Лора Лей
Двойна игра (25)

Глава 24

Танер беше изтърпял достатъчно. Призна пред себе си, че е достигнал точката, където може да се справи със ситуацията по нормален и логичен начин. Неговата половинка бе живяла в страх, в болка, под заплахата от мъчителна смърт в продължение на десет години, а той не бе известен. Джонас е знаел. Койотите, които бяха успели да вербуват в организацията на Талънт, бяха разбрали и докладвали на Джонас. Но Танер не бе известен.

— Кейбъл — чу Танер гърления звук на собствения си глас, но не сметна за необходимо да се тревожи, че животното, част от неговата природа, се е надигнало толкова близо до повърхността.

Кейбъл бе направил предложение в пещерите, докато се приготвяха да се срещнат с Джонас в хеликоптера. Да продължат да объркват Прайда за чифтосването, да ги оставят да повярват, че и двамата са чифтосани с нея. Дори Джонас не знаеше със сигурност истината. Миризмите им бяха прекалено сходни, природата им прекалено необикновена, че Общността на Породите да се усъмнят, че това може да се случи.

Не че Танер би позволил на Кейбъл да докосне половинката му. Не би могъл да го понесе. Но безопасността й означаваше за него повече от спокойствието му. Ако шпионинът помислеше, че двамата са чифтосани със Скийм, тогава щеше да повярва, че сетивата на Кейбъл са толкова раздразнени от разгонването, както и че той трябва да се наблюдава внимателно.

А всъщност Кейбъл щеше да може да следи много внимателно, а Танер имаше нужда от това.

— Точно зад теб съм — отговори Кейбъл, когато Танер хвана ръката на Скийм и я повлече към вратата.

— Танер — Скийм се дръпна, предизвиквайки ураган от собственическа решителност в него, — престани да ме влачиш наоколо по този начин.

Танер усещаше топлината и възбудата й. Подушваше желанието и гнева й и те само засилваха неговите. Но подушваше също така и страха й, болката й, притеснението й и чувството, че сякаш светът се разпада около нея.

Тя беше преживяла малтретирането от страна на баща си, защото го разбираше. Беше го преживяла и се беше справила с него, и дори работеше за унищожението му. Но не знаеше как да се справи с приемането. Нямаше представа как да се справи с любовта.

А Танер не можеше да си позволи да спори с нея тук. Не и когато всички ги гледаха. Не че Кабинетът някога би говорил за нещо, което се е случило в тази стая, но Танер се нуждаеше от объркването им по отношение на чифтосването. Нуждаеше се от несигурността им дали той и Кейбъл са продължили игричките си със Скийм, или не.

Преди тя или някой друг да успее да възрази, Танер я метна на рамо. Тя изписка от изненада и бързо обви ръце около гърба му, борейки се срещу властната му хватка.

— Стой мирна. — Той я тупна по малкото заоблено дупе, усмихвайки се непроницаемо, докато прекосяваше стаята и пое бързо по стълбите.

— Луд ли си? — изпищя Скийм надолу с главата.

— Такова е популярното мнение — потвърди Танер напрегнато, когато Кейбъл мина пред тях и влезе първи в апартамента.

Когато вратата се затвори зад тях, Танер я пусна да стъпи на пода и преди Скийм да успее да изрази силния си протест, той притисна пръсти към устните й.

Тя беше бърза. И умна. Внезапно се намръщи и очите й се изпълниха с подозрение.

Обърна се и видя как Кейбъл започна да проверява стаята за електронни устройства. Няколко минути по-късно той прибра малкият уред, който използваше, и поклати глава.

— Чисто е — каза най-накрая.

— По-умни са, отколкото мислех — промърмори Танер и прекоси помещението, насочвайки се към електронния заглушител от страната на прозорците. Откри две разхлабени жици, когато деактивира устройството и свали защитния капак. Това не би го извадило извън строя, но го отслабваше доста.

Клатейки глава, той постави отново на място проводниците, активира устройството и го затвори. Подпря ръце на кръста си и изръмжа тихо, като наведе глава и я поклати уморено.

— Който и да е, очевидно има лесен достъп до къщата — каза Кейбъл. — Не очаквах това.

Танер вдигна глава и погледна към Скийм. Той също не го бе очаквал.

Скийм скръсти ръце на гърдите си и се взря в Танер неуверено. Можеше да види загрижеността в погледа му сега, когато я гледаше, точно както бе видяла надеждата, че е сгрешила. Че който и да е шпионинът, той не е в позиция, която да му позволява лесен достъп до всяка част от къщата.

