Лора Лей
Двойна игра

Генерал Сайръс Талънт седеше в кабинета си, осветен от една-единствена настолна лампа. Погледът му се плъзна печално по снимката, която държеше в ръце.

Неговата дъщеря. Неговата малка Скиймър.

Устните му се извиха в тъжна усмивка при мисълта за името й. Разбира се, беше негова идеята да я нарече Скийм^[1]. Не беше способен да се сдържи. В мига, в който пое малкото й телце в ръцете си, той знаеше, че тя ще бъде един малък манипулатор.

И се гордееше с нея. С шоколадовокафявите й очи, с гъстата черна коса, с начина, по който го гледаше, сякаш се чудеше, дори тогава, как да действа с този мъж, за да има полза.

В стаята прозвуча тих смях. Тя беше остроумна и хитра като него и като майка си. За съжаление прекалено много като майка си.

Скъпата Дороти. Тя заговорничеше против него. Беше помогнала на онези гадни Породи да избягат. Онези, които сега го измъчваха. Калън Лайънс и малкият Прайд, който ръководеше. Тя беше подпомогнала бягството им и унищожаването на лабораториите в Ню Мексико, когато Скийм беше едва на десет.

Сайръс би трябвало да разбере още тогава, че детето му ще е повредено от внезапния пристъп на скрупули от страна на Дороти. Дороти беше прекарала прекалено много време със Скийм. Беше свързана с нея, както биха могли да бъдат само една майка и дъщеря. Той признаваше, че е трябвало да заподозре, че дъщеря му е наследила онази липса на психическа сила, необходима, за да се направи това, което е нужно. Да бъдат принудени Породите да се подчинят на господарите си.

И сега заветът на Дороти беше пренесен върху безценното му дете.

Сайръс изтри сълзата, която се стече бавно от ъгъла на окото му.

Скийм имаше намерение да го унищожи. И ако успееше да се свърже с Джонас Уайът, щеше да го постигне. Не можеше да позволи да се случи. Не можеше да й позволи да избяга при съществата, на които очевидно беше помагала тайно в продължение на години.

Късметът този път беше на негова страна. Беше успял да изкара Уайът от Вашингтон и сега всичко, което трябваше да направи, беше да се погрижи за дъщеря си.

Да я убие.

Сайръс огледа кабинета си. Трябваше да се погрижи за това, преди тя да тръгне за партито, където възнамеряваше да го предаде, но просто не намираше сили.

Не можеше да я убие в дома, в който беше израснала. Където си беше играл с нея като дете, където се беше смял, преди годините, прекарани в Академията.

Не можеше да пролее кръвта й в дома, в който тя бе родена. Не беше правилно.

Генералът вдигна глава и погледна през бюрото към мъжа, който още чакаше заповедите му.

Чазън Сейнт Маркс беше чудесен убиец. Тих, без да оставя следи и винаги изпълняваше заповедите, които му се даваха. Не можеше да поиска по-добър наемник.

Заради този мъж дъщеря му го мразеше толкова много. Може би беше сгрешил, помисли си той, когато бе накарал Чаз да й стане любовник преди години. Да открадне сърцето на дъщеря му и да научи тайните й.

Не че Чаз беше научил много. Само подозрението й, че Сайръс е убил майка й, съжалението й, че е израснала без влиянието на тази кучка. Мечтите й за живот далеч от него.

И тогава тя бе забременяла.

Чаз беше добър убиец, но не ставаше за наследствен материал. Сайръс не можеше да позволи внучето му да бъде заченато от него. Особено ако беше момче.

Като баща на Скийм беше взел решението бебето да бъде махнато.

А дъщеря му изобщо не беше разбрала, че я наблюдава, осъзна той. Че я насочва и ръководи.

— Съжаляваш ли за детето? — попита той Чаз.

Студените му равнодушни сини очи се взряха в него, а твърдите му устни се свиха подигравателно.

— Аз я упоих за теб. Ако исках пикльото, щях да я взема и да избягам.

Да, щеше да го направи. Чаз отдаваше пълно лоялността си. И не се съгласяваше с нищо, което не съвпада със собствените му капризи. Това беше едно от нещата, заради които Сайръс го уважаваше.

— Имаме ли доказателство? — Мъката тегнеше над него.

Беше я наказвал много пъти през годините в старанието си да я обучи, да я направи силна, да й предаде стойността на лоялността, която тя му даваше. Признаваше си, че винаги бе строг с нея. Веднъж дори за малко да я убие в опита си да я научи на смисъла на смъртта. Наказание за предателството й. Тогава нямаше доказателство, само подозрение, а бремето на разкаянието бе нараствало вътре в него всеки път, когато Скийм го поглеждаше с обвинение в очите.

Не можеше да я убие, този път наистина, без доказателство. Тези обвиняващи кафяви очи щяха да го преследват за вечността, ако направеше подобно нещо. Трябваше да знае със сигурност.

— Личните й данни бяха регистрирани в системата за предаване на съобщения. Положила е големи усилия да изтрие следите си, но намерих доказателство. — Чаз му подаде дневника с регистрацията на личните й данни.

Всичко беше там, черно на бяло. Опитите й да изтрие присъствието си в системата и да унищожи съобщението, което знаеха, че е изпратено до Отдела по делата на Породите по-рано днес. Съобщение с искане за предоставяне на убежище до Джонас Уайът. Беше чист късмет, че шпионинът на Сайръс беше в офисите във Вашингтон, когато беше пристигнало съобщението. Генералът потисна въздишката и съжалението си.

— Очевидно не е имала време да свърши работата както трябва — промърмори той. Знаеше добре, че Скийм може да го направи за определено време.

— Съмнявам се, че тя знае. Мисли си, че е унищожила достатъчно вътрешна памет, за да й даде времето, необходимо да стигне до Джонас Уайът. Тя е нашият шпионин, Сайръс. Време е да го признаеш. Въпросът е каква информация ще вземе със себе си. Мислиш ли, че знае за отвличането на детето Порода?

Признай го. Подозираше го на няколко пъти. Сайръс беше измъчвал собственото си дете, за да изтръгне признание, но всеки път се проваляше. В продължение на години се беше ненавиждал, беше прояждан от вина, само за да научи, че тя е била по-измамна, отколкото беше вярвал, че е възможно.

Побоищата над нея, всичките тези пъти, когато я беше погребвал жива. Веднъж дори я беше оставил да умре, преди да я съживи отново. Защото я подозираше. Защото отчаяно търсеше начин да се обърне срещу течението, да забрави възможното предателство и да избегне необходимостта от смъртта й.

Сайръс вдигна поглед към маслената картина на отсрещната стена. Неговата Скийм, сияйна в огнена коприна, свита в стола в офиса му. Дългата й черна коса се спускаше през рамото й, а тъмните й мигли скриваха израза на очите й. Той се преструваше, че тя крие обичта си към него там. Разбирането си.

— Няма значение какво знае. Нашият агент е достатъчно близо вече, така че отвличането на детето няма да бъде никакъв проблем. Тя не знае точната дата, само приблизителна. Кажи им, че няма да се отрази на резултатите.

Но Скиймър знаеше други неща. Неща, за които може да нямаше доказателство, но щяха да го унищожат.

— Тя е пречка, Сайръс. Взе правилното решение — увери го Чаз.

— Скийм ще присъства на партито на Рейнолдс, онова Бенгалско копеле. Искам я мъртва преди изгрев-слънце. — Думите го задушиха. — Бъди милостив, Чаз, ако обичаш.

Мъжът наклони глава в знак на съгласие.

— Няма да й причиня болка, Сайръс — обеща той тихо. — Ще се погрижа за нея.

И щеше да го направи. Чувстваше привързаност към Скийм и Сайръс го знаеше. Но за разлика от нея, Чаз разбираше бъдещето и онова, към което се стремяха.

— Смяташ ли, че ако й бях позволил да запази детето, щях да предотвратя това?

Този въпрос често го преследваше.

— Съмнявам се. Тя вървеше по този път от деня, в който майка й умря. Винаги е знаела, че ще я убиеш, въпреки всичко. Просто щеше да ти се наложи по-късно да убиеш и внучето си.

Да. Сайръс кимна при тези думи. Точно както бе убил съпругата си, сега беше принуден да отнеме живота и на детето си. Не би могъл да понесе да направи същото на внучето, на което бе помогнал да порасне.

— Много добре. — Сайръс кимна и остави снимката обратно на мястото й. — Вярвам, че ще се погрижиш тогава.

Чаз се изправи и понечи да се обърне, но спря.

— Ти не би могъл да убиеш детето ми — каза той. — Лично щях да те убия, ако то се беше родило. Но взе правилното решение. Това дете щеше да направи и двама ни слаби.

Да, така беше. По-слаби, отколкото ги бе направила Скийм. Генералът кимна отново.

— Милостиво, Чаз. Нежно.

Съжаление проблесна в погледа на по-младия мъж, преди да се обърне и да тръгне към вратата. Чаз, също като него, ще съжалява за загубата, но щеше да го направи.

— Сбогом, принцесо. — Сайръс се протегна и погали с пръст лицето й на снимката, а по бузата му се търкулна още една сълза. — Съжалявам.

Глава 1

Тя беше въплъщение на елегантност, тайнственост и красота. Танер Рейнолдс наблюдаваше как Скийм Талънт обикаля из помещението и се спира да поприказва тук и там. Дръзката й усмивка го примамваше, предизвикваше го.

Трябваше да нареди да я убият в мига, в който узна, че е приела поканата за партито. Но нещо го спря. Нещо винаги го спираше. Не за първи път, когато тя беше замесена, страстта ръководеше действията му.

Тя беше дъщеря на генерал Сайръс Талънт. Потомка на самото зло. Сайръс Талънт оглавяваше програмата за обучение на Породите до освобождаването им преди десет години. Манипулативен, разрушителен, той бе успял да си покрие задника, както и да скрие всяко реално доказателство за длъжността, която изпълняваше, но Танер и Породите, които бе последвал след напускането на лабораториите в Ню Мексико, знаеха за тъмната злоба, която го беше обладала.

Както и неговата дъщеря. Тя работеше с него, за него. Беше подписвала заповеди за убийството на Породи и беше унищожила информация, за да покрие следите на Съвета по генетика.

Бяха успели да открият и обвинят десетки членове на Съвета, но главата на чудовището все още беше непокътната. Дванадесетчленният състав на вътрешния съвет все още беше на свобода. И докато не бъдеха унищожени, Породите нямаше да намерят покой.

Ако успееха да се доберат до Сайръс Талънт, тогава главният съвет щеше да бъде сериозно компрометиран. Скийм Талънт беше слабостта на баща си. За съжаление, никой не беше в състояние да я накара да проговори.

Танер беше сигурен, че ще успее.

Усмивка изви устните му. Усмивка, която той знаеше, че е изпълнена с похот и очакване. Тази вечер. Щеше да я има тази вечер. Джонас Уайът, директорът на Отдела по делата на Породите, беше извън града и не можеше да попречи на мисията му. И когато всичко свършеше, Танер се закле, че ще има информацията, която му бе необходима. Или Скийм Талънт щеше да е мъртва.

Беше му писнало Джонас да стои между него и тази жена. Като директор на Отдела по делата на Породите Джонас му беше наредил да чака. Да видят какво ще се случи. Да дадат шанс на Талънт сам да се провали.

Но Талънт нямаше да го стори. Нямаше да направи грешка. Нито пък дъщеря му. А на Танер му бе писнало да чака.

Тази вечер щеше да я вземе. Баща й щеше да предположи кой го е сторил, но нямаше да има доказателства. А Танер знаеше как да я скрие. Щеше да я скрие там, където никой човек или Порода нямаше да я открие.

Беше време да накара Скийм Талънт да си плати за участието си в заповедите, довели до смъртта на безброй Породи. Беше време да свали ръкавиците и да изтръгне информацията, която им беше необходима. Не само срещу баща й, но и самоличността на шпионина в Убежището и местоположението на пуристките и расистките фракции, които се приближаваха до деня, в който ще проникнат през защитите на Съединението.

Беше време да отвърне на удара.

Златното момче на Обществото на Породите, което присъстваше навсякъде, любезничеше и беше обичано от всички. Танер Рейнолдс. Плейбой, пиар гений и вероятен екзекутор на Скийм Талънт, ако наистина успееше да я докопа в някоя тъмна алея.

Тя беше дошла на партито, за да търси защита. Да намери Породата, с която беше работила през последните осем години. А той не беше тук. Но много други бяха.

Скийм се движеше бавно из помещението, следеше присъстващите Породи и свързваше имената им с файловете, които беше проучвала през годините. Кейбъл Сейнт Лорънс, генетичният близнак на Танер, не присъстваше, но това не беше необичайно. Той рядко присъстваше на партита.

Нито една от женените двойки Породи не присъстваха, въпреки че Скийм знаеше, че са поканени. Имаше няколко агенти, облечени в черните си униформи със символ на конкретната Порода, щампована на рамото. Имаше много Лъвове, няколко Пантери и Скийм беше сигурна, че е зърнала една Пума по-рано, но не и Бенгалски тигър.

Единственият такъв в стаята беше Танер, а той не беше агент. Поне Отделът по делата на Породите не го признаваше. Но Скийм знаеше по-добре. Знаеше, че той също може да раздава възмездие, когато ситуацията го налага. Самата тя беше умряла веднъж, след като бе унищожила доказателство за неговото отмъщение. Тази мисъл предизвика подигравателна усмивка у нея. Да бъдеш двоен агент на Породите можеше да бъде опасно за здравето.

Особено когато единствената Порода, която беше наясно с нейния статут на двоен агент, не присъстваше в момента.

Скийм тръгна предпазливо през балната зала. Там се намираха поне две дузини Породи. Но тази, която търсеше, очевидно я нямаше. Джонас Уайът забележимо отсъстваше от това събитие. Което беше необичайно. Прекалено необичайно.

Отпивайки от шампанското си, Скийм заобиколи по края помещението и се насочи към вратите, водещи към вътрешния двор и градините там. Да избяга от задушаващата атмосфера на партито, изпълнено с подозрителни погледи, беше наложително. Почти толкова, колкото да открие Джонас Уайът. По дяволите, той трябваше да бъде тук.

Скийм вдигна полата на огненочервената си вечерна рокля, стъпи на мраморния вътрешен двор и пое по каменната пътека, която водеше към слабо осветените градини. Това не беше най-безопасното място за нея, като се има предвид броя на Породите, обикалящи наоколо, но тя се нуждаеше от тишината, трябваше да прецени възможностите си сега, когато този, който можеше да й помогне, липсваше.

Идването й тук беше рискован ход. Не само защото имаше много Породи, желаещи да пробият дупка в главата й, но и защото прекалено много очи гледаха онова, което тя възнамеряваше да опита. Да предаде Сайръс Талънт не беше добра идея, особено така открито, както тя възнамеряваше да го направи.

С въвеждането на Закона за Породите преди няколко години животът на Скийм беше поставен малко или много в режим на задържане. Работейки като асистент на баща си, тя беше установила контакти с неговата свръзка в Съвета, и когато тази свръзка беше арестуван и осъден за престъпленията си, Скийм също бе попаднала под подозрение. Баща й я беше използвал като щит, а тя дори не беше разбрала.

Младата жена мина през градините, отдалечавайки се от партито и потъвайки по-дълбоко в спокойните сенки на буйната растителност. Тук нямаше очи, които я следят, и погледи, понякога осъдителни и винаги подозрителни.

— Скитането в тъмното може да се окаже опасно, г-це Талънт. Не си особено харесвана в последно време.

Гласът я накара да спре рязко. Дълбок и гладък като отлежало уиски. Танер Рейнолдс се плъзна от мрачните дълбини на една малка изкуствена пещера, отразяваща успокояващия звук на близкия фонтан.

Атмосферата беше романтична. Приглушена светлина, ромоляща вода за фон, издължени сенки около тях. За миг, само за миг, Скийм си позволи да изпита съжаление. Съжаление, че атмосферата и внезапното напрежение в тялото й не беше за любовник, а по-скоро за човек, който сам се смяташе за неин враг.

Беше облечен в смокинг. Мили боже, на мъже като Танер Рейнолдс не би трябвало да им се позволява да носят такова облекло. Трябваше да се обяви за криминално престъпление. Беше като да сложиш панделка на тигър. И въпреки това подчертаваше примитивната заплаха на животното.

— Бях поканена — увери го Скийм, изненадана от дрезгавия звук на собствения си глас.

— Разбира се, че си — каза Танер тихо. — Погрижих се за това.

Думите му бяха достатъчни да поставят на изпитание нервите на една жена. Също така накараха зърната й да настръхнат заинтригувано. А това не беше хубаво поради простия факт, че Скийм много добре знаеше, че Породите могат да усетят и подушат женската възбуда.

— Ти си се погрижил? — Тя наклони глава на една страна, оставяйки косата си да падне на рамото и да скрие половината от лицето й. — И защо го направи?

За да я убие, може би, цинично й напомни вътрешният й глас. Забрави внезапната топлина между бедрата си и чувствителното набъбване на зърната си. Тази Порода по-скоро щеше да я убие, а не да я чука.

И не можеше да го вини. Танер беше видял само онова, което тя искаше да покаже през последните десет години. Тя беше дъщеря на Сайръс Талънт не само по кръв, но и по безпощадност. Беше част от фракциите, решени да унищожат Породите, враг на същите тези създания, за чието спасение беше рискувала живота си безброй пъти. Но не можеше да разкрие истината. Не още. Не и докато Джонас не открие кой е шпионинът в Убежището на Породите. Не и докато тя не намери Джонас и се увери, че информацията, която носи, ще попадне в правилните ръце.

— Да кажем, че реших, че е време да се срещнем — осведоми я Танер. — Танцуваме един около друг в продължение на години, стараейки се да стоим далеч един от друг. С течение на играта нетърпението ми нарастваше.

— Значи играем игра? — Скийм вдигна вежди любопитно. — Правилата сигурно са се изгубили по пощата.

— Мисля, че си много добре запозната с правилата. — Мъжът се отдръпна от сенките и стъпи на пътеката до нея, сякаш за да изсмуче кислорода от въздуха с действието си.

— Ти си мислиш така — промълви тя. — Но ще трябва първо да разбера каква е играта. Какво искаш, г-н Рейнолдс?

— Не ме наричаш животно — напомни й укорително, звукът на гласа му погали чувствителните й нервни окончания. Всъщност я прониза студена тръпка по гръбнака. — Не беше ли мнение на баща ти, че като ни дават имена, ни създават погрешно впечатление за значимост? Че можем да бъдем хора?

Предупредително напрежение изпълни въздуха. Неговото предупреждение. Скийм предпочете да го игнорира. Беше се въздържала прекалено дълго и беше уморена от битката. Уморена да го избягва и да измисля оправдания. Уморена от страха, кръвта и смъртта.

— Аз работя за баща си, г-н Рейнолдс. Не живея според мненията му — заяви тя.

Смехът му беше тих и опасен. Беше толкова тъмно тук, навътре в градините, че когато Скийм го погледна, не можа да види нищо друго, освен златния блясък в очите му. А те бяха прекалено хипнотизиращи.

Още една тръпка пробяга по гръбнака й, когато той вдигна ръка и пръстите му отместиха назад косата й. Дългите, гъсти, копринени кичури погалиха голите й рамене и повишиха чувствителността й.

Ниското деколте на роклята й без ръкави даваше свободен достъп на пръстите му, които се плъзнаха по рамото, а след това проследиха ключицата й. Топлата му, леко грапава плът я докосваше, облекчаваше я. Облекчаваше я, въпреки че я възбуждаше.

Сърцето й биеше лудо, блъскаше се в гърдите й от страх. Или вълнение. Страх, внуши си младата жена. Нямаше да допусне да се вълнува от нещо толкова малко като лекия като повей на вятър допир на загрубелите му пръсти по кожата си.

— Баща ти трябва да те пази по-добре — каза Танер тихо. — Миналата седмица по време на атаката над Убежището беше пролята кръв. Знаем, че вие двамата сте замесени. Всичко, което трябва да направим, е да го докажем.

— А ти нямаш доказателство — напомни му тя също толкова тихо. — И няма да го осигуриш, като ме притискаш в тъмното.

Танер замълча. Ноздрите му пламнаха, докато я наблюдаваше озадачено. Той беше опасен, много по-опасен от другите Породи, и тя го знаеше.

Нямаше как да скрие възбудата си от него. Разбираше, че той я усеща. Можеше да го види в напрегнатата готовност на тялото му и в похотливия блясък на очите му. Танер беше версията на Породите на холивудски плейбой. Лошото момче. Този, който разкриваше своята чувственост и сексуалните си копнежи.

— Кажи ми, Скийм — Танер се наведе по-близо, блокирайки светлината. Очите му я хипнотизираха. — Не си ли поне малко изплашена? Мога да одера кожата от костите ти и да скрия тялото ти така, че никой човек или Порода да не може да го открие. Мога да ти покажа болка, различна от всяка, която някога си изпитвала.

— Но не болка искаш да ми покажеш — прошепна тя в отговор. — И точно сега не мислиш за убийство. Нали така, Танер?

— Не ме изкушавай. — Мрачният му глас се задълбочи, в него се долавяше несъмнена сексуална нотка. — Изобщо няма да се справиш с онова, което мога да ти дам.

Скийм нацупи устни пресилено.

— Но, Танер, съблазняването ти би било толкова забавно — провлече тя. — Със сигурност знаеш, че това е любимият ми спорт. Примамването на иначе добри мъже да бъдат лоши момчета.

— Аз вече съм лошо момче — изръмжа той, надвесвайки се над нея. — От най-лошият вид. Не искаш парче от мен, няма да можеш да се справиш.

— О-о, предизвикателство — подразни го Скийм, всъщност се наслаждаваше на размяната на остроумни забележки. — Ако нямах толкова натоварен график, със сигурност щях да приема предложението.

— И действително ще позволиш едно животно да те чука? — попита Танер. — Защо, г-це Талънт? Баща ти ще получи удар.

Само ако това беше истина.

— Всички мъже са животни, без значение кръвната им линия — увери го тя, едва сдържайки горчивината си. — Не се притеснявай, няма да допусна това да се отрази на решението ми.

Танер се наведе по-близо, устните му внезапно бяха до ухото й и погалиха деликатната мида, когато прошепна:

— Красавице, никога няма да ме имаш. Мога да ти покажа какво означава наистина да бъдеш с животно. Мога да те накарам да молиш за още.

Скийм не се съмняваше в това. Ако съдеше по състоянието на тялото си, нямаше да му отнеме много време да я накара да моли.

— Първо трябва наистина да ме вкараш в леглото. — Тя извърна глава, докато устните й също докоснаха ухото му. Езикът й се подаде и близна леко меката му част. — Но имам правило никога да не се чукам с мъже, които ме мразят. Така че не се броиш, г-н Рейнолдс.

Танер стоеше напълно неподвижен, ръцете му бяха на хълбоците й, но едва я докосваха. Тялото му беше напрегнато, в готовност, сякаш надушваше опасност.

— Никога не съм твърдял, че те мразя, Скийм — прошепна най-сетне, отмести косата й с нос и устните му намериха шията й. Зъбите му прокараха огнена пътека по вената там. — Но един от тези дни ще ме чукаш. Освен ако първо не те убия.

Ухапа я по шията и тя се дръпна назад изненадано. Докосна с ръка пламтящото място и се намръщи гневно.

— Това беше ненужно — каза строго, изпъна рамене и го прониза с поглед. — Не знаеш ли правилата, Танер? Не се хапе на първа среща, особено на случайна среща в тъмното. Знакът на цивилизования мъж е неговият самоконтрол.

— Кой каза, че съм цивилизован? — засмя се той. Кратката усмивка накара порочните му резци да проблеснат в мрака. — Това беше само предупреждение, красавице. Когато ти го вкарам, ще се молиш да те ухапя.

Да, точно от това се страхуваше тя. Опасно. Много опасно. Играеше си с огън, по-горещ и с по-голям потенциал да я унищожи от онзи, с който си играеше последните десет години.

— В мечтите ти — каза Скийм подигравателно, с по-голяма увереност, отколкото притежаваше. — А сега, ако ме извиниш, колкото и да е забавно това малко приключение, трябва да си тръгвам. Става късно.

Понечи да мине покрай него, но се закова на място, когато гърдите му изведнъж блокираха пътя й.

— Опитваш се да избягаш — обвини й той, като се протегна и плъзна пръст по бузата й. — Мислиш ли, че направих всичко, за да те докарам тук, и ще ти се размине толкова лесно?

— Мисля, че се насладих достатъчно на очарователната ти компания. — Тялото й умоляваше за още, но, по дяволите, то нямаше достатъчно разум да избира достойни любовници, така че защо трябваше да му обръща внимание сега?

— Ще те имам, Скийм. Съпротивата само ще удължи битката.

— Треперят ми гащите — тя извъртя очи, преди да направи крачка встрани и този път успя да го заобиколи. — Не си ли чувал, Танер? Преследването е половината от забавлението.

В действителност беше открила, че е цялото забавление, но нямаше намерение да обижда мъжкото его. Да не говорим за егото на една Порода.

— Ще трябва да ме извиниш сега. Насладих се достатъчно на компанията ти и на остроумните сексуални намеци. Време е да си тръгвам.

— Г-це Талънт — промърмори Танер, докато вървеше обратно към балната зала. — Определено беше удоволствие.

Наблюдаваше я как върви през градината, светлината от къщата се разливаше около нея, карайки червената рокля да пламти върху стройното й тяло и да потъмнява буйния водопад на черните й коси.

Прокара език по зъбите си. Нямаше подути жлези. За миг, само за миг, беше усетил непознат вкус в устата си, и сърцето му се сви подозрително. Възможно ли бе Скийм Талънт да е неговата половинка? Жената, която от години планираше да отвлече, която бе следил с почти фанатична отдаденост, която го очароваше по начин, по който никоя друга не бе успявала.

Признаците на разгонването бяха пределно ясни на всички, установени за постоянно в Общността на Породите. Подути жлези, необичайна сексуална възбуда, завладяваща ума и тялото. Желанието му към нея го пронизваше по-силно от всичко, което някога бе изпитвал. Но нито един от признаците на разгонването не се проявяваше.

— Тя си тръгва от купона — съобщи Танер, знаейки, че екипът в другия край на слушалката ще получи съобщението.

— Така чухме и ние — изръмжа Кейбъл в отговор.

Устните на Танер трепнаха в усмивка. Въпреки сексуалната си освободеност, Кейбъл рядко се чувстваше комфортно в обществото.

— Следвайте я — нареди той, отправяйки се обратно към партито. — Искам да ме уведомите, когато пристигне в къщата и дали е сама.

— Сигурен ли си, че това е най-добрият начин на действие, Танер? — попита Кейбъл. — Да последваме змията в дупката й не е особено умно.

— Лъвът, Кейбъл — поправи го с усмивка. — Просто се увери, че къщата е чиста.

— Почистихме я от буболечки, преди да дойдем тук — отговори другата Порода. — Очевидно татенцето няма доверие на малката си принцеса. Във всяка стая имаше жици.

Танер направи гримаса.

— Приготви ми заглушител. Не искам това да се записва.

— Готов е и те чака — въздъхна Кейбъл. — Не е лесно да ти покривам задника. Дяволски късметлия си, че Джакъл има извратено чувство за хумор, когато става въпрос за твоите игрички.

Изсумтяването на Джакъл се чу в слушалката. Той беше един от малкото човеци агенти в Убежището.

— Просто е отегчен тази седмица. — Танер потисна смеха си, докато приближаваше вътрешния двор. — Навън съм. Ще се видим в замъка.

Замъкът. Градската къща на принцесата в центъра на Вашингтон беше претърсена от край до край през последните няколко дни. Откриха само подслушвателни устройства и нищо друго. Странно, принцесата нямаше лични семейни снимки, освен една на мъртвата си майка, която стоеше на нощното й шкафче. Домът й беше стерилен. Студен.

— Мерк изкара лимузината за теб — заговори Кейбъл в ухото му, когато той влезе в залата и тръгна да си проправя път през тълпата от политически и не толкова политически гости.

Поднесе извиненията си на домакините, след което мина през пищното фоайе на къщата, игнорирайки изпълнените с желание женски погледи, които се насочваха към него.

Беше необичайно да си тръгва без компания от парти. Но не възнамеряваше да остане сам за дълго време. Тази нощ Скийм щеше да опознае отблизо и доста интимно една Порода по начин, който изключваше кръв и смърт.

Първо щеше да я чука, за да се отърве от магията, която владееше тялото му, после щеше да изтръгне информацията, която му беше необходима. А след това, също толкова студено, колкото тя бе подписвала смъртните присъди на Породите в миналото, той щеше да я предаде на Закона за Породите.

Най-сетне имаше доказателство срещу нея. Снимки, подписани заповеди и признанията на бившия й любовник. Единственото, което му трябваше сега, бяха показанията на войник или член на Съвета, за да я отстрани. Скийм Талънт беше на път да се превърне в нищо повече от спомен за Породите.

Глава 2

Скийм не се прибра у дома. Не можеше да понесе мисълта за електронните подслушвателни устройства, разпръснати из къщата й, или подозрението, че баща й най-сетне е започнал да се съмнява, че дъщеря му е най-големият му враг.

Това беше единственият отговор. Той проверяваше дома й за подслушвателни устройства всяка седмица и твърдеше, че няма такива. Но малкото, преносимо приспособление, което Джонас й беше дал, показваше друго.

Вместо това младата жена се настани в любимия си хотел. Докато следваше пиколото до отредения апартамент, я заля вълна от умора. Не трябваше да ходи на партито. Да стои възможно най-далеч от Танер Рейнолдс беше най-безопасно. За съжаление точно тази Порода й беше слабост. Не че някога се беше намирала толкова близо до него, колкото тази вечер. Беше го наблюдавала от разстояние, следеше изявленията му пред пресата и гледаше всяко интервю и новинарска програма, в която той участваше. Но до тази вечер никога не бе изпробвала остроумията си срещу него.

Лоша Скийм. Устните й се извиха в усмивка. Поне знаеше, че либидото й все още функционира. През годините то оставаше мълчаливо, незаинтересовано, и тя се чудеше.

— Заповядайте, г-це Талънт. — Пиколото вкара картата ключ, отвори вратата и внесе през прага малкия й куфар и лаптопа й.

Премина през стаята, включи осветлението и остави лаптопа на бюрото, след което се насочи към спалнята с куфара.

Секунди по-късно се появи отново с любезна усмивка на лице.

— Много се радваме да бъдете наш гост тази нощ. Има ли нещо, което мога да направя за вас, преди да си тръгна?

— В момента не, благодаря. — Скийм пое от него картата ключ с кратка благодарствена усмивка и солиден бакшиш. — Засега нямам нужда от нищо.

Останала сама в добре осветения апартамент, младата жена огледа дневната с усещане за нереалност. Защо, по дяволите, беше тук? И къде беше Джонас?

Прокарвайки пръсти през косата си, тя отиде до вратата и провери дали е заключено, след което се отправи към спалнята.

Там отвори малкият куфар и извади от вътрешността му кадифена пижама от две части. Метна я на леглото, след това се пресегна към гърба на роклята, свали ципа и се измъкна от нея.

Имаше нужда от душ, а после щеше да се обади на Джонас. Ако не се свържеше с него скоро, всичко, върху което беше работила последните няколко години, щеше да отиде по дяволите.

Ако вече не беше станало.

Не можеше да омаловажи внезапната поява на Танер на сцената. След години на изкусна игра на котка и мишка, той най-сетне се бе срещнал с нея лице в лице, разкривайки й една много съблазнителна причина за неочаквания им сблъсък.

Желание.

Скийм се намръщи при тази мисъл, докато нагласяше температурата на водата и пристъпи под горещата струя.

Желание от нейна страна, може би. Танер винаги беше предизвиквал интереса й. Нещо, от което никога не успя да се отърве. И той със сигурност го знаеше. Колкото и манипулативен, пресметлив и измамен да беше, никога нямаше да се доближи до нея по собствена воля. Имаше нещо повече. Той знаеше нещо.

А това го правеше двойно по-опасен. Означаваше, че притежава вътрешна информация, информация, която вероятно само шпионинът в Общността на Породите за организацията на Талънт можеше да знае.

Скийм затвори очи, докато водата обливаше лицето й. Беше прекалено голямо съвпадение, а тя не вярваше в тях. В същата вечер, в която се опитваше да се срещне с Джонас и той не беше там, където беше обещал да бъде? Той не би пропуснал тази среща, ако беше безопасно. Което означаваше, че подозира, че шпионинът, работещ в Убежището, ще бъде там.

Възможно ли бе това да е Танер?

Щеше също да е лошо. Лошо, защото би било много по-лесно и приятно за нея, ако той е онова, за което се представя. Плейбоят на Убежището. Лоялният гений във връзките с обществеността, който караше народите да се втурват да помагат на Породите.

Скийм щеше да се свърже с Джонас тази вечер и да организира нова среща. Не можеше да остане повече в дружеството на баща си, не и след като той бе успял да открие кой бе съсипал машината за изпращане на съобщения миналата вечер. Животът й висеше на косъм и тя го знаеше.

— Глупачка, глупачка — мърмореше, докато привършваше бързо с къпането.

Беше хвърлила бърз поглед на съобщението, което бе пристигнало, и се беше паникьосала.

Планът е задействан. Първото дете ще бъде отвлечено в рамките на четиринадесет дни. Подгответе изход.

Скийм веднага се беше свързала с Джонас, а след това се бе опитала да прикрие следите си, но знаеше, че не го е направила ефективно. Не разполагаше с времето, което й бе нужно. След като баща й вземеше съобщението от своя шпионин, без да подозира, че тя го е видяла първа, знаеше, че трябва да бяга, и то бързо. Щом Джонас получеше информацията, синът на Калън, Дейвид щеше да бъде строго охраняван, и никой нямаше да стигне до него. Тогава баща й щеше да узнае какво е направила. Защото камерите в офиса щяха да покажат нея като единствения друг човек влизал там този ден.

Ако баща й успееше да се добере до първото известно дете Порода, заченато по естествен път, тогава Породите щяха да предприемат съответните мерки с груба сила. Което баща й очакваше с радостно нетърпение. Това бе неговият шанс да възстанови репутацията си в Съвета по генетика. С един ход той щеше да придобие първата зачената по естествен път Порода и в същото време да накара Породите да атакуват по начин, който със сигурност щеше да обърне общественото мнение срещу тях. Скийм беше успяла да си купи известно време, като повреди машината за препредаване на съобщения. Нямаше начин да се определи кога процесорът за обработка на данни се е повредил — поне не веднага — или кой го е сторил. Камерите в офиса щяха да покажат единствено, че тя е работила усърдно на компютъра в продължение на няколко часа. Докато успееха да проникнат в системните файлове, тя щеше да се намира на безопасно място.

Скийм въздъхна безсилно и се изплакна. Зави косата си стегнато с кърпа и подсуши тялото си. Половин час по-късно косата й беше почти суха, а тялото намазано с лосион, гладко и нежно ароматизирано.

Погледна ръчния часовник, оставен на плота в банята, и пресметна шансовете си да се свърже с Джонас преди полунощ. Този мъж стоеше до много странни часове. Не вдигаше мобилния си телефон цяла вечер и не отговаряше на кодираните съобщения, които му беше оставила, както и на онова, което му беше изпратила по-рано на личния му имейл в офиса. Нещо не беше наред тук и вероятността да намери смъртта си нарастваше.

Скийм стегна кърпата около тялото си и тръгна целенасочено към дневната. Там се закова на място. Точно пред Танер, който се бе излегнал на претрупания с възглавнички диван с лице към нея.

Не носеше яке, горните копчета на ризата му бяха разкопчани, а златистите му очи блестяха от страст. Той се раздвижи привидно лениво, изправи се на крака и плъзна бавно поглед по оскъдно облеченото й тяло.

— Признавам, упорит си — промърмори Скийм и стегна кърпата на гърдите си.

Погледът му погали извивките над кърпата и зърната й настръхнаха, притискайки се към плата.

Откликът й беше незабавен. Зърната й се стегнаха силно, клиторът й се събуди за живот, а гънките на женствеността й се обляха с влажна топлина.

— Не се прибра в дома си — каза Танер тихо, гласът му вибрираше еротично. — Защо дойде на хотел?

Скийм вдигна вежди.

— Може би очаквам компания.

— Защо не в собствения си дом? — попита той отново. — Повечето жени предпочитат да правят секс в своите легла. Един вид интимност, предполагам — устните му се извиха чаровно.

— Може би не търся интимност. — Младата жена сви рамене и се обърна към спалнята, за да облече пижамата си, вместо да провежда този разговор само по кърпа.

Действително не й харесваше мисълта да умре гола. Ако той беше тук да я убие, нека поне да се облече, ако може.

Когато понечи да затвори вратата между стаите, една силна ръка я отвори отново и мускулестото тяло на Танер се облегна на рамката.

— Имам чувството, че да те изпускам от поглед точно сега, ще бъде много лоша идея. — Погледът му се плъзна по нея отново. — Не е нужно да се обличаш заради мен. Само ще трябва да се събличаш след малко.

— Ау, колко си уверен в себе си, а? — Скийм вдигна вежди подигравателно и тръгна към леглото.

Неочаквано бе обладана от някакво немирно дяволче. Тя остави кърпата да падне, без да му обръща внимание, взе виолетовите бикини от коприна и дантела и ги плъзна по краката си.

Облече се небрежно, убеждавайки себе си, че да бъде гола пред него не й влияе, но знаеше много добре, че не е така.

Взе лекото, кадифено горнище на пижамата и пъхна главата си. Погледът й потърси неговия и дъхът й секна.

Очите му, сега блестящи от гладна страст, погалиха високите й гърди, преди платът да ги покрие. Тя вдигна от леглото широкото долнище, мушна последователно двата си крака, след което го издърпа нагоре, усещайки погледа му почти като физическо докосване.

— Знаеш, че мога да помириша възбудата ти. — Танер добави онова ръмжене в гласа си, което предизвикваше тръпки по гръбнака й. — Защо се занимаваш да се обличаш?

— Гладен ли си? — Скийм пренебрегна въпроса му. — Възнамерявах да се обадя на румсървис.

— О, гладен съм — промърмори той. — Но не мисля, че храната ще утоли специалния ми апетит.

Утробата й се сви и потръпна. За миг съжалението я прониза толкова силно, че дъхът й почти секна. На друго място, по друго време, тя можеше да се наслади на играта, на чувствената заплаха. Беше жена, която обичаше преследването, привличането и отблъскването преди любовната игра да се премести в спалнята.

Беше се наслаждавала, докато Чаз не я научи колко измамна може да бъде. Докато не бе узнала за чистото зло, изпълващо сърцето на баща й, когато погуби нероденото й дете, и колко лесно Чаз му беше помогнал.

Сексуалните намеци сега представляваха заплаха. Без значение колко ги харесваше. Без значение колко бяха примамливи.

— Храната е единственото предложение, което ще получиш. В момента — информира го тя, позволявайки лека усмивка да извие устните й, когато го погледна изпод мигли. — Някакви предпочитания или ми се доверяваш аз да поръчам?

Скийм тръгна към вратата с намерението да мине покрай него и да излезе от стаята.

— Защо е тази игра? — Танер я улови за горната част на ръката. — Искаш ме в това легло толкова, колкото и аз искам да бъда там.

Докосването му беше леко, слабо, но накара тялото й да откликне в отговор. Скийм спря рязко и погледна към силните пръсти, обвити около плътта й.

— Това, което искам, и това, което си позволявам, рядко са едно и също нещо, г-н Рейнолдс — думите й прозвучаха предупредително. — Въздържанието изгражда характера. Може би и ти трябва да опиташ.

— Много жалко, че не изгражда чест и почтеност — отвърна той, като я пусна и я последва в дневната.

— Чувала съм, че всъщност го прави. — Устните й трепнаха развеселено. — Добрите сестри в пансиона „Дева Мария“ ме увериха, че ще засили тези качества в мен.

Докато я налагаха с ремък по гърба.

— О, да, пансионът „Дева Мария“ — изрече Танер замислено. — Беше изгонена от там, нали така?

— Да — Това беше най-милият й спомен от там. — Добрите сестри решиха, че съм изгубена кауза и дори те не могат да ме спасят.

Баща й обаче не беше проявил разбирането, на което се беше надявала. Към позаздравелите натъртвания от побоищата на монахините бяха добавени още. Отне й седмици да се възстанови.

— Загубена кауза ли си, Скийм?

Младата жена се обърна към него, учудена от внезапната мрачна нотка в тона му и се опита да я свърже с почти гневния блясък в очите му.

— Напълно — отговори бързо и честно. — Наистина, Танер, като че ли си разочарован. Нима очакваше друго?

Скийм натисна бутона за румсървис и поръча подбрани меса, сирене и любимото си вино. Ако Танер беше тук, за да я убие, след като я изчука, поне да се наслади на последното си хранене.

След като затвори, отиде до вратите на балкона. Дръпна завесите, отвори вратите и излезе на тъмната, просторна тераса. Намираха се на двадесет етажа височина, а гледката спираше дъха. Скийм се надяваше сенките навън да успокоят нервността, надигаща се вътре в нея.

— Не отсядам често тук — каза, когато го усети да се движи зад нея, изтласквайки я до парапета. — Но обичам гледката. От тук можеш да почувстваш пулса на града долу.

— Защо си тук, а не в дома си? — попита Танер отново, топлината на дъха му погали ушната й мида.

— Упорит си. — Пръстите й стиснаха парапета, когато усети ръцете му върху ханша си. — Тук е спокойно. Почти анонимно. — Нямаше скрити очи да я наблюдават, нито недоброжелателни уши, анализиращи всяка дума, всяко действие, което извършва. Допреди неговото пристигане беше в безопасност тук.

Скийм се обърна, неспособна да понесе заплахата на високото му тяло зад гърба й, без предимството да вижда лицето му. Дали изражението му щеше да се промени? Или пък едва доловимото напрежение в тялото му, ако направи своя ход и я убие тук?

Когато тя се втренчи в него, главата му се наклони на една страна, а очите му проблеснаха странно на мъждивата светлина.

— Мислиш, че ще те убия? — Плътните му чувствени устни се извиха в развеселена усмивка. — Няма да го направя, Скийм. Да те чукам до полуда — да. Да те предам на Закона за Породите — определено. Но няма да те убия.

— Не можеш да ме предадеш на Закона за Породите, Танер. — Скийм въздъхна и го погледна спокойно. — Не съм направила нищо.

Беше двоен агент на Отдела по делата на Породите. Джонас може да бе кучи син, но не би я оставил да плаща за престъпленията, в които беше въвлечена, за да получи доказателства срещу баща си и Съвета.

Само ако можеше да се довери на Танер. Ако беше сигурна, че той не е агент на баща й и че ще й повярва за нуждата от убежище и за информацията, която тя имаше. Изкушаваше се да му разкрие тайните си и да поеме риск за себе си, но не можеше да рискува с живота на още едно дете. Не и докато не се увери.

— Подписът ти се намира върху заповеди за убийства, красавице — прошепна Танер, като се наведе и докосна с устни ухото й. Резците му одраскаха нежната мида. — Снимки от срещите ти с няколко предполагаеми членове на Съвета. Всичко, което ни трябва, е самопризнанието на един войник или член на Съвета, за да те разпънат. Мислиш ли, че не е възможно?

Скийм изви устни в иронична усмивка.

— Мисля, че можеш да се сдобиеш с всичко това, ако го искаш достатъчно силно, Танер.

Мъжът се намръщи, по изражението му се четеше леко разочарование, когато ръцете му стиснаха ханша й.

— Толкова си сигурна, че ще избегнеш Закона за Породите — каза тихо. — Би трябвало да знаеш по-добре. Баща ти е оглавявал тренировъчния отдел на Съвета в продължение на десетилетия, а за последните десет години знаем, че и ти си участвала. Да се докаже със сигурност не е особено трудно.

Законът за Породите. Уставът, който бе създаден в закона преди години, даващ на Породите не само правото да се самоуправляват, но и правото да търсят отмъщение. Не че последното беше лесно за постигане. Първо трябваше да бъде одобрено от Ръководния кабинет, съставен от дванадесет избрани Породи, а след това щеше да отиде в надзорната комисия на окръг Колумбия, която се състоеше от осем човека и четири Породи.

Досега бе имало само няколко екзекуции на членове на Съвета на високо равнище, както и много хвърлени в затвора. Но натискът върху Ръководния кабинет, както и върху надзорната комисия да бъдат екзекутирани тези, които са уличени в опити за клане на Породи, ставаше непоносим.

— Тогава го докажи — Скийм сви рамене.

Това никога нямаше да се случи. Никой не би посмял да предаде баща й по такъв начин, освен нея, разбира се, а дори някой да го направеше, тя разполагаше със споразумението, което бе подписала с Джонас преди години.

Много лошо, че Джонас не вярваше на никого в Убежището. Резервният вариант винаги беше важен. В този случай не разполагаше с нищо безопасно, освен мястото, на което бе скрила споразумението. И докато не откриеше кой е шпионинът на баща й, можеше да даде информацията само на един човек.

— Можеш да излезеш чиста. — Танер наведе още малко главата си и зъбите му одраскаха рамото й, след което езикът му го облиза.

Скийм се насили да диша нормално и почти успя. Това не би трябвало да е толкова еротично. Не би трябвало да се възбужда от нещо толкова просто.

— Току-що се изкъпах — прошепна тя в ухото му. — Уверявам те, че съм много чиста.

Танер я ухапа по рамото. Леката, чувствена болка я накара да въздъхне, а по тялото й да се плъзне слабост.

— Подушвам те — изръмжа Породата. — Влажна си. Толкова влажна, че уханието на възбудата ти е като наркотик.

Скийм се опита да се съсредоточи — наистина се опита. Миглите й обаче трепнаха върху бузите й, когато внезапно устните му се озоваха върху нейните.

Мили боже! Мразеше да я целуват. Наистина. Но тази целувка… Пръстите й се вплетоха в косата му веднага, задържайки го към нея, когато устните му се спуснаха над нейните и езикът му се гмурна в устата й. Тази целувка, гореща, пращяща от сексуално намерение и страстна настойчивост, буквално помете сетивата й.

Танер обви ръце около тялото й, отдръпвайки я от парапета, само за да я обърне и притисне към стената на балкона. Той я обграждаше. Беше около нея, вътре в нея, възбуждаше я, стопляше я. Светкавици от блестяща жар експлодираха около клитора й, когато Скийм изви бедра към неговите.

По дяволите, трябваше да бутилира тази целувка. Той можеше да направи състояние от нея.

Танер вдигна едната си ръка, вплете я в косата й и я подръпна, предизвиквайки лека еротична болка в скалпа й. Прекъсна целувката и устните му изгориха шията й.

Скийм отвори очи, но не можа да види много — зрението й беше замъглено, замаяно.

Вдигна се на пръсти и се опита да притисне болезнената плът между бедрата си към твърдата издутина под панталона му.

О, това беше хубаво. Тих стон се откъсна от устните й, когато най-сетне успя да потърка жадуващия център на тялото си в него.

Тогава Танер тласна бедрата си към нея и улови дупето й с една ръка, за да я повдигне.

— Обвий крака около кръста ми — каза задъхано в ухото й, издавайки отново онзи ръмжащ звук, който я караше да иска да оближе устните му и да усети вибрациите от него със своите.

Краката й се обвиха около кръста му и пред погледа й проблеснаха звезди.

Боже мили! Това беше опасно. Когато пенисът му се притисна плътно и бедрата му се извиха към нея, Скийм изскимтя, а тя никога не скимтеше.

— Умирам да заровя пениса си в теб. — Точно и ясно. Не смекчаваше думите си ни най-малко.

— О, боже, толкова си романтичен — изпъшка тя, опасното, еротично изказване не намали възбудата й изобщо.

— Искаш романтика? — Той ухапа кожата на челюстта й. — Красиви лъжи, които да смекчат това?

При тези думи зъбите му се плъзнаха надолу към отчаяното връхче на гърдата й и тогава той пое твърдото зърно, плата и всичко останало в устата си.

Напрегнатият, приглушен вик, който се изтръгна от нея, я шокира. Мамка му, щеше да свърши. Точно тук, притисната към стената, и то само от зъбите му, обработващи стегнатата пъпка на зърното й.

И дори не се смущаваше от това.

Тогава Танер изръмжа.

Глава 3

Оргазмът я заля.

Танер усети как я пронизва, усети секването на дъха й и подуши възбудата и шока, които се изляха от всяка пора на тялото й.

Мамка му. Тя беше по-гореща от динамит. Уханието на желанието й замъгляваше сетивата му, сладостта на сиропа, който Танер знаеше, че се събира между бедрата й, почти го замая само от аромата.

— Лоша, лоша Скиймър. — Притисна пениса си по-силно към женствеността й и усети топлината и влагата там.

— Запомни си мисълта — каза задъхано Скийм. — Само още малко.

Тя лъжеше. За разлика от другите лъжци, миризмата на нейната малка измама не вонеше. Беше мека, с нотка на подигравка и лека следа от изненада. Харесваше му уханието на лъжите й. Но това не означаваше, че ще я остави да й се размине.

— Лъжкиня — обвини я той тихо.

— Не можем да отидем по-нататък. — Скийм отпусна глава на грапавата стена зад нея, а очите й проблясваха изпод миглите й.

— Къде искаш да отидеш тогава? — попита мъжът, поклащайки бедрата си към горещата й женственост.

— На около десет крачки от теб.

Скийм се сви, коленете й стиснаха ханша му, сякаш да го задържат на място.

— Десет крачки? — изрече той замислено. — Ще бъде дяволски трудно да превърна тази тръпка в изгарящ оргазъм от толкова далеч, красавице. Сигурна ли си, че искаш точно това?

Можеше да подуши нуждата й от повече. Тя пламтеше вътре в нея и измъчваше и двама им от копнеж, на който Танер едва устояваше.

— Би било много добра идея. — Скийм облиза устни. Той искаше сам да ги оближе.

Преди да успее обаче, младата жена бутна назад раменете му и краката й пуснаха кръста му. Би бил глупак, ако я пуснеше. Да й даде време да възстанови съпротивителните си сили не беше добра идея. Но го привлече предизвикателството, накара го да се усмихне, докато я оставяше да се измъкне.

— Впечатляващо. — Скийм преглади с ръце кадифеното горнище на пижамата си, оправи подгъва и понечи да се върне в стаята. — Можеш да си тръгваш вече.

Танер се засмя.

— Не мисля така.

Косата й се завъртя около нея като копринен воал, когато Скийм се обърна да го погледне с блестящи от желание и гняв очи.

— Времето за игра свърши, тигре.

Вместо да спори с нея, мъжът затвори вратата на балкона и дръпна завесите.

— Играта тепърва започва.

Обърна се към нея и прикри усмивката си, когато усети внезапно връхлетялото я чувство на несигурност. За Скийм се говореше, че няма слабости, че е неуязвима. Но той знаеше по-добре. Онова, което знаеше за нея, и това, което усещаше, не съвпадаше. Докато не научеше истината, нямаше шанс да й позволи да си тръгне.

От години правеше планове да отвлече малката любимка на Талънт. В началото защото искаше Талънт да страда. Сега не му пукаше за чувствата на генерала, искаше жената. Искаше да научи тайните й. И най-вече жадуваше за горещите целувки и тръпнещите оргазми. Досега Джонас винаги бе успявал да осуети плановете му по една или друга причина. Тази нощ по-скоро би умрял, отколкото да я пусне.

Тази мисъл го притесни леко. Нищо не би трябвало да е толкова наложително. Не би трябвало нуждата за една жена да е толкова отчаяна.

Танер провери отново езика си. Не, нямаше подути жлези. Може да не беше време за чифтосване, но беше време за игра. А Танер обичаше да играе.

Устните на Скийм се разтвориха, а очите й се разшириха, когато той тръгна към нея и я обиколи бавно.

— Танер.

В гласа й имаше предупреждение, но се долавяше и вълнение. А това беше хубаво. Наистина хубаво. Защото следващия път, когато вагината й се стягаше в оргазъм, той възнамеряваше пениса му да е заровен толкова дълбоко вътре в нея, че да усети всяка сладка тръпка.

— Подушвам те. — Танер гризна ухото й, обви ръце стегнато около кръста й и я тласна към стената.

— Казах „не“ — извика задъхано жената.

— Не, не си — засмя се той в шията й. — Ти не си страхливка, Скиймър. Или пък си?

Пръстите му се разпериха точно под гърдите й, преди да се плъзнат бавно надолу и да се мушнат под мекия еластичен колан на пижамата й.

Скийм заби пръсти в стената и притисна чело в нея със стон.

— Мисля, че те мразя.

— Това не е омраза, а глад. Признай си, че си толкова възбудена, колкото и аз. — Танер притисна ерекцията си към дупето й.

По дяволите, обичаше това заоблено дупе. Закръглено. То се повдигна към него и се потърка в пениса му, когато пръстите му намериха меките, влажни къдрици.

— Стой мирно. — Мъжът я задържа до стената, когато тя се опита да се обърне. — Просто искам да те докосна.

Ако се обърнеше, щеше да я изчука още на това място.

— Това е лудост. — Бузата й се притисна към стената, а миглите й докоснаха зачервените й страни.

— Просто ми позволи да те почувствам — каза напевно и я целуна по бузата, задържайки я неподвижно, докато пръстите му масажираха набъбналия й клитор.

Все още беше чувствителен. Слабият, кратък оргазъм преди малко беше засегнал само тази стегната пъпка. Танер можеше да усети нуждата, стягаща влагалището й дори сега, когато пръстите му обкръжаваха тесния отвор.

— Искаш ли ме? — прошепна той до ъгълчето на устните й. — Кажи ми, Скийм, искаш ли пръстите ми вътре в теб? Кажи ми, красавице. — Нуждаеше се от тези думи. Копнееше за тях със свирепост, която никога не си бе представял дори.

— Искам те. Искам да ме чукаш.

Танер я улови, когато тя се опита да се обърне, задържа неподвижно и тласна два от пръстите си в копринената топлина, толкова стегната, толкова невероятна, че той едва не свърши в панталоните си.

Скийм се изправи на пръсти, главата й падна назад на рамото му, а очите й се отвориха, цветове и пламъци избухнаха пред погледа й, когато я изпълни.

И я погали.

Опита се да не изкрещи, да не умолява. Бедрата й стиснаха ръката му, за да я задържат там, пръстите му вътре в нея, и дланта, потриваща клитора й.

— Ето така, красавице — изръмжа той.

Скийм потръпна, удоволствието я погълна и тя изскимтя.

— Свърши за мен — измърка Танер. — Върху ръката ми, Скийм. Свърши заради мен.

Пръстите му се плъзнаха дълбоко и откриха нервни окончания, които тя не бе подозирала, че притежава, погалиха, тласнаха се и разтърсиха сетивата й.

Свърши с вик. Никога не викаше от нещо толкова банално като това. Викаше от възбуда, когато я пляскаха, викаше при чувствеността на аналния секс, но почти никога по време на оргазъм.

Но този я шокира. Нямаше нищо забранено в акта. Нищо, което да изкуши най-извратените сетива. Но я разтърси, докато тя се задъхваше и скимтеше, ноктите й се забиваха в ръката под гърдите й, задържаща я неподвижна.

И искаше още.

— Достатъчно. — Скийм се изненада, когато Танер й позволи да се отдръпне, пръстите му се изплъзнаха бавно от стегнатите дълбини на влагалището й и погалиха клитора й, преди да извади ръката си от панталоните й и да се отдалечи.

— Трябва да си тръгваш. Веднага! — Гласът й трепереше. Скийм усети как ноздрите й пламват, а устните й се стягат, докато се бореше да потисне нуждата, която никога преди не беше изпитвала.

Сексът беше спорт. Хоби. Манипулиране. Повърхностното удоволствие беше всичко, което тя искаше. Един хубав, силен оргазъм. Не се нуждаеше от това, от това отчаяние, което усещаше, че се надига в нея.

Тогава Скийм потрепери шокирано, когато Танер поднесе все още влажните си пръсти към устата си и ги облиза. Изражението му се напрегна, а златните му очи заблестяха от изгарящ, свиреп глад.

— Имаш вкус на слънчева светлина — изръмжа той, очевидно наслаждавайки се. Господи, друг мъж беше ли правил това?

— От сапуна е — озъби се тя. Трябваше да стисне ръцете си в юмруци, за да не се протегне към него. Не можеше да го направи. Не можеше да се справи с това. Не сега.

Танер се ухили доволно.

— Сладко, възбудено котенце. Следващият път искам устните си там, Скийм. Толкова много го искам, че зъбите ме болят.

Коленете й омекнаха.

— Престани с това — изсъска тя, мразеше желанието по лицето му, открития, порочен блясък в очите му. Това вече не беше игра. За първи път през живота й нещо вътре в нея реагира, част от нея, която пазеше скрита, дори от себе си. — Искам да си тръгнеш, Танер.

— Това няма да стане, красавице.

— Тогава ще повикам охраната. — Да, точно така, ще позволи таблоидите да научат всичко това.

— Няма да го направиш — откровено й се присмиваше. — Татенцето може да не остане доволен от това, че лудуваш с Породите, скъпа моя.

Без майтап. Ако главата й не беше на дръвника, тогава със сигурност щеше.

Скийм отвори уста поне да се опита да блъфира, когато на вратата се почука рязко. Очите й се разшириха, когато в съзнанието й зазвуча сигнал за тревога. По дяволите.

Танер й намигна. Грабна сакото си от дивана и посочи към банята. Шмугна се вътре, като остави вратата леко открехната и извади заглушителя на пистолета от джоба на сакото.

Имаше лошо предчувствие. Усещаше нещо странно, подушваше го — студено, но примесено със съжаление.

— Чаз. — В гласа на Скийм имаше нотка на страх, почти недоловима, но ароматът му внезапно изпълни въздуха.

Скийм не се спря на входната врата. Танер усети уханието й да се приближава и да се насочва към спалнята. Внезапно беше станала несигурна, извадена от равновесие.

— Какво, по дяволите, искаш? — попита тя посетителя си. Гняв и болка се смесваха със страха й сега.

Вратата на спалнята се затвори тихо.

— Чаз, това не е добра идея точно сега.

Защо Породата имаше чувството, че не говори за секс?

— Тази път прекали, Скийм. — Чазън Сейнт Маркс, бивш неин любовник и наемен убиец на баща й. Танер познаваше гласа му, миризмата му. Застина при смъртната заплаха в тона на другия мъж. По дяволите, не, това нямаше нищо общо със секс. — Побоят миналия месец не ти ли беше достатъчен? Трябваше ли да продължаваш да предизвикваш късмета си?

— За какво говориш? — Хладнокръвен и спокоен, гласът й беше в рязък контраст със страха, който се изливаше от нея.

— Изловена си — каза Чаз нежно. Прекалено нежно. — Наистина ли мислиш, че ще ти се размине?

Ужас. Тя не беше просто уплашена сега. Беше ужасена. Танер можеше да го подуши, почти да го вкуси.

— Моля? — Тонът й беше язвителен. О, да, определено отговаряше на името си.

— Той дори не нареди да те заведа за разпит — въздъхна Чаз. — Не смята, че можеш да бъдеш пречупена, Скийм. Надявах се да греши. Надявах се, че последният побой, който ти устрои, ще промени начина ти действие.

Кръвта във вените на Танер се смрази.

— Нищо ли няма да кажеш? — попита Чаз.

Породата усещаше намерението на другия мъж да убие. Не можеше да подуши оръжие, а това означаваше само едно. Имаше намерение да й счупи врата. Специалността на Сейнт Маркс.

— Дори не знам за какво говориш — изплю Скийм, очевидно отдръпвайки се от него. — И бих искала да си тръгнеш.

— Ти го мразиш в продължение на осем години — въздъхна отново мъжът. — Той те следеше, Скийм.

— Млъкни! — В гласа й отекваше мъка. — Просто замълчи.

— Не трябваше да забременяваш. Не исках пикльото, а твоята позиция не ти позволяваше удоволствието да бъдеш неомъжена майка. Наистина ли искаше той да има такава власт над двама ни?

— Няма да обсъждам това с теб — от тона й лъхаше хлад. — Как ще ме убиеш, Чаз? Не виждам пистолет или нож.

— Ще ти счупя врата — гласът му беше натежал от съжаление сега. — Няма да боли, Скийм. Без болка, без кръв. Ще бъдеш толкова красива в смъртта, колкото си и в живота.

Проклятие. Проклет да е, ако чака да види дали копелето ще промени намерението си, помисли си Танер.

Отвори вратата рязко и видя шока в очите на Скийм, когато Сейнт Маркс се обърна. Нямаше време за колебание. Куршумът уцели копелето точно между очите и докато падаше на пода, Танер стисна спринцовката, която измъкна бързо от джоба на панталоните си.

— Съжалявам за това, красавице — сграбчи Скийм, завъртя я, заби иглата във врата й и натисна спринцовката.

Жената се срина в ръцете му.

— Мамка му! — Танер я положи на леглото, отиде пъргаво до падналия убиец и прокара ръце по тялото му с бързи и сигурни движения.

Сейнт Маркс не носеше нищо в себе си. Без оръжия, без документи. Танер се намръщи и издърпа слушалката и микрофона от джоба на панталоните си. Постави приемника и вдигна микрофона към устните си.

— Почистване, момчета. Бързо.

Проклятията на Кейбъл и Джакъл изпълниха ухото му, звукът от движение го увери, че са на път. Танер пусна електрониката обратно в джоба на панталоните си, след което облече сакото си, прибра оръжието си и вдигна Скийм с една ръка.

Обви я около гърба й, придържайки я до себе си с глава на гърдите му. Ако някой ги видеше, щеше да предположи нещо съвсем различно от истината. Не че имаше намерение да бъде видян.

Танер излезе бързо от апартамента и се отправи към стълбите, блъсвайки вратата, когато чу асансьора в другия край на коридора. Знаеше, че на Кейбъл и Джакъл няма да им отнеме много време.

Не ги изчака. Защо изглеждаше наложително да се промъкне край другите двама мъже, той не знаеше. Но в мига, в който бе повалил човека на Талънт, животното вътре в него бе поело контрола.

Шокът от това можеше да го връхлети по-късно, но докато наместваше Скийм в ръцете си и слизаше по стълбите, той не си позволи да се притеснява. Дивите, защитнически, животински инстинкти бяха повелителни. Животът й беше в опасност и нищо друго, освен безопасността й нямаше значение. Пълната й безопасност.

Санди Хоук, Кентъки

Никой не забеляза черния джип, който се движеше тихо по планинските пътища тази нощ. Светлините на фаровете отскачаха от къщите, които бяха построени върху някога процъфтяваща обработваема земя, проникваха през пердетата на прозорците, след това се извиваха и осветяваха тревните площи, преди да минат покрай тях. Мобилни къщи, величествени резиденции от червени тухли и скромни селски къщи бяха наредени една до друга по тесните пътища, през които караше Танер Рейнолдс. Шофираше, без да спира към отбивката, която щеше да го отведе у дома.

GPS-ът на автомобила не беше просто изключен, беше разглобен и захвърлен в една река някъде по пътя. Нямаше очи, които да го следят, нито уши да го подслушват, докато пътуваше към последното истинско убежище, което знаеше.

Знаеше къде отива, но само той разбираше нетърпението си да бъде там. Само той осъзнаваше първичната решителност да достигне скритите пещери, които бяха открили заедно със семейството си преди години, и да се скрие.

Погледна в огледалото за обратно виждане. Не се виждаха светлини зад него или в далечината. Този участък от пътя беше тъмен и рядко използван толкова късно през нощта.

Войниците, изпращани от Съвета през годините, които бяха живели в тази област, да открият малкият Прайд, който Калън бе събрал, никога не откриха пещерите, към които се бе отправил сега. Те дори не бяха част от веригата пещери, които се намираха под къщата, в която техният лидер бе живял, преди светът да узнае за съществуването им.

