Лора Лей
Двойна игра (26)

Глава 25

Животното вътре в Танер беше освободено. Когато усети прилива на освобождението й да навлажнява пръстите му, уханието на пълното предаване на удоволствието и изгарянето, на отчаяната нужда вътре в нея, животното разкъса оковите си.

То беше част от него, от която винаги се бе страхувал. Държеше го заключено, скрито, страхувайки се, че освобождаването му ще го превърне отново в съществото, което бе, преди Калън да го спаси.

Но сега нямаше заключване.

Танер вдигна Скийм от скута си, положи я на леглото, коленичи на пода и зарови уста между краката й.

Боже, беше толкова сладка. Като сметана. Като сироп. Притискаше се към устните му, притегляше езика му и го караше да пие от есенцията й.

Обичаше да го прави. Да я ближе, да смуче перлата на клитора й, да усеща меките, копринени къдрици, покриващи женствеността й. Заоблените й бедра, стискащи лицето му — и това обичаше. Начинът, по който се извиваше под него, и той трябваше да стисне бедрата й, за да я задържи неподвижно.

Скийм не искаше нежност, искаше всичко от него. Танер го усещаше, подушваше го. Тя искаше да я вземе животното и това беше добре, защото той не можеше да го възпре.

Танер пое сладкия вкус на есенцията й в устата си, ръмжейки на пристрастяващия вкус. Скийм потръпна, разтърси се и от женствеността й потекоха още сокове. Цялата беше мека, течна топлина.

Жлезите на езика му пулсираха, толкова препълнени и подути, че беше болезнено. Трябваше да я целуне. Искаше тя да изсмуче хормона, докато я обладава. Трябваше да я обладае. Пенисът му беше толкова набъбнал, толкова твърд, че го болеше. Прекрасна болка.

Танер се отдръпна от лакомството, което поглъщаше, изтегли Скийм по-нагоре на леглото и се настани между бедрата й.

Ръмжеше и не можеше да стори нищо, за да спре. Устните му се бяха отдръпнали от зъбите и от гърдите му излизаха тътнещи животински звуци.

Вместо да ужасят Скийм, както би трябвало, кафявите й очи блестяха от подновена страст. Бедрата й се надигнаха към него, устните й се разтвориха и светът експлодира в мъгла от невероятна, неизлечима страст.

Танер притисна устни към нейните и прониза с език горещите, гладни дълбини на устата й, а пенисът му се тласна в очакващата го женственост.

Мили боже! Беше прекрасно. Нирвана. Екстаз. Бедрата му се движеха, въртяха се, тласкаха пениса му вътре в нея, а мускулите й го стискаха, засмукваха го. Също както устата й, гореща и сладка, засмукваше езика му.

Ръцете й държаха здраво задните му части, тялото й се накланяше към неговото, от гърлото й излизаха стонове на примитивен глад, докато го подканяше да проникне по-дълбоко.

Господи, не искаше да я нарани. Не искаше по този начин…

От гърдите му се изтръгна тътнещо ръмжене, бедрата му се тласнаха рязко напред, заравяйки всеки твърд, отчаян сантиметър от ерекцията му вътре в нея. Докрай, тестисите му, стегнати и твърди, се притиснаха към дупето й. Танер отдръпна устни от нейните, за да си поеме дъх.

Трябваше да диша, да мисли.

— Не! — Скийм го последва, надигна глава, улови дългата му коса с едната си ръка, преплете пръсти в нея и притегли устата му отново към себе си. Устните й се впиха, езикът й го облиза, докато бедрата й се извиваха към него.

Танер беше загубен. Загубен.

Езикът му се гмурна в устата й, а тялото му попадна под контрола само на едно нещо — животното, което маркираше половинката си, завладяваше я, тласкаше пениса му вътре в нея с първична, примитивна сила.

Танер нямаше да издържи дълго. Не достатъчно. Искаше да я чука вечно. Да се загуби в невероятната й топлина и да запамети всяко усещане, помитащо тялото му.

Следващият път, обеща си той, ръмжейки, когато устните му пуснаха нейните й се плъзнаха по шията й. Хормонът се бе освободил от езика му, но нуждата не се бе освободила от тялото му. Танер плъзна ръцете си под Скийм, обхвана дупето й, извиси се над нея и й даде всичко, което никога не бе давал на друга.

