — Седни и ми позволи да ти измия косата. Толкова е дълга, че помете земята един-два пъти.

— Мога и сама да си я измия.

Танер се съмняваше, че в момента може да измие дори лицето си. Беше схваната от синините и от дългия сън. Преуморените мускули се втвърдяваха след време, а той бе принуден да я държи по-дълго, отколкото му се искаше.

— Не ме карай да те принуждавам да седнеш. Накрая ще се стигне до нещо, което наистина не искаш.

Надигайки се сковано, тя седна във ваната, докато той вадеше женски шампоан и балсам, останали от сестрите му в Прайда Шера и Даун.

— Наведи се напред — нареди мъжът, като вдигна подвижния душ от поставката над ваната. — Да видим дали можем да те почистим и тук.

Отметна косата й напред. Внезапно сякаш бе изгубил желание да задава въпросите, на които знаеше, че тя може да отговори. Някога в миналото Сайръс Талънт бе убил нейното дете. Танер беше чул болката в гласа й, горчивината, когато Скийм бе отказала да обсъжда кой е помогнал на Талънт в това подло деяние. Но това не означаваше, че тя проявява лоялност към враговете си. Докато Танер не разбереше със сигурност, трябваше да изиграе играта си много внимателно.

Ароматът на благородство, смесен с измама, гняв и огорчение, който се носеше от нея, можеше да се обясни по няколко начина. Може би вярваше в това, което прави. Това беше възможно. Може би мразеше баща си, но все пак поддържаше битката му срещу Породите.

В този момент нищо не беше сигурно, освен необходимостта да научи истината.