Това беше грешка, мислеше си Танер. Разкриването им пред света не им бе донесло сигурността, която бяха повярвали, че ще получат. Останалите членове на Съвета по генетика никога нямаше да ги оставят да живеят в мир. Те винаги щяха да поддържат и помагат на обществата за чиста кръв и върховна раса, които се бяха надигнали след разкриването на Породите.

Носеха се слухове, че Талънт и неговата разглезена, обична дъщеря са ръководители на тези организации.

Танер пое дълбоко дъх и вдиша аромата на Скийм, оставяйки го да проникне в сетивата му. О, боже, ухаеше хубаво. Не миришеше на помия, както си беше мислил някога, а на лято. На рози в пустинен вятър. Като проклета нирвана, а той се превръщаше в поет за това какво още може да бъде тази ужасна кучка. Остави настрана факта, че животинските инстинкти, на които бе разчитал цял живот, изреваха протестиращо.

Коя, по дяволите, беше Скийм Талънт? Със сигурност не беше разглезената малка кучка, за която я беше смятал. Не и след онова, което беше чул в проклетата хотелска стая.

Баща й беше изпратил убиец след нея.

А вместо да убие наемника и да я върне в Убежището, Танер бягаше с нея.

Сигурно си бе изгубил ума. Това обясняваше всичко. Животното и човекът водеха битка и той знаеше, че ще загуби. Нещо, някакво вродено чувство, от което не можеше да избяга, не му позволяваше да я освободи.

Танер стисна здраво волана, когато устните му се извиха и разкриха зъбите му в примитивно ръмжене. Трябваше да обуздава това нещо. Контролът върху животинската страна на характера му беше крехък в този момент. Колкото повече се потапяше в аромата й, толкова по-малко се бореше с нея.

И това го ужасяваше. Тази слабост го притесняваше. Не можеше да се пребори с нея. В продължение на години, повече отколкото искаше да си спомня, той се беше постарал да няма слабости. Нямаше любовници, освен за хубавите мигове, които споделяха в леглото. Нямаше приятели, с изключение на онези, които смяташе за семейство. Не членуваше в групи, които можеха да бъдат използвани срещу него.

Но тази жена го правеше слаб. Правеше животното вътре в него по-силно.

Ръмжейки заради глупостта да спаси прекрасния й закръглен задник, Танер изгаси фаровете на автомобила и зави по чакълестия път, водещ към скалите долу.

Трябваше да я скрие в убежището. Тя се събуди само веднъж по време на пътуването от Вашингтон до източен Кентъки, достатъчен да го увери, че не е в реална опасност от успокоителното, което й бе инжектирал.

Беше наложително да я отведе в скритите пещери. Там разполагаше с всичко, от което се нуждае, за да я защити. И щеше да получи отговорите, които му трябваха. Скийм щеше да знае кой е шпионинът в Убежището. Без съмнение по този начин генерал Талънт научаваше за всеки ход, направен в базата на Породите. Това означаваше, че дъщеря му също знае кой е шпионинът.

По дяволите, татенцето й я беше кръстило правилно. Ако можеше да се вярва на докладите, то Скийм беше лично отговорна за някои от нападенията, извършени спрямо Убежището.

Тя заговорничеше. Тя планираше. Тя интригантстваше. Тя беше Скиймър^[2]. С това изключение, че Танер започваше да подозира, че вместо за баща си, тя заговорничеше против баща си.

Глава 4

Не беше мъртва. Това бе първото нещо, което Скийм разбра със сигурност. Дишаше. Поне засега.

Не беше объркана, въпреки умората. Знаеше точно какво се е случило до момента, в който Танер стисна врата й и тъмнината я обгърна.

Странно, беше сигурна, че ще я убие. Беше виждала смъртта в суровите му, брутални златни очи, беше почувствала да пулсира във въздуха около нея, когато той излезе от банята.

Докосна с ръка врата си и усети лека болка, където нещо я беше ощипало. Имаше чувството, че е адски прецакана по начин, по който не искаше да бъде. Но това, което не ни убива, ни прави по-силни, нали?

Глупости.

Е, поне не беше погребана. Усещаше пространство около себе си, завивка върху тялото си, в дробовете й влизаше чист въздух, вместо чувството за намаляващ кислород. Това щеше да е гадно.

— Можеш да отвориш очи. Знам, че си будна.

Скийм отвори очи и впрегна цялата си воля да погледне към Танер.

Да, беше прецакана. И то не по добрия начин. Дори не и по неприличен начин. Беше тотално ПБНЗП, както обичаше да казва дясната ръка на баща й. Прецакана Без Надежда За Поправяне.

Мъжът, стоящ в края на леглото, не беше учтивият, чаровен, изтънчен посредник между Породите и обществото. О, не. Беше животното, което Съветът бяха създали. Див, напрегнат, опасен.

А тя бе изложена на неговата милост.

Щастливка.

Погледът й се откъсна от мрачната ярост в очите му. Не можеше да го понесе, да вижда обвинението в погледа му, присъдата. Не че някога беше очаквала друго. В продължение на години бе работила усърдно да спечели омразата на Породите и бе успяла. Това правеше работата й по-лесна. А животът й по-малко сложен. Просто й беше трудно да вижда истината в очите му, вместо игривото желание.

Погледът й докосна каменните стени, каменния под. Леглото, на което лежеше, беше изработено от тежко дърво и имаше плътен балдахин. Тежката материя се набираше надиплено отгоре над леглото, преди да се спусне към пода. Беше старомодно, с почти средновековен дизайн. Луда романтика. Нямаше шанс мъжът, взиращ се в нея от другия му край, да има нещо общо с конструкцията му.

Имаше голям тапициран диван и няколко стола в другия край на помещението, което приличаше на огромна пещера. Недалеч от тях се намираше старомодна чугунена печка заедно с кръгла маса и четири стола. Над тях и по каменните стени имаше шкафове. Няколко метални тръби пресичаха тавана, преди да изчезнат в стените. Някакъв вид тръбопровод. Имаше телевизор, стереоуредба, малък рафт с книги, CD-та и DVD-та. Всички удобства на един дом. Заобиколен от камък.

— Къде се намирам? — Скийм имаше чувството, че в действителност не иска да знае отговора.

— В безопасност. За момента. — Танер скръсти ръце на гърдите си, докато се взираше в нея със студени очи.

— За момента?

Гъстите му тъмни вежди се извиха подигравателно.

Скийм се сдържа да не преглътне страха, който свиваше гърлото й. Можеше да се справи. Той може да беше свирепа Порода в момента, но в крайна сметка щеше да се контролира, нали?

— Може ли малко вода? — Тя облиза сухите си устни, борейки се със страха и гаденето, както бе правила толкова пъти в миналото. Трябваше да се преструва.

— На определена цена.

— В момента съм без пукната пара — въздъхна жената. — Татко има навика да блокира кредитните карти и банковите сметки на онези, които е убил.

Наистина го беше направил. Сайръс се бе уморил от играта и бе решил да я убие. Беше като изхвърляне на боклука, така й каза веднъж. Трябва да се отървеш от мръсотията в собствената си организация понякога. А изглежда тя беше станала част от тази мръсотия.

Танер наклони глава на една страна с очи, уникални дори за Порода, които блестяха от лед, а чувствените му пълни устни се извиха в саркастична усмивка. Мускулите на ръцете му се стегнаха, когато изправи глава и продължи да се взира в нея.

— Каква е цената на чаша вода? — Този поглед вървеше ръка за ръка с изкуството на преговорите.

Очите му блеснаха развеселено. Само очите. Лек проблясък, нищо повече, преди погледът му да се насочи към одеялата, които я покриваха.

— Какво те накара да спиш с един убиец? — попита накрая той.

— Цената е въпрос? — Преговорите никога не са били по-лесни.

Устните му се извиха.

— Казах ти, скъпа, имам намерение да си взема парченце от стегнатото ти малко тяло. Просто се питах защо вкусът ти за мъже е толкова дяволски лош. — Годините на контрол възпряха болезнения трепет от този удар.

— Все още не съм толкова жадна — каза тя спокойно.

— А аз все още не съм възбуден, но това може да се промени много бързо — увери я Танер, усмивката му отново стана студена. — Може би ще ожаднееш по времето, когато и аз съм готов.

Погледът й се плъзна към бедрата му, после се върна отново на лицето му. Определено изглеждаше дяволски готов още сега. Беше почти забавно. За Танер Рейнолдс се говореше, че е една от най-схватливите Породи, създавани някога. Създаден преди около тридесет и пет години, избягал заедно с водача на Прайда Калън Лайънс на петнадесетгодишна възраст, израснал в Санди Хоук, Кентъки, живял там до разкриването на съществуването им преди десет години.

Лабораторията в Ню Мексико, от която бе избягал, бе смятана за една от най-тежките. Членовете на Съвета по генетика, учените и войниците, които наблюдаваха Породите, не познаваха никаква милост. Считаше се, че милосърдието поражда слабости, а Съветът отказваше да позволи някое от неговите творения да бъде слабо.

Всички, освен един. Преди двадесет години единственият човек, готов да помогне на Породите, беше временно назначен в Ню Мексико, за да проведе серия от тестове на една Порода, позната като Шера. Единствената Порода до този момент, която бе успяла да зачене, само за да пометне.

Скийм знаеше едно със сигурност. Баща й трябваше няколко пъти да изтъква, че майка й е платила за решението си да помогне на Породите. Според докладите бе умряла от масивен инсулт няколко дни след това. Но Скийм знаеше, че баща й я е убил. Точно както сега беше готов да убие дъщеря си.

Танер не беше търсещото удоволствия, засмяно американско момче, което трябваше да бъде. То беше там, в очите му, в твърдата извивка на устните му. Можеше да заблуди другите, но Скийм беше прекарала живота си, плувайки през опасните води на Съвета. Знаеше какво точно бе направила, за да се озове тук.

Беше затворена с една от най-безмилостните, манипулативни Породи, създавана някога. Както и от най-любопитните. А това беше опасно за нея. Изключително опасно.

— Никакви компромиси? — попита Скийм, осъзнавайки, че гласът й отслабва.

Господи, толкова беше уморена. И жадна. Нуждата от вода беше почти мъчителна. И имаше нужда да отиде до тоалетна. Последното ставаше наложително.

— Породите не са обучени да правят компромиси — напомни й Танер. — Предполагам, че това е била една от първите заповеди на предшественика на баща ти, когато е започнал да дресира Породите.

Да. Добрият стар дядо Сайръс Талънт Старши. Това копеле.

— Цената за тоалетна дали е по-ниска? — въздъхна младата жена уморено. Трябваше да има правило, че преговорите могат да се провеждат само когато и двете страни са в добро състояние. Или пък в най-лошото. На игралното поле всички трябва да са равни.

И какво, по дяволите, й беше сторил, че главата й бе толкова замаяна.

— Тоалетната е безплатна. — Мъжът сви рамене. — Както и водата. Вземи си душ, докато си там. Може да подобри характера ти.

Да, сигурно. А защо не направи и няколко обиколки наоколо? Скийм се питаше дали ще има сили да закара задника си до банята, където и да се намираше тя. Каквото и да беше използвал Танер да я повали, определено я правеше слаба като котенце.

— Къде се намира? — насили се да се раздвижи. Наистина се насили. Впрегна всяка частица сила, която притежава, за да размърда краката си и да се надигне от леглото. Човек никога не осъзнава колко много използва гърба си, докато мускулите му не се схванат от болка.

Не беше толкова вдървена миналата вечер, защото бе работила до изнемога през деня. Сега, след принудителния сън, колкото и да бе продължил той, тя се беше сковала почти болезнено.

Без плач. Преглътна сълзите си от болката, която движението предизвика, и се плъзна към ръба на леглото, като внимаваше одеялото да покрива важните части на голото й тяло.

— Зад завесата — Танер кимна с глава към кафявата, плътна кадифена завеса, висяща на стената на няколко крачки от леглото.

— Трябваше да се досетя — промърмори на себе си. — Естествено, че ще е някъде наблизо.

— Толкова далеч под земята удобствата трябва да бъдат в непосредствена близост, красавице. — В гласа му се долавяше безразличие, но единственото, което успя да задържи вниманието, бе честта под земята.

Когато седна на ръба на леглото, Скийм се обърна и го погледна примирено.

— Под земята?

Мъжът се ухили, разкривайки зъбите си. Особено безбожно острите си резци.

— Дълбоко под земята, захарче. Имаш ли фобии?

— Ако имах, вече щях да съм прецакана, нали? — Да накара гласа си да звучи развеселено не беше никак лесно.

— Е, може да се прецакаш така или иначе — промърмори Танер. — Имаш ли някакви предпочитания по този въпрос?

Скийм едва не се изсмя. О, имаше много предпочитания и беше сигурна, че той ще се справи с повечето от тях.

— Съжалявам, но реших да зачеркна Породите от списъка за тази година. Опитай следващата — предложи тя безгрижно.

— Нека първо да видим дали можем да променим решението ти за тази година — усмивката му беше хищническа. Почти страшна.

Скийм го погледна учудено.

— И всичко това за едно въргаляне в чаршафите? Уби моя убиец, замъкна ме бог знае къде под земята, само за да ме чукаш? Това не е ли малко крайно?

Дори за него. Дори от Общността на Породите бяха признали, че Бенгалският тигър малко преминава считаното за нормално поведение при техния вид. Но това беше повече, отколкото Скийм бе очаквала.

— Чукането ще бъде допълнителна облага — каза той. — Върви в банята, ще обсъдим условията по-късно.

Добре. Можеха да обсъдят. Само малко. Устройваше я. Въпреки че не знаеше дали в момента има достатъчно умствени способности да обсъдят времето, да не говорим за някакви условия.

Скийм стисна чаршафа, възнамерявайки да го издърпа със себе си, когато се изправи.

— Без чаршаф. — Тонът му, строг и ръмжащ, я накара да го погледне бързо, след което погледна ръката, която държеше чаршафа през покривката за легло, която го покриваше.

Защо ли не беше изненадана? Мамка му, би трябвало да бъде защитена от Джонас от отвличания или опити за нападения от страна на Породи. И какво? Директорът на Отдела по делата на Породите е забравил да изпрати бележка? Танер би трябвало да бъде задържан, а действията му да й бъдат докладвани, ако се приближи до нея, заради слуховете за заканата му да заличи Талънт от лицето на земята. А тя все пак беше Талънт. Какво, по дяволите, бе станало с Джонас и обещанието му да я защитава? Първо отсъствието му от онова глупаво парти, а сега и това.

— Добре. Без чаршаф. — Скийм се изправи на крака и остави чаршафа и покривката да се плъзнат по тялото й.

Беше научила много отдавна да не се смущава от голотата си. „Без слабости“ беше мото и на баща й. А това означаваше никакви. Сайръс Талънт я беше отгледал със същия железен юмрук, с който бе обучавал морските си пехотинци, когато беше в Корпуса.

Скийм вдигна високо глава, дари Танер с лека подигравателна усмивка и тръгна към банята, без да бърза.

„Майната ти, Породо“, помисли си тя развеселено, когато очите му пламнаха, а тялото му се напрегна. Беше като раздразнено гладно животно и нещо вътре в нея реши, че е подходящо наказание. И за двама им.

Танер се облегна на дебелата колона на леглото, скръсти ръце на гърдите си и впи очи в нея. Голяма грешка. Едва успя да задържи подигравателното изражение на лицето си, беше готов да коленичи и лигите му да потекат като на уличен пес, докато тя минаваше покрай него.

Бенгалските тигри не се лигавеха.

Но проклет да е, ако гледката не си струваше някоя и друга лига. Гладка, тонизирана кожа, дълга копринена коса и грация, която го караше да стисне зъби, за да не си отхапе едно парченце от нея за спомен. Малки, стегнати гърди, леко заоблено коремче и покрито с къдрици котенце. Повечето жени използваха кола маска или се бръснеха, за да поддържат плътта там мека и копринено гладка. Породите нямаха окосмяване по телата си. Което означаваше, че Танер беше очарован от къдриците й. Обичаше ги. Нямаше търпение да разбере какво точно крият те от погледа му, плът, която само пръстите му бяха познали досега.

Дългата черна коса падаше до кръста й, заплетена, но копринена и гъста, галеше гърба и хълбоците й с чувственост, която той определено намираше за привлекателна.

Беше красива. Много красива. И по-слаба от коте. Налагаше се да поговори с Джакъл за дозата на това успокоително. По дяволите, беше сбъркал, а мразеше да греши. „Спокойствие и контрол“, това беше мотото му. Освен ако не се намираше между чифт красиви бедра, принадлежащи на една гореща жена. За това си струваше да загуби малко контрол. Но не чак толкова много. Никога много.

Танер въздъхна уморено, когато чу водата в банята да се пуска, след което тръгна към шкафовете, които Калън бе разположил по протежение на стената на пещерата, като същевременно се ослушваше за звуците, идващи иззад завесата.

Скийм мърмореше на себе си. Танер не можеше да долови думите, но ако имаше майка, определено за нея ставаше въпрос в момента.

Клатейки глава, той извади микровълновата фурна, котлона и кафеварката изпод плота и ги остави отгоре му, преди да ги включи в контакта на стената. Прокарването на електричество тук долу беше адски трудна задача. За да го направят, Калън ги бе спукал от работа цели три години. Това беше последната им безопасна дупка — пещерите, дълбоко разположени под земята и наслоени с толкова много минерали и руди, че дори проникващите през земята сателити не можеха да ги намерят. Имаше толкова много малки джобове от необработени диаманти, руди, злато и сребро, желязна руда и други минерални залежи, че накрая се изгубваха следите.

Пещерите бяха неизследвани и толкова добре скрити, че дори местните жители не знаеха за тях. И Калън се беше постарал доста, за да си остане така. По дяволите, той беше работил в пещерите дълго преди от Съвета да го заловят отново и изпратят в Ню Мексико.

Танер приготви кафемашината бързо и прокара пръсти през косата си с гримаса на лицето, при звука на приглушен женски стон от банята. След това се усмихна, когато Скийм се наруга сама.

Мъжът слушаше как водата тече във ваната, докато изваждаше храна. Беше оставил Скийм достатъчно дълго сама. Трябваше да я провери. Ако Породите имаха нерви, неговите бяха обтегнати от тревога. Можеше да се закълне, че тя няма сили да стигне до голямата вана, камо ли да се измъкне от нея след това.

Танер отиде до входа и дръпна кадифената завеса. Погледът му моментално се насочи към ваната. Дъхът сякаш заседна в гърдите му, а тестисите му бяха обхванати от пламъци.

Водната струя, гореща и силна, все още течеше в дълбоката, старомодна вана и едва достигаше върховете на чувствените й гърди. Пенисът му трепна и запулсира. Имаше чувството, че спермата кипи в члена му, докато се взираше в твърдите розови зърна, поклащащи се над водата.

Животното изръмжа и, за съжаление, звукът се изплъзна от устните му.

Миглите на Скийм се повдигнаха, докато водата бавно се плъзгаше по стърчащите връхчета. Устата му се навлажни. Какво ли не би дал в този момент, за да вкуси тези прекрасни гърди.

— Преговори за неприкосновеност на личния живот? — промърмори Скийм, гласът й беше ленив и сънен.

— Разбира се. — По дяволите, още можеше да говори. Това беше добре. — Кажи ми защо баща ти изпрати бившият ти любовник да те убие?

Талънт щеше да умре дори само заради това. Нямаше начин да се въздържи да го убие.

Скийм затвори очи и обърна глава настрани.

— Гледай колкото си искаш. — Устните й се извиха. — Ексхибиционизмът ме възбужда, не знаеш ли?

О, да, знаеше това. Знаеше всички неприлични, еротични приключения, които тя беше опитвала през годините. Знаеше за тях и се наслаждаваше на мисълта, че когато най-сетне легне върху нея, ще има жена, която разбира чистото удоволствие и понякога предпочита крайности.

Не че тя имаше много случайни връзки. След Чаз Сейнт Маркс подбираше любовниците си извън организацията на баща си. Мъже, разбиращи кратките афери, които тя търсеше, мъже, опитващи се да й дадат онова, от което се нуждае, без да искат нещо повече. Танер се питаше дали е открила точно от какво се нуждае при тези връзки. За себе си знаеше, че не е. Без значение колко краен, колко извратен да бе сексът, никога не утоли глада за нея, който го разяждаше.

— Не отговори на въпроса ми. — Искаше да чуе отново гласа й. Той галеше сетивата му по начин, който го накара отново да провери езика си.

Клепачите й се надигнаха още веднъж и го погледна с шоколадовокафявите си очи, толкова дълбоки, толкова тъмни, че можеше да се удави в тях.

— Кой въпрос?

— Защо баща ти изпрати Сейнт Маркс да те убие?

— Убиецът… — Усмивката й беше горчива. Мамка му, тя имаше чувства към копелето, което беше готово да я убие. — Хареса ти да го убиеш, нали?

— Ти как мислиш? — Единственият признак за емоция беше лекото трепване на миглите й.

— Мисля, че ти хареса много. Отговорът на въпроса ти — той смята, че съм го предала.

— А ти направи ли го?

Изражението й беше уморено, тъжно.

— Може би просто бях небрежна. Направих много грешки през последните няколко години. Превърнах се в пречка.

Това не беше точно лъжа, но Танер можеше да усети леката измама. И не му хареса.

— Ти всичко ли чу? — попита на свой ред Скийм.

— Почти.

Тя не каза нищо повече. Вместо това вдигна единия си грациозен крак и го използва да спре водата. Изражението й не беше хладно, но не показваше никаква емоция. Беше почти замислено.

— И тогава ти ме отвлече — каза най-сетне тя. — Защо?

— Някои биха казали, че ти спасих задника — посочи мъжът.

— Тогава значи съм свободна да си тръгна?

Танер се усмихна.

— Не бих стигнал толкова далеч.

— Защо ли сама не се досетих за този отговор?

Скийм се опитваше да избегне темата, към която се насочваха. Той можеше да види желанието й да се скрие, да се дистанцира от онова, което знаеше, че е чул.

— Трябваше да се досетиш — съгласи се той, отдръпна се от входа на банята и тръгна бавно към нея. — Седни и ми позволи да ти измия косата. Толкова е дълга, че помете земята един-два пъти.

— Мога и сама да си я измия.

Танер се съмняваше, че в момента може да измие дори лицето си. Беше схваната от синините и от дългия сън. Преуморените мускули се втвърдяваха след време, а той бе принуден да я държи по-дълго, отколкото му се искаше.

— Не ме карай да те принуждавам да седнеш. Накрая ще се стигне до нещо, което наистина не искаш.

Надигайки се сковано, тя седна във ваната, докато той вадеше женски шампоан и балсам, останали от сестрите му в Прайда Шера и Даун.

— Наведи се напред — нареди мъжът, като вдигна подвижния душ от поставката над ваната. — Да видим дали можем да те почистим и тук.

Отметна косата й напред. Внезапно сякаш бе изгубил желание да задава въпросите, на които знаеше, че тя може да отговори. Някога в миналото Сайръс Талънт бе убил нейното дете. Танер беше чул болката в гласа й, горчивината, когато Скийм бе отказала да обсъжда кой е помогнал на Талънт в това подло деяние. Но това не означаваше, че тя проявява лоялност към враговете си. Докато Танер не разбереше със сигурност, трябваше да изиграе играта си много внимателно.

Ароматът на благородство, смесен с измама, гняв и огорчение, който се носеше от нея, можеше да се обясни по няколко начина. Може би вярваше в това, което прави. Това беше възможно. Може би мразеше баща си, но все пак поддържаше битката му срещу Породите.

В този момент нищо не беше сигурно, освен необходимостта да научи истината.

Глава 5

Защо му позволи да направи това?

Скийм никога не бе толкова слаба. Смяташе се за неприемливо.

Стегна се и се опита да вдигне глава, да отхвърли еротичната тръпка, предизвикана от усещането на мазолестите му пръсти по скалпа й.

— Шшт. Отпусни се. — Дяволските му ръце хванаха врата й, а силните му пръсти започнаха да масажират напрегнатите мускули. Скийм едва потисна надигналия се стон.

Никога не я беше къпал мъж. Никога. И сега тя разбра защо. Самата интимност на акта беше слабост.

Преглъщайки тежко, младата жена остана с наведена глава, опитвайки се да диша нормално, когато Танер изцеди водата от косата й и я зави ловко с една кърпа.

— Облегни се. — Гласът му беше измамно мек, а ръцете му твърди, когато я улови за раменете и я принуди да се облегне назад в порцелановата вана.

— Ето така. Просто си почини — промърмори той. Думите прозвучаха като мъркане от мъжко задоволство.

Тук Скийм се намираше на опасна територия и го знаеше. Баща й може би имаше повече от един шпионин в Убежището и тя знаеше, че поне един от тях е на висока позиция. Не можеше да изключи Танер от заподозрените.

В този момент всеки в Убежището беше заподозрян. Особено Танер. Той беше обучен да се бие без оръжия. Преди да навърши петнадесет години се беше отличил при проникване в тила на противника и подривните техники. Учените от Съвета бяха непоколебими — той притежаваше умствените способности и липсата на емоция да се отличи в това. Той, както и всеки друг, можеше да бъде един от шпионите на баща й, успял да се внедри в Убежището.

Прекалено опасно беше да му се довери.

Само защото я беше спасил от Чаз не означаваше, че може да му има доверие. Баща й знаеше за съобщението, което тя бе унищожила, но добре разбираше, че няма да я пречупи, като я нарани или зарови. Възможно бе Танер да е неговата застраховка. Да е изпратен да спечели доверието й, дори ако това означава да убие Чаз.

Генерал Сайръс Талънт беше истински дявол и много малко неща оставяше на случайността. Той би искал тази информация повече от всичко, ако е възможно.

— Какво искаш от мен?

— Искам от теб много неща. — Танер се отпусна до ваната с гъба в едната ръка и бутилка душ гел в другата.

Скийм проследи как изстисква гела върху гъбата, а след това оставя бутилката на пода.

— Като например?

Очите му бяха като живи. Цветовете в тях проблеснаха и избледняха, промениха се и потъмняха.

— Трябва ли да направя списък? — Той потопи гъбата във водата, след което вдигна ръката й и започна да я мие.

— Да, направи списък — отвърна тя. — Ще го прочета по-късно. И мога да се изкъпя сама.

Сила. Всичко, от което се нуждаеше тя, беше малко повече сила. Раздвижи се рязко, опитвайки се да се изправи, когато две настойчиви и твърди, но не груби ръце я натиснаха обратно.

— Ти си слаба като котенце — измърка той. — Не трябва да се бориш с мен, Скийм.

— Не, просто трябва да легна по гръб и да ти позволя да ме изнасилиш. — Не се бореше с него. Отдавна беше научила, че има по-добри начини да посреща ударите, не с главата си.

— Тормозя ли те? — Гъбата спря върху ръката й. — И как го правя?

— Предпочитам да не бъда докосвана от теб, Танер.

— Не съм те питал за предпочитанията ти — челюстта му се стегна.

Скийм сви рамене лениво.

— Тогава техническият термин за такава принуда е тормоз, г-н Рейнолдс.

Танер пусна ръката й във водата. За част от секундата Скийм предположи, че е спечелила. Сега, какво се казваше за тази дума? Предположение. Нещо за тъпаци, помисли си развеселено.

Миг по-късно той се протегна през ваната и улови другата й ръка.

— Добре. Тормозя те — широките му рамене се свиха в отговор. — Породите не са обучени да бъдат политически коректни, нито пък сексуално изтънчени. Обучаваха ни да вземаме онова, което искаме.

И очевидно, наред с другите неща, искаше и нея.

— Някога приемаш ли „не“ за отговор? — попита Скийм, когато той пусна ръката й отново във водата и потопи пръстите си, за да вдигне коляното й.

— Рядко — отвърна мъжът. — Сега подпри стъпалото си на ръба на ваната.

— Започваш да ме дразниш — каза тя, но изпъни нареждането му и проследи с поглед как гъбата се плъзга по крака й.

Колко по-унизително можеше да стане?

— Защо баща ти те бие? И не отричай, чух всяка дума, която Сейнт Маркс каза.

Проклетият Чаз и неговата приказлива уста. Трябваше просто да й извие врата и да си държи езика зад зъбите. Не се нуждаеше от всички тези въпроси.

— Защото причинявам беди? — Скийм го погледна с периферното си зрение и си позволи да се подсмихне леко. Умееше да използва иронията доста добре, когато се налага.

— Упражняваш ли това изражение пред огледалото, за да го постигнеш? — попита Породата, като пусна крака й във водата и вдигна другото коляно.

— Обичаш да тормозиш жените? Какво, по дяволите, искаш? Следиш ме от години. Аз го знам и ти го знаеш. Защо? Защо ме спаси? Защо ме отвлече? И защо, проклет да си, мислиш, че се нуждая от помощта ти да се изкъпя?

Скийм измъкна крака си от хватката му, изправи се и го изгледа. Ръката му се стрелна и се обви около шията й. Опасно ръмжене се изтръгна от гърдите му.

В хватката му нямаше натиск. Само заплаха.

— Направи го — предизвика го, изумена от собствената си дързост. — Давай. Прекърши ми врата. Знаеш, че го искаш. Да приключваме с това.

В продължение на двадесет години беше живяла в страх от наказание и смърт. Беше пожертвала повече, отколкото той можеше да си представи някога, и по този начин бе осъзнала, че смъртта не е ужасяващият призрак, както си беше представяла.

Предизвикваше съжаление, да. Но не и ужас.

Беше осъзнала това дълго преди да разбере, че мъжът, който някога бе обичала, щеше да я убие.

— Твоят баща нареди смъртта ти — отсече Танер. — Изпрати бившия ти любовник да го извърши. Бащата на детето, което никога не си имала. И той щеше да те убие, Скийм. Дори нямаше да се замисли. Защо генерал Талънт внезапно реши да убие собствената си дъщеря?

— Наистина, Танер, мислиш ли, че съм му причинила по-малко неприятности, отколкото на Породите?

— Баща ти те бие! — В очите му гореше гняв. Скийм можеше да се закълне, че кехлибарът в тях почти избухна.

— Защо ти пука на теб? — Пръстите й се обвиха около китката му, когато си спомни, че той не я стиска. Че наистина може да диша.

— Ще убия този кучи син — прошепна той неочаквано, лицето му се доближи до нейното, а устните му се разтеглиха и разкриха острите му резци, отгоре и отдолу. — Чу ли ме, Скийм? Ще го изкормя с голи ръце.

— Ти…

Скийм ахна, когато думите й бяха прекъснати от устните му, които неочаквано се впиха в нейните и експлозия от удоволствие връхлетя тялото й.

Беше просто една целувка. Това е всичко. Докосване на устни. Езикът му се стрелна, нахлу в устата й… О, господи, ближеше вътрешността, а Танер мъркаше, докато пламъците я изгаряха.

Не беше просто една целувка. Не беше просто удоволствие. Беше предявяване на претенция. И Скийм беше безпомощна пред това.

Проклятие. Тази целувка проникваше до самата й същност и разпалваше огъня, който не знаеше, че тлее вътре в нея. Беше превземане, което я караше да иска още, караше я да вплете пръсти в копринената му коса и да го притиска към нея. Скийм чу собствените си стонове, носещи се от нейната към неговата уста, и им се наслаждаваше. Засега.

Това беше най-близкото до екстаз изживяване, което бе изпитвала някога през живота си.

— Проклета да си! — Танер се отдръпна точно толкова бързо, колкото бе откраднал целувката й.

Младата жена се взря в него шокирано, когато той се отдръпна и се изправи на крака със сила, която я смая.

— Излизай и се подсуши — изръмжа Танер с отвратено изражение. — Нямам цял ден на разположение. Ако трябва да влизам отново тук, ще те наведа над проклетата вана и ще ти покажа какво е да бъдеш чукана от една Порода. Да видим какво ще мислиш тогава за болката.

Скийм можеше само да се взира в него. За първи път не можеше да произнесе нормалните за нея дръзки отговори. Мозъкът й беше в хаос. Поради някаква причина тази целувка беше по-опустошителна от оргазма, който бе изпитала в хотелската стая.

Танер се обърна и излезе бързо от банята, след което дръпна завесата толкова силно, че едва не я изтръгна от металния прът, който я държеше.

— О, по дяволите — прошепна жената, докато се взираше в затворената завеса, опитвайки се да преглътне. Да усети вкуса на нещо друго, а не на яростната, гореща страст на Танер. И проклета да е, ако вкусът на тази страст не беше прекрасен.

Глава 6

Трябваше да има изход оттук. По някакъв начин Танер бе успял да я вкара в тези пещери, а това означаваше, че трябва да има вход. Той беше Порода, не призрак. Е, поне не мъртъв призрак. През последните четиридесет и осем часа се бе измъкнал от пещерата без Скийм да го забележи и бе изчезнал за известно време. А тя още не бе намерила проклетия изход.

Сигурно имаше поне двадесет тунела, които се вплитаха в лабиринт, който водеше директно към главната пещера. Нямаше допълнителни тунели, поне тя не бе открила такива.

Трябваше да се измъкне. Прекалено дълго бе стояла тук и го знаеше. Трябваше да открие Джонас, да му даде информацията, която имаше, и да подсигури собствената си безопасност. После щеше да се справя с Танер по нейните правила, не по неговите.

Това беше невероятно лошо.

Минавайки през тесния тунел, който проучваше, Скийм влезе отново в пещерата, използвана за склад и се насочи към главната, където я чакаше Танер. Със сигурност той не беше там, когато започна да изследва тунелите, следователно се беше промъкнал, докато тя търсеше. Което я дразнеше много.

— Уморих се от тази игра — озъби се тя, когато се изправи пред подигравателната усмивка на Танер.

Скийм стегна възела на голямата кърпа за баня, която използваше да прикрива тялото си, и го погледна, без ни най-малко да се изненадва, че гневът й не го засегна изобщо.

— Няма да намериш изхода, Скиймър, можеш да спреш да търсиш. — Когато се обърна към нея, погледът му стана още по-горещ, въпреки че клепачите му бяха полуспуснати със сънлива чувственост. Гледаше я така от два дни насам. Със секси, галещи тялото очи. Скийм почти можеше да усети ласката по тялото си.

— Не можеш да ме държиш тук вечно, Танер. — Той не я слушаше изобщо, както и преди.

— Донесох ти малко дрехи — посочи черната чанта. — Реших, че ти е омръзнало да се разхождаш гола наоколо.

Младата жена погледна към чантата. В нея имаше дрехи за няколко седмици, ако съдеше по размера й, и ако той ги беше опаковал добре. Предполагаше, че го е направил. Надяваше се поне.

— Танер — Скийм скръсти ръце на гърдите си, за да задържи кърпата, — много неща са заложени на карта. Трябва да ме пуснеш.

— Какво е заложено на карта, Скийм? Още едно нападение срещу Убежището? Още един план да се унищожат Породите? Кажи ми нещо, кажи ми какво планира безценното ти татенце и ще си помисля дали да те освободя. Не, по-добре ми кажи защо иска да те убие. — Изражението му беше благосклонно, но в очите му бушуваше опасност.

— Баща ми спря да споделя плановете си с мен преди години и нямам представа за какво говореше Чаз.

Танер изсумтя невярващо, показвайки мнението си относно думите й. А това не беше добре. Разбира се, той знаеше, че лъже. Обонянието на този нещастник надвишаваше скалата за отчитане.

Тогава наистина я изненада.

— Баща ти е изпратил два екипа след теб, и двата ръководени от лоялни Койотски породи. Заповедта е жива или мъртва — осведоми я тихо. — Ще те питам само още веднъж. Какво знаеш, за което баща ти да е готов да те убие?

Скийм усети как кръвта се оттича от лицето й. По дяволите, Сайръс сериозно се бе заел с това. Не че очакваше нещо друго.

Не че заплахата за живота й не бе надвиснала над главата й от години. Знаеше колко опасен може да бъде Сайръс, също както и че няма да се разминава вечно заради предателството си спрямо него. Обаче не можеше да се довери на Танер. Не можеше да се довери на никого, освен на Джонас. Той и лидерът на Прайда, Калън Лайънс, бяха единствените Породи, за които не се съмняваше, че са шпиони. Информацията, която носеше, беше прекалено важна, прекалено взривоопасна, за да я сподели с някой друг, освен с тях двамата.

— Кой знае защо татко върши онова, което прави? — каза тя най-сетне с въздишка. — Вече не съм му полезна, предполагам.

— И изпраща наемник да те убие безболезнено само защото вече не си му полезна? Защото си направила няколко грешки?

— Да приемем, че е така. Но да бъда честна, напоследък забърквам много каши. Защо не ме пуснеш да го попитам? После ще ти се обадя да ти кажа.

— Не — Танер скръсти ръце на гърдите си и се ухили арогантно. — Мисля да те задържа още малко.

— От Убежището ли наредиха така?

— Мисля, че знаеш много добре. Не си точно приятел на Убежището, скъпа.

Без майтап.

— И поради каква причина съм тук?

— Защото аз искам така.

— Защото ти искаш? — попита Скийм изненадано. От устните й се изтръгна подигравателен смях, докато го гледаше. — За какво? Извини ме, че съм малко изненадана, Танер, но ти не си в списъка ми с лични контакти.

— Има ли значение защо те искам тук? — намръщи се той. — За момента си в безопасност. Трябва да си доволна.

— И защо моята безопасност има значение за теб? — Нищо от това нямаше смисъл. — Защо, по дяволите, те е грижа, че дузина Койоти са по следите ми? Не мога да си обясня. — Това не се съдържаше в профила, който си бе съставила за него през годините.

Танер създаваше впечатление за класически плейбой, ленива Порода, израснала извън лабораториите, научен на милосърдие, семейна принадлежност и ценности. Глупости. Беше се научил да крие убиеца, в който се бе превърнал, преди Калън Лайънс да стъпи в лабораторията в Ню Мексико.

— Не искам да бъдеш убита, преди да получа възможност да те чукам.

— А след като ме изчукаш? — попита през стиснати зъби Скийм. Да легне в едно легло с този мъж щеше да бъде най-голямата й грешка.

— Веднъж ще бъде ли достатъчно? — Танер тръгна бавно напред.

Това не й харесваше. Скийм усещаше как въздухът се сгъстява, самото му присъствие й отнемаше кислорода, оставяйки я почти замаяна.

— Много си самоуверен. — Прекалено уверен, а тя беше слаба. Усещаше как тялото й отмалява, а мразеше това.

— Дали е само самоувереност?

Скийм се стегна да приеме докосването му, да приеме пръстите му по ключицата си, плъзгащи се бавно по лекия ръб и изпращащи огнени стрели по тялото й.

— Няма да правя секс с теб.

— Да, ще правиш. Само въпрос на време е. — Очите му блестяха от увереност.

— И ти имаш толкова време за губене? Нямаш ли работа в Убежището, г-н Рейнолдс? Съобщения за изпращане на медиите, пресконференции за подготвяне?

— В почивка съм. Убежището позволява това, нали знаеш. — Ръката му обгърна шията й, а пръстите му се обвиха около тила й. — Вече не сме в лабораториите, Скийм. Въпреки опитите на баща ти да ни върне там.

— Той не иска да се върнеш там, Танер. Иска смъртта ти.

Пръстите му я стиснаха леко при тези думи, а необикновените му кехлибарени очи се впиха в нейните.

— Какво ли е усещането? — попита той. — Да се потиш и подмокряш под едно от животните, за които си помагала да следят? Да усещаш как пенисът ми се заравя в теб. Как те взема. Как те белязва. Аз ще те бележа, Скийм. Ще ти го вкарам толкова дълбоко и толкова силно, че да забравиш какво е да се чукаш с друг мъж.

Щеше да се чувства както никога преди. Знаеше го. Усещаше го.

— Ще повърна — каза тя и въздъхна, извъртайки очи, а неговите се присвиха. — Това може да се превърне в каша, Танер.

— О, ние ще я оправим — увери я той с непроницаема усмивка. — Ще я направим още по-голяма. Но по начин, който не можеш да си представиш.

— Не, Танер — ръцете й натиснаха гърдите му, когато той се наведе напред, — не го прави.

Скийм можеше да чуе отчаянието и страха в гласа си.

— Защо?

Устните му бяха близо. Прекалено близо. Леко като ветрец потъркаха нейните. Опияняващо, изкушаващо и тя трябваше да се бори, за да им устои.

— Защото не ме желаеш наистина. Искаш да ме победиш. Да ме нараниш. На това те научи Съвета.

— Недей! — Ръката му затисна устата й, преди да каже още нещо. — Съветът не ме учеше да мастурбирам, докато ти спиш в леглото си. Не ме учеше да те следя, или да бъда омагьосан от теб. Не ме учеше да се безпокоя за теб, жива или мъртва. Докато не разбера причините за тези аномалии, оставаш с мен.

Танер ръмжеше. Яростно. Скийм можеше да види пламъците на гнева заедно със страстта в очите му. И нищо от това нямаше смисъл. Там не трябваше да има нищо друго, освен убийствена ярост. Не емоция, не съжаление, и със сигурност не желание да я защити.

— Гледал си ме, докато спя? — попита тя внимателно, осъзнавайки, че върви по опасен път.

— Гледах те, докато спиш, докато се чукаш, докато мастурбираш. Взирах се през проклетия тавански прозорец в продължение на десет години. Откакто навърши двадесет, захарче — изръмжа Танер. — От мига, в който разбрах как да насоча шибаните ни сателити, където аз искам, те наблюдавам.

Беше я гледал как прави секс. Всеки път, когато бе приемала мъж в леглото си, всеки път, когато бе използвала вибратора. Би трябвало да чувства отвращение, а не да се възбужда от това.

— Защо правиш това? Нима в Убежището са допуснали психопат? — Скийм се отдръпна от него, опитвайки се да скрие реакциите си. Пръстите й стегнаха възела на кърпата, покриваща тялото й. — Забрави ли коя съм аз, Танер? Скийм Талънт. Помниш ли? Дъщерята на генерал Сайръс Талънт? Неговата дясна ръка. Убиецът на Породи. — Предизвикваше го и го знаеше. Предизвикваше собствената си смърт и тя нямаше да бъде безболезнена, ако зависеше от Танер.

Ноздрите на мъжа пламнаха, а очите му блеснаха хищнически, когато пристъпи към нея.

Ето затова се беше опитвала да го избягва през годините. Защо се беше постарала да няма между тях случайни срещи до онова проклето парти. Това беше в очите му сега, първично, примитивно, същия глад, който беше нараствал вътре в нея през годините. Колкото повече го гледаше по телевизията и четеше докладите за него, толкова повече я очароваше той.

— Забрави ли колко гореща и влажна беше под ръката ми? — контрира я Танер. — Или усещането на пръстите ми, как пронизват и галят стегнатото ти котенце, докато не свърши заради мен?

Той спря да я дебне, но само защото гърбът й опря в каменната стена и тя нямаше къде да отиде.

— Това беше грешка. — О, да, голяма грешка. Ето защо всяка клетка на тялото й копнееше за него. Добър план, Скийм, просто продължавай да се бориш в същия дух, укори я разумният й вътрешен глас.

— Грешка е да ме лъжеш, красавице — изръмжа Породата, очите му блестяха с опасна комбинация от страст, заплаха и гняв. — Добре, да приемем, че добрият генерал е решил, че дъщеря му не е по-добра от неговите Койоти и се е превърнала в пречка. Тогава защо остана?

Ах, причините. Просто я остави да ги изброи. Разбира се, това щеше да отнеме дни.

— И къде да отида? — попита тя. — По времето, когато бях достатъчно силна да избягам, твоите хора бяха свободни и много от тях чакаха с нетърпение да ме убият, ако ме заловят. Щяха да ме преследват. Точно както и баща ми щеше.

— Имаш достатъчно информация срещу него да повдигнеш обвинение по време на изслушванията в Сената и да осигуриш безопасността си.

Скийм го погледна насмешливо.

— Бях на двадесет години и все още се борех с мерките, които баща ми бе използвал да ме отгледа. Когато дресираш едно дете, вместо да го отглеждаш, ти привикваш към някои неща. Аз бях привикнала. По времето, когато имах сили да се откъсна, беше прекалено късно. И го знаех. Той никога нямаше да ме остави да живея. И сега ще бъде дори още по-решен да ме види мъртва.

Отчасти това беше истина. След като бе намерила сили да се откъсне от влиянието му обаче, единственото, което я държеше жива, беше омразата. Тогава се беше срещнала тайно с Джонас Уайът и бе сключила сделката. В замяна на пълната й безопасност, когато му дойде времето, тя щеше да му помогне да победи баща й. Той вече разполагаше с достатъчно информация. А тя имаше още повече, за да се застрахова, когато това време настъпи. Можеше да изчака. Можеше да се опита да спечели последните жизненоважни части информация, които й бяха необходими, за да получи достъп до светая светих на Съвета по генетика, но времето й изтече.

Ако не успееше да избяга от Танер скоро и да отиде при Джонас, щеше да стане прекалено късно за сина на водача на Прайда. А ако това се случеше, тогава светът на Породите бързо щеше да отиде в ада. Защото нищо нямаше да усмири яростта им.

Времето й беше свършило. А Танер беше достатъчно хитър и безмилостен, за да се опита да спечели доверието й само по една причина. Да получи информацията, която двойният агент на баща й бе изпратил — местонахождението на първия Лъв и първото дете. Тази информация не трябваше да попада в неподходящи ръце. Докато Скийм не разбереше без сянка на съмнение, че Танер не е шпионинът на баща й, тогава не можеше да му се довери. Не можеше да се уповава на сърцето и тялото си отново. Връзката й с Чаз я бе научила на това.

Тя се бореше отчаяно да ги потисне. Танер усещаше това. Трябваше да заличи всяка емоция, за да оцелее мрака, който баща й бе насадил вътре в нея. А той не можеше да позволи това. Миризмата на страха й караше животното вътре в него да набира скорост и жажда за кръв. А това отслабваше контрола на човешката му половина.

Танер знаеше всичко за дресирането и привикването. Беше живял под ръководството на Талънт първите петнадесет години от живота си. Като животно. Като оръжие, което трябва да бъде моделирано, за да бъде ефективно.

— След като намери сили да се откъснеш, защо беше твърде късно?

Очите й блеснаха с искра на хитрост. Танер мразеше тази хитрост.

— Вече бях създадена — прошепна Скийм и се усмихна подигравателно, когато погледът й срещна леденото му разбиращо изражение. — Беше прекалено късно. И сега е прекалено късно, Танер. Давай, убий ме. Ще направиш услуга на целия свят. Нали така?

— Няма да те нараня. — Той потисна гнева си и се фокусира върху желанието. Върху страстта, вместо върху мрачните спомени, които проблеснаха в очите й. — В интерес на истината, красавице… — устните му се потъркаха в нейните едва доловимо.

И беше възнаграден с почти незабележимо поемане на дъх от нейна страна. Изражението й не се промени, нито израза на очите й, но не и уханието й. За пореден път Танер долови топлината на желанието й. То беше там, сладко, нежно, обвито около острия аромат на измамното й безразличие.

— В интерес на истината какво? — любопитството бе пословично, също както студената й сдържана фасада.

— В интерес на истината възнамерявам да те накарам да се почувстваш много, много добре. Възнамерявам да те разгорещя толкова, че да изгориш и двама ни живи.

— Както казах, прекалено си самоуверен, Породо — присмехът в гласа й контрастираше с уханието на възбудата й. Но това ухание искаше той. Което успокояваше животното, бушуващо вътре в него.

— Да видим дали е така.

Нищо вече нямаше значение, освен да я целува, да я прегръща, да я скрие от миналото, от което не знаеше дали ще може да я защити. И от мига, в който устните му докоснаха нейните, той се загуби в нея. Не че очакваше нещо различно. Удоволствието започна да се обвива около него, да изтича от нея и да облизва тялото му с изгарящите си пламъци.

Господи, целувката й беше толкова хубава. Скийм не беше колеблива, протегна се към него и устните й се впиха в неговите с нетърпение, съперничещо на неговото. Тънките й ръце се обвиха около врата му, а острите й нокти се забиха в скалпа му и го накараха да изръмжи.

Трябваше да я докосне, не само да я целуне. Нищо друго нямаше значение, освен това. Тялото й пламна, когато той я повдигна. Скийм разтвори бедра, кърпата падна и заоблените й гърди се притиснаха към тениската му.

Господи, да, това искаше той. Обви едната си ръка около гърба й, а другата насочи към заобленото хълмче на едната й гърда. Трябваше да я вкуси. Да я има. Да опита поне веднъж нежните розови зърна.

Откъсна устните си от нейните и прокара зъби надолу по грациозната й шия, след което се насочи към възхитителните връхчета, които го очакваха.

Беше прекрасно. Ръмженето, което се изтръгна от гърлото му, се присъедини към стона й, когато устните му покриха пламтящото, заострено зърно. Езикът му се изви над него, докато го засмукваше дълбоко, зъбите му одраскаха нежната плът еротично. Скийм се разтрепери в ръцете му.

— Имаш вкус на бонбон — дрезгавият тон на гласа му би трябвало да го стресне, но не му беше останал достатъчно разум да го направи.

— Не можем да го направим.

Не искаше да чува отказа й, жадуваше тя да крещи името му, да го умолява да я обладае.

Това искаше да чува.

Захапа леко твърдото връхче.

— Танер!

— Сладки зърна, съвършени гърди — изстена мъжът. — Мога да ги смуча с часове и никога да не ми е достатъчно.

Върна се отново на плътта й, изпълвайки сетивата си с усещането за нея, с вкуса й, с уханието на влажната й женственост, носещо се по въздуха.

— Това е лудост. — Гласът й беше слаб, но ароматът на възбудата й стана по-силен. Достатъчно силен, за да го опияни. Да го хипнотизира.

— Не, скъпа, не е лудост. Възбуда. Страст. Никога лудост. — Танер се притисна по-силно между бедрата й и усети как топлината на женствеността й изгаря пениса му през дънките.

— Отново забравяш коя съм аз — изплака Скийм, но се наведе напред и притисна устни към шията му. Всеки мускул в тялото му се стегна в отговор.

— Знам коя си, красавице. — Зъбите му одраскаха другото зърно и викът й го накара да потръпне от задоволство.

Ето защо беше още жива, защо не можеше да я нарани или да й навреди. Заради това удоволствие, заради вкуса и топлината й. Нищо друго. Когато приключеше с нея, когато засити глада, разяждащ вътрешностите му, тогава щеше да я опакова и закара в Убежището. Калън можеше да прави каквото си иска с нея. Ако имаше чест в нея, той щеше да я открие.

— Не мога да го направя — прошепна тя отново. Танер продължаваше да хапе едно от зрелите розови зърна, докато я носеше към леглото. — Ти не разбираш.

— Разбирам, че пенисът ми е толкова корав, че ще свърша в дънките, ако скоро не ти го вкарам — изръмжа той и я положи по гръб на леглото. — Разбирам, че вкусът ти е по-сладък от мед и че си по-гореща от пожар. Какво друго трябва да знам, по дяволите?

Танер се отдръпна назад и се взря в бледото й лице и широко отворените очи. Черната й коса беше разпиляна около главата й като копринено ветрило, а вълнението обагряше гърдите й в светлите цветове на залеза.

Не беше точно красива, може би само за него. Неправилните й черти — малка, упорита брадичка, вирнат нос и високи скули — с лек азиатски акцент, я правеха изключително уникална.

— Тогава не искам. — Тя поклати глава, лицето й отразяваше някакво вътрешно отчаяние.

— Наистина ли, Скийм? — Преди да стегне бедрата си, за да го избегне, ръката му се плъзна между тях и обхвана горещото хълмче на женствеността й. Танер стисна зъби, когато топлината докосна ръката му.

— Толкова си влажна, че мога да се удавя в теб — каза той укорително, пръстите му разтвориха закръглените гънки и откриха меда, изтичащ от влагалището й.

Скийм потрепери конвулсивно, когато пръстът му се плъзна по тясната цепнатина и намери набъбналия клитор.

— Близо си — изръмжа Породата. — Мога да подуша възбудата ти. Да почувствам как удоволствието ти расте. Толкова си близо до оргазма, че се бориш с него.

— Не — тръсна глава жената, съпротивляваше се на Танер, на насладата.

— Не? — Когато беше толкова близо? — Скъпа, толкова си готова, че ти трябват само няколко близвания на езика ми. Няма ли да ти хареса? Да почувстваш малкия си твърд клитор в устата ми, как го смуча и ближа?

— Не се чукам с животни! — извика Скийм, отчаян гняв изпълваше гласа й. Думите й шибнаха съзнанието на Танер, той застина над нея, а пръстите му замръзнаха върху малката пъпка, която жадуваше за докосването му.

Преди да успее да се сдържи, от устните му се изтръгна разярено ръмжене, което я накара да пребледнее още повече. Танер се отдръпна рязко от нея и хвърли одеялото върху голото й тяло, докато се бореше да възвърне равновесието си.

— Ще ме чукаш — изръмжа той яростно. — Преди да си тръгнеш оттук, ще ме молиш на колене да те взема.

— Никога, дори да притежаваш най-финия килим на света — изстреля тя гневно. — Ако исках да чукам някой от твоя вид, можех да си избера по всяко време. Койотите не са единствените Породи под командването на баща ми, Танер. Запомни това.

Танер се озъби, хищникът вътре в него ревеше за освобождаване, за капитулация. Нейната капитулация.

— Обличай се — каза отсечено. — Веднага. И следващият път, когато ме наречеш животно, ще ти покажа на какво точно ме е научил проклетият ти баща през всички тези години, Скийм.

Танер прекоси помещението и пое към най-близкия тунел с намерението да се измъкне от пещерите. Ако не се махнеше от нея, ако не разкараше уханието й от главата си, накрая насила щеше да я подчини на волята си. А това беше нещо, което се бе заклел никога да не прави.

Глава 7

О, господи, какво беше направила? Имаше предсмъртно желание, това беше толкова просто. Защото беше видяла желание за убийство в очите на Танер в мига, в който хвърли онази последна забележка към него.

Отчаяние. Страх. За Скийм Талънт се говореше, че не знае какво е страх. Тя беше хладнокръвна. Измамна. Хитра. Не познаваше страха.

Не и истински страх. Беше свикнала да живее в непрекъсната заплаха под командването на баща си. Тази заплаха доскоро беше управляема, докато не беше започнала да поема все повече и повече рискове.

Скийм потърка лицето си с ръце, докато се опитваше да намери изход от това. Дори сега кожата й пламтеше, изгаряше за него. Едно докосване и се възбуждаше повече, отколкото някога е била през живота си. Той я правеше слаба. Караше я да си спомня какво е да си млад, да имаш нужда от топлина. Кратките връзки, които бе имала в миналото, бледнееха в сравнение с това, което изпитваше сега.

Беше на тридесет години, но понякога се чувстваше два пъти по-възрастна. Точно сега се чувстваше на сто. Докато Танер я беше следил, тя беше следила него. Той се намираше в краткия й списък със заподозрени като шпиони на Убежището. Беше посветен в най-съкровените тайни на Кабинета на Породите. Знаеше всичко за охраната, комуникациите и дългосрочните планове. Неща, които шпионинът на баща й също знаеше. Той притежаваше всичко необходимо, за да унищожи Породите. Да унищожи нея. Той беше слабост.

Скийм се плъзна към ръба на леглото, провеси краката си и се загледа в леката сянка, която хвърлиха на пода. Веднъж, преди години, беше изпитала същата нужда да бъде докосвана и бе допуснала Чаз в живота си. Чазън Сейнт Маркс. Той беше играл играта толкова добре. Скийм се нуждаеше от някого толкова отчаяно, че му беше позволила да я убеди, че я обича. Че има нужда от нея. А всичко, от което имаше нужда той, беше да следва заповедите на баща й, да следи действията й и да разбере дали може да й се има доверие.

Скийм беше прикрила следите си достатъчно добре, за да се предпази. Но не успя да избегне побоите, задето не си върши ефективно работата.

Работата, свързана с проследяването и убиването на Породите, на които бе поверена информация и задачи на високо равнище по време на тренирането им в лабораториите, я беше провалила. Но беше успяла да събере голяма част от тази информация.

Някои от Породите бяха избягали. А смъртта на други щеше да тежи вечно на душата й.

Скийм скръсти ръце на гърдите си и стисна зъби, борейки се с възбудата, която все още я изгаряше. Никога не беше толкова силна с друг мъж. Никога не беше чувствала всяка клетка в тялото си толкова чувствителна и болезнена за неговото докосване.

Дори желанието към Чаз не беше толкова силно.

Чаз. Потисна болката си отново. Той се беше съгласил да я убие, студено, методично. Беше го обичала някога, преди да научи, че баща й го е накарал да я съблазни. Преди да научи, че е убиец. Преди да открие, че е бил част от плана на баща й да убие нероденото й дете. Баща й беше способен да жертва Чаз, за да научи тайните, които тя криеше.

Трябваше да се махне оттук. С всяка секунда ставаше все по-наложително да се отдалечи от измамно ленивия Бенгалски тигър.

Особено сега.

Дрехи. Младата жена се изправи уморено, обърна се и придърпа тежката, черна чанта, която Танер беше донесъл. Отвори ципа, разтвори чантата и погледна шокирано.

Това бяха нейните дрехи.

Удобните дрехи, които носеше, когато иска да се отпусне, да бъде себе си. Меки кадифени спортни панталони, фланелки без ръкави и блузи. Имаше още копринени къси и дълги панталони, удобни ризи, чорапи и дънки. А на върха на внимателно сгънатите дрехи лежеше любимият й вибратор. Какво, по дяволите? Имаше всичко, но не и проклети обувки.

Извади черни копринени прашки от върха на купчината. Нямаше сутиен, а трябваше.

Как беше успял да направи това? Колко близо до дома си се намираше? Или го беше направил, след като я бе упоил?

Скийм облече бързо бикините, черните кадифени панталони и потник. На краката си обу подходящи фланелени чорапи. На кой му трябваха килими?

И какво да прави сега? Да протърка пода от крачене? Да проверява тунелите, които вече бе проверила хиляда пъти от край до край и все още не беше открила входа?

Телевизорът не работеше. Беше го пробвала по-рано. Стереоуредбата също, само уредите работеха.

Скийм беше като в капан. Докато не разбереше как влиза и излиза Танер, оставаше тук.

— Има перална машина в една от свързващите пещери, ако трябва да изпереш нещо — изръмжа Танер, когато излезе от банята и влезе в главното помещение. — Можеш да закачиш дрехите си…

— В по-малката пещера до тази. — Скийм се обърна към него. — Опитваш се да ме подлудиш ли? Как, по дяволите, мога да се измъкна оттук?

— Не можеш. — Той прекоси стаята, отиде до чантата, вдигна я от леглото и я отнесе до по-малката пещера от другата страна на леглото. — Не забравяй това, ако решиш да ме убиеш, докато спя, малка Скиймър. Ако умра тук, умираш и ти.

Скийм стисна юмруци от двете страни на тялото си.

— И всичко това за едно чукане? — попита подигравателно. — Добре, Танер. Изчукай ме и да свършваме с това.

Мъжът изсумтя, очевидно още ядосан.

— Всичко това, за да получа отговорите, които искам — отвърна рязко той. — Когато ми ги дадеш, ще те пусна и ще се уверя, че си в безопасност.

О-о, тя имаше много информация, за която баща й бе готов да убие. Информация, за която би сторил всичко, за да научи, ако разбереше, че тя я знае и е още жива.

Не на последно място беше съобщението, което беше унищожила.

Усмивката й беше подигравателна.

— Баща ми знае всичко, което аз знам — каза тихо. — Не крия нищо, Танер. Притежавам достатъчно информация и съм изложена на опасност. Просто е.

Тя беше опасност. Щеше да има само една възможност да си тръгне от баща си, когато времето настъпи, и дори тогава беше рисковано, ако не намереше начин да достигне свръзката си.

— Просто е? — Изражението му беше замислено, невярващо. — Защо не ти вярвам, красавице?

— На кого му пука?

— Защо Талънт изпрати Сейнт Маркс да те убие? Някога ти беше любовник, баща на детето ти?

— Защото е вярвал, че Чаз ще свърши работата — прошепна тя и преглътна тежко. — Чу какво каза той, Танер. Че е съгласен с решението на баща ми.

— Защо остана тогава? — изръмжа гневно Бенгалският тигър. — Защо, Скийм? Защо даде лоялността си на онова копеле, след като уби бебето, което ти очевидно искаше?

Какво можеше да отговори? Не можеше да се насили да повтори думите, които бе запратила в лицето на баща си, когато я беше попитал. Генерал Талънт беше зъл и ефективен.

„Защо ме обичаш още, Скийм?“, беше я попитал. „Отнех ти детето, но още имам верността ти“. „Ти направи това, което сметна за най-добре, татко“ щеше да отговори тъжно тя. Щеше да го направи толкова добре, че дори Койотите, обучени да надушват лъжата, изобщо да не открият измамата.

Но не можеше да ги каже сега. Не можеше да предаде детето, което беше искала така отчаяно, като извини още веднъж чудовището, което й го беше отнело.

— Приготви се за лягане. Почти полунощ е — изръмжа Танер, когато Скийм отказа да му отговори.

— Не ми се спи. — Кожата й гореше и беше уморена от отношението му. Беше уморена от това да бъде затворена, от емоциите, които отказваха да стоят под контрол. — Наистина, Танер, помисли ли за черното петно, което ще лепнат на Породите? Отвличането на дъщерята на генерал Талънт? Баща ми ще ме остави да живея още години, когато това излезе наяве. И ще провали цялото Общество на Породите.

— Кой казва, че ще излезеш оттук жива? — Танер дори не спря. Съблече тениската си, докато задаваше въпроса, след което я метна на леглото и се взря в жената. — Не съм казвал нищо относно това.

— О, да, постави ме на място — отсече тя. — И какво, получаваш задължителното си чукане, преди да ми извиеш врата?

— Не са ме тренирали да извивам вратове — посочи той, докато ръцете му се спуснаха към катарамата на колана му. — Бях трениран да изтръгвам сърцето от гърдите ти с голи ръце. Забрави ли? Мислех, че имаш досието ми, красавице.

Да. Така беше. Беше трениран да убива болезнено, но безшумно.

— Щеше да ме убиеш досега, ако наистина имаше намерение да го сториш — проговори Скийм с повече увереност, отколкото чувстваше.

— Още не съм те чукал. Отвори си краката, затвори си устата и ме остави да го направя. После ще те убия.

Скийм се усмихна. Той беше ядосан и заради това я нападаше. Какво беше казал преди? Че е прекарвал много нощи мастурбирайки, докато тя спи.

След това се намръщи.

— Наистина си ме наблюдавал. Как правя секс?

— Разбира се — Танер вдигна едната си вежда при този въпрос.

— Защо? — Възмущението звучеше в гласа й и тя го знаеше. — Няма начин да си ме следил. Лъжеш.

Младата жена се насили да не поглежда надолу. Танер вече беше събул ботушите си и сега смъкваше дънките си. Нямаше да погледне.

— Когато използваш малкия, сладък син вибратор, винаги първо го плъзгаш по клитора си нежно, толкова нежно… Трябват ти три пъти, за да го вкараш в тясното ти котенце. А когато го направиш, клепачите ти трепват, преди да се насилиш да ги държиш вдигнати. Страхуваш се, че някой ще влезе при теб ли, скъпа? Опаковах и вибратора, между другото.

Не лъжеше. Наистина я беше наблюдавал.

— Защо? — Скийм усещаше как тялото й трепери. Направо се тресе. Ако я беше гледал в спалнята й, тогава можеше да се окаже, че е в по-голяма беда, отколкото си бе представяла.

— Защото ми харесваше да гледам как се опитваш да намериш нещо, което знам, че не съществува другаде, освен при мен. — Танер метна дънките си към долния край на леглото, и преди да успее да се сдържи, тя го погледна. И го видя.

О, боже мой!

Със сигурност не беше истина. Не беше чак огромен, но определено беше надарен. Пенисът му беше жилест и бронзов на цвят. И толкова съблазнителен, че караше устата й да се навлажнява.

