Лора Лей
Двойна игра (22)

Глава 21

Танер седна на дивана, наведе глава и сложи ръце между коленете си, след което се обърна и погледна към леглото. Скийм плачеше. Не издаваше нито звук, но когато я положи внимателно върху леглото, крехкото й тяло потръпваше, а изпод спуснатите й клепачи се стичаха сълзи. А той не можеше да я успокои. Тя нямаше да му позволи.

— Просто ме остави — беше прошепнала. — Моля те. Просто ме остави.

Но Танер не можеше да го направи. Беше я завил с одеялото и се бе оттеглил в другия край на стаята, опитвайки се да разбере онова, което бе усетил вътре в нея.

Нямаше болка. Умора. Примирение. Но не и истинска болка. И обич. Ароматът на това чувство беше непогрешим. Беше го долавял между другите двойки, понякога, дори преди чифтосването. Този аромат се различаваше от всичко друго. На лято и топлина, на шоколад и алкохол. Беше чиста емоция, пристрастяваща и успокояваща, въпреки че Скийм не беше спокойна. Нито пък Танер.

Чифтосването не беше лесно. Мамка му. Танер направи гримаса при мисълта за онова, което бе допуснал да се случи. Животното вътре в него беше спечелило свободата си по начин, по който никога не беше очаквал. Беше взело надмощие, беше предявило претенциите си над него и над неговата половинка по начин, който Танер не бе предполагал. Никога не би могъл да го спре, дори ако имаше властта да го направи.

Танер прокара пръсти през косата си уморено, вдигна глава, след което се изправи мъчително на крака.

Разкъсаните краища на ризата му се обвиха около гърдите му, когато се обърна с лице към Кейбъл и видя мрачното знание в изражението на брат си.

Танер се раздвижи бавно и уморено към шкафа, откъдето извади бутилка уиски и две чаши и посочи към тунела. Тръгна пред Кейбъл и го поведе към друга по-малка пещера.

Светлините трепнаха и се включиха, когато двамата влязоха в пещерата, разкривайки обезопасена комуникационна стая, оборудвана с компютри, монитори от камери и оборудване за наблюдение, които бяха свързани със скритите камери, пръснати из имотите, собственост на Калън.

Скийм беше открила това помещение преди няколко дни. Устните на Танер се извиха в усмивка, когато си помисли за времето, което тя бе прекарала там, опитвайки се да накара оборудването да проработи, докато не бе разбрала, че това са пръстовите отпечатъци, ДНК и сканиране на зеницата.

Но беше опитала. Танер трябваше да признае постоянството й, тя определено не беше от тези, които се отказват. Беше силна и смела, страстна и дръзка. И той я обичаше. Господи, обичаше я, въпреки че тя разби сърцето му на парченца.

Диван, маса и няколко удобни стола бяха разположени в заобления ъгъл на помещението. Танер се хвърли на дивана, наведе се напред и си наля от здравословната напитка.

— Алкохолът се отразява на разгонването, Танер — напомни му Кейбъл тихо, като седна на един от столовете, разположен срещу дивана. — Знаеш, че го влошава.

— Не може да стане по-лошо. — Танер изтри с ръка лицето си, преди да изпие изгарящата напитка, и се намръщи, когато опари вътрешностите му.

Потърка наболата си брадичка и изведнъж му хрумна, че въпреки липсата на окосмяване по телата на всичките мъже Породи, те нямаха проблем с растежа на брадата. Понякога се чудеше на генетичната смес, която бяха научили, че представляват. Дали светът наистина щеше да е по-добър без тях?

Вдигна поглед към Кейбъл и въздъхна тежко.

— Ти си знаел. — Брат му знаеше, че Скийм е неговата половинка, нямаше друго обяснение. Кейбъл никога нямаше да си тръгне от жена, за която душата му крещеше да вземе.

Кейбъл се облегна назад в стола си и отпи от уискито си, поглеждайки го мрачно.

— Подозирам от години — отвърна той. — Усетих уханието й още след като оздравях след ямата. Първата ми задача под ръководството на новия Отдел беше да й бъда сянка в продължение на няколко седмици. Всеки път, когато долавях миризмата й, усещах връзката. Просто ми отне известно време да я разбера.

— Преди колко време разбра? — изръмжа Танер.

Погледът на Кейбъл трепна.