— Това може да се окаже проблем — каза тихо Кейбъл.

Скийм погледна от единия към другия мъж.

— Кое може да се окаже проблем?

— Да убедим Породите тук в Убежището, че и двамата сме чифтосани с теб. — Усмивката на Кейбъл беше широка.

Скийм присви очи към него. Не беше забравила ужаса, който я изпълни миналата вечер, когато той я беше притиснал към каменната стена, действайки така, сякаш изнасилването не е нищо ново за него.

— Успех — каза тя измамно мило. — Ще бъде трудно да го направите, след като няма да допусна да се приближиш и на сто крачки от мен.

Кейбъл се намръщи и погледна към Танер.

— Дори не го поглеждай — нареди грубо Скийм и се обърна към Танер. — Кажи му да се махне, Танер.

Мъжът скръсти ръце на гърдите си.

— Кейбъл, можеш да прекараш известно време в банята — кимна той към вратата към другото помещение.

Скийм го погледна шокирано.

— Ти луд ли си?

— Вероятно — изсумтя Танер. — Но всички в Убежището ни познават. Знаят за игричките, които играем с жените си, и от години се правят предположения, че накрая ще се чифтосаме с една и съща жена. Аз искам да повярват, че точно това се е случило, така Кейбъл няма да бъде смятан за опасност. Разгонването изгаря сетивата, Скийм, а това ни прави слаби за известно време. Кейбъл може да ни пази гърбовете, ако го изиграем правилно.

Младата жена стрелна с поглед Кейбъл.

— И се предполага, че ще приема това просто така?

Изражението на Кейбъл се промени, внезапно стана по-отпуснато, по-малко хладно и трудно за разгадаване. Но в очите му имаше съжаление.

— Трябваше да те изплаша, Скийм, иначе този надут глупак там щеше да се убеди сам, че не е твоята половинка. Той искаше твоята безопасност, толкова много искаше да те защити, че щеше да сдържи онази примитивна част от него, за да го постигне. Никога не бих те наранил.

Скийм присви очи към него.

— Тази част я разбрах. Но това не означава, че те искам в леглото с нас.

— А мога ли да гледам? — Очите му проблеснаха развеселено. Дръзко. Предизвикателно.

Скийм извъртя очи. Той беше сериозен и тя го знаеше. Погледна към Танер точно навреме, за да види невероятната жар, която пламна в очите му при тази представа.

Тези двама мъже бяха споделяли жените си в продължение на десет години. Бяха си създали репутация с това, приятна, игрива атмосфера на сексуално удоволствие. Странно, но това не я притесняваше. И изглежда Танер беше повече от готов да позволи на брат си да гледа.

Танер изглеждаше по-отпуснат, по-малко напрегнат, докато вървеше към нея, очите му блестяха развеселено, потъмнели от желание и глад. Ръцете му изведнъж я уловиха за кръста и я вдигнаха.

Скийм отскочи от леглото задъхана, когато пръстите му се насочиха към копчето на дънките й.

— Танер. — Тя улови китките му. — Какво правиш?

— Твърде много дрехи — изръмжа той.

Опита се да избута ръцете му, но ципът беше свален, а близнакът му, облегнат на вратата, се усмихваше небрежно.

— Сигурен ли си за това? Кейбъл е още тук. — Танер спря и обърна глава, изръмжавайки предупредително.

— Нямам намерение да пипам — промърмори порочно другата Порода. — Ще си остана точно тук.

Танер изръмжа отново. Господи, обичаше този звук. Начинът, по който резците му проблясваха, дивата светлина, която озаряваше кехлибарените му очи. Можеше да получи оргазъм само от това.

— Ако само гледа — каза задъхано Танер, като буквално разкъса ризата от раменете си, преди да разкопчее колана на дънките си.

— О, боже, това е лудост — изхриптя жената, трябваше да бъде възмутена. Но не беше. Възбуждаше се още повече.

Танер се усмихна стегнато.

— Това ти харесва — измърка той. О, боже мой, наистина измърка.

Изрита дънките си, разкривайки дебелия си жилест пенис.

Скийм разтвори бедрата си и облиза устните си.

— Целуни ме — простена тя. — Нуждая се от целувката ти.

Танер я погледна през полуспуснатите си клепачи и също облиза долната си устна. Наведе се по-близо.

— Можеш ли да усетиш как те гледа?

Това го възбуждаше. Възбуждаше всъщност и нея.

— Това те възбужда — обвини го тя, плъзвайки поглед по устните му. Нуждаеше се от целувката му веднага.

— Аз съм адски перверзен — призна Танер, изтегли краката й назад и я придърпа до ръба на леглото.

