Лора Лей
Двойна игра (15)

Глава 14

Танер въздъхна уморено, придърпа Скийм в прегръдките си и я вдигна леко в скута си. Тя лежеше в ръцете му като бебе, бореше се с риданията си, а дъхът й пресекваше, докато сълзите напояваха ризата му.

Танер беше поел риск и го знаеше. Шансовете да забие ножа между ребрата му бяха високи. Прекалено високи. Сега можеше да кърви на каменния под, вместо да обвива ръце около нея и да я притиска към гърдите си.

Защо не кървеше? Почти беше сигурен, че тя ще опита да го намушка. Това, което го притесняваше, беше фактът, че в онзи момент едва не реши да я остави да го направи.

Тя трябваше да му има доверие. Нямаше достатъчно време да го спечели или да се надява на най-доброто. Имаше толкова малко време. И щеше да стане още по-малко, ако Калън или Джонас заподозрат къде се намира дъщерята на генерала. Танер не се притесняваше от никой друг, но Джонас беше по природа параноик, а Калън… е, той просто го познаваше. Не се съмняваше, че водачът на Прайда вече подозира какво е направил. Но какво ще реши да прави Калън, можеше само да се предполага.

— Никога не си имала проблем да сториш онова, което беше на път преди малко — промърмори Танер в ухото й. — Защо не можа да го направиш, Скийм?

— Не искам да умра в тези тъпи пещери. — Младата жена се опита да се отскубне от хватката му.

— Престани да се бориш с мен. — Танер я задържа по-близо, улови главата й с една ръка и притисна главата й към рамото си. — И спри да ме лъжеш.

— Не искам да ме прегръщаш — извика тя. — Не съм бебе. Не искам утехата ти. Искам да ме пуснеш.

Танер стисна челюсти, за да задържи разочарованието си.

— Видя ли онези войници на монитора, Скийм? Кого, по дяволите, мислиш, че търсят?

— Теб! — изкрещя жената. — Това е твоята шибана колиба, нали?

Танер се засмя.

— Хайде, скъпа, дори от Съвета са по-умни. Знаят какво ще причини смъртта ми на тяхната кауза. Не гледаш ли новините? Светът ме обича. Протестът срещу Съвета и групировките за чиста кръв ще бъде ужасяващ. Няма да посмеят. Тук са, защото подозират, че ти си при мен. Не защото искат мен мъртъв.

Беше забавно дори да си го помисли. Колко пъти се беше присмивал на войниците на Съвета, които го следваха всеки път, когато напусне Убежището? Колкото и да го мразеха, не можеха да го убият, нещо повече, не можеха да допуснат той да умре, не още. Не и докато обществената нагласа към него беше толкова висока.

Скийм отново започна да се бори, дъхът й пресекваше. Старанието й да сдържи сълзите си разбиваше сърцето му.

Уханието й, примесено с вина, страх, болка и копнеж, го накара да се сгърчи вътрешно. Не беше очаквал това, когато я отвлече. Как можеше да го разпали и да разбие сърцето му едновременно?

Караше го да чувства неща, които не бе изпитвал никога преди, и това го плашеше до смърт, когато имаше време да спре и да го обмисли.

Танер ухапа ухото й нежно.

— Наистина ли искаш да те пусна? Ти си изплашена, Скийм. Аз мога да прогоня страха ти.

Скийм се изсмя изненадано, почти цинично.

— Луд ли си?

— Водачът на Прайда ми казва, че съм. — Намести гърба й срещу себе си, както беше направил предния ден. — Искаш ли да изпробваш теорията му?

Шоколадовите й очи станаха почти черни, докато се взираха в него с объркване, страст и гняв, пръстите й стиснаха ръцете му, а устните й се отвориха леко, но достатъчно да накарат пенисът му потръпне в отговор.

— Ти си опасност за собствения си живот — изрече тя. — Откъде разбра, че няма да използвам онзи нож?

— Не знаех — призна той с лека усмивка. — Дори очаквах да го направиш.

Очите й проблеснаха гневно.

— Защо щеше да ми позволиш? Защо би направил подобно нещо?

Той протегна ръка и палецът му докосна бузата й, улавяйки една сълза. След това се замисли за няколко секунди. Как би могъл да обясни на нея, когато не можеше сам да си го обясни?

