Лора Лей
Двойна игра (4)

Глава 3

Оргазмът я заля.

Танер усети как я пронизва, усети секването на дъха й и подуши възбудата и шока, които се изляха от всяка пора на тялото й.

Мамка му. Тя беше по-гореща от динамит. Уханието на желанието й замъгляваше сетивата му, сладостта на сиропа, който Танер знаеше, че се събира между бедрата й, почти го замая само от аромата.

— Лоша, лоша Скиймър. — Притисна пениса си по-силно към женствеността й и усети топлината и влагата там.

— Запомни си мисълта — каза задъхано Скийм. — Само още малко.

Тя лъжеше. За разлика от другите лъжци, миризмата на нейната малка измама не вонеше. Беше мека, с нотка на подигравка и лека следа от изненада. Харесваше му уханието на лъжите й. Но това не означаваше, че ще я остави да й се размине.

— Лъжкиня — обвини я той тихо.

— Не можем да отидем по-нататък. — Скийм отпусна глава на грапавата стена зад нея, а очите й проблясваха изпод миглите й.

— Къде искаш да отидеш тогава? — попита мъжът, поклащайки бедрата си към горещата й женственост.

— На около десет крачки от теб.

Скийм се сви, коленете й стиснаха ханша му, сякаш да го задържат на място.

— Десет крачки? — изрече той замислено. — Ще бъде дяволски трудно да превърна тази тръпка в изгарящ оргазъм от толкова далеч, красавице. Сигурна ли си, че искаш точно това?

Можеше да подуши нуждата й от повече. Тя пламтеше вътре в нея и измъчваше и двама им от копнеж, на който Танер едва устояваше.

— Би било много добра идея. — Скийм облиза устни. Той искаше сам да ги оближе.

Преди да успее обаче, младата жена бутна назад раменете му и краката й пуснаха кръста му. Би бил глупак, ако я пуснеше. Да й даде време да възстанови съпротивителните си сили не беше добра идея. Но го привлече предизвикателството, накара го да се усмихне, докато я оставяше да се измъкне.

— Впечатляващо. — Скийм преглади с ръце кадифеното горнище на пижамата си, оправи подгъва и понечи да се върне в стаята. — Можеш да си тръгваш вече.

Танер се засмя.

— Не мисля така.

Косата й се завъртя около нея като копринен воал, когато Скийм се обърна да го погледне с блестящи от желание и гняв очи.

— Времето за игра свърши, тигре.

Вместо да спори с нея, мъжът затвори вратата на балкона и дръпна завесите.

— Играта тепърва започва.

Обърна се към нея и прикри усмивката си, когато усети внезапно връхлетялото я чувство на несигурност. За Скийм се говореше, че няма слабости, че е неуязвима. Но той знаеше по-добре. Онова, което знаеше за нея, и това, което усещаше, не съвпадаше. Докато не научеше истината, нямаше шанс да й позволи да си тръгне.

От години правеше планове да отвлече малката любимка на Талънт. В началото защото искаше Талънт да страда. Сега не му пукаше за чувствата на генерала, искаше жената. Искаше да научи тайните й. И най-вече жадуваше за горещите целувки и тръпнещите оргазми. Досега Джонас винаги бе успявал да осуети плановете му по една или друга причина. Тази нощ по-скоро би умрял, отколкото да я пусне.

Тази мисъл го притесни леко. Нищо не би трябвало да е толкова наложително. Не би трябвало нуждата за една жена да е толкова отчаяна.

Танер провери отново езика си. Не, нямаше подути жлези. Може да не беше време за чифтосване, но беше време за игра. А Танер обичаше да играе.

Устните на Скийм се разтвориха, а очите й се разшириха, когато той тръгна към нея и я обиколи бавно.

— Танер.

В гласа й имаше предупреждение, но се долавяше и вълнение. А това беше хубаво. Наистина хубаво. Защото следващия път, когато вагината й се стягаше в оргазъм, той възнамеряваше пениса му да е заровен толкова дълбоко вътре в нея, че да усети всяка сладка тръпка.