Всичко от себе си. Отчаян, ръмжащ, нарастващ глад. Бедрата му се движеха яростно, потта капеше от тялото му, а сетивата му бяха съсредоточени върху едно нещо. Само едно нещо. Скийм.

Освобождението й се надигаше, заплашваше да я залее. Танер усещаше как наближава. Само още малко. Малко по-силно. Можеше да й даде само онова, от което той се нуждае, и да се втурне стремително в пламъците заедно с нея.

Танер отвори уста, зъбите му потънаха в рамото й и Скийм се разпадна около него. Вагината й се стегна, свивайки се конвулсивно, обхвана здраво пенисът му и го засмука, докато не му остави избор. Воля.

Мъжът усети как шипът се изправя и се втвърдява под главичката на пениса му, заключва се в стегнатите мускули и започва да се излива вътре в нея, когато освобождението го помете.

Резките струи на спермата му изпълниха дълбините й, шипът изля успокояващия си, облекчаващ възбудата хормон, който щеше да даде на Скийм малка почивка от глада, разяждащ и двама им.

Главата на Танер беше заровена в рамото й, езикът му ближеше раничката, която й бе оставил. Долавяше своята миризма вътре в нея, движеща се във вените й, изпълваща тялото й.

Неговата миризма.

Изръмжа доволно от наличието на белега както на рамото, така и част от самата й същност. Скийм беше негова. Принадлежеше на него и само на него.

Докато последните пулсиращи, отчаяни тръпки преминаваха през тялото му, той обърна глава, отвори очи и погледна към Кейбъл, който стоеше до вратата на банята.

Брат му беше възбуден, отчаяно възбуден, но в очите му имаше проблясък на задоволство. Кейбъл можеше да го усети, Танер знаеше, примитивното белязване, удовлетворението, което озаряваше него и Скийм.

Танер въздъхна уморено, възбудата бе временно усмирена, сетивата му отново бяха цели. Тогава осъзна, че е отхвърлил брат си настрана. Отново.

Отдръпна се от Скийм и обви ръце около нея. Тя се сгуши в гърдите му и се унесе. Щеше да си почине за известно време. След това трябваше да се погрижи тя да се нахрани, преди да я заведе при Ели. Тестовете трябваше да бъдат направени, знаеше го, въпреки че ги мразеше.

Кейбъл улови погледа му отново, когато се отдръпна от рамката на вратата и посочи свързаната стая от другата страна на Танер. Неговата стая.

Танер оправи завивката върху тялото на Скийм, за да й е топло, докато спи, след което се изправи от леглото и нахлузи дънките си.

С боси крака последва Кейбъл в другата стая и веднага се насочи към малкия хладилник, който брат му държеше в апартамента си, и месото за сандвичи. На малката допълнителна масичка до бара имаше един хляб, както и малки пакетчета с подправки. Извади една картонена чиния изпод масичката, сложи в нея хляб и нарязано месо, изцеди няколко пакетчета горчица върху тях и отхапа с наслада, преди да си извади една бира.

— Аз не мисля така. — Бирата бе грабната от ръката му и заменена с вода.

Танер се намръщи.

— Алкохолът само засилва разгонването — обясни Кейбъл. — Послушай ме поне веднъж или ще я изтощиш повече от необходимото.

Танер поклати глава, но не оспори. Взе сандвича и водата и отиде до вратата, за да провери Скийм.

— Ще разбереш, когато тя се събуди — обади се Кейбъл зад него. — Трябва да поговорим.

Танер довърши сандвича си мълчаливо, изпи водата и се обърна към Кейбъл.

Десет години. Беше прекарал последните десет години, грижейки се брат му да разбере, че е част от нещо. Не само от семейство, а неразделна част от нещо. В продължение на години Танер предполагаше, че ще се чифтосат с една жена, както бяха започнали, когато му бе довел първата му жена. Кейбъл беше на двадесет и пет и никога не бе познал женска ласка или нежна целувка. Никога не бе изпитвал удоволствие, нито се бе отдавал на еротичните, екзотични ухания на женското желание.