Очите й се вдигнаха рязко нагоре.

— Ти си луд — прошепна тя, внезапно осъзнала без сянка на съмнение, че лудостта му е напълно възможна. Както и че той няма намерение да я нарани. Все още.

Скийм знаеше, че генералът няма контрол над шпионина си, както би искал. Че минаваха седмици, понякога месеци, преди да пристигне доклад, а когато станеше, често беше саркастичен и граничеше с обида. Това отговаряше на профила на Танер. Той правеше каквото искаше, а не каквото другите очакваха.

За момента, може би, тя беше в безопасност.

— Събличай се и лягай, Скийм. Ако бъдеш добро момиче, ще пусна телевизора, докато заспиш.

Телевизорът? Очите й се присвиха, когато той й се усмихна снизходително.

— Това не е честно — каза дрезгаво Скийм. — Поне си сложи някакви панталони.

— Събличай се и лягай, или ще заспя, докато ти стоиш там и няма да има телевизия една седмица.

Младата жена стисна зъби.

— Не ми говори сякаш съм дете.

Танер се плъзна в леглото и дръпна чаршафа върху голото си тяло. Златистите му очи я погледнаха предизвикателно. Предизвикваше я да легне в леглото при него.

— Мога да мина и без телевизия. — Скийм сви рамене и тръгна към къта за отдих и мекия диван. Изглеждаше доста удобен. — Лека нощ, Танер.

В един миг вървеше към дивана, а в следващия полетя във въздуха и се приземи върху леглото. Точно толкова бързо. Разстоянието беше повече от три метра, като се брои и леглото с кралски размери, на което я хвърли Танер, сякаш не тежеше повече от перце.

Скийм отметна косата, паднала на лицето й, и го стрелна с поглед.

— Държиш се детински. — Опита се да го изрита, когато той дръпна панталоните й и ги събу. — Тъкмо ги облякох, проклет перверзник.

Преди да успее да го отблъсне, той улови ръцете й, вдигна ги и потникът се изплъзна от тялото й по-бързо, отколкото бе успяла да го облече.

— Проклет да си, кучи сине. — Гърдите й се повдигаха тежко, гневът бучеше във вените й, пръстите й се извиха, когато отскубна ръцете си от хватката му и посегна към очите му.

— Тц-тц. Дамите не се бият така. — Танер се отдръпна и се засмя. Копелето й се присмиваше.

— Шибаняк — озъби се тя, скочи и юмрукът й полетя към него.

Не знаеше кой е по-изненадан, тя или Породата, която се смееше, когато юмрукът й срещна бузата му.

И двамата се гледаха шокирано.

— Сега… — Танер я бутна обратно в леглото, изтегли ръцете над главата й и я притисна с тяло. — Можеш да ме целунеш и да ми мине.

Да го целуне и да му мине? Скийм замръзна с широко отворени очи, зърната й се потриваха в широките му гърди, докато се бореше да диша.

Смяташе се, че Породите нямат окосмяване по телата си. Малцина знаеха истината — цветът така перфектно съвпадаше с този на кожата, че изглеждаше като тънка козина. И в момента Скийм усещаше това по зърната си, когато гърдите й се надигаха към него.

Усещането беше прекрасно. Огнено. Толкова горещо, тя усещаше как се разтапя и губи силите и самоконтрола си.

— Господи, толкова си топла — промърмори той, навеждайки глава. Устните му бяха близо до ухото й, а удареното му лице близо до нейното. — Сега ме целуни хубаво, красавице, и да лягаме да спим.

Безпомощна, Скийм обърна глава и докосна малкото петънце кръв в ъгълчето на устата му.

Тялото на мъжа се стегна, дишането му се учести и той стисна челюсти. Страстен стон се откъсна от него, когато езикът й го облиза, соленият вкус на плътта му се смесваше с вкуса на кръвта.

Това не би трябвало да е еротично. Не би трябвало да я възбужда, да усеща как соковете й потичат, гъсти и горещи, по женствеността й и да я подлудява от желание да бъде докосвана.

— Достатъчно! — Също толкова бързо, колкото я беше сграбчил, ако не и по-бързо, Танер я освободи.

Набъбналият му член се поклащаше от тялото му, а изражението му отново стана яростно.

Скийм седна, когато Танер се хвърли на леглото и дръпна завивката върху себе си. Питаше се дали той има някаква представа колко близо е бил до това да я накара да моли този път.

— Някой споменавал ли ти е, че не си особено стабилен? — попита най-сетне тя.

— Да, всеки път, когато ни хванат с Кейбъл в двойна игра с някоя от нашите красавици — изръмжа той. — Сега заспивам, преди да ти покажа какво точно може да прави едната половина от последните две оцелели Бенгалски породи.

Дъхът й секна. Очите й се разшириха и тя се обърна бавно, когато той взе дистанционното управление, натисна го и звукът на телевизора забръмча зад нея.

— Двойна игра?

— Двойно чукане — поясни Танер.

Скийм примигна. Той се усмихна и това не беше успокояваща гледка.

— Сладки сънища, красавице.

Младата жена не можеше да заспи. Телевизорът беше спрян преди повече от час, светлините бяха загасени, но сънят не я спохождаше.

Болеше я. Всеки път, когато затвореше очи, можеше да се закълне, че усеща пръстите на Танер, плъзгащи се между бедрата й, проникващи вътре в нея, галещи я, изгарящи здравия й разум. И очите й се отваряха отново и се вторачваха ужасено в пещерата.

Въпреки че леглото беше широко — все пак беше кралски размер — още можеше да усети топлината на Танер. Тя топлеше гърба й и се обвиваше около нея. Завивката, която той бе метнал отгоре й, я задушаваше.

Скийм умираше. Желанието за секс беше по-силно от всичко изпитвано досега.

Господи, беше толкова жалка. Вече беше имала връзка с един от убийците на баща си и сега търсеше емоционално обвързване с друг? А знаеше, че накрая ще стане емоционално. Не беше глупачка. Танер докосваше не само тялото й, но и нещо вътре в нея. Някаква част от нея, която тя не знаеше, че съществува.

И искаше да бъде докосната отново. Колко глупаво беше това? Чаз беше убиец на баща й, а може би Танер беше шпионин?

— Знаеш ли… — Скийм трепна от копринения тътен в гласа му. — Винаги можеш да използваш вибратора.

Младата жена се обърна, стисна завивката към гърдите си и го погледна.

— И какво?

Танер вдигна ръка и дългите му пръсти се обвиха около синята вибрираща играчка.

— Обичах да гледам как го използваш — промърмори с лукава усмивка. — Искаш ли да го пробваш сега?

Устните й се разтвориха.

— Мога да ти помогна.

Предложението му накара тялото й да запулсира.

— Как? — О, господи, нима това беше нейният глас? Този задъхан шепот, който караше очите му да блестят от страст.

Устните му се извиха в усмивка, която би накарала всяка жена да пожелае ги погълне. Да не споменаваме други части на тялото му.

Завивката се плъзна бавно по тялото й, разкривайки сантиметър по сантиметър гладката й кожа, докато Скийм гледаше как вибраторът се приближава.

— Знаеш ли какво наистина ме надървя? — попита той.

— Какво? — Това не беше въпрос, а скимтене, и тя го знаеше.

— Да гледам как езикът ти се извива върху него, когато свършиш, за да усетиш вкуса си.

Скийм трепереше. Ръцете й, устните й — цялото й тяло се тресеше. Никога не бе била толкова развълнувана през живота си, както сега, докато гледаше как вибраторът се приближава и докосва устните й.

Езикът й се подаде и облиза изкуствената главичка. Очите на Танер се впиха в нейните.

— Мога да подуша колко си възбудена. — Той се приближи, свободната му ръка докосна корема й, преди да се плъзне бавно нагоре и да спре между гърдите й.

— През всички тези години, когато те наблюдавах в леглото ти, сама и с любовниците ти, искаш ли да знаеш какво видях?

Скийм поклати глава. Не искаше да знае.

— Никога не се почувства задоволена. Искаше да бъдеш. Опитваше се да бъдеш.

— Не е вярно. — Не беше ненормална. Винаги изпитваше оргазъм.

— Вярно е. — Притисна дилдото към устните й и очите му се присвиха, когато те се разтвориха и го приеха. — Видях очите ти. Това гледах аз, Скийм, когато ти беше с онези мъже, очите ти. И видях една жена, която отчаяно търси начин да открие това заветно, определено нещо. Оргазмът, който те пронизва до мозъка на костите ти.

Очите й се разшириха.

Дилдото се изплъзна от устните й и прокара влажна пътека надолу по брадичката, между гърдите и след това по корема й.

— Легни по гръб — прошепна той. — Позволи ми да ти доставя удоволствие.

Здравият й разум изкрещя „не“. И все пак тя се обърна по гръб, борейки се да диша, докато сексуалната страст изпълваше въздуха с тежкия си аромат.

— Точно така, красавице — измърка Танер, галейки бедрата й с вибратора. — Сега се отвори още малко за мен.

Бедрата й се подчиниха.

— Още малко, скъпа.

И двамата дишаха тежко вече и това беше единственият звук в пещерата.

Скийм разтвори краката си.

— Ммм. Тези прекрасни къдрици са напоени с най-сладкия сок. — Очите му се вторачиха между бедрата й, а ръката му провлече дилдото по хлъзгавата плът.

Плъзна се по клитора й, когато Скийм повдигна таза си, наблюдавайки изражението на Танер. То беше напрегнато, диво, изопнато от почти животинска похот, когато върхът на вибратора се закъта в подутите гънки на женствеността й.

— Свий си коленете. Искам да гледам как влиза.

Скийм се подчини, повдигайки се нагоре, а Танер се намести между тях. Тя не очакваше това, но всъщност не й пукаше, докато ужасният, болезнен глад в утробата й не изчезнеше.

Ноздрите на мъжа пламнаха, когато пое уханието й.

Намести дилдото срещу входа на вагината й и натисна бавно навътре.

— О, господи. Танер! — Скийм поклати глава, очите й бяха широко отворени и вперени в еротичната играчка, проникваща вътре в нея.

Беше толкова влажна, че не й трябваха обичайните три опита, за да влезе.

— По дяволите, толкова си тясна. — Танер го отдръпна назад, без да обръща внимание на краткия й протест, преди да натисне отново напред. — Аз съм по-дебел. — Усмихна й се порочно. — По-дълъг. — Дилдото се плъзна по-дълбоко. — Сигурна ли си, че искаш това?

Не, по дяволите. Не и ако имаше избор.

Скийм поклати глава трескаво.

Танер спря и се вторачи в лицето й.

— Какво искаш, красавице?

— Искам да спреш да си играеш. — Добре, това беше точката, от която нямаше връщане назад. — Или ме чукай, или се разкарай от мен.

Вибраторът се измъкна от нея и беше захвърлен настрани в посока, която не я интересуваше.

— Всичко, което трябваше да направиш…

Скийм не го остави да завърши изречението. Танер беше на колене, дългият му пенис стърчеше напред — зачервен, тъмен, натежал от възбуда.

Младата жена беше достигнала предела на търпението си. Искаше да го вкуси.

— Скийм. — Гласът му отново съдържаше онази ръмжаща нотка. Сигурно знаеше, че тя само я прави по-влажна. Но това беше добре, защото смяташе да направи него още по-твърд. Ако беше възможно това. Скийм се съмняваше, но със сигурност щеше да опита.

Застана на колене, разтвори крака и се подпря на матрака, наведе се напред и пое главичката на пениса му в устата си.

Вкусът му експлодира върху езика й. Богат, мъжествен, земен. Като ураган. Като планинско езеро в лятна нощ. Вкус на чист мъжки екстаз.

— Мамка му. По дяволите! — Ръцете му стиснаха косата й. — Устата ти е толкова гореща. Сладка, гореща, малка уста.

Скийм стисна устни и го засмука гладно. Едната й ръка улови пениса му точно под устните й, не че пръстите й можеха да го обгърнат, но поне можеше да го гали, докато другата й ръка масажираше твърдата торбичка отдолу.

— Красиво. Толкова дяволски красиво — изпъшка Танер, бедрата му се движеха, тласкаха се към устата й рязко и силно.

Скийм очакваше да го омаломощи. Обикновено се случваше така, когато поемеш пениса на един мъж в устата си. Но не и Танер. Миг по-късно тя усети парваща, еротична плесница по едната половина на дупето си. Веднага след това по другата половина.

Устата й беше изпълнена с издутата главичка на члена му и краткият вик, който се изтръгна от нея при следващата плесница, прозвуча приглушено.

Това й харесваше прекалено много, предупреди я здравият й разум, но уличницата вътре в нея крещеше за повече. О, да, много повече.

Ръката му се приземи отново, точно върху изпъкналата част на дупето, където плътта беше толкова чувствителна, а усещанията пронизваха нервните окончания и атакуваха не само клитора, но и нежния, наситен с нерви анус.

Скийм се надигна към него, чувствайки се невероятно порочна и секси.

— Харесва ти това, нали, малка Скиймър?

Да й харесва? Да й харесва? Нима трябваше да описва това?

Изкрещя около пениса му, когато дланта му се приземи отново. Тогава го възнагради. Засмука го до задната част на гърлото си. Погълна го, масажираше с езика си долната част на ствола и простена от еротичното удоволствие.

— Проклета да си! — Гласът му беше приглушен.

Танер се стегна още повече, мускулите на корема и бедрата му се изопнаха, очертавайки се мощно под златистата плът.

Ръката му погали дупето й, след това се плъзна по-надолу и два от широките му пръсти я пронизаха.

О, да, о, да, скандираше безмълвно Скийм. По-дълбоко. Само още малко по-дълбоко. До онова малко, интересно местенце…

Очите й се разшириха, а устните и езикът й засмукаха пениса му отчаяно, когато пръстите му откриха мястото и го потъркаха.

Другата му ръка се заплете в косата й и я подръпна, когато Скийм се възпротиви. Действието изпрати пламъци по цялото й тяло.

Още. Още малко. Умираше.

Движеше устата си по главичката на пениса му гладно, когато пръстите му се отдръпнаха от жадуващата й вагина, плъзнаха се назад, после пак се върнаха на хлъзгавия отвор, погалиха го и се изтеглиха отново. Отне й секунда да разбере защо. Само секунда, преди един от силните, дълги пръсти да се притисне към чувствителния вход на дупето й.

Скийм се отдръпна от ерекцията му. Трябваше да диша. Трябваше.

— Искам това красиво задниче — прошепна Танер. — Искам да легна върху теб и да се потопя в него. Ще си припомня недоволното ти изражение, когато видях да го прави друг мъж, за не повече от две секунди, докато не те чуя да крещиш за още. Ще ти покажа какво е трябвало да изпиташ първия път.

Пръстът му се отдръпна. Задъхана, отчаяна, Скийм притисна глава към бедрото му и изскимтя, когато се притисна отново дълбоко в нея.

— Ммм. Харесва ти. — И това не беше въпрос.

Да, по дяволите, харесваше й. Беше порочно. Забранено.

Това беше сексът, за който си фантазираше. Без самообвинения, без колебания, без страх, освен че Танер може да спре.

Мъжът се наведе над нея. Звукът от отварянето на чекмеджето на нощното шкафче едва достигна съзнанието й и не успя да прекъсне усещанията, пронизващи тялото й. Пръстът му не бездействаше. Не се притискаше или тласкаше, а галеше, загрубялата възглавничка потъркваше тъканта толкова нежно, че Скийм потръпваше от удоволствие.

Нищо нямаше значение. Шпиони, кръв, смърт — да вървят по дяволите. Нищо нямаше значение сега, освен това. Тук. Сега. Само това.

Глава 8

Начинът, по който можеше да премине през защитите й, беше удоволствието й. Танер го усещаше, знаеше го. Годините, прекарани в наблюдение, му бяха подсказали това. Тя имаше нужда от безпаметно удоволствие, такова, което пронизва до мозъка на костите и преобръща света, защото бе прекалено хубаво, за да го понесе. Такова, което омеква коленете, изключва съзнанието и кара сетивата да пеят. И той щеше да й го даде.

Скийм познаваше насладата. Познаваше облекчението. Но не и крайното, пронизващо душата задоволяване, което засищаше нуждите и ги преизпълваше. Танер имаше намерение да задоволи всичките й копнежи и да й покаже такива, които никога не е знаела, че има.

Не ставаше въпрос за самия акт или актовете, в които беше участвала. Тя беше изпитала границите си, беше проучила чувствеността си, само да открие, че закачките са по-вълнуващи, а обещанията по-съблазнителни от действителния акт.

Досега.

Сега Танер щеше да й покаже какво точно е пропуснала. Мъж, който разбира копнежите, нуждите и удоволствията й. Мъж, готов да се изгуби в тях заедно с нея. Не ставаше дума за контрол. Нито за подчинение. А за усещане, отвътре навън, чувство на пълно задоволяване.

Танер извади тубичката лубрикант от чекмеджето до леглото, застана отново на колене и измъкна пръста си от стегнатата хватка на ануса й.

— Не, не спирай! — Скийм надигна ханша си към него.

По дяволите, дупето й беше толкова съблазнително. Така нежно заоблено. Така дяволски красиво, когато беше зачервено.

Ръката му се спусна и го плесна леко, а Скийм потръпна в отговор. Харесваше й. Харесваше болезненото удоволствие, възбудата й нарастваше от острите усещания.

Надигна се към него отново. Раменете й се опряха в леглото и поеха тежестта на тялото й, докато тя се бореше да възвърне самоконтрола си.

— Стой там. — Танер натисна гърба й към матрака. Не й беше нужен самоконтрол точно сега. Нуждаеше се от задоволяване. Нуждаеше се от Танер. Ръката му погали отново дупето й.

Боже, имаше най-прекрасното задниче. Заоблено и бяло, въпреки че беше порозовяло сега след леките, еротични плесници.

Танер отвори капачката на тубичката лубрикант и изстиска линия по пръстите си. Изражението му се изкриви, докато желанието го разяждаше. Господи, трябваше да я чука. Трябваше да го направи или щеше да умре от желание.

Остави тубичката настрани и използва едната си ръка, за да разтвори заоблените полукълба на дупето й, преди да подготви тесния вход за по-дълбоки ласки. Намаза гела върху отвора, притисна върха на единия си пръст към него и се усмихна напрегнато, след което добави втори.

И тя го пое. Отвори се за него, приемайки, молейки за проникването.

Гърбът й се изви. Викът й отекна около Танер. Уханието на женствеността й накара устата му да се навлажни, а пенисът му да потръпне настойчиво.

Танер изръмжа дрезгаво и силно, когато пръстите му се плъзнаха вътре в нея и почувства как нежните мускули се стягат около тях, а бедрата й се тласват назад, за да ги вкарат по-дълбоко.

Изви китката си и завъртя пръсти в тесния проход. Ароматът на възбудата й нахлуваше право в мозъка му. Не можеше да усети мириса или вкуса на нищо друго.

Танер хвана пениса си и се премести по-близо.

— Кажи ми да те чукам — изръмжа той. — Помоли ме.

— Проклет да си!

— Помоли, Скийм.

Нямаше да я вземе без това. Не би могъл.

— Танер, моля те.

Мъжът плъзна пръстите си по-дълбоко, сви ги и усети тръпката й.

— Помоли ме да го направя.

— Мразя те — озъби се тя.

— Желаеш ме. — Другата му ръка се насочи между бедрата й, намери влажните къдрици там и прокара пръсти около напрегнатия й клитор. — Сега, Скийм.

— Чукай ме! — извика, тласвайки се назад към него.

С пръсти, заровени в ануса й, Танер плъзна пениса си по хлъзгавите, подути гънки.

Отдръпна ръка от влажните къдрици, докато се бореше за въздух, и позиционира ерекцията си. Сякаш навлизаше в невероятно гореща, невероятно стегната пещ от течна коприна.

По лицето и гърдите му се стече пот, докато проникваше във вътрешността й. По дяволите, беше толкова тясна. Прекалено тясна.

— От колко време? — отсече той. — От колко време не си била с мъж?

— Ти ме наблюдаваш — заекна тя. — Ти знаеш.

Танер застина. Повече от година, може би две.

— Извън твоето легло — изръмжа Породата.

Скийм поклати глава отчаяно, а бедрата й напираха към него.

— Само в моето легло. Не и в техните.

Той изръмжа отново, отдръпна изтерзания си пенис назад, после пак се плъзна навътре.

— Боли ли?

— Боже, да! — извика тя. — Още. Просто го направи.

Танер отметна глава и тласна бедрата си напред, след което се отдръпна. Даде й още. Острите й викове пречупиха контрола му. Жадуваше да се зарови в нея. Копнееше цялата дължина на измъчения му пенис да бъде обгърната от стегнатата, влажна топлина.

— Моля те, Танер.

Приглушеният й вик, уханието на желанието й, вагината й, пулсираща около члена му, и стягането около пръстите му в ануса й, му дойдоха в повече.

Самоконтролът му рухна.

Скийм изкрещя. Не успя да се сдържи, не че звукът действително беше силен. Трябваше й въздух, за да крещи наистина. А тя не можеше да диша. Беше прекалено възбудена. Изгаряше от страст, беше толкова разтегната и изпълнена, че болезненото удоволствие беше почти непоносимо.

Раменете й паднаха на матрака, а пръстите й стиснаха завивката, когато извика. Изпод миглите й се плъзнаха сълзи. Прекалено много удоволствие. Прекалено много усещания, към които винаги се бе стремяла, но никога не беше достигала.

— Мамка му, толкова си тясна — ръмжеше Танер зад нея. — Дяволски стегната.

Пръстите му се движеха в ануса й, извиваха се, потриваха. Пенисът му се изтегляше назад, разстилайки хлъзгавата есенция по чувствителния проход, преди да я прониже отново.

Това й дойде прекалено много. Първият оргазъм връхлетя като мощна, помитаща вълна. Заля вътрешността й, потръпна по гръбнака й и запулсира в мозъка й. Свари я неподготвена и я накара да се задъха, а ноктите й се впиха в матрака. Последният й дъх излезе под формата на скимтене.

— Проклета да си! — изруга Танер.

Застина вътре в нея, пенисът му туптеше. Нуждите й не бяха заситени. Имаше нужда от него отново. О, боже, моля, само още един път.

— Моля те. — Скийм едва осъзнаваше, че изрича това на глас. — Още. Още.

Танер изви ръката, държаща хълбока й, около предната част на бедрата й и намери клитора й. Пръстите, проникнали в дупето й започнаха да се движат по-настойчиво, а бедрата му се тласкаха. Твърдо. Мощно. Дълбоко. С другата си ръка масажираше клитора.

Ръмженето.

Топлината в аналния проход.

Разтегнатата вагина.

Дълбоките, пронизващи тласъци. Резки, мощни, унищожаващи задръжките и сдържаността й.

Вторият оргазъм я опустоши. Експлодира във всяка клетка, във всяка молекула на тялото й. Усети как мускулите на вагината й стискат пениса на Танер, чу проклятията му зад гърба си и почувства как пулсацията на соковете й среща мощните струи на еякулацията му. Скийм се изгуби в един водовъртеж, който никога не си беше представяла, че съществува. Вихрушка от толкова много усещания, толкова много наслада, че мозъкът й не можеше да ги преработи.

Когато най-сетне успя, треската се беше успокоила и я заля доволно изтощение, което я срина върху леглото.

Едва усети как Танер пада на матрака до нея. Поради някаква причина обаче почувства ръцете му около себе си, които я придърпаха плътно до гърдите му, след като той придърпа завивката върху бързо изстиващото й тяло.

За първи път през живота си след секс се чувстваше задоволена. Нещо повече, преситена.

Отделът по делата на Породите, Вашингтон, окръг Колумбия

ДЪЩЕРЯТА НА ГЕНЕРАЛ ТАЛЪНТ Е ИЗЧЕЗНАЛА

Джонас се вторачи във вестника, разтворен върху бюрото му, и потърка замислено стиснатите си устни.

— Някакви следи? — попита с мрачно изражение агента Порода, изправен пред него.

— Нищо — въздъхна Лоу. — Къщата й е подслушвана, но не от нас. Електрониката е идентична с тази, която използват Талънт и неговите пуристки групировки. Той я е следил.

— Интересно.

Джонас знаеше всичко това, но си траеше. Знаеше какво се готви да стане, когато видя съобщението на джобния си компютър от Скийм Талънт. Тя е присъствала на партито. Била е с Танер. Сега е изчезнала. Трябваше само да събере две и две и да получи правилния отговор, беше сигурен. Трябваше да се увери, че нещата се развиват точно по план. Беше рисковано да използва Танер и Скийм, за да хване шпионина в Убежището, но съдбата му беше дала възможност и той щеше да я поеме.

— В нощта, когато е изчезнала, е имала запазена стая в луксозен хотел. Поръчала е късно плато от месо, сирена и хляб. Когато румсървиса е пристигнал, е била изчезнала. Също и багаж, лаптоп, дамска чанта.

Джонас се отпусна още повече в стола си. Ако Талънт я бе заловил, нямаше да си прави труда да й взема багажа. Щяха да открият само трупа й и нищо повече. Все още беше жива, беше почти сигурен в това. Но ако тя беше при Танер, историята ставаше друга.

— Някакви миризми?

Лоу присви очи.

— Стаята беше полята с парфюма й.

Джонас потисна усмивката си. Един тежък парфюм можеше да се отрази на сетивата на Породите, да прикрие миризмата на друга Порода или човек.

— Предполагам, че е било нужно цяло шибано шише парфюм, от нещо, което дори аз не мога да произнеса — каза Кабел — Нещо френско, струващо поне два бона за парче. Мястото буквално е било дезинфекцирано, но Мерк успя да долови миризма на кръв по килима. Не нейната обаче, а мъжка.

— Заловена е от Порода — каза Джонас замислено, като гледаше през Лоу с присвити очи, докато мозъкът му работеше над възможностите. — Танер беше на партито онази нощ, нали?

Лоу кимна.

— Тръгна си малко преди десет и се прибра в хотела си, откъдето пое към Санди Хоук на почивка. В момента се е изолирал и отказва да приема съобщения. Калън пък отказва да изпраща.

Устните на Джонас трепнаха.

— Танер планира тази почивка от повече от две години. — Това и още нещо.

— Имаме нужда от него тук, Джонас. Това е кошмар за връзки с обществеността.

— Не могат да припишат това на Породите — проговори Джес Уордън, адвокатът на Отдела, от дивана в другия край на стаята.

Джонас я погледна. Висока, студена като планинско езеро през зимата, руса и спокойна като леден връх.

— Не се тревожа за това ни най-малко.

— Наясно съм с твоите притеснения. — Челото й се навъси. — Всеки, който има поне малко способности за говорене пред публика, може да се справи с това. Общественото мнение ще издържи на „благоразположението“ на Породите.

— Танер е нашият гений във връзките с обществеността — напомни й Джонас. — Няма значение дали някой друг може да го направи. Танер може да го направи по-добре.

Жената поклати глава, знаеше, че е безсмислено да спори с него. Напоследък често й се случваше, а това не беше добър знак.

Вниманието му отново се върна на Лоу.

— Какво каза Калън?

Другият мъж се намръщи.

— Каза, че ще се свърже с Танер, ако е необходимо. Дотогава, както ми напомни, той имал асистент.

Беше ред на Джонас да се намръщи.

— Боже! Неговият асистент заеква.

— Тя е готова да отлети за Вашингтон, ако промениш мнението си.

Джонас въздъхна. Стеснителната малка Пантера, която Танер бе избрал за свой помощник и стажант, не беше точно най-добрия избор по негово мнение.

— По дяволите, аз не мога да го направя по-лошо от нея — въздъхна директорът на Отдела.

Джес извика шеговито:

— Предизвиквам те!

Джонас я погледна с крайчеца на окото си. Тя се беше концентрирала върху вестниците отново, сякаш гневът и неодобрението му нямаха никакво значение.

— Ще продължим както досега — изрече най-сетне. — Няма да прекратявате разследването. Кейбъл провери ли стаята?

— Той беше първи. Двамата с Джакъл все още са във Вашингтон, след като Танер напусна.

Джонас прикри усмивката си. О, да, значи нишките наистина са се събрали. Танер сигурно беше оставил другите двама да предотвратят опитите му да направи връзка между него и Скийм Талънт.

— Къде са те сега? — попита той.

— В казармите долу. Чакат заповеди — имаше лека следа от подигравка в гласа на Лоу.

— Нека чакат. — Джонас сви устни. — Сигурен съм, че имат нужда от почивка. Кажи им да са на повикване.

Най-добре да държи тези двамата под ръка за момента.

Обичаше, когато плановете му потръгнат. Беше сигурен, че Сайръс Талънт мисли, че е успял да го задържи извън града с незначителния опит за атака, който група пуристи бяха предприели тази вечер срещу него. Дори не бяха успели да се приближат.

Очевидно генералът бе научил, че Скийм го е предала. Джонас бе открил съобщението по вътрешния канал, когато се бе върнал в офиса си. Молбата й за измъкване и предоставяне на убежище, както и информацията, че ще се срещнат на партито, провеждано онази вечер. Не се съмняваше, че Танер е хванал Скийм. Което означаваше, че тя се намира точно където Джонас иска да бъде. При Танер. В безопасност за момента, докато той не извади останалите нишки от малката си паяжина. Преместване на една пешка тук, придвижване на друга там, прошепване на правилните думи и чакане.

— Сложете екип алфа тайно на позиция в Убежището — нареди на Лоу. — Искам да ми бъде докладвано всяко необичайно нещо. Всяка Порода, която се държи нехарактерно, задава въпроси за г-ца Талънт или изглежда подозрително. И да се следи всяко изходящо съобщение, без значение откъде. Мобилен телефон, сателитен телефон, стационарен или широколентна връзка. Ако има много удари на барабани в ритъм, искам да знам за това.

В погледа на Лоу проблесна съмнение. Екип алфа беше специален, високо организиран екип от разследващи агенти, работещи в Убежището, за да разкрият шпионина на Талънт.

Лоу кимна бавно.

— Разбрано, шефе.

Устните на Джонас трепнаха.

— Погрижи се, Лоу. Очаквам да координираш оттук. Консултирай се с Миа, тя ще ти предостави офис.

Миа, неговата суперспособна странна секретарка. Ако не беше проверил досието й лично, никога не би повярвал, че е Порода.

— Не ме слагай зад бюро, шефе — изръмжа Лоу и резците му проблеснаха. — Това само ще ме ядоса.

Джонас вдигна вежди и се втренчи в агента. Просто го гледаше, безизразно, безмълвно.

— Мамка му — изруга Лоу.

— Тук има дама — обади се Джес сдържано. — Ръмжете си като животни, когато Джонас ме освободи. Дотогава не забравяйте обноските.

Лоу се намръщи и отново погледна към Джонас.

— Кога сме учили обноски?

Директорът въздъхна.

— Не се ругае пред жена, агент Джъстис — отсече Джес. — Няма значение коя е, откъде идва, как говори или какво е мнението ти за нея. Представи си, че е дете. Би ли говорил така пред едно дете?

Лоу се намръщи, а в очите му внезапно проблесна нерешителност. Джонас сдържа усмивката си. Знаеше много добре, че единственото дете, с което Лоу си позволява да взаимодейства, е Дейвид Лайънс. А речникът на деветгодишния Дейвид беше впечатляващ.

— Боже мой — промърмори Джес и се обърна да напише нещо в бележника си. — Ще трябва да поработим по този въпрос.

— Шефе, отивам да намеря този офис — покашля се Лоу. — Ще те, ъъъ, оставя ти да се оправяш с това.

Джонас проследи забързаното излизане на другия мъж, който хвърли последен подозрителен поглед към Джес.

— Това няма да проработи, Джонас.

— Не сега, Джес. — Той потърка лицето си и издиша тежко. — Първо най-важното.

— А когато една от твоите Породи направи грешката да говори с грешния човек в грешното време по този начин? Визита на сановници, съюзници? Тогава какво?

— Не сега, Джес.

Една бъркотия. Да, това щеше да се случи. А той в момента жонглираше с десетина бъркотии. Тази просто се случи да бъде любимият му проект.

Жената се изправи на крака, едно изтънчено съвършенство в къса, тъмносиня копринена пола и сако с кремава копринена блуза отдолу. Сдържана, спокойна и неодобрителна.

— Трябва да осигуриш на хората си социално обучение. — Тя закрачи към бюрото му с царствено, предизвикателно изражение.

— Джес, не точно сега — изръмжа мъжът.

Устните й се извиха в подигравателна усмивка.

— Да, интригите и схемите ти са по-важни в момента. — Жената опря ръце на бюрото и се наведе напред. — Кажи ми, Джонас, какво смяташ да правиш, когато всичко и всички, които манипулираш, отвърнат на удара ти?

Веждите му се извиха. Това беше интересен сценарий.

— Ще се наслаждавам на битката? — попита той леко развеселено.

Джес се намръщи.

— Това не е повод за смях.

— Ще ти кажа какво, ти си върши работата, твоите правни дрънканици, на които се наслаждаваш толкова добре, и ме остави да си върша моята. Аз няма да ти казвам как да доказваш по някое дело, а ти няма да ми казваш как да ръководя моите мисии. Съгласна ли си?

Очите й се присвиха.

— Нямам търпение да се провалиш.

— Присъедини се към клуба — изсумтя той. — Започвам да искам цена за членство. Сега защо не отидеш да ни покриваш задниците в тази последна атака срещу пуристите, а аз да се върна към работата си?

— Да манипулираш хората? — Джес се изправи и вдигна малкия си нос с високомерно неодобрение.

— Аз го правя толкова добре — ухили се той. — Мога ли да се върна към това вече?

— Направи го, Джонас. — Хищническата й усмивка би накарала всеки по-слаб мъж да трепне. — А аз ще обмислям защитата ти, в случай че те заловят. Разбира се, винаги можеш да пледираш невменяемост.

Джонас изръмжа предупредително. Не че това повлия на Джес. Тя се усмихна самодоволно, обърна се и се запъти отново към дивана.

Проклета жена. Благодари на Бога, че не е негова половинка, иначе щяха да се избият помежду си.

Глава 9

Скийм не можеше да позволи на Танер да я докосне отново. Нямаше да го допусне.

Какво, по дяволите, се беше случило? Откога Скийм Талънт позволяваше хормоните й да заглушат здравия й разум?

На следващата вечер, подпряла глава на ръката си, Скийм гледаше нещо, което сигурно беше шестчасов луд маратон.

Разбира се, не беше по-луд от поривите вътре в нея, с които се бореше. Желанието да се присъедини към Танер на дивана, да се изтегне до твърдото му тяло и да прокара езика си по всеки сантиметър от златистата му плът.

Вместо това, тя се насилваше да гледа някакъв непоправимо объркан сериал.

„Островът на Гилигън“. Сигурно е бил стар, когато е била дете. Не че го беше гледала. Баща й не считаше телевизията за продуктивна форма на забавление за детето си. Но понякога, в момичешкия пансион, бе присъствала, когато другите ученици го гледаха.

Беше успяла да се изключи, докато учеше. Но сега нямаше какво да изучава. Освен Танер.

Той се беше изтегнал на дивана, краката му бяха кръстосани на глезените, а едната му ръка бе отметната зад врата му, докато гледаше сериала с лека усмивка на устните си. Беше отпуснат, въпреки очевидната ерекция, опъваща предната част на дънките му. Въпреки напрежението, нарастващо вътре в Скийм.

— Си Ен Ен е много по-информативен — изрече най-накрая тя, замаяна от поредното премеждие на Гилигън, както и от собствената си възбуда.

— Си Ен Ен е депресиращ — изсумтя Танер леко развеселено, без да откъсва поглед от телевизора. — Доста навътре съм по световните въпроси. А сега съм във ваканция. Не гледам Си Ен Ен през почивката си.

— Смяташ ли да правиш нещо друго през ваканцията си, освен да гледаш телевизия? — попита разочаровано. — Откакто съм тук, не съм те виждала да правиш нещо полезно.

— Чукам също така — отговори, без да я поглежда. — Искаш ли да го направим? Забавлявахме се миналата нощ.

Скийм се намръщи към него.

— Не мислиш така. — Още не откъсваше очи от телевизора. — Знаеш ли, скъпа, трябва да решиш какво искаш, по един или друг начин.

Скийм въздъхна от пълната скука. Дори книгите на рафта бяха леко четиво, а не нещо сериозно. Имаше дори романи. Не че Скийм не харесваше романите, които бяха описателни и достатъчно горещи, за да я възпламенят. Тези на рафта обаче не бяха такива.

— Направо ме убиваш — каза тя и въздъхна. — Ако имаш намерение да ме измъчваш, определено успяваш.

Танер я стрелна с поглед, носещ сексуално послание.

— И как го постигам? — Действието на екрана привлече вниманието му отново.

— Гледаме това от поне шест часа, Танер. Гилигън ми лази по нервите вече — отбеляза саркастично жената. — Той е глупак. Не може да мине по улицата, без да направи някоя тъпотия.

— Това не е улица. — Танер се изсмя гласно, докато мъж в костюм на горила тероризираше корабокрушенци. Очевидно специалните ефекти не бяха стихията на това шоу.

— Много хубаво. Един дванадесетгодишен има повече здрав разум.

— Това е шоу, Скийм — укори я нежно. — Развлечение. Не се опитва да отразява реалността.

— Добре — младата жена извъртя очи. — Но малка реална почивка ще бъде приятна обаче. Половин час Си Ен Ен ще спаси разсъдъка ми.

— Разсъдъкът ти не е в списъка ми с приоритети — увери я Породата и се засмя, когато Гилигън изпадна в поредното затруднение.

Скийм се изправи на крака, скръсти ръце на гърдите си и започна да кръстосва пещерата. Не че това го притесняваше. През последните часове беше научила, че почти нищо не може да отвлече вниманието му от тъпия сериал.

— Къде се намираме? — попита тя. — Можеш да ми кажеш поне това.

— В средата на планината — отговори с весел тон.

Мразеше мъжете. Наистина ги мразеше.

— Къде е планината? — продължи Скийм през стиснати зъби.

— В една планинска верига.

— Коя шибана планинска верига, Танер? За бога, можеш да ми кажеш поне къде се намираме.

Тя се обърна и го погледна. Вниманието му не се откъсваше от шоуто. През по-голяма част от времето направо я игнорираше.

— Ще те заболи ли ако ми отговориш?

— Ще те заболи ли да ми кажеш защо са те били преди? Какво имаше предвид бившия ти любовник? — отвърна Танер небрежно, почти незаинтересовано.

Побоят миналия месец не ти ли беше достатъчен? Трябваше ли да продължаваш да предизвикваш късмета си?

Думите на Чаз запулсираха в съзнанието й. По дяволите, щеше ли да я заболи да му каже? Да поиграе неговата игра.

Скийм се взря в Танер в продължение на няколко дълги напрегнати секунди.

— Ще ми позволиш ли да погледам половин час Си Ен Ен?

Танер обърна глава, гъстите му мигли прикриха израза на очите му.

— Ако ми кажеш истината.

Скийм пое дълбоко дъх.

— Не предадох доклад, който пристигна за една мисия на Породите в Ню Мексико. Заради това баща ми не успя да изпрати опитен екип на място, за да набави информацията, от която се нуждаеше.

Информация за първия Лъв. Сайръс беше прекарал десетилетия в търсене на тази Порода.

Думите й привлякоха вниманието на Танер. Очите му се присвиха още повече.

— Знаеш ли каква беше тази информация?

— Това не беше част от въпроса — напомни му тя напрегнато. — Отговорих ти честно.

— Но непълно. — Танер сви рамене. — Не искам полуистини. — Вниманието му се върна отново на телевизионното шоу.

— Информацията беше за първия Лъв — отговори Скийм. — Той го издирва в продължение на десетилетия и все още няма никаква представа къде да го търси. Предполагаше, че в информацията от неизвестен източник, която загуби, се съдържа местоположението му. Сега ще смениш ли шибания канал, моля?

Каналът се смени. Си Ен Ен светна с чудесния си цвят. Понеделник, пети септември, десет часа преди обяд. Час, дата. Пресметна бързо, че е тук от четири дни.

Седна отново на стола си и съсредоточи вниманието си в телевизора и световните събития, които беше пропуснала.

Беше пристрастена към Си Ен Ен и нямаше спасение от това. Можеше да гледа световните новини и понякога да предскаже какво ще направи баща й.

— Баща ми ще изпрати екип в Колумбия — измърмори тя, когато репортерът съобщи за терористична дейност в Богота. — Той обича Южноамериканските фракции най-много. Те са по-лесни за контролиране от тези в Близкия изток.

Танер седна бавно.

— Какво те кара да мислиш така?

— Името на групировката, което репортерът каза — отговори Скийм. — Водачът й влиза в контакт със Сайръс няколко пъти. Всеки път, когато влязат в новините, Сайръс изпраща екип с пари в брой и обучено подкрепление. Водачът му целува задника и го кара да се чувства като бащина фигура. Това му харесва.

— Кого ще изпрати?

Устните на Скийм трепнаха.

— Щеше да изпрати Чаз. Сега той е мъртъв и предполагам, че ще бъде Дог. Най-добрият му Койот. Много хладнокръвен, с отлична успеваемост в мисиите си.

— Дог се проваля във всяка мисия срещу Породите — изръмжа Танер.

— Наистина ли? — попита жената дяволито. — Или събира информация, от която се нуждае Съвета във връзка с Убежището, защитата и екипите за сигурност? Ще е добре да започнете да сменяте начина, по който обезопасявате базата, както и екипите по поддръжката и по съобщенията. Няма да отнеме много време програмистите на Съвета да дешифрират паролите, ако продължите да използвате същите. Шпионинът в Убежището вече успя да помогне в дешифрирането на няколко ключови точки от кода.

Танер се облегна на дивана и се загледа в нея, докато тя продължаваше да следи новините.

— И защо ми казваш това? — попита той.

— Защото искам още половин час. — Скийм вече гледаше следващия репортаж съсредоточено. — Например този сенатор — кимна към екрана. — Баща ми го ухажва в продължение на години. Със сигурност разполага с достатъчно информация срещу него и скоро ще започне да го изнудва за всяко гласуване относно Породите, внесено в Сената. Този сенатор има дъщеря, която невинаги е предпазлива, колкото би трябвало да бъде. Очаквам баща ми да получи онова, от което се нуждае, в рамките на една година.

— Тази информация вече е известна на Отдела — осведоми я Танер.

Скийм го стрелна с поглед, който се надяваше да изразява изненада.

— Значи някой друг знае.

— Така изглежда — промърмори мъжът замислено.

Скийм не му обърна внимание. Когато новинарските истории блеснаха на екрана, тя се облегна назад и се загледа напрегнато. Знаеше за няколко мисии, които баща й беше обединил, за да отидат в Близкия изток и да помогнат да назрее поредния конфликт там. Колкото повече политиците се занимаваха с терористите, простиращи се от пустинните държави, толкова по-малко те се фокусираха върху расовите въпроси, разгарящи се в собствената им страна. Конкретно по въпросите за Породите.

Когато световните новини се изместиха от чуждите страни към Съединените щати, историята за изчезналата дъщеря на генерала блесна на екрана.

Скийм се стегна, когато пълното със скръб изражение на баща й зае екрана.

— Каквото и да е сторила Скийм, тя не заслужава да умре — отговори той на твърдението на репортера, че тя може да е отвлечена за отмъщение заради нападението над базата на Породите, Убежището, преди няколко месеца. — Ако тя е използвала връзките и ресурсите ми, за да причини вреда на Породите, тогава това трябва да бъде решено по съответния ред. Правосъдието няма да бъде постигнато с нейното нараняване, или, не дай боже, нейната смърт.

Скийм сви устни, когато екранът почерня.

Погледът й се стрелна към Танер и дистанционното, което тъкмо оставяше на дивана до себе си.

— Включи го отново — извика тя. — Искам да го чуя.

— Твоят половин час изтече. Всъщност бяха почти четиридесет минути. Задължена си ми за допълнителното време.

— Върви по дяволите. Пусни го отново.

Лъжливо копеле. Скийм знаеше, че баща й е чудовище, знаеше го от години, през по-голяма част от живота си, но никога не разбра колко добър актьор всъщност е.

Танер я погледна равнодушно.

— Не.

Младата жена стисна юмруци отстрани до тялото си.

— Защо? — сопна се тя. — Страхуваш се, че наистина мога да повярвам на лъжите му? Че мога да ти причиня неприятности, като се върна в любящите му прегръдки? — каза презрително.

— Не — каза тихо Танер. — Повече се притеснявам, че ако трябва да усещам миризмата на болката ти много дълго, накрая ще изгубя контрол и сам ще му прережа гърлото. Което няма да ти помогне с нищо.

Скийм се изсмя подигравателно.

— Разбира се, че те е грижа, задето ме е бил — озъби се тя. — Защо не се сетих за това. Една Порода ще е притеснена за хуманното му отношение, естествено.

Не беше така.

И тя го знаеше много добре.

— Ти не ме спаси от Чаз, Танер, ти ме отвлече за собствените си цели и ме държиш тук по същата причина. И всичко това, за да ме чукаш? — Думите й преливаха от сарказъм. — О, да, виждам това. Просто умираш да го начукаш на дъщерята на човека, измъчвал цялото ти шибано семейство — завърши изречението със студена, сурова подигравка. Знаеше много добре. — Само ми кажи какво искаш, Танер. Каква е цената на свободата ми?

— Твоята безопасност.

Скийм го изгледа недоверчиво. Само шпионинът на баща й би се загрижил за това как смята да покрие задника си.

— Моята безопасност — повтори смразяващо. — Ще ти кажа нещо. Освободи ме, дай ми надежден мобилен телефон и в рамките на няколко часа ще бъда в безопасност. Обещавам ти. Всичко, което трябва да направиш, е да ме пуснеш.

— Първо ми кажи на кого ще се обадиш. — Танер се надигна от дивана с едно плавно движение на мускулите си. — На същото копеле, което открадна информацията в Ню Мексико миналия месец ли?

— Само ако имам късмет — отсече тя. — Не, Танер, връзката ми не е твоят непознат крадец. А кой е, не е твоя работа. Сега ме освободи.

Скийм остана на мястото си, когато той се приближи, тялото му се стягаше от напрежение, а очите святкаха. В това си състояние й напомняше повече на животното, отколкото на човека. Имаше същите контролирани, грациозни движения на бенгалски тигър. Почти лениво, пресметливо всяка кост и мускул в тялото му се огъваха с вродена животинска грация.

Младата жена не успя да потисне тръпката си, когато той я докосна. Когато ръцете му се отпуснаха върху тънката коприна, покриваща хълбоците й, и гърдите му се потриха в набъбналите й зърна.

— Не мога да те пусна — каза той тихо и сведе глава, докато зрението й се изпълни със сексуалната напрегнатост на погледа му.

— Защо? — Дланите й се притиснаха към гърдите му, нито да го отблъснат, нито да го привлекат. Само да го докоснат, да почувстват топлината му. — Вече ме получи. Сега е време да сложим край на тази игра.

Едната му ръка се надигна от кръста й и улови бузата й, палецът му погали устните й и те се разтвориха безпомощно. Гневът й се топеше пред удоволствието, въпреки опитите й да издържи.

Трябваше да остане ядосана. Нуждаеше се от защита срещу докосването му, не само подозрението, че той е шпионинът на баща й.

— Не знам. — Танер свъси вежди. — Може би защото ти нямам доверие. Защото прекалено много хора се опитват да те убият. И може би защото се нуждая от още от това.

Той наведе глава и устните му превзеха нейните. Скийм отвори уста и изскимтя, тогава езикът му се плъзна вътре.

Да се откъсне от него беше почти невъзможно. Надхвърляше възможностите й. Когато тя се отдръпна, почувства омекналите си крака, нежната, гореща влага между тях и изтръпналите си устни.

— Не можеш да ме държиш вечно.

— Не залагай на това — въздъхна Танер тежко. — На този етап не залагай на нищо, Скийм. Не и докато не наредя пъзела, който представляваш. Сексът няма да промени това, само времето ще минава по-приятно.

— Не съм ти пъзел, който да нареждаш.

Краткият му смях беше подигравателен.

— Съжалявам, любима, но си точно това. От причината, поради която баща ти те иска мъртва, до причината, поради която не харесваш старите филми. Мога да направя списък с въпроси за начало, ако искаш. — Очите му внезапно проблеснаха игриво, подканяйки я да се присъедини.

— Сама ще намеря изход оттук — предупреди го тя отчаяно.

— Това няма да стане, скъпа — въздъхна Танер и се запъти отново към дивана. — Но ще ти кажа нещо — ела тук, сгуши се в мен и ще ти позволя да гледаш „Ай Ен Ес“. Този канал го харесвам повече.

„Интернешънъл Нюз Сървис“. По-добре от нищо.

— Да се сгуша в теб? — попита Скийм невярващо.

— Да, точно така. — Танер седна, изпъна единия си крак върху дивана, а другият стъпи на пода. — Хайде, захарче, или ще гледаме новините заедно, или мога да си пусна Гилигън. Остават още няколко часа.

Младата жена потрепери, когато той потупа мястото между бедрата си.

— Предизвиквам те.

Тя присви очи, когато ръката му вдигна дистанционното управление.

— Новини или Гилигън. Избирай, захарче.

Само да не й се искаше да седне там, да се облегне на широките му гърди, а ръцете му да я обгръщат. Да почувства топлината, за която само бе мечтала, да усети нуждата, която не си бе позволявала да признае преди Танер.

Беше слаба. Толкова слаба.

— Не ти е позволено да ме тормозиш — отсече тя.

— Не ти е позволено да определяш правилата — изръмжа той. — Сега ела тук, красавице, преди да си променя решението. Знаеш ли, че чаках с нетърпение маратонът на „Островът на Гилигън“ от месеци. Късметлийка си, че получаваш това предложение.

С думите си целеше да я накара да се чувства виновна, беше сигурна в това.

— Това са повторения, за бога! — Скийм се отпусна предпазливо на дивана между бедрата му, обърна се към телевизора и се облегна назад недоверчиво.

— Но са подред — възрази Танер слабо и я придърпа плътно до гърдите си. — Но гушкането може да ме компенсира. Знаеш ли, Скийм, аз не гушкам жените много — каза той и пусна телевизора.

— Кейбъл ли прегръща вместо теб? — изсумтя жената.

Породата се изсмя.

— Кейбъл пък изобщо не е такъв тип. Но мисля, че ми харесва да те прегръщам — едната му ръка обгърна корема й. — Много ми харесва.

Откъде би могъл да знае, че световните събития и новините ще я очароват, запита се Танер, докато гледаше новинарския канал, облегнат в ъгъла на дивана.

Беше му приятно да усеща тежестта й върху гърдите си, главата й на рамото си, косата й, разпиляна по тялото му.

Колко пъти беше влизал в частния апартамент на Калън и Меринъс и ги беше намирал на дивана по този начин, гледащи сапунен сериал. Техният водач беше запленен от сериалите на половинката си.

За човек, който никога не си беше падал по телевизията, преди да се чифтоса, Калън беше станал редовен зрител от дивана през тихите вечери в Убежището. Това, или наистина не му пукаше какво гледа, докато държи половинката си интимно по време на тези програми.

Но Скийм не беше половинката на Танер. Той бе проверявал внимателно за признаци, толкова внимателно, че езикът му почти се разрани от триенето по зъбите му, за да провери жлезите там. Нямаше нищо.

Желаеше я.

Жадуваше за нея със сила, която го докарваше до лудост, но липсваше хормонът на разгонването, както и необичайна чувствителност на плътта.

Дали беше възможно една Порода да се влюби без чифтосване? Дори учените, изследващи явлението, нямаха отговор на този въпрос. Досега всички чифтосани двойки бяха дълбоко влюбени. Но чифтосването винаги беше първо. Химическото, биологичното съчетаване на две души, които щяха да са съвместими, които щяха да се обичат така или иначе. Но разгонването го гарантираше.

Но със Скийм нямаше разгонване.

Танер трябваше да се чувства облекчен, безгрижен, а вместо това съжалението почти го задушаваше.

Докато гледаха, излъчиха репортаж за Породите. Джонас стоеше пред офисите на Отдела по делата на Породите, отричайки да имат общо с изчезването на Скийм и давайки пример с това, че Породите винаги са предавали вероятните членове на Съвета или техни съмишленици на федералните, в мига, в който съберат достатъчно доказателства срещу тях.

Той отговори на репортерите със силния си ръмжащ глас и с намръщено изражение, което накара Танер да се разсмее.

— Джонас мрази медиите — каза в косата на Скийм и пое уханието й в ноздрите си.

— Не се справя зле с тях, обаче — отбеляза младата жена, гласът й беше по-спокоен от уханието на възбудата й.

— След пресконференция се оплаква в продължение на часове. — Зарови лице в косата й и гъстите, черни кичури го погалиха приятно. — След това обикновено ми се обажда и ме наругава, задето не се оправям аз.

— Не съм чувала звънене на телефон — посочи тя. — Репортажът е направен вчера.

— Беше заспала. — Танер се усмихна в косата й, когато пръстите, покриващи корема й, започнаха да описват малки кръгове през дрехата й. — Заплаши ме. Нещо, свързано с пълнена пъстърва и задника ми.

— Но ти не си уловил никаква пъстърва — гласът й беше леко напрегнат и пресипнал.

Да изправи Скийм пред копнежите, които се надигаха между тях, нямаше да свърши работа, беше разбрал това миналата нощ. Човек трябваше да чака, докато гладът нарасне дотолкова, че тя да не може да го понесе. Не че тя се чувстваше удобно, помисли си Танер с усмивка. Неговата Скийм беше бдителна като малка котка.

Също така беше дяволски овладяна.

— Това е по-забавно от риболова. — Той облиза ухото й. — Изисква повече търпение. Калън казва, че трябва да упражнявам подобието на търпение, което имам.

Тихото женско изсумтяване накара гърдите му да се разтресат от безшумен смях.

Скийм се отпусна още малко и когато го направи, уханието на сладката, женска възбуда стана по-наситен. По дяволите, винаги беше харесвал това ухание, но нейният специфичен аромат му действаше пристрастяващо. Беше сладък и пикантен като сироп в хладна, зимна сутрин. Караше устата му да се навлажнява, а пенисът му да пулсира.

— Виждам това търпение — каза Скийм тихо. — Позата ти на ленива Бенгалска порода не може да заблуди никого.

— Повечето хора го правят — увери я с усмивка. — Ти просто си проницателна, красавице. Виждаш ме такъв, какъвто съм.

— Изучавах те — призна тя. — В продължение на години. Проучвах лабораторните ти файлове и лицето, което показваш. Ти лъжеш много хора, Танер. Почти мога да кажа кога лъжеш по телевизията.

— Хмм, опасно е да го признаваш — измърмори той, усещайки топлина, която не би трябвало, защото тя бе научила всичко за него. — Направо те виждам как стоиш пред екрана и казваш на баща ти какви са плановете на Породите, докато аз лъжа по телевизията.

Скийм замълча.

— Прав ли съм?

— Не — отсече тя с нотка на тъга. — На това ме учеше той, да наблюдавам. Беше много разстроен, че не мога да му кажа онова, което иска да знае.

— И те биеше?

— Невинаги. — Тя беше много умел лъжец и Танер едва успяваше да засече миризмата. Тя не искаше той да знае, че го лъже. Поради някаква причина тази жена, която би трябвало да е негов враг, не искаше да знае, че той е бил причината за всяка болка, която е изпитала.

Танер ухапа ухото й.

— За какво беше това? — Скийм наклони глава назад и го изгледа намръщено.

— Задето ме лъжеш, красавице — изръмжа Породата и сведе устни към нейните, неспособен да им устои. Защото искаше да я вкуси, да изчисти миризмата на лъжата й от главата си. — Никога не ме лъжи!

Не я взе лесно, не я улесни в целувката и със сигурност не поиска разрешение. Искането на разрешение от тази жена щеше да доведе до незабавен спор.

Скийм се стегна, когато той се премести настрани и я намести в сгъвката на ръката си, за да проникне по-дълбоко в устата й.

С една ръка натисна гърдите му, а с другата ребрата му. Малките й остри зъби ухапаха езика му, а неговите — устните й.

Скийм се отдръпна, Танер зарови ръка в косата й, стисна скалпа й и принуди устните й да се върнат върху неговите и й позволи да го ухапе.

По дяволите, беше хубаво. Острото ужилване, един удар на езика й и беше готов да свърши в дънките си. Другата му ръка улови челюстта й и я задържа неподвижна, пръстите му контролираха способността й да хапе, когато устните му покриха нейните, и езикът му прониза устата й с глад, който би трябвало да го разтревожи.

Езикът й, трептящ и любопитен, срещна неговия и поведе битка, възбуждаща еротична битка, която завърши, когато Скийм се обърна, зарови пръсти в косата му и притисна гърди в гръдния му кош. Краката й обгърнаха неговите и тя се надигна над него, поемайки контрола.

Мамка му. Танер стисна бедрата й и я дръпна надолу към себе си, потърквайки женствеността й по покрития му пенис. Тънките й пръсти се заплетоха в косата му, когато започна да го язди, копринените й панталони се плъзгаха по дънките му, топлината й проникваше през тях и възпламеняваше ерекцията му.

По дяволите. Щеше да я чука. Ако не го направеше, щеше да умре. Миналата нощ не беше достатъчно, само изостри апетита му за още.

Танер пусна бедрата й и вдигна ръце към гърдите й, когато внезапно Скийм изчезна от него. Препъвайки се, тя се завъртя, косата й се развя като копринено ветрило, когато се изправи пред него.

— Гледай Гилигън — изръмжа жената. — Казах ти да не го правиш.

— По дяволите! — Танер отпусна глава на дивана и се взря в каменния таван. Почти беше готов да я моли. Проклятие, ако смяташе, че моленето ще свърши работа, щеше да й падне на колене.

— Да, по дяволите — отсече тя в съгласие. — Намери си друго забавление, докато ме държиш тук, Танер, защото, проклета да съм, ако стоя да гледам глупавите ти повторения.

Породата вдигна глава, когато жената тръгна към вратата на пещерата.

— Къде отиваш? — извика с въздишка.

— Да намеря изход от тук — отвърна Скийм. — Точно сега. Наситих се на теб и тези каменни стени. И когато го направя, ще намеря онази глупава пъстърва и ще ти я натикам в задника вместо Джонас.

След тези думи, тя потъна в мрачния тунел. Меките светлини осветиха пътя й, когато устните на Танер трепнаха в усмивка. Ако успееше да открие скрития вход, можеше да си върви.

Той вдигна дистанционното и започна да превключва каналите, засмя се, когато стигна до Гилигън, който работеше над перална машина, задвижвана от велосипед.

Може да беше толкова възбуден, че да е на път да избухне, но се убеждаваше, че има време. Време да разбере защо тя се отдръпна от него, както и време да разбере как да я спаси.

Глава 10

Скийм не намери изход от пещерите и мрачното й настроение не намали изобщо разочарованието й. Отчаяна, тя пропълзя в леглото, дръпна завивката над главата си и се замоли да заспи.

Най-сетне се унесе въпреки мисълта, че Танер лежи гол до нея. Гол, възбуден и чакащ да потуши огъня, горящ вътре в нея. Сънят обаче беше неспокоен, измъчван от лоши видения, и със сигурност накрая Танер беше причина за гибелта й. Те я следваха, затъмняваха пейзажа в съня й, докато накрая се насили да се събуди и се изправи пред истински кошмар.

Беше тъмно.

Но очите й бяха широко отворени.

Очите й бяха отворени, а сърцето й заблъска в гърдите й, когато паниката започна да я завладява.

Беше тъмно като в рог.

— Танер? — Скийм седна в леглото, а пръстите й стиснаха завивката, докато се ослушваше.

Нямаше светлина, нямаше звук.

— Танер, къде си? — Нямаше да се паникьосва.

Насили се да пусне завивката с едната си ръка и заопипва леглото, игнорирайки тръпките, които започнаха да разтърсват тялото й.

Била е тук и преди, напомни си тя. В тъмното, загубена, без да знае къде се намира и какво да очаква.

— Танер, не си играй игрички с мен — отсече тя, гласът й отекна в мрака, когато откри, че неговата половина на леглото е празна. — Къде са лампите?

През последните два дни не беше виждала ключове за осветлението. Ако имаше, те бяха много умело скрити, както и изходът от пещерата.

— Стигна прекалено далеч, Танер — извика Скийм, оглеждайки се трескаво. Не виждаше нищо друго, освен мрак, не чуваше друго, освен звука на собственото си туптящо сърце и задъханото си дишане.

Нямаше да се предаде, обеща си тя. Не беше го правила още и нямаше да започне сега.

Но беше толкова тъмно. Дъхът заседна в гърлото й. С изгасени светлини беше като… Поклати глава и издиша тежко.

Не беше погребана жива. Беше в леглото, в едно много удобно легло. Пещерата беше поне три, три и половина метра висока, спомни си тя. Имаше много място. Изобилие от въздух.

И беше погребана жива.

— Танер, Танер, къде си? — изкрещя, докато се бореше да се измъкне от леглото.

Внезапно матракът се превърна в ковчег, затворен задушаващ ковчег. Краката й се заплетоха в завивката, спънаха я и я събориха на твърдия под. Пръстите й се забиха в камъка.

Усещаше как скалата се забива в коленете й, докато се опитваше да се изправи, но се срина отново, когато краката й отказаха да я издържат.

Това е страх, само страх, повтаряше си трескаво. Съзнанието й беше притискано прекалено много пъти, тъмнината беше използвана срещу нея прекалено много пъти. Тогава беше оцеляла, без да издава тайните си, можеше да го направи и сега. Беше силна. Можеше да го преживее.

Но поне знаеше слабите места на баща си. Нямаше представа докъде е готов да стигне Танер и дали изобщо ще се върне. Може би я беше оставил тук да умре в мрака. Да я задуши със собствените й страхове.

— Танер, не ми го причинявай — изкрещя Скийм, треперейки от студения въздух, който сякаш се обви около нея. Студено. Толкова студено.

И толкова тъмно. Трябваше да намери лампа. Трябваше да има някъде тук. Уреди. Къде се намираше в помещението? Къде бяха уредите?

Скийм пое дъх трудно и се опита да потисне страха си. Времето сякаш спря. Всяка секунда беше изпълнена със звука на учестения й пулс и задъханото й дишане.

Можеше да го направи. Това беше една пещера, не беше ковчег. Просто трябваше да се изправи.

Все още коленичила на грубия под, тя се протегна и опипа камъка бавно и методично. Стъпка по стъпка. Трябваше да бъде търпелива.

Тогава изскимтя. Стресна се от собствените си паникьосани звуци, когато ръцете й срещнаха таблата на леглото. Добре. Намираше се в долната му част.

Познаваше тази пещера. Беше прекарала дни в разходки из нея, в опознаване на територията. Всичко, което трябваше да направи, бе да прекоси стаята и да стигне до другия край. Имаше лампа в съдомиялната машина.

Скийм се огледа отчаяно, осъзнавайки, че дигиталната лампичка, която светеше върху съдомиялната, вече не е там.

Нямаше електричество.

— О, господи, Танер, не ми причинявай това. — Вече не можеше да крещи. Гласът й беше слаб, мразеше умолителната нотка в него.

Нямаше да го направи! Тя стисна юмруци, приведе се напред и ги притисна към стомаха си, борейки се с жлъчката, кипяща вътре.

Нямаше да повърне.

Трябваше да знае, че не може да му има доверие. Беше близо, толкова близо до това. Той изглеждаше така загрижен, толкова бесен заради нея, когато Чаз се бе опитал да я убие.

И както подозираше, това беше преструвка. Само една преструвка. Хитрост, за да получи информацията, която баща й иска. Той трябваше да узнае какво съдържа съобщението. Беше работил десетилетия за тази информация.

— Не знам нищо — изскимтя Скийм и затисна с ръце устата си, за да задържи ридаещите си молби. Беше спряла да моли преди години. Беше приела, че баща й е болен психопат и никакви молби няма да променят плановете му за нея. Никакви молби нямаше да променят и плановете на Танер.