— Подушвам те. — Танер гризна ухото й, обви ръце стегнато около кръста й и я тласна към стената.

— Казах „не“ — извика задъхано жената.

— Не, не си — засмя се той в шията й. — Ти не си страхливка, Скиймър. Или пък си?

Пръстите му се разпериха точно под гърдите й, преди да се плъзнат бавно надолу и да се мушнат под мекия еластичен колан на пижамата й.

Скийм заби пръсти в стената и притисна чело в нея със стон.

— Мисля, че те мразя.

— Това не е омраза, а глад. Признай си, че си толкова възбудена, колкото и аз. — Танер притисна ерекцията си към дупето й.

По дяволите, обичаше това заоблено дупе. Закръглено. То се повдигна към него и се потърка в пениса му, когато пръстите му намериха меките, влажни къдрици.

— Стой мирно. — Мъжът я задържа до стената, когато тя се опита да се обърне. — Просто искам да те докосна.

Ако се обърнеше, щеше да я изчука още на това място.

— Това е лудост. — Бузата й се притисна към стената, а миглите й докоснаха зачервените й страни.

— Просто ми позволи да те почувствам — каза напевно и я целуна по бузата, задържайки я неподвижно, докато пръстите му масажираха набъбналия й клитор.

Все още беше чувствителен. Слабият, кратък оргазъм преди малко беше засегнал само тази стегната пъпка. Танер можеше да усети нуждата, стягаща влагалището й дори сега, когато пръстите му обкръжаваха тесния отвор.

— Искаш ли ме? — прошепна той до ъгълчето на устните й. — Кажи ми, Скийм, искаш ли пръстите ми вътре в теб? Кажи ми, красавице. — Нуждаеше се от тези думи. Копнееше за тях със свирепост, която никога не си бе представял дори.

— Искам те. Искам да ме чукаш.

Танер я улови, когато тя се опита да се обърне, задържа неподвижно и тласна два от пръстите си в копринената топлина, толкова стегната, толкова невероятна, че той едва не свърши в панталоните си.

Скийм се изправи на пръсти, главата й падна назад на рамото му, а очите й се отвориха, цветове и пламъци избухнаха пред погледа й, когато я изпълни.

И я погали.

Опита се да не изкрещи, да не умолява. Бедрата й стиснаха ръката му, за да я задържат там, пръстите му вътре в нея, и дланта, потриваща клитора й.

— Ето така, красавице — изръмжа той.

Скийм потръпна, удоволствието я погълна и тя изскимтя.

— Свърши за мен — измърка Танер. — Върху ръката ми, Скийм. Свърши заради мен.

Пръстите му се плъзнаха дълбоко и откриха нервни окончания, които тя не бе подозирала, че притежава, погалиха, тласнаха се и разтърсиха сетивата й.

Свърши с вик. Никога не викаше от нещо толкова банално като това. Викаше от възбуда, когато я пляскаха, викаше при чувствеността на аналния секс, но почти никога по време на оргазъм.

Но този я шокира. Нямаше нищо забранено в акта. Нищо, което да изкуши най-извратените сетива. Но я разтърси, докато тя се задъхваше и скимтеше, ноктите й се забиваха в ръката под гърдите й, задържаща я неподвижна.

И искаше още.

— Достатъчно. — Скийм се изненада, когато Танер й позволи да се отдръпне, пръстите му се изплъзнаха бавно от стегнатите дълбини на влагалището й и погалиха клитора й, преди да извади ръката си от панталоните й и да се отдалечи.

— Трябва да си тръгваш. Веднага! — Гласът й трепереше. Скийм усети как ноздрите й пламват, а устните й се стягат, докато се бореше да потисне нуждата, която никога преди не беше изпитвала.

Сексът беше спорт. Хоби. Манипулиране. Повърхностното удоволствие беше всичко, което тя искаше. Един хубав, силен оргазъм. Не се нуждаеше от това, от това отчаяние, което усещаше, че се надига в нея.