— Престани да съжаляваш, Танер — въздъхна Кейбъл. — Аз не съжалявам. Това е правилно и не се чувствам изолиран.

Танер сви устни.

— Аз бих се чувствал много изоставен — призна той. — Бих бил ядосан, Кейбъл.

Другата Порода се изсмя тихо.

— Прекалено си разглезен. Първо Калън и момичетата те разглезиха, а сега и светът. Не си чувал думата „не“, откакто си напуснал лабораториите.

— Разбира се, че съм — намръщи се Танер. — Скийм ми казва „не“ при всяка възможност.

— О, да, тя се брои — изсмя се брат му, като отиде до гардероба и си извади чиста риза.

— Какво стана с твоята? — Танер знаеше, че беше облечен с такава, когато влязоха в спалнята.

— Скъса се — Кейбъл сви рамене. — Въздържанието не е силната ми страна.

Танер поклати глава.

— Тогава защо остана да гледаш?

— Нуждаеш се от някой, който да ти пази гърба. — Кейбъл му хвърли поглед през рамо. — И защото, за да проработи това, трябва миризмите и на двама ни да са в онази стая.

— Тестовете на Ели ще докажат чифтосването — посочи Танер. — Няма начин да го запазим в тайна от нея.

— Ели не трябва да прави нашите проклети тестове — отвърна Кейбъл. — Не и на нас. Само на Скийм, и то само за да създаде хормоналната добавка, от която тя се нуждае, за да премине през това. Ако искаме да я опазим жива, трябва да бъдем внимателни. — В очите му заблестя дива ярост. — Няма да те загубя, Танер, и няма да позволя ти да загубиш нея. Ще хванем копелето този път. Чувствам го.

— Не искам да загубя теб повече, отколкото моята половинка, Кейбъл — предупреди го брат му.

— Няма опасност. — Увереността в гласа му винаги го удивляваше. — Не оцелях в онази дяволска яма толкова дълго само за да изям куршума на един убиец. Сетивата ми са по-остри от твоите, особено сега, когато си в разгонване. Ако шпионинът вярва, че сетивата и на двама ни са притъпени, работата ми ще бъде много по-лесна. Докато вие двамата сте на срещата с Кабинета по-късно, аз ще започна да проверявам някои неща и ще наблюдавам кой идва на горния етаж. Те няма да очакват това.

Танер прокара пръсти през косата си и се втренчи в Кейбъл. Това имаше смисъл. Носеха се слухове за братята, подозрения, че техните животински способности са много по-задълбочени, отколкото се подозира. И бяха прави. На Танер бяха по-изострени, много повече от на другите Породи, а на Кейбъл дори още по-силни. Толкова силни, че понякога се притесняваше за това какво всъщност усеща брат му от хората около него.

Танер издиша уморено.

— Това не решава проблема, че ти не си в период на разгонване.

Устните на Кейбъл се извиха.

— Няма значение, миризмата е по цялото ми тяло. Само Бенгалски тигър ще усети разликата, но тъй като няма други, освен нас, тук, няма да имаме проблем.

Танер пое рязко дъх, отделяйки миризмите на стаята, и присви очи. Мирисът не беше просто върху Кейбъл, беше част от него.

— Какво става? — попита го тогава. — И не ме лъжи, Кейбъл. Само ще ме вбесиш.

— Проклет да съм, ако знам. — Кейбъл поклати глава раздразнено. — Гладът го нямаше, Танер. Не съм разгонен за твоята жена. Но миризмата е там, сякаш извира от порите ми. Да изчакаме и да видим какво ще се случи.

— Имаме нужда от Ели за това — заяви Танер. — Може да е важно.

— Доверяваш ли й се за живота на Скийм? — попита брат му. — По-добре си отговори на този въпрос, преди да намесиш и някой друг в това.

— Трябва да информираме Калън — реши Танер. По дяволите, нещата започваха да се усложняват. — Не можем да направим нищо без неговото съдействие. А трябва да го накараме да проработи.

— И ще го направим. — Гласът на Кейбъл беше твърд. Свиреп. — Без значение какво ще ни струва, ще го направим.