Но тя знаеше нещо. Знаеше прекалено много. Знаеше, че Дейвид Лайънс, синът на Калън Лайънс, ще бъде отвлечен. Знаеше, че първият Лъв е още жив и къде може да бъде открит. Знаеше, че слуховете, че Породите се чифтосват, а не само се любят, са истина. Знаеше достатъчно, за да гарантира, че баща й ще бъде изправен пред Закона за Породите, а не само пред федералния закон.

Скийм не можеше да диша. Ръцете й се преместиха от устните към гърлото й, докато се задъхваше.

Беше толкова тъмно. Залюля се бавно напред, борейки се да запази самообладание, когато усети ковчега да я заобикаля, миризмата на собствения й страх и урина около нея.

Това не беше реално. Раздвижи ръце около себе си отчаяно. Нямаше ковчег. Просто пещера. И имаше изход там някъде.

И Танер щеше да се върне. Щеше да изчака, докато тя не изпадне напълно в истерия, преди да се върне. Щеше да се опита да я успокои. Да оправи нещата. След това, докато е слаба, щеше да започне с въпросите. Да проучи нещата.

Скийм не се опита да сдържи сълзите си. Беше ужасена, истерията не беше далеч — нямаше начин да се пребори с това. Знаеше собствените си слабости, както и баща й.

Тъмното. Пълният мрак, ограничението, въпреки че поне този път ръцете и краката й не бяха вързани. Можеше да се движи. Беше изпаднала в истерия, но можеше да се движи.

— Копеле! — изкрещя тя. — Ти, кучи сине! Мислиш, че като ме заровиш жива, ще получиш нещо, което не трябва да давам?

Тя се изсмя. Звукът беше остър, отчаян и накъсан от ридания.

Наистина, наистина мразеше тъмнината.

Танер скочи от отвора на тавана в тунела, протегна се и издърпа каменния капак обратно на мястото му. Лампите примигнаха, активирани от сензорите за движение, скрити в скалата, и осветиха пътя през тунелите.

Сензорите на лампите позволяваха по-голяма свобода на движение и също така предупреждаваха своевременно за проникване в тунелите.

Малки предупредителни точици светваха във всеки тунел, пещера и вдлъбнатина, в които Калън бе инсталирал системата. Малките червени сензори щяха да излъчат ритмичен звук, подобен на жужене на електроенергия.

Танер отвори панела на стената от едната му страна. Изкуственият камък автоматично скри малката клавиатура веднага, след като въведе паролата си. Жуженето щеше да спре, а лампите със сензори за движение щяха да се активират, когато тръгне към главната пещера.

Скийм очевидно още спеше. Беше оставил сензорите там включени, когато излезе. Ако тя се беше събудила и станала от леглото, лампите щяха да светят. Веднага след лягането в леглото те избледняваха и в рамките на един час изгасваха, точно както стана с осветлението и телевизора миналата нощ.

Беше му отнело повече време, отколкото му се искаше, за да се справи с няколко много тежки предложения на Калън, които той изложи, подчертавайки всички потенциални вредни медии, надигнали се след изчезването на една Скийм Виктория Талънт.

Второто й име винаги предизвикваше у него усмивка, дали от възмущение или веселие, не беше сигурен.

Когато зави към следващия тунел, Танер спря, в гърлото му завибрира ръмжене при звука на почти животинския вой, отекващ в пещерата.

Нямаше начин някой да влезе тук, без той да разбере. Танер издърпа електронното дистанционно управление за сензорите от поставката му отстрани, деактивира автоматичните светлини, след което се приведе и тръгна бързо към главното помещение.

Усещаше мириса на ужаса, гъст и наситен. Ужасът на Скийм. Кратките гърлени звуци на неконтролируема истерия пронизаха душата му и накараха Бенгалският тигър, дебнещ под повърхността, да се надигне яростно. Танер усети как устните му се отдръпнаха от зъбите му от беззвучно ръмжене, когато подуши въздуха и не долови миризма, различна от тази на Скийм и нейният ужас.

Нощното му зрение не беше перфектно, но достатъчно добро, за да бъде сигурен, че няма врагове, които го дебнат или чакат.

Плъзна се безшумно в пещерата и се намръщи.

— Не знам нищо — изхлипа Скийм. — Моля те. Моля те, включи осветлението, Танер. — Плачът й беше напрегнат, изтощен, истеричен.

— Скийм? — Танер прекоси бързо помещението и я откри сгушена в средата на пода, гола. Косата и ръцете й бяха обвити около тялото й, свито върху студения камък.

Мъжът коленичи до нея, протегна се и обгърна раменете й. Тогава тя избухна.

Ноктите на свитите й пръсти одраскаха бузата му, а викът й прониза сетивата му.

Нямаше нищо нормално в този вик. Само болка, страх и нуждата да избяга.

— Скийм. — Той улови китките й и я придърпа към себе си, опитвайки се да я задържи, докато тя се бореше като дива котка. Единият й малък юмрук уцели главата му отстрани, а коляното й попадна невероятно близо до слабините му.

Накъсани ридания отекваха около него, докато я усмиряваше. Танер обви ръце около гърба й и я притисна към гърдите си. Задържа я с една ръка, а с другата посегна към бутона за управление от неговата страна. Лека, нежна светлина изпълни помещението и Скийм стихна внезапно. Тогава Танер видя за първи път лицето й.

Страните й бяха смъртно бледи, набраздени от сълзи, а кафявите й очи бяха почти черни. Гледката беше покъртителна. Влудяваща. Това не беше нормална реакция на човек, попаднал в тъмното.

— Не знам нищо — извика отново Скийм, когато той й позволи да се отдръпне от него. Тя скочи бързо на крака и залитна към леглото. — Да ме оставиш в тъмното няма да промени това.

— Мислиш, че съм те оставил на тъмно, за да те накажа? — попита мъжът бавно, мъката прониза душата му, когато разбра причината за истерията й.

— А не е ли така? — Гласът й беше треперещ, дрезгав, когато тя дръпна завивката от леглото и я обви около тръпнещото си тяло. — Светлините нямаше да се включат. Нямаше мощност на уредите — задъхана, тя се премести към долния край на леглото, стискайки завивката. — Наистина ли мислиш, че ще проработи? — изкрещя, лицето й се сгърчи болезнено.

— Какво да проработи? — Искаше я в прегръдките си. Не можеше да понесе останките от ужаса, изпълващи изражението й.

— Мислиш ли, че липсата на светлина тук е по-лошо от това да си с вързани ръце и крака в шибан ковчег? Нямаш представа, кучи сине.

Несдържана ярост, наситена с болка, страх и отекващ ужас изпълваха гласа й и душата на Танер.

— Някой те е погребал жива? — С усилие на волята Танер успя да запази гласа си спокоен, за да не проличи възмущението и яростта му.

Смехът й беше горчив, циничен.

— О, наистина, Танер. Ти ме проучваш. Следиш ме. От колко време? Наблюдаваше ли ме последният път, когато изчезнах за няколко дни?

Танер кимна бавно.

— Искаш ли да знаеш къде бях? — Гласът й беше нисък и гърлен.

— Беше в имението на баща ти — произнесе той. — Остана там една седмица.

— Бях погребана жива в ковчег в мазето на баща ми, защото профилът ми на неговия любим Койот беше слаб. Койотът го шпионираше за Породите и изчезна. Аз платих за това. Или вече знаеше това, Танер? Кажи ми, знаеше ли за наказанието, което ще получа, когато Сайръс разбере, че Койотът работи за вас?

Танер сви юмруци. Беше негово решение да поставят Койота в лагера на Талънт и да го използват да получат информация не само за генерала, но и за Скийм. Това обаче не присъстваше в доклада на Породата.

— В продължение на три дни, Танер — изръмжа тя. — Бях заключена в ковчег със завързани ръце и крака, докато един шибан електронен глас отброяваше колко часа кислород ми остават.

Животното вътре в него изрева от ярост. Ярост толкова мрачна, толкова силна, че Танер трябваше да обуздава желанието да се махне оттук и да отиде на лов за копелето, което бе дръзнало да й причини подобно зло.

— Извади ме две минути, преди кислорода ми да свърши — каза Скийм. — Ти поне ми остави въздух. Не можеш да умреш, ако можеш да дишаш.

Човек може да умре от мъка, помисли си Танер, когато усети как залива душата му. И беше готов да умре.

— Светлините са със сензори за движение. — Той огледа стаята, видя заплетените завивки, висящи от ръба на леглото. Безпорядъкът показваше, че Скийм или е паднала от леглото, или се е спънала. — След като се раздвижиш и се изправиш напълно, те се активират. Трябвало е да се изправиш.

Скийм се препъна отново, очевидно трепереше толкова силно, че едва стои на краката си.

Мамка му. Тя трепереше като лист, адреналинът и ужасът все още препускаха във вените й. Танер можеше да подуши отказът й от утеха и недоверието й към него, което беше много лошо.

Трябваше да я прегърне. Ако не го направеше, щеше да се пръсне на парчета.

— Не ме докосвай — възпротиви се Скийм.

Той знаеше, че ще го направи. Вдигна я на ръце, игнорирайки борбата й, занесе я до дивана, седна и я придърпа в скута си.

— Всичко е наред, Скийм — прошепна в косата й. — Няма да се случи отново.

— Не се нуждая от утехата ти, котарак — изсъска яростно жената. — Не се нуждая от докосването ти.

Танер стегна ръцете си около нея, зарови лице в косата й и потисна ръмженето, напиращо в гърдите му.

Бог да му е на помощ, искаше да убие. Искаше да изтръгне вътрешностите на баща й и да го гледа как кърви заради онова, което й бе причинил. Желанието за убийство беше почти непреодолимо, но по-силна бе нуждата да я държи, да успокои миризмата на ужас, продължаваща да се излъчва от нея.

Ако не го направеше, животното вътре в него щеше да се освободи, а ако то разкъсаше контрола му, тогава може би никога нямаше да успее да го обуздае отново.

— Може би аз съм този, който се нуждае от утеха — изръмжа в косата й. — Съжалявам, Скийм…

— Не ми трябват изтърканите ти фрази. — Скийм стисна юмруци по-силно, мускулите на ръцете й се напрегнаха допълнително, когато Танер ги хвана.

Фактът, че тя не се бореше, го нарани. Дълбоко, на места, които не знаеше, че съществуват вътре в него. Тя просто стоеше в обятията му, без да реагира, опитвайки се да се дистанцира.

— Нямам изтъркани фрази. — Зарови лице по-дълбоко в косата й, вдишвайки аромата на праскови и страх. Трябваше да се отърве от страха. — Нямам извинения. — Устните му потъркаха ухото й. — Това няма да се повтори.

— Оцелях. Аз винаги оцелявам. — Скийм отдръпна глава на една страна и той нямаше друг избор, освен да я последва. Устните му докоснаха шията й и трепнаха в усмивка за част от секундата.

— Ти винаги оцеляваш — прошепна в ухото й. — Това беше любимият метод за наказание на баща ти, да погребва Породите живи. Теб те е пуснал. Никога не пусна Порода.

Тих, пронизителен стон се изтръгна от устните й. Скийм наведе глава и една сълза капна върху ръката му.

— Ти оцеля, Скийм — прошепна Танер. — Заради това.

Дългите му, загрубели пръсти докоснаха бузата й, обърнаха лицето й към него, когато тя почувства съжалението, угризенията, разрушителните емоции, които винаги идваха с мисълта, че е оцеляла, когато толкова много бяха умрели.

— Аз винаги оцелявам. Дори в смъртта. — Скийм се взря в очите му, златно и зелено, искрящи от страст, ярост и неопределени емоции.

Преглътна риданията, които напираха да излязат, да прекъснат самоналоженото изгнание, което тя им бе наложила преди толкова много години.

— Понякога това е единственият начин да се успее. Понякога и провалът е вариант, Танер.

— Ти не си се провалила. — Устните му докоснаха нейните и Скийм се закле, че няма да отвръща, че не й пука. Не се нуждаеше от удоволствие, не искаше. Нито сега, нито когато и да било. То отслабваше и унищожаваше човек отвътре навън. — Ти оцеля. Няма да позволя да умреш, Скийм.

Какво правеше той с нея? Беше лъжец. Измамник. Беше създаден и обучен да мами и убива. Беше създаден да я унищожи. Защото единствено унищожение можеше да дойде от удоволствието, което я прониза само от докосването на устните му. Леко грапави като тъмно кадифе, потъркаха нейните, езикът му се подаде и ги навлажни.

— Искам да те вкуся. — Очите му се взряха в нейните и потъмняха от желание. — Ето така.

Езикът му проследи цепнатината на устните й, когато те се разтвориха, и ги погали с влажната си топлина.

— Цялото ти тяло — въздъхна Танер, когато тя почувства, че омеква. А не трябваше.

— Недей — помоли дрезгаво, когато усети как още една сълза се плъзна по бузата й. Танер охлаби хватката си, придърпа я към себе си и се наведе над нея.

— Трябва. — Едната му ръка се вмъкна под завивката и се разпери върху голия й корем. — Не разбираш ли, красавице? Не мога да се боря с това. А ти?

— Аз не съм слаба. — Тръпката, която пробяга по тялото й, опроверга думите й и тя го знаеше.

— Никога слаба — съгласи се Танер дрезгаво. — Толкова си силна. Покажи ми колко, Скийм. Не мога да те победя, нали? Без значение какво правя.

Без значение какво прави.

Устните й се разтвориха, когато той ги погали отново със своите.

— Бъди силна заради мен — изръмжа мъжът. — Защото аз не знам дали съм достатъчно силен, за да живея, знаейки какво ти е причинил.

В тихия й вик липсваше страх, липсваше сила. Вместо това бе изпълнен с желание. С нужда. Устните й се разтвориха напълно, ръцете й се протегнаха и се обвиха около врата му, когато удоволствието започна да я завладява.

— Да. По дяволите. Вземи ме, Скийм — изръмжа, докато хапеше сочните извивки. — Толкова си силна.

И тя го погълна. Дали някоя целувка някога е била толкова хубава? Омайваща. Скийм можеше да вкуси възбудата му, тъмна и дива, разтърсваща сетивата й, караща я да иска още.

Езикът й се вплете в неговия, притегли го и се наслади на дивия му вкус. Усещането беше толкова остро, така възхитително интензивно, че когато дланта му пое тежестта на налятата й гръд, го почувства като нещо естествено — пръстите му по плътта й, галещи зърното й, притискащи го и изпращащи огнени стрели право към женствеността й.

Копнееше да бъде докосвана. Мили боже, нуждаеше се от неговото докосване с цялото си същество. Гладът, отчаянието разкъсваха тялото й, караха я не само да се нуждае, а да жадува за него.

— Ще те накарам да крещиш — изръмжа Танер, като откъсна устни от нейните и зъбите му се плъзнаха по челюстта и надолу по шията й. — Да молиш. Искам да ме молиш да те докосвам, да те взема. Да те обладая.

Главата й падна на рамото му, когато подробните му думи предизвикаха унищожителни спазми на желание във вагината й.

— Аз не моля — простена Скийм.

— О, напротив. — Танер се раздвижи внезапно, завъртя я, докато тя не се оказа под него с разтворени бедра и силното му тяло се намести между тях. — Аз те гледах — изръмжа той. — Часове наред, докато онова копеле те докосваше и те караше да молиш. Да свършваш. Сега ще молиш по-силно. Ще свършваш по-силно.

Скийм би трябвало да се чувства неудобно. Унижена. Танер я беше гледал как прави секс. Как търси нещо, което бе започнала да вярва, че не съществува. Нещо, което бе открила с него. Удовлетворение.

Но не беше смутена или унижена. Беше развълнувана. Привлечена.

— Докосни ме. Не ме оставяй да мисля, Танер. — Ноктите й се плъзнаха надолу по раменете му и пръстите й стигнаха до копчетата на ризата му.

Тя сграбчи плата и го дръпна рязко. Дъхът й секна от вълнение, когато копчетата изпукаха и се разхвърчаха около тях, разкривайки мускулестите, загорели гърди.

— Мечтаех да направя нещата, които любовниците ти никога не са. — Устните му се отдръпнаха от зъбите му, разкривайки острите резци от двете страни на устата му. — Имам дори списък.

Пръстите й още стискаха ризата му, когато Скийм го погледна шокирано.

— Години — Танер наведе глава. — Години наред те наблюдавах, страдах, умирах вътрешно, защото не можех да те имам.

Устните й се разтвориха, но не за целувка.

— Защо гледаше?

— Защото имах нужда да те познавам — прошепна Танер. — Да те видя. Исках да се уверя, че всеки път, въпреки че докосват тялото ти, онези копелета не те притежават.

Скийм видя истината в очите му. Той може да лъжеше за много неща, можеше спокойно да бъде шпионинът, който баща й се опитваше да контролира. Но за това той казваше истината.

Тя поклати бавно глава.

— Никой не ме притежава.

— Аз да.

Глава 11

Скийм се взря в Танер шокирано и слисано, докато той сваляше остатъците от ризата от раменете си. Мускулите на гърдите и бицепсите му се раздвижиха. Въздържанието, което си бе наложил, се виждаше ясно в напрегнатото му изражение и блясъка в очите му.

Притежаваше ли я? Ако не сега, то скоро.

— И си гледал всичко? — Беше гола под него, завивката лежеше под нея, паднала от тялото й, и очите му я галеха.

— Всичко. — Гласът му беше развълнувано, грубо съскане. — Любовниците ти бяха добри, но аз съм по-добър.

Сърцето й се разтуптя бясно, когато ръцете му се насочиха към колана на дънките.

— Докажи го.

— Аз съм най-добрият, който си имала. — Усмивката му беше напрегната. — Видях това миналата нощ, Скийм. Знаех го.

— Докажи го. — Скийм искаше да го направи. Да утоли крещящото желание, пулсиращо в нея. Страх, удоволствие и опасност се комбинираха и увеличаваха адреналина й. — Докажи го, Танер. Сега.

Скийм гледаше с очакване, когато той сведе глава с разтворени устни. Копнееше за целувката му. Нуждаеше се от нея.

Но не получи целувка. Зъбите му се плъзнаха по шията й, острите му резци одраскаха мястото, където пулсът й туптеше точно под кожата, преди да се насочат към рамото й.

Тогава я ухапа. Не толкова силно, че да прониже плътта, но достатъчно, за да изпрати светкавица от болезнено удоволствие, което да я накара да се извие към него и да простене.

— Мислиш, че не мога? — изръмжа Танер, като се отдръпна и бързо я вдигна на ръце.

В следващия миг тя се намери по гръб на леглото, силните му пръсти стиснаха глезените и я придърпаха напред, нагласяйки женствеността й право пред устата му.

Скийм не го очакваше. Това беше единственото й извинение. Надяваше се на нежност, на дълга любовна игра и много закачки. Така действаха мъжете, когато чувстваха нужда да се конкурират с предишните любовници на една жена. Те дразнеха. Разтегляха любовната игра и удоволствието, докато тя не се изгуби в желанието.

Но това не беше дразнене.

Скийм изкрещя името му, когато мислеше, че не е способна да издаде и звук. Но насладата избухна в тялото й, щом езикът му се плъзна по хлъзгавата плът, преди устните му да се сключат около клитора й и да го притеглят властно.

Оргазмът, който я връхлетя, беше възхитителен. Ужасяващ. Без предупреждение, без причина за експлозията, която прониза нервните й окончания и накара утробата й да запулсира от спазмите на освобождението, нищо не можеше да го задържи. Но това не спря Танер.

Докато екстазът свиваше вагината й, той беше там. Езикът му ближеше, галеше, издигаше я по-високо, изпращайки я в изгарящото, интензивно удоволствие, които не бе очаквала.

— Танер… — изкрещя тя, ръцете й се заровиха в косата му, горната част на тялото й се надигна и потръпна в отговор на внезапното, огнено освобождение, което я заля отново.

Бедрата й се стегнаха около главата му, а ханшът й се изви. Бореше се да диша, докато се взираше невиждащо в тавана.

Не й даде никаква почивка. Докосваше я, отвътре навън. Ръцете му, устните му, езикът му. Парещи усещания, електрически стрели от екстаз пронизваха нервните окончания, които бяха останали недокоснати прекалено дълго време.

Танер докосна тялото й, след това се протегна навътре и докосна душата й, прошепвайки нуждата си от нея, глада си за нея, докарвайки я до границите на собствената й чувственост, преди да я тласне по-високо, протягайки се за още. Тялото й беше влажно от пот, хлъзгаво и мокро вътре и отвън, а звуците на неговото удоволствие рикошираха върху нея. Беше докосване. Чисто докосване. Как беше живяла без него преди? Как беше живяла без целувките на Танер, без дрезгавия му глас, нашепващ насладата му от нея, без ръцете му, придърпващи я към него, успокояващи, възбуждащи, стоплящи студените части вътре в нея?

Никога. Никога не бе изпитвала това. Смяташе се за щастлива, ако изпита веднъж оргазъм по време на секс, какво остава за два пъти, и още един, който се надигна, пламна и експлодира в нея. Скийм се изви, притискайки женствеността си по-силно към устата му, а краката й трепереха, докато го стискаха.

Тръпнеща под Танер, Скийм направи онова, което се бе заклела никога да не прави. Започна да моли. Убеждаваше се, че влагата по лицето й е пот, а не сълзи, когато усети как мрака вътре в душата й се протяга към изгарящата топлина, започнала да нараства вътре в гърдите й.

Преди да предвиди или помисли за следващия му ход, Танер се отдръпна, ръцете му уловиха китките й и я издърпаха от леглото.

И той беше гол. Великолепно възбуден, пенисът му стърчеше от тялото му, зачервен и набъбнал.

— Имаш вкус на слънчев лъч — изръмжа той и обхвана кръста й, само за да я метне върху леглото. В следващия миг беше опрян на едно коляно пред нея, а другият му крак бе изпънат до нея. Танер я издърпа да седне. — Сега, скъпа, нека видим колко си гладна за още.

А тя беше гладна. Гладна за цялото му тяло. Отчаяна. Копнееща.

Танер стисна косата й с една ръка, а другата улови твърдия му пенис.

— Хайде, Скийм. Унищожи ме. Накарай ме сега аз да моля.

Очите му заприличаха на разтопено злато, когато устните й се разтвориха и езикът й се плъзна по набъбналата главичка. Скийм усети как опасната, разрушителната сексуалност, срещу която винаги се е борила, се надига вътре в нея.

Някои неща бяха прекалено хубави. Прекалено пристрастяващи. Като дишането. Като Танер.

— Мамка му, да — изпъшка мъжът, когато пое бавно влажната главичка в устата си. — Вземи ме, скъпа. Покажи ми колко си гладна.

Да, беше гладна. Достатъчно гладна, че нищо друго нямаше значение, освен неговото и нейното удоволствие. Защото всеки ръмжащ стон, излязъл от гърлото му, само подхранваше страстта й.

— О, да! — Танер гледаше как устата й обгърна набъбналия член. Очите му бяха концентрирани не върху нейните, а върху устните й. — Точно така, красавице. Смучи го. Покажи ми колко си добра.

А той знаеше колко е добра. Скийм се изчерви при порочната мисъл, че я е гледал и друг път как го прави. С други мъже. И както й беше обещал, нищо, изпитано преди, не може да се сравнява с това удоволствие.

— Без отдръпване, Скийм — предупреди я тогава. — Ще поемеш всичко. Всяка шибана капчица сперма, която мога да излея в горещата ти малка уста.

Тя изскимтя колкото от властната еротика, толкова й от самия акт. Но ако той си мислеше, че това е предаване, грешеше. Тя щеше да приеме само онова, което иска. И проклета да е, ако му го даде лесно.

Очите й се присвиха и тя побутна китката му, принуждавайки го да пусне лакомството, за което жадуваше.

Пръстите й не можеха да го обгърнат, но Скийм знаеше как да го компенсира. Любимият й вибратор често бе играл ролята на неин любовник и Танер го беше виждал с очите си. Знаеше за какво копнее Скийм, как иска да вкусва, да докосва и тя му даде каквото бе видял, че и повече.

Другата й ръка улови стегнатите му тестиси, пръстите й се заиграха с тях, разклащаха ги, докато дланта й държеше торбичката здраво.

Танер изръмжа отново, мускулите на бедрата му се стегнаха, а главичката на пениса му запулсира.

— Наблюдавах те как понякога си играеш с шибания вибратор — изрече тогава той. — Как го смучеш и изпълваш устата си с него.

Скийм простена в отговор.

— И аз го усещах върху себе си. Усещах устата ти върху пениса ми, когато го смучеш. Зъбите ти… — Краткият рев, изтръгнал се от устните му, накара соковете да потекат от вагината й. — Мамка му, да. — Зъбите й се плъзнаха по издутата главичка, след което устата й го засмука отново и езикът й започна да си играе.

Ръцете му стиснаха косата й, пръстите му се забиха в скалпа й и подръпнаха кичурите, изпращайки стрели от болезнено удоволствие, което прониза ерогенни зони, които не бе знаела, че притежава.

— Обичах да гледам как си доставяш удоволствие сама. — Двете му ръце бяха вплетени в косата й сега, а бедрата му започнаха да се движат, докато пенисът му обладаваше устата й с кратки, резки тласъци. — Виждах какво искаш, а не можеш да си го дадеш сама.

Скийм беше впримчена от очите му, златния кехлибар, изпъстрен със зелени точици, блестящ зад гъстите, посипани със златен прах мигли.

— Мечтаех да чукам устата ти. — Гласът му стана по-дълбок и по-груб.

Езикът й се изпъна под главичката, притисна се и погали, и беше възнаградена с лека струя предеякулационна течност. Вкусът й, горещ и земен, предизвика почти експлозивна реакция у нея.

— Мечтаех да почувствам езика ти как се извива около пениса ми. — Танер дръпна по-силно косата й. Скийм притвори очи от наслада. — Гледах те. — Тласъците му се засилиха. — Чувствах те. Засмучи го по-дълбоко. По-дълбоко, бейби. — Плъзна се почти до гърлото й, където на никой мъж не му беше позволявано досега.

Езикът й се изпъна и погали чувствителната плът под пениса му и тя усети още една струя течност.

— Ще свърша.

Пръстите й се стегнаха в основата на члена, средният й пръст откри голямата вена, водеща до върха на ствола, и натисна, за да отложи освобождението му.

Главата на Танер падна назад, тялото му се стегна още повече, а ръцете му стиснаха косата по-силно, когато тя започна да го смуче по-дълбоко, изпълвайки устата си с дебелата, твърда плът, пулсираща еротично върху езика й.

Звукът на тежкото им учестено дишане изпълваше помещението. Неговото ръмжене, нейното пъшкане, докато движеше устата си по набъбналата главичка и невероятно твърдия ствол.

— Точно така, бейби, движи се — изръмжа Породата. — Покажи ми колко си лоша, любима. Дай ми го.

Ръката, играеща си с тестисите му, се премести на тласкащото се копие, когато заплаши да навлезе по-дълбоко, отколкото можеше да понесе. Пръстите на другата й ръка продължаваха да въздействат на вената, задържайки оргазма му и увеличавайки чувствителността на пениса му.

Беше мечтала за това. Да контролира освобождението на любовника си, да намери такъв, който с готовност да й позволи да си поиграе, да я остави да опита, да докосва и да докара и двама им до полуда.

А Танер обичаше да играе. Едната му ръка пусна косата й, плъзна се по рамото й и улови заоблената й гръд.

Пръстите му откриха зърното, щипнаха го и го подръпнаха. Огнените ласки се редуваха с нежно галене, докато пенисът му обладаваше устата й.

— Гореща малка уста. — Танер направи гримаса. — Мамка му, харесваш това, нали, красавице? Да контролираш пениса ми?

О, да. Направо летеше, всяко ръмжене, всяко измъркване, докато му доставяше удоволствие. Докарвайки до лудост не само него, но и себе си.

И Скийм изгуби контрол. Нуждата да го вкуси, да почувства оргазма му, надви желанието й да си поиграе, да изкушава и контролира.

Пръстите й се раздвижиха по ствола, галейки го, докато се наслаждаваше на твърдия ритъм на пениса му. Напрежението в основата му намаля и след няколко секунди в пещерата отекна рев, когато той се зарови в устата й, ръцете му задържаха главата й неподвижно и спермата му започна да се излива.

Силните, дълбоки струи я накараха да преглъща и стене, защото вкусът не беше неприятен. Беше копринен, гладък, тъмен и мъжествен. Като горещ ураган изпълваше сетивата й с богатия си вкус, а душата й със знанието, че никога няма да го забрави.

— Проклета да си. — Танер се отдръпна, обърна я по корем и придърпа ханша й високо.

След миг Скийм усети пенисът му да се притиска към нея.

— Мамка му. Прекалено си тясна. — Ръцете му стиснаха талията, когато той се отдръпна, след което се тласна напред. Гърбът й се изви и от устните й се изтръгна силен, пронизителен вик.

Никога през живота си не бе издавала подобен звук. Но сега го направи. Бедрата й се залюляха към него, соковете й потекоха, улеснявайки проникването му, подготвяйки пътя му, когато изгарящи вълни от почти болезнено удоволствие заляха тялото й.

— Това е прекалено много — внезапно извика Скийм, усещаше как пенисът му я разтваря, гали скрити нервни окончания и се заравя в нея.

Не можеше да го понесе. Нямаше да го преживее.

— По дяволите! — Гласът на Танер беше толкова дрезгав, толкова дълбок, че тя можеше да чуе как животното вътре в него се бори да се освободи. Не е достатъчно. Не още.

Юмруците й стиснаха завивката под тялото й, главата й падна на леглото, а горната част на тялото й се срина. Още един вик се откъсна от гърлото й, когато той нахлу напълно във вътрешността й, прониза я, завладя я.

— Моля те, Танер. Моля те… — Скийм се разпадаше на парченца, трепереше толкова силно от удоволствието, че не знаеше дали ще оцелее.

— Всичко е наред, бейби — каза Танер задъхано зад нея и се раздвижи. Отдръпна се назад, след това се гмурна отново напред.

Очите й се затвориха заради потта, стичаща се по лицето й, заради огъня, изгарящ тялото й.

— Всичко е наред — повтори мъжът. — Помниш ли? Водя си бележки. Знам от какво се нуждаеш.

„Бъди подготвен“. Мотото на Породата, помисли си Скийм нелогично, когато той започна да се движи с дълги, силни тласъци. Всеки тласък изпращаше импулси от усещане през тялото й, пронизваше вагината й, утробата й и караше мускулите й да се стягат и да се подготвят.

— Не още.

Скийм изкрещя, когато ритъмът на Танер се промени, забави се, за миг се засили и пак се забави. Гласът й беше толкова пресипнал вече, че едва го позна.

Това не беше дразнене. Беше мъчение. Едно удоволствие толкова опустошително, че секваше дъха й.

— Моля те… Не прави това. Не ме дразни.

— Да те дразня ли, бейби? — Дланта му погали хълбока й. — Не те дразня, скъпа. Доставям ти удоволствие. Много удоволствие.

Плъзна се силно и дълбоко и се изтегли назад бавно, след това се зарови отново, предизвиквайки вълна от поразителна наслада, толкова силна, толкова внезапна, че почти я накара да изгуби съзнание.

— Отново силно — произнесе задъхано Скийм. — Моля те. Моля те, искам пак силно.

Протегна се назад към него и стисна бедрото му, пръстите й се забиха в плътта му в същия миг, в който ръката му се приземи върху дупето й и само увеличи възбудата й.

Пред затворените й очи затанцуваха звезди, мускулите й бяха толкова напрегнати, че тя се чудеше дали ще се отпуснат отново някога. Трябваше й толкова малко, само няколко силни тласъка, това беше всичко. Само няколко.

— Толкова сладко и горещо — задъхваше се Танер, надвеси се напълно над нея, разтваряйки бедрата й още повече със своите, без да спира да се движи. — Продължавай да се свиваш около мен така, красавице. Милвай ме с нежното си котенце. Хайде, скъпа. Дай ми всичко, което никога преди не си давала.

Имаше ли нещо останало за даване?

Когато тласъците му се засилиха и станаха ритмични и бързи, тя откри, че има.

Оргазмът я изненада отново, избухна, експлодира, обля тялото й с такова удоволствие, че тя можеше единствено да трепери под него и да приема онова, което има да й даде.

А той имаше много за даване. По-силно. По-дълбоко. По-бързо.

Докато Скийм не почувства как всичко вътре в нея се разплита, разкъсва се и се протяга. Стонът на Танер отекна около нея отново и я накара да полети над бездната.

Усети го как се гмурва за последен път, след това силната експлозия на горещото му освобождение, рязката, пулсираща влага, която я изпълни, обля мускулите, стегнати около пениса му. Спазмите я разтърсиха с такава сила, че дори не можеше да диша.

Скийм се срина напълно под него изцедена, изтощена, последни тръпки на удоволствие преминаха през влагалището й я накараха да изскимти. Не можеше да повярва, че звуците идват от нея. Не можеше да помръдне. Беше изгубена, зашеметена. Така упоена от удоволствието, че успя само да изскимти, когато Танер се отдръпна бавно и легна на леглото до нея.

— Заспивай, бейби — прошепна в ухото й. — Ще оставя лампите да светят. Просто спи.

Клепачите й трепнаха и се затвориха, а последната й мисъл я последва и в съня: Танер Рейнолдс щеше да бъде смъртта за нея.

Глава 12

Понякога един мъж трябва да си признае, когато се е държал като глупак. Трябва да надникне вътре в себе си и да признае, че е допуснал омразата, подозренията и да ръководи логиката си, а не логиката да ръководи емоциите му. Да погледне под повърхността, отвъд емоциите и въпреки ситуацията и да почувства истината.

През цялото време един вътрешен глас нашепваше на Танер, че нещо не е наред със Скийм Талънт. Почти десет години я наблюдаваше и знаеше, че има нещо нередно. Нещо грешно. Но омразата и подозренията бяха замъглили логиката, а желанието да мрази беше затъмнило причината.

Доказателствата, които Породите бяха събрали за нея през последните десет години, я показваха като разглезена дъщеря на генерал, безмилостна и кръвожадна като чудовището, което я бе създало. Доказателства като заповеди да бъдат екзекутирани Породи, намиращи се под командването на баща й, носещи нейния подпис, без друга причина, освен че е забелязана проява на слабост у тях. Доказателства като видеозаписи, до които бяха успели да се доберат, между Скийм, баща й и високопоставени войници в организацията на генерала. Нейните студени, преднамерени планове за удари срещу Убежището.

Но вътрешното му чувство, дори по време на разследването, го предупреждаваше, че нещо е грешно. Че нещо не е както трябва с доказателствата, които имат срещу нея. Сякаш е видял само част от картината, а другата е в сянка. Танер е трябвало да обърне внимание на това чувство.

Имаше прекалено много противоречия във фактите, които бяха събрали. Порода, отбелязана за екзекуция, успява да избяга в последния момент заради предполагаема грешка. Докладите на Скийм преди бягството, че Породата заслужава доверие и няма опасност да избяга. Пристигаха предупреждения за нападения срещу Убежището, или изведнъж се появява съобщение, което не е било там преди. Дребни неща. Неща, които изглеждаха така, сякаш съдбата е на страната на Породите. Малки недоразумения, които поотделно бяха незначителни. Никоя организация или човек не са перфектни. Но когато се разгледат заедно…

И след всеки път, когато бяха направени тези дребни грешки, тя изчезваше за кратък период от време.

Била е наказвана по време на тези изчезвания. Наказвана по начини, каращи кожата на Танер да настръхва, а подозренията му да се засилят.

Знаеше, че Джонас е успял да намери шпионин в редиците на Талънт преди осем години. Но никога не разкри самоличността му пред Кабинета на Породите. Този шпионин бе една от причините Джонас да се издигне до директор в Отдела по делата на Породите.

Той беше подъл кучи син. Беше успял да постави шпиони в области, където анализаторите бяха сметнали за невъзможни. Познаваше силните и слабите страни и как да ги използва. И беше получил предимство.

По някакъв начин бе успял да вербува дъщерята на генерал Талънт. Танер почти беше сигурен в това. Това беше единственото обяснение. Защо иначе баща й ще я бие и ще я погребва жива в търсене на информация? А Танер знаеше, че това е причината.

Сайръс Талънт беше самото зло още от пристигането им. Чудовище, което вярва в каузата си. Не беше там заради властта или парите, а защото вярваше в това, което върши.

За него Породите нямаха душа, защото не Бог, а човекът ги е създал. Те бяха инструменти, нищо повече от едно куче или пък пушка. Единствената разлика бе в това, че можеха да бъдат обучени.

Бяха лишени от човечността си още като бебета. След като бяха отбити, бяха поставени в клетки и научени да се грижат сами за себе си. Веднъж попаднали в тях, биваха наблюдавани всяка секунда, обучавани, и накрая всяко оцеляло дете бе поставяно в смятаната за подходяща за него програма за дресиране.

Психолози, психиатри и лекари създаваха индивидуална програма за всяка Порода, предназначена да създаде оръжието, което Съветът си представя.

Те вярваха в собствената си реторика. Че Породите в действителност не са хора и следователно нямат права. Нямат души и следователно Съветът не може да бъде държан отговорен за смъртта им.

Вярваха в това, което правят, толкова отчаяно, колкото Породите вярваха в правото си на свобода и живот. А генерал Талънт вярваше най-силно, най-вече в правото си да отърве света от Породите сега, когато не са под контрол.

И нямаше да се поколебае да използва дъщеря си в тази битка. Ако дъщеря му покажеше същата слабост като съпругата му, тогава тя ще бъде използвана за еднократна употреба във войната, която води, точно както съпругата му.

Не че съществуваше някакво доказателство, че е наредил смъртта й. Дороти Талънт беше учен в лабораторията за Породи, която бе назначена за първи път да ръководи отдела.

Дребничка американка от азиатски произход и коефициент на интелигентност извън скалата, с талант за генно инженерство. По официални данни бе починала от масивен инфаркт преди двадесет години.

Танер въздъхна уморено и продължи да разглежда информацията на лаптопа си. Наблюдението над семейство Талънт бе започнало още преди разкриването пред света за съществуването на Породите.

Едва през последната година, година и нещо, бяха успели действително да повдигнат обвинение срещу Талънт. В края на краищата не беше незаконно да се наемат Породи за охрана. Точно както не беше прието със закон да се регистрират в Отдела по делата на Породите, въпреки че повечето го направиха, за да гарантират собствената си безопасност.

Породите, служещи на Талънт, не го направиха. Десетината Койоти, които бе наел, не бяха регистрирани, което означаваше, че нямат пръстовите им отпечатъци и няма как да ги идентифицират. А те бяха дяволски добри убийци. Най-добрите, които Съветът някога е създавал от ДНК на койот.

Танер се отдръпна от лаптопа, като изключи връзката със сателитите на Породите, и въздъхна уморено.

Нещо го глождеше, усещаше го. Нещо, което не съвпадаше с онова, което знаеше за Скийм Талънт досега.

Абстрахира се от страстта и разяждащия глад. Той самият го знаеше — не се възбуждаше от курви и убийци. И можеше да ги помирише, животното вътре в него ги усещаше.

Скийм не беше нито курва, нито убиец. И това определено не подхождаше на профила, който аналитиците бяха направили за нея.

И къде го водеше това? В мига, в който влезеше с нея в Убежището, тя щеше да бъде поставена под Закона за Породите, осъдена и вероятно екзекутирана.

Единственият й шанс бе, ако е чифтосана. Ако той се бе чифтосал с нея.

Танер се вторачи в нея и стисна зъби яростно.

В това се състоеше неговият проблем. Нямаше разгонване.

Почти беше сигурен, че тя е неговата половинка. Емоциите бяха налице. Страстта, нуждата, непреодолимото първично чувство за покровителство. Влюбваше се в нея. Животното вътре в него предявяваше претенции над нея. Но нямаше чифтосване. Понякога, в отделни моменти, необичаен вкус примамваше сетивата му. Вкусът на дива страст и топлина, подобен на този, който чифтосаните двойки описваха. Но никога не се задържаше дълго. И жлезите под езика, които съдържаха хормона на чифтосването, не се подуваха и не изпускаха хормона, създаден от биологичната и химичната реакция на мъжкия към половинката му. Може би просто неговата ДНК беше почти съвместима за чифтосване. Което означаваше, че Скийм може да е половинка на друга Порода. Порода, чиято ДНК съвпадаше с неговата.

Танер прокара език по зъбите си. Жлезите не бяха възпалени, нещо повече — шипът, скрит дълбоко в пенисите на Котешките породи, не се беше показал. Хормонът в слюнката и този шип маркираха половинката по-сигурно от ухапването по рамото, което според сведенията винаги настъпваше несъзнателно от Породата. Те рядко си спомняха нуждата да ухапят половинките си и само го осъзнаваха, когато вкусът на кръвта изпълнеше устата им.

Мамка му. Мамка му. Дали не беше взел половинката на Кейбъл?

Танер стана рязко от стола и закрачи по грубия каменен под на пещерата. Не можеше да мисли за това. Не можеше да позволи да завладее ума му или животното вътре в него непременно щеше да се освободи.

Трябваше да се концентрира върху безопасността й.

Не можеше да я отведе в Убежището, но не можеше да я върне и в дома й. Трябваше да има отговор. Беше претърсил всяка база данни, която успя да открие и хакне в повече файлове от Отдела на Породите, отколкото можеше да преброи. Там нямаше дори намек, че Скийм Талънт е шпионинът, който Джонас е назначил в организацията на Талънт.

А без доказателство Танер беше прецакан, защото времето изтичаше. От почивката му оставаше едва седмица, и ако не се върнеше, Калън щеше да изпрати някой да открие причината.

Никакви извинения не бяха приемливи. Калън познаваше семейството, а Танер беше част от него. Щеше да узнае, ако нещо не е наред, а нямаше начин да разбере това. Не и като се има предвид коя е Скийм и каква е връзката й с генерала.

По дяволите, беше толкова сигурен, че ще започне разгонване. Това нямаше смисъл. Никога не беше изпитвал подобна обсебеност към някоя жена през живота си. Десет години се бе колебал между омразата и желанието и накрая страстта и гладът за нея напълно го завладяха, а омразата се стопи пред лицето на ужаса, който подозираше, че тя е изпитала в ръцете на баща си.

Скийм беше толкова дребна. Деликатна. И все пак притежаваше сила, която не беше очаквал. Костите й бяха толкова фини, че се чудеше как баща й не ги е счупил, когато я е биел.

По дяволите, не знаеше как да действа сега. Беше си представял как пристига в Убежището с половинката си, а сега нямаше защита, която да й предложи. Законът за Породите или убийците на баща й. Не можеше да си позволи да я изправи пред нито едното. Освен ако тя не беше къртицата на Джонас. Или половинката на Кейбъл.

Танер потърка лицето си с ръка.

Половинката на Кейбъл.

Това не можеше да е вярно, но той не можеше да игнорира знаците, че е възможно. Разгонването беше биологично, химично чифтосване, но също така и емоционално.

Емоционално той беше толкова силно обвързан с нея, че се питаше дали някога ще може да диша без уханието й в главата си. Ами ако разгонването беше повече физическо, отколкото емоционално? Ако тя изобщо не беше половинката му? Ако Скийм принадлежеше на единствения мъж, чиято генетика приличаше на неговата? Може би съвпадаше достатъчно, че той реагираше на нея като на половинка без хормона на чифтосването. Хормон, който Кейбъл щеше да освободи, когато се изправи лице в лице с нея.

Дали Танер щеше да го понесе? Дали би могъл да живее без нея?

— Мислиш прекалено много. — Гласът й го накара да се обърне бързо. Веждите му се свъсиха при звука на слабостта в гласа й.

Докосването на погледа й го накара мигновено да се втвърди в дънките, тялото му с нетърпение очакваше допира й. Но докато я гледаше да се раздвижва и долови мириса на физическата й болка, Танер разбра, че това не е опция в момента, не и докато тя не успее да отпусне все още натъртените си мускули.

— Има соли за вана в банята. — Мъжът тръгна към леглото, за да й помогне да слезе от него, въпреки съмнението в погледа й.

Скийм не беше свикнала някой да се грижи за нея, но, по дяволите, той пък не беше свикнал да се грижи за някого. В нейния случай изглежда сякаш не можеше да се сдържи.

— Ще се справя.

Защо, по дяволите, тя винаги се дърпаше от него? Постоянно се опитваше да се доближи до нея, а тя постоянно се отдръпваше.

— Сигурен съм, че можеш, но предпочитам да се уверя в това. — Танер се взря в тъмните й очи и видя реакцията й там, когато дланите му се плъзнаха бавно надолу по ръцете й. — Нямах намерение да бъда толкова груб с теб, когато те взех.

— Не се пречупвам лесно, Танер — увери го Скийм, като се отдръпна отново от него и тръгна към банята. — Предложението за солите важи за теб, обаче.

Танер я последва с усмивка на лицето си, докато я гледаше как се движи гола из пещерата. Очевидно не се притесняваше от голотата си и това му харесваше. Тя не се преструваше на срамежлива или сдържана. Тя беше самата себе си и нямаше намерение да се извинява за това.

Танер влезе в малката кухина, в която се помещаваше банята, протегна се под мивката и извади бутилка ароматизирани соли.

— Сестрите ми Шера и Даун обичат да държат миризливите си неща наоколо. — Отвори бутилката и я остави на шкафа до мивката. — Не бързай. Ще приготвя закуска, докато се къпеш.

— Значи е сутрин? — попита Скийм небрежно.

Устните му се извиха.

— Около десет часа.

Младата жена се вцепени, докато нагласяше температурата на водата, пълнеща ваната.

Въздъхна, когато от горещата вода започна да се надига пара.

— Кога възнамеряваш да ме пуснеш?

Скийм се изправи и се обърна с лице към него, дългата й коса падна през рамото й, обграждайки уникалните й черти.

— Това не е игра, Скийм. В мига, в който излезеш от тук, си мъртва и го знаеш. Баща ти няма да те остави да избягаш, а дори да го направи, Законът за Породите със сигурност няма. Без неговата защита ти ще бъдеш взета от Породите. А веднъж попаднала в Убежището, ще бъдеш поставена под Закона.

— Тогава защо си губиш времето така? — погледна го тя мрачно. — Объркваш ме, Танер. Какво искаш? Малко чукане, преди да ме предадеш на водача на Прайда си? — Ъгълчетата на устните й се извиха надолу тъжно. — Защо просто не го направиш? Престани да измъчваш и двама ни.

— Мислиш ли, че искам да те видя мъртва, Скийм? — озъби се той, вбесен, че тя приема смъртта толкова лесно. — Не загубих шибаното си време да те доведа тук, само за да те видя екзекутирана по Закона за Породите или от ръката на баща ти.

— Тогава защо си губиш времето? — Скийм отиде до мивката, взе бутилката със солите, след което се върна отново до ваната и изля малко количество във водата.

Тя говореше така, сякаш смъртта не означава нищо, сякаш животът й не струва, и това го вбесяваше.

— Можеш да предоставиш доказателства против баща ти — заяви той. — Убежището ще те защити, Скийм, за тази информация.

Младата жена замълча и прехапа устни, изражението й беше замислено, когато го погледна.

— Иска ми се да беше толкова лесно.

— Скийм, времето изтича — каза настойчиво Танер. — Не мога да остана вечно тук, както и ти.

— Тогава ме пусни. — Тя се обърна към шкафа, извади кърпи, гъба и бутилка душ гел от него и ги остави на малкия стол до ваната. — Отговорът е толкова прост. Не съм те молила да ме водиш тук.

— Искаш от мен да те оставя да умреш — изръмжа Породата яростно. — Би могла да живееш.

— Колко дълго? — Изражението й го разгневи. Равнодушно. Спокойно. Сякаш говореха за времето, а не за собствения й живот. — Ако наистина искаш да ме видиш в безопасност, тогава го докажи. Дай ми защитен мобилен телефон и ме пусни. Ще бъда в безопасност.

Думите й го подлудиха.

— Ти ли си шпионинът на Джонас в организацията на баща ти?

Танер видя как тя се напрегна и пребледнява.

— Имате още един шпионин в организацията на баща ми? — попита колебливо, дори уплашено.

Танер стисна зъби. Не можеше да подуши измама или вина, само страх.

— Довери ми се, Скийм — прошепна той.

— Първо ти ми се довери, Танер — контрира го тя. — Просто ме изведи оттук, остави ме достатъчно далеч от Койотите, които ме търсят, и ми дай мобилен телефон. Ще се свържа с теб в рамките на няколко часа.

Ако още беше жива. А нямаше много шанс за това.

— Мога да те защитя, по дяволите — изръмжа Танер. — Остави ми поне това.

В очите й проблесна нерешителност, примесена с надежда и страх, и лек проблясък на агонизираща болка.

— Не мога.

— Няма да им позволя да те убият. — Танер се изненада от това, че гласът му се повиши. Никога не го правеше. Той беше спокойната, игрива Порода.

Скийм го погледна с цинична усмивка, която му показа повече от всички думи колко малко му има доверие.

— Не мога да ти дам онова, което искаш, Танер. — Гласът й бе изпълнен с отчаяние. — Нямам го.

— Защо трябва да продължавам да ти казвам, че мога да подуша лъжите ти? — изръмжа той.

— Споменавала ли съм някога колко малко ми пука? — извика тя, лъжата беше очевидна не само в мириса й, но и в гласа и очите й. — Изглежда си жертва на погрешното схващане, Породо, че искам да играя тази малка игра заедно с теб. Е, не е така. Не съм те молила да ме водиш тук, не съм те молила да ме разпитваш. Всичко, което поисках, беше баня.

Тигърът, който Танер се бореше да държи под контрол, се събуди опасно бързо. Усещаше предупредителното ръмжене в гърдите си, активирането на допълнителните сетива, допълнителната решителност да не позволи някой да я нарани отново.

— Ти все още го защитаваш. — Танер стисна зъби при тази мисъл. — Това копеле те е биело, колко пъти те е погребвало жива, убило е детето ти. Наел е собствения си убиец да ти стане любовник и го използвал да намира причини да те наказва, а ти още го защитаваш?

Скийм се обърна отново към ваната и потопи ръка под водата, след което стисна ръба и се насили да вдигне крак през него.

Тя не издаде звук, но Танер видя неудобството, което й струва това усилие.

— По дяволите, Скийм, дори не можеш да ме помолиш за помощ ли? — Той я улови през кръста и я повдигна, докато се бореше с емоции, които никога не бе изпитвал през живота си. За първи път през живота си изпитваше страх. Без нейната помощ не можеше да я спаси.

— Ако имам нужда от помощта ти, ще те помоля. — Скийм се отпусна в горещата вода с тиха въздишка. Когато течността обгърна ханша й, тя вдигна косата си и я остави да се спусне от ръба на ваната.

— Скийм. — Танер се наведе над нея и я погледна заповеднически. — Дай ми нещо. Нещо, което да използвам, за да ти помогна. Не постъпвай така. Заради двама ни.

Устните й се изкривиха.

— Аз не означавам нищо за теб, Танер — каза тя тихо. — Ти дори не си част от уравнението.

Скийм видя как лицето на Танер се втвърди, очите му блестяха с почти неземна светлина, когато той се изправи и се взря в нея с хищническо намерение, което би трябвало да я уплаши.

— Няма да те оставя да умреш по този начин. — Гласът му беше гърлен, животински. — Няма значение, че си готова да умреш за онова копеле, което наричаш баща.

Танер се обърна и излезе от банята, като дръпна завесата зад себе си. Скийм затвори очи от яростта му.

Той беше добър, помисли си тя със съжаление, борейки се със сълзите си. Господи, нямаше да плаче заради това. Никога не беше плакала, когато й причиняваха кратка непоносима болка, допреди Танер. Не го правеше, защото емоциите я разкъсваха отвътре.

За първи път след Чаз искаше да вярва на един мъж. Искаше го толкова силно, че това я разяждаше отвътре, разбиваше сърцето й, унищожаваше част от съзнанието й, което не бе предполагала, че съществува. Мислеше, че е надраснала приказките. Но искаше фантазията, която Танер й предлагаше, толкова отчаяно, че я пронизваше като нож.

Беше загубила детето си, защото бе повярвала на един мъж. Беше му вярвала с цялото си сърце. Беше го обичала, пренебрегвала малките противоречия, които я предупреждаваха за предателството му. И сега беше на ръба да го направи отново. Да остави доверието и живота си в ръцете на друг мъж, който може да я предаде.

Душата й крещеше отрицателно. Но си спомни, че в мига, в който бе разбрала, че Чаз е помогнал на баща й да убие детето й, душата й бе крещяла същото. Можеше ли да преживее такова предателство отново?

Ако Танер беше невинен, тогава, след като научеше истината за това, което е направила, той щеше да я разбере. Това е любов, каза си тя. Той щеше да й прости, нали? Щеше да разбере защо е скрила факта, че работи за Джонас, че не може да му се довери, докато информацията, която има, не стигне до единствения човек, запознат с онова, което върши вече осем години.

Устните й трепнаха при мисълта за Лъвската порода със сребристите очи. Много, много малко хора знаеха тайните му. Тя беше един от тях. И защото ги знаеше, му имаше доверие. Той щеше да пролее всичката си кръв по най-болезнени начини, преди да предаде хората си. Или някой, който се опитва да им помогне.

Джонас беше единственият й шанс. Всичко, което трябваше да направи, бе да стигне до него. Не можеше да вярва на Танер, без значение колко я подтикваше вътрешния й глас. Без значение колко болка й причиняваше мълчанието.

Част от нея беше сигурна, че Танер не е шпионинът на баща й. Но имаше един мрачен глас в душата й, този, който я бе пробудил в деня, в който бе осъзнала, че любовникът й е помогнал да бъде унищожено собственото му бебе. Гласът, който й нашепваше, че Сайръс е манипулативен, пресметлив и зъл.

Породите бяха измамни, това беше част от обучението им. И обучението на Танер, дори на ранната му възраст, беше обширно. Сайръс беше част от него. Към днешна дата той все още контролираше повече от половината от Породите, които сам бе тренирал. Беше помагал и при Танер преди бягството от лабораториите в Ню Мексико. Може би все още имаше достатъчно власт над него.

Но защо изпитваше нужда да му се довери? Защо й беше толкова трудно да си спомни кой е той и какъв би могъл да се окаже?

Защото го обичаше. Защото той я бе докоснал отвътре, когато тя бе сигурна, че никога няма да бъде докосната там отново.

Защото част от нея вярваше толкова силно в него, че беше готова да му даде всичко, всичко, което поиска от нея, и да му се довери. С цялото си същество искаше това, но сянката на реалността продължаваше да й припомня за нероденото й дете. Продължаваше да й напомня, че единственият човек, който би трябвало да е готов да умре, е неговият баща. Мъжът, който бе помогнал да бъде убито.

Скийм можеше да си позволи да почака. Вярваше, че ако Танер я обича сега, ще я обича и после. Първо трябваше да стигне до Джонас. Времето изтичаше. Разполагаше само с няколко седмици, преди всичко да е готово за отвличането на сина на Калън Лайънс. Толкова малко време да се спаси едно дете.

Глава 13

Танер беше добър готвач.

Скийм остави вилицата си в чинията и пое дълбоко дъх, след което вдигна чашата и пое последната ароматна глътка кафе, която той беше оставил пред нея заедно с шунка, яйца, домашно приготвени бисквити и изненадващо добра царевична каша.

Никога не беше яла подобна каша през живота си, би сбърчила нос и би се изсмяла, ако някой предположеше, че тя ще яде подобно нещо. Щом бе успяла да оцелее след това малко предизвикателство, значи ще трябва да се научи да я приготвя.

— Още кафе? — Танер вдигна каната с кафе питащо.

— Да, моля. — Скийм отбягна погледа му, когато надигна чашата и отпи, прикривайки насладата си от вкуса му. Устните на Породата обаче се извиха разбиращо. Проклетото му обоняние. Вероятно можеше да подуши удоволствието й толкова лесно, колкото и лъжите й.

Скийм вдиша бавно, опитвайки се да не обръща внимание на другите неща, както и веселието му. Възбудата й, знанието, че той може да я усети. Колкото по-дълго седеше срещу него, толкова повече се увеличаваше тя. Зърната й се притискаха към тъмновиолетовото кадифено горнище, гърдите й бяха подути и чувствителни.

Между бедрата й клиторът й беше набъбнал, пулсиращ, а бикините й бяха влажни.

Болеше я за него. Имаше нужда от него. Никога, дори в онези първи бурни месеци с Чаз, не бе изпитвала подобна възбуда.

Ако оцелееше, животът без докосването на Танер щеше да е ад. Копнееше да усеща ръцете му по тялото й, устните му върху плътта й.

Скийм му хвърли поглед, когато той се облегна назад на стола си и отпи от кафето си мълчаливо. Не беше говорил много, откакто тя бе излязла от банята. Ленивата природа на тигъра се изявяваше сега. Блясък на веселие в очите му, лека усмивка на чувствените устни. Дългата му черна коса, изпъстрена със златисти кичури, падаше по раменете му и подчертаваше перфектно ангелските му черти.

Наистина изглеждаше прекалено красив за спокойствието на една жена.

Емоциите й, привличането й към него и необяснимият му глад към нея изваждаха на показ най-доброто у нея. Скийм трябваше да избяга. Веднага. Преди да я пречупи. Преди обещанията му и настояванията му да му се довери да разбият женското й сърце.

Трябваше да избяга днес.

— Къде е брат ти? — Скийм вдигна чашата и отпи отново, погледна го над чашата, докато се опитваше да отвлече вниманието му от себе си.

— Моят брат? — Танер вдигна едната си вежда в идеална дъга. И на нея й се искаше да може така.

— Кейбъл — произнесе напевно с лека подигравка. — Вие двамата обикновено сте си като сенки.

— И какво те кара да мислиш, че сме братя? — попита той любопитно и остави чашата си на масата.

Скийм въздъхна дълбоко.

— Забравяш, че Съветът разполага с пълното ти досие, Танер, не само с останките, оцелели след експлозията на лабораторията. Знам, че ти и Кейбъл сте еднояйчни близнаци. Няма нужда да ме лъжеш.

Танер преплете пръсти върху масата и се наведе бавно напред.

— И колко обширни са тези твои досиета? — попита той.

Скийм сви рамене леко.

— По някакъв начин базата данни на Съвета беше унищожена. Повечето от тези, които баща ми има, са от паметта, която не е много голяма. Но си спомням, че четох този файл веднага след като поех работата като негов асистент.

Очите му се присвиха.

— Файловете са били унищожени?

— Ти не знаеш ли? — Скийм вдигна вежди въпросително. — Реших, че Породите са открили начин да намерят шпионин в основната база данни на Съвета. Повечето от файловете за Породите са били унищожени преди няколко години, когато е пуснат вирус в мрежата. Съветът все още се опитва да се възстанови от това. Възхищавам се на онзи, който е успял да го направи.

Тя го беше направила с помощта на Джонас. Центърът в Швеция бе смятан за непробиваем, а компютрите им и архивните мрежи за недостъпни. Но те го бяха направили.

Танер присви очи.

— Нямахме представа колко са големи щетите.

— Беше катастрофално — въздъхна младата жена. — По някакъв начин някой е прикрепил вирус, който е съсипал всеки файл с разширение за Породите. Експлозията в помощното съоръжение, в което се помещаваха резервните копия, също беше разрушителна. Предполагахме, че е дело на Породите.

Джонас беше по-потаен, отколкото бе смятала. Веднага след като бе успял да прехвърли файловете от базата данни на Съвета, той бе пуснал вирус, който бе отнел месеци на компютърните специалисти там да го хванат. Дотогава всеки файл, който притежаваха, за Породите, както и резервните копия, бяха унищожени. Експлозията в помощното съоръжение също беше гениална идея.

— Значи нищо не е останало? — попита Танер тихо.

Скийм отново сви рамене.

— Имаше копия на твърди носители на някои файлове, но съдържат малко информация. Предимно статистики, генетичен код и т.н. Много снимки бяха изгубени. Те все още се опитват да съберат информацията.

Танер стисна устни.

— Знаехме за експлозията и за вируса, но нямахме представа колко са големи щетите.

— Вече знаеш. — Тя се усмихна. — Спомням си твоето досие обаче. Четох го няколко пъти, след като ти беше назначен за ръководител на връзките с обществеността на Убежището. Ти и Кейбъл сте създадени като близнаци, а след това сте разделени след първата си година за целите на обучението. Ако си спомням правилно, той не е съдействал много при обучението като теб.

Гърдите й се стегнаха, като си помисли колко неотзивчив е бил. Кейбъл беше ужасно малтретиран в германската лаборатория, в която бе затворен.

— Той беше полумъртъв, когато го открихме — проговори Танер. — Което ме кара да се чудя защо питаш за него. Баща ти беше начело на комисията, която решаваше живот или смърт, Скийм. Неговият подпис беше върху документа за отстраняването на Кейбъл.

— Но не и моят — посочи тя.

Не беше известена за заповедите, които бяха издадени въпросният месец. Ако знаеше, щеше да се постарае тази да бъде унищожена. Прилагането на смъртната присъда беше особено ужасяващ.

— Намерих го в онази яма — внезапно изръмжа Танер. — Полумъртъв, заобиколен от Породите, захвърлени заедно с него. Телата им вече бяха започнали да се разлагат. Почти беше обезкървен от разрезите, които му бяха направили.

Единственото, което бе спасило Кейбъл, бе фактът, че войниците бяха препълнили ямата с Породи. Гладките каменни стени бяха снабдени със смъртоносно остри ножове, които пронизваха произволно. Фактът, че той бе избегнал смъртоносния удар, свидетелстваше за обучението му. Беше успял да изчисли времето и посоката на всеки удар, докато други Породи са умирали около него.

Баща й бе помагал за проектирането на ямата. В началото беше създадена като тренировъчна яма, случайните удари на двуострите ножове бяха използвани за обучение и изпитване на Породите, на тяхната способност да усещат къде и кога ще ударят. Когато имаше една или две Породи едновременно в ямата, щетите бяха малки. Но след като решиха, че като средство за обучение ямата е неефективна, започнаха да я използват като средство за масово убийство. В това беше значително по-ефективна.

— Но е оцелял — напомни му Скийм, стягайки се при мисълта за ужасяващите престъпления, извършени спрямо тези невинни създания.

— И сега ти питаш за него. — Танер се облегна на стола си, скръсти ръце на гърдите си и се взря в нея с гневен блясък в очите си.

— Просто бях любопитна. Рядко може човек да ви види поотделно.

— Не искаш да знаеш за него, Скийм — почти изръмжа мъжът. — Омразата му към баща ти е по-дълбока, отколкото на другите Породи. Ще ти счупи врата, преди да успея да го спра.

— Какво значение има дали ще е той, или някой друг? — Скийм се изправи от стола си, вдигна чинията и чашата си и ги отнесе на мивката. — Забрави, че попитах.

— Готова ли си вече да ми кажеш защо баща ти иска смъртта ти?

Скийм знаеше, че ще повдигне този въпрос отново.

— Предполагам вярва, че съм го предала. Обикновено това е единствената причина да прибягва до такива крайности.

Тя измъкна ножа, който бе успяла да скрие в ръката си и го сложи зад гърба си, докато разговаряха.

— Той не ми поверява толкова информация, колкото смятате вие. Аз бях много малка брънка в цялата организация. Но знам достатъчно, за да се почувства неспокоен, неща, които се случиха напоследък.

— Като например?

Тя сви рамене и изобрази на лицето си подигравателна усмивка.

— Разни планове, които беше направил заедно с обществата за чиста кръв, няколко съобщения, които получи той при изпълнение на мисии на Убежището. Нищо прекалено уличаващо, но както казах, достатъчно да се почувства неспокоен.

Танер знаеше, че го лъже. Виждаше го в очите й.

— Това не ти помага. — Златните му очи, присвити върху нея, бяха изпълнени с подозрение, когато той се изправи.

