Лора Лей
Двойна игра (24)

Глава 23

Имението на Сайръс Талънт, Пенсилвания

Сайръс се загледа през прозореца на кабинета си, погледът му се зарея по добре поддържаната морава, идеално симетричните дървета и тучните градини с цветя. Лека роса бе покрила земята през нощта. Скоро тя щеше да замръзне. Снегът наближаваше, листата вече се променяха, ярките им цветове припламваха по дърветата в горите около имението и предупреждаваха, че зимата идва.

— Откри ли я вече? — Сайръс скръсти ръце на гърба си, изправен във войнишка стойка и погледна към Койота, който влезе в кабинета.

Дог. Така го беше нарекъл. Сайръс не позволяваше Породите му да притежават идентифициращи имена, беше предупредил Съвета за това още преди десетилетия. Давайки им дори малко количество човечност бе предизвикало бъркотията, в която се намираха в момента.

Породите бяха създадени от чистокръвни хора, смесени с божии творения. Не че Сайръс беше особено религиозен, но вярваше в чистата кръв. Кръвта ще покаже, винаги казваше той. Погледнете света. Резултатът от смесването на чистокръвни и опетнени от бедност, престъпни умове и болна психика.

— Не ми отговори — напомни на Койота тихо, усещайки как вътре в него се надига вълна от отвращение.

— Не сме я открили още — отговори Дог. — Скоро ще се покаже обаче. Тогава ще я хванем.

— А войниците в Санди Хоук — те научиха ли нещо там?

— Нищо — поклати глава Породата. — Един хеликоптер прелетя над района преди няколко часа. Няма съобщение защо са били там.

— Искам я мъртва, Дог — напомни спокойно Сайръс на домашния си любимец. — Не можем да допуснем да проговори. Бог знае какво ще каже кучката, ако й се даде възможност. Сигурен ли си, че няма липсващи файлове? Никаква информация, достъпна за нея?

— Нищо, сър — отвърна Дог. — Файловете не са преглеждани и нищо не липсва. Г-н Болън вярва, че бягството не е планирано.

Джон Болън, наследник и втори в командването, се намираше извън областта, когато трябваше да е в имението и да надзирава различните функции, които изпълняваха с парите на Съвета. Това трябваше да се оправи скоро. Джон беше нужен тук. Имаше прекалено много планове за унищожаване на Породите, оставени без надзор.

Сайръс се обърна бавно и видя как стойката на Дог става по-стегната, по-военна от всякога.

— Породи? — попита презрително.

— Бяха в планината и като че ли също търсеха нещо — отвърна Дог.

Генералът потисна реакцията си. Трябваше Чаз да се погрижи, когато Скийм беше в имението, но тя беше негова дъщеря. Беше я отгледал тук, беше слушал смеха й и си бе играл с нея, когато тя беше малко дете. Представата да я убие в къщата, в която бе родена, му бе изглеждала отблъскваща в този момент. Но урокът беше научен, помисли си той с въздишка.

Тя беше увредена. Слаба. Само силният можеше да оцелее в тази битка, а Сайръс отказваше да позволи слабостта от обичта към дъщеря му да го възпре. Тя го беше предала.

В нея нямаше обич за него, щом го бе предала по този начин. Трябваше да я научи по-добре. Да я обучи. Но тя беше слаба. Прекалено слаба, за да се остави да го унищожи.

— Мислиш ли, че Породите са я хванали? — От това се страхуваше, най-големият му страх бе, че животните ще й предложат убежище в замяна на информацията, която тя може да има. Ако това се случеше, Сайръс нямаше да има друг избор, освен да рискува шпионина си в Убежището, преди да осъществят отвличането на момчето. Скийм знаеше прекалено много за организацията му и можеше да попречи на плановете му и на желанията на Съвета.

— Така смятаме, сър — отговори Дог. — Вярваме, че е била с Танер Рейнолдс. Връзката ни в Убежището докладва, че е дошло спешно повикване, преди един хеликоптер да излети към Санди Хоук. Ако е тя, трябва да пристигне там в рамките на няколко часа.