Тогава Скийм потрепери шокирано, когато Танер поднесе все още влажните си пръсти към устата си и ги облиза. Изражението му се напрегна, а златните му очи заблестяха от изгарящ, свиреп глад.

— Имаш вкус на слънчева светлина — изръмжа той, очевидно наслаждавайки се. Господи, друг мъж беше ли правил това?

— От сапуна е — озъби се тя. Трябваше да стисне ръцете си в юмруци, за да не се протегне към него. Не можеше да го направи. Не можеше да се справи с това. Не сега.

Танер се ухили доволно.

— Сладко, възбудено котенце. Следващият път искам устните си там, Скийм. Толкова много го искам, че зъбите ме болят.

Коленете й омекнаха.

— Престани с това — изсъска тя, мразеше желанието по лицето му, открития, порочен блясък в очите му. Това вече не беше игра. За първи път през живота й нещо вътре в нея реагира, част от нея, която пазеше скрита, дори от себе си. — Искам да си тръгнеш, Танер.

— Това няма да стане, красавице.

— Тогава ще повикам охраната. — Да, точно така, ще позволи таблоидите да научат всичко това.

— Няма да го направиш — откровено й се присмиваше. — Татенцето може да не остане доволен от това, че лудуваш с Породите, скъпа моя.

Без майтап. Ако главата й не беше на дръвника, тогава със сигурност щеше.

Скийм отвори уста поне да се опита да блъфира, когато на вратата се почука рязко. Очите й се разшириха, когато в съзнанието й зазвуча сигнал за тревога. По дяволите.

Танер й намигна. Грабна сакото си от дивана и посочи към банята. Шмугна се вътре, като остави вратата леко открехната и извади заглушителя на пистолета от джоба на сакото.

Имаше лошо предчувствие. Усещаше нещо странно, подушваше го — студено, но примесено със съжаление.

— Чаз. — В гласа на Скийм имаше нотка на страх, почти недоловима, но ароматът му внезапно изпълни въздуха.

Скийм не се спря на входната врата. Танер усети уханието й да се приближава и да се насочва към спалнята. Внезапно беше станала несигурна, извадена от равновесие.

— Какво, по дяволите, искаш? — попита тя посетителя си. Гняв и болка се смесваха със страха й сега.

Вратата на спалнята се затвори тихо.

— Чаз, това не е добра идея точно сега.

Защо Породата имаше чувството, че не говори за секс?

— Тази път прекали, Скийм. — Чазън Сейнт Маркс, бивш неин любовник и наемен убиец на баща й. Танер познаваше гласа му, миризмата му. Застина при смъртната заплаха в тона на другия мъж. По дяволите, не, това нямаше нищо общо със секс. — Побоят миналия месец не ти ли беше достатъчен? Трябваше ли да продължаваш да предизвикваш късмета си?

— За какво говориш? — Хладнокръвен и спокоен, гласът й беше в рязък контраст със страха, който се изливаше от нея.

— Изловена си — каза Чаз нежно. Прекалено нежно. — Наистина ли мислиш, че ще ти се размине?

Ужас. Тя не беше просто уплашена сега. Беше ужасена. Танер можеше да го подуши, почти да го вкуси.

— Моля? — Тонът й беше язвителен. О, да, определено отговаряше на името си.

— Той дори не нареди да те заведа за разпит — въздъхна Чаз. — Не смята, че можеш да бъдеш пречупена, Скийм. Надявах се да греши. Надявах се, че последният побой, който ти устрои, ще промени начина ти действие.

Кръвта във вените на Танер се смрази.

— Нищо ли няма да кажеш? — попита Чаз.

Породата усещаше намерението на другия мъж да убие. Не можеше да подуши оръжие, а това означаваше само едно. Имаше намерение да й счупи врата. Специалността на Сейнт Маркс.