Скийм пъхна ножа в колана на панталоните си и мушна ръце в джобовете си. Танер почти не забеляза движението, докато се изправяше и събираше собствените си съдове, преди да ги отнесе на мивката.

По дяволите, той трябваше да седне отново.

— Мисля, че вече ти казах, че нямам нужда от твоята помощ. — Но не беше така. Нуждаеше се от помощта му, от топлината му, от искрената му страст към нея. И това я съсипваше.

Скийм взе отново чашата с кафе, която беше оставила на плота, и се върна на масата. Секунди по-късно Танер направи същото.

Тя трябваше да избяга и да се свърже с Джонас възможно най-скоро. Трябваше да се отдръпне от Танер, преди да е откраднал душата й. Беше отчаяна, по-ужасена от себе си и собствените си емоции, отколкото от риска, който се готвеше да поеме.

Нуждаеше се от електронното дистанционно, което знаеше, че Танер носи. Трябваше да провери всеки ъгъл, всяка пролука и пукнатина. Някъде трябваше да има скрита врата, която дистанционното да задвижва.

Танер продължаваше да се взира в нея, блясъкът на златните му очи, изпъстрени със зелени точици, беше почти хипнотизиращ. Бенгалският тигър беше може би най-опасната Порода, което бе една от причините да бъдат създадени толкова малко от тях. По природа бяха измамно мързеливи и изглежда обичаха да командват. На учените им бе отнело десетилетия да манипулират генетиката на тигъра и бяха научили, че и животното, и Породата не са надеждни. В момента, в който решиш, че си опитомил един, той нападаше. Това ги правеше заплаха.

— Знаеш ли защо бях назначен за ръководител на Отдела за връзки с обществеността на Породите? — попита най-сетне Танер.

Скийм извъртя очи.

— Защото имаш външността на паднал ангел и светски маниери. Смятат те за олицетворение на онова, което Породите действително са: игриви, грижовни и заплашителни колкото едно котенце, мъркащо за внимание.

Танер изви устни в развеселена усмивка, опря ръце на масата и отново се наведе напред.

— Това е причината, разпространена сред обществото — каза тихо. — Поех работата заради тези неща, като и заради факта че обонянието ми е толкова добре развито, че мога да вляза в една стая и да дам на публиката онова, което искат да чуят. Това, което те смятат, че ще ги успокои. Мога да помириша повече от една лъжа, Скийм. Мога да помириша дори най-малката измама. И знам, че ти още ме лъжеш.

Младата жена го гледаше безмълвно, проклинайки собствената си слабост. Не точно го лъжеше. Просто не беше напълно честна.

— Мислиш ли, че наистина ще ти дам достатъчно, за да ти позволя да ме обесиш? — Това вече беше напълно честно.

Танер я гледаше напрегнато, толкова напрегнато, че Скийм се зачуди дали не вижда право в душата й.

— Не бих го направил. Довери ми се, Скийм. Позволи ми да ти помогна — каза той и сърцето й повярва. Умът й крещеше предупредително. Беше чувала тези думи и преди, от Чаз. Той се бе заклел, че ще я защити. Кълнеше се, че я обича. Че тя е неговият живот, неговата любов и всичко останало, но вместо това почти бе унищожил всичко, което е тя.

Трябваше да се измъкне оттук и да се добере до Джонас. Беше наложително, защото желанието й да се довери на Танер вземаше връх над необходимостта от предпазливост. Скийм се изправи на крака, за да прикрие нервността си, молейки се уханието на възбудата й и нервността да прикрият миризмата на ножа зад гърба й.

— Много си уверен в себе си. — Гласът й трепереше, когато тя заобиколи масата.

— Уверен съм в способността си да ти помогна, ако ми позволиш. — Той я гледаше, изведнъж изражението му беше станало сериозно, почти тъжно. — Но първо ти трябва да повярваш в мен, нали?

— Не се нуждая от помощта ти. — Пръстите й се плъзнаха нагоре по ръката му, когато той се облегна назад. Танер затвори очи, когато тя мина зад него. Пръстите й погалиха покритите му рамене, шията му, докато ритъма на сърцето й заплашваше да я задуши, а очите й внезапно се напълниха със сълзи.

Скийм се наведе и целуна мястото, където се усещаше пулса му, докато вадеше ножа от колана си. Ръката й трепереше, а една сълза се изплъзна от окото й.

Трябваше да го направи. Езикът й вкуси шията му, докато тя се тресеше, стиснала дръжката отчаяно. Ръката й се отпусна до тялото й.

Той щеше да се оправи. Породите оздравяваха невероятно бързо. Нямаше намерение да го убива. Знаеше къде да удари. Баща й я беше научил как да ранява и как да убива. Можеше да го направи. Лесно.

Бореше се да диша, докато вдигаше ножа, а Танер стоеше отпуснат пред нея с ръце на масата. Идеалната позиция. Ножът щеше да се плъзне точно под ребрата му, без да засегне далака.

Танер щеше да бъде обезвреден, докато тя върже ръцете му, а след това и раната. Щеше да оживее.

Направи го, изкрещя тя на себе си. Сега.

Ръката й трепереше.

Дъхът й секна от риданието, напиращо в гърлото й.

Това беше единственият й шанс. Трябваше да избяга, а той вече бе показал ясно, че няма да я пусне просто така.

— Направи го, Скийм — прошепна Танер нежно. — Побързай, красавице, преди да изгубиш кураж.

Той знаеше. Скийм щеше да замръзне, ако една тръпка не разтърси тялото й и едно ридание не се откъсна от гърдите й.

— Лесно е. — Гласът му беше невероятно нежен. — Ножът, който избра, е перфектен. Ако продължаваш да се колебаеш, ще стана нетърпелив.

— Ти, кучи сине — изкрещя Скийм, дръпна се назад и захвърли ножа. Сълзите вече се стичаха свободно, когато тя се олюля, гледайки как той наведе глава и я поклати бавно.

Танер стана от масата лениво и се обърна към нея, изражението му беше мрачно и изпълнено с тъга.

— Не е толкова лесно да убиеш, когато твоята ръка държи оръжието, нали? — попита той, тонът му беше толкова разбиращ, че стана невъзможно да спре сълзите си. — Ако искаш да ме убедиш, че си убиец, че хладнокръвно си работила с баща си толкова години, трябва повече да се постараеш.

Още едно ридание се откъсна от нея, когато той се приближи и се взря в нея с очи, изпълнени с толкова нежност, толкова емоции, че тя почувства как нещо в душата й се разкъсва — една рана, така дълбока и унищожителна, че коленете й омекнаха и тя се свлече на пода ридаеща.

— Трябва да ме пуснеш — проплака Скийм. — Изведи ме от тук, Танер, моля те. — Ако не го направеше, тя щеше да изгуби силата си, нямаше да бъде в състояние да сдържи повече желанието да му се довери.

Остави го да си мисли, че е клаустрофобия, тя можеше да се справи с това. Истината можеше да я погуби, можеше да я върне толкова бързо при баща й, а смъртта, която я очакваше там, нямаше да бъде безболезнена.

— Ела тук. — Танер коленичи до нея, вдигна я, притисна я към тялото си и я отнесе до дивана. — Ето тук. — Остави я да седне, след което отвори лаптопа, на който работеше. — Виж това, Скийм.

Екранът светна и се появиха шест малки прозореца.

— Това е районът около моята колиба на няколко мили оттук. — Танер посочи четири от екраните. — Какво виждаш?

Екраните бяха термоактивни и показваха тела, които се движат, и оръжия.

— Това са войници на Съвета, които ме търсят — каза й той. — Наблюдават колибата от няколко дни, надявайки се да те намерят. От Убежището докладват, че са пуснати няколко предавания от нашата комуникационна база във връзка с теб и задачите, които са извършени извън Убежището. Баща ти толкова те иска мъртва, че е накарал шпионинът си да работи извънредно, за да разбере дали Общността на Породите те търси или вече те има.

— Тогава защо те са тук?

— Защото всяка Порода в Убежището знае, че искам да те хвана. Шпионинът му също ще знае. И той го е уведомил, че ме няма в Убежището. Много малко хора знаят, че съм във ваканция тук точно сега. Ако излезеш оттук, баща ти ще те залови. И ще те убие. Повярвай ми. Мога да те спася.

Скийм се втренчи в компютъра, борейки се с желанието, с думите, които биха разкрили всичко.

— Той изпрати бившия ти любовник да те убие, Скийм. Уби детето ти, преди то да има шанс да се роди. Наистина ли искаш да умреш? — попита нежно.

Скийм поклати глава отчаяно. Опитваше се да се защити. О, господи, искаше да му се довери. Трябваше, но знаеше, че не може.

Едната й ръка се отпусна на корема й, докато си напомняше защо. Беше празна, животът й беше празен. Детето й беше изтръгнато от тялото й, а маточните й тръби бяха срязани, без да знае. Никога нямаше да зачене отново без разрешението на генерала. Винаги щеше да помни последиците, когато го направи.

Джонас я беше предупредил да не се доверява на никого, освен на него. Че дори той не може да гарантира за всяка Порода, докато не разкрие самоличността на шпионина, движещ се в техните редици. Беше я накарал да обещае. Да се закълне. Щом той не можеше да гарантира за Танер, как тя можеше да бъде сигурна?

Защото го обичаше, прошепна сърцето й.

И преди беше обичала, напомни й една тъмна част от душата й. Нима забрави до какво доведе това?

— Недей… — Скийм поклати глава отчаяно. — Нямам това, което искаш, Танер. Нямам отговорите.

— Скийм, помогни ми да те спася. Заради двама ни.

Тя вдигна поглед към неговия, чертите на лицето му се размазаха от сълзите, които още се стичаха от очите й. Защо не можа да го прониже? Беше убивала, независимо от това, което си мислеше Танер. Койотът, който я беше хванал да помага на друга Порода да избяга. Един войник, който бе влязъл в стаята й с намерение да я изнасили. Ножът беше предпочитаното й оръжие и знаеше как да го използва. По дяволите, знаеше как да убива, как да осакатява, защо не бе ударила този мъж?

— Няма спасение за мен — прошепна най-сетне тя, приемайки съдбата си. — Заради двама ни, Танер, спри да се опитваш.

Глава 14

Танер въздъхна уморено, придърпа Скийм в прегръдките си и я вдигна леко в скута си. Тя лежеше в ръцете му като бебе, бореше се с риданията си, а дъхът й пресекваше, докато сълзите напояваха ризата му.

Танер беше поел риск и го знаеше. Шансовете да забие ножа между ребрата му бяха високи. Прекалено високи. Сега можеше да кърви на каменния под, вместо да обвива ръце около нея и да я притиска към гърдите си.

Защо не кървеше? Почти беше сигурен, че тя ще опита да го намушка. Това, което го притесняваше, беше фактът, че в онзи момент едва не реши да я остави да го направи.

Тя трябваше да му има доверие. Нямаше достатъчно време да го спечели или да се надява на най-доброто. Имаше толкова малко време. И щеше да стане още по-малко, ако Калън или Джонас заподозрат къде се намира дъщерята на генерала. Танер не се притесняваше от никой друг, но Джонас беше по природа параноик, а Калън… е, той просто го познаваше. Не се съмняваше, че водачът на Прайда вече подозира какво е направил. Но какво ще реши да прави Калън, можеше само да се предполага.

— Никога не си имала проблем да сториш онова, което беше на път преди малко — промърмори Танер в ухото й. — Защо не можа да го направиш, Скийм?

— Не искам да умра в тези тъпи пещери. — Младата жена се опита да се отскубне от хватката му.

— Престани да се бориш с мен. — Танер я задържа по-близо, улови главата й с една ръка и притисна главата й към рамото си. — И спри да ме лъжеш.

— Не искам да ме прегръщаш — извика тя. — Не съм бебе. Не искам утехата ти. Искам да ме пуснеш.

Танер стисна челюсти, за да задържи разочарованието си.

— Видя ли онези войници на монитора, Скийм? Кого, по дяволите, мислиш, че търсят?

— Теб! — изкрещя жената. — Това е твоята шибана колиба, нали?

Танер се засмя.

— Хайде, скъпа, дори от Съвета са по-умни. Знаят какво ще причини смъртта ми на тяхната кауза. Не гледаш ли новините? Светът ме обича. Протестът срещу Съвета и групировките за чиста кръв ще бъде ужасяващ. Няма да посмеят. Тук са, защото подозират, че ти си при мен. Не защото искат мен мъртъв.

Беше забавно дори да си го помисли. Колко пъти се беше присмивал на войниците на Съвета, които го следваха всеки път, когато напусне Убежището? Колкото и да го мразеха, не можеха да го убият, нещо повече, не можеха да допуснат той да умре, не още. Не и докато обществената нагласа към него беше толкова висока.

Скийм отново започна да се бори, дъхът й пресекваше. Старанието й да сдържи сълзите си разбиваше сърцето му.

Уханието й, примесено с вина, страх, болка и копнеж, го накара да се сгърчи вътрешно. Не беше очаквал това, когато я отвлече. Как можеше да го разпали и да разбие сърцето му едновременно?

Караше го да чувства неща, които не бе изпитвал никога преди, и това го плашеше до смърт, когато имаше време да спре и да го обмисли.

Танер ухапа ухото й нежно.

— Наистина ли искаш да те пусна? Ти си изплашена, Скийм. Аз мога да прогоня страха ти.

Скийм се изсмя изненадано, почти цинично.

— Луд ли си?

— Водачът на Прайда ми казва, че съм. — Намести гърба й срещу себе си, както беше направил предния ден. — Искаш ли да изпробваш теорията му?

Шоколадовите й очи станаха почти черни, докато се взираха в него с объркване, страст и гняв, пръстите й стиснаха ръцете му, а устните й се отвориха леко, но достатъчно да накарат пенисът му потръпне в отговор.

— Ти си опасност за собствения си живот — изрече тя. — Откъде разбра, че няма да използвам онзи нож?

— Не знаех — призна той с лека усмивка. — Дори очаквах да го направиш.

Очите й проблеснаха гневно.

— Защо щеше да ми позволиш? Защо би направил подобно нещо?

Той протегна ръка и палецът му докосна бузата й, улавяйки една сълза. След това се замисли за няколко секунди. Как би могъл да обясни на нея, когато не можеше сам да си го обясни?

— Защото трябваше да разбера дали съм за теб нещо повече от похитител. — Погледът му се върна на нейния. — Защото ти си много повече за мен, Скийм, много повече, отколкото би трябвало.

Скийм преглътна тежко и погледът й се замъгли.

— Това е лудост.

— Да, така е — призна той с усмивка. — Но не по-голяма от тази.

Главата му се сведе към нейната. Трябваше да вкуси устните й, навлажнени от сълзите й. Сладко-соленият й вкус замая главата му като наркотик. Докосването на устните й по неговите като топъл сатен, езикът й като пламък, изпратиха импулси на удоволствие, което втвърди пениса му и стисна тестисите му.

Целувката й го разпали по-бързо и по-горещо от вулкан в момента на изригване. Беше като в центъра на пъкъла.

— Полудявах всеки път, когато виждах друг мъж да те докосва — изръмжа Танер до устните й, ръката му се вплете в косата й, за да я задържи неподвижно. Очите на Скийм се ококориха изненадано.

— Някой трябваше да наблюдава — ухапа леко устните й. — В случай че някой от вас заговори за бизнес в шибаното легло. — Улови долната й устна, подръпна я, прокара зъби по нея, докато Скийм присвиваше очи към него. — Полудявах — повтори той. — Всеки път, и лудостта продължаваше с дни.

Устните й трепереха.

— Тогава защо го правеше?

Танер не можа да се сдържи да не погали лицето й, да плъзне пръсти по деликатната й челюст.

— Защото не можех да понеса някой друг да го прави. — Щеше да се наложи да убие всеки, който се осмели да я види така. Гола, уязвима, протягаща се към нещо, които никога не откриваше. Беше го видял в очите й, това недоволство, тази нужда. Точно както се чувстваше душата му с всяка жена, с която бе бил.

— Защо това не те безпокои? — Той би бил бесен, ако научи, че личният му живот е бил поруган по този начин. Тя би трябвало да издере очите му, вместо да лежи в ръцете му и да се взира в него.

Не че яростта й щеше да постигне нещо. С неговия късмет само щеше да го възбуди още повече.

Скийм се усмихна смирено.

— Защото не си позволил никой друг да гледа. — Шепотът й го прониза. — И защото си бил ти.

И за първи път Танер спря.

— Защо това има значение, Скийм?

Тя поклати глава бавно, а ръката й се вдигна и се обви около врата му.

— Не знам защо има значение. — Тонът й беше толкова стоически, толкова мрачен, че сърцето му се сви. — Но има.

Тогава тя надигна глава, зъбите й уловиха долната му устна и я подръпнаха еротично.

— Ти каза, че си направил списък? — попита тогава.

Танер се усмихна бавно.

— Направих много списъци, красавице, и всички съдържаха начини, по които възнамерявам да те задоволя.

— Тогава ме задоволи, Породо — прошепна възбудено. — Покажи ми всичко, което съм пропуснала.

Звучеше като покана, като дръзко предизвикателство. Но той чу отчаянието в гласа й, видя го в очите й. Тя се нуждаеше от това толкова, колкото и той, да се загуби в удоволствието и топлината, която нарастваше с всяко докосване между тях.

Танер я вдигна на ръце и я отнесе до леглото, без да откъсва очи от нейните. Всичките му сетива бяха съсредоточени върху нея.

Тя беше объркана, отчаяна. Мъжът усещаше болката, бушуваща вътре в нея, желанието да разбере огъня, който се разгаряше толкова бързо между тях.

Защо тя не беше неговата половинка?

Танер я положи на леглото и се взря в нея, искаше да запамети чертите на лицето й, меката бледа кожа, тъмните шоколадови очи. Черната й коса, разпиляна около нея, виолетовото кадифе на дрехата й, шумоляща около крехкото й тяло.

От нея щеше да излезе идеална половинка. Със силна воля, страстна, издръжлива. Трябваше да бъде неговата половинка.

И щеше да бъде. Да вървят по дяволите науката и проклетите учени от Убежището. Това беше неговата жена и нямаше значение какво казва природата или кръвните тестове. Би дал живота си, за да я защити.

— Свали си дрехите. Бавно — каза Танер, гласът му беше дрезгав от силата на страстта и желанието му.

Скийм насочи ръцете си към ластичния колан на панталоните си, надигна ханша си и плъзна плата по чувствените извивки.

Коприненото й коремче се показа, леко заоблено и меко. Копнеещо за целувки. След това закръглените загорели бедра и непокритите блестящи гънки на женствеността й. Покритите с къдрици извивки бяха не само за целувки, а направо за изяждане.

— Имаш най-хубавото котенце, което някога съм виждал — каза Танер и въздъхна, когато Скийм най-сетне съблече напълно малките панталони. — Мога да прекарам часове да го поглъщам.

Погледна в очите й тъкмо навреме, за да види лумването на пламъка в отговор.

— Той никога не е правил това за теб, нали, бейби? — Пръстите му се заеха с копчетата на ризата му, когато нейните уловиха подгъва на блузата й. — Сейнт Маркс не е оценил това красиво котенце. Дарявал го е с едно близване и обещание, нали?

Ризата му падна на пода и той се зае с колана си.

— Ти си гледал — прошепна тя. — Как мислиш?

— Не мисля, бейби, знам, че той не знае как да оцени това, което има — изръмжа Танер.

Беше гледал тези записи. Сейнт Маркс не знаеше какво да прави с жена, която смята, че сексът е повече от сърбеж, който да се почеше.

Скийм вдигна блузата над гърдите си и през главата си. Очите й блестяха, тъмни и горещи, лицето й беше зачервено от вълнение. Почти толкова зачервено, колкото подутите гънки на хлъзгавото й влажно котенце.

Танер събу дънките си, след което се протегна надолу и издърпа чорапите си. Очите му не се откъсваха от тялото й. Чудеше се дали ще може да я гледа достатъчно дълго, без да се изненадва всеки път, когато види нещо, което бе пропуснал преди това.

Например копринения блясък в долната част на гърдите й. Зрелите извивки, нито прекалено пълни, нито прекалено малки. Сладки, малки разлики, които я показваха като възрастна жена във всяко едно отношение.

— Ще правиш ли нещо, или възнамеряваш да гледаш до утре?

Скийм беше нетърпелива в секса. Това бе едно от нещата, които Танер бе научил по време на наблюдението си. Но отново, Сейнт Маркс не правеше нищо, за да задържи интереса й.

— Не е нужно да мисля за това. — Мъжът се протегна, докосна бедрото й, после плъзна пръсти нагоре към копринената влага.

Там палецът му закръжи около малката набъбнала пъпка на клитора й, надничащ от копринените къдрици. Скийм потръпна от докосването му и пенисът му се втвърди в отговор.

— Не мога да дочакам да заровя устата си отново там. Предпочитам да те облизвам, вместо да дишам.

Краката й се вдигнаха и се разтвориха още повече, когато той отдръпна пръстите си и се качи на леглото. Миналата нощ беше рязък и груб. Това, това искаше да продължи. Искаше да я накара да свърши толкова пъти, че когато той свърши, тя да не може да прави друго, освен да трепери под влиянието на един оргазъм, който сякаш няма край.

— На първо място в списъка ми бе да усетя как свършваш около езика ми — изръмжа Танер, като коленичи между бедрата й и се наведе над нея. — И беше хубаво, Скийм. Много хубаво.

Взря се в очите й и се наведе над нея, отпи от устните й, докато пръстите й се движеха колебливо по раменете му. Тя винаги го докосваше колебливо. Сякаш не беше сигурна дали наистина иска да го докосне.

О, да, искаше го.

— Ела тук, захарче. — Танер се претърколи по гръб, повличайки я със себе си, и се ухили, когато тя го изгледа объркано. — Целият съм твой — изръмжа той, помогна й да застане на колене и мушна глава между тях. — И ти си изцяло моя.

— Танер, това няма да проработи. — Скийм не се наведе напред, както той очакваше.

Плъзна ръце нагоре по външната страна на бедрата й, извърна глава и я целуна точно над коляното.

— Пробвали ли сме го досега? — Прокара зъби по долната част на бедрото й и се усмихна на тръпката точно под кожата.

— Не харесвам тази поза. — Гласът й беше напрегнат и задъхан.

— Пробвали ли сме я преди? — попита Танер отново и я ухапа с достатъчно сила да я накара да простене.

О, да, това й харесваше. Вниманието му се насочи към другото й коляно. Скийм опря ръце на корема му.

— Аз съм пробвала преди — изпъшка тя. — И не ми харесва.

— Хмм. — Да, Танер си спомняше това. Не го беше ядосало особено, защото си спомни, че беше видял очите й. Сейнт Маркс беше неспособен. — Може би ще ти хареса повече с професионалист.

Танер вдигна глава, подаде език и облиза хлъзгавата цепнатина точно над него. Езикът му затрептя над чувствителната плът, преди да закръжи около клитора й с нежни, мъркащи докосвания. Скийм потръпна и изпъшка, когато ноктите му се плъзнаха по външната страна на бедрата й.

— Не мога да го направя — простена тя, когато той сграбчи бедрата й и отново удари с език по нежните гънки.

— Защо не можеш да го направиш, бейби? — Мъркането остана в гласа му. По дяволите, тя обичаше този звук, както и докосването на езика му, от което влагата се увеличаваше.

Танер се опита да измърка отново. Този път без думи. Само едно дълго, провлачено мъркане, когато притисна устни към подутите гънки.

— О, боже мой, Танер. — Скийм омекна, приведе се, главата й падна на бедрото му, а дългата й коса се разля по пениса и тестисите му. О, да, това му хареса, почти толкова, колкото усещането на дъха й по плътта му.

— Сигурна ли си, че не ти харесва, бейби? — Танер измърка отново, точно над клитора й и беше възнаграден от най-прекрасната гледка на света. Една малка, гореща капчица, която улови с езика си.

Но Скийм. Ах, неговата сладка малка Скийм не му остана длъжна при изтезанието. Малките й остри нокти се забиха във външната страна на бедрата му. Вдигна глава, отметна косата си зад рамото си и тя се плъзна по бедрата му като жива коприна. Горещият й дъх погали чувствителната главичка на пениса му.

По дяволите, беше хубаво. Бедрата му трепнаха в отговор и Танер простена. Но това не спря езика му. Той трептеше закачливо по гънките, ближеше и поемаше сладките капчици, блестящи по плътта й.

— Ммм, сладко. — Улови едната от нежните устни със своите и изсмука крема й, след което се премести, погали с език клитора й, докато мъркаше и търсеше още от нектара й.

О, да, ето го. Капки роса. Сладка, гъста, женска роса.

Танер се усмихна и облиза. Измърка върху плътта и получи още от амброзията.

Прекрасно.

Мъррр.

И Скийм експлодира.

Тялото й се изпъна нагоре и от устните й се откъсна приглушен вик, когато оргазмът започна да стяга всичките й мускули.

— Проклет да си! — Тя потръпна, бедрата й се стегнаха около главата му, задържайки го неподвижно. О, господи, трябваше да го задържи, докато ханшът й се извиваше, триейки влажната плът по устните и езика му, докато удоволствието пронизваше отново и отново клитора, вагината и утробата й.

О, това беше толкова хубаво. Никога не бе изпитвала нещо подобно. А в тази позиция изобщо. Танер се изсмя, ръцете му натиснаха бедрата й, за да се отворят и наведе глава да я погледне.

— Можеш ли да се мериш? — Гласът му съдържаше предизвикателство. — Аз по-добър ли съм от теб?

По-добър от нея? Той беше по-добър от фантазия. По-добър от вибратора й. По дяволите, да, беше по-добър от нея.

Но това не означаваше, че няма да опита. Не означаваше, че самата тя не знае някои номера.

Скийм потръпна, когато го чу да мърка отново. Това дяволско мъркане щеше да открадне ума й с това темпо. Не можеше да го позволи.

Тя се наведе напред и се разтрепери, когато езикът му отново удари хлъзгавата й плът. Никога през живота си не бе била толкова влажна, нито пък толкова отчаяна за усещанията, натрупващи се вътре в нея.

Тази поза винаги й беше неудобна. Досега. Сега, вместо напрежение, усещаше наслада и решителност. Решителност да дарява, както и да получава. Или поне да се опита.

Дебелият му дълъг пенис се надигаше до пъпа му, пулсиращ и туптящ, главичката във форма на гъба беше влажна от предеякулационна течност. Скийм улови копието и наведе глава.

Нямаше как да поддържа контакта с Танер, но за разлика с предишния й опит в тази поза, наистина не й пукаше. Пламъците се разпространяваха по тялото й и надделяваха над чувството й за честна игра. Ако Танер искаше толкова, колкото даряваше, тогава щеше да се наложи да се съгласи да не я докосва, докато тя го прави, защото докосването му беше разрушително.

Тя можеше да го вкуси все пак. Можеше напълно да се потопи в удоволствието, което той й даваше, чувствеността нарастваше вътре в нея. Гладът я връхлиташе толкова отчаяно, че тя не знаеше как да се бори.

Устните й обхванаха главичката на пениса му и я притеглиха вътре, вкуси необуздаността му във влажната есенция, която покриваше твърдата гладка плът. Усещаше страстта му, жаждата му в силния пулс на кръвта под пламтящата кожа и в дивото ръмжене, което завибрира от устните му към женствеността й.

Скийм потрепери от усещанията, предизвикани от този звук. Задъхваше се от усилието да диша. Бедрата й се наведоха още повече, тялото й изискваше повече, винаги повече.

Езикът на Танер потръпна, облиза я, плъзна се по плътта й с огнена ласка, която я остави задъхана, докато тя се опитваше, наистина се опитваше да му дари същото удоволствие, да подразни пениса му, да го засмуче в устата си и да изкуши самоконтрола му по същия начин, по който той изкушаваше нейния.

Но Танер я докосваше, поглъщаше я с гладните си устни и език, докато тя не потръпна над него, след което експлодира със сила, която накара гърба й да се извие, а от гърлото й да се изтръгне вик.

Удоволствието сякаш нямаше край. Рикошираше през нервните й окончания, клетка по клетка, и я остави да се гърчи. Изведнъж тя се оказа под, а не над него.

— Не мога да продължа — извика Скийм, пръстите й стиснаха раменете му, докато се взираше в него, разочарована от себе си и от това, че не му беше доставила удоволствие.

Усмивка разтегна твърдата линия на устните му.

— Бейби, ако можеше, значи не съм си свършил работата. — Зъбите му проблеснаха миг преди Танер да се намести между бедрата й и да се притисне към нея.

Зрението й се замъгли, а дъхът й секна. О, господи, беше толкова хубаво. Начинът, по който я изпълваше, притискайки се бавно, разтягайки чувствителната тъкан на вагината й, за да разкрие нервните окончания и ерогенните зони. Нежни места, които никога не беше знаела, че притежава.

И той ги погали. Движеше се навън и навътре, напред и назад, люлееше бедрата си срещу нейните, докато не я изпълни изцяло и я остави трепереща под тялото си.

— Господи, толкова си красива — прошепна тогава Танер, гласът му беше пресипнал и изпълнен със страст. — Толкова красива, че караш дъха на един мъж да секва, Скийм.

Скийм беше толкова близо до върха. Прекалено близо. Усещаше оргазма на една ръка разстояние, както и собственото си отчаяние да се гмурне в него.

— Ето така — простена той, като се отпусна на лакти, ръцете му обхванаха главата й, когато нейните стиснаха ханша му. — Харесва ми това, Скиймър. Много ми харесва.

— Убиваш ме — изскимтя жената. — Не ме дразни.

— Хубаво е малко дразнене, мила. — Той наведе глава и устните му засмукаха едното й твърдо зърно, а бедрата му се извиха и главичката на пениса му се потърка в нея, предизвиквайки малки тръпки, предвещаващи оргазма.

— Не така — удоволствието я погубваше.

Скийм потрепери под него, когато огънят прониза плътта й толкова прецизно, че тръпките я шокираха до дъно.

— Точно така, малката ми. — Танер продължи да извива бедрата си бавно. — Просто се отпусни. Не трябва да правиш нищо. Не се изисква мислене. Просто почувствай колко е хубаво.

Скийм се вторачи в него задъхана. Винаги се изискваше нещо. Поклати глава несъгласна, докато се бореше за достатъчно самоконтрол, за да направи нещо, каквото й да е, за да му върне услугата.

— Да бъда заровен вътре в теб е като да се потопя в чисто удоволствие — изръмжа той, като вдигна глава, очите му бяха толкова дълбоки, толкова блестящи, че й спряха дъха. — Чисто, горещо усещане, което ми открадва ума.

Страст, наслада и толкова много други неща бяха отразени в горящите дълбини, че я ужасиха от нуждата да отговори, да му даде всичко от себе си.

— Позволи ми да ти покажа удоволствието, Скийм. — Танер целуна устните й нежно. — Просто затвори очи. Затвори очи и ме позволи да ти покажа колко хубаво може да бъде.

Миглите й трепнаха да се затворят, но се отвориха отново. Тя му вярваше. А доверието беше опасно.

Танер се засмя и вплете пръсти в косата й.

— Предизвиквам те.

— Какво? — Скийм едва успяваше да следи мисълта му, едва разсъждаваше.

— Предизвиквам те да затвориш очи. Просто се отпусни и ме остави да те взема. Без задължения, Скийм. Без мислене. Просто чувствай, заради мен. Почувствай се хубаво заради мен, скъпа.

Тогава устните му покриха нейните, езикът му ги облиза, плъзна се между тях и преодоля и последната й съпротива. Ноктите й се забиха в кожата му и ханша му започна да се движи.

„Чувствам се хубаво“ не описваше усещанията, които изпитваше в момента. С всеки тласък на пениса му вътре в нея, той я изпълваше с луд екстаз, с унищожително удоволствие. Удоволствие, което щеше да я преследва и измъчва дори след смъртта.

— Точно така, скъпа моя. — Танер отдръпна устните си, когато тя започна да стене и вика от усещанията, които я връхлитаха. — Толкова си нежна и тясна. Толкова гореща. Мога да остана вътре в теб завинаги.

Скийм повдигна ханша си, за да се нагоди към ритъма му, да увеличи насладата, която нарастваше до такава настойчивост, че тя не можеше да лежи неподвижно.

Но не можеше да поддържа темпото. Ритъмът му се променяше — спокоен, след това бърз, после бавен.

Потта се стичаше по тялото й и Танер се плъзгаше по нея, галейки с изключителна прецизност чувствителната й кожа, докато пенисът му се тласкаше силно и дълбоко във вагината й.

Скийм умираше. Дойде й прекалено много. Прекалено много удоволствие. Прекалено много усещания. Трябваше да се отдръпне, нуждаеше се от поне малко контрол. Само малко.

— О, не, няма да стане — изръмжа Танер примитивно. — Не се стягай, Скийм. Бъди както досега.

Движенията му се промениха. Устните му захапаха нейните. Пръстите му стиснаха косата й и той започна да я обладава по-решително. Пенисът му се движеше навън и навътре. Галеше, изгаряше. Всеки тласък я издигаше по-високо, потапяше я във водовъртеж от усещания, което най-накрая, слава богу, завърши с експлозия с такава сила, такава дълбочина, че я запрати в един ад от невероятно, изгарящо чувство.

Когато се отпусна под Танер, тя почувства последният му отчаян натиск, преди той да се стегне и да се зарови толкова дълбоко вътре в нея, че едва не прониза душата й. Тогава усети как освобождението му, влажно и горещо, се плисва вътре във вътрешността й, а пенисът му потръпва и пулсира.

Тогава Скийм разбра, че никога няма да се освободи от него. Нуждата от това удоволствие щеше да я преследва, жива или мъртва. Нуждата от този мъж щеше да я преследва цяла вечност.

Младата жена се опитваше да си спомни как се диша, без да се задъхва, когато Танер се претърколи от нея и я придърпа към тялото си. Той също дишаше тежко, гърдите му се повдигаха и спускаха бързо. Зарови глава в косата й и я ухапа закачливо по рамото.

— Следващият път, когато ми извадиш нож насреща, ще те напляскам — закани се той.

— Напомни ми да го използвам следващия път. — Усмивка трепна на устните й, когато той я ухапа отново.

— Напомни ми да държа ножовете скрити — изсумтя.

Скийм поклати глава с тих смях, а ръката й се плъзна към долната част на корема й, където дълбоко под кожата си усещаше лека топлина. В утробата си. Погали мястото, докато огорчението се просмукваше в душата й при спомена за всичко, което бе загубила последният път, когато се бе осмелила да повярва на един мъж. При спомена за всичко, което щеше да изгуби, ако си позволи да повярва на този мъж.

Глава 15

Танер беше изчезнал точно навреме. Спането с един мъж ти помага да научиш много странни неща. Как реагира към теб дори в съня. Също така как реагира една жена към мъж, дори подсъзнателно.

На Скийм не й трябваше да се буди напълно, за да усети кога Танер става от леглото. За няколко дни беше забелязала, че разбира и кога той напуска стаята. Тя беше по-скоро заспала, отколкото будна, когато лампите пламнаха иззад затворените й очи и след това, също толкова рязко, угаснаха.

Определено не приготвяше закуска.

Да изплува от дълбокия сън, в който бе потънала след секс преживяването, не беше лесно. Особено след като знаеше, че той ще усети пробуждането й.

Така че тя задряма, правейки онова, което бе правила в годините, когато бе живяла в имението на баща си. Там патрулираха Койоти, а наказанията на генерала за излизане извън къщата след изгасването на светлините бяха жестоки.

Скийм пресмяташе времето на патрулите и се научи как да ги заблуждава. Мозъкът може да извърши невероятни неща, когато се налага. Беше се научила как да изпада в полубудно състояние, а мозъкът й да долавя всяко движение, всеки звук, всеки аромат, носещ се около нея.

Хората притежаваха определени животински способности. Можеше да чуе как Танер върви. Нямаше представа в кой тунел е влязъл, но няколко дълги минути по-късно, след като се бе облякъл и излязъл от пещерата, тя чу стърженето на камък. Звукът обаче беше толкова слаб, че изминаха няколко безценни секунди преди мозъка й да го разпознае и още по-дълго време да се насили да се събуди.

Скийм се плъзна от леглото, примигвайки от светлината, която пламна около нея, наведе се и взе дрехите си от пода.

Кадифените й панталони бяха от другата страна на таблата на леглото, а горнището в долния му край. Намери единия си чорап под леглото, а търсенето на другия я накара да стисне зъби от безсилие, преди да го открие пъхнат в долния край под матрака.

Танер наистина трябваше да започне да се отнася по-внимателно с дрехите й.

Младата жена обу чорапите и тръгна към тунелите. Усмивка изви устните й, когато откри онова, което търсеше.

Танер може да беше Порода, но бе забравил едно основно правило. Винаги внимавай с аномалиите. Беше пропуснал една. В каменния тунел имаше посипано малко количество пръст.

Там имаше леки следи от отпечатъци, толкова леки, че Скийм щеше да пропусне да ги забележи, ако предишният ден не бе открила едно малко фенерче, скрито в помещението със запаси.

Беше прекарала дни в претърсване на тунелите, един по един, проверявайки за купчинки пръст, разпръснати насам-натам или отпечатъци от стъпки.

Още един ден и бинго. Късметът й се усмихваше.

Това е денят за бягство, помисли си тя. Днес щеше да се измъкне оттук и да намери най-близкия телефон. Джонас сигурно чакаше обаждането й, вероятно вече знаеше, че нещо се е прецакало.

Скийм потисна съжалението си при мисълта да си тръгне от Танер. Особено по този начин. Но трябваше да намери Джонас и да му даде информацията, която имаше. После щеше да се оправи с Танер. Първо най-важното. Не можеше да се довери за това толкова лесно. Отказваше да си позволи да се довери толкова лесно.

След като се измъкнеше от пещерите, щеше да внимава да избегне Койотите. Те бяха около колибата, а Скийм беше проучила обстойно района, където се намираше тя през годините. Пещерите би трябвало да се намират далеч от този район, защото на Танер му отнемаше прекалено много време да се върне след излизането си от тях.

Ако не бяха… Скийм пое дълбоко дъх. Щеше да разплете това, след като открие ориентирите си и разбере местоположението си.

Младата жена прехапа устни и проследи пътеката, въпреки че беше едва забележима. На няколко пъти я загуби, и всеки път сърцето й се качваше в гърлото, когато страхът нахлуваше в организма й.

Трябваше да се измъкне и да намери Джонас, защото се закопаваше по-дълбоко, когато беше замесен Танер. Усещаше това. Само след няколко дни му беше дала всичко, което той иска и както поиска. И рискува всичко.

Беше влюбена в него.

Да приеме това беше най-трудното нещо, което някога бе правила. Защото не беше като обичта й към Чаз. С Чаз винаги нещо липсваше, нещо не беше съвсем цялостно.

С Танер нищо не липсваше и това я ужасяваше. Защото тя знаеше, че ако той бе използвал секса, за да я разпитва, тогава беше загубена. Щеше да се огъне и да му кажи всичко, което иска да знае.

Единственото, което той трябваше да направи, бе да й откаже един оргазъм. Да я накара да чака и да започне да я разпитва. Хората, които тя искаше да предаде, щяха да бъдат загубени завинаги, защото беше прекалено слаба.

Баща й беше прав последният път, когато я зарови. Беше прекалено слаба, за да живее. Прекалено слаба да оцелее в света, в който бе родена.

Скийм въздъхна уморено, без да откъсва поглед от леките следи от туристическите обувки на Танер през тунела, докато те не се промениха и спряха точно до каменната стена.

Очите й се присвиха. Танер не можеше да минава през стени, по дяволите.

Тя се протегна и прокара ръце по стената и се намръщи от усещането й. Приличаше на камък, почти се усещаше като камък, но определено имаше разлика. Ръцете й се придвижиха от край до край и пръстите й най-сетне откриха лека вдлъбнатина. Закачи пръстите си и дръпна. Остана изненадана от слабия стържещ звук, когато облицования с камък панел се плъзна и се отвори.

Това беше звукът, който беше чула, когато Танер излезе. Изкуствен отвор в стената, който тя не бе в състояние да открие. Беше тесен и къс, едва около метър и шестдесет висок и може би около метър широк. Танер сигурно трябваше да се обърне настрани и да се свие, за да мине през него, но вероятно го правеше бързо.

Скийм се поколеба там. Знаеше, че ще намери изход от другата страна, някъде. И трябваше да се насили да тръгне напред. С усилие поставяше единия си крак пред другия, със стиснати устни, и навлезе в тунела.

Усети как я пронизва съжаление, едно чувство на загуба. Запита се дали някога се е чувствала толкова сигурна, толкова в безопасност, както сега, в тези пещери, с Танер.

Знаеше, че не е. Беше открила убежище в прегръдките му, под земята, и да си тръгне от това беше изненадващо трудно.

Чувстваше се така, сякаш се откъсва от Танер. Сякаш с откриването на скрития панел тя го е предала. Не му се е доверила.

Скийм тръсна глава и се насили да продължи да се движи. Не го предаваше, уверяваше се сама. Спасяваше го. Ако той не беше шпионинът, тя спасяваше семейството му и неговият племенник по Прайд. Не беше предала никого, освен Сайръс Талънт, а Бог знаеше, че той заслужава предателството.

Скийм покри с длан долната част на корема си. Усещаше леко парене там, една топлина, която беше започнала да става осезаема предишния ден и изглежда не изчезваше.

Разбира се тя и Танер се бяха чукали като животни. Това би могло да обясни дискомфорта й. Тялото й не беше свикнало на тласъците, които бе поело. А тласъците й харесваха. Жадуваше за тях. Нуждаеше се от тях.

Горчива усмивка изви устните й. Никога не бе изпитвала удоволствието, което бе познала с Танер — бурно, горещо като ада и всепоглъщащо. Не беше правила секс с него. Не го беше чукала. Беше правила любов с него и го знаеше.

Всяко докосване, припомни си тя. Всяко вкусване, всеки един малък ръмжащ звук, който той издаваше, тя ги обичаше. Приличаше на нещо средно между ръмжене и мъркане, когато бе раздразнен от нея понякога, но най-често, когато изпитваше удоволствие от нея. А тя знаеше, че е изпитал удоволствие.

Подозренията й, че Танер може да е в съюз с баща й, винаги я разколебаваха. Скийм знаеше, че той трябва да бъде с нея. Можеше да го усети в него, да го види в напрегнатата, опъната като струна сила на тялото му всеки път, когато той се сдържаше и й позволяваше да го докосне.

Боже, какво правеше тя? Убеждаваше се сама, дори когато свободата беше толкова близо, че може би той я обича. Поне мъничко?

Беше готова да заложи живота си и живота на толкова други хора за едно „може би“.

Вкусът й за мъже не струваше и го знаеше. Първият й любовник, Чаз, беше наемен убиец. Вторият не беше много по-добър. С тази разлика, че не беше част от организацията на баща й. Само искаше да бъде. Третият. О-о, третият беше истински победител. Беше се запознала с него в един от клубовете, които посещаваше, и се оказа федерален агент под прикритие. По-точно женен федерален агент под прикритие.

Сайръс наистина се зарадва да я накаже за това. Поне не беше убил агента. О, не, Сайръс Талънт не убиваше полезен талант. Не, жененият агент продължаваше да бъде изнудван от генерала.

Беше имала още двама любовници, кратки афери с мъже, за имената на които се опитваше да не си спомня. Симпатични, обикновени мъже, чиято спасителна грация беше тяхната топлина. За няколко кратки седмици Скийм им беше позволила да я стоплят.

Тунелът направи завой, после още един. Колко далеч водеше този проклет подземен път? Скийм имаше чувството, че ходи от цяла вечност.

И всяка стъпка болеше повече. Колкото повече се приближаваше до това да избяга от Танер, толкова повече болеше. Една физическа, изгаряща болка в средата на гърдите й.

Здравият й разум крещеше на шепнещия, романтичен слаб гласец, който я увещаваше да се върне. Обратно в леглото. Да чака Танер. Той просто проверяваше войниците, обикалящи около колибата му, това шептеше непознатия глас в главата й.

Глупачка, млъквай, крещеше здравият й разум. Той вероятно докладваше на баща й дори и сега.

Но той не те нарани. Грижеше се за теб.

Той иска отговори, не старият ти задник.

Скийм въздъхна. Почувства се стара. Толкова стара, че на моменти чувстваше душата си изсъхнала, суха.

Докато Танер не я докосна.

Тунелът направи още един завой и Скийм видя изхода. Там, закрепена върху камъка, имаше метална стълба, водеща към тавана и една малка вдлъбнатина, която приличаше на каменен капак.

Свобода.

Една сълза се откъсна от очите на младата жена.

Скийм изтри сълзата бавно и потърка пръсти, размазвайки признака на слабост. Вдигна поглед към изхода. Беше време да се изправи пред съдбата си. Орис. Карма. Каквото и да беше, беше време да плати за животите, които баща й бе отнел.

Не беше ли написано в Библията? Нещо за сина, който плаща за греховете на баща си? Е, тя не беше син, но беше единственото дете, способно да плати.

Скийм се хвана за стълбата, изкачи се и използва дланта си да избута камъка над нея настрани.

Свобода.

Тогава защо го чувстваше по-скоро като завръщане в плен?

— Танер, синко, имаме проблеми.

Танер клекна зад Джакъл и Кейбъл. Присвитите му очи пронизваха ранната сутрешна мъгла, вдигаща се от обградената със скали долина, за да потърсят високия хребет, на който се издигаше колибата му.

— Какво правите вие двамата тук? — промърмори той, очите му проследиха изящния танц между шестимата войници на Съвета и четиримата агенти на Породите, които се движеха около малката сграда на няколко километра от пещерата.

— Проверяваме някои неща — отговори по същия начин Джакъл. — Очаквахме войниците на Съвета да наблюдават колибата. Не очаквахме хората на Джонас също да са тук.

— Той знае ли, че сте тук? — Танер беше осведомен, че Джонас им е наредил да останат в готовност. Часове по-късно Кейбъл му беше показал среден пръст и бе излязъл от Отдела. Джакъл го последвал с усмивка, разказа Кейбъл.

— Той не би трябвало да знае, мамка му — изръмжа Кейбъл. — Първо отидохме в Убежището и после се измъкнахме оттам. Между другото, Калън каза, че ще ти срита задника, когато се върнеш.

Танер изсумтя, смъкна от лицето на Кейбъл мултифункционалните очила за близко разстояние, използвани при наземни битки, и ги сложи на своето.

Мамка му. Войниците на Съвета и агентите на Породите, и двата екипа се преструваха, че не знаят за присъствието на другия.

— Лудост — промърмори Танер. — Какво, по дяволите, става?

— Екипът на Съвета е съставен от шестима от най-добрите им войници — прошепна Джакъл. — Мъже, които викат само при екстремни обстоятелства, защото те са готови да предадат майка си и баща си за службата. Породите, които си играят с тях на криеница са част от онова, което Джонас нарича Алфа екип. Те са най-добрите от най-добрите. Джонас избира всеки от тях лично.

— Другата половина от екип Алфа е концентрирана около комуникационния център на Убежището. Част от оборудването, което използват, определено не е стандартно.

— Като например?

— Например преносимите локатори и транслатори с малък обсег. — Кейбъл се втренчи в него. — Подслушват всяко шибано послание, което пристига или се изпраща, и Калън не е уведомен за него. Това оборудване дори не е от R&D^[3], последно така чухме.

— Ако те са всичко това, което твърдят, тогава могат да бъдат програмирани за специфични думи и фрази, докато следят всяка проклета честота, позната на човека — продължи Джакъл.

— А какво знаете за криптирането? — Танер знаеше, че съобщенията, изпращани от Убежището до Талънт, бяха сложно кодирани.

— Всичко, което ни трябва, са ключовете за криптиране — каза Джакъл. — И се обзалагам, че изпращат нещо и от тук. Твоята принцеса има ли предавател?

— Не е възможно — Танер поклати глава. Знаеше, без сянка на съмнение, че нищо не е излязло от онези пещери.

— Съгласен съм. — Гласът на Кейбъл беше по-тих и от шепот. — Кажи ми как е партито тук?

— Те знаят за пещерите — предположи Джакъл. — Това е единствената причина двата екипа да се въртят наоколо. Очевидно търсят едно и също нещо.

— Джонас отиде в Убежището по-миналата вечер — каза Кейбъл замислено. — Можеше да се чуе как си ръмжат двамата с Калън и почти нищо друго.

Танер трепна.

— Търсят я. — Прокара пръсти през косата си грубо. — Мога да разбера защо го прави Талънт, но Джонас?

Кейбъл го погледна разтревожено.

— Тук се случва едно дяволско претоварване на сили, Породо — каза Джакъл и въздъхна. — Как ще играем?

Джакъл се обърна да го погледне. Белегът, който започваше от слепоочието, минаваше през окото и носа му, след това надолу по другата му буза, му придаваше брутален вид. Сините му очи, толкова тъмни, че изглеждаха почти черни, и дългата до раменете черна коса не подобряваха вида му.

На тридесет и девет години той продължаваше да се кълне, че ще пенсионира, но погледът му заблестяваше от радост само при мисълта за залавянето на войниците на Съвета, расисти и техните наследници пуристите.

Танер отвори уста да отговори, когато безшумната аларма завибрира на колана му.

— Пробив — изсъска той.

Войниците на Съвета и агентите на Породите бяха забравени. Тримата мъже се обърнаха и се сляха с гората, тичайки обратно към скалите и пещерите.

Скийм търсеше проклетия изход всеки ден, откакто бе там, и Танер го знаеше, но не вярваше, че ще може да го намери. Не вярваше, че има желание да го намери. И дори да го направи, той се стараеше никога да не минава през един тунел два пъти, както и да е сигурен, че тя спи всеки път, когато излиза.

Това означаваше, че най-вероятно някой друг е успял да открие скрития вход.

А Скийм беше беззащитна.

Глава 16

Това едва ли можеше да се нарече дневна светлина. В гора ли се намираше? Трева, дървета, пръст с буболечки и лигави горски неща?

Иииу.

Скийм стоеше с отвратена гримаса на тесния вход на пещерата и се загледа в мъглявата, изглеждаща мокра земя отвъд.

Това не беше смогът, с който можеше да се справи. Беше свикнала с него. Но това беше влажна мъгла, висяща във въздуха и мокреща всичко, до което се докосне.

И имаше птици. Не гълъби. Чудеше се дали птиците наистина се изхождат на главата ти просто ей така. Беше чувала това някъде. В момента не можеше да си спомни точно къде.

В мига, в който излезеше от тесния отвор на пещерата, чорапите й щяха да се съсипят непоправимо. Никога нямаше да се изчистят. Влагата щеше да съсипе красивата й кадифена пижама, а тя наистина беше любимата й. За съжаление нямаше нищо подходящо в багажа си.

Намираше се в истинска проклета гора. Отне й няколко минути, но разбра, че се намира на няколко километра от колибата на Танер. Достатъчно далеч, че Койотите да не разберат, че е в непосредствена близост. Те не бяха в района на пещерите според Танер, а около колибата. И посоката на вятъра беше с нея. Духаше откъм колибата и надолу към долината. И Скийм трябваше да излезе.

Знаеше посоката, по която да стигне до главния път. На този път имаше няколко къщи. А тя се намираше на най-много половин час от една от тях.

Просто нямаше друг начин. Щеше да се наложи да върви през гората. По дяволите, добре че не знаеше къде се намира, преди да се опита да избяга. Може би щеше да е по-добре да беше останала в удобното, топло легло на Танер.

При тази мисъл устните й се извиха подигравателно. Знаеше много добре, че бягството е прекалено важно, но беше наистина приятно да си помисли друго. Да направи първата стъпка не беше толкова трудно. Може би.

Кого заблуждаваше? Не се разбираше особено с природата. Харесваше циментовата джунгла. Вашингтон и Ню Йорк бяха перфектните хабитати за нея. Сайръс предпочиташе имението си в Пенсилвания, но дори то беше грижливо озеленено, с всички модерни удобства и се намираше точно на границите на един много добре населен град.

Скийм се съмняваше, че има поне един „Старбъкс“ на стотина километра в радиус от това място, да не говорим за истински град. Но всичко, от което се нуждаеше, беше телефон. Най-много половин час и щеше да го има.

Добре, нямаше избор. Танер рядко се застояваше повече от няколко часа и скоро щеше да се върне. Трябваше да намери телефон, преди той да го направи.

Надникна отново навън.

Извади единия си крак и стъпи извън пещерата. Веднага направи отвратена гримаса, когато стъпалото й влезе в контакт с нападалите листа, тревата и пръстта, наслоени по земята.

Чорапът й веднага се намокри.

Това нямаше да е приятно.

Скийм пое дълбоко дъх и се насили да изтласка камъка, прикриващ отвора на пещерата, след което пое по едва забележимата пътека, водеща нагоре.

Пещерите бяха долу. Със сигурност никой не живееше на дъното на тази мръсотия, а и тя не можеше да види нито една къща. Трябваше да се намират нагоре. Просто. Можеше да го направи. Само трябваше да се изкачи нагоре.

Да върви нагоре, поправи се тя.

Жалко, че нямаше асансьор.

— Мамка му. Намерила е изхода. — Танер огледа входната пещера, подуши уханието на Скийм, решимостта й, колебанието й, съжалението й. Миризмата беше свежа и силна. — Не може да е далеч.

— Да, и върви като сумо борец — изръмжа Джакъл. — Излез там и я намери, докато аз почистя следите й. Обзалагам се, че всяка Порода, войник на Съвета и агент са уловили миризмата й досега.

— Кой се нуждае от миризмата й? Можеш да чуеш нарушение във въздуха — отсече Кейбъл и хукна след Танер.

И Джакъл беше прав, Скийм беше направила голяма бъркотия, докато се изкачва по планината. Накъсани листа по земята, смачкана трева, където се е подхлъзнала, начупени клонки, листа и къпина. Почистването и запазването на проклетия вход в безопасност щеше да е доста трудно.

Щеше да й напляска задника.

— Връщай се при Джакъл — обърна се към Кейбъл и изръмжа, когато той го настигна. — Искам двамата да прикриете миризмата й от Съвета и агентите. Не ми пука как ще го направите.

Танер не можеше да изправи Кейбъл и Скийм лице в лице. Не още, не и преди да успее да се справи с животното, виещо вътре в него.

Когато Кейбъл се обърна назад, Танер вдигна глава, подуши въздуха и тръгна нагоре. Сурова усмивка изкриви устните му. Щеше да бъде по-трудно на Породите на Съвета или тези на Джонас да доловят аромата й по този начин. След като я върнеше в пещерите, входната пещера щеше да бъде дезинфекцирана, а миризмата й разпръсната. Дори Кейбъл не би могъл да каже къде е тя, ако не знае. Каменният капак покриваше идеално входа и нищо, нито миризма, нито звук не показваше какво се крие под скалата.

Просто трябваше да я върне обратно в пещерите.

Скийм се влачеше по едва забележимата пътека нагоре в планината, като държеше главата си наведена, за да предпази очите си чисти. Това беше грешка. Всичко вътре в нея крещеше тази думи.

Да изостави Танер не беше решение. Да му се довери. Това беше отговорът. Колкото и нелогично да изглеждаше, колкото и подозрителна да беше към него, всяка частица от съществото й плачеше за него.

Трябваше да му се довери.

Скийм стигна до един равен участък, спря и избърса потта от челото си, след което облегна гръб на едно дърво и се загледа в проблясващото небе в далечината.

Не искаше да върви по-нагоре.

Погледна към долината отдолу и въздъхна уморено. Беше се уморила да се бори. Да се бори с нуждата от Танер, с чувствата си към него. Беше се уморила да бъде сама. Толкова сама, че вече нямаше вяра, не можеше да се смее и обича.

Трябваше да се бори да запази онова, което Танер като че ли й предлагаше. Безопасност. Сигурност. Обич. Може би неговата обич. Достатъчно голяма може би, че да я накара да се обърне и да се втурне обратно при него. Точно сега.

Скийм се оттласна от дървото, обърна се и се изправи лице в лице със смъртта.

— Тъпа кучка. — Дог, най-безмилостния кръвожаден войник на баща й, се подаде иззад масивния камък до нея. Жестокото му лице беше подчертано от стоманеносиви очи, устните му се изтеглиха назад в ръмжене, а извитите кучешки зъби проблеснаха на слабата слънчева светлина на утрото.

— Кученце — сопна се Скийм. Не показвай никакъв страх. Беше научила това преди много време, когато дойдоха домашните любимци на Сайръс.

Устните на Дог трепнаха. Винаги правеха така, секунди преди самодоволна усмивка или злорадо задоволство. Той буквално беше главното куче в организацията на баща й. Контролираше Койотите и задачите им, както и подготовката за тях.

Той беше зъл като баща й и два пъти по-опасен.

— Сигурно ти харесва да бъдеш погребана жива.

Сивите му очи непрекъснато сканираха, оглеждаха, ноздрите му пламтяха, докато душеше миризмите около тях.

Къде, по дяволите, беше Танер? Скийм нямаше да откаже малко помощ.

— Дава ми време да размишлявам — каза тя саркастично, като отстъпваше назад почти сковано. Коленете й направо трепереха. Как от всички Породи на баща й трябваше да се изправи точно пред тази.

Вместо да я последва, Дог приклекна и присви очи към нея. Метър осемдесет и пет висок, мускулест, той би изглеждал внушителен, ако не бяха стоманеносивите му очи и черната коса със сиви кичури. Говореше се, че той е най-безмилостния Койот, създаван някога от Съвета.

— Ако те оставя жива, първо ще те изчукам, преди баща ти да те зарови. — В усмивката му имаше подигравателно задоволство. — Но първо трябва да те изкъпя. Вонята на котка дразни сетивата ми.

Разбира се, че ще бъде заровена първо.

— Ти можеш да чукаш? — Скийм отвори широко очи подигравателно. — Откога Сайръс е спрял да кастрира малките си домашни любимци?

Дог стисна устни.

Това беше една от любимите мерки за контрол на генерала.

— Не съм дошъл от основните лаборатории на Талънт, момиченце — изръмжа той. — Забравяш това.

Добре, грешка от нейна страна. Може би Дог все още притежаваше мъжките си атрибути. Което само го правеше още по-опасен. И беше прав, не дойде при баща й от контролираните от него лаборатории. Беше дошъл от самия Съвет. Кой и в какво го е дресирал, никой не знаеше, поне не и Сайръс, но не можеше да се отрече, че е един от най-опитните убийци, създавани някога.

Скийм отстъпи още една крачка. Бягството нямаше да й донесе нищо добро.

Можеше да се окаже лоша идея. Много, много лоша.

— На татенцето ти няма да му хареса цялата тази миризма на Порода по теб. — За нейна изненада, Дог бръкна в джоба на ризата си, извади една малка пура и я запали, след което се изправи.

— Баща ми не е Порода. Не може да ме подуши. — Скийм отстъпи още малко.

Със сигурност Танер се е върнал вече в пещерите и е разбрал, че е изчезнала. Щеше да я последва. Трябваше да е тук някъде.

Тя се огледа трескаво.

— Тц-тц, малка принцесо — промърмори Дог. — Значи искаш да ми кажеш къде се криеше цяла седмица? Може би ще успея да уговоря татенцето ти просто да те застреля, вместо да те оставя да умреш в ковчега отново. Този път завинаги.

Гласът му беше студен, брутален. Боже, мразеше го. Беше го виждала как влиза спокойно в стаята и извива врата на един от войниците на Сайръс само защото се грижи небрежно за оръжията си.

И се беше насладил на това. Скийм беше видяла удоволствието в очите му, в суровата гримаса на лицето му. От този ден нататък се беше постарала да не присъства на друга оперативна среща.

— Не ми отговори. — Гласът му се понижи опасно.

— О, тук и там. — Жената махна с ръка, обхващайки гората. — Всички дървета си приличат, нали знаеш.

Защо не беше взела един от онези кухненски ножове със себе си?

О, да, защото мислеше, че Танер ще я спре. Така беше. По някаква причина мислеше, че той е Супермен.

Устните на Дог се извиха, когато той се огледа наоколо.

— Да, предполагам, че е така. — Той дръпна от пурата и издуха няколко кръгчета дим, преди да се обърне към нея.

Не направи опит да скочи към Скийм. Тя наклони глава и го погледна любопитно, когато той отново погледна надолу към пътеката, по която беше дошла.

— Здравей, Танер — провлече Койота.

Скийм се обърна и се блъсна в широките, толкова познати гърди. Сърцето й заби по-бързо, пръстите й стиснаха плата на ризата му и от устните й се откъсна тих вик.

Тя се опита да се покатери по него.

Ръката на Танер се стегна около нея, мускулите му се свиха, позволявайки й почти да се качи върху него в стремежа си да се скрие от чувството на опасност, което я задушаваше.

— Ще ти напляскам дупето — изръмжа в ухото й. — Знаеш това, нали?

— Обещания, обещания. — Скийм се вкопчи в него като пиявица и нямаше намерение да го пуска. — Просто ме измъкни от него. Ще бъде добре.

Силната му ръка я обгърна и я задържа до гърдите му, позволявайки й да поеме от топлината му, от усещането за сигурност, от защитата. Скийм трепереше и бе толкова дяволски щастлива да го види, че трябваше да примигне няколко пъти, за да сдържи сълзите си.

— Колко са с теб? — чу Танер да пита Койота.

— Половин дузина. Поех разузнавателна позиция — отговори Дог с нотка на веселие.

— Колко Породи?

— Само аз — отвърна той. — Разкарай я от тук, преди твоите агенти да започнат да разследват грохота и тропането в гората. Не си ли й казал как се носи звука по тези хълмове?

Скийм обърна глава бавно и присви очи.

Дог не извади оръжието си. Облегна се на скалата, наслаждавайки се на пурата си, и приличаше на човек, излязъл на приятна, спокойна разходка из гората.

— Тя също ли е на Джонас? — попита Танер.

Скийм предположи, че говори за нея.

— На този въпрос може да отговори само Джонас — сви рамене Дог. — Аз не принадлежа на никого, котарако. Не прави тази грешка. — В гласа му прозвуча лека заплаха. — Просто не виждам причина да я измъчвам допълнително. Ако можеш да я спасиш от самата нея, тогава дано имаш достатъчно сили. Спестяваш ми труда да изпращам куршум в главата й. — Усмивката му беше жестока.

Танер изръмжа и това не беше тихото, мъркащо ръмжене, което използва за нея. Това носеше истинска заплаха.

Дог наклони глава бавно, след което обърна гръб на Танер и тръгна нагоре по планината.

— Побързай, котарако — предупреди го спокойно. — Добрите ми намерения не продължават дълго.

Когато Дог се обърна да погледне, двамата бяха изчезнали.

Поклати глава бавно, стисна пурата между устните си и пое обратно към върха на скалата. Нямаше начин да зърне копелето отново. Танер познаваше тези планини както повечето мъже познаваха телата си. Но можеше да опита. Намирането на скривалището на Породите щеше да бъде черешката на тортата. Шефът му го търсеше от години.

По дяволите, каквото и да се случваше в тези планини, беше на път да стане грозно. Ако не грешеше, Скийм Талънт и Танер Рейнолдс бяха чифтосани.

Ароматът на чифтосването изпълваше въздуха като лека, опияняваща напитка. Беше едва доловим, почти незабележим, но не можеше да се сбърка. Тя беше половинката на Танер. А чифтосаните Породи бяха смъртоносни. Бяха много по-опасни от останалите, и Дог имаше причина да знае това.

Мамка му, нещата ставаха все по-дълбоки. Дог се молеше да успее да се предпази от потъване в тресавището. Държеше на топките си, както не държеше на нищо друго. А шефът му не би имал проблем да му ги резне, ако нещо се случеше на това момиче. Няма проблем изобщо. Неговият шеф, Болън, не беше човек, когото да искаш да ядосаш. А шефът на Болън, Джонас Уайът, беше още по-опасен. По дяволите. Лайната ставаха все по-дълбоки напоследък. Много по-дълбоки.