Сайръс стисна устни гневно и се обърна към прозореца.

— Сега можеш да си тръгваш — излая той. — Аз ще се грижа за това от сега нататък.

— Да, сър. — Дог се обърна и напусна бързо кабинета. Сайръс се завъртя и се изсмя в гърба на животното, преди вратата да се затвори зад него.

Чаз беше една от най-добрите му придобивки, а сега си беше отишъл. Ако беше жив, Скийм щеше да е мъртва вече. Вместо това кучката беше изчезнала, а Чаз беше мъртъв, без следа от убиеца.

Тя сигурно беше в заговор с тези Породи отдавна. Сайръс го знаеше. Усещаше го. Как иначе я бяха скрили толкова бързо?

Скийм беше жена, слаба, прекалено лесна за заблуждаване. Също като майка си. Беше го доказала, като не само бе допуснала да забременее, но и бе позволила Чаз да вкара още един мъж в леглото й.

Талънт поклати глава. Също като майка си. Кучката, родила Скийм, беше интелигентна, с добро обществено положение, но кръвната й линия беше опорочена от дядо й докер. Беше се осмелила, наистина се беше осмелила, да подпомогне бягството на няколко Породи от лабораторията, в която бе работила.

Беше я убил лично, както трябваше да направи и със Скийм. Да я учи да се бои от него и да му се подчинява не свърши работа. По някакъв начин тя бе преодоляла страха си.

Сайръс се загледа в снимката на бюрото си. Дългата черна коса, сериозните кафяви очи, сдържаната линия на устните й. Мислеше, че е успял да я отгледа правилно, но беше сгрешил. При това много.

Отдръпна се от бюрото и вдигна обезопасения мобилен телефон, от който се свързваше с шпионина си в Убежището. Порода. Устните му се извиха в усмивка. За първи път беше успял в обучението, в което вярваше толкова безусловно. Ако Скийм се появеше в Убежището, престоят й там щеше да е много, много кратък.

Набра едно текстово съобщение. „Отлагане на мисията. Предателят от първостепенно значение. Докладвай скоро.“

В момента, в който съобщението се изпрати, то щеше да се кодира. Кратка бележка, казваща здрасти от приятел. Нищо повече. Породите никога нямаше да разберат за какво се отнася.

Сайръс въздъхна със съжаление. Очакваше с нетърпение сам да се заеме с обучението на сина на Лайънс. Съветът бе одобрил плана за отвличането на детето. То беше от първото поколение, заченати по естествен път. Всички бяха любопитни да разберат колко различни са гените му от тези на баща му. Ако момчето докажеше, че е образецът, на който се надяваха, тогава то щеше да бъде поверено на грижата на Сайръс и неговата тренировъчна програма.

Детето беше на девет, малко голямо за приемане в програмата, но Сайръс беше сигурен в шансовете си за успех, ако успееха да го отвлекат от защитеното имение на Породите, използвано като главна база. Убежището беше много добре охранявано от най-безмилостните пазачи, но Сайръс имаше шпионин, а шпионинът знаеше техните слабости. Знаеше, защото беше един от тях.

Съветът не можеше да спре размножаването на животните с техните човешки половинки, но можеха да ги използват в опитите си да намерят начин да унищожат Породите.

А те трябваше да бъдат унищожени. Най-малкото да бъдат ограничени опитите им да се смесят с обществото. Те бяха животни. Животни без права, без души. И Сайръс щеше да го докаже.

 

 

Танер не пое никакви рискове с безопасността на Скийм. Може да й беше бесен, да се чувстваше предаден от нея, но животът й означаваше за него повече от неговия собствен. Достатъчно, че когато хеликоптерът кацна, личната охрана на Калън чакаха на площадката, за да я придружат до главното имение с обезопасения хамър, който обикновено се ползваше от Калън и основния ръководен кабинет на Породите, когато бяха извън имението.