— Шест, може би седем години.

— И не ми каза? — Челюстта на брат му се стегна от гняв. — Защо?

Кейбъл се наведе напред, сведе глава и се загледа в чашата си, след което въздъхна дълбоко и отново я надигна.

— Джонас — изрече най-сетне. — Отидох при него. Той ме убеди, че ако ти я отвлечеш, както знаех, че ще направиш, може да стане прекалено опасно. Той самият го подозираше, така мисля. Знаеше за интереса ти към нея. Знаеше също така колко е дълбока омразата на нашето семейство към Сайръс Талънт.

— Мислел е, че ще я нараня? — Това го изненада. Винаги беше контролирал животното вътре в себе си, никога не бе убивал прибързано.

— Не знам, Танер. — Кейбъл поклати глава. — Джонас беше решен да изчакаме. Аз приех това решение, защото смятах, че е правилно.

— Да ме предадеш е правилно? — попита с доза любопитство Танер, въпреки че изражението му беше изкривено от вътрешен гняв. — Знаеш ли какво й е причинил баща й, Кейбъл? Имаш ли представа за ада, през който е преминала?

Кейбъл присви очи, зеленият му поглед трепна.

— Тя му е дъщеря — каза тихо. — Неговата дясна ръка. Но това, което тя каза по-рано…

Танер се наведе напред.

— Заровил я е жива, Кейбъл, повече от веднъж, и освен ако сетивата ми не грешат, след като е убил детето й, той я е стерилизирал.

Кейбъл пребледня.

— Заровил я е?

— Миналия ден, когато проверявах колибата, светлините са изгаснали. Когато се върнах, тя почти беше полудяла от истерия и страх да бъде погребана жива. Не е споменавала за стерилизацията, но обонянието не ме лъже. Тя не би си го причинила сама.

Не можеше да обясни откъде знаеше, но беше сигурен.

— Господи! — Кейбъл изпи уискито си, наля си отново и го пресуши. — Джонас не би могъл да знае — поклати глава отривисто. — Не би заподозрял. Щеше да направи нещо в противен случай.

— Щеше ли? — Танер се наведе бавно. — Той се издигна до директор на Отдела заради шпионина, който успя да внедри в организацията на Талънт. Ами ако неговият шпионин е Скийм?

Това имаше смисъл. Инстинктът му се събуди и нареди последните парченца на пъзела, наречен Скийм.

— Тя беше асистент на Талънт — продължи той. — По-близо до него от всеки друг, способна да получи достъп до всеки файл, от който се нуждае. Знаеше за слуховете в редиците на генерала, както и истините и плановете, които копелето е правило за удар срещу Породите, използвайки различните расистки групировки.

— И Талънт е заподозрял — прошепна Кейбъл. — Сигурно я е измъчвал в опитите си да я накара да признае. Това е любимата му игра.

Точно. Талънт винаги искаше доказателство, ако е възможно.

— Но защо е изпратил убиеца си след нея? — попита Танер тогава. — Защо е спрял да я измъчва и е решил да я убие?

— Може би е разбрал, че не може да я пречупи, или пък тя притежава нещо и той не може да рискува повече. Нещо, което не е очаквал да разбере — каза Кейбъл замислено. — Но какво?

Танер напълни чашата си и този път само отпи, а не я пресуши на един дъх. Беше му трудно да мисли, разгонването се надигаше в него, жлезите под езика му станаха чувствителни отново. Нямаше да мине много време преди да вземе Скийм отново, преди възбудата да стане толкова заслепяваща, че всичко да изгуби значение, освен да я чука.

— Как реагира Джонас на изчезването й? — Отговорът беше там някъде, усещаше го.

— Всеки наличен агент на Породите, както и новобранците, бяха мобилизирани да я търсят — каза тихо Кейбъл. — Изтегли Породите от наложителни мисии и ги изпрати да търсят жената.

— Откъде е разбрал, че тя е тук? — Танер присви очи към брат си.

Другият мъж изсумтя подигравателно.

— Щом става дума за Джонас, кой би могъл да знае? Последвах втората половина от Алфа екипа толкова бързо, колкото можах. Отне ми известно време да прикрия някои следи, преди да дойда тук.

Танер го погледна въпросително.