— Дори не знам за какво говориш — изплю Скийм, очевидно отдръпвайки се от него. — И бих искала да си тръгнеш.

— Ти го мразиш в продължение на осем години — въздъхна отново мъжът. — Той те следеше, Скийм.

— Млъкни! — В гласа й отекваше мъка. — Просто замълчи.

— Не трябваше да забременяваш. Не исках пикльото, а твоята позиция не ти позволяваше удоволствието да бъдеш неомъжена майка. Наистина ли искаше той да има такава власт над двама ни?

— Няма да обсъждам това с теб — от тона й лъхаше хлад. — Как ще ме убиеш, Чаз? Не виждам пистолет или нож.

— Ще ти счупя врата — гласът му беше натежал от съжаление сега. — Няма да боли, Скийм. Без болка, без кръв. Ще бъдеш толкова красива в смъртта, колкото си и в живота.

Проклятие. Проклет да е, ако чака да види дали копелето ще промени намерението си, помисли си Танер.

Отвори вратата рязко и видя шока в очите на Скийм, когато Сейнт Маркс се обърна. Нямаше време за колебание. Куршумът уцели копелето точно между очите и докато падаше на пода, Танер стисна спринцовката, която измъкна бързо от джоба на панталоните си.

— Съжалявам за това, красавице — сграбчи Скийм, завъртя я, заби иглата във врата й и натисна спринцовката.

Жената се срина в ръцете му.

— Мамка му! — Танер я положи на леглото, отиде пъргаво до падналия убиец и прокара ръце по тялото му с бързи и сигурни движения.

Сейнт Маркс не носеше нищо в себе си. Без оръжия, без документи. Танер се намръщи и издърпа слушалката и микрофона от джоба на панталоните си. Постави приемника и вдигна микрофона към устните си.

— Почистване, момчета. Бързо.

Проклятията на Кейбъл и Джакъл изпълниха ухото му, звукът от движение го увери, че са на път. Танер пусна електрониката обратно в джоба на панталоните си, след което облече сакото си, прибра оръжието си и вдигна Скийм с една ръка.

Обви я около гърба й, придържайки я до себе си с глава на гърдите му. Ако някой ги видеше, щеше да предположи нещо съвсем различно от истината. Не че имаше намерение да бъде видян.

Танер излезе бързо от апартамента и се отправи към стълбите, блъсвайки вратата, когато чу асансьора в другия край на коридора. Знаеше, че на Кейбъл и Джакъл няма да им отнеме много време.

Не ги изчака. Защо изглеждаше наложително да се промъкне край другите двама мъже, той не знаеше. Но в мига, в който бе повалил човека на Талънт, животното вътре в него бе поело контрола.

Шокът от това можеше да го връхлети по-късно, но докато наместваше Скийм в ръцете си и слизаше по стълбите, той не си позволи да се притеснява. Дивите, защитнически, животински инстинкти бяха повелителни. Животът й беше в опасност и нищо друго, освен безопасността й нямаше значение. Пълната й безопасност.

 

 

Санди Хоук, Кентъки

Никой не забеляза черния джип, който се движеше тихо по планинските пътища тази нощ. Светлините на фаровете отскачаха от къщите, които бяха построени върху някога процъфтяваща обработваема земя, проникваха през пердетата на прозорците, след това се извиваха и осветяваха тревните площи, преди да минат покрай тях. Мобилни къщи, величествени резиденции от червени тухли и скромни селски къщи бяха наредени една до друга по тесните пътища, през които караше Танер Рейнолдс. Шофираше, без да спира към отбивката, която щеше да го отведе у дома.

GPS-ът на автомобила не беше просто изключен, беше разглобен и захвърлен в една река някъде по пътя. Нямаше очи, които да го следят, нито уши да го подслушват, докато пътуваше към последното истинско убежище, което знаеше.

Знаеше къде отива, но само той разбираше нетърпението си да бъде там. Само той осъзнаваше първичната решителност да достигне скритите пещери, които бяха открили заедно със семейството си преди години, и да се скрие.