По изражението на Джонас Танер можеше да отсъди, че хамърът е смятан от директора за загуба на време. Но не и от него. Вътрешностите му горяха с предупредителни пламъци за опасността. Инстинктите му за оцеляване се бяха засилили, по-остри от когато и да било, и го уверяваха, че точно сега няма прекалено голяма защита. Нито пък прекалено крайна предпазна мярка.

— Събрах Ръководния кабинет на Породите. — Джонас погледна назад от седалката на втория пилот, сребристите му очи проблясваха от непоколебима решителност. — Те трябва да се запознаят с положението веднага, за да можем да получим допълнителна сигурност.

— Откъде знаеш, че шпионинът не е в Кабинета? — попита Скийм. — Виждала съм профила на тази Порода, но нямаше лична информация. Те са тренирани тъкмо за това. Да проникнат във вътрешния кръг на мишената си и да чакат. Не са обучени за пряка или скрита битка като много от вас. Тактиката им е много по-изтънчена.

— Кабинетът не е заплаха. — Джонас поклати глава. — Аз вярвам на всеки един от тях с живота си, а на много малко се доверявам дотолкова. Сам проследих шпионина, Скийм, свил съм заподозрените до няколко параметри, не в основното имение. Там ще бъдеш в безопасност.

— Извикал ли си Алфа екипа обратно в Убежището? — попита Танер, имайки предвид групата, която обикаляше около колибата му в Кентъки и Породите, за които Кейбъл съобщи, че се спотайват около Убежището.

— Алфа екипът е в пълен състав в Убежището — каза Джонас и въздъхна. — Но бих предпочел тази информация да си остане тук. Те са последната ни защита в това начинание, Танер. Ако всичко друго се провали, те ще успеят.

— Наблюдават ли Дейвид? — продължи с въпросите Танер.

— Следят го. Калън отказва да смени охраната му в момента. Да видим как ще се почувства, когато Скийм направи доклада си.

Танер се съмняваше, че това ще промени решението на Калън. Бодигардовете на Дейвид бяха мъже, на които водачът на Прайда вярваше повече от всеки друг. Нямаше да ги замени за Алфа екипа на Джонас, това беше сигурно.

До него Скийм остана мълчалива. Не беше произнесла и десетина думи, откакто бяха напуснали пещерите, а в очите й се виждаха сенки. Танер можеше да подуши болката й, страха й, желанието й. Въпреки времето, което беше прекарал, опитвайки се да утоли разгонването, преди да напуснат пещерите, то само нарастваше отново. С всеки изминат километър възбудата й се вливаше в пилотската кабина на хеликоптера, докарвайки всяка Порода до ръба и влошавайки настроението на Танер още повече.

Хеликоптерът кацна на площадката и Породите от охраната се втурнаха към падащата врата, стъпалата се разгънаха и Танер застана на вратата, игнорирайки опитите на Кейбъл да заеме мястото му. Очите му сканираха периметъра, забелязвайки отсъствието на Породите, които обикновено се разхождаха там. Заповедите му да се разчисти пътя до имението бяха изпълнени.

— Да се размърдаме — изръмжа командирът на екипа, тъмните му очи също оглеждаха района, докато държеше мощната си автоматична пушка в спокойна готовност. — Кабинетът на Породите е в голямата къща и очаква пристигането ви.

— Скийм — Танер се обърна към жената и протегна ръка, видя как погледа й я докосна с миг на колебание. След това постави тънките си пръсти в дланта му, пое дълбоко дъх, без да успее обаче да прикрие уханието на страха си, и се остави Танер да я изведе от хеликоптера.

Зад тях, Кейбъл, Джонас, Джакъл и трима от основните агенти на Джонас ги последваха отблизо, построиха се около тях, когато слязоха и се втурнаха към хамъра.

— Ще сме точно зад теб — заяви Кейбъл, докато Танер набутваше Скийм на задната седалка на автомобила.

Танер кимна бързо и скочи до половинката си, обгърна я с ръка и я придърпа по-близо до заслона на едрото си тяло. Джонас се настани от другата й страна.

— Не я докосвай — изръмжа.

Джонас изсумтя.

— Добре запознат съм с разгонването, Танер.

— Какво означава това? — проговори най-сетне Скийм.