— Защото трябваше да разбера дали съм за теб нещо повече от похитител. — Погледът му се върна на нейния. — Защото ти си много повече за мен, Скийм, много повече, отколкото би трябвало.

Скийм преглътна тежко и погледът й се замъгли.

— Това е лудост.

— Да, така е — призна той с усмивка. — Но не по-голяма от тази.

Главата му се сведе към нейната. Трябваше да вкуси устните й, навлажнени от сълзите й. Сладко-соленият й вкус замая главата му като наркотик. Докосването на устните й по неговите като топъл сатен, езикът й като пламък, изпратиха импулси на удоволствие, което втвърди пениса му и стисна тестисите му.

Целувката й го разпали по-бързо и по-горещо от вулкан в момента на изригване. Беше като в центъра на пъкъла.

— Полудявах всеки път, когато виждах друг мъж да те докосва — изръмжа Танер до устните й, ръката му се вплете в косата й, за да я задържи неподвижно. Очите на Скийм се ококориха изненадано.

— Някой трябваше да наблюдава — ухапа леко устните й. — В случай че някой от вас заговори за бизнес в шибаното легло. — Улови долната й устна, подръпна я, прокара зъби по нея, докато Скийм присвиваше очи към него. — Полудявах — повтори той. — Всеки път, и лудостта продължаваше с дни.

Устните й трепереха.

— Тогава защо го правеше?

Танер не можа да се сдържи да не погали лицето й, да плъзне пръсти по деликатната й челюст.

— Защото не можех да понеса някой друг да го прави. — Щеше да се наложи да убие всеки, който се осмели да я види така. Гола, уязвима, протягаща се към нещо, които никога не откриваше. Беше го видял в очите й, това недоволство, тази нужда. Точно както се чувстваше душата му с всяка жена, с която бе бил.

— Защо това не те безпокои? — Той би бил бесен, ако научи, че личният му живот е бил поруган по този начин. Тя би трябвало да издере очите му, вместо да лежи в ръцете му и да се взира в него.

Не че яростта й щеше да постигне нещо. С неговия късмет само щеше да го възбуди още повече.

Скийм се усмихна смирено.

— Защото не си позволил никой друг да гледа. — Шепотът й го прониза. — И защото си бил ти.

И за първи път Танер спря.

— Защо това има значение, Скийм?

Тя поклати глава бавно, а ръката й се вдигна и се обви около врата му.

— Не знам защо има значение. — Тонът й беше толкова стоически, толкова мрачен, че сърцето му се сви. — Но има.

Тогава тя надигна глава, зъбите й уловиха долната му устна и я подръпнаха еротично.

— Ти каза, че си направил списък? — попита тогава.

Танер се усмихна бавно.

— Направих много списъци, красавице, и всички съдържаха начини, по които възнамерявам да те задоволя.

— Тогава ме задоволи, Породо — прошепна възбудено. — Покажи ми всичко, което съм пропуснала.

Звучеше като покана, като дръзко предизвикателство. Но той чу отчаянието в гласа й, видя го в очите й. Тя се нуждаеше от това толкова, колкото и той, да се загуби в удоволствието и топлината, която нарастваше с всяко докосване между тях.

Танер я вдигна на ръце и я отнесе до леглото, без да откъсва очи от нейните. Всичките му сетива бяха съсредоточени върху нея.

Тя беше объркана, отчаяна. Мъжът усещаше болката, бушуваща вътре в нея, желанието да разбере огъня, който се разгаряше толкова бързо между тях.

Защо тя не беше неговата половинка?

Танер я положи на леглото и се взря в нея, искаше да запамети чертите на лицето й, меката бледа кожа, тъмните шоколадови очи. Черната й коса, разпиляна около нея, виолетовото кадифе на дрехата й, шумоляща около крехкото й тяло.

От нея щеше да излезе идеална половинка. Със силна воля, страстна, издръжлива. Трябваше да бъде неговата половинка.

И щеше да бъде. Да вървят по дяволите науката и проклетите учени от Убежището. Това беше неговата жена и нямаше значение какво казва природата или кръвните тестове. Би дал живота си, за да я защити.

— Свали си дрехите. Бавно — каза Танер, гласът му беше дрезгав от силата на страстта и желанието му.