Дъхът й секна, когато той се наведе напред и облиза устните й, а главичката на пениса му се притисна към влажните, подути гънки на женствеността й.

— Аз също мога да бъда перверзна. — Бедрата й се напрегнаха в хватката му.

Танер спря и устните му се разтегнаха бавно в развратна усмивка.

— Добро момиче — измърка той, звукът премина по гръбнака й като невидими нокти на еротично удоволствие. — Покажи ми, красавице. Покажи ми колко си порочна.

Танер се наведе над лицето й, плъзна език по устните й и вкусът му експлодира в устата й. Прекрасният му вкус. Порочен, еротичен, пиршество от страст, завладяваща и изгаряща.

Скийм всмука езика му в устата си, притисна своя към него и започна да го изцежда, когато откри малките, подути жлези и богатият, изкусителен вкус скрит там. Уверена, че е намерила амброзия, тя ближеше и смучеше, привличайки повече в устата си. Нуждаеше се от този вкус. Нуждаеше се, за да диша, за да живее.

Преплете пръсти в косата му, за да го задържи към себе си, докато се извиваше, опитвайки се да се наниже сама на дебелото му копие, което още се притискаше към отчаяната й, гладна вагина.

Копнееше за това. Нуждата се превърна в болка. Скийм беше сигурна, че ще полудее от желанието да бъде обладана. Но Танер не я изпълни, освен с езика си. А той се тласкаше в устата й, устните му се движеха върху нейните. Целувката му изпрати огнено кълбо от усещане по цялото й тяло.

— Проклет да си — извика тя слабо, когато той се отдръпна и се взря в нея с присвити, блестящи очи. — Нуждая се от повече.

— Нуждаеш се от пляскане. — Гласът му, дрезгав и мъркащ от удоволствие, накара бедрата й да потръпнат, а утробата й да се свие.

— Аз съм лошо момиче — съгласи се тя пресипнало. — Първо ме чукай. После можеш да ме напляскаш.

Устните му се извиха в порочна усмивка.

— О, не, бейби. Първо ще напляскам хубавото ти дупе. Ще гледам как се зачервява, ще подушвам възбудата ти, и тогава може би, само може би, ще потуша пламъците, горящи вътре в теб.

Очите й се разшириха, когато той се отдръпна от нея.

— Танер, не мога да го понеса. — Скийм изгаряше вече, пламъците изригваха под плътта й и я пронизваха, докато разрушителните спазми на желанието я разтърсваха.

— О, ще го понесеш, бейби — изръмжа Породата. — И ще ти хареса.

Преди тя да успее да се възпротиви или дори да възрази, Танер седна на леглото и я дръпна върху коленете си. Скийм беше на път да свърши от опияняващата доминация, надигаща се у Танер — и изненадващото удоволствие, което я връхлетя от покорната позиция.

Пляскането беше дразнене. Беше пляскана еротично и преди, беше приятно, но без истински удар и шум.

Тогава ръката на Танер се приземи на дупето й в кратка серия от резки, парващи ласки. Не можеше да ги нарече болезнени. Бяха агонизиращо приятни.

— О, боже мой, Танер. Моля те. Не ми го причинявай. — Вибрациите на острото, почти оргазмено усещане пронизаха утробата й.

Последваха още две резки тупвания, по едно на всяка заоблена извивка точно над бедрото. Дъхът й секна. Беше толкова възбудена и готова за него, че първичното покорство й действаше като наркотик.

Дланта му се приземи отново. И отново. По една плесница на всяка буза, разпалващи плътта й още повече.

Скийм отметна глава, отстрани косата от лицето си, отвори очи и погледна към мъжа, изправен пред вратата на банята.

О, боже. Тя потръпна, усещайки как соковете й се изливат от вагината й и затоплят бедрата. Кейбъл беше двойник на Танер в почти всяко едно отношение. Висок, силен, с изражение, подивяло от възбуда, дънките му подчертаваха впечатляващата ерекция отдолу. И той наблюдаваше със скръстени ръце над твърдите гърди, със стиснати юмруци.

Спазъм прониза сърцевината й, премина през клитора й, през утробата й и накара цялото й тяло да потръпне.

Погледът на Кейбъл се спря на Танер, след това на дупето на Скийм.

— Няма да пипам. — Гласът му беше дрезгав. — Но ще гледам.

Не последва отказ от страна на Танер. Ръката му погали извивките на дупето й и зелените очи на Кейбъл пламнаха от глад, докато наблюдаваше.

Ръката на Танер се приземи отново.