— Означава, че докато разгонването не намалее, обикновено в рамките от две до четири седмици, докосването на друг мъж е болезнено. Хормоните, които създава разгонването, изострят чувствителността на плътта и само половинката ти може да я докосне. Никой друг. Дори докосването на друга жена е болезнено — обясни Джонас.

— Страхотно — заяви Скийм подигравателно. — И ти, разбира се, щеше да ми обясниш всичко това, преди да решиш да ме чифтосаш, нали?

Танер се размърда на мястото си, знаейки, че тя няма да хареса отговора.

— Нямах намерение да ти го обяснявам, освен ако не се получи разгонване.

Мирисът на гнева й надделя над този на страха й. Танер усещаше погледа й върху профила си, който го изгаряше с обвинението, което знаеше, че изпълва очите й.

— В защита на Танер ще кажа, че има забрана за разкриването на тази информация на хора, които още не са чифтосани — разкри Джонас, а Танер стисна зъби. — Много от Породите го знаят, но никой не говори за това.

— И колко време възнамеряваше да го криеш? — Гласът й беше напрегнат в резултат на гнева и възбудата й.

— Възможно най-дълго — отвърна Танер. — Успяваме вече десет години. Просто ни трябва още малко време.

— Още малко време за какво? — Тонът й беше изпълнен с недоверие. — Имаш ли някаква представа за протеста, който това ще предизвика? Онова, което чувствам сега, е ад, Танер. И на практика обрича живота на една жена до края му. Да не говорим за факта, че отнема свободната воля.

Погледът му я прониза.

— Аз отнех ли ти свободната воля?

Скийм дишаше тежко, очите й блеснаха към него гневно.

— Наясно съм колко си ядосан в момента, а единственото, което искам аз, е да намеря най-близкото легло. Така че да, отне ми я. Защото в противен случай щях да стоя възможно най-далеч от теб, докато се успокоиш.

— Знаеш ли, Скийм, мнението ти, че ще те нараня, започва да ме вбесява.

— Това няма нищо общо с мисълта, че ще ме нараниш. Свързано е с факта, че нямаш право да си ядосан, а аз имам пълното право да се обидя, че си.

Женска логика? Това трябваше да бъде. Танер се взря в нея невярващо, докато хамърът спря в задната част на главната къща на имението.

— Ще обмисля този коментар по-късно — изръмжа той, докато станалите автомобили паркираха пред и зад тях, а охранителите Породи наобиколиха хамъра.

Танер отвори вратата и вдигна Скийм от седалката, като внимаваше да я държи в центъра на Породите, заобикалящи ги.

— Мамка му, Танер — изръмжа Джонас на предпазните мерки, — защо просто не изпратиш известие, че знаем за проклетия факт, че къртицата на Талънт се опитва да я убие. Това би било много по-просто.

— Простото не е в мой стил — отсече Танер, докато се движеше бързо към задната врата, която водеше в къщата на водача на Прайда. — Не знам какво те кара да мислиш, че е.

Скийм беше ядосана, когато я въведоха в огромната, добре обзаведена зала за срещи. Меките лампи осветяваха тъмен интериор, за който спомагаха прозорците, затъмнени от тежки завеси. Ако не грешеше, малките черни кутии над тях бяха инфрачервени и термо топлинни заглушители. До тях имаше още едно приспособление с няколко цифрови дисплея, застраховка срещу всякакви подслушвателни устройства, успели да бъдат вмъкнати в стаята или всякакви опити за подслушване отвън.

В средата на залата, която някога е била бална, беше разположена дълга, широка маса. Някога имението бе било притежание на група учени от Съвета по генетика. Дълбоко под земята се намираше лабиринт от клетки и медицински лаборатории, някога използвани за създаването на генетиката на Породите и сътворяването на войниците, за които светът никога не би трябвало да узнае.

На масата бяха настанени дванадесет души. Членовете на Кабинета на Породите, един от които беше Вълча порода единак, който очевидно бе изчезнал от радара, след като бе излязла новината за съществуването му. Скийм разпозна лицата и знаеше профилите на всеки един от тях. И не вярваше на нито един.