— Калън отказва да каже на Джонас къде се намираш. Мисля, че подозира къде си, но притежава известно собственическо чувство към тези пещери.

Калън със сигурност имаше право. Това беше последното им убежище, ако нещата се объркат за Породите и децата, родени от чифтосване, трябва да бъдат скрити. Информацията беше толкова строго пазена, че освен Кейбъл и една Вълча порода, Даш Синклер, никой, освен първоначалния Прайд на Калън, не знаеше за това.

— Ти говори ли с Калън? — попита Танер.

— Да кажем, че Калън говори с мен — изсумтя брат му. — Той е притеснен, Танер. Опитват се да обвинят Породите за предполагаемата смърт на Скийм. Не можеш да я държиш тук вечно и го знаеш.

— Аз ще я защитя — отсече Танер грубо. — Нищо не може да й се случи. — Животното се надигна на повърхността и удари мозъка му властно и настойчиво.

— Имаш ли план?

Танер се изсмя рязко и подигравателно.

— План? Откакто я отведох от Вашингтон, не можех да мисля за друго, освен по колко различни начини искам да я чукам. — Прокара пръсти през косата си с чувство на безсилие. — Ако я заведа в Убежището, шпионинът на Талънт ще е там и няма да се спре пред нищо, за да я убие. Не мога да я държа заключена вечно.

— Това може би е единственият начин да се разкрие шпионина — посочи Кейбъл.

Танер изръмжа. За първи път животното не трябваше да се показва на повърхността, човекът беше там и не беше доволен от предложението.

— Ти каза, че не можеш да я държиш заключена вечно, Танер — продължи Кейбъл. — Какъв друг избор имаме? Единственият начин да се гарантира безопасността й, е да я отведеш в Убежището и да накараш копелето да се покаже.

— Нямаме представа за посоката, която ще поеме в атаката си — отсече Танер. — Всяка Порода там е въоръжена до зъби. Няма да поема този риск. Дори ако Скийм има нещо, което можем да използваме срещу Талънт, то няма да е достатъчно. Шпионинът няма да спре, докато Скийм е жива.

— Трябва ни този шпионин, Танер — изръмжа Кейбъл.

Ръката на Танер се стрелна, обви се около гърлото на брат му и стисна, докато той не утихна.

— Няма да рискувам живота на половинката си — изръмжа и се наведе по-близо, за да подчертае думите си. — Нито сега, нито никога.

Кейбъл устоя на погледа му.

— Мислиш ли, че бих рискувал живота на половинката ти неоправдано? — отвърна той. — Не повече, отколкото ти би го направил на моята. Но да я държиш тук вечно няма да свърши работа. Знаеш това колкото и аз. Използвай главата си, а не сърцето си.

Танер отдръпна ръката си, надигна се рязко и закрачи из стаята. Не можеше да го направи. Ако отведеше Скийм в Убежището, нямаше да може да я защити. Нямаше начин да я защити.

— Танер, няма друг избор. — Кейбъл се изправи и застана пред брат си. — Ако не предоставим доказателство, че тя е жива, всеки ще заподозре, че Породите са я убили. Заведи я в Убежището и организирай пресконференция, която можем да контролираме, убеди света в сигурността и защитаването й от чудовището, което я измъчва. Това само ще помогне на каузата ни. Едно нападение срещу твоята жена ще има същите последици както нападение срещу теб.

Светът обичаше Танер Рейнолдс. Това беше неотменно. Той беше лицето на Породите, усмихнатият, безгрижен плейбой. Дали това щеше да спаси половинката му, за пред света негова съпруга?

Те знаеха, че заповедите минават през Съвета, както и през организацията на Талънт, което обръщаше обществената нагласа към Танер, нямаше нужда да има нападения над него. Понякога беше забавно да гледа агентите на Съвета как го следят, омразата по лицата им, едва сдържаната им жажда за кръв.

— Това няма да ги спре — каза той тихо. — Ще я убият. Тя знае прекалено много.

— Имаш ли избор? — попита брат му.

— Ще намеря свои избори, по дяволите — изръмжа Танер и стисна юмруци, докато болката бушуваше вътре в него. — Няма да позволя да ми я отнемат. Не и сега. Не и като знам какво й е причинявало онова копеле през годините.