Глава 17

Танер не си направи труда да я преведе през гората. В мига, в който Дог им обърна гръб, той я метна на рамо и започна да се движи. Скийм не посмя да извика или изписка. Беше усетила напрежението между двамата мъже, аурата на опасност и смъртоносно намерение. Реши да запази протестите си, докато двамата с Танер не влязат в малката пещера с каменния капак към тунелите.

Не можеше да разбере защо Дог ги беше пуснал просто така. Беше объркана. Дог не показваше милост и никога не проваляше мисия. Никога. Досега. Просто ги беше пуснал, без да има опрян пистолет в главата.

— Не казвай нито дума — изсъска Танер, когато я пусна да стъпи на крака, носът му почти докосваше нейния, а златните му очи блестяха с потиснати пламъци. Скийм можеше да се закълне, че вижда червени петна вътре в тях.

Тя кимна бавно с ококорени очи и затаи дъх от необичайното явление. Никой никога не бе съобщавал на Съвета, че е виждал Танер разярен. Игриво смъртоносен, ако изобщо съществуваше подобно понятие. Това можеше да опише Танер. Но никога наистина ядосан. Никога вбесен. А сега беше разярен.

Ръмжейки, той се обърна, сграбчи китката й и я дръпна към отворения вход на пещерата.

— Долу — посочи в дупката.

С удоволствие. Нямаше нужда да го казва два пъти. Скийм падна по задник, спусна краката си в отвора, намери стълбата със стъпало и се загуби.

— О, боже мой — изпищя тя като уплашена малка мишка, когато се изправи лице в лице със суровото, диво лице на някого, когото не познаваше.

А познаваше всички Породи.

Отдръпна се назад, петата й се закачи на ръба на стълбата, извади я от равновесие и я запрати към стената.

Секунда по-късно човекът котка скочи в тунела и приклекна, ръмжейки. Звукът изпрати тръпки по гръбнака й.

— Уау, спокойно, момче. — Мъжът отстъпи назад, държейки предпазливо ръцете си изпънати напред. — Застанах тук, за да се уверя, че няма да падне.

— Знам как да слизам по стълба — озъби се Скийм. — Танер, къде, по дяволите, е фенерчето? Не мога да виждам.

Сериозно се изплаши от другия мъж, който и да бе той. Присъствието му определено нежелано, ако звуците, излизащи от гърлото на Танер, бяха някакъв показател.

Той все още ръмжеше. Опасният, не толкова успокояващ звук караше стомахът й да се свива от страх. Не за себе си.

Танер се обърна към нея, очите му буквално светеха на мъждивата светлина, докато се взираше в нея.

— Сериозно започваш да ме дразниш… Ъгхх…

Преди Скийм да успее да каже нещо друго, той я вдигна. Не я дръпна или завлачи, просто я повдигна и изръмжа през рамо към изненадания непознат.

Или поне непознат за нея.

— Аз ще, ъъъ, сложа камъка на мястото му — покашля се другият мъж. — Вие вървете и правете каквото там ще правите. Аз ще чакам Кейбъл тук.

Тялото на Танер се напрегна още повече.

— Престани — Скийм плесна гърдите му рязко. — Този звук наистина започва да ми лази по нервите. Не го харесвам.

Танер се вторачи в нея изненадано.

— Ръмжащият звук, когато си възбуден и подивял, е едно. Но от този „нека убием някого“ грохот наистина ми се повдига. Ще повърна върху теб, ако не престанеш.

Зад гърба на Танер се чу кратък смях. Скийм погледна намръщено над рамото му, след което отново върна вниманието си върху опасния Бенгалски тигър.

Устните му бяха извити, може би в усмивка. Добре, поне не ръмжеше вече. Не че усмивката на лицето му беше по-успокояваща. Беше малко стегната, пресметлива и определено в нея прозираше справедлив гняв.

— В беда съм, нали? — попита Скийм, като опря длани на гърдите му и го погледна. — Колко голяма?

— Достатъчно.

Младата жена облиза устни нервно.

— Имам много добро обяснение.

— Не, нямаш. — С ръка на кръста й той я надигна без усилие, докато краката й не се отлепиха от пода, и започна да се придвижва надолу по тунела.

— Мога да вървя.

— Така видях и аз — изръмжа Танер, не беше нито мъркащото ръмжене, нито смъртоносното.

— Наистина имам добро обяснение. — Скийм прочисти гърлото си, чудейки се колко по-лошо може да стане.

— Проникнаха ли Койоти в тунелите? — попита той.

— Ъъъ, не.

— Разбира се, колко глупаво от моя страна — отсече Породата. — Нямаше да стигнеш до каменния капак, ако имаше. Един вход, един изход.

— Това е глупаво — посочи Скийм. — Всичко може да се случи. Втори път за бягство винаги е препоръчителен.

Това може би не беше най-доброто, което да каже в този момент. В следващия миг се намери притисната силно към стената, краката й все още не докосваха пода. Скийм се взря в гневните, блестящи очи.

— Дог убива, има повече от три дузини доклада. Ниво на милост: нула. Ниво на умение: извън шибаната скала. Старшият кръвожаден войник на баща ти. — Гласът на Танер се задълбочи и стана по-груб, докато говореше за Койота. — Имаш ли някаква шибана представа в каква опасност се намираше?

Е, да! Беше виждала копелето в действие. Сърцето й почти спря да бие, когато го видя. Точно сега Дог изглеждаше една идея по-разбиращ от Танер.

Скийм облиза устни.

— Доста добра.

Плъзна ръце от гърдите към раменете му, отпусна се в хватката му и прехапа устни, когато от него се изтръгна предупредително ръмжене.

— Доста добра? — Беше бесен. — Доста добра?

Стисна хълбоците й, докато тя се взираше в него и се питаше дали не би било по-добре да се изправи пред Дог, отколкото пред Танер в този момент.

Облиза устни отново, вдигна колене и ги опря в кръста му. Тялото му потръпна и почти се блъсна в нейното.

Беше твърд. Набъбнал и дебел, пенисът му се настани към женствеността й, раздвижи се и погали кадифения плат. Чувството беше хубаво.

Нищо че беше малко загрижена. Танер вече не изглеждаше толкова бесен.

— Липсваше ми. — Наистина беше така. Като шоколад, като кафе. Колкото повече се бе отдалечавала от пещерите, толкова по-сигурна ставаше, че е направила ужасна грешка.

Погледът му пламна, сексуалната топлина се смеси с гнева.

— Ти избяга от мен — каза грубо. — Едва не те убиха, Скийм. Той би могъл да го направи толкова лесно.

— Ти нямаше да му позволиш. — Ноктите й се плъзнаха по раменете и врата му и се мушнаха се под яката на ризата. Видя как мускулите на челюстта му се стегнаха.

Танер отново стисна бедрата й, повдигна я и потърка покритата си с дънки ерекция. Направо изпълваше тези дънки.

— Можеше да не успея да го спра — отвърна с груб, жесток глас. — Той стигна до теб първи, Скийм. Би могъл да те убие толкова лесно, колкото те пусна. Разбираш ли това?

— Повече от теб — извика тя. — Виждала съм го да убива.

— И се осмели да напуснеш шибаната безопасност на проклетите пещери? — изрева Танер.

По дяволите. Уау.

Скийм примигна. Може би беше повече от ядосан.

— Ти нямаше да ме пуснеш — прошепна жената, като сграбчи яката му и я дръпна.

— Не мога да те пусна — каза Танер пресипнало, едната му ръка се надигна към косата й, вплете в нея и дръпна главата й назад грубо. — Дори за твое добро, не мога да те пусна, по дяволите.

Устните му потърсиха нейните жадно. Сякаш имаше нужда да усети вкуса й. И Скийм имаше нужда да го вкуси. Да живее. Да диша. Още една секунда да го подържи, да бъде част от него.

Едва не си беше тръгнала от това. От единственото нещо, което бе смятала, че никога няма да има. И все пак единственото, за което някога бе жадувала. Дълбоко вътре в себе си, където криеше надеждите и мечтите си, нуждите, които дълбаеха една рана, която никога не се излекува. За това жадуваше.

— Не мога да те загубя — промърмори Танер до устните й, сърцето й прескочи един удар и започна да тупти по-бързо. Почти задушавайки я от вълнението, което я заля, когато ухапа сочните извивки. — Не мога, Скийм. Не и сега. Не мога да не загубя.

Танер умираше вътрешно. Целувката й беше всяка фантазия, която някога си бе позволявал да си представи, както и няколко, които не бе имал. Ръцете й бяха в косата му, езикът й срещна неговия, облиза го и се потърка в него. Потъркването в проклетия език, чиито жлези оставаха латентни, нормални, и отказваха да се подуят с хормона на чифтосването, което щеше да я бележи като негова завинаги.

Какво, по дяволите, щеше да прави той? Как щеше да продължи да живее, след като я остави да отиде при друг мъж?

Танер знаеше, че целувките му са отчаяни. Когато устните му се впиха в нейните, гладът заби ноктите си във вътрешностите му, в тестисите му. Желанието да я маркира беше толкова силно, че когато зъбите му се разтвориха над рамото й, го заля шок.

Не беше неговата половинка.

Борейки се за контрол, Танер облегна чело към сатенената плът и затвори очи. Мигновено чувството му за допир и обонянието му се изостриха. Усещаше желанието на Скийм, подушваше възбудата й, но нещо беше различно.

Скийм никога не се отпускаше в него, освен в онези минути, след оргазъм, когато нямаше друг избор. Тя беше бдителна, винаги предпазлива, винаги нащрек. Досега.

— Знаех, че не трябва да тръгвам, още преди да видя Дог — прошепна в ухото му. — Не трябваше да те оставям.

Част от душата му примря от признанието й. Доверие. Танер усещаше, че тя започва да му вярва, а щеше да се наложи да я пусне. Не можеше да пренебрегва истината повече. Не се наблюдаваха признаци за чифтосване. Тя не беше неговата половинка.

Танер притисна устни към шията й, въпреки че се отдръпна. Скийм се насили да го освободи от хватката на краката си, когато той намери смелост да надигне глава и да я погледне.

— Ще поговорим по-късно. — Мъжът се намръщи от усилието, което му струваше да отдръпне ръцете си от хълбоците й и да я остави да стъпи на крака.

— Не искам да говорим по-късно, Танер. Трябва да ти кажа…

Пръстите му притиснаха устните й. Усещаше какво иска да му каже тя. Сладкото пикантно ухание на емоционалната буря, бушуваща вътре в нея, щеше да разкъса душата му. Ако тя изречеше думите, Танер никога нямаше да преживее онова, което трябваше да стори.

— По-късно — насили се да произнесе той. — Хайде, Кейбъл ще бъде тук скоро.

— Кейбъл? — Объркването й се отрази в очите й.

— Планината отвън е шибана военна зона, Скийм — Танер сграбчи китката й и започна да я тегли през тунела. — Извади дяволски късмет, че не се сблъска с повече проблеми, а само с Дог.

Танер трябваше да потисне мисълта си. Трябваше да се насили да направи онова, което се налага. Никога не бе бягал от задълженията си, никога не се бе опитвал да се скрие от истината за живота си, без значение колко шибан беше понякога.

Точно сега не искаше нищо друго, освен да се скрие. Да намери място навън, в реалния живот, където двамата със Скийм биха могли да живеят заедно завинаги.

Но това нямаше да се случи. Без значение колко го искаше. Оставаше му само един начин да я спаси — да я даде на истинската й половинка.

Глава 18

Освен цвета на косата и очите, Кейбъл Сейнт Лорънс беше идентичен на Танер Рейнолдс. Разликата в косата беше разместването на цветовете. Танер беше чернокос с лъскави златисти кичури. Кейбъл беше с лъскава златиста коса и черни кичури. Очите на Танер бяха с дълбок, кехлибарен цвят с блестящи зелени точици. Кейбъл беше със зелени очи, изпъстрени с кехлибарени точици. И двамата бяха еднакво високи — метър и осемдесет и пет сантиметра. Силни, мускулести, с вид на паднали ангели. Въпреки че нямаше достатъчно силно въображение, което да ги възприеме като ангели. Те бяха еднакво опасни.

Бащата на Скийм някога имаше подробни файлове за двете Бенгалски породи; за обучението и силните им страни, както и за слабостите им. Скийм почти бе наизустила документите. По време на престоя в лабораториите, Танер бе играл играта перфектно. Беше преминал успешно всяко препятствие, пред което бе изправян, беше убивал с вещина и бе показал на психолозите, че е лоялен убиец дори в най-ранната си възраст.

Танер сега беше смятан за един от най-големите лабораторни провали, както и едно от най-силните оръжия на Калън Лайънс при спасяването на Породите от лабораториите в Ню Мексико.

Кейбъл беше друга история. Обучението му беше изпълнено с капани. Той отказваше да практикува онова, което го обучаваха, и използваше собствен начин. Отказваше да убива, когато му наредят, но нямаше проблем с умъртвяването на войници и дресьори. Отказваше да говори на психолозите и беше класифициран като психически нестабилен от лекарите, които работеха с него.

На двадесет и пет годишна възраст беше обявен като провал, без надежда за обучение и отбелязан за екзекуция заедно с почти две дузини други Породи. Беше оцелял в една яма, проектирана да убива с мъчителна прецизност.

— Не мисля, че приятелката ти ми вярва, Танер — отбеляза Кейбъл няколко часа след пристигането си, когато Скийм бавно излезе от банята и пристъпи в главната пещера.

Танер стоеше до плота с бира в едната ръка, а другата беше в джоба на дънките му, докато Кейбъл седеше на масата, отпуснат в стола си с бутилка бира пред него.

— Моето доверие важно ли е? — попита най-сетне младата жена, като се отправи към хладилника и извади оттам бутилка с вода.

Беше изкъпана, преоблечена, и за първи път, откакто бе излязла от пещерите, се чувстваше затоплена отново. В безопасност. Господи, не беше осъзнала жертвите, които животът бе взел от нея през годините досега.

Сега просто трябваше да изчака още малко. Кейбъл скоро щеше да си тръгне и когато това станеше, щеше да поговори с Танер. Можеше да обясни защо си е тръгнала и защо толкова отчаяно искаше да говори с Джонас.

— Може би не. — Кейбъл сви рамене, а погледът му се спря отегчено върху нея. — Поне не точно сега.

Скийм го погледна подозрително, след което мина покрай Танер и отиде до къта за почивка, разположен пред телевизора.

— Знаеш ли, че даваха татенцето ти по телевизията снощи — съобщи Кейбъл. — Бузите му бяха мокри от сълзи, докато молеше да се завърнеш.

Скийм спря, след което се обърна към него.

— Кейбъл, остави това — нареди Танер тихо.

Зелените очи стрелнаха Танер, преди да се върнат върху Скийм с блясък на хищнически интерес и задоволство.

— Какво да остави? — Въпросът й беше насочен и към двамата.

Сърцето й беше натежало, туптеше бавно, почти паникьосано. Мразеше това усещане, предчувствието за опасност, предупредителното чувство.

— Нищо — отвърна най-сетне Кейбъл и погледна Танер с подигравателна усмивка. — Може да почака.

Танер поклати глава почти смирено, а усмивката на брат му се задълбочи.

— Наречи ме нетърпелива тогава — отговори непроницаемо тя.

— Вече има един такъв. — Кейбъл вдигна вежди саркастично. — Знаеш ли, аз също мога да подуша възбудата ти.

Скийм не се изчерви, нито се засрами. Вместо това въздъхна.

— Трябва много повече от това, за да ме унижиш, г-н Сейнт Лорънс — информира го тя. — Опитай отново.

— Мисля, че мога да свърша в дънките си само като гледам как пенисът му разтяга котенцето ти — продължи Кейбъл. — Това ще бъде достатъчно да накара един гладен човек да облизва устни в очакване.

Скийм погледна Танер и видя как веждите му се свиха, а очите му, насочени към брат му, потъмняха.

Какво, по дяволите, ставаше тук? Сякаш Кейбъл умишлено се опитваше да вбеси нея и Танер.

— Тези устни са единственото, което ще оближеш, що се отнася до мен — каза тя сладко. — Ако ти и Танер изгаряте от желание да играете игричките си, тогава можете да го правите някъде другаде.

— Това няма да е първият път, в който позволяваш на любовника ти да те споделя — посочи Кейбъл. — Какво те кара да вярваш повече на един убиец, отколкото на Породата, която ти спаси задника?

Скийм се обърна бавно и погледна към него мълчаливо и гневно. Защо й причиняваше това? Фактът, че Чаз я беше споделил с друг мъж не би трябвало да означава нищо за Кейбъл. Танер беше ли му показал записите? Те бяха споделяли жените си, Скийм знаеше това. Дали не бяха гледали заедно и записите, които Танер беше гледал?

— Не е гледал, Скийм. — Гласът на Танер съдържаше нотка на примирение. — Това бе описано в доклада ми.

— Докладвал си за това, което си видял? — попита тя въпреки стягането в гърдите си.

— Когато беше необходимо. — Той сви рамене. — Да позволиш на Сейнт Маркс да доведе в леглото ти агент на ФБР, за който се смяташе, че е лоялен към Породите беше в интерес на сигурността.

— За какво му плащаше Сейнт Маркс? — попита Кейбъл. — И трябва да отбележа, че докато се къпеше, агентът му благодари, че двамата сте събрали цената му толкова лесно.

Скийм погледна двамата мъже невиждащо. Това беше един от последните пъти, в които бе позволила Чаз да я докосне. Не че преживяването не беше приятно, но кухото чувство на срам, което я изпълни по-късно, я преследва години наред. И сега то се завърна.

— Нямах представа, че Чаз му е платил за нещо. — Скийм се насили да се дистанцира умствено и емоционално. Не можеше да си позволи да чувства срам или болка в този момент. — Всичко, което знаех, е, че той е приятел на Чаз.

— Момиче, мъжете в живота ти успяха да запазят няколко много големи тайни от теб — изцъка Кейбъл с престорено съчувствие. — Или просто си прекалено глупава, за да разбереш как те използват? Или се забавляваше?

— Забавлявах се — каза напевно Скийм, заравяйки светкавицата от болка достатъчно дълбоко в тъмния малък ъгъл, който пазеше само за такива случаи. За моментите, в които осъзнаването на собствената й глупост я пронизваше като нагорещено острие. — Може би Танер трябва да ти позволи да гледаш. Двамата бихте могли да мастурбирате заедно, докато ти играеш малките си шпионски игри.

Кейбъл направи саркастична гримаса.

— Е, това беше извратено. Имаш малък болен мозък, нали, Скиймър?

Един нож се заби в масата пред Кейбъл и завибрира от насилие. Погледът на Скийм литна към Танер.

— Хвани го, Кейбъл, и ще си поговорим — предупреди го Танер. — Наистина ли искаш това?

— Не, това, което искам да разбера, е, защо, по дяволите, агенти и войници на Съвета се разхождат около тази планина. Как са разбрали кой я е заловил и къде се крие? — Кейбъл издърпа ножа от масата и се втренчи в брат си гневно.

— Ти си голямо момче — информира го Танер. — Ще оживееш, ако не получиш онова, което искаш. Те ще си тръгнат, когато осъзнаят, че няма да получат каквото искат.

— И двамата започвате да ми лазите по нервите — озъби се Скийм, като се обърна към Танер. — Трябва да поговорим. Разкарай от тук мистър Хайд, за да можем да го направим. Мисля, че ваканцията ти почти приключи. Нямаме цяла година.

— Това прави ли те д-р Джекил? — пошегува се замислено Кейбъл и погледна към Танер.

— Млъквай, Кейбъл — отряза го брат му.

Скийм го погледна, осъзнавайки, че той се старае да стои далеч от нея. Не я беше докосвал, откакто влязоха в пещерите, а сега Кейбъл беше тук и тя усещаше хлад във въздуха.

Чувството за безопасност бързо се изпаряваше.

— Танер, моля те — прошепна тя. — Трябва да поговорим.

— Това едно от онези закодирани съобщения за секс ли е? — прекъсна я Кейбъл. — Мога ли да остана и да поиграя?

Танер го погледна предупредително.

Кейбъл се ухили.

— Мисля, че той очаква разрешение от теб, прекрасна. Мога ли да поиграя с вас?

Той вече играеше или се опитваше да си играе с нея, като я ядоса. Кейбъл не беше шегаджия. Единственият въпрос беше дали Танер участваше в играта заедно с него?

Разбира се, че да. Те двамата не играеха сами, независимо от резултата. Скийм трябваше да очаква Кейбъл да се появи. Трябваше да се досети, че ще е там. Беше се подхлъзнала лошо, доверявайки се на един човек, на една Порода, макар да знаеше добре, че не трябва да се доверява на никого.

— Вие двамата можете да си играете колкото си искате — информира ги тя хладно. — Не съм в настроение за още игри, така че можете да ме отпишете.

Усмивката на Кейбъл стана по-широка, докато Танер се взираше в нея замислено.

Скийм се обърна и тръгна към дивана, взе дистанционното за телевизора и натисна бутона за пускане. Превключи на Хистъри чанъл и се облегна назад с водата си в ръка. Мозъкът й работеше, кроеше планове.

Танер ще го накара да си тръгне скоро, помисли си тя. Нали така? Със сигурност нямаше сериозното намерение да опита да я споделя с него. Не и сега. Не и когато Скийм искаше да каже на Танер истината, когато искаше да приеме всичко, което той се бе опитал да й даде през изминалата седмица.

Младата жена отвори бутилката и отпи от водата, докато фокусираше погледа си върху документалния филм за пехотинците, а умът й се опитваше да се справи с това ново, изненадващо развитие. Животът й, доста буквално, отиваше по дяволите, и все още не беше намерила начин да го спре.

Танер най-накрая беше пуснал брат си вътре. Изненадващо, Скийм не беше помислила за това. Сякаш някаква част от нея наистина вярваше, че Танер я смята изключително за своя собственост. Че може би ще й предложи използването на клаузата за чифтосването в правилника на Породите, за да я защити. Ако той обявеше претенциите си над нея като негова половинка, би могъл да я отведе в Убежището и да я постави под защитата на Породите, вместо под Закона за Породите.

Скийм мислено се ритна по задника. Какво я бе накарало дори да си помисли, че подобно нещо може да се случи? Нея я мразеха. Беше дъщеря на Сайръс Талънт, негов помощник, част от организацията, която беше създала и измъчвала Породите в продължение на десетилетия.

Нямаше значение, че едва не бе дала живота си десетина пъти в опит да ги спаси. Както и един случай, в който наистина бе умряла от мъченията, които баща й й бе причинил. Скийм примигна, за да потисне влагата в очите си.

Би трябвало да знае добре. За да предяви претенциите си над нея, Танер трябваше да я обича. А това нямаше да се случи. Никога. И без значение колко силно я болеше сърцето, без значение съжалението, което свиваше вътрешностите й и стягаше гърлото й, любовта нямаше да се случи на нея.

Ръката й се отпусна върху топлината в корема й, едно неприятно щипане, което нямаше смисъл, също както и възбудата, надигаща се вътре в нея. Или болката в душата й.

Беше уморена, осъзна тя. Не изтощена, не изчерпана, а умствено и емоционално уморена, и се питаше дали ще може да се насили да оцелее, докато Джонас я открие.

А той щеше да я открие. Жива или мъртва. Той беше най-решителната, най-упоритата Порода, която познаваше, или за която бе чувала. Сигурно бе разбрал, когато тя поиска среща с него, че е готова да се включи, че има нужда от защита. Точно както тя бе разбрала още преди години, че за да получи тази защита, ще трябва да донесе доста важна информация.

Вече имаше онова, което й трябва. Имената на всяка пуристка и расистка група, работещи в Съвета, както и лидерите на организациите. Бъдещите планове за систематично унищожаване на Обществото на Породите и шпионите, работещи в правителството, за да подпомогнат плановете на Съвета.

Единственото, с което не разполагаше, беше името на шпионина, работещ в Убежището, заговорничещ да унищожи свободата, която Обществото на Породите бе открило.

Досега да беше го направила и да бе получила свободата си. Ако баща й по някакъв начин не бе научил, че го е предала.

— О, тя знаела как да бъде тиха, Танер. — Кейбъл я наблюдава няколко дълги минути, след като тя седна. — Изненадва ме.

Танер промърмори нещо, което Скийм не успя да чуе. Нещо, което не бе сигурна, че иска да чуе. Всичко, което усещаше тя, бе собствената й бушуваща болка. Внезапно се почувства изгубена, сама. По-самотна, отколкото някога бе била през живота си.

Кейбъл я предизвикваше съзнателно. Искаше да вбеси Танер. Искаше свръхчовешкия контрол, който брат му притежаваше, да се пречупи. Искаше животното вътре в него да предяви претенциите си над половинката си. Защото очевидно това не се беше случило още.

Би било забавно, ако ситуацията не беше толкова сериозна.

И ако студеното стоманено острие на касапския нож не бе опряно в гърлото му. Позицията не беше особено удобна да проявява мнението си.

Танер беше ядосан. Очите му блестяха, а изражението му беше сурово.

— Назад, братле — предупреди го Кейбъл. — Няма да се борим тук.

— Остави я на мира, по дяволите — изръмжа Танер, гласът му беше прекалено тих, за да го чуе Скийм от другия край на стаята на дивана, който беше обърнат с гръб към тях, но опасното намерение беше ясно на Кейбъл.

Брат му въздъхна. Бедното копеле. Миризмата на женска болка го подлудяваше. Само Бог знаеше какво причинява на Танер. Това беше тяхното проклятие. Можеха да подушат емоциите така, както другите хора надушваха бекон или кафе. Емоции, които другите Породи пропускаха, разрушителни чувства, които белязват и осакатяват ума, те можеха да определят с удивителна точност.

Някои аромати бяха едва доловими, помисли си той, докато Танер бавно отдръпваше ножа. Като на Скийм. Една част от нея беше толкова помрачняла от болка, от желание да бъде свободна, че заливаше сетивата му. Беше сигурен, че направо остъргва тези на Танер. Кейбъл се надяваше, че като го притисне, ще разкъса самоконтрола на брат си, както и че ще принуди животното, което усещаше да дебне под повърхността, да се освободи.

Това беше една от причините Кейбъл да използва всички средства, с които разполага, за да държи Танер далеч от нея през годините. Първият път, когато се бе приближил достатъчно близо до нея, за да подуши аромата й, той бе разбрал няколко неща.

Първо и най-важно тя беше половинката на Танер. Това би трябвало да го подтикне още тогава да се свърже с брат си и да му каже. Танер търсеше непрестанно жената, с която ще свърже душата си, докато Кейбъл се молеше никога да не срещне такова създание. Душата му беше достатъчно обвързана.

Но Танер. Танер би убил, за да я има. Или би умрял. А в този момент тя носеше детето на друг мъж. И по-късно. По дяволите, по-късно ситуацията стана по-опасна от всякога. Времето трябваше да бъде подходящо. И когато най-сетне стана такова, за щастие, възможността сама се бе предоставила на Танер, за да вземе.

— Трябва да поговорим — почти прошепна Кейбъл, когато погледът му срещна този на Танер отново. — Джонас е полудял да я търси, Танер. Всеки наличен екип е изтеглен, за да помогне.

Танер погледна към Скийм и челюстта му се стегна конвулсивно.

— Изкарай я, човече — изръмжа Кейбъл. — Обади се на Джонас. Той ще изпрати хеликоптер. Заведи я в Убежището.

— И да я оставя на Закона за Породите? — отвърна със същия тон Танер. — Защо, по дяволите, мислиш, че я доведох тук? Единственият шанс да я спася бе ако тя е моята половинка. Но не е.

Горчивина изпълни въздуха, както и ароматът на разгонването.

Кейбъл поклати глава.

— Усетих миризмата.

— И аз си мислех, че съм я усетил. — Танер преглътна тежко. — Нашата ДНК е толкова близка… — направи пауза. Мускулите на челюстта му се свиваха конвулсивно. — Подуших я, но може би не защото е моята половинка.

Измъчено — това беше единствената дума, която можеше да опише изражението на Танер, и болката, която се смеси с аромата на глада и желанието.

— В смисъл? — Кейбъл започна да става предпазлив. О, по дяволите, Танер със сигурност нямаше това предвид, което си помисли. Или пък да?

— Може би тя е твоята половинка. — Танер погледна назад, гласът му беше толкова тих, че само Кейбъл можеше да го чуе. — Разгонването може да възникне заради моето ДНК. Но може би това е причината да има само миризма. Шипът се показва при пълно чифтосване. Ако тя е твоята половинка, тогава това ще обясни всичко.

Кейбъл погледна към тила на Скийм, знаейки, че обяснението на Танер не изяснява защо шипът не се е показал. Танер би познал половинката си. Никога не би я споделил. Това беше нещо, което Кейбъл бе разбрал, но брат му винаги се съмняваше.

Беше почти забавно. Танер, винаги толкова уверен, толкова сигурен в себе си и в мястото си в света, сега се съмняваше в собствената си природа. В собствената си половинка. Но да оправи това за брат си щеше да е трудно.

Кейбъл разбираше вече защо се е родил първи. А беше доказано, че е така. Приемаше тази позиция на сериозно. Беше негова работа да защитава Танер, без значение от цената, която трябва да плати. Без значение колко ще е гадно. Без значение колко ще нарани Скийм Талънт.

— И как трябва да разрешим това? — Кейбъл прикри веселието си, знаейки, че брат му ще го усети, ако не бъде много внимателен.

Понякога не беше добра идея да позволи на Танер да узнае, че големият му брат е по-добър в измамните игри.

Танер преглътна тежко.

— Аз ще си тръгна. Ще ти дам малко време насаме с нея. Когато се чифтосате, ще я освободя.

Ще я освободи?

Кейбъл видя как очите му блеснаха от вътрешна ярост. О, да, това беше адски забавно. Танер споделя това сладко малко същество? Той погледна отново към Скийм. Нямаше никакъв шанс да я чука.

Но за някои неща си струваше да се бори с Танер. След като Кейбъл я докоснеше, не се съмняваше, че животното, което Танер държеше толкова дълбоко скрито вътре в него, ще се освободи. Това щеше да доведе до бъркотия. Танер щеше да изгуби целия си самоконтрол и щеше да се опита да унищожи мъжът, докосващ неговата жена. Но това щеше да е по-добре, отколкото да се изсмее в лицето на брат си заради самата мисъл, че Скийм не е неговата половинка.

— Тя изглежда не желае да бъде споделяна, Танер — посочи Кейбъл. — Как предлагаш да постъпим?

— Тя е твоята половинка — прошепна горчиво Танер. — Ще те желае. Не е нужно да я мамим.

Бедният Танер.

Кейбъл наведе глава, за да скрие знанието си. Ако шипът избираше сам времето, когато да се покаже, тогава Кейбъл щеше да разбере погрешните заключения, които брат му бе направил. Но това не променяше фактите обаче, факти, на които дори в Убежището щяха да обърнат внимание. Танер и Кейбъл може да бяха братя, но все пак имаше различия в миризмата и ДНК-то им. Леки разлики, призна си той, но това нямаше значение.

Неща като например факта, че Танер е похабил десет години във фантазии и мисли за Скийм Талънт. Кейбъл беше разочарован, но ни най-малко очарован. Скийм беше доста хубава, но нищо изключително.

Той скръсти ръце на гърдите си, облегна се назад на стола си и срещна директно погледа на Танер.

— Добре — кимна леко. — Ще я приема като моя половинка.

Едва не трепна от вълната от ярост, която го заля от Танер. Но брат му беше съвършено спокоен. Нито изражението, нито погледът му се промениха, но Кейбъл усети животното вътре в него. И да каже, че то не е доволно от сдържането.

Бедният Танер.

Глава 19

Танер възнамеряваше да си тръгне. Наистина го направи. Издърпа се през отвора в тавана на най-отдалечения тунел и свърна към още една серия от пещери, които водеха до малката, обградена със скали долина долу, но се насили да тръгне към изхода.

Не можеше да остане тук. Слухът и обонянието му бяха прекалено силни. Щеше да чуе как Кейбъл взема Скийм, да подуши разгонването. Страхуваше се, че ако това стане, ще загуби здравия си разум. Животното вътре в него драскаше, борейки се да се освободи, бясно, отчаяно да го накара да се върне и да я отдръпне от докосването на Кейбъл.

Колко жени беше споделял с брат си? Десетки. Нито един от двамата не беше моногамен и сексуалните игрички, които играеха с жените, винаги бяха смели. Горещи.

И все пак не можеше да остане в проклетата пещера заедно с Кейбъл и Скийм. Трябваше да се насили да си тръгне, да забрави объркания й тон, когато тя извика името му, да си наложи да се махне толкова бързо, колкото може.

Неговото и на Кейбъл ДНК бяха прекалено тясно свързани. Почти идентични. Бяха един вид клонинги един на друг. Това обясняваше защо желае толкова отчаяно половинката на брат си. Защо изгаря по нея. Защо загуби ума си по нея.

Тогава здравият разум го напусна.

Танер спря на изхода от пещерите, пое дълбоко и силно въздух и се втренчи в скалите, защитаващи тясната долина.

Планините в Санди Хоук бяха обсипани със скали и пещери и скрити джобове от тунели. Майката на Калън си беше играла върху скалите и в пещерите като дете и ги беше използвала няколко пъти, за да скрие сина си. Но Калън беше този, който откри малкия, тесен тунел под основните пещери и свързаните с него кухини.

Те бяха напълно скрити, дори от сателитите в орбита, способни да виждат под повърхността.

Танер се взря в назъбените надвиснали скали през борови, дъбови и акациеви дървета, растящи в района. Вдиша дълбоко, докато водеше битка със себе си, без да бъде сигурен дали ще спечели. Животно, което пазеше скрито, изрева възмутено и заби нокти в съзнанието и в тялото му, настоявайки Танер да се върне.

Да вземе онова, което е негово. Негово.

Мъжът стисна челюсти и тръсна глава рязко, борейки се с един импулс толкова първичен, толкова животински, че го шокира.

В гърдите му се зароди ръмжене, а устните му се отдръпнаха от зъбите му. Опита се да се пребори с яростния рев. Но почти загуби битката.

Неговата жена.

Примитивната декларация прониза мозъка му.

Неговата жена.

Да я докосва, да я прегръща, да я взема.

Беше я наблюдавал в продължение на десет години. Беше принуден да гледа как други мъже я вземат и се мразеше, мразеше и нея, насилваше се да стои настрана въпреки глада, който го разяждаше.

И заради това тя беше измъчвана. Бе висяла на косъм от смъртта неведнъж. Човекът, който би трябвало да я защитава, баща й, беше прецакал разсъдъка и живота й. Беше цяло чудо, че е оцеляла и останала непокътната.

А Танер изобщо не знаеше за ада, през който преминава тя. Беше игнорирал всяко желание да я отвлече, да я изведе от игрите, играни между Съвета и Породите. Беше си наложил да вярва, че тя е чудовище също като баща си. Но знаеше, че не е така. Както знаеше и сега. И въпреки това си тръгваше.

Беше платил цената, но за какво? За да я даде на Кейбъл? Да остави единствената жена, която някога бе… Танер спря, затвори очи и изръмжа с първичен гняв.

Обичаше я.

Кейбъл не я познаваше. Не я беше наблюдавал всички тези години. Не беше виждал самотата по лицето й, когато тя ляга да спи всяка нощ, или недоволството и отчаянието й всеки път, когато я докосне някой мъж.

Кейбъл не я беше гледал да плаче във възглавницата. Не често, само няколко пъти, но Танер я беше виждал да плаче и беше страдал заедно с нея и заради нея.

Танер се изправи на крака, решен да си тръгне от пещерите, да намери някой бар и да пие толкова, колкото може да поеме, преди да се върне.

Но не помръдна. Нареди на краката си да вървят, но животното вътре в него изкрещя възмутено.

Неговата жена.

Въздъхна тежко. Все още можеше да долови уханието й по кожата си, вкуса на целувката й по езика си. Кожата го сърбеше от желание да я почувства отново, да я притиска под себе си, да я вземе, да я маркира.

Не беше се чифтосал с нея. Скийм не беше неговата половинка. Трябваше да бъде на Кейбъл. Но Танер я обичаше. Господи, обичаше я.

Преди да успее да възвърне контрола, който животното вътре в него му бе отнело, той се обърна и тръгна отново през пещерите, борейки се с ръмженето, напиращо в гърдите му, и яростта, надигаща се вътре в него.

Никога не бе позволявал животното да се освободи, не и след бягството му от лабораториите. Съпротивляваше се, затваряше го в клетка, потискаше го на всяка цена. Досега.

Сега усети как оковите, които му бе поставил, се разкъсват.

Моята половинка, изкрещя животното.

Скийм може да не беше неговата жена, неговата половинка. Стъпките му се забързаха. Но това нямаше никакво значение. Тя му принадлежеше. Майната му на разгонването, тя беше негова и щеше да се бори при всеки опит да му бъде отнета. Щеше да убие човека или Породата, опитал се да я вземе, да й навреди.

Танер стигна до скрития вход и скочи отново в тунела. Трябваше да стигне до нея, преди Кейбъл да я вземе. Защото, Бог му е свидетел, ако брат му го направеше, щеше да се наложи да го убие.

Скийм се вторачи във входа на тунела, по който Танер бе поел, след като си тръгна от пещерата, и усети как паниката започва да се събира в стомаха й. Кейбъл Сейнт Лорънс я наблюдаваше с любопитство.

Устните й потрепериха, когато тя вдиша бавно и дълбоко. Кожата й внезапно настръхна от надвисналото чувство на обреченост. Същото усещане, което имаше винаги, когато баща й й се усмихнеше.

И Кейбъл се усмихваше сега. Устните му бяха леко извити, зелените му очи я проучваха, когато тя го погледна.

Танер не каза нито дума, просто си тръгна. Скийм нямаше и да разбере, че си отива, ако Кейбъл не се бе сбогувал саркастично.

— Танер — Скийм се втурна към изхода. — Танер, не ме оставяй тук с него.

Закова се на място, когато Кейбъл застана пред нея, блокирайки пътя й.

Той щеше да я спре. Нямаше да й позволи да си тръгне.

Скийм отстъпи назад бавно, докато се взираше в Кейбъл, дишането й се чуваше в тишината на помещението.

— Къде отива той? — продължи да отстъпва назад, само за да спре внезапно, когато дупето й опря в задната част на дивана.

Усмивката му стана по-широка, а зелените му очи блеснаха развеселено.

— Реши да ни даде малко време насаме.

Скийм преглътна тежко и стисна юмруци от двете страни на тялото си, когато гневът започна да кипи вътре в нея. Беше преживявала това и преди, помисли си с нарастващ срам. Чаз й го беше причинил. Беше я информирал, че един колега ще се присъедини към тях в леглото. Подразни я, предизвика я и след това я сподели.

Дори не си спомняше името му. Потискаше спомена за това. Не беше ужасно неприятно, но кухият срам, който последва, още я преследваше.

— Не ни трябва време насаме. — Скийм се втренчи в изхода, чувствайки предателството на ниво, което нямаше смисъл за нея.

Танер нямаше задължения към нея. Точно обратното.

Нямаше значение дали той има. Без съмнение беше шпионинът на баща й. Защо иначе би повярвал, че тя ще се съгласи с това?

И защо болеше? Като че ли някаква част от нея се бе надявала да не е шпиониъта. Някаква глупава част, която дори баща й не бе способен да убие. Тази част, която мечтаеше за рицаря на бял кон, когато Скийм спеше, която продължаваше да смята, че някъде там има надежда.

Младата жена примигна, за да сдържи сълзите си. Нямаше да плаче пред този мъж. Пред тази Порода.

— За съжаление имаме нужда от това време — каза Кейбъл тихо и тръгна към нея, когато тя мина покрай ръба на дивана.

— По каква причина? — озъби се Скийм, дори не си направи труда да прикрие гнева и страха си.

Беше силна от толкова дълго време, много по-дълго, отколкото бе предполагала, че ще понесе, когато за първи път започна да работи с Джонас. Беше оцеляла много по-дълго, отколкото някога бе допускала.

Кейбъл въздъхна отново и наклони глава, за да проследи заобикалянето на дивана. Да, така е, той можеше да скочи и да я хване във всеки един момент, но това не означаваше, че ще му се даде лесно.

— Трябва да поговорим, Скийм. — Тонът му стана по-твърд. — Джонас е мобилизирал една малка армия тази седмица, за да те открие. Защо?

Скийм се бореше да диша, но страхът се блъскаше в главата и във вените й. И искаше Танер да се върне. Щом един от тях трябваше да я убие, защо да не е Танер? Със сигурност той щеше да го направи, без да я наранява излишно.

— Танер! — изкрещя тя и устните й се откъсна тихо ридание.

— Танер си тръгна — изръмжа Кейбъл. — Хайде да го направим по лесния начин.

Къде беше чувала тези думи?

— Лесният начин? — сопна се жената, дишането й беше учестено, паниката я завладяваше.

Беше прекалено глупава. Глупачка. Всъщност беше шокирана, че Танер си тръгна и я остави да умре от ръката на друг. Трябваше да е престанала да се шокира от нищо преди години.

— Защо, по дяволите, трябва да правя това лесно за някой от вас? — изсъска Скийм, докато стоеше пред пресметливия му заинтригуван поглед.

— Защо Джонас се впряга за изчезването ти, Скийм? — попита я отново. — Възможно ли е защото ти си шпионинът, който му позволява да следи действията на Талънт толкова точно? Затова ли баща ти изпрати убиец след теб?

— Защо ти пука? — попита тя, пристъпвайки още по-назад, знаейки, че скоро ще стигне края на стаята. — Страхуваш ли се от нещо, Породо?

Устните на Кейбъл се извиха.

— Знаеш ли, спомням си, че те видях на живо веднъж преди години. — Очите му се присвиха върху нея. — Стоеше заедно с твоето гадже убиец, вятърът носеше уханието ти към мен. Беше бременна.

— Недей! — Скийм поклати глава. Не можеше да понесе това.

— Танер знае ли, че си направила аборт, Скийм?

Тя поклати глава отчаяно.

— Не го направих — простена. — Не бих го направила.

— Тогава къде е детето?

— Ти, кучи сине. — Контролът й се пропука. Нямаше да се остави да бъде измъчвана по този начин. — Мислиш да ме измъчваш ли? — попита презрително. — Ти не знаеш какво е мъчение. Давай, убий ме, Кейбъл. Спри да се ебаваш с мен.

Очите му се ококориха.

— Мислиш, че ще те убия? — попита развеселено. — Не, освен ако не издъхнеш от оргазъм.

— Смяташ да ме чукаш първо? — изрече презрително жената. — Изнасилването попада ли в списъка ти с таланти? Защото това е единственият начин, по който можеш да ме получиш.

Кейбъл спря на не повече от няколко крачки от нея, когато стената прекрати отстъплението й.

— Танер не те е чифтосал — каза той тогава. — Това означава, че оставам аз, скъпа. Може и да свикна с това.

— Моля? — Този мъж беше луд. Лудост дори не се приближаваше до душевното състояние на тази Порода. — Знаеш дяволски добре, че правих секс с Танер.

Бели остри резци блеснаха в устата му, когато той се усмихна — широка, развеселена усмивка, а зелените му очи заблестяха.

— Правили сте секс — съгласи се Кейбъл. — Но ти не си чифтосана. Танер реши аз да се погрижа за това.

— О, така ли? — Скийм се тресеше от гняв и страх. — И ще ме изнасилиш, за да го направиш?

— Трябва ли? — Усмивката му изчезна. Изражението му умишлено стана по-твърдо, когато той се приближи към нея. — Ще ме принудиш ли да го направя, Скийм, или ще го направиш лесно и за двама ни?

Тя поклати глава бавно.

— Няма да позволя да ме изнасилиш.

— Предполагам това означава, че ще го направиш лесно за мен тогава — каза той, извивката на устните му стана дива. — Бъди добро момиче и си свали дрехите. Да приключваме с това.

— Не! — Скийм поклати глава, усещайки ударите на страха и гнева в главата си. — Няма да го направя лесно за теб.

— Чифтосването няма да допусне отхвърляне — каза Кейбъл, обърквайки я още повече, когато се приближи към нея. — Обещавам, скъпа, че след като започне, няма да искаш да ме отхвърлиш.

Усмивката му стана саркастична, тялото му беше опънато като струна и напрегнато, докато вървеше към нея.

— Ти си луд — обвини го Скийм, борейки се да диша, докато оглеждаше стаята отчаяно. Трябваше да има начин да се измъкне от тази ситуация. Нямаше да понесе докосването му, знаеше го.

— Просто затвори очи и си представи, че съм Танер. — Гласът му омекна. — Няма да бъде толкова трудно.

Сърцето биеше толкова бурно в гърдите й, че беше сигурна, че ще се пръсне. Стягаше гърлото й, учестяваше дишането й и правеше мисленето почти невъзможно.

— Няма да те нараня, Скийм. — Кейбъл се приближи още повече.

Нямаше начин да се измъкне, осъзна младата жена. Той чакаше тя да помръдне, да побегне. Беше подготвен за това. Но тя нямаше да направи нито стъпка.

— Не го прави — прошепна, когато той се намери на една крачка от нея. — Моля те.

— Защо? — Гласът му съдържаше напевно мъркане — едва доловимо, опасно и диво.

— Не те желая. — Гласът й бе натежал от сълзите, които тя отказваше да пролее. — Ако имаш намерение да ме убиеш, просто го направи и да се свършва. Но не прави това.

— Ще те попитам още веднъж — защо? Защо не трябва да взема онова, което Танер ми дава? Той иска безопасността ти, нищо друго. Единственият начин да бъдеш защитена от Закона за Породите е, ако един от нас се чифтоса с теб.

— За какво говориш? — извика гневно Скийм. — Прекарах цяла проклета седмица в леглото с него. Какви шантави правила за секса имате все пак?

Кейбъл вдигна глава, ноздрите му пламнаха, а погледът му стана пресметлив.

— Съжалявам — прошепна той и след миг беше пред нея.

Пръстите му обхванаха раменете й, а устните му покриха нейните. Езикът му се плъзна по стиснатите й устни и Скийм изгуби и последната си капка здрав разум.

Подивяла. Отчаяна. Скийм изкрещя от ярост, ритна го, опита се да го ухапе. Усети как по плътта й пробягват тръпки от докосването му, докато се бореше да се отскубне от него. Не можеше да го понесе. Не и след като е била с Танер и бе почувствала неща, които никога не бе мислила, че ще изпита с един мъж — топлина, цялостна в прегръдките му, дори ако бе предопределен да бъде неин палач.

Не можеше да изтърпи докосването на този мъж. Нямаше значение кой е той и какъв е на Танер. Просто не беше Танер. Не беше неговото докосване, за което умираше. В гърлото й се надигна жлъчка, а от душата й бликна болка.

През всички тези години, когато бе мамила баща си, той никога не позволи да бъде изнасилена. А сега Танер си беше тръгнал и я бе оставил сама с един мъж, решен да го направи.

— Танер! — изкрещя Скийм. Кейбъл я държеше без усилие, устните му бяха върху ухото й, докосваха я, шепнеха й нещо. Нещо предназначено да я успокои, въпреки че думите нямаха смисъл.

Изкрещя името на Танер отново, съпротивляваше се, бореше се да се освободи от невъзможно силната хватка на ръцете на Кейбъл върху раменете й. Широките му гърди я държаха прикована към стената, а мощните му крака държаха нейните на място.

Паниката завладяваше цялото й същество, докато Скийм се свиваше от докосването му. Чувствителната й плът настръхваше от отвращение.

— Не те желая — извика яростно, трепереща, бореща се в хватката му. — Не искам това.

— Всичко ще бъде наред, скъпа — изгука Кейбъл в ухото й, но продължи да я притиска към стената. Докосна я, ухапа ухото й и тя изкрещя яростно.

— Кучи син! — Отчаянието увеличаваше силата й, но не й помогна да се отскубне. Хватката му не можеше да бъде разкъсана.

— Ти си една дива котка. — В ухото й прозвуча тихия му смях. Не беше жесток или суров и това я изплаши още повече.

Задъхана и изтощена, Скийм остана неподвижна и трепереща в ръцете му. Тогава усети как една сълза се отронва от очите й. Нямаше да плаче заради това, каза си тя. Не и заради това. Сълзите нямаше да променят намеренията на Кейбъл, нямаше да й помогнат да намери сили да издържи на онова, което бе планирал.

— Обичаш ли Танер, Скийм? — прошепна в ухото й, гласът му беше толкова тих, че едва се чуваше.

Младата жена затвори очи, знаейки, че той може да подуши всяка лъжа.

— Обичам го. — А това нямаше смисъл. Как би могла да обича един мъж, който я остави да бъде изнасилена от друг?

— Защо го обичаш? — Кейбъл зарови лице в шията й, без да отслабва хватката си и без да променя готовността на тялото си. — Кажи ми защо го обичаш, Скийм, и ще те пусна.

Нямаше да я пусне. Скийм знаеше, че това е трик, коварно обещание за свобода за нещо толкова малко, толкова разрушително.

Тя наклони глава настрани, за да се отдръпне от него, страхът й нарасна, когато усети зъбите му по шията си и почувства изтънчената заплаха в това действие.

— Защото съм прекалено глупава да живея — прошепна Скийм. — Прекалено глупава, за да позная дявола, когато го видя.

О, господи, докосването му я нараняваше. Беше мъчително. Колкото и леки да бяха докосванията, изведнъж се почувства така, сякаш кинжали се забиваха в ръката й. Скийм изкрещя от болка. Ръцете му я освободиха бързо, но тялото му още я държеше до стената. Мисълта, че тя не може да се пребори с него, изпрати прилив на лудост в ума й.

— Всичко е наред — прошепна Кейбъл, тонът му беше нежен. — Той ще се върне за теб, Скийм. Още една секунда и ще се върне.

Скийм не беше в ковчег, заровен в пръстта, но същият задушаващ, ужасяващ страх опустоши съзнанието й. Нямаше да преживее това, дори да оживееше, никога нямаше да преживее този мъж да я вземе.

Докато се извиваше и бореше, Скийм беше сигурна, че няма сили да изкрещи отново, но разярено ръмжене, рев на ярост отекна около нея. Внезапно се оказа свободна, инерцията на борбата я запрати на пода, косата падна върху лицето й, когато се подпря на камъка.

Звукът раздра въздуха отново. Животински рев на убийствена ярост.

Скийм отметна косата от лицето си и погледна в другия край на помещението шокирано.

Танер. Той стоеше между нея и Кейбъл и ръмжеше към брат си като приклекна покровителствено пред нея.

— Не ти казах да я изнасилиш. — Звукът на гласа му беше ужасяващ. Животно и човек, ръмжене, дрезгав звук, пълен с насилие.

Кейбъл й хвърли един поглед, в очите му за миг проблесна веселие, преди да се върнат на Танер. Скийм усещаше пулсирането на убийствената ярост в стаята, чуваше го в тътнещото ръмжене, идващо от гърлото на Танер.

— Ти ми я даде — напомни му Кейбъл внимателно. — Как ще взема половинката си е мое решение. Нали така, братко?

Ревът на Танер бе изпълнен с предизвикателство и ярост.

— Моя! — Единствената дума, която се изтръгна от него, накара Скийм да трепне шокирано. Кейбъл наклони глава и погледна брат си предпазливо.

Вдигна ръце бавно с жест на предаване.

— Няма да се боря с теб за нея — каза тихо и спокойно. — Тя е изцяло твоя, Танер. Винаги е била.

Той отстъпи бавно към вратата, като намигна на Скийм самонадеяно, докато Танер го наблюдаваше внимателно.

Всичко е било умишлено? Кейбъл умишлено е подтиквал Танер? Предизвиквал го е? Защо?

Скийм се изправи на крака бавно, трепереща, като гледаше двамата мъже едновременно. Вдишваше и издишваше, докато се опитваше да разбере какво, по дяволите, става. Усещаше подводните течения на една свирепа ярост, и когато погледна лицето на Танер, видя дива, гола първична похот.

Очите му блестяха като злато, докато проследяваше как брат му се оттегля от помещението. Ръмженето, което вибрираше в гърлото му, беше повече животинско, отколкото човешко. Сякаш някакъв вътрешен демон се беше изплъзнал от каишката си и бе поел контрол върху човека.

Потърквайки ръце, Скийм отстъпи назад бавно, сега се чудеше дали има начин да избяга от Танер. Това не беше Породата, която познаваше — любезният, усмихнат пиар магьосник. Това беше животното, което Съветът бе създал, убиецът, който бе обучил.

Танер се обърна към нея рязко, сякаш по някакъв начин бе чул мисълта й.

— Мислиш ли, че ще те нараня? — изръмжа той, устните му се отдръпнаха от зъбите му, когато се изправи от опасното приклекнало положение.

В него обаче нямаше нищо спокойно, опасността пулсираше около него, както и страстта. Тя блестеше в очите му, неприкрита и интензивна, докато изяждаше Скийм с поглед.

— Не мислех и че ще ме оставиш да бъда изнасилена от друг мъж — отвърна задъхано тя, но докато се бе опитвала да избяга от Кейбъл, с Танер тя не отстъпваше нито на милиметър. — Ти ме остави тук, за да бъда изчукана от друг, Танер.

Гневът му я връхлетя. За съжаление нямаше нищо под ръка, за да го хвърли по него. Стисна юмруци до тялото си и се изправи пред него, трепереща от емоция и предателство.

— Ти си моя — озъби се Породата и се приближи към нея с дебнеща походка. Движенията му бяха гъвкави, изпълнени с животинска грация и сексуална енергия.

Скийм се изсмя в отговор.

— Твоя? Не мисля така. Аз не принадлежа на никой човек.

Сурова, порочна усмивка изви устните му.

— Не човек, а Порода.

Скийм скочи, за да го избегне, но той беше бърз, по-бърз, отколкото го бе мислила. Когато тя се обърна да побегне, ръцете му я обгърнаха, гърдите му се притиснаха към нея, когато я дръпна към себе си, а пенисът му изгори долната част на гърба й.

— Моята половинка. — Думите излизаха напрегнати и с ръмжене. Миг по-късно ръката му дръпна деколтето на блузата й и зъбите му потънаха в рамото й.

Той я ухапа.

Скийм изпищя, не толкова от болка, колкото от внезапната непреодолима увереност, че Танер е направил нещо повече от това да я бележи физически. Резците му бяха забити в плътта й, езикът му ближеше кожата, докато устата му я смучеше.

Болеше, но не колкото би трябвало. Сексуално напрежение, което не бе очаквала, разцъфтя в нея. Главата й падна настрани, а ноктите й се забиха в ръцете му. Не би трябвало да й достави такова крайно удоволствие, не би трябвало да изпрати електрически искри, които да връхлетят зърната, утробата и клитора й.

Не би трябвало да изгаря за още.

— Какво правиш?

Танер ръмжеше зад нея. Ръцете му, с нейните нокти още забити в тях, се пъхнаха под блузата й, плъзнаха се по кожата й, така чувствителна, че Скийм простена от усещането на мазолестата плът, и обхванаха гърдите й.

Зърната й бяха твърди и горещи и се притиснаха към дланите му умолително, когато пръстите му стиснаха заоблените гърди.

— Моя — изръмжа Танер отново, зъбите му се плъзнаха по кожата й еротично, удоволствието беше толкова интензивно, че накара вагината й да се стегне от глад.

— Танер — проплака тя, усещайки бавното пулсиращо пламтене на рамото си, когато езикът му облиза раничката. Топлината и горещото като лава усещане започнаха да се придвижват на вълни от четирите малки прободни рани по цялото й тяло.

Сякаш някакъв мощен наркотик се вля в кръвоносната й система, коленете й омекнаха, а утробата й се сви от внезапен глад, толкова силен, толкова неудържим, че я накара да се задъха.

Кейбъл трябваше да преглътне жлъчката, която се надигна в гърлото му, докато прекосяваше тунелите, увеличавайки възможно най-много разстоянието между себе си и онова, което току-що бе направил.

Беше ли тласнал нещата твърде далеч? Беше ужасил Скийм. Беше накарал емоциите й да подивеят. А знаеше още преди да го направи колко ще я ужаси.

Това беше връзката. Животното можеше да усети болката на половинката си. Кейбъл беше почувствал това между другите чифтосани двойки. Не беше нещо съзнателно, или нещо, което двойките действително разпознават, но съществуваше. Както съществуваше и при Танер и Скийм. Трябваше да принуди Танер да се върне при нея. Трябваше да принуди животното да предяви претенциите си.

Но дали не бе отишъл прекалено далеч?

За собственото си спокойствие със сигурност. Само се молеше да не е прекалено и брат му някога да му прости.

Глава 20

Неговата половинка!

Скийм принадлежеше на него.

Танер знаеше, че е извън контрол. Знаеше, че е загубил самоналоженото ограничение, което винаги бе упражнявал върху себе си, и че се люлее на ръба на пълния примитивен срив, ако не успее да се отдръпне. Само малко.

Танер отметна глава назад, коленете му се сгънаха и притиснаха измъчената дължина на пениса му към седалището на Скийм, докато ръцете му се обвиваха около гърдите й.

Беше я ухапал, беше усетил вкуса на кръвта й и облизал раничката с болезнено подутия си език. Жлезите в устата му изливаха сладкия, див вкус на страстта.

Всеки път, когато преглътнеше, изгаряше.

Изруга и се тласна към дупето й, усети топлината на плътта й през мекото кадифе на панталоните й и денима на дънките си. Ако не проникнеше вътре в нея, ако не я обладаеше, щеше да умре.

Скийм беше неговата жена. Неговата половинка.

Знаеше го. От години, въпреки отричането си, знаеше, че тази жена му принадлежи, и все пак стоеше настрана. Някакъв импулс, някакво вътрешно усещане, което не можеше да проумее, го бе възпряло да я вземе, да я отвлече от дома й и да я скрие само за себе си.

Животното вътре в него изрева триумфално, когато той я обърна, обви ръце около нея и впи устни в нейните. Нямаше време за финес. Нямаше време да мисли за всяко докосване, дали носи болка, или удоволствие, нямаше контрол да овладее животинската похот с нежни думи или успокояващи целувки.

Имаше глад. Господи, този глад го погубваше. Танер плъзна език по устните й и изръмжа доволно, когато Скийм веднага го пое, стегна устата си около него и го засмука.

Мили боже!

Ръцете му дръпнаха панталоните й и разкъсаха плата, едно далечно кътче от съзнанието му регистрира звука на късащия се плат. Но Танер усети плътта й, гола, мека като сатен, топла и извиваща се към него.

Удоволствието го изгори, когато Скийм засмука сладкия хормон от жлезите под езика му. С всеки пулс течност тя потъваше по-дълбоко в чувствеността и простенваше от острата нужда.

Изгаряше и нея. Танер можеше да го усети, да го подуши.

Не беше само разгонване. Беше повече, много, много повече.

Беше безумие от негова страна, лудост да си помисли дори, че някога може да позволи Кейбъл да я докосне, без да загуби разсъдъка си. Да вярва, че друг може да я маркира, да я прегръща и той да го преживее.

Едва понесе да я види с Кейбъл в една стая. Беше се насилил да си тръгне. Да направи това, което смяташе, че трябва.

Животното обаче бе знаело. Танер беше изтикал звяра далеч в най-тъмните ъгли на съзнанието си, и когато той се освободи от оковите си, нямаше начин да го спре.

Танер плъзна ноктите си по гърба на Скийм, след което стисна блузата й и я разкъса. Искаше я гола. Гореща и влажна, обливаща пениса му, докато той се тласка вътре в нея.

Ръцете на Скийм бяха в косата му, а лактите й се опряха на раменете му, когато се протегна, опитвайки се да се качи на него. Устните му се притискаха към нейните и тя засмука езика му по-дълбоко.

Разгонването завладя и него. Да контролира животното и страстта си беше невъзможно. А това никога не му се беше случвало. Не съществуваше жена, която да не може да контролира, с която не може да си играе. Досега. Нямаше власт над случващото се сега.

Танер дори не си направи труда да си свали ризата. Това означаваше да прекъсне целувката, да се откъсне от топлината на устата на Скийм, която изсмукваше хормона, разливащ се в телата и на двама им. Не можеше да позволи това.

Улови плата на ризата, дръпна рязко, разкъсвайки копчетата, и я свали от раменете си. Веднага след това ръцете му се насочиха към колана. Измъкна го и разкопча дънките си, смъквайки ги надолу по бедрата си и освободи набъбналия си пенис.

Трябваше да я обладае. Ако не проникнеше в горещата й вагина и не задоволеше болезненото желание, щеше да се пръсне. Направо се топеше от топлината, изгаряща тялото му, от порите му се лееше пот, а от гърлото му непрестанно излизаха ръмжащи звуци.

Стисна бедрата на Скийм, разтвори ги и я вдигна.

Примитивно, приглушено ръмжене завибрира в гърдите му, когато женствеността й застана на върха на пениса му. Мамка му, да. Тя беше по-гореща от пожар, от лава, от нажежена стомана, а той имаше нужда от още.

Беше тясна. Широката главичка на пениса му се притисна към нея и раздели стегнатата тъкан и мускулите, докато езикът му се тласкаше в устата й, а тялото му я притисна към стената.

Нямаше време за леглото. Беше прекалено далеч. Трябваше да влезе в нея сега. Целият.

Танер откъсна устни от нейните, за да си поеме дъх, и вдигна поглед, за да провери лицето й. Господи, Скийм трябваше да иска това. Не би могъл да понесе да види болката, която бе подушил, докато тичаше през тунелите.

Но нямаше болка. Нито в изражението, нито във въздуха. Удоволствие, наситено и оживено, заливаше изражението й, премрежваше очите й и й придаваше екзотичен, неземен вид. Това накара бедрата му да се тласнат и да вкарат пениса му дълбоко в стегнатата й женственост.

— Няма да те пусна — изръмжа Танер и я стисна за кръста. — Никога.

Очите на Скийм, толкова тъмни, почти черни, се взираха в него замаяно, влажни от сълзи и изпълнени с глад.

— Какво правиш с мен? — Тя се задъхваше, зърната й се потриваха в гърдите му, а вагината й се свиваше и пулсираше около пениса му.

Танер наведе глава, докато устните му не докоснаха нейните, а очите му бяха впити в нея.

— Моята половинка — прошепна той и едва не трепна от гърления, примитивен звук на гласа си. — Само моя.

Скийм разтвори устни и простена от удоволствие, когато езикът му облиза сочните извивки.

— Нещо не е наред. — Миглите й запърхаха над очите й миг преди тя да извика дрезгаво и Танер усети оргазма й.

Беше проникнал едва наполовина в стегнатите й дълбини, а тя вече свърши веднъж. Горещите й сокове обляха пениса му.

— Не. Няма нищо. — Танер не можеше да диша. Не можеше да бърза. Беше толкова хубаво, толкова горещо и хубаво да се плъзга в нея, да движи члена си, докато мускулите й се стягат около него. — Наред е. Всичко е наред, Скийм.

— Танер, страх ме е. — Лекият, едва доловим мирис на страха й се смеси с удоволствието й.

— Довери ми се, Скийм. — Гърдите му се свиха от мириса. — Моля те. Само този път. Само сега, скъпа. Повярвай ми, няма да те нараня.

— Не мога… — От устните й се изтръгна остър вик, когато Танер се зарови до край в нея, пенисът му туптеше, пулсираше от горещата й хватка. — О, господи, Танер, не мога да го понеса. Какво правиш с мен? Не можеш да го направиш. — Ноктите й се забиха в скалпа му еротично, ханшът й се изви, а краката й се стегнаха около кръста му, когато удоволствието започна да се надига.

— Не можеш да контролираш това, Скийм. — Прииска му се да се усмихне. Тя беше толкова вманиачена на тема контрол, колкото и той. Трябваше да знае всяка стъпка, която прави, да приема и разбира последствията от тях. Но това не можеше да бъде разбрано. Не можеше да бъде контролирано.