Когато те се изправиха на крака, Танер я въведе по-навътре в стаята, хватката му внезапно стана по-внимателна, когато тя усети вълната на унижение, която се надигна вътре в нея. Баща й беше измъчвал някои от тези Породи. Беше отговорен за опита за убийство на единствения човек в Кабинета, Кейн Тайлър, братът на съпругата на водача на Прайда и съпруг на неговата сестра. И се беше опитал да използва спонтанния аборт на детето на съпругата му срещу нея. Като експеримент. За да види дали тя ще забременее отново.

Скийм срещна погледите на всеки един от тях с високо вдигната брадичка, въпреки че дишането й се учести, а болката в гърдите й се засили. Тези мъже и жени се бяха борили да живеят, да обичат. Не искаха нищо друго, освен свободата си, и това беше нещо, което нейният баща бе решен да види унищожено.

— Калън — Танер се обърна към Породата начело на масата и я придърпа по-близо до себе си, — бих искал да ти представя моята половинка, Скийм Талънт.

Тишината беше оглушителна. Скийм видя как две от жените, Шера Тайлър и Даун Даниелс се спогледаха, преди Даун да прокара пръсти през късата си златистокафява коса.

— Скийм, добре дошла в Убежището. — Гласът на Калън беше спокоен и сдържан. — Изглежда Джонас е пропуснал да информира кабинета за работата ти от наше име. Нека бъда първият, който да ти благодари.

Скийм поклати глава още докато той говореше.

— Недей — прошепна тя, игнорирайки стресването на Танер. — Не ми благодари, г-н Лайънс. Това, което направих, не беше толкова много. А присъствието ми тук може само да усложни живота ви. Съжалявам за това.

Калън въздъхна тежко, след което махна към празните столове.

— Моля, седнете. Искате ли нещо за пиене? Закуска?

— Кафе? — Скийм умираше за кафе.

— Да, направи й една чаша кафе, Шера. — Даун избра този момент да проговори, усмивката й беше подигравателна, когато погледна към Скийм. — От големите чаши.

— Даун — сопна се Танер, докато сядаше на стола до Скийм.

Даун извъртя очи.

— Не пиете ли кафе? — Скийм преглътна тежко, оглеждайки развеселените изражения на хората около масата.

— Половинките в период на разгонване не пият кафе, г-це Талънт — обяви Меринъс Лайънс застанала до съпруга си. — Влошава симптомите. Имаме безкофеиново, ако искаш, вода или чай специална смес, която пием по време на фазите на чифтосването.

— Фази? — С всеки изминал миг започваше да звучи все по-зле.

— Ще се върнем на разгонването по-късно — съобщи Калън. — Вземи чай. Меринъс сякаш разцъфва от него.

Шера се изправи при тези думи, отиде до бюфета и наля от кехлибарената течност в чаша с лед, след което мина покрай масата и я постави пред Скийм. Скийм нямаше намерение да го докосва. Втренчи се в него за миг, усещайки сухотата в гърлото, в устата си. Прииска й се да не се чувства като агне преди заколение.

— Ето — Танер вдигна чашата, поднесе я към устните си и отпи голяма глътка. — Обещавам, че е безопасен.

Скийм щеше да рухне. Усещаше как нещо вътре в нея се огъва. Трябваше да се протегне към Танер въпреки гнева, който все още долавяше в погледа му.

— Няма да те отровим, Скийм — заяви Шера, леденосините й очи бяха по-топли, отколкото Скийм бе очаквала. — Джонас накара помощника си да промени досието ти, когато разбра къде си и как да проникне в пещерите. Знаем какво си загубила и жертвата, която си направила за Породите. Няма да ти се отплатим, като те отровим.

Скийм погледна към Калън.

— Той каза ли ви какво му съобщих?

Очите на Калън проблеснаха с безпощадна ярост.

— Че Талънт ще се опита да отвлече Дейвид? — попита той, въпреки че тя можеше да види, че го вярва. — Няма да бъде първият опит, Скийм. Съмнявам се, че ще бъде и последният.