Скийм насочи ръцете си към ластичния колан на панталоните си, надигна ханша си и плъзна плата по чувствените извивки.

Коприненото й коремче се показа, леко заоблено и меко. Копнеещо за целувки. След това закръглените загорели бедра и непокритите блестящи гънки на женствеността й. Покритите с къдрици извивки бяха не само за целувки, а направо за изяждане.

— Имаш най-хубавото котенце, което някога съм виждал — каза Танер и въздъхна, когато Скийм най-сетне съблече напълно малките панталони. — Мога да прекарам часове да го поглъщам.

Погледна в очите й тъкмо навреме, за да види лумването на пламъка в отговор.

— Той никога не е правил това за теб, нали, бейби? — Пръстите му се заеха с копчетата на ризата му, когато нейните уловиха подгъва на блузата й. — Сейнт Маркс не е оценил това красиво котенце. Дарявал го е с едно близване и обещание, нали?

Ризата му падна на пода и той се зае с колана си.

— Ти си гледал — прошепна тя. — Как мислиш?

— Не мисля, бейби, знам, че той не знае как да оцени това, което има — изръмжа Танер.

Беше гледал тези записи. Сейнт Маркс не знаеше какво да прави с жена, която смята, че сексът е повече от сърбеж, който да се почеше.

Скийм вдигна блузата над гърдите си и през главата си. Очите й блестяха, тъмни и горещи, лицето й беше зачервено от вълнение. Почти толкова зачервено, колкото подутите гънки на хлъзгавото й влажно котенце.

Танер събу дънките си, след което се протегна надолу и издърпа чорапите си. Очите му не се откъсваха от тялото й. Чудеше се дали ще може да я гледа достатъчно дълго, без да се изненадва всеки път, когато види нещо, което бе пропуснал преди това.

Например копринения блясък в долната част на гърдите й. Зрелите извивки, нито прекалено пълни, нито прекалено малки. Сладки, малки разлики, които я показваха като възрастна жена във всяко едно отношение.

— Ще правиш ли нещо, или възнамеряваш да гледаш до утре?

Скийм беше нетърпелива в секса. Това бе едно от нещата, които Танер бе научил по време на наблюдението си. Но отново, Сейнт Маркс не правеше нищо, за да задържи интереса й.

— Не е нужно да мисля за това. — Мъжът се протегна, докосна бедрото й, после плъзна пръсти нагоре към копринената влага.

Там палецът му закръжи около малката набъбнала пъпка на клитора й, надничащ от копринените къдрици. Скийм потръпна от докосването му и пенисът му се втвърди в отговор.

— Не мога да дочакам да заровя устата си отново там. Предпочитам да те облизвам, вместо да дишам.

Краката й се вдигнаха и се разтвориха още повече, когато той отдръпна пръстите си и се качи на леглото. Миналата нощ беше рязък и груб. Това, това искаше да продължи. Искаше да я накара да свърши толкова пъти, че когато той свърши, тя да не може да прави друго, освен да трепери под влиянието на един оргазъм, който сякаш няма край.

— На първо място в списъка ми бе да усетя как свършваш около езика ми — изръмжа Танер, като коленичи между бедрата й и се наведе над нея. — И беше хубаво, Скийм. Много хубаво.

Взря се в очите й и се наведе над нея, отпи от устните й, докато пръстите й се движеха колебливо по раменете му. Тя винаги го докосваше колебливо. Сякаш не беше сигурна дали наистина иска да го докосне.

О, да, искаше го.

— Ела тук, захарче. — Танер се претърколи по гръб, повличайки я със себе си, и се ухили, когато тя го изгледа объркано. — Целият съм твой — изръмжа той, помогна й да застане на колене и мушна глава между тях. — И ти си изцяло моя.

— Танер, това няма да проработи. — Скийм не се наведе напред, както той очакваше.

Плъзна ръце нагоре по външната страна на бедрата й, извърна глава и я целуна точно над коляното.

— Пробвали ли сме го досега? — Прокара зъби по долната част на бедрото й и се усмихна на тръпката точно под кожата.

— Не харесвам тази поза. — Гласът й беше напрегнат и задъхан.

— Пробвали ли сме я преди? — попита Танер отново и я ухапа с достатъчно сила да я накара да простене.