— Моя — изръмжа той. И за пореден път Скийм почувства това изявление в душата си. След това почувства притежанието в следващата парваща ласка по дупето си.

Но това не беше достатъчно. Искаше по-силно, по-горещо. Започна да се извива в скута му, да се съпротивлява на хватката му, опряла ръце на крака му.

Дланта му я плесна по-силно.

— Той може да помирише възбудата ти. — Гласът на Кейбъл беше гърлен. — Аз мога да я помириша.

Ръката на Танер се спусна отново, изгаряйки плътта й. Скийм застина и затвори очи, когато я връхлетя свирепо удоволствие.

Да, от това се нуждаеше.

Пронизителен вик се изтръгна от устните й, когато ръката му срещна отново плътта й. И отново. Скийм се намираше на ръба, толкова остро, толкова високо, че беше почти ужасена. Почти. Имаше нужда от това, осъзна тя. Непреодолима нужда от по-твърдо докосване, от по-грубо вземане, и това я измъчваше от години, оставяше я неудовлетворена, търсеща.

Но вече нямаше да търси. Всяка плесница по дупето я извисяваше по-нагоре, разпалваше още повече пламъците в тялото й.

— Мамка му, дупето ти е толкова красиво и розово. — Гласът на Танер беше примитивно ръмжене. — Меко и копринено, прекрасно розово. Като изгрев.

А тя беше по-гореща от изгрев. Гореше като комета.

— Като праскова — прошепна Кейбъл почти благоговейно. — Зряла и готова да я отхапеш.

Скийм изскимтя, когато страстта изведнъж лумна още по-силно, по-ярко. Никога не беше правила това. Никога не беше правила секс, докато друг мъж наблюдава.

Нямаше го кухият срам, който бе очаквала. Неудобството, с което трябваше да се бори, липсваше.

И не ставаше дума само за сексуалността. Можеше да види желанието в очите на Кейбъл. Той беше толкова неразделна част от сексуалния живот на Танер в продължение на години, потапяше се в удоволствията, в които брат му му позволяваше да участва, че се нуждаеше от това.

Скийм го усещаше толкова силно, колкото и ръцете на Танер върху дупето си. Кейбъл се нуждаеше поне от това. Поне за малко.

И тя се нуждаеше. Нещо, което да изтрие спомена от годините на срам, мисълта, че онова, което бе имала с Чаз, не е било любов, а едно унизително прилагане на контрол.

А тук не ставаше въпрос за контрол. Танер някак си беше усетил нуждата й от самото начало и й даваше онова, за което тя жадуваше.

Гърчеше се в скута му, викаше от удоволствие, всяка плесница я изпращаше по-високо, докато от нея не остана нищо друго, освен страст, нужда, глад.

Умираше в ръцете му, в центъра на едно удоволствие, което не можеше да контролира, и за първи път през живота си не искаше.

Скийм се отдаде на екстаза, заливащ тялото й. Острите ласки на Танер бяха твърди, после леки, нежни, после изгарящи. Всяка плесница вибрираше през клитора й, карайки го да набъбне още повече, да пулсира, да боли. Бедрата й започнаха да се гърчат в скута му, притискаха се едно в друго, за да предизвикат триене по малката пъпка от нервни окончания, когато усети спиралите на освобождението да се издигат в утробата й.

Щеше да свърши. Усещаше го. Щеше да експлодира.

— Точно така, красавице. — Гласът на Танер беше толкова груб, толкова дрезгав, почти примитивен. — Почувствай как гори. Чак до стегнатото ти котенце. Почувствай го, Скийм.

Резките ласки станаха ритмични, постоянните, силни вибрации от пламъци започнаха да пулсират в клитора й.

— Толкова си влажна, че го усещам по бедрото си — изръмжа той. — Толкова горещо, че ще ме изгориш.

Пляс. Пляс.

— Свърши за мен, бейби. Излей сладката си сметана. Когато го направиш, аз ще изближа всяка капка.

И тя избухна. Светкавични пипала се обвиха около клитора й, наелектризираха я, откъснаха сетивата от съзнанието й и я запратиха в една експлозия от огнено, отчаяно освобождение.

Скийм чу собствения си приглушен вик, когато се изви в ръцете му, усети как пръстите му си проправят път между бедрата й и се тласват в невероятно стегнатите дълбини на вагината й.

Изгуби сетивата си. Умираше. Вагината й се свиваше конвулсивно, изливайки коприненото си освобождение върху пръстите, които удължаваха оргазма й.

Тялото й се отпусна, трепереше неудържимо, но имаше нужда от повече. О, господи, имаше нужда от повече.