Докато Калън говореше, съпругата му се протегна и постави крехката си ръка на рамото му, гласът му отекна от примитивно ръмжене.

Меринъс Тайлър току-що бе отпразнувала тридесет и четвъртия си рожден ден, не че някой можеше да го каже. Не изглеждаше и ден по-възрастна от деня, в който бе застанала до любовника си, Калън Лайънс, и бе обявила пред света, че Породите съществуват. Нямаше бръчки около очите или устните си. Кожата й беше свежа, млада. Само очите й издаваха възрастта.

— През последните десет години шпионинът на Сайръс Талънт е бил на доверена позиция в общността на Породите — заяви категорично Скийм, приемайки чупливата черупка, която бе използвала през целия си живот, когато се сблъска със ситуация, която гарантирано ще я извади от равновесие. — Сега този шпионин е на мястото си. В рамките на една седмица, може би няколко дни, той ще направи своя ход да отвлече Дейвид. Нямаше подробности, единствената следа, която имам за това кога или как ще се осъществи, е разговорът, който дочух между Сайръс и втория в командването, Джон Болън. Мястото за изтегляне не е уточнено заради трудния достъп до имението пеша или с автомобил. Сайръс ще долети, ще вземе сина ти и похитителя му и ще отлети, преди да го засечете на радара заради едно специфично сляпо петно. А шпионинът знае местоположението на чипа, който сте поставили под кожата на Дейвид в случай на отвличане.

Изненада, шок и ярост. Всичко това избухна в стаята. Меринъс се обърна към съпруга си с опечален вик.

— Само няколко души знаят за чипа — отсече Калън. — Неоткриваем е.

Скийм кимна.

— Прототипът, който сте закупили от „Вандерел Индъстрис“ в Африка. Шпионинът знае това, въпреки че не е успял да узнае кой го е създал и дали има повече.

Калън стисна устни и се обърна към Кейн Тайлър.

Шефът по сигурността на Убежището, бивш военен, се взираше в Скийм с бруталните си сиви очи, когато Калън му заговори. Кейн кимна рязко, преди да отмести погледа си зад нея.

— Джакъл — произнесе хладно.

— Имаш го, командире. Ще го взема от него веднага. — Джакъл, белязаният непознат с басовия глас, на когото бе попаднала Скийм, когато Танер я беше върнал в пещерите, беше влязъл заедно с Джонас, Кейбъл и няколко агенти на Породите.

Скийм се завъртя навреме, за да види как напуска стаята бързо.

Обърна се отново към Кабинета.

— Имам имена, места, профили на контактите на Сайръс, с които съм се срещала. Джонас има повечето от тях, но напоследък през имението на Талънт мина цяла вълна от пуристи, лидери и командири на върховната раса. Не знам дали набира подкрепа, или планира да направи по-голяма атака, отколкото е опитвал преди. Знам, че вътрешният Съвет е изгубил вяра в него.

— Копелета! — изруга Калън. — Защо мислиш, че са се събрали?

Скийм облиза сухите си устни.

— Мисля, че чакат отвличането на сина ти и хаоса, който ще предизвика то. Всяка жива Порода ще тръгне да го търси. Ще започнат да нападат крепостите на Съвета и да удрят членовете. Това е, което искат. Искат Породите да проливат кръв, искат да докажат на света колко зли и безмилостни можете да бъдете. И вярват, че изчезването на Дейвид ще предизвика това. След като бъдеш унищожен, ще използват сина ти като база за новата генерация Породи. Такива, които могат да контролират. Чувстват, че са се поучили от грешките си, и че убийците, които си представят най-сетне, са на една ръка разстояние.

Това беше лудост, но Скийм никога не бе смятала, че в Съвета има някой със здрав разум. Учените, които бяха създали и наблюдавали лабораториите, бяха студени, безчувствени. Породите бяха експеримент за тях, нищо повече. За еднократна употреба, защото бяха създадени, не родени. Виждаха ги като животни, без душа.