О, да, това й харесваше. Вниманието му се насочи към другото й коляно. Скийм опря ръце на корема му.

— Аз съм пробвала преди — изпъшка тя. — И не ми харесва.

— Хмм. — Да, Танер си спомняше това. Не го беше ядосало особено, защото си спомни, че беше видял очите й. Сейнт Маркс беше неспособен. — Може би ще ти хареса повече с професионалист.

Танер вдигна глава, подаде език и облиза хлъзгавата цепнатина точно над него. Езикът му затрептя над чувствителната плът, преди да закръжи около клитора й с нежни, мъркащи докосвания. Скийм потръпна и изпъшка, когато ноктите му се плъзнаха по външната страна на бедрата й.

— Не мога да го направя — простена тя, когато той сграбчи бедрата й и отново удари с език по нежните гънки.

— Защо не можеш да го направиш, бейби? — Мъркането остана в гласа му. По дяволите, тя обичаше този звук, както и докосването на езика му, от което влагата се увеличаваше.

Танер се опита да измърка отново. Този път без думи. Само едно дълго, провлачено мъркане, когато притисна устни към подутите гънки.

— О, боже мой, Танер. — Скийм омекна, приведе се, главата й падна на бедрото му, а дългата й коса се разля по пениса и тестисите му. О, да, това му хареса, почти толкова, колкото усещането на дъха й по плътта му.

— Сигурна ли си, че не ти харесва, бейби? — Танер измърка отново, точно над клитора й и беше възнаграден от най-прекрасната гледка на света. Една малка, гореща капчица, която улови с езика си.

Но Скийм. Ах, неговата сладка малка Скийм не му остана длъжна при изтезанието. Малките й остри нокти се забиха във външната страна на бедрата му. Вдигна глава, отметна косата си зад рамото си и тя се плъзна по бедрата му като жива коприна. Горещият й дъх погали чувствителната главичка на пениса му.

По дяволите, беше хубаво. Бедрата му трепнаха в отговор и Танер простена. Но това не спря езика му. Той трептеше закачливо по гънките, ближеше и поемаше сладките капчици, блестящи по плътта й.

— Ммм, сладко. — Улови едната от нежните устни със своите и изсмука крема й, след което се премести, погали с език клитора й, докато мъркаше и търсеше още от нектара й.

О, да, ето го. Капки роса. Сладка, гъста, женска роса.

Танер се усмихна и облиза. Измърка върху плътта и получи още от амброзията.

Прекрасно.

Мъррр.

И Скийм експлодира.

Тялото й се изпъна нагоре и от устните й се откъсна приглушен вик, когато оргазмът започна да стяга всичките й мускули.

— Проклет да си! — Тя потръпна, бедрата й се стегнаха около главата му, задържайки го неподвижно. О, господи, трябваше да го задържи, докато ханшът й се извиваше, триейки влажната плът по устните и езика му, докато удоволствието пронизваше отново и отново клитора, вагината и утробата й.

О, това беше толкова хубаво. Никога не бе изпитвала нещо подобно. А в тази позиция изобщо. Танер се изсмя, ръцете му натиснаха бедрата й, за да се отворят и наведе глава да я погледне.

— Можеш ли да се мериш? — Гласът му съдържаше предизвикателство. — Аз по-добър ли съм от теб?

По-добър от нея? Той беше по-добър от фантазия. По-добър от вибратора й. По дяволите, да, беше по-добър от нея.

Но това не означаваше, че няма да опита. Не означаваше, че самата тя не знае някои номера.

Скийм потръпна, когато го чу да мърка отново. Това дяволско мъркане щеше да открадне ума й с това темпо. Не можеше да го позволи.

Тя се наведе напред и се разтрепери, когато езикът му отново удари хлъзгавата й плът. Никога през живота си не бе била толкова влажна, нито пък толкова отчаяна за усещанията, натрупващи се вътре в нея.

Тази поза винаги й беше неудобна. Досега. Сега, вместо напрежение, усещаше наслада и решителност. Решителност да дарява, както и да получава. Или поне да се опита.

Дебелият му дълъг пенис се надигаше до пъпа му, пулсиращ и туптящ, главичката във форма на гъба беше влажна от предеякулационна течност. Скийм улови копието и наведе глава.