— Трябва. — Скийм се задъха, когато Танер се раздвижи, потърквайки пениса си във вътрешността й, погали я и подлуди и двама им, когато усещанията се натрупаха едно върху друго, тласкайки ги стремително към един тъмен, непознат център на страстта.

— Дай ми го, Скийм. — Танер не искаше тя да се страхува. Беше изпитвала това чувство прекалено често през живота си, познаваше прекалено много болка, прекалено много предателства. — Точно тук, точно сега, любов моя, повярвай ми.

Скийм се втренчи в него, сълзите бликнаха от очите й, когато той се отдръпна назад, докато само главичката на пениса му остана вътре в нея, след това бавно и с агонизиращо удоволствие отново я прониза.

— Не ме наранявай, Танер. Моля те, не ме наранявай.

И Танер знаеше, че няма предвид физически. Тя го молеше да не я предава.

Той се усмихна тъжно. Животното бе познало половинката си, а той не. Жената, която Скийм държеше дълбоко скрита в себе си, жената, която плачеше, която се страхуваше, която му се доверяваше. Това бе съзнателната жена, тази, която бе познала невероятна болка, и която се боеше.

— Моята половинка. — Танер спря, наполовина проникнал в нея, пенисът му пулсираше, обгърнат от горещата, стегната коприна. — Ще умра за теб.

Той облиза устните й, плъзна език в устата й и изръмжа, когато тя се отвори за него, заплете езика си в неговия и усети дивия вкус, който се освобождаваше от жлезите на чифтосването, и му се отдаде.

Без страх. Тя го приемаше, макар и само в това, засега.

Танер стисна дупето й, раздвижи бедра и се загуби в нея. Удоволствието изгаряше и нарастваше. Прониза тялото му и го остави търсещ, протягащ се… умиращ в обятията й.

Скийм не можеше да разбере удоволствието. Никога не бе успявала. Още от първото докосване преди дни, знаейки, че Танер ще я убие, ще я унищожи, удоволствието, което дойде от неговото докосване, не беше логично.

Тялото й му се доверяваше и тя не можеше да го спре. Не можеше да сдържи подозрението и страха, когато той я докосна. А сега, нещо се беше променило. От момента, в който Танер я беше ухапал, зъбите му потънали в плътта й, езикът му, галещ раничката, и след това изгарянето — беше се променило.

Желанието, гладът вече не бяха просто неописуемо удоволствие. Беше като престрелка в тялото й. Шибваше като камшик, предизвикваше изгарящо усещане, граничещо с болка, която нарастваше до удоволствие, принуждаваше я да се колебае между двете толкова изтънчено, че я ужасяваше.

Вихрушка от светкавици отекваше под плътта й, натоварени с еротична интензивност и омаломощаваща чувственост. Беше като да се потопи в ураган от толкова нажежено удоволствие, че сетивата експлодираха. Насладата беше прекалено силна.

Танер я целуваше, езикът му вкусваше буйната, замайваща влажна сладост. Нямаше с какво да го сравни, никой вкус, който бе опитвала, не се приближаваше дори до този.

И Скийм се нуждаеше от повече. Преплете езика си в неговия, засмука го и се остави да падне в порочния вихър, който я обгръщаше.

Удоволствието щеше да я погуби. Ръцете й се стегнаха около врата на Танер, краката й около кръста му и тя се раздвижи към него, вкарвайки пениса му по-дълбоко с всеки тласък в подутата й, прекалено чувствителна вагина.

Никога не е била толкова чувствителна и подута. Усещаше пениса му като юмрук, който я разтягаше и галеше еротично, докато мускулите й се свиваха конвулсивно около него.

— Танер! — Скийм едва дишаше, камо ли да говори. И все пак не можеше да мълчи. Не можеше да преработи удоволствието достатъчно бързо, за да намери стабилен бряг сред тази буря.

Щеше да свърши отново. Усещаше как оргазмът се надига като приливна вълна и се готви да я залее.

— Танер, помогни ми. — Пръстите й стиснаха косата му, когато усещането започна да тупти в утробата й, стягайки я конвулсивно. — Моля те, Танер — опита се да извика. — Помогни ми.

Танер започна да се тласка по-силно и по-бързо. Възбудата прониза скритите нервни окончания, издигайки я по-високо, а пипалата на агонизиращото усещане започнаха да стискат утробата й.

Оргазмът я разкъса. Скийм се изви, стегна се и извика името му, ханшът й се въртеше и се тласкаше към пениса му, отвръщайки на движенията с безумен глад. Той прониза сетивата й и я запрати тъмния, кадифен екстаз. Скийм не знаеше дали ще може да живее без него.

— Боже, да, любима — изръмжа Танер в ухото й. — Толкова си тясна, толкова гореща. Чукай ме. Мамка му, да. Чукай ме, Скийм.

Танер се раздвижи. Студената стена бе заменена от възглавниците на дивана. Скийм отвори очи, когато усети Танер да разтваря бедрата й. Тя повдигна ханша си и пенисът му я прониза толкова дълбоко, че изкрещя от удоволствието.

Това беше прекалено. Прекалено за тялото й. Прекалено за съзнанието й. Докосването му беше като огън, движенията на пениса му вътре в нея бяха като чисто електрическо усещане. Порочно, опустошително, сексуално. Изражението на Танер беше подивяло.

— Не е свършило. — Гласът му беше стържещ, ръмжащ. — Още. Свърши пак заради мен.

Скийм умираше от удоволствие. Вкопчи пръсти в гората част на ръцете му и поклати глава. Усети как цялото й тяло се изпотява, изгарящата топлина вътре в нея се беше нажежила толкова, че Скийм си помисли, че ще се самозапали.

— Танер. — Вълната отново се надигна в нея, нуждата не приличаше на нищо, което мозъкът й да може да обработи.

— Цялата — изръмжа Породата. — Ще те взема цялата.

Изправи се над нея, обви бедрата й около кръста си и започна да се тласка силно и дълбоко във вътрешността й. Едната му ръка се мушна под дупето й, пръстите му се плъзнаха галещо и откриха чувствителното място. Когато разтвори тесния вход и се плъзна вътре, Скийм изгуби ума си.

Зъбите й се впиха в рамото му, от гърлото й излизаха приглушени викове. Пръстите му пронизваха дупето й, а пенисът му вагината й. Беше загубена.

Мислеше си, че не може да съществува по-голямо удоволствие. Мислеше, че е стигнала до върха. Докато не усети освобождението му.

Пенисът му запулсира в стегнатите мускули на вагината й, после като че ли се поду, точно под главичката, като палец, който се протегна, заключи се в едно място, което никога досега не бе докосвано, зад конвулсиращия мускул. Започна да гали, да пулсира и изгаря с разрушителна топлина, когато го усети да се излива в нея.

Танер беше заключен във вътрешността й. Зъбите му се впиха в рамото й отново, нейните също бяха в плътта му. От гърлото му излизаше ръмжене. Едната му ръка стисна бедрото й, два от пръстите на другата пронизваха ануса й, и Скийм разбра, че е загубена.

Унищожена. Жената, за която се представяше, и стената между невинността и болката се сринаха пред оргазма, който помете не само тялото, а и душата й. В една ослепителна секунда Скийм осъзна, че не Танер не я е взел само с тялото й, а животното, което беше, я бе маркирало завинаги.

Глава 21

Танер седна на дивана, наведе глава и сложи ръце между коленете си, след което се обърна и погледна към леглото. Скийм плачеше. Не издаваше нито звук, но когато я положи внимателно върху леглото, крехкото й тяло потръпваше, а изпод спуснатите й клепачи се стичаха сълзи. А той не можеше да я успокои. Тя нямаше да му позволи.

— Просто ме остави — беше прошепнала. — Моля те. Просто ме остави.

Но Танер не можеше да го направи. Беше я завил с одеялото и се бе оттеглил в другия край на стаята, опитвайки се да разбере онова, което бе усетил вътре в нея.

Нямаше болка. Умора. Примирение. Но не и истинска болка. И обич. Ароматът на това чувство беше непогрешим. Беше го долавял между другите двойки, понякога, дори преди чифтосването. Този аромат се различаваше от всичко друго. На лято и топлина, на шоколад и алкохол. Беше чиста емоция, пристрастяваща и успокояваща, въпреки че Скийм не беше спокойна. Нито пък Танер.

Чифтосването не беше лесно. Мамка му. Танер направи гримаса при мисълта за онова, което бе допуснал да се случи. Животното вътре в него беше спечелило свободата си по начин, по който никога не беше очаквал. Беше взело надмощие, беше предявило претенциите си над него и над неговата половинка по начин, който Танер не бе предполагал. Никога не би могъл да го спре, дори ако имаше властта да го направи.

Танер прокара пръсти през косата си уморено, вдигна глава, след което се изправи мъчително на крака.

Разкъсаните краища на ризата му се обвиха около гърдите му, когато се обърна с лице към Кейбъл и видя мрачното знание в изражението на брат си.

Танер се раздвижи бавно и уморено към шкафа, откъдето извади бутилка уиски и две чаши и посочи към тунела. Тръгна пред Кейбъл и го поведе към друга по-малка пещера.

Светлините трепнаха и се включиха, когато двамата влязоха в пещерата, разкривайки обезопасена комуникационна стая, оборудвана с компютри, монитори от камери и оборудване за наблюдение, които бяха свързани със скритите камери, пръснати из имотите, собственост на Калън.

Скийм беше открила това помещение преди няколко дни. Устните на Танер се извиха в усмивка, когато си помисли за времето, което тя бе прекарала там, опитвайки се да накара оборудването да проработи, докато не бе разбрала, че това са пръстовите отпечатъци, ДНК и сканиране на зеницата.

Но беше опитала. Танер трябваше да признае постоянството й, тя определено не беше от тези, които се отказват. Беше силна и смела, страстна и дръзка. И той я обичаше. Господи, обичаше я, въпреки че тя разби сърцето му на парченца.

Диван, маса и няколко удобни стола бяха разположени в заобления ъгъл на помещението. Танер се хвърли на дивана, наведе се напред и си наля от здравословната напитка.

— Алкохолът се отразява на разгонването, Танер — напомни му Кейбъл тихо, като седна на един от столовете, разположен срещу дивана. — Знаеш, че го влошава.

— Не може да стане по-лошо. — Танер изтри с ръка лицето си, преди да изпие изгарящата напитка, и се намръщи, когато опари вътрешностите му.

Потърка наболата си брадичка и изведнъж му хрумна, че въпреки липсата на окосмяване по телата на всичките мъже Породи, те нямаха проблем с растежа на брадата. Понякога се чудеше на генетичната смес, която бяха научили, че представляват. Дали светът наистина щеше да е по-добър без тях?

Вдигна поглед към Кейбъл и въздъхна тежко.

— Ти си знаел. — Брат му знаеше, че Скийм е неговата половинка, нямаше друго обяснение. Кейбъл никога нямаше да си тръгне от жена, за която душата му крещеше да вземе.

Кейбъл се облегна назад в стола си и отпи от уискито си, поглеждайки го мрачно.

— Подозирам от години — отвърна той. — Усетих уханието й още след като оздравях след ямата. Първата ми задача под ръководството на новия Отдел беше да й бъда сянка в продължение на няколко седмици. Всеки път, когато долавях миризмата й, усещах връзката. Просто ми отне известно време да я разбера.

— Преди колко време разбра? — изръмжа Танер.

Погледът на Кейбъл трепна.

— Шест, може би седем години.

— И не ми каза? — Челюстта на брат му се стегна от гняв. — Защо?

Кейбъл се наведе напред, сведе глава и се загледа в чашата си, след което въздъхна дълбоко и отново я надигна.

— Джонас — изрече най-сетне. — Отидох при него. Той ме убеди, че ако ти я отвлечеш, както знаех, че ще направиш, може да стане прекалено опасно. Той самият го подозираше, така мисля. Знаеше за интереса ти към нея. Знаеше също така колко е дълбока омразата на нашето семейство към Сайръс Талънт.

— Мислел е, че ще я нараня? — Това го изненада. Винаги беше контролирал животното вътре в себе си, никога не бе убивал прибързано.

— Не знам, Танер. — Кейбъл поклати глава. — Джонас беше решен да изчакаме. Аз приех това решение, защото смятах, че е правилно.

— Да ме предадеш е правилно? — попита с доза любопитство Танер, въпреки че изражението му беше изкривено от вътрешен гняв. — Знаеш ли какво й е причинил баща й, Кейбъл? Имаш ли представа за ада, през който е преминала?

Кейбъл присви очи, зеленият му поглед трепна.

— Тя му е дъщеря — каза тихо. — Неговата дясна ръка. Но това, което тя каза по-рано…

Танер се наведе напред.

— Заровил я е жива, Кейбъл, повече от веднъж, и освен ако сетивата ми не грешат, след като е убил детето й, той я е стерилизирал.

Кейбъл пребледня.

— Заровил я е?

— Миналия ден, когато проверявах колибата, светлините са изгаснали. Когато се върнах, тя почти беше полудяла от истерия и страх да бъде погребана жива. Не е споменавала за стерилизацията, но обонянието не ме лъже. Тя не би си го причинила сама.

Не можеше да обясни откъде знаеше, но беше сигурен.

— Господи! — Кейбъл изпи уискито си, наля си отново и го пресуши. — Джонас не би могъл да знае — поклати глава отривисто. — Не би заподозрял. Щеше да направи нещо в противен случай.

— Щеше ли? — Танер се наведе бавно. — Той се издигна до директор на Отдела заради шпионина, който успя да внедри в организацията на Талънт. Ами ако неговият шпионин е Скийм?

Това имаше смисъл. Инстинктът му се събуди и нареди последните парченца на пъзела, наречен Скийм.

— Тя беше асистент на Талънт — продължи той. — По-близо до него от всеки друг, способна да получи достъп до всеки файл, от който се нуждае. Знаеше за слуховете в редиците на генерала, както и истините и плановете, които копелето е правило за удар срещу Породите, използвайки различните расистки групировки.

— И Талънт е заподозрял — прошепна Кейбъл. — Сигурно я е измъчвал в опитите си да я накара да признае. Това е любимата му игра.

Точно. Талънт винаги искаше доказателство, ако е възможно.

— Но защо е изпратил убиеца си след нея? — попита Танер тогава. — Защо е спрял да я измъчва и е решил да я убие?

— Може би е разбрал, че не може да я пречупи, или пък тя притежава нещо и той не може да рискува повече. Нещо, което не е очаквал да разбере — каза Кейбъл замислено. — Но какво?

Танер напълни чашата си и този път само отпи, а не я пресуши на един дъх. Беше му трудно да мисли, разгонването се надигаше в него, жлезите под езика му станаха чувствителни отново. Нямаше да мине много време преди да вземе Скийм отново, преди възбудата да стане толкова заслепяваща, че всичко да изгуби значение, освен да я чука.

— Как реагира Джонас на изчезването й? — Отговорът беше там някъде, усещаше го.

— Всеки наличен агент на Породите, както и новобранците, бяха мобилизирани да я търсят — каза тихо Кейбъл. — Изтегли Породите от наложителни мисии и ги изпрати да търсят жената.

— Откъде е разбрал, че тя е тук? — Танер присви очи към брат си.

Другият мъж изсумтя подигравателно.

— Щом става дума за Джонас, кой би могъл да знае? Последвах втората половина от Алфа екипа толкова бързо, колкото можах. Отне ми известно време да прикрия някои следи, преди да дойда тук.

Танер го погледна въпросително.

— Калън отказва да каже на Джонас къде се намираш. Мисля, че подозира къде си, но притежава известно собственическо чувство към тези пещери.

Калън със сигурност имаше право. Това беше последното им убежище, ако нещата се объркат за Породите и децата, родени от чифтосване, трябва да бъдат скрити. Информацията беше толкова строго пазена, че освен Кейбъл и една Вълча порода, Даш Синклер, никой, освен първоначалния Прайд на Калън, не знаеше за това.

— Ти говори ли с Калън? — попита Танер.

— Да кажем, че Калън говори с мен — изсумтя брат му. — Той е притеснен, Танер. Опитват се да обвинят Породите за предполагаемата смърт на Скийм. Не можеш да я държиш тук вечно и го знаеш.

— Аз ще я защитя — отсече Танер грубо. — Нищо не може да й се случи. — Животното се надигна на повърхността и удари мозъка му властно и настойчиво.

— Имаш ли план?

Танер се изсмя рязко и подигравателно.

— План? Откакто я отведох от Вашингтон, не можех да мисля за друго, освен по колко различни начини искам да я чукам. — Прокара пръсти през косата си с чувство на безсилие. — Ако я заведа в Убежището, шпионинът на Талънт ще е там и няма да се спре пред нищо, за да я убие. Не мога да я държа заключена вечно.

— Това може би е единственият начин да се разкрие шпионина — посочи Кейбъл.

Танер изръмжа. За първи път животното не трябваше да се показва на повърхността, човекът беше там и не беше доволен от предложението.

— Ти каза, че не можеш да я държиш заключена вечно, Танер — продължи Кейбъл. — Какъв друг избор имаме? Единственият начин да се гарантира безопасността й, е да я отведеш в Убежището и да накараш копелето да се покаже.

— Нямаме представа за посоката, която ще поеме в атаката си — отсече Танер. — Всяка Порода там е въоръжена до зъби. Няма да поема този риск. Дори ако Скийм има нещо, което можем да използваме срещу Талънт, то няма да е достатъчно. Шпионинът няма да спре, докато Скийм е жива.

— Трябва ни този шпионин, Танер — изръмжа Кейбъл.

Ръката на Танер се стрелна, обви се около гърлото на брат му и стисна, докато той не утихна.

— Няма да рискувам живота на половинката си — изръмжа и се наведе по-близо, за да подчертае думите си. — Нито сега, нито никога.

Кейбъл устоя на погледа му.

— Мислиш ли, че бих рискувал живота на половинката ти неоправдано? — отвърна той. — Не повече, отколкото ти би го направил на моята. Но да я държиш тук вечно няма да свърши работа. Знаеш това колкото и аз. Използвай главата си, а не сърцето си.

Танер отдръпна ръката си, надигна се рязко и закрачи из стаята. Не можеше да го направи. Ако отведеше Скийм в Убежището, нямаше да може да я защити. Нямаше начин да я защити.

— Танер, няма друг избор. — Кейбъл се изправи и застана пред брат си. — Ако не предоставим доказателство, че тя е жива, всеки ще заподозре, че Породите са я убили. Заведи я в Убежището и организирай пресконференция, която можем да контролираме, убеди света в сигурността и защитаването й от чудовището, което я измъчва. Това само ще помогне на каузата ни. Едно нападение срещу твоята жена ще има същите последици както нападение срещу теб.

Светът обичаше Танер Рейнолдс. Това беше неотменно. Той беше лицето на Породите, усмихнатият, безгрижен плейбой. Дали това щеше да спаси половинката му, за пред света негова съпруга?

Те знаеха, че заповедите минават през Съвета, както и през организацията на Талънт, което обръщаше обществената нагласа към Танер, нямаше нужда да има нападения над него. Понякога беше забавно да гледа агентите на Съвета как го следят, омразата по лицата им, едва сдържаната им жажда за кръв.

— Това няма да ги спре — каза той тихо. — Ще я убият. Тя знае прекалено много.

— Имаш ли избор? — попита брат му.

— Ще намеря свои избори, по дяволите — изръмжа Танер и стисна юмруци, докато болката бушуваше вътре в него. — Няма да позволя да ми я отнемат. Не и сега. Не и като знам какво й е причинявало онова копеле през годините.

Това го измъчваше, изтезаваше го. Представата да бъде заровена жива, тънките й пръсти, вкопчени в тесния ковчег, караше яростта да пулсира в него, разкъсваше самоконтрола му и предизвикваше ръмжене.

— Танер. Аз бих застанал пред нея — каза Кейбъл настойчиво. — Господ ми е свидетел, че ще защитавам половинката ти сякаш е моя собствена. Това е единственият избор, който имаме.

— И ти мислиш, че ще изтъргувам живота на брат си за този на половинката си? — озъби се Танер, болезнено осъзнаваше ограничените си възможности за избор. — Мислиш ли, че бих поискал това от теб, Кейбъл?

Устните на другия мъж се извиха в горчива усмивка.

— Няма да се наложи да искаш. Ти запази разсъдъка ми, като ме измъкна от онази яма. Научи ме да живея като човек, а не като животно. Смяташ ли, че не съм готов да умра за теб или за твоята половинка?

Танер замълча, вторачи се в Кейбъл и вдиша дълбоко. Беше там, мирисът на решителността на Кейбъл и нещо повече. Следа от емоция, тъга, примирение, съжаление. Винаги бяха предполагали, че ще се чифтосат с една и съща жена. От деня, в който Танер го бе измъкнал от ямата, нуждата да споделя и най-дребните неща с брат си бе застанала на преден план.

Храна, вино, песни и жени. Игриви закачки, смеха на дете. Танер беше споделял всичко това с него, а сега бяха намерили нещо, което не можеше да понесе да споделя. И не можеше да съжалява за това. Природата му беше дала нещо, което да принадлежи само на него, нещо, което беше маркирал, нещо, за което би дал душата си.

— Не искам да умираш за мен или за моята половинка — каза Танер просто. — Искам да живееш, за да ми помагаш да защитавам децата си.

Кейбъл се намръщи.

— Скийм беше стерилизирана.

— Както и Шера — посочи Танер, имайки предвид своята сестра от Прайда.

Шера беше стерилизирана след загубата на първото си дете, но когато се събра отново с половинката си, по някакъв начин природата възстанови маточните й тръби и тя забременя.

— Вярваш, че хормоните, които освобождаваш в тялото й, ще ги възстановят, както стана при Шера? — попита Кейбъл.

— Нещо се случва — въздъхна Танер. — Има разлика в аромата й, така е от няколко дни, сякаш нещо вътре в нея се променя. Подушвах това и при Шера, когато тя се бореше с привличането към нейната половинка, Кейн. Ароматът е същият, Кейбъл.

— Лечебният процес отнема много повече от няколко седмици. — Кейбъл се намръщи силно. — Доктор Джейкъбс предполага, че е прогресирало повече от една година, в мига, в който Кейн се завърна в живота на Шера. Няма да се случи за една нощ.

Чифтосването и хормоналните ефекти върху тялото все още бяха неизвестни в по-голямата си част. Имаше прекалено много аномалии, над които да разсъждават лекарите на Породите и учените. Това бе една от причините да се опитват толкова отчаяно да открия първия Лъв. Според докладите той бе жив, в разцвета на силите си, невероятно здрав мъж на възраст почти един век. Споменаваше се, че неговата половинка изглежда също толкова млада.

— Какво, по дяволите, ще правя? — Танер се отпусна тежко на дивана и покри лицето си с ръце. — Как ще я защитя?

— Ние ще я защитим. — Гласът на Кейбъл беше студен и решителен. Танер вдигна глава и погледна брат си изненадано. — Чуй ме, Танер — изръмжа той, резците му проблеснаха опасно. — Познаваме онези, които са най-лоялни към нас. Проклетият шпионин е добър, признавам, но можем да защитим Скийм и в същото време да го накараме да се разкрие. Нямаш избор. Нито пък тя.

— Как? — Възбудата помрачаваше разума му вече. Всичко, за което можеше да мисли, което можеше да чувства, беше Скийм.

— Ще я отведем в Убежището. Ще поставим наши агенти около нея, ще я държим в закрилата на къщата и ще наблюдаваме кой ще прояви любопитство. Каквото и да знае тя, когато разбере, че наистина е в безопасност, ще го разкрие. Това ще накара шпионинът на Талънт да сгреши.

Трябваше да я изложи на риск, за да я спаси.

Танер поклати глава.

— Не знам дали ще мога да го направя, Кейбъл.

Глава 22

— А аз не знам дали решението е само твое.

Танер се завъртя рязко и в гърлото му завибрира ръмжене, когато Джонас и трима от неговите агенти влязоха в стаята. Как, по дяволите, бе успял да се промъкне тук?

Джонас присви устни, докато душеше въздуха, странните му сребърни очи проблясваха от гняв.

— Трябваше да ни помиришеш в мига, в който влязохме в тунелите — отсече той. — Разгонването те прави слаб, Танер.

Устните на Танер се извиха подигравателно.

— Не толкова слаб, че да не мога да ти разкъсам гърлото, директоре — изръмжа той. — Защо, по дяволите, си тук?

Джонас изсумтя.

— Калън свърши добра работа, като те прикри, но забравяш, че заемам тази позиция с причина. Проследяването ти не беше толкова трудно, колкото си си представял. Цяло чудо е, че Съветът още не е открил това място.

— Цяло чудо е, че някоя Порода не те е убила още — изръмжа Танер.

— Няколко са се опитвали. — Джонас сви рамене и огледа стаята. — Къде е тя? Не ме карай да обикалям да я търся.

— Ако я докоснеш и я накараш дори да трепне от страх, ще те убия. — Смъртоносна ярост възпламени цялото същество на Танер, докато се взираше в директора на Отдела по делата на Породите.

Джонас сви устни.

— Не подписвай смъртната й присъда тук, Танер. Нека я защитим заедно.

Животното се събуди с рев. Танер усещаше как кръвта пулсира в тялото му, стяга мускулите му и изпраща прилив на адреналин и ярост право в главата му.

Надигна глава и се взря в по-високия мъж, не бе изплашен ни най-малко от фигурата или намръщеното заплашително лице.

— Ти подписа твоята — каза грубо Танер, — когато я вербува, вместо да я спасиш.

— Решението беше нейно — противопостави се хладно Джонас. — Аз й предложих безопасност, но тя избра да отмъсти за смъртта на детето си. Не можеш да я виниш за това.

— Не ми пука какви са оправданията ти, за да пренебрегнеш изтезанията над една жена — изръмжа презрително Танер. — Както и какви са желанията на Кабинета, когато търся убежище за моята половинка.

Очите на другия мъж трепнаха, а челюстта му се стегна.

— Не съм пренебрегнал нищо — отвърна най-сетне. — Тя не ми каза.

— Скийм даде душата си за Породите — изсъска Танер. — На колко години беше, когато я вербува, Джонас? Деветнадесет? Двадесет?

Джонас го изгледа хладно.

— Двадесет и две.

Усмивката на Танер беше свирепа.

— Дете. Вербувал си едно дете, Джонас. Вероятно вече белязано от изтезанията на баща си. Трябвало е да усетиш нуждата й от твоята помощ, вместо да я експлоатираш.

Изражението на Джонас не се промени.

— Правим това, което трябва, за да оцелеем, Танер.

— Ти, кучи син! — Юмрукът на Танер се стрелна, улучи силно челюстта му и го събори назад.

Джонас изрева мощно и се подготви да контраатакува, но спря рязко и се намръщи гневно, когато войниците до него се напрегнаха, готови за действие.

Кейбъл стоеше до Танер сега, предупредително ръмжене отекна в помещението, когато очите на Джонас се насочиха към него.

— Моята половинка — да сдържи убийствената ярост, бушуваща вътре в него беше почти невъзможно, — не е инструмент за оцеляване.

Още докато думите излизаха от устата му, сетивата му експлодираха от уханието на Скийм, погледът му се насочи към вратата в мига, в който тя пристъпи бавно в пещерата.

Беше бледа, тъмно кафявите й очи бяха широко отворени и измъчени.

— За съжаление съм точно това — каза младата жена, като се изправи пред шестте мъжки Породи, обърнати към нея. — Първо инструмент срещу Породите, а сега инструмент на Породите.

Гласът й звучеше спокойно, изражението й беше стоическо, но Танер можеше да подуши болката и страха, извиващи се вътре в нея.

— Вече не. — Той мина покрай Джонас и неговите хора, ръмжейки предупредително и гледайки гневно.

Придърпа Скийм в прегръдките си, притисна я към гърдите си, а ръцете му затегнаха чаршафа, който бе увила около тялото си.

— Трябваше да спиш. — Не я искаше тук, не искаше тя да среща студената, сурова обективност на Джонас. Това беше причината той да е толкова добър директор на отдела, създаден да прикрива операциите, които Породите бяха принудени да изпълняват, за да оцелеят.

— Не, ще има време да спя по-късно. — Думите й накараха сърцето му да трепне в гърдите. — Сега е време да довърша започнатото. Ти закъсня! — Скийм усети нервната усмивка, потръпнала на устните й, когато се изправи пред директора на Отдела по делата на Породите, мъжът, който някога бе спасил живота й, и който й бе предложил възможност да унищожи чудовището, което я преследва.

Тя видя как Джонас въздъхна тежко, а в очите му за миг проблесна съжаление.

— Не беше лесно да открия пещерите — изръмжа той, когато ръцете на Танер се стегнаха около нея. — Знаех с кого си. Мислех, че имаме време.

— И какво се промени? — озъби се Танер зад нея.

Той наистина беше покровителствено настроен. Това я изненада, предупреждението и яростното покровителство в гласа му.

Сребърните очи на Джонас го стрелнаха, преди да се върнат на Скийм.

— А мислехме, че той е спокойната Порода — отбеляза. — Иди, че разбери.

— Джонас, ще ти сритам задника — предупреди го Танер.

— Не! — Скийм стисна ръката, която я прегръщаше. — Ти не разбираш, Танер.

— Може би защото изобщо не ми обясни, Скийм — отвърна подигравателно.

— Опитах. Точно преди да ме оставиш сама с Кейбъл.

Стаята се изпълни с тишина.

— Той ми спаси живота — каза тя тогава. — Веднага след като изгубих бебето си. Той ме откри. — Младата жена преглътна тежко, опитвайки се да прогони мъката, стегнала гърлото й при спомена за загубата и собствената й слабост.

— По това време се опитвахме да поставим няколко буболечки в дома й. Мислехме, че тя и Сейнт Маркс още са в имението на Талънт. Но Скийм се беше върнала — започна да обяснява Джонас, но спря, когато Скийм поклати глава рязко.

Това беше нейната слабост и беше време да се изправи пред нея.

— Стоях в тъмното във всекидневната и се взирах в шепа болкоуспокояващи. — Устните й се свиха отвратено. — Не можех да избягам. Щяха да ме открият и накажат. Знаех това. А имах нужда да избягам. Просто го исках.

Спомни си ясно онази вечер.

Една сянка се бе преместила до нея. Погледът й се надигна и срещна сребърните очи на онзи, който знаеше, че е един от най-големите врагове на баща й.

„Давай, убий ме“, беше прошепнала. „Спести ми неприятностите.“

Той приклекна и се взря в хапчетата на дланта й.

„Мога да те измъкна от тук“. Предложението беше съблазнително.

Но накрая Скийм бе поклатила глава.

„Нямам информацията, която искаш, Породо. Не достатъчно, за да го спра. Не достатъчно да го осъдят. Спасяването ми ще докара повече неприятности, отколкото си струва.

Тогава ми осигури информацията, Скийм. Намери я. Вземи онова, което ни е нужно и ще го съсипем заедно. Искаш ли да умреш? Или искаш да го видиш как страда?“

— Искам да го видя как страда — прошепна Скийм тогава, отказвайки да види въздействието на обясненията си върху лицето на Танер. — Исках да го видя унищожен. Така че останах. И работих за Джонас. И той никога не разбра за наказанията, които получих. Никога не узна степента им. Знаеше само за доказателствата, които му изпращах. Но не успях да събера достатъчно.

Изглежда баща й беше по-умен от нея.

— Защо се обади за ускоряване на нещата? — попита тогава Джонас.

Скийм въздъхна тежко.

— След една седмица шпионинът в Убежището ще разполага с всичко необходимо, за да отвлече сина на водача на Прайда, Дейвид Лайънс. Намерих съобщение точно преди да ти се обадя.

Тогава Скийм зачака. Имаше толкова много информация, с която тя не разполагаше. Обещанията, които беше дала на Джонас, и които не беше удържала.

Той я гледаше сега, а сребърните му очи проблясваха от задоволство.

— Имаш достатъчно — внезапно кимна той. — Ще те отведем в Убежището и можеш да започнеш да правиш списъците с контакти и средствата, които можеш да посочиш. Направи добро, Скийм. Знаеш това, нали?

Наистина ли? Танер не бе произнесъл и дума. Стоеше мълчаливо зад нея, хватката му не беше вече толкова силна, но напрежението в тялото му беше по-високо.

— Направих, каквото можах — отговори плахо, изведнъж се почувства неловко заради мълчанието на Танер. — Иска ми се да беше повече.

— Един хеликоптер чака отвън — обяви Джонас. — Трябва да те откараме в Убежището. Тогава ще правим планове от там.

— Не още — гласът на Танер беше страшен. — Скийм и аз имаме няколко неща за уреждане, преди да тръгнем. Изчакайте отвън.

— Танер — каза предупредително Джонас. — Трябва да тръгваме.

Примитивното ръмжене, което се изтръгна от гърдите на Танер, накара Скийм да трепне и Джонас погледна зад нея с предпазливо изражение.

— Напуснете — нареди Танер. — Ще се оправям с теб по-късно. Точно сега ще се разправя с моята половинка.

Джонас се вторачи в Танер за няколко дълги секунди, след което кимна кратко. Направи едно рязко движение с ръка и стаята започна да се опразва. Танер пусна Скийм, отдръпвайки ръцете си от нея, и тръгна към другия край на пещерата.

Скийм знаеше какво ще последва. Той беше бесен, усещаше как вълните на гнева му рикошират около нея и разпалват защитна реакция в душата й.

— Не можа̀ да ми кажеш! — Танер прокара пръсти през дългата си коса, обърна се към нея и я погледна с блестящи от гняв очи. Изражението му внезапно стана сурово и диво. — По-скоро би оставила Дейвид да бъде отвлечен и първият Лъв убит, преди да ми кажеш.

Скийм поклати глава и преглътна тежко.

— Опитах се да ти кажа тази сутрин, преди да ме оставиш с Кейбъл. Щях да ти кажа всичко.

Челюстта му се стегна.

— А преди това? Защо не ми каза, когато те отвлякох? Когато не можех да реша дали да те изчукам, или да те убия? — Гласът му се повиши чувствително, яростта, надигаща се вътре в него, беше ужасна за гледане.

— Шпионинът на баща ми — произнесе тихо Скийм, знаейки, че онова, което ще каже, само ще подсили гнева му. — Не знаех кой е. Всичко, което знам, е, че заема доверена позиция в основния Прайд. Твоят профил прилягаше на шпионина.

Изражението му стана празно. Безизразно. Не студено, нито яростно. Просто без емоции.

— Мислиш, че мога да предам семейството си?

— Не те познавам, Танер — извика жената. — Всичко, което знаех за теб, бяха файловете ти и публичната личност, която представяш пред света. Информацията, която успях да намеря за Породата, работеща в Убежището, съвпадаше перфектно с твоето обучение и бягството ти от лабораториите. Бях прекалено уплашена, за да ти се доверя само защото искаш да ме чукаш.

Танер поклати глава бавно.

— Ти знаеше по-добре.

— Да, точно както знаех и че Чаз ще помогне да убият бебето ми. — Скийм стисна юмруци, когато болката отвори отново раните в душата й. — Не можех да рискувам. Не и след това. Трябва да го разбереш.

Скийм видя напрежението по лицето му, борбата му да приеме недоверието й, да разбере причините й.

Щеше ли да поучи разбиране? Тя знаеше за предателствата, които той щеше да почувства, личното чувство на провал. Но щеше да е лично, емоционално.

— Опитах се да бъда логична — каза тя тихо. — Да направя всичко възможно да ги защитя.

— Както направи всичко възможно да защитиш Породите в продължение на осем години? — изръмжа Танер. — Как щеше да ни послужи смъртта ти, Скийм? Щеше да ни послужи не повече от мълчанието ти сега. Трябваше да ми кажеш. Да ми разкажеш за плана да отвлекат племенника ми.

— И да рискувам да го променят? Да рискувам нещо да се обърка и да избързат с графика? — извика Скийм, възбудата започна да се блъска вътре в нея със същата сила, както гнева й. — Не можех да изложа на опасност живота си или живота на някой друг заради глупавото си желание да бъда докосната от теб.

Тя стисна зъби след тези последни думи, обърна се, стискайки чаршафа плътно до тялото си, и се напрегна да чуе нещо в тишината зад гърба си.

— Направих тази грешка веднъж — прошепна тя най-накрая. — Имах нужда. Да бъда прегръщана. Да бъда обичана. И заради това умря детето ми. Не бих изложила на опасност нечие друго дете заради тази нужда.

Обърна се отново към Танер бавно и срещна хищническия му поглед, който сякаш бе станал по-остър, по-див отпреди.

— Щях да ти кажа, преди ти да ме изоставиш, но ти не искаше да ми слушаш. Не повече, отколкото искаше да признаеш, че ти принадлежа. Ти ме даде на друг мъж.

И това я прониза дълбоко. Болката още я зашеметяваше.

— Но се върнах — отвърна Танер грубо.

— Беше готов да ме дадеш на друг мъж.

— Бих дал собствената си душа, за да спася проклетия ти живот. — Гневът му избухна с нова сила.

Танер прекоси пещерата, дръпна Скийм към себе си, преди тя да успее да се отдръпне, и я притегли към гърдите си, ерекцията под дънките му се притисна силно към корема й, когато изръмжа към нея.

— Рискувах всичко, за да те доведа тук. Да те задържа. Да намеря начин да спася живота ти, а ти си работила за Джонас през цялото време — озъби се той.

— Опитах се да ти кажа, че ще бъда в безопасност — възрази Скийм срещу гнева, който блестеше в очите му. — Опитах се да направя онова, което е правилно, Танер. Само което е правилно. И наистина се опитах.

— Правилното беше да ми се довериш, Скийм — отвърна мъжът. — Но доверието не е нещо, което можеш да ми дадеш, нали? Само това. Това искам от теб.

Едната му ръка се зарови в косата й, дръпна главата й назад и миг по-късно вкусът на пикантната страст и тъмно желание изпълни сетивата й.

Неговата целувка.

Цялото й същество пламна мигновено.

Устните на Танер завладяха нейните, тялото му я притисна към стената, а езикът му погали извивките, когато се разтвориха от скимтенето, надигнало се гърлото й.

Това я беше победило. Тази нужда, каквато и да бе, която я разтърсваше до мозъка на костите и я оставяше отчаяна за още. Скийм трябваше да протестира, но не можеше, не още, не и докато не задоволи глада, докато нуждата се успокои.

Ръцете й се обвиха около врата му и се кръстосаха, привличайки го по-близо, докато езикът му разтваряше устата й и се плъзгаше по нейния. Трябваше да го задържи до себе си.

Пикантната топлина избухна в устата й, сладкото изкушение заля сетивата й.

Нуждаеше се от него.

— Ти си моя — изръмжа Танер в устата й, когато Скийм изскимтя, отчаяна да се доближи до него. — Проклета да си, задето ми нямаш доверие. Проклета да си.

Младата жена усещаше гнева му, но и желанието му. Същото желание, което измъчваше и нея, което я изгаряше и я задържаше в прегръдките му въпреки потребността й да обясни.

Танер я вдигна и тръгна към дивана. Задържа я стабилно, докато сваляше ризата от раменете си, а след това и дънките си. През цялото време я любеше с устните и езика си, стонът му завибрира в устата й и Скийм почувства голотата му, пенисът му беше твърд и горещ до корема й, докато ръцете му отстраняваха чаршафа.

Беше чакала това, осъзна тя. През целия си живот, ставащ все по-циничен с всеки ден, по-труден, по-разочароващ, сигурна, че не съществува. За да го намери накрая там, където бе очаквала смърт.

— Не ме пускай — простена Скийм в целувката, усети как Танер седна на дивана и я придърпва отгоре си, краката й възседнаха скута му и пенисът му се притисна в нежните гънки на женствеността й.

— Никога няма да те пусна — обеща той, зъбите му уловиха долната й устна, докато се взираше в очите й. — Сега ме вземи. Засмучи езика ми както твоето котенце засмуква пениса ми. Сега.

Езикът му се плъзна в устата й, а пенисът му във вагината й. Викът й се загуби в неговия див, порочен вкус. Езикът му обладаваше устата й със същия глад, с който пенисът му се движеше вътре в нея. Бавно и дълбоко я изпълваше и подхранваше жаждата, която я опустошаваше. Скийм започна да се движи върху него.

Ръцете й се стегнаха около врата му, когато Танер обхвана дупето й, разтвори гладките полукълба и пръстите му започнаха да масажират чувствителната интимна плът. Мазолестите връхчета се плъзнаха по соковете, освободени от влагалището й. Танер ги разпростря бавно около стегнатия вход на дупето й, за да улесни проникването.

С всеки друг мъж Скийм би се разпищяла. Не беше позволявала на никой да я докосва там, откакто Чаз бе довел друг мъж в леглото им. Беше акт, който се бе заклела никога да не позволи отново. А сега жадуваше за него.

Това беше Танер. Само Танер. Докосването му разпалваше огън, целувката му беше чисто сексуална, движението на бедрата му между нейните разпадаше контрола и мислите й.

Носеше й единствено удоволствие. Никой мъж не го беше правил досега. Никой не бе стоял между нея и опасността, нито пък бе помислял да я защитава.

Дъхът излезе от гърлото й с накъсан вик, когато засмука ловкия му език, притегляйки още от дивия му вкус в устата си.

Кейбъл я беше принудил да признае любовта си към Танер, но Танер я бе принудил да я почувства. Въпреки всякаква логика. Въпреки страха и подозрението.

Дали се беше влюбила в него още преди да го срещне?

Устните му се впиха по-дълбоко в нейните, а движенията му станаха по-твърди, тласъците му вкараха пениса му докрай, изпращайки резки, изгарящи пламъци на удоволствие, което атакуваше нервните й окончания.

— Не спирай — дойде слабият й вик, когато устните му се откъснаха от нейните, напомнящи й да диша, за да оцелее. Трябваше да преживее това.

Отметна глава назад, когато почувства пръстът му да прониква в ануса й, и потръпна конвулсивно. Усещанията я атакуваха с почти яростна интензивност и от устните й се изтръгна нисък, продължителен вик.

Танер започна да я обладава по-енергично и по-дълбоко, сякаш това малко предаване беше стимулирало собствената му страст. Скийм чуваше ръмженето му — а той ръмжеше много — и усещаше влажните му от пот рамене, и се отдаде на оргазма, който избухна изведнъж вътре в нея.

Дрезгавият вик на Танер беше почти неузнаваем, но усещането на онова удебеляване под главичката на пениса му, твърдия израстък се разтегна, заключи се в нея и изля горещата си топлина, когато спермата му бликна във вътрешността й — това Скийм го разбра.

Разбра внезапния, вторичен оргазъм, който я връхлетя веднага след първия. Познаваше ослепителните пламъци, треперенето, конвулсиите на собственото си тяло, нуждата да изстиска всяка капчица сперма от пениса му, за да охлади потребността, бушуваща в утробата й.

Дори разбра сълзите си този път, когато Танер я придърпа към гърдите си. Разбра емоциите, които той бе изтръгнал от нея, страшното осъзнаване, че за първи път от години тя чувства. Обич. Омраза. Желание и нужда. Вече не бяха заровени вътре в нея. Бяха свободни и имаха възможността да я унищожат.

— Обичам те — прошепна Танер в ухото й. — Обичах те, преди да те докосна, преди да те познавам. Знай това, Скийм. Преди дори да предположа каква може да е истината, знаех, че ти си почтена.

Скийм поклати глава до гърдите му уморено. Той не би трябвало да знае. Не можеше да знае вече.

Младата жена преглътна трудно, осъзнавайки, че Танер не се отдръпва, не помръдва дори. Пенисът му, полуизправен, беше заровен вътре в нея.

— Баща ми ме упои — прошепна тя, изтръгвайки насила думите. — Сипали са нещо в питието ми. Когато се събудих, бях в една частна клиника и той бе отнел бебето ми.

Мрачното място в душата й се разтвори и болката я прониза.

— Взеха ми бебето.

Ръцете на Танер се стегнаха около нея, притисна главата й към рамото си и облегна своята върху нея, защитавайки я.

— Бях в шестата седмица от бременността. — От очите й закапаха сълзи. — Бебето беше на Чаз. Но на баща ми не му пукаше, нито пък на Чаз. По това време баща ми не можеше да позволи той да се появи в публичното пространство. Известен убиец, женен за дъщеря му? — Скийм почти се задави от горчивия смях. — А нямаше шанс детето му да стане самотна майка. — Ръцете й се свиха в юмруци на раменете му. — Не знаех какво правят.

— Спри. Господи, Скийм, моля те. — Гласът на Танер беше пресипнал и накъсан. — Мислиш ли, че не знам това, скъпа?

Тя поклати глава рязко.

— Щях да си тръгна, когато разбрах за бебето. Помолих Чаз да се махнем. Не знаех какъв е той. Кой е…

— Скийм…

— Вината беше моя. — Тя се отдръпна назад и се взря в Танер, годините на съжаление и загуба изпепеляваха душата й. — Не разбираш ли, аз бях виновна. Ако бях избягала, когато видях колко се ядоса Сайръс заради бебето. Ако не бях казала на Чаз…

— Тогава той щеше да убие и двама ви — въздъхна Танер в косата й. — Ти си жива. И когато всичко това свърши, ще имаш шанс да живееш. Хвани се за това, Скийм. Ще го накараш да си плати.

Скийм вдигна глава и го погледна в очите. Щеше да бъде свободна, но дали щеше да има Танер? Това ядро от лед още искреше в очите му, гневът още гореше в зелените точици на блестящия кехлибар. Тя не му се беше доверила, а трябваше. Дали сега щеше да го загуби? И ако да, щеше ли свободата наистина да има значение?

Глава 23

Имението на Сайръс Талънт, Пенсилвания

Сайръс се загледа през прозореца на кабинета си, погледът му се зарея по добре поддържаната морава, идеално симетричните дървета и тучните градини с цветя. Лека роса бе покрила земята през нощта. Скоро тя щеше да замръзне. Снегът наближаваше, листата вече се променяха, ярките им цветове припламваха по дърветата в горите около имението и предупреждаваха, че зимата идва.

— Откри ли я вече? — Сайръс скръсти ръце на гърба си, изправен във войнишка стойка и погледна към Койота, който влезе в кабинета.

Дог. Така го беше нарекъл. Сайръс не позволяваше Породите му да притежават идентифициращи имена, беше предупредил Съвета за това още преди десетилетия. Давайки им дори малко количество човечност бе предизвикало бъркотията, в която се намираха в момента.

Породите бяха създадени от чистокръвни хора, смесени с божии творения. Не че Сайръс беше особено религиозен, но вярваше в чистата кръв. Кръвта ще покаже, винаги казваше той. Погледнете света. Резултатът от смесването на чистокръвни и опетнени от бедност, престъпни умове и болна психика.

— Не ми отговори — напомни на Койота тихо, усещайки как вътре в него се надига вълна от отвращение.

— Не сме я открили още — отговори Дог. — Скоро ще се покаже обаче. Тогава ще я хванем.

— А войниците в Санди Хоук — те научиха ли нещо там?

— Нищо — поклати глава Породата. — Един хеликоптер прелетя над района преди няколко часа. Няма съобщение защо са били там.

— Искам я мъртва, Дог — напомни спокойно Сайръс на домашния си любимец. — Не можем да допуснем да проговори. Бог знае какво ще каже кучката, ако й се даде възможност. Сигурен ли си, че няма липсващи файлове? Никаква информация, достъпна за нея?

— Нищо, сър — отвърна Дог. — Файловете не са преглеждани и нищо не липсва. Г-н Болън вярва, че бягството не е планирано.

Джон Болън, наследник и втори в командването, се намираше извън областта, когато трябваше да е в имението и да надзирава различните функции, които изпълняваха с парите на Съвета. Това трябваше да се оправи скоро. Джон беше нужен тук. Имаше прекалено много планове за унищожаване на Породите, оставени без надзор.

Сайръс се обърна бавно и видя как стойката на Дог става по-стегната, по-военна от всякога.

— Породи? — попита презрително.

— Бяха в планината и като че ли също търсеха нещо — отвърна Дог.

Генералът потисна реакцията си. Трябваше Чаз да се погрижи, когато Скийм беше в имението, но тя беше негова дъщеря. Беше я отгледал тук, беше слушал смеха й и си бе играл с нея, когато тя беше малко дете. Представата да я убие в къщата, в която бе родена, му бе изглеждала отблъскваща в този момент. Но урокът беше научен, помисли си той с въздишка.

Тя беше увредена. Слаба. Само силният можеше да оцелее в тази битка, а Сайръс отказваше да позволи слабостта от обичта към дъщеря му да го възпре. Тя го беше предала.

В нея нямаше обич за него, щом го бе предала по този начин. Трябваше да я научи по-добре. Да я обучи. Но тя беше слаба. Прекалено слаба, за да се остави да го унищожи.

— Мислиш ли, че Породите са я хванали? — От това се страхуваше, най-големият му страх бе, че животните ще й предложат убежище в замяна на информацията, която тя може да има. Ако това се случеше, Сайръс нямаше да има друг избор, освен да рискува шпионина си в Убежището, преди да осъществят отвличането на момчето. Скийм знаеше прекалено много за организацията му и можеше да попречи на плановете му и на желанията на Съвета.

— Така смятаме, сър — отговори Дог. — Вярваме, че е била с Танер Рейнолдс. Връзката ни в Убежището докладва, че е дошло спешно повикване, преди един хеликоптер да излети към Санди Хоук. Ако е тя, трябва да пристигне там в рамките на няколко часа.

Сайръс стисна устни гневно и се обърна към прозореца.

— Сега можеш да си тръгваш — излая той. — Аз ще се грижа за това от сега нататък.

— Да, сър. — Дог се обърна и напусна бързо кабинета. Сайръс се завъртя и се изсмя в гърба на животното, преди вратата да се затвори зад него.

Чаз беше една от най-добрите му придобивки, а сега си беше отишъл. Ако беше жив, Скийм щеше да е мъртва вече. Вместо това кучката беше изчезнала, а Чаз беше мъртъв, без следа от убиеца.

Тя сигурно беше в заговор с тези Породи отдавна. Сайръс го знаеше. Усещаше го. Как иначе я бяха скрили толкова бързо?

Скийм беше жена, слаба, прекалено лесна за заблуждаване. Също като майка си. Беше го доказала, като не само бе допуснала да забременее, но и бе позволила Чаз да вкара още един мъж в леглото й.

Талънт поклати глава. Също като майка си. Кучката, родила Скийм, беше интелигентна, с добро обществено положение, но кръвната й линия беше опорочена от дядо й докер. Беше се осмелила, наистина се беше осмелила, да подпомогне бягството на няколко Породи от лабораторията, в която бе работила.

Беше я убил лично, както трябваше да направи и със Скийм. Да я учи да се бои от него и да му се подчинява не свърши работа. По някакъв начин тя бе преодоляла страха си.

Сайръс се загледа в снимката на бюрото си. Дългата черна коса, сериозните кафяви очи, сдържаната линия на устните й. Мислеше, че е успял да я отгледа правилно, но беше сгрешил. При това много.

Отдръпна се от бюрото и вдигна обезопасения мобилен телефон, от който се свързваше с шпионина си в Убежището. Порода. Устните му се извиха в усмивка. За първи път беше успял в обучението, в което вярваше толкова безусловно. Ако Скийм се появеше в Убежището, престоят й там щеше да е много, много кратък.

Набра едно текстово съобщение. „Отлагане на мисията. Предателят от първостепенно значение. Докладвай скоро.“

В момента, в който съобщението се изпрати, то щеше да се кодира. Кратка бележка, казваща здрасти от приятел. Нищо повече. Породите никога нямаше да разберат за какво се отнася.

Сайръс въздъхна със съжаление. Очакваше с нетърпение сам да се заеме с обучението на сина на Лайънс. Съветът бе одобрил плана за отвличането на детето. То беше от първото поколение, заченати по естествен път. Всички бяха любопитни да разберат колко различни са гените му от тези на баща му. Ако момчето докажеше, че е образецът, на който се надяваха, тогава то щеше да бъде поверено на грижата на Сайръс и неговата тренировъчна програма.

Детето беше на девет, малко голямо за приемане в програмата, но Сайръс беше сигурен в шансовете си за успех, ако успееха да го отвлекат от защитеното имение на Породите, използвано като главна база. Убежището беше много добре охранявано от най-безмилостните пазачи, но Сайръс имаше шпионин, а шпионинът знаеше техните слабости. Знаеше, защото беше един от тях.

Съветът не можеше да спре размножаването на животните с техните човешки половинки, но можеха да ги използват в опитите си да намерят начин да унищожат Породите.

А те трябваше да бъдат унищожени. Най-малкото да бъдат ограничени опитите им да се смесят с обществото. Те бяха животни. Животни без права, без души. И Сайръс щеше да го докаже.

Танер не пое никакви рискове с безопасността на Скийм. Може да й беше бесен, да се чувстваше предаден от нея, но животът й означаваше за него повече от неговия собствен. Достатъчно, че когато хеликоптерът кацна, личната охрана на Калън чакаха на площадката, за да я придружат до главното имение с обезопасения хамър, който обикновено се ползваше от Калън и основния ръководен кабинет на Породите, когато бяха извън имението.

По изражението на Джонас Танер можеше да отсъди, че хамърът е смятан от директора за загуба на време. Но не и от него. Вътрешностите му горяха с предупредителни пламъци за опасността. Инстинктите му за оцеляване се бяха засилили, по-остри от когато и да било, и го уверяваха, че точно сега няма прекалено голяма защита. Нито пък прекалено крайна предпазна мярка.

— Събрах Ръководния кабинет на Породите. — Джонас погледна назад от седалката на втория пилот, сребристите му очи проблясваха от непоколебима решителност. — Те трябва да се запознаят с положението веднага, за да можем да получим допълнителна сигурност.

— Откъде знаеш, че шпионинът не е в Кабинета? — попита Скийм. — Виждала съм профила на тази Порода, но нямаше лична информация. Те са тренирани тъкмо за това. Да проникнат във вътрешния кръг на мишената си и да чакат. Не са обучени за пряка или скрита битка като много от вас. Тактиката им е много по-изтънчена.

— Кабинетът не е заплаха. — Джонас поклати глава. — Аз вярвам на всеки един от тях с живота си, а на много малко се доверявам дотолкова. Сам проследих шпионина, Скийм, свил съм заподозрените до няколко параметри, не в основното имение. Там ще бъдеш в безопасност.

— Извикал ли си Алфа екипа обратно в Убежището? — попита Танер, имайки предвид групата, която обикаляше около колибата му в Кентъки и Породите, за които Кейбъл съобщи, че се спотайват около Убежището.

— Алфа екипът е в пълен състав в Убежището — каза Джонас и въздъхна. — Но бих предпочел тази информация да си остане тук. Те са последната ни защита в това начинание, Танер. Ако всичко друго се провали, те ще успеят.

— Наблюдават ли Дейвид? — продължи с въпросите Танер.

— Следят го. Калън отказва да смени охраната му в момента. Да видим как ще се почувства, когато Скийм направи доклада си.

Танер се съмняваше, че това ще промени решението на Калън. Бодигардовете на Дейвид бяха мъже, на които водачът на Прайда вярваше повече от всеки друг. Нямаше да ги замени за Алфа екипа на Джонас, това беше сигурно.

До него Скийм остана мълчалива. Не беше произнесла и десетина думи, откакто бяха напуснали пещерите, а в очите й се виждаха сенки. Танер можеше да подуши болката й, страха й, желанието й. Въпреки времето, което беше прекарал, опитвайки се да утоли разгонването, преди да напуснат пещерите, то само нарастваше отново. С всеки изминат километър възбудата й се вливаше в пилотската кабина на хеликоптера, докарвайки всяка Порода до ръба и влошавайки настроението на Танер още повече.

Хеликоптерът кацна на площадката и Породите от охраната се втурнаха към падащата врата, стъпалата се разгънаха и Танер застана на вратата, игнорирайки опитите на Кейбъл да заеме мястото му. Очите му сканираха периметъра, забелязвайки отсъствието на Породите, които обикновено се разхождаха там. Заповедите му да се разчисти пътя до имението бяха изпълнени.

— Да се размърдаме — изръмжа командирът на екипа, тъмните му очи също оглеждаха района, докато държеше мощната си автоматична пушка в спокойна готовност. — Кабинетът на Породите е в голямата къща и очаква пристигането ви.

— Скийм — Танер се обърна към жената и протегна ръка, видя как погледа й я докосна с миг на колебание. След това постави тънките си пръсти в дланта му, пое дълбоко дъх, без да успее обаче да прикрие уханието на страха си, и се остави Танер да я изведе от хеликоптера.

Зад тях, Кейбъл, Джонас, Джакъл и трима от основните агенти на Джонас ги последваха отблизо, построиха се около тях, когато слязоха и се втурнаха към хамъра.

— Ще сме точно зад теб — заяви Кейбъл, докато Танер набутваше Скийм на задната седалка на автомобила.

Танер кимна бързо и скочи до половинката си, обгърна я с ръка и я придърпа по-близо до заслона на едрото си тяло. Джонас се настани от другата й страна.

— Не я докосвай — изръмжа.

Джонас изсумтя.

— Добре запознат съм с разгонването, Танер.

— Какво означава това? — проговори най-сетне Скийм.

— Означава, че докато разгонването не намалее, обикновено в рамките от две до четири седмици, докосването на друг мъж е болезнено. Хормоните, които създава разгонването, изострят чувствителността на плътта и само половинката ти може да я докосне. Никой друг. Дори докосването на друга жена е болезнено — обясни Джонас.

— Страхотно — заяви Скийм подигравателно. — И ти, разбира се, щеше да ми обясниш всичко това, преди да решиш да ме чифтосаш, нали?

Танер се размърда на мястото си, знаейки, че тя няма да хареса отговора.

— Нямах намерение да ти го обяснявам, освен ако не се получи разгонване.

Мирисът на гнева й надделя над този на страха й. Танер усещаше погледа й върху профила си, който го изгаряше с обвинението, което знаеше, че изпълва очите й.

— В защита на Танер ще кажа, че има забрана за разкриването на тази информация на хора, които още не са чифтосани — разкри Джонас, а Танер стисна зъби. — Много от Породите го знаят, но никой не говори за това.

— И колко време възнамеряваше да го криеш? — Гласът й беше напрегнат в резултат на гнева и възбудата й.

— Възможно най-дълго — отвърна Танер. — Успяваме вече десет години. Просто ни трябва още малко време.

— Още малко време за какво? — Тонът й беше изпълнен с недоверие. — Имаш ли някаква представа за протеста, който това ще предизвика? Онова, което чувствам сега, е ад, Танер. И на практика обрича живота на една жена до края му. Да не говорим за факта, че отнема свободната воля.

Погледът му я прониза.

— Аз отнех ли ти свободната воля?

Скийм дишаше тежко, очите й блеснаха към него гневно.

— Наясно съм колко си ядосан в момента, а единственото, което искам аз, е да намеря най-близкото легло. Така че да, отне ми я. Защото в противен случай щях да стоя възможно най-далеч от теб, докато се успокоиш.

— Знаеш ли, Скийм, мнението ти, че ще те нараня, започва да ме вбесява.

— Това няма нищо общо с мисълта, че ще ме нараниш. Свързано е с факта, че нямаш право да си ядосан, а аз имам пълното право да се обидя, че си.

Женска логика? Това трябваше да бъде. Танер се взря в нея невярващо, докато хамърът спря в задната част на главната къща на имението.

— Ще обмисля този коментар по-късно — изръмжа той, докато станалите автомобили паркираха пред и зад тях, а охранителите Породи наобиколиха хамъра.

Танер отвори вратата и вдигна Скийм от седалката, като внимаваше да я държи в центъра на Породите, заобикалящи ги.

— Мамка му, Танер — изръмжа Джонас на предпазните мерки, — защо просто не изпратиш известие, че знаем за проклетия факт, че къртицата на Талънт се опитва да я убие. Това би било много по-просто.

— Простото не е в мой стил — отсече Танер, докато се движеше бързо към задната врата, която водеше в къщата на водача на Прайда. — Не знам какво те кара да мислиш, че е.

Скийм беше ядосана, когато я въведоха в огромната, добре обзаведена зала за срещи. Меките лампи осветяваха тъмен интериор, за който спомагаха прозорците, затъмнени от тежки завеси. Ако не грешеше, малките черни кутии над тях бяха инфрачервени и термо топлинни заглушители. До тях имаше още едно приспособление с няколко цифрови дисплея, застраховка срещу всякакви подслушвателни устройства, успели да бъдат вмъкнати в стаята или всякакви опити за подслушване отвън.

В средата на залата, която някога е била бална, беше разположена дълга, широка маса. Някога имението бе било притежание на група учени от Съвета по генетика. Дълбоко под земята се намираше лабиринт от клетки и медицински лаборатории, някога използвани за създаването на генетиката на Породите и сътворяването на войниците, за които светът никога не би трябвало да узнае.

На масата бяха настанени дванадесет души. Членовете на Кабинета на Породите, един от които беше Вълча порода единак, който очевидно бе изчезнал от радара, след като бе излязла новината за съществуването му. Скийм разпозна лицата и знаеше профилите на всеки един от тях. И не вярваше на нито един.

Когато те се изправиха на крака, Танер я въведе по-навътре в стаята, хватката му внезапно стана по-внимателна, когато тя усети вълната на унижение, която се надигна вътре в нея. Баща й беше измъчвал някои от тези Породи. Беше отговорен за опита за убийство на единствения човек в Кабинета, Кейн Тайлър, братът на съпругата на водача на Прайда и съпруг на неговата сестра. И се беше опитал да използва спонтанния аборт на детето на съпругата му срещу нея. Като експеримент. За да види дали тя ще забременее отново.

Скийм срещна погледите на всеки един от тях с високо вдигната брадичка, въпреки че дишането й се учести, а болката в гърдите й се засили. Тези мъже и жени се бяха борили да живеят, да обичат. Не искаха нищо друго, освен свободата си, и това беше нещо, което нейният баща бе решен да види унищожено.

— Калън — Танер се обърна към Породата начело на масата и я придърпа по-близо до себе си, — бих искал да ти представя моята половинка, Скийм Талънт.

Тишината беше оглушителна. Скийм видя как две от жените, Шера Тайлър и Даун Даниелс се спогледаха, преди Даун да прокара пръсти през късата си златистокафява коса.

— Скийм, добре дошла в Убежището. — Гласът на Калън беше спокоен и сдържан. — Изглежда Джонас е пропуснал да информира кабинета за работата ти от наше име. Нека бъда първият, който да ти благодари.

Скийм поклати глава още докато той говореше.

— Недей — прошепна тя, игнорирайки стресването на Танер. — Не ми благодари, г-н Лайънс. Това, което направих, не беше толкова много. А присъствието ми тук може само да усложни живота ви. Съжалявам за това.

Калън въздъхна тежко, след което махна към празните столове.

— Моля, седнете. Искате ли нещо за пиене? Закуска?

— Кафе? — Скийм умираше за кафе.

— Да, направи й една чаша кафе, Шера. — Даун избра този момент да проговори, усмивката й беше подигравателна, когато погледна към Скийм. — От големите чаши.

— Даун — сопна се Танер, докато сядаше на стола до Скийм.

Даун извъртя очи.

— Не пиете ли кафе? — Скийм преглътна тежко, оглеждайки развеселените изражения на хората около масата.

— Половинките в период на разгонване не пият кафе, г-це Талънт — обяви Меринъс Лайънс застанала до съпруга си. — Влошава симптомите. Имаме безкофеиново, ако искаш, вода или чай специална смес, която пием по време на фазите на чифтосването.

— Фази? — С всеки изминал миг започваше да звучи все по-зле.

— Ще се върнем на разгонването по-късно — съобщи Калън. — Вземи чай. Меринъс сякаш разцъфва от него.

Шера се изправи при тези думи, отиде до бюфета и наля от кехлибарената течност в чаша с лед, след което мина покрай масата и я постави пред Скийм. Скийм нямаше намерение да го докосва. Втренчи се в него за миг, усещайки сухотата в гърлото, в устата си. Прииска й се да не се чувства като агне преди заколение.