Породите бяха шанса им да извършат експериментите, за които бяха мечтали. Да научат колко далеч може да бъде тласнато човешкото тяло, колко са имунизирани към конкретните болести, как функционират заедно мозъка и тялото. Породите бяха по-силни, по-издръжливи от обикновените хора, което ги правеше идеални за такива експерименти.

— Имаш ли някаква информация, която може да хвърли светлина върху това кого търсим? — попита Калън, като се наведе напред преднамерено. — Повече се нуждаем от това, Скийм. Трябва ни нещо, за да хванем един от нашите. Няма да е лесно.

— Те са обучени на подривна инфилтрация. — Скийм потърка главата си, опитвайки се да мисли въпреки възбудата, която я връхлиташе. Танер беше прекалено близо, тялото му беше прекалено изкушаващо. А тя го желаеше. Отчаяно. — Шпионинът, който е избран за тази позиция, е Порода, която следва нарежданията на дресьорите си и им предава информация. Порода обучавана да бъде двоен агент.

— Същото обучение, което е получил Танер, така ли? — попита Калън. — Което са получили и много Породи. Не всички бяхме обучавани за убийци.

Скийм въздъхна.

— Профилите са сходни, поне така разбрах от бързия поглед, който им хвърлих.

Калън се засмя при ръмженето на Танер.

— Нека позная. Страхувала си се, че Танер е нашият шпионин?

Скийм погледна към Танер. Въпросът определено не му хареса.

— Така е.

Калън поклати глава, изражението му беше мрачно, загрижено.

— Г-це Талънт, за мен ще бъде удоволствие да ти предложим Убежище — каза той. — Разбирам, че моментът не е подходящ за това, което правим, докато разгонването е замесено, но се надявам, че можеш да останеш тук и да си поговориш с нас още малко?

Скийм го изгледа учудено.

— Да — обади се Даун, тонът й беше развеселен, но погледът й — циничен. — Можем да подушим колко много искаш да си легнеш с малкия Бенгалски тигър.

Скийм усети как лицето й пламна.

— По дяволите, Даун — проговори Танер. — Стига!

Даун извъртя изразителните си очи с цвят на уиски и се усмихна сдържано.

На Скийм не й харесваше нещо толкова лично и неконтролируемо да се разкрива така лесно от тези жестоки мъже и жени. Странно, но не мразеше възбудата, която нарастваше непрестанно. Чувствителността на плътта, острото усещане на близостта на Танер.

— Трябва да пренасрочим срещата — каза Танер. — Скийм трябва да се нахрани, да се преоблече и да си почине малко. Няма да бъде в състояние да ви даде онова, което ви е необходимо, толкова ясно, колкото би могла, ако си почине.

Калън погледна към останалите и въздъхна дълбоко.

— Съгласен съм. Ще се видим тук след няколко часа. — След което се обърна към Джонас. — Осигури ми и останалата част от файловете, след това можеш да седнеш тук и да ми обясниш защо агентите, ти и Танер не сте я извадили от проклетия ковчег, в който баща й я е погребал. Очаквам малко повече от това да прочета докладите, които ми остави, преди да тръгнеш да търсиш Танер.

Танер замръзна, докато помагаше на Скийм да стане от стола си. Тя застина, миризмата на страха й го блъсна в лицето, докато се взираше в очите й. Тя знаеше. Знаела е, че има Породи агенти в приближения кръг на баща й, които могат да й помогнат, и бе отказала да поиска тази помощ.

Танер вече я познаваше. Знаеше, че по-скоро би умряла, отколкото да помоли тези мъже или жени да се предадат. Погледът му се насочи към Калън и видя укор в очите му. И в тези на Меринъс. И в тези на Кейн. Те мислеха, че той е знаел. Мислеха, че е оставил една невинна жена да страда, вероятно да умре по начин, който всички те разбираха, че е изпълнен с ужасяващ страх и страдание.

И Джонас. Джонас беше скрил тези доклади от него.

Танер пусна Скийм и се обърна бавно с лице към директора на Отдела по делата на Породите, ниско ръмжене завибрира в гърдите му, когато тихият глас на Скийм прошепна името му, и само подкладе яростта му.