Нямаше как да поддържа контакта с Танер, но за разлика с предишния й опит в тази поза, наистина не й пукаше. Пламъците се разпространяваха по тялото й и надделяваха над чувството й за честна игра. Ако Танер искаше толкова, колкото даряваше, тогава щеше да се наложи да се съгласи да не я докосва, докато тя го прави, защото докосването му беше разрушително.

Тя можеше да го вкуси все пак. Можеше напълно да се потопи в удоволствието, което той й даваше, чувствеността нарастваше вътре в нея. Гладът я връхлиташе толкова отчаяно, че тя не знаеше как да се бори.

Устните й обхванаха главичката на пениса му и я притеглиха вътре, вкуси необуздаността му във влажната есенция, която покриваше твърдата гладка плът. Усещаше страстта му, жаждата му в силния пулс на кръвта под пламтящата кожа и в дивото ръмжене, което завибрира от устните му към женствеността й.

Скийм потрепери от усещанията, предизвикани от този звук. Задъхваше се от усилието да диша. Бедрата й се наведоха още повече, тялото й изискваше повече, винаги повече.

Езикът на Танер потръпна, облиза я, плъзна се по плътта й с огнена ласка, която я остави задъхана, докато тя се опитваше, наистина се опитваше да му дари същото удоволствие, да подразни пениса му, да го засмуче в устата си и да изкуши самоконтрола му по същия начин, по който той изкушаваше нейния.

Но Танер я докосваше, поглъщаше я с гладните си устни и език, докато тя не потръпна над него, след което експлодира със сила, която накара гърба й да се извие, а от гърлото й да се изтръгне вик.

Удоволствието сякаш нямаше край. Рикошираше през нервните й окончания, клетка по клетка, и я остави да се гърчи. Изведнъж тя се оказа под, а не над него.

— Не мога да продължа — извика Скийм, пръстите й стиснаха раменете му, докато се взираше в него, разочарована от себе си и от това, че не му беше доставила удоволствие.

Усмивка разтегна твърдата линия на устните му.

— Бейби, ако можеше, значи не съм си свършил работата. — Зъбите му проблеснаха миг преди Танер да се намести между бедрата й и да се притисне към нея.

Зрението й се замъгли, а дъхът й секна. О, господи, беше толкова хубаво. Начинът, по който я изпълваше, притискайки се бавно, разтягайки чувствителната тъкан на вагината й, за да разкрие нервните окончания и ерогенните зони. Нежни места, които никога не беше знаела, че притежава.

И той ги погали. Движеше се навън и навътре, напред и назад, люлееше бедрата си срещу нейните, докато не я изпълни изцяло и я остави трепереща под тялото си.

— Господи, толкова си красива — прошепна тогава Танер, гласът му беше пресипнал и изпълнен със страст. — Толкова красива, че караш дъха на един мъж да секва, Скийм.

Скийм беше толкова близо до върха. Прекалено близо. Усещаше оргазма на една ръка разстояние, както и собственото си отчаяние да се гмурне в него.

— Ето така — простена той, като се отпусна на лакти, ръцете му обхванаха главата й, когато нейните стиснаха ханша му. — Харесва ми това, Скиймър. Много ми харесва.

— Убиваш ме — изскимтя жената. — Не ме дразни.

— Хубаво е малко дразнене, мила. — Той наведе глава и устните му засмукаха едното й твърдо зърно, а бедрата му се извиха и главичката на пениса му се потърка в нея, предизвиквайки малки тръпки, предвещаващи оргазма.

— Не така — удоволствието я погубваше.

Скийм потрепери под него, когато огънят прониза плътта й толкова прецизно, че тръпките я шокираха до дъно.

— Точно така, малката ми. — Танер продължи да извива бедрата си бавно. — Просто се отпусни. Не трябва да правиш нищо. Не се изисква мислене. Просто почувствай колко е хубаво.

Скийм се вторачи в него задъхана. Винаги се изискваше нещо. Поклати глава несъгласна, докато се бореше за достатъчно самоконтрол, за да направи нещо, каквото й да е, за да му върне услугата.

— Да бъда заровен вътре в теб е като да се потопя в чисто удоволствие — изръмжа той, като вдигна глава, очите му бяха толкова дълбоки, толкова блестящи, че й спряха дъха. — Чисто, горещо усещане, което ми открадва ума.