Това го измъчваше, изтезаваше го. Представата да бъде заровена жива, тънките й пръсти, вкопчени в тесния ковчег, караше яростта да пулсира в него, разкъсваше самоконтрола му и предизвикваше ръмжене.

— Танер. Аз бих застанал пред нея — каза Кейбъл настойчиво. — Господ ми е свидетел, че ще защитавам половинката ти сякаш е моя собствена. Това е единственият избор, който имаме.

— И ти мислиш, че ще изтъргувам живота на брат си за този на половинката си? — озъби се Танер, болезнено осъзнаваше ограничените си възможности за избор. — Мислиш ли, че бих поискал това от теб, Кейбъл?

Устните на другия мъж се извиха в горчива усмивка.

— Няма да се наложи да искаш. Ти запази разсъдъка ми, като ме измъкна от онази яма. Научи ме да живея като човек, а не като животно. Смяташ ли, че не съм готов да умра за теб или за твоята половинка?

Танер замълча, вторачи се в Кейбъл и вдиша дълбоко. Беше там, мирисът на решителността на Кейбъл и нещо повече. Следа от емоция, тъга, примирение, съжаление. Винаги бяха предполагали, че ще се чифтосат с една и съща жена. От деня, в който Танер го бе измъкнал от ямата, нуждата да споделя и най-дребните неща с брат си бе застанала на преден план.

Храна, вино, песни и жени. Игриви закачки, смеха на дете. Танер беше споделял всичко това с него, а сега бяха намерили нещо, което не можеше да понесе да споделя. И не можеше да съжалява за това. Природата му беше дала нещо, което да принадлежи само на него, нещо, което беше маркирал, нещо, за което би дал душата си.

— Не искам да умираш за мен или за моята половинка — каза Танер просто. — Искам да живееш, за да ми помагаш да защитавам децата си.

Кейбъл се намръщи.

— Скийм беше стерилизирана.

— Както и Шера — посочи Танер, имайки предвид своята сестра от Прайда.

Шера беше стерилизирана след загубата на първото си дете, но когато се събра отново с половинката си, по някакъв начин природата възстанови маточните й тръби и тя забременя.

— Вярваш, че хормоните, които освобождаваш в тялото й, ще ги възстановят, както стана при Шера? — попита Кейбъл.

— Нещо се случва — въздъхна Танер. — Има разлика в аромата й, така е от няколко дни, сякаш нещо вътре в нея се променя. Подушвах това и при Шера, когато тя се бореше с привличането към нейната половинка, Кейн. Ароматът е същият, Кейбъл.

— Лечебният процес отнема много повече от няколко седмици. — Кейбъл се намръщи силно. — Доктор Джейкъбс предполага, че е прогресирало повече от една година, в мига, в който Кейн се завърна в живота на Шера. Няма да се случи за една нощ.

Чифтосването и хормоналните ефекти върху тялото все още бяха неизвестни в по-голямата си част. Имаше прекалено много аномалии, над които да разсъждават лекарите на Породите и учените. Това бе една от причините да се опитват толкова отчаяно да открия първия Лъв. Според докладите той бе жив, в разцвета на силите си, невероятно здрав мъж на възраст почти един век. Споменаваше се, че неговата половинка изглежда също толкова млада.

— Какво, по дяволите, ще правя? — Танер се отпусна тежко на дивана и покри лицето си с ръце. — Как ще я защитя?

— Ние ще я защитим. — Гласът на Кейбъл беше студен и решителен. Танер вдигна глава и погледна брат си изненадано. — Чуй ме, Танер — изръмжа той, резците му проблеснаха опасно. — Познаваме онези, които са най-лоялни към нас. Проклетият шпионин е добър, признавам, но можем да защитим Скийм и в същото време да го накараме да се разкрие. Нямаш избор. Нито пък тя.

— Как? — Възбудата помрачаваше разума му вече. Всичко, за което можеше да мисли, което можеше да чувства, беше Скийм.

— Ще я отведем в Убежището. Ще поставим наши агенти около нея, ще я държим в закрилата на къщата и ще наблюдаваме кой ще прояви любопитство. Каквото и да знае тя, когато разбере, че наистина е в безопасност, ще го разкрие. Това ще накара шпионинът на Талънт да сгреши.

Трябваше да я изложи на риск, за да я спаси.

Танер поклати глава.

— Не знам дали ще мога да го направя, Кейбъл.