— Танер не знаеше за малтретирането в имението на Талънт срещу г-ца Талънт, Калън — каза Джонас тогава. — Тази информация беше запазена за мен.

— Защо? — изръмжа Танер. — Защо не ми каза?

— Защото подозирах, че може да е половинката ти — отвърна той тихо. — Кейбъл вече беше направил връзката и ни трябваше информация…

Съзнателно, нарочно, Танер освободи животното, което драскаше вътре в него срещу Лъва, който се бе осмелил да допусне Скийм да страда по такъв начин. Да позволи да й бъдат вързани ръцете и краката и хладнокръвен, електронен глас да отброява кислорода в ковчега, и да бъде заровена в пръстта.

Танер се хвърли към Джонас. Двамата се блъснаха в стената, мазилката се напука и падна от силата, с която тежките мъжки тела се удариха в нея. Преди Джонас да се съвземе, Танер се изправи на крака и заби юмрука си в лицето му. Изтегли ръката си назад, за да го удари още веднъж, но някой го хвана и го дръпна назад, стисна го и започна да нарежда в ухото му.

Танер изрева възмутено и яростно, борейки се да се освободи, когато Джонас се изправи бавно на крака със самодоволна усмивка на уста.

— Казах „достатъчно“, по дяволите — внезапно Калън се озова пред него, кехлибарените му очи горяха, а изражението му стана гневно, когато Танер изръмжа в лицето му.

— Моята шибана половинка! — Яростта гореше силно и горещо вътре в него. Започна да се извива в ръцете, които го държаха, и почти се освободи, готвейки се да удари още веднъж Джонас, но Калън отново се озова пред него и го блъсна назад, а онзи, който се осмеляваше да го държи, дръпна ръцете му и обви своите около врата му. — Ти знаеше какво й причинява онова копеле. Знаел си и не си я спасил.

— Не! — Викът на Скийм проряза червената мъгла пред очите му, меките й длани се притиснаха към гърдите му и привлякоха погледа му към гневните й очи. — Това беше моят избор — изкрещя тя към него, страните й бяха пребледнели от страх и гняв и влажни от сълзите, които още се изливаха от очите й. — Разбираш ли ме! Аз направих този избор. Знаех за мъжете на Джонас, които са сред войниците на баща ми. Знаех и не ги помолих да ме спасят.

— По дяволите, Танер, мислиш ли, че не се опитах да я махна оттам? — изкрещя Джонас към него, ръмженето в гласа му беше изпълнено с гняв. — Мислиш ли, че не й дадох възможност за избор?

Танер изръмжа към него, преди да насочи яростта си към Скийм.

— Защо? — изплю той с примитивна ярост. — Защо му позволи да направи това с теб?

Цялото му същество агонизираше. Тя не само бе допуснала баща й да я зарови, но го бе направила, когато имаше възможност да избяга.

— За да го убедя, че не зная нищо. — Скийм вдигна брадичка, кафявите й очи блестяха от яростна напрегнатост. — За да му докажа, че не съм го предала. Че грешките ми са просто грешки, а не преднамерен опит да го унищожа, каквото беше в действителност. А да го видя унищожен за мен означава повече от собствения ми живот.

Танер се отърси от ръцете, които го държаха, които го възпираха.

Яростта пулсираше във вените му, предизвиквайки бучене в главата му, което заплашваше да заглуши здравия му разум.

— Никога вече — каза със стържещ глас. — Никога повече няма да се подлагаш на подобна опасност.

Изражението на Скийм се промени и стана студено, пресметливо, изпълнено с решимост.

— Ще направя каквото е необходимо, за да видя това чудовище унищожено — заяви дрезгаво. — Това не е твой избор, нито тогава, нито сега. Не прави грешката да помислиш дори за миг, че имаш право, или че ще ти бъде позволено да диктуваш моите избори. Защото това няма да стане.

— А ти не си помисляй дори за миг, че няма да ти нашаря задника, ако някога направиш подобен избор отново?