Страст, наслада и толкова много други неща бяха отразени в горящите дълбини, че я ужасиха от нуждата да отговори, да му даде всичко от себе си.

— Позволи ми да ти покажа удоволствието, Скийм. — Танер целуна устните й нежно. — Просто затвори очи. Затвори очи и ме позволи да ти покажа колко хубаво може да бъде.

Миглите й трепнаха да се затворят, но се отвориха отново. Тя му вярваше. А доверието беше опасно.

Танер се засмя и вплете пръсти в косата й.

— Предизвиквам те.

— Какво? — Скийм едва успяваше да следи мисълта му, едва разсъждаваше.

— Предизвиквам те да затвориш очи. Просто се отпусни и ме остави да те взема. Без задължения, Скийм. Без мислене. Просто чувствай, заради мен. Почувствай се хубаво заради мен, скъпа.

Тогава устните му покриха нейните, езикът му ги облиза, плъзна се между тях и преодоля и последната й съпротива. Ноктите й се забиха в кожата му и ханша му започна да се движи.

„Чувствам се хубаво“ не описваше усещанията, които изпитваше в момента. С всеки тласък на пениса му вътре в нея, той я изпълваше с луд екстаз, с унищожително удоволствие. Удоволствие, което щеше да я преследва и измъчва дори след смъртта.

— Точно така, скъпа моя. — Танер отдръпна устните си, когато тя започна да стене и вика от усещанията, които я връхлитаха. — Толкова си нежна и тясна. Толкова гореща. Мога да остана вътре в теб завинаги.

Скийм повдигна ханша си, за да се нагоди към ритъма му, да увеличи насладата, която нарастваше до такава настойчивост, че тя не можеше да лежи неподвижно.

Но не можеше да поддържа темпото. Ритъмът му се променяше — спокоен, след това бърз, после бавен.

Потта се стичаше по тялото й и Танер се плъзгаше по нея, галейки с изключителна прецизност чувствителната й кожа, докато пенисът му се тласкаше силно и дълбоко във вагината й.

Скийм умираше. Дойде й прекалено много. Прекалено много удоволствие. Прекалено много усещания. Трябваше да се отдръпне, нуждаеше се от поне малко контрол. Само малко.

— О, не, няма да стане — изръмжа Танер примитивно. — Не се стягай, Скийм. Бъди както досега.

Движенията му се промениха. Устните му захапаха нейните. Пръстите му стиснаха косата й и той започна да я обладава по-решително. Пенисът му се движеше навън и навътре. Галеше, изгаряше. Всеки тласък я издигаше по-високо, потапяше я във водовъртеж от усещания, което най-накрая, слава богу, завърши с експлозия с такава сила, такава дълбочина, че я запрати в един ад от невероятно, изгарящо чувство.

Когато се отпусна под Танер, тя почувства последният му отчаян натиск, преди той да се стегне и да се зарови толкова дълбоко вътре в нея, че едва не прониза душата й. Тогава усети как освобождението му, влажно и горещо, се плисва вътре във вътрешността й, а пенисът му потръпва и пулсира.

Тогава Скийм разбра, че никога няма да се освободи от него. Нуждата от това удоволствие щеше да я преследва, жива или мъртва. Нуждата от този мъж щеше да я преследва цяла вечност.

Младата жена се опитваше да си спомни как се диша, без да се задъхва, когато Танер се претърколи от нея и я придърпа към тялото си. Той също дишаше тежко, гърдите му се повдигаха и спускаха бързо. Зарови глава в косата й и я ухапа закачливо по рамото.

— Следващият път, когато ми извадиш нож насреща, ще те напляскам — закани се той.

— Напомни ми да го използвам следващия път. — Усмивка трепна на устните й, когато той я ухапа отново.

— Напомни ми да държа ножовете скрити — изсумтя.

Скийм поклати глава с тих смях, а ръката й се плъзна към долната част на корема й, където дълбоко под кожата си усещаше лека топлина. В утробата си. Погали мястото, докато огорчението се просмукваше в душата й при спомена за всичко, което бе загубила последният път, когато се бе осмелила да повярва на един мъж. При спомена за всичко, което щеше да изгуби, ако си позволи да повярва на този мъж.