Погледна в огледалото за обратно виждане. Не се виждаха светлини зад него или в далечината. Този участък от пътя беше тъмен и рядко използван толкова късно през нощта.

Войниците, изпращани от Съвета през годините, които бяха живели в тази област, да открият малкият Прайд, който Калън бе събрал, никога не откриха пещерите, към които се бе отправил сега. Те дори не бяха част от веригата пещери, които се намираха под къщата, в която техният лидер бе живял, преди светът да узнае за съществуването им.

Това беше грешка, мислеше си Танер. Разкриването им пред света не им бе донесло сигурността, която бяха повярвали, че ще получат. Останалите членове на Съвета по генетика никога нямаше да ги оставят да живеят в мир. Те винаги щяха да поддържат и помагат на обществата за чиста кръв и върховна раса, които се бяха надигнали след разкриването на Породите.

Носеха се слухове, че Талънт и неговата разглезена, обична дъщеря са ръководители на тези организации.

Танер пое дълбоко дъх и вдиша аромата на Скийм, оставяйки го да проникне в сетивата му. О, боже, ухаеше хубаво. Не миришеше на помия, както си беше мислил някога, а на лято. На рози в пустинен вятър. Като проклета нирвана, а той се превръщаше в поет за това какво още може да бъде тази ужасна кучка. Остави настрана факта, че животинските инстинкти, на които бе разчитал цял живот, изреваха протестиращо.

Коя, по дяволите, беше Скийм Талънт? Със сигурност не беше разглезената малка кучка, за която я беше смятал. Не и след онова, което беше чул в проклетата хотелска стая.

Баща й беше изпратил убиец след нея.

А вместо да убие наемника и да я върне в Убежището, Танер бягаше с нея.

Сигурно си бе изгубил ума. Това обясняваше всичко. Животното и човекът водеха битка и той знаеше, че ще загуби. Нещо, някакво вродено чувство, от което не можеше да избяга, не му позволяваше да я освободи.

Танер стисна здраво волана, когато устните му се извиха и разкриха зъбите му в примитивно ръмжене. Трябваше да обуздава това нещо. Контролът върху животинската страна на характера му беше крехък в този момент. Колкото повече се потапяше в аромата й, толкова по-малко се бореше с нея.

И това го ужасяваше. Тази слабост го притесняваше. Не можеше да се пребори с нея. В продължение на години, повече отколкото искаше да си спомня, той се беше постарал да няма слабости. Нямаше любовници, освен за хубавите мигове, които споделяха в леглото. Нямаше приятели, с изключение на онези, които смяташе за семейство. Не членуваше в групи, които можеха да бъдат използвани срещу него.

Но тази жена го правеше слаб. Правеше животното вътре в него по-силно.

Ръмжейки заради глупостта да спаси прекрасния й закръглен задник, Танер изгаси фаровете на автомобила и зави по чакълестия път, водещ към скалите долу.

Трябваше да я скрие в убежището. Тя се събуди само веднъж по време на пътуването от Вашингтон до източен Кентъки, достатъчен да го увери, че не е в реална опасност от успокоителното, което й бе инжектирал.

Беше наложително да я отведе в скритите пещери. Там разполагаше с всичко, от което се нуждае, за да я защити. И щеше да получи отговорите, които му трябваха. Скийм щеше да знае кой е шпионинът в Убежището. Без съмнение по този начин генерал Талънт научаваше за всеки ход, направен в базата на Породите. Това означаваше, че дъщеря му също знае кой е шпионинът.

По дяволите, татенцето й я беше кръстило правилно. Ако можеше да се вярва на докладите, то Скийм беше лично отговорна за някои от нападенията, извършени спрямо Убежището.

Тя заговорничеше. Тя планираше. Тя интригантстваше. Тя беше Скиймър^[1]. С това изключение, че Танер започваше да подозира, че вместо за баща си, тя заговорничеше против баща си.