— Ето — Танер вдигна чашата, поднесе я към устните си и отпи голяма глътка. — Обещавам, че е безопасен.

Скийм щеше да рухне. Усещаше как нещо вътре в нея се огъва. Трябваше да се протегне към Танер въпреки гнева, който все още долавяше в погледа му.

— Няма да те отровим, Скийм — заяви Шера, леденосините й очи бяха по-топли, отколкото Скийм бе очаквала. — Джонас накара помощника си да промени досието ти, когато разбра къде си и как да проникне в пещерите. Знаем какво си загубила и жертвата, която си направила за Породите. Няма да ти се отплатим, като те отровим.

Скийм погледна към Калън.

— Той каза ли ви какво му съобщих?

Очите на Калън проблеснаха с безпощадна ярост.

— Че Талънт ще се опита да отвлече Дейвид? — попита той, въпреки че тя можеше да види, че го вярва. — Няма да бъде първият опит, Скийм. Съмнявам се, че ще бъде и последният.

Докато Калън говореше, съпругата му се протегна и постави крехката си ръка на рамото му, гласът му отекна от примитивно ръмжене.

Меринъс Тайлър току-що бе отпразнувала тридесет и четвъртия си рожден ден, не че някой можеше да го каже. Не изглеждаше и ден по-възрастна от деня, в който бе застанала до любовника си, Калън Лайънс, и бе обявила пред света, че Породите съществуват. Нямаше бръчки около очите или устните си. Кожата й беше свежа, млада. Само очите й издаваха възрастта.

— През последните десет години шпионинът на Сайръс Талънт е бил на доверена позиция в общността на Породите — заяви категорично Скийм, приемайки чупливата черупка, която бе използвала през целия си живот, когато се сблъска със ситуация, която гарантирано ще я извади от равновесие. — Сега този шпионин е на мястото си. В рамките на една седмица, може би няколко дни, той ще направи своя ход да отвлече Дейвид. Нямаше подробности, единствената следа, която имам за това кога или как ще се осъществи, е разговорът, който дочух между Сайръс и втория в командването, Джон Болън. Мястото за изтегляне не е уточнено заради трудния достъп до имението пеша или с автомобил. Сайръс ще долети, ще вземе сина ти и похитителя му и ще отлети, преди да го засечете на радара заради едно специфично сляпо петно. А шпионинът знае местоположението на чипа, който сте поставили под кожата на Дейвид в случай на отвличане.

Изненада, шок и ярост. Всичко това избухна в стаята. Меринъс се обърна към съпруга си с опечален вик.

— Само няколко души знаят за чипа — отсече Калън. — Неоткриваем е.

Скийм кимна.

— Прототипът, който сте закупили от „Вандерел Индъстрис“ в Африка. Шпионинът знае това, въпреки че не е успял да узнае кой го е създал и дали има повече.

Калън стисна устни и се обърна към Кейн Тайлър.

Шефът по сигурността на Убежището, бивш военен, се взираше в Скийм с бруталните си сиви очи, когато Калън му заговори. Кейн кимна рязко, преди да отмести погледа си зад нея.

— Джакъл — произнесе хладно.

— Имаш го, командире. Ще го взема от него веднага. — Джакъл, белязаният непознат с басовия глас, на когото бе попаднала Скийм, когато Танер я беше върнал в пещерите, беше влязъл заедно с Джонас, Кейбъл и няколко агенти на Породите.

Скийм се завъртя навреме, за да види как напуска стаята бързо.

Обърна се отново към Кабинета.

— Имам имена, места, профили на контактите на Сайръс, с които съм се срещала. Джонас има повечето от тях, но напоследък през имението на Талънт мина цяла вълна от пуристи, лидери и командири на върховната раса. Не знам дали набира подкрепа, или планира да направи по-голяма атака, отколкото е опитвал преди. Знам, че вътрешният Съвет е изгубил вяра в него.

— Копелета! — изруга Калън. — Защо мислиш, че са се събрали?

Скийм облиза сухите си устни.

— Мисля, че чакат отвличането на сина ти и хаоса, който ще предизвика то. Всяка жива Порода ще тръгне да го търси. Ще започнат да нападат крепостите на Съвета и да удрят членовете. Това е, което искат. Искат Породите да проливат кръв, искат да докажат на света колко зли и безмилостни можете да бъдете. И вярват, че изчезването на Дейвид ще предизвика това. След като бъдеш унищожен, ще използват сина ти като база за новата генерация Породи. Такива, които могат да контролират. Чувстват, че са се поучили от грешките си, и че убийците, които си представят най-сетне, са на една ръка разстояние.

Това беше лудост, но Скийм никога не бе смятала, че в Съвета има някой със здрав разум. Учените, които бяха създали и наблюдавали лабораториите, бяха студени, безчувствени. Породите бяха експеримент за тях, нищо повече. За еднократна употреба, защото бяха създадени, не родени. Виждаха ги като животни, без душа.

Породите бяха шанса им да извършат експериментите, за които бяха мечтали. Да научат колко далеч може да бъде тласнато човешкото тяло, колко са имунизирани към конкретните болести, как функционират заедно мозъка и тялото. Породите бяха по-силни, по-издръжливи от обикновените хора, което ги правеше идеални за такива експерименти.

— Имаш ли някаква информация, която може да хвърли светлина върху това кого търсим? — попита Калън, като се наведе напред преднамерено. — Повече се нуждаем от това, Скийм. Трябва ни нещо, за да хванем един от нашите. Няма да е лесно.

— Те са обучени на подривна инфилтрация. — Скийм потърка главата си, опитвайки се да мисли въпреки възбудата, която я връхлиташе. Танер беше прекалено близо, тялото му беше прекалено изкушаващо. А тя го желаеше. Отчаяно. — Шпионинът, който е избран за тази позиция, е Порода, която следва нарежданията на дресьорите си и им предава информация. Порода обучавана да бъде двоен агент.

— Същото обучение, което е получил Танер, така ли? — попита Калън. — Което са получили и много Породи. Не всички бяхме обучавани за убийци.

Скийм въздъхна.

— Профилите са сходни, поне така разбрах от бързия поглед, който им хвърлих.

Калън се засмя при ръмженето на Танер.

— Нека позная. Страхувала си се, че Танер е нашият шпионин?

Скийм погледна към Танер. Въпросът определено не му хареса.

— Така е.

Калън поклати глава, изражението му беше мрачно, загрижено.

— Г-це Талънт, за мен ще бъде удоволствие да ти предложим Убежище — каза той. — Разбирам, че моментът не е подходящ за това, което правим, докато разгонването е замесено, но се надявам, че можеш да останеш тук и да си поговориш с нас още малко?

Скийм го изгледа учудено.

— Да — обади се Даун, тонът й беше развеселен, но погледът й — циничен. — Можем да подушим колко много искаш да си легнеш с малкия Бенгалски тигър.

Скийм усети как лицето й пламна.

— По дяволите, Даун — проговори Танер. — Стига!

Даун извъртя изразителните си очи с цвят на уиски и се усмихна сдържано.

На Скийм не й харесваше нещо толкова лично и неконтролируемо да се разкрива така лесно от тези жестоки мъже и жени. Странно, но не мразеше възбудата, която нарастваше непрестанно. Чувствителността на плътта, острото усещане на близостта на Танер.

— Трябва да пренасрочим срещата — каза Танер. — Скийм трябва да се нахрани, да се преоблече и да си почине малко. Няма да бъде в състояние да ви даде онова, което ви е необходимо, толкова ясно, колкото би могла, ако си почине.

Калън погледна към останалите и въздъхна дълбоко.

— Съгласен съм. Ще се видим тук след няколко часа. — След което се обърна към Джонас. — Осигури ми и останалата част от файловете, след това можеш да седнеш тук и да ми обясниш защо агентите, ти и Танер не сте я извадили от проклетия ковчег, в който баща й я е погребал. Очаквам малко повече от това да прочета докладите, които ми остави, преди да тръгнеш да търсиш Танер.

Танер замръзна, докато помагаше на Скийм да стане от стола си. Тя застина, миризмата на страха й го блъсна в лицето, докато се взираше в очите й. Тя знаеше. Знаела е, че има Породи агенти в приближения кръг на баща й, които могат да й помогнат, и бе отказала да поиска тази помощ.

Танер вече я познаваше. Знаеше, че по-скоро би умряла, отколкото да помоли тези мъже или жени да се предадат. Погледът му се насочи към Калън и видя укор в очите му. И в тези на Меринъс. И в тези на Кейн. Те мислеха, че той е знаел. Мислеха, че е оставил една невинна жена да страда, вероятно да умре по начин, който всички те разбираха, че е изпълнен с ужасяващ страх и страдание.

И Джонас. Джонас беше скрил тези доклади от него.

Танер пусна Скийм и се обърна бавно с лице към директора на Отдела по делата на Породите, ниско ръмжене завибрира в гърдите му, когато тихият глас на Скийм прошепна името му, и само подкладе яростта му.

— Танер не знаеше за малтретирането в имението на Талънт срещу г-ца Талънт, Калън — каза Джонас тогава. — Тази информация беше запазена за мен.

— Защо? — изръмжа Танер. — Защо не ми каза?

— Защото подозирах, че може да е половинката ти — отвърна той тихо. — Кейбъл вече беше направил връзката и ни трябваше информация…

Съзнателно, нарочно, Танер освободи животното, което драскаше вътре в него срещу Лъва, който се бе осмелил да допусне Скийм да страда по такъв начин. Да позволи да й бъдат вързани ръцете и краката и хладнокръвен, електронен глас да отброява кислорода в ковчега, и да бъде заровена в пръстта.

Танер се хвърли към Джонас. Двамата се блъснаха в стената, мазилката се напука и падна от силата, с която тежките мъжки тела се удариха в нея. Преди Джонас да се съвземе, Танер се изправи на крака и заби юмрука си в лицето му. Изтегли ръката си назад, за да го удари още веднъж, но някой го хвана и го дръпна назад, стисна го и започна да нарежда в ухото му.

Танер изрева възмутено и яростно, борейки се да се освободи, когато Джонас се изправи бавно на крака със самодоволна усмивка на уста.

— Казах „достатъчно“, по дяволите — внезапно Калън се озова пред него, кехлибарените му очи горяха, а изражението му стана гневно, когато Танер изръмжа в лицето му.

— Моята шибана половинка! — Яростта гореше силно и горещо вътре в него. Започна да се извива в ръцете, които го държаха, и почти се освободи, готвейки се да удари още веднъж Джонас, но Калън отново се озова пред него и го блъсна назад, а онзи, който се осмеляваше да го държи, дръпна ръцете му и обви своите около врата му. — Ти знаеше какво й причинява онова копеле. Знаел си и не си я спасил.

— Не! — Викът на Скийм проряза червената мъгла пред очите му, меките й длани се притиснаха към гърдите му и привлякоха погледа му към гневните й очи. — Това беше моят избор — изкрещя тя към него, страните й бяха пребледнели от страх и гняв и влажни от сълзите, които още се изливаха от очите й. — Разбираш ли ме! Аз направих този избор. Знаех за мъжете на Джонас, които са сред войниците на баща ми. Знаех и не ги помолих да ме спасят.

— По дяволите, Танер, мислиш ли, че не се опитах да я махна оттам? — изкрещя Джонас към него, ръмженето в гласа му беше изпълнено с гняв. — Мислиш ли, че не й дадох възможност за избор?

Танер изръмжа към него, преди да насочи яростта си към Скийм.

— Защо? — изплю той с примитивна ярост. — Защо му позволи да направи това с теб?

Цялото му същество агонизираше. Тя не само бе допуснала баща й да я зарови, но го бе направила, когато имаше възможност да избяга.

— За да го убедя, че не зная нищо. — Скийм вдигна брадичка, кафявите й очи блестяха от яростна напрегнатост. — За да му докажа, че не съм го предала. Че грешките ми са просто грешки, а не преднамерен опит да го унищожа, каквото беше в действителност. А да го видя унищожен за мен означава повече от собствения ми живот.

Танер се отърси от ръцете, които го държаха, които го възпираха.

Яростта пулсираше във вените му, предизвиквайки бучене в главата му, което заплашваше да заглуши здравия му разум.

— Никога вече — каза със стържещ глас. — Никога повече няма да се подлагаш на подобна опасност.

Изражението на Скийм се промени и стана студено, пресметливо, изпълнено с решимост.

— Ще направя каквото е необходимо, за да видя това чудовище унищожено — заяви дрезгаво. — Това не е твой избор, нито тогава, нито сега. Не прави грешката да помислиш дори за миг, че имаш право, или че ще ти бъде позволено да диктуваш моите избори. Защото това няма да стане.

— А ти не си помисляй дори за миг, че няма да ти нашаря задника, ако някога направиш подобен избор отново?

Глава 24

Танер беше изтърпял достатъчно. Призна пред себе си, че е достигнал точката, където може да се справи със ситуацията по нормален и логичен начин. Неговата половинка бе живяла в страх, в болка, под заплахата от мъчителна смърт в продължение на десет години, а той не бе известен. Джонас е знаел. Койотите, които бяха успели да вербуват в организацията на Талънт, бяха разбрали и докладвали на Джонас. Но Танер не бе известен.

— Кейбъл — чу Танер гърления звук на собствения си глас, но не сметна за необходимо да се тревожи, че животното, част от неговата природа, се е надигнало толкова близо до повърхността.

Кейбъл бе направил предложение в пещерите, докато се приготвяха да се срещнат с Джонас в хеликоптера. Да продължат да объркват Прайда за чифтосването, да ги оставят да повярват, че и двамата са чифтосани с нея. Дори Джонас не знаеше със сигурност истината. Миризмите им бяха прекалено сходни, природата им прекалено необикновена, че Общността на Породите да се усъмнят, че това може да се случи.

Не че Танер би позволил на Кейбъл да докосне половинката му. Не би могъл да го понесе. Но безопасността й означаваше за него повече от спокойствието му. Ако шпионинът помислеше, че двамата са чифтосани със Скийм, тогава щеше да повярва, че сетивата на Кейбъл са толкова раздразнени от разгонването, както и че той трябва да се наблюдава внимателно.

А всъщност Кейбъл щеше да може да следи много внимателно, а Танер имаше нужда от това.

— Точно зад теб съм — отговори Кейбъл, когато Танер хвана ръката на Скийм и я повлече към вратата.

— Танер — Скийм се дръпна, предизвиквайки ураган от собственическа решителност в него, — престани да ме влачиш наоколо по този начин.

Танер усещаше топлината и възбудата й. Подушваше желанието и гнева й и те само засилваха неговите. Но подушваше също така и страха й, болката й, притеснението й и чувството, че сякаш светът се разпада около нея.

Тя беше преживяла малтретирането от страна на баща си, защото го разбираше. Беше го преживяла и се беше справила с него, и дори работеше за унищожението му. Но не знаеше как да се справи с приемането. Нямаше представа как да се справи с любовта.

А Танер не можеше да си позволи да спори с нея тук. Не и когато всички ги гледаха. Не че Кабинетът някога би говорил за нещо, което се е случило в тази стая, но Танер се нуждаеше от объркването им по отношение на чифтосването. Нуждаеше се от несигурността им дали той и Кейбъл са продължили игричките си със Скийм, или не.

Преди тя или някой друг да успее да възрази, Танер я метна на рамо. Тя изписка от изненада и бързо обви ръце около гърба му, борейки се срещу властната му хватка.

— Стой мирна. — Той я тупна по малкото заоблено дупе, усмихвайки се непроницаемо, докато прекосяваше стаята и пое бързо по стълбите.

— Луд ли си? — изпищя Скийм надолу с главата.

— Такова е популярното мнение — потвърди Танер напрегнато, когато Кейбъл мина пред тях и влезе първи в апартамента.

Когато вратата се затвори зад тях, Танер я пусна да стъпи на пода и преди Скийм да успее да изрази силния си протест, той притисна пръсти към устните й.

Тя беше бърза. И умна. Внезапно се намръщи и очите й се изпълниха с подозрение.

Обърна се и видя как Кейбъл започна да проверява стаята за електронни устройства. Няколко минути по-късно той прибра малкият уред, който използваше, и поклати глава.

— Чисто е — каза най-накрая.

— По-умни са, отколкото мислех — промърмори Танер и прекоси помещението, насочвайки се към електронния заглушител от страната на прозорците. Откри две разхлабени жици, когато деактивира устройството и свали защитния капак. Това не би го извадило извън строя, но го отслабваше доста.

Клатейки глава, той постави отново на място проводниците, активира устройството и го затвори. Подпря ръце на кръста си и изръмжа тихо, като наведе глава и я поклати уморено.

— Който и да е, очевидно има лесен достъп до къщата — каза Кейбъл. — Не очаквах това.

Танер вдигна глава и погледна към Скийм. Той също не го бе очаквал.

Скийм скръсти ръце на гърдите си и се взря в Танер неуверено. Можеше да види загрижеността в погледа му сега, когато я гледаше, точно както бе видяла надеждата, че е сгрешила. Че който и да е шпионинът, той не е в позиция, която да му позволява лесен достъп до всяка част от къщата.

— Това може да се окаже проблем — каза тихо Кейбъл.

Скийм погледна от единия към другия мъж.

— Кое може да се окаже проблем?

— Да убедим Породите тук в Убежището, че и двамата сме чифтосани с теб. — Усмивката на Кейбъл беше широка.

Скийм присви очи към него. Не беше забравила ужаса, който я изпълни миналата вечер, когато той я беше притиснал към каменната стена, действайки така, сякаш изнасилването не е нищо ново за него.

— Успех — каза тя измамно мило. — Ще бъде трудно да го направите, след като няма да допусна да се приближиш и на сто крачки от мен.

Кейбъл се намръщи и погледна към Танер.

— Дори не го поглеждай — нареди грубо Скийм и се обърна към Танер. — Кажи му да се махне, Танер.

Мъжът скръсти ръце на гърдите си.

— Кейбъл, можеш да прекараш известно време в банята — кимна той към вратата към другото помещение.

Скийм го погледна шокирано.

— Ти луд ли си?

— Вероятно — изсумтя Танер. — Но всички в Убежището ни познават. Знаят за игричките, които играем с жените си, и от години се правят предположения, че накрая ще се чифтосаме с една и съща жена. Аз искам да повярват, че точно това се е случило, така Кейбъл няма да бъде смятан за опасност. Разгонването изгаря сетивата, Скийм, а това ни прави слаби за известно време. Кейбъл може да ни пази гърбовете, ако го изиграем правилно.

Младата жена стрелна с поглед Кейбъл.

— И се предполага, че ще приема това просто така?

Изражението на Кейбъл се промени, внезапно стана по-отпуснато, по-малко хладно и трудно за разгадаване. Но в очите му имаше съжаление.

— Трябваше да те изплаша, Скийм, иначе този надут глупак там щеше да се убеди сам, че не е твоята половинка. Той искаше твоята безопасност, толкова много искаше да те защити, че щеше да сдържи онази примитивна част от него, за да го постигне. Никога не бих те наранил.

Скийм присви очи към него.

— Тази част я разбрах. Но това не означава, че те искам в леглото с нас.

— А мога ли да гледам? — Очите му проблеснаха развеселено. Дръзко. Предизвикателно.

Скийм извъртя очи. Той беше сериозен и тя го знаеше. Погледна към Танер точно навреме, за да види невероятната жар, която пламна в очите му при тази представа.

Тези двама мъже бяха споделяли жените си в продължение на десет години. Бяха си създали репутация с това, приятна, игрива атмосфера на сексуално удоволствие. Странно, но това не я притесняваше. И изглежда Танер беше повече от готов да позволи на брат си да гледа.

Танер изглеждаше по-отпуснат, по-малко напрегнат, докато вървеше към нея, очите му блестяха развеселено, потъмнели от желание и глад. Ръцете му изведнъж я уловиха за кръста и я вдигнаха.

Скийм отскочи от леглото задъхана, когато пръстите му се насочиха към копчето на дънките й.

— Танер. — Тя улови китките му. — Какво правиш?

— Твърде много дрехи — изръмжа той.

Опита се да избута ръцете му, но ципът беше свален, а близнакът му, облегнат на вратата, се усмихваше небрежно.

— Сигурен ли си за това? Кейбъл е още тук. — Танер спря и обърна глава, изръмжавайки предупредително.

— Нямам намерение да пипам — промърмори порочно другата Порода. — Ще си остана точно тук.

Танер изръмжа отново. Господи, обичаше този звук. Начинът, по който резците му проблясваха, дивата светлина, която озаряваше кехлибарените му очи. Можеше да получи оргазъм само от това.

— Ако само гледа — каза задъхано Танер, като буквално разкъса ризата от раменете си, преди да разкопчее колана на дънките си.

— О, боже, това е лудост — изхриптя жената, трябваше да бъде възмутена. Но не беше. Възбуждаше се още повече.

Танер се усмихна стегнато.

— Това ти харесва — измърка той. О, боже мой, наистина измърка.

Изрита дънките си, разкривайки дебелия си жилест пенис.

Скийм разтвори бедрата си и облиза устните си.

— Целуни ме — простена тя. — Нуждая се от целувката ти.

Танер я погледна през полуспуснатите си клепачи и също облиза долната си устна. Наведе се по-близо.

— Можеш ли да усетиш как те гледа?

Това го възбуждаше. Възбуждаше всъщност и нея.

— Това те възбужда — обвини го тя, плъзвайки поглед по устните му. Нуждаеше се от целувката му веднага.

— Аз съм адски перверзен — призна Танер, изтегли краката й назад и я придърпа до ръба на леглото.

Дъхът й секна, когато той се наведе напред и облиза устните й, а главичката на пениса му се притисна към влажните, подути гънки на женствеността й.

— Аз също мога да бъда перверзна. — Бедрата й се напрегнаха в хватката му.

Танер спря и устните му се разтегнаха бавно в развратна усмивка.

— Добро момиче — измърка той, звукът премина по гръбнака й като невидими нокти на еротично удоволствие. — Покажи ми, красавице. Покажи ми колко си порочна.

Танер се наведе над лицето й, плъзна език по устните й и вкусът му експлодира в устата й. Прекрасният му вкус. Порочен, еротичен, пиршество от страст, завладяваща и изгаряща.

Скийм всмука езика му в устата си, притисна своя към него и започна да го изцежда, когато откри малките, подути жлези и богатият, изкусителен вкус скрит там. Уверена, че е намерила амброзия, тя ближеше и смучеше, привличайки повече в устата си. Нуждаеше се от този вкус. Нуждаеше се, за да диша, за да живее.

Преплете пръсти в косата му, за да го задържи към себе си, докато се извиваше, опитвайки се да се наниже сама на дебелото му копие, което още се притискаше към отчаяната й, гладна вагина.

Копнееше за това. Нуждата се превърна в болка. Скийм беше сигурна, че ще полудее от желанието да бъде обладана. Но Танер не я изпълни, освен с езика си. А той се тласкаше в устата й, устните му се движеха върху нейните. Целувката му изпрати огнено кълбо от усещане по цялото й тяло.

— Проклет да си — извика тя слабо, когато той се отдръпна и се взря в нея с присвити, блестящи очи. — Нуждая се от повече.

— Нуждаеш се от пляскане. — Гласът му, дрезгав и мъркащ от удоволствие, накара бедрата й да потръпнат, а утробата й да се свие.

— Аз съм лошо момиче — съгласи се тя пресипнало. — Първо ме чукай. После можеш да ме напляскаш.

Устните му се извиха в порочна усмивка.

— О, не, бейби. Първо ще напляскам хубавото ти дупе. Ще гледам как се зачервява, ще подушвам възбудата ти, и тогава може би, само може би, ще потуша пламъците, горящи вътре в теб.

Очите й се разшириха, когато той се отдръпна от нея.

— Танер, не мога да го понеса. — Скийм изгаряше вече, пламъците изригваха под плътта й и я пронизваха, докато разрушителните спазми на желанието я разтърсваха.

— О, ще го понесеш, бейби — изръмжа Породата. — И ще ти хареса.

Преди тя да успее да се възпротиви или дори да възрази, Танер седна на леглото и я дръпна върху коленете си. Скийм беше на път да свърши от опияняващата доминация, надигаща се у Танер — и изненадващото удоволствие, което я връхлетя от покорната позиция.

Пляскането беше дразнене. Беше пляскана еротично и преди, беше приятно, но без истински удар и шум.

Тогава ръката на Танер се приземи на дупето й в кратка серия от резки, парващи ласки. Не можеше да ги нарече болезнени. Бяха агонизиращо приятни.

— О, боже мой, Танер. Моля те. Не ми го причинявай. — Вибрациите на острото, почти оргазмено усещане пронизаха утробата й.

Последваха още две резки тупвания, по едно на всяка заоблена извивка точно над бедрото. Дъхът й секна. Беше толкова възбудена и готова за него, че първичното покорство й действаше като наркотик.

Дланта му се приземи отново. И отново. По една плесница на всяка буза, разпалващи плътта й още повече.

Скийм отметна глава, отстрани косата от лицето си, отвори очи и погледна към мъжа, изправен пред вратата на банята.

О, боже. Тя потръпна, усещайки как соковете й се изливат от вагината й и затоплят бедрата. Кейбъл беше двойник на Танер в почти всяко едно отношение. Висок, силен, с изражение, подивяло от възбуда, дънките му подчертаваха впечатляващата ерекция отдолу. И той наблюдаваше със скръстени ръце над твърдите гърди, със стиснати юмруци.

Спазъм прониза сърцевината й, премина през клитора й, през утробата й и накара цялото й тяло да потръпне.

Погледът на Кейбъл се спря на Танер, след това на дупето на Скийм.

— Няма да пипам. — Гласът му беше дрезгав. — Но ще гледам.

Не последва отказ от страна на Танер. Ръката му погали извивките на дупето й и зелените очи на Кейбъл пламнаха от глад, докато наблюдаваше.

Ръката на Танер се приземи отново.

— Моя — изръмжа той. И за пореден път Скийм почувства това изявление в душата си. След това почувства притежанието в следващата парваща ласка по дупето си.

Но това не беше достатъчно. Искаше по-силно, по-горещо. Започна да се извива в скута му, да се съпротивлява на хватката му, опряла ръце на крака му.

Дланта му я плесна по-силно.

— Той може да помирише възбудата ти. — Гласът на Кейбъл беше гърлен. — Аз мога да я помириша.

Ръката на Танер се спусна отново, изгаряйки плътта й. Скийм застина и затвори очи, когато я връхлетя свирепо удоволствие.

Да, от това се нуждаеше.

Пронизителен вик се изтръгна от устните й, когато ръката му срещна отново плътта й. И отново. Скийм се намираше на ръба, толкова остро, толкова високо, че беше почти ужасена. Почти. Имаше нужда от това, осъзна тя. Непреодолима нужда от по-твърдо докосване, от по-грубо вземане, и това я измъчваше от години, оставяше я неудовлетворена, търсеща.

Но вече нямаше да търси. Всяка плесница по дупето я извисяваше по-нагоре, разпалваше още повече пламъците в тялото й.

— Мамка му, дупето ти е толкова красиво и розово. — Гласът на Танер беше примитивно ръмжене. — Меко и копринено, прекрасно розово. Като изгрев.

А тя беше по-гореща от изгрев. Гореше като комета.

— Като праскова — прошепна Кейбъл почти благоговейно. — Зряла и готова да я отхапеш.

Скийм изскимтя, когато страстта изведнъж лумна още по-силно, по-ярко. Никога не беше правила това. Никога не беше правила секс, докато друг мъж наблюдава.

Нямаше го кухият срам, който бе очаквала. Неудобството, с което трябваше да се бори, липсваше.

И не ставаше дума само за сексуалността. Можеше да види желанието в очите на Кейбъл. Той беше толкова неразделна част от сексуалния живот на Танер в продължение на години, потапяше се в удоволствията, в които брат му му позволяваше да участва, че се нуждаеше от това.

Скийм го усещаше толкова силно, колкото и ръцете на Танер върху дупето си. Кейбъл се нуждаеше поне от това. Поне за малко.

И тя се нуждаеше. Нещо, което да изтрие спомена от годините на срам, мисълта, че онова, което бе имала с Чаз, не е било любов, а едно унизително прилагане на контрол.

А тук не ставаше въпрос за контрол. Танер някак си беше усетил нуждата й от самото начало и й даваше онова, за което тя жадуваше.

Гърчеше се в скута му, викаше от удоволствие, всяка плесница я изпращаше по-високо, докато от нея не остана нищо друго, освен страст, нужда, глад.

Умираше в ръцете му, в центъра на едно удоволствие, което не можеше да контролира, и за първи път през живота си не искаше.

Скийм се отдаде на екстаза, заливащ тялото й. Острите ласки на Танер бяха твърди, после леки, нежни, после изгарящи. Всяка плесница вибрираше през клитора й, карайки го да набъбне още повече, да пулсира, да боли. Бедрата й започнаха да се гърчат в скута му, притискаха се едно в друго, за да предизвикат триене по малката пъпка от нервни окончания, когато усети спиралите на освобождението да се издигат в утробата й.

Щеше да свърши. Усещаше го. Щеше да експлодира.

— Точно така, красавице. — Гласът на Танер беше толкова груб, толкова дрезгав, почти примитивен. — Почувствай как гори. Чак до стегнатото ти котенце. Почувствай го, Скийм.

Резките ласки станаха ритмични, постоянните, силни вибрации от пламъци започнаха да пулсират в клитора й.

— Толкова си влажна, че го усещам по бедрото си — изръмжа той. — Толкова горещо, че ще ме изгориш.

Пляс. Пляс.

— Свърши за мен, бейби. Излей сладката си сметана. Когато го направиш, аз ще изближа всяка капка.

И тя избухна. Светкавични пипала се обвиха около клитора й, наелектризираха я, откъснаха сетивата от съзнанието й и я запратиха в една експлозия от огнено, отчаяно освобождение.

Скийм чу собствения си приглушен вик, когато се изви в ръцете му, усети как пръстите му си проправят път между бедрата й и се тласват в невероятно стегнатите дълбини на вагината й.

Изгуби сетивата си. Умираше. Вагината й се свиваше конвулсивно, изливайки коприненото си освобождение върху пръстите, които удължаваха оргазма й.

Тялото й се отпусна, трепереше неудържимо, но имаше нужда от повече. О, господи, имаше нужда от повече.

Глава 25

Животното вътре в Танер беше освободено. Когато усети прилива на освобождението й да навлажнява пръстите му, уханието на пълното предаване на удоволствието и изгарянето, на отчаяната нужда вътре в нея, животното разкъса оковите си.

То беше част от него, от която винаги се бе страхувал. Държеше го заключено, скрито, страхувайки се, че освобождаването му ще го превърне отново в съществото, което бе, преди Калън да го спаси.

Но сега нямаше заключване.

Танер вдигна Скийм от скута си, положи я на леглото, коленичи на пода и зарови уста между краката й.

Боже, беше толкова сладка. Като сметана. Като сироп. Притискаше се към устните му, притегляше езика му и го караше да пие от есенцията й.

Обичаше да го прави. Да я ближе, да смуче перлата на клитора й, да усеща меките, копринени къдрици, покриващи женствеността й. Заоблените й бедра, стискащи лицето му — и това обичаше. Начинът, по който се извиваше под него, и той трябваше да стисне бедрата й, за да я задържи неподвижно.

Скийм не искаше нежност, искаше всичко от него. Танер го усещаше, подушваше го. Тя искаше да я вземе животното и това беше добре, защото той не можеше да го възпре.

Танер пое сладкия вкус на есенцията й в устата си, ръмжейки на пристрастяващия вкус. Скийм потръпна, разтърси се и от женствеността й потекоха още сокове. Цялата беше мека, течна топлина.

Жлезите на езика му пулсираха, толкова препълнени и подути, че беше болезнено. Трябваше да я целуне. Искаше тя да изсмуче хормона, докато я обладава. Трябваше да я обладае. Пенисът му беше толкова набъбнал, толкова твърд, че го болеше. Прекрасна болка.

Танер се отдръпна от лакомството, което поглъщаше, изтегли Скийм по-нагоре на леглото и се настани между бедрата й.

Ръмжеше и не можеше да стори нищо, за да спре. Устните му се бяха отдръпнали от зъбите и от гърдите му излизаха тътнещи животински звуци.

Вместо да ужасят Скийм, както би трябвало, кафявите й очи блестяха от подновена страст. Бедрата й се надигнаха към него, устните й се разтвориха и светът експлодира в мъгла от невероятна, неизлечима страст.

Танер притисна устни към нейните и прониза с език горещите, гладни дълбини на устата й, а пенисът му се тласна в очакващата го женственост.

Мили боже! Беше прекрасно. Нирвана. Екстаз. Бедрата му се движеха, въртяха се, тласкаха пениса му вътре в нея, а мускулите й го стискаха, засмукваха го. Също както устата й, гореща и сладка, засмукваше езика му.

Ръцете й държаха здраво задните му части, тялото й се накланяше към неговото, от гърлото й излизаха стонове на примитивен глад, докато го подканяше да проникне по-дълбоко.

Господи, не искаше да я нарани. Не искаше по този начин…

От гърдите му се изтръгна тътнещо ръмжене, бедрата му се тласнаха рязко напред, заравяйки всеки твърд, отчаян сантиметър от ерекцията му вътре в нея. Докрай, тестисите му, стегнати и твърди, се притиснаха към дупето й. Танер отдръпна устни от нейните, за да си поеме дъх.

Трябваше да диша, да мисли.

— Не! — Скийм го последва, надигна глава, улови дългата му коса с едната си ръка, преплете пръсти в нея и притегли устата му отново към себе си. Устните й се впиха, езикът й го облиза, докато бедрата й се извиваха към него.

Танер беше загубен. Загубен.

Езикът му се гмурна в устата й, а тялото му попадна под контрола само на едно нещо — животното, което маркираше половинката си, завладяваше я, тласкаше пениса му вътре в нея с първична, примитивна сила.

Танер нямаше да издържи дълго. Не достатъчно. Искаше да я чука вечно. Да се загуби в невероятната й топлина и да запамети всяко усещане, помитащо тялото му.

Следващият път, обеща си той, ръмжейки, когато устните му пуснаха нейните й се плъзнаха по шията й. Хормонът се бе освободил от езика му, но нуждата не се бе освободила от тялото му. Танер плъзна ръцете си под Скийм, обхвана дупето й, извиси се над нея и й даде всичко, което никога не бе давал на друга.

Всичко от себе си. Отчаян, ръмжащ, нарастващ глад. Бедрата му се движеха яростно, потта капеше от тялото му, а сетивата му бяха съсредоточени върху едно нещо. Само едно нещо. Скийм.

Освобождението й се надигаше, заплашваше да я залее. Танер усещаше как наближава. Само още малко. Малко по-силно. Можеше да й даде само онова, от което той се нуждае, и да се втурне стремително в пламъците заедно с нея.

Танер отвори уста, зъбите му потънаха в рамото й и Скийм се разпадна около него. Вагината й се стегна, свивайки се конвулсивно, обхвана здраво пенисът му и го засмука, докато не му остави избор. Воля.

Мъжът усети как шипът се изправя и се втвърдява под главичката на пениса му, заключва се в стегнатите мускули и започва да се излива вътре в нея, когато освобождението го помете.

Резките струи на спермата му изпълниха дълбините й, шипът изля успокояващия си, облекчаващ възбудата хормон, който щеше да даде на Скийм малка почивка от глада, разяждащ и двама им.

Главата на Танер беше заровена в рамото й, езикът му ближеше раничката, която й бе оставил. Долавяше своята миризма вътре в нея, движеща се във вените й, изпълваща тялото й.

Неговата миризма.

Изръмжа доволно от наличието на белега както на рамото, така и част от самата й същност. Скийм беше негова. Принадлежеше на него и само на него.

Докато последните пулсиращи, отчаяни тръпки преминаваха през тялото му, той обърна глава, отвори очи и погледна към Кейбъл, който стоеше до вратата на банята.

Брат му беше възбуден, отчаяно възбуден, но в очите му имаше проблясък на задоволство. Кейбъл можеше да го усети, Танер знаеше, примитивното белязване, удовлетворението, което озаряваше него и Скийм.

Танер въздъхна уморено, възбудата бе временно усмирена, сетивата му отново бяха цели. Тогава осъзна, че е отхвърлил брат си настрана. Отново.

Отдръпна се от Скийм и обви ръце около нея. Тя се сгуши в гърдите му и се унесе. Щеше да си почине за известно време. След това трябваше да се погрижи тя да се нахрани, преди да я заведе при Ели. Тестовете трябваше да бъдат направени, знаеше го, въпреки че ги мразеше.

Кейбъл улови погледа му отново, когато се отдръпна от рамката на вратата и посочи свързаната стая от другата страна на Танер. Неговата стая.

Танер оправи завивката върху тялото на Скийм, за да й е топло, докато спи, след което се изправи от леглото и нахлузи дънките си.

С боси крака последва Кейбъл в другата стая и веднага се насочи към малкия хладилник, който брат му държеше в апартамента си, и месото за сандвичи. На малката допълнителна масичка до бара имаше един хляб, както и малки пакетчета с подправки. Извади една картонена чиния изпод масичката, сложи в нея хляб и нарязано месо, изцеди няколко пакетчета горчица върху тях и отхапа с наслада, преди да си извади една бира.

— Аз не мисля така. — Бирата бе грабната от ръката му и заменена с вода.

Танер се намръщи.

— Алкохолът само засилва разгонването — обясни Кейбъл. — Послушай ме поне веднъж или ще я изтощиш повече от необходимото.

Танер поклати глава, но не оспори. Взе сандвича и водата и отиде до вратата, за да провери Скийм.

— Ще разбереш, когато тя се събуди — обади се Кейбъл зад него. — Трябва да поговорим.

Танер довърши сандвича си мълчаливо, изпи водата и се обърна към Кейбъл.

Десет години. Беше прекарал последните десет години, грижейки се брат му да разбере, че е част от нещо. Не само от семейство, а неразделна част от нещо. В продължение на години Танер предполагаше, че ще се чифтосат с една жена, както бяха започнали, когато му бе довел първата му жена. Кейбъл беше на двадесет и пет и никога не бе познал женска ласка или нежна целувка. Никога не бе изпитвал удоволствие, нито се бе отдавал на еротичните, екзотични ухания на женското желание.

— Престани да съжаляваш, Танер — въздъхна Кейбъл. — Аз не съжалявам. Това е правилно и не се чувствам изолиран.

Танер сви устни.

— Аз бих се чувствал много изоставен — призна той. — Бих бил ядосан, Кейбъл.

Другата Порода се изсмя тихо.

— Прекалено си разглезен. Първо Калън и момичетата те разглезиха, а сега и светът. Не си чувал думата „не“, откакто си напуснал лабораториите.

— Разбира се, че съм — намръщи се Танер. — Скийм ми казва „не“ при всяка възможност.

— О, да, тя се брои — изсмя се брат му, като отиде до гардероба и си извади чиста риза.

— Какво стана с твоята? — Танер знаеше, че беше облечен с такава, когато влязоха в спалнята.

— Скъса се — Кейбъл сви рамене. — Въздържанието не е силната ми страна.

Танер поклати глава.

— Тогава защо остана да гледаш?

— Нуждаеш се от някой, който да ти пази гърба. — Кейбъл му хвърли поглед през рамо. — И защото, за да проработи това, трябва миризмите и на двама ни да са в онази стая.

— Тестовете на Ели ще докажат чифтосването — посочи Танер. — Няма начин да го запазим в тайна от нея.

— Ели не трябва да прави нашите проклети тестове — отвърна Кейбъл. — Не и на нас. Само на Скийм, и то само за да създаде хормоналната добавка, от която тя се нуждае, за да премине през това. Ако искаме да я опазим жива, трябва да бъдем внимателни. — В очите му заблестя дива ярост. — Няма да те загубя, Танер, и няма да позволя ти да загубиш нея. Ще хванем копелето този път. Чувствам го.

— Не искам да загубя теб повече, отколкото моята половинка, Кейбъл — предупреди го брат му.

— Няма опасност. — Увереността в гласа му винаги го удивляваше. — Не оцелях в онази дяволска яма толкова дълго само за да изям куршума на един убиец. Сетивата ми са по-остри от твоите, особено сега, когато си в разгонване. Ако шпионинът вярва, че сетивата и на двама ни са притъпени, работата ми ще бъде много по-лесна. Докато вие двамата сте на срещата с Кабинета по-късно, аз ще започна да проверявам някои неща и ще наблюдавам кой идва на горния етаж. Те няма да очакват това.

Танер прокара пръсти през косата си и се втренчи в Кейбъл. Това имаше смисъл. Носеха се слухове за братята, подозрения, че техните животински способности са много по-задълбочени, отколкото се подозира. И бяха прави. На Танер бяха по-изострени, много повече от на другите Породи, а на Кейбъл дори още по-силни. Толкова силни, че понякога се притесняваше за това какво всъщност усеща брат му от хората около него.

Танер издиша уморено.

— Това не решава проблема, че ти не си в период на разгонване.

Устните на Кейбъл се извиха.

— Няма значение, миризмата е по цялото ми тяло. Само Бенгалски тигър ще усети разликата, но тъй като няма други, освен нас, тук, няма да имаме проблем.

Танер пое рязко дъх, отделяйки миризмите на стаята, и присви очи. Мирисът не беше просто върху Кейбъл, беше част от него.

— Какво става? — попита го тогава. — И не ме лъжи, Кейбъл. Само ще ме вбесиш.

— Проклет да съм, ако знам. — Кейбъл поклати глава раздразнено. — Гладът го нямаше, Танер. Не съм разгонен за твоята жена. Но миризмата е там, сякаш извира от порите ми. Да изчакаме и да видим какво ще се случи.

— Имаме нужда от Ели за това — заяви Танер. — Може да е важно.

— Доверяваш ли й се за живота на Скийм? — попита брат му. — По-добре си отговори на този въпрос, преди да намесиш и някой друг в това.

— Трябва да информираме Калън — реши Танер. По дяволите, нещата започваха да се усложняват. — Не можем да направим нищо без неговото съдействие. А трябва да го накараме да проработи.

— И ще го направим. — Гласът на Кейбъл беше твърд. Свиреп. — Без значение какво ще ни струва, ще го направим.

Глава 26

За няколко пъти през живота си Скийм можеше да каже, че е била предупредена за ада, към който се готви да пристъпи. До пристигането си в Убежището.

Танер, Кейбъл и Калън я бяха предупредили за прегледа, който трябва да премине. Беше просто преглед. Колко болезнен можеше да бъде един обикновен преглед? Малко кръвни проби, няколко тампона, малко бодване и мушкане тук и там. Не е голяма работа.

Да, нещо я бе предупредило. Беше намалила приема на храна. От гледката на кръвта, изтегляна от ръката й, винаги й ставаше малко зле. Беше много по-удобно без храна, тежаща в стомаха й.

Но ако беше яла, нямаше да има начин да задържи храната, където й бе мястото. Болката нямаше смисъл, дори след обяснението. Че хормонът на чифтосването на Породите прави плътта й толкова свръхчувствителна, че никой друг, освен половинката й, не може да я докосва. Застраховка на природата, такава бе теорията на доктора, за да се увери, че половинките ще разполагат с време да се обвържат емоционално, докато хормонът действа, за да могат малкото количество съвместими с човека сперматозоиди на Порода да получат възможността да оплодят яйцеклетките, който той принуждава да се отделят от яйчниците. Яйцеклетки, чиято ДНК се променя от хормона, действащ като вирус на генетично ниво. Процесът бе подобен на този, който е използван за промяна на човешки сперматозоиди по време на генетичните изменения за създаване на Породи.

Скийм беше станала един от експериментите на природата, за съжаление обаче тялото й беше дефектно опитно поле.

Още й се повдигаше, дълги минути след като докторът, някогашен учен на Съвета, Елиана Морей, приключи с прегледа.

Танер стоеше от едната страна на леглото, на което все още бе седнала Скийм, а Кейбъл се бе облегнал на стената в другия край на стаята. И двамата мъже бяха напрегнати, опасно при това. Щеше да е трудно да се каже кой би трябвало да е половинката от начина, по който реагираха двамата.

— Трябва да излезете — каза Скийм на Танер, изнервяйки се още повече от едва доловимото ръмжене, вибриращо в гърдите му. — И двамата. — Кейбъл не изглеждаше по-добре.

— Свиквай с това. — Усмивката на Ели беше топла, въпреки лекото й неудобство, когато погледна към двете Породи. — Те стават малко по-напрегнати, когато се чифтосат.

Скийм се бе уморила от тази дума. Чифтосване. Може да обичаше тази луда Порода, но беше на крачка от убийството му. Думата чифтосване я дразнеше страшно много. Защото не я бе предупредил. Защото я бе взел, беше я докарал до лудост от желание, а след това бе решил да промени всички правила за нея и да я изиграе, без да има намерение да й позволи да участва. Беше минала през ада повече от веднъж в опитите си да открие самоличността на шпионина на Сайръс. А сега и Танер, и Кейбъл искаха да я обвият в пашкул и да я пазят от опасната конфронтация, която всички знаеха, че предстои.

— Не искам да свиквам с това — каза дрезгаво Скийм, като се насили да потисне повдигането и стисна по-силно чаршафа, покриващ гърдите й. — Приключи ли вече? Мога ли да се облека?

— Първо ти трябва хормонална инжекция — отвърна Ели. — Танер и Кейбъл са обучени медици обаче, така че мога да позволя един от тях да ти я постави. По този начин няма да ти причини болка.

Тя погледна към Танер и видя как челюстта му се стегна. Когато Ели се обърна към него със спринцовката, Кейбъл тръгна към вратата на стаята за преглед, сякаш да чуе нещо от коридора.

— Вратата е заключена, Кейбъл — информира го Ели не за първи път.

Кейбъл продължи да стои с гръб към тях и наклони глава, когато Танер взе спринцовката.

— В горната част на ръката е добре, Танер — инструктира го Ели.

Танер опъна плътта здраво с два пръста, след което допря автоматичната спринцовка до кожата. Скийм почувства лека топлина, преди той да я отдръпне и да я подаде обратно на доктора.

— И какво правят тези хормони? — попита Скийм уморено.

— Облекчават разгонването. Капсулите ще бъдат готови до сутринта. По една на ден, заедно с храна, ако нямаш нищо против — нареди Ели. — Разгонването може да те направи беззащитна без тях, неспособна да действаш дори при най-спокойни обстоятелства, да не говорим за изненадите, които имаме понякога в Убежището. Прегледът приключи — съобщи Ели. — Можеш да се облечеш и да си тръгваш.

Скийм се плъзна от кушетката.

— Скийм. — Ели я спря, когато тя тръгна да излиза. Обърна се към нея и видя проблясък на нерешителност в погледа й. — Беше много смело от твоя страна, онова, което си направила през последните десет години.

— Смело? — Скийм поклати глава при тази дума. — Не беше смелост, д-р Морей, беше страх. Той няма да спре, докато светът не падне на колене пред Съвета по генетика. От това се страхувам аз. Смелостта няма нищо общо.

Беше отгледана от чудовище. Създание толкова зло, толкова неморално, че дори тя не можеше да намери смисъл.

Породите са животни, винаги казваше той. Творения. Те нямат души и следователно не чувстват нищо, освен физическа болка. Те бяха оръжия, инструменти и като такива нямаха права, дори право на спокойна смърт.

— Както искаш го наречи — сви рамене Ели. — Изисква невероятен кураж. И ние ти благодарим за това.

Скийм се почувства много неудобно. За какво й благодаряха? За Породите, които бяха умрели, защото не бе достатъчно бърза, достатъчно умна или достатъчно измамна, за да ги спаси? Не се нуждаеше от благодарност за това, което бе направила, защото беше в състояние да направи много, много повече.

Но вместо да отговори, Скийм само кимна леко, преди да отиде зад паравана, за да свали болничната нощница и да се облече. Тя надяна през глава светло сив пуловер с емблемата на Породите в предната част и пъхна нетърпеливо ръцете си в ръкавите.

Вместо да се съсредоточи върху Сайръс Талънт и онова, което не можеше да промени, Скийм избра да се фокусира върху раздразнението, надигащо се вътре в нея. Започна с дрехите, които Танер й бе донесъл. Ако не се фокусираше върху нещо банално, щеше да загуби и последните нишки на самоконтрола си над тревогата и страха, че по някакъв начин ще се провали в спасяването на Дейвид Лайънс, точно както се бе провалила в спасяването на собственото си дете.

Така че се замисли за анцуга. Нещо, което никога, никога не обличаше. Мразеше боцкащата материя. А анцузите боцкаха. Нахлузи невероятно меките кадифени чорапи на краката си и се замоли да намери някакви свестни дрехи днес.

Меката материя я успокои. Чорапите я погалиха утешително. Доставиха й удоволствие.

— Искам да отида на пазар. — Скийм излезе иззад паравана и се изправи пред Танер и Кейбъл. — Имам нужда от дрехи.

Погледът на Ели се плъзна по нея.

— Анцугът изглежда добре.

— Но не го усещам добре. — Скийм подръпна плътната драскаща материя. — Искам нещо меко. Къде са моите дрехи? — Погледът й се насочи към Танер.

Той се намръщи.

— Кейбъл не ги донесе.

Кейбъл прокара ръка по лицето си, очевидно прикривайки усмивка, и извърна очи от нея.

Скийм го погледна мрачно.

— Малкото ми раирано котенце — произнесе тя напевно. — Мъртъв си.

Мъжът вдигна вежди.

Тя също не се чувстваше удобно да си играе с него като с половинка, но докато траеше това, поне можеше да се позабавлява. Шансовете й за забавления бързо намаляваха.

Скийм улови изненадания поглед на Ели.

— Не си виждала райетата? — попита с широко отворени очи. Очевидно Ели не бе виждала Кейбъл без риза. — Невероятно еротични са.

И ако не грешеше, Кейбъл се изчерви леко. Интересно. След всичко, което той и Танер бяха правили с жените си, все още можеше да се изчервява.

— Виждала съм ги — въздъхна Ели. — Просто се надявах Джонас да греши и тези двамата пакостници да не са се чифтосали с една жена. Споделянето е хубаво, но това е прекалено крайно.

— Изглежда не одобряваш, Ели — намръщи се Скийм. — Това разгонване е биологично, нали? Не е като да зависи от тях. Или пък не? — Погледна и двамата мъже подозрително, макар че погледът й се задържа по-дълго върху Танер, обещавайки възмездие.

— Породите нямат контрол върху разгонването, Скийм — съгласи се Ели, скръсти ръце върху бялата си лабораторна престилка и се взря намръщено в тримата. — Просто това е нещо, което се надявах да не се случи. Особен като се има предвид факта, че знам, че нито един от двамата няма да ми позволи да го прегледам или да взема от кръвта му.

Изражението на Кейбъл се затвори, а на Танер стана примирено.

Това беше интересно.

— Защо? — попита ги Скийм.

— Не харесвам игли — отговориха двамата едновременно. Добре отрепетиран отговор.

— Хмм — измърмори недоверчиво. — Можете да ми обясните това в стаята ни. Докато аз си поръчвам дрехи.

Ако ще поема риска да умре от ръката на един убиец, щеше да го направи в коприна, не в боцкащ анцуг. Човек се нуждае от малко стил, дори в смъртта.

— Ели, надявам се да не трябва да правиш това отново — отбеляза Танер, когато Скийм се запъти към вратата. Гласът му не звучеше успокоително.

— След една седмица — отвърна Ели. — Но тогава ще бъде по-лесно за нея.

Танер се намръщи.

— Дано да е така.

— Всяка половинка на Порода се подлага ежеседмично на преглед, без значение какво става. Ще ти изпратя график за следващите няколко месеца до няколко дни.

Танер хвана Скийм за ръката и я поведе към вратата. Кейбъл отключи и ги въведе в коридора.

— А сега какво? — Днес беше влачена от единия край на внушителната къща до другия. Вековното имение имаше няколко крила, които бяха добавени от Породите дори сега. Разтегнатият й изящен дизайн допускаше лесно допълнения, но я правеше мъчна за разходки, когато те развеждат наоколо.

— Каза, че имаш нужда от дрехи — напомни й Танер прекалено спокойно.

— Да. Така е. Но ти не изглеждаш склонен да ходиш на пазар в момента.

Ръката му натисна гърба й предупредително. Тя сякаш не знаеше какви ги приказва. Не беше пълен идиот. Беше оцеляла, докато предаваше баща си в продължение на десет години, това трябваше да я определя като невероятно интелигентна.

— И къде мога да отида на пазар? — попита тя, гласът й беше сладък, а погледът й обещаваше отмъщение, ако Танер не спреше с поведението на голяма лоша Порода.

— Кой е любимият ти дизайнер? — попита той, докато преминаваха през първия етаж на имението.

— Виладо — отговори тя, посочвайки изключителния италиански дизайнер, към когото имаше слабост.

— Като изключим Виладо.

Е това, не беше ли гадно?

— Защо просто не ми кажеш какво да избера? — въздъхна тя, когато той я поведе по извитите стълби, водещи към втория етаж, където се намираха техните апартаменти. Зад тях Скийм чу Кейбъл да се кикоти.

Танер й посочи три слабо задоволителни избора. Важните вериги бяха надценени и нискокачествени. Скийм сви устни недоволно, но си напомни, че може да намери поне няколко комплекта, които да я накарат да не се чувства като бездомен сирак.

— Дай ми размерите си, ще се обадя в аутлета в Ричмънд. Един от пилотите ни лети натам и ще ги донесе тук. Ще пристигнат до края на вечерта — заяви той, когато влязоха в тяхната стая.

И се спря изненадано.

— О, ето те и теб, Танер. — Джолиан Брандау, уморената, очевидно леко извадена от равновесие асистентка на Танер, се изправи от документите, поставени на масата, разположена в средата на малкия кът за сядане до самия вход на стаята. Джолиан, или Джоли, редовно присъстваше на пресконференциите заедно с Танер, макар че рядко имаше какво да каже.

Танер избута Скийм зад гърба си бързо, тялото му се напрегна, в гърлото му завибрира ръмжене. Тъмнокосата му асистентка пребледня, сините й очи примигнаха зад очилата с тънки рамки.

— Джолиан, какво, по дяволите, правиш тук? — Кейбъл заобиколи двойката, тялото му трепереше от гняв, когато се изправи пред дребната, закръглена млада жена, която го изгледа с искра гняв в очите си.

Този гняв бързо се изпари, когато тя примигна още веднъж, след това погледът й излъчваше единствено следа от объркване.

— Търсех бележките, които направихме с Танер преди няколко седмици за интервюто, което той иска да даде за „Нешънъл Нюз“. — Тя стисна ръце пред себе си, пръстите й се преплетоха нервно. — Той каза, че те са тук. — Махна с ръка неспокойно около стаята.

— И не можа да ме попиташ за тях, така ли? — попита Танер брутално.

Тя облиза устни, когато Скийм заобиколи Танер и я погледна.

Джолиан Брандау. Порода Пантера, създадена и обявена за пълен провал в почти всяка област във френските лаборатории. Скийм я разпозна лесно. Тя почти винаги мълчеше, когато придружаваше Танер на интервю или съобщения за пресата. Висока едва метър и шестдесет сантиметра, закръглена, за разлика от другите Породи, които бяха гъвкави и с тъмен тен. Скийм си спомни възрастта й, двадесет и четири години, както и обучението й — внедряване.

Танер и Кейбъл очевидно също си спомняха това.

— Нямаш право да идваш на горния етаж — напомни й Танер остро.

Джолиан прибра косата си зад едното си ухо, размърда се и заби поглед в пода.

— Не, сър — прошепна тя, преди да хвърли нещастен поглед към Кейбъл.

Тя дори не се държеше като Порода. Държеше се като нежна, пухкава малка ученичка. Ако това момиче беше шпионин, тогава бе последният човек, който Скийм би заподозряла.

— Не исках интервюто да се провали, Кейбъл. — Тя се обърна към него, вместо да се изправи пред Танер. — Реших, че мога да взема бележките. Забравих ги, когато Танер тръгна, а знаех, че той ще се разстрои.

— Той е още по-разстроен сега. — Гласът на Танер се сниши до първично ръмжене. Вратата на спалнята внезапно се отвори и влезе Даун, облечена в униформата си, съпровождана от няколко женски Породи с извадени оръжия.

— Ти ли активира алармата, Танер? — Даун погледна Танер объркано, както стори и Скийм. Къде, по дяволите, беше алармата?

— О, господи! — прошепна Джолиан, взирайки се в Кейбъл умолително. — Кълна се в бога, Кейбъл, просто търсех онези бележки.

Младата жена изглеждаше така, сякаш ще се разплаче всеки момент.

— Тя беше тук без разрешение. — В гласа на Танер нямаше и следа от разкаяние. — Отведи я долу, където ще я разпитам.

— Джолиан? — Даун се втренчи в Танер шокирано, преди да погледне към по-младата Порода. — Претърсвала е стаята ти?

— Кейбъл? — прошепна Джолиан тихо. — Просто търсех онези бележки.

Скийм погледна към Кейбъл. Изражението му беше непроницаемо, студено, докато се взираше в нея. След това повтори заповедта на брат си.

— Отведи я долу, Даун. И я постави под охрана.

Лицето на Джолиан пребледня, но сините й очи потъмняха от нещо подобно на агония. Скийм познаваше този поглед добре. Предателство. Ако тя бе шпионинът, тогава нищо чудно, че бе останала скрита в Убежището толкова много години.

— Хайде, Джо. — Даун поклати глава, като улови момичето за ръката, объркване и недоверие засенчиха очите й, когато я погледна. — Да слезем долу. Сигурна съм, че ще изясним всичко.

Даун се взря в Кейбъл за един дълъг, мълчалив миг, докато той не й обърна гръб и застана от другата страна на Скийм. Интересно. Много интересно.

Раменете на Джолиан увиснаха, когато вдигна поглед към Танер.

— Ти остави бележките на масата — каза тя едва-едва. — Аз ги забравих. Не исках да те разочаровам отново.

— Тогава трябваше да ме попиташ за тях.

— Хайде, Джо, ще изясним това долу. — Даун я поведе към вратата, преди да хвърли един поглед към Танер. — Няма да отнеме цял ден, нали? Имам работа за вършене, а ако не я свърша, няма да бъда в добро настроение.

— Някога в добро настроение ли си? — обвини я той. — Ще сляза по-късно. Постарай се Джонас също да е там. Трябва да говоря с него за липсата на усърдие от страна на неговата охрана, която позволява на неупълномощени лица да влизат в помещенията на семейството.

Вратата се затвори зад Даун с трясък. Едва сега Скийм усети напрежението, излъчвано от двамата мъже.

— Не е тя — промърмори жената, когато Танер отиде до гардероба си, извади електронен детектор отвътре и започна да обикаля стаята.

Кейбъл се насочи към малката масичка и заразглежда купчините листи там.

— Не си сигурна, че не е тя — отвърна Кейбъл с дрезгав глас. — Не си виждала име в онези файлове, нали? А тя е обучена във внедряване.

— И се е провалила. — Скийм извъртя очи раздразнено. — Имаш ли някаква представа колко заповеди за убийството на това момиче съм унищожила? Тя се проваляше във всяка програма, в която я вкарваха. На колко години е? Двадесет и четири? Късметлийка е, че не я улучиха по време на бягството. Момичето се страхува от собствената си сянка.

— Не, не е така. — Кейбъл хвърли един бележник на канапето до себе си. — Ето ги бележките за интервюто. — Очите му бяха студени, когато се впиха в Скийм. — Не се оставяй да те заблуди. Виждал съм я, когато никой не я гледа. Доста е организирана, когато мисли, че е сама.

Скийм поклати глава.

— Не е тя.

— Оставете това — нареди Танер остро. — Не знаеш кой е, нито пък ние.

— Кейбъл току-що намери бележките, които тя търсеше. Бедното момиче, наистина го изплаши до смърт, да знаеш.

— И можеше да те убие. — Танер я сграбчи за ръката, обърна я с лице към себе си и яростта в очите му я шибна. — Спри да защитаваш някого, когото не познаваш изобщо.

— А ти спри да се отнасяш с мен като с глупачка, която не знае повече от онази разсеяна малка Пантера, която ти току-що тероризира. — Тя се отскубна от него и закрачи из стаята, преди да се изправи пред двамата мъже с хладна решителност. — Аз съм профайлър, Танер. Разбирам си от работата. И знам, че това момиче е последният човек, който някога ще се опита да шпионира някого. Проклетите бележки бяха на масата, точно както тя каза.

— Удобно — устната му се вдигна от ръмженето.

— Удобно или не, ти грешиш. Разбирам тези неща и знам, че не е тя.

— Добре, разбираш ги тези неща, г-це Профайлър — изръмжа той. — Използвай го. Утре вечер Калън и Меринъс са домакини на малко парти по случай нашето чифтосване и предстоящия ни брак. Открий нашия шпионин и тогава аз ще спра да подозирам всяка Порода, обучена в шпионаж и внедряване, която хвана да обикаля в моята стая. Това устройва ли те?

— Толкова, че ще спя сама тази нощ — информира го Скийм сладко. — Дяволски добре ме устройва.

— Ще спиш сама? — Той скръсти ръце на гърдите си и погледна към леглото. — Давай, опитай, скъпа. Ти вече изгаряш толкова силно, колкото и аз. Няма да минат и десет минути и ще се намериш по гръб, а пенисът ми ще е заровен толкова дълбоко в теб, колкото можеш да поемеш.

Лицето й пламна почти толкова силно, колкото и тялото й.

— Кретен — сопна се тя.

Танер изръмжа, оголвайки зъби, прокара пръсти през дългата си, изпъстрена с руси кичури черна коса, която падаше върху лицето му. Кейбъл изсумтя и тръгна към свързващата врата между двата апартамента.

Дори не проговори. Нито „до скоро“, нито „вървете по дяволите“, нито „ще се видим по-късно“ или нещо подобно. Когато влезе в стаята си, вратата се затвори толкова тихо, че Скийм дори не чу звука на резето.

— Виж — Скийм най-сетне пое дълбоко дъх. — Просто й дай възможност да обясни, преди да направиш нещо жестоко. Помоли ме да ти имам доверие, сега аз те моля да ми се довериш. Казвам ти, заключваш това дете в килия и я тероризираш, и ще съжаляваш за това.

— Ако не го направя, ще трябва да се сблъскаме с възможните последствия. Твоята смърт — посочи той.

— Повярвай ми, Танер. Тя не е вашият шпионин.

— Готова ли си да заложиш живота си на това? — попита я тогава.

Беше ли готова? Беше ли готова да застане твърдо зад една Порода, за която знаеше само лабораторните файлове? Лабораторни файлове, пълни с неуспехи, наказания и години, прекарани с мисълта, че ще умре заради тези провали. Дори психолозите, определени да се опитат да поправят онова, което се бе пречупило у момичето, за да я направят продуктивна, не бяха способни да я променят.

Джолиан Брандау беше една от малкото Породи, които се открояваха ясно в съзнанието на Скийм. Защото всичко в първоначалните й психо файлове показваше една силна, адаптивна женска Порода. Но нищо в действията й не го показваше.

— В този момент — отвърна най-сетне Скийм, — не съм готова да заложа живота си на никого, освен на теб и на Джонас. Но нещо ми подсказва, че ти и Кейбъл трябва да действате много внимателно с това момиче, защото то ще се пречупи много по-лесно, отколкото смятате.

— И казваш това само заради нейните файлове — посочи Танер. — Файлове, които могат да се окажат погрешни, Скийм. Подуших вината й, докато стоеше пред нас. Подуших опитите й да скрие нещо от нас. Файловете невинаги са прави.

— Не, казвам го заради очите й — каза тя тихо. — Тя има много тъжни, много стари очи. И каквото и да се случва тук, каквото и да крие тя, не беше опит за убийство. Твоето грубо отношение към нея я нарани. Това не е нещо, което може да бъде изимитирано толкова лесно, колкото си мислиш. Не се съсредоточавай върху нея, рискувайки да пренебрегнеш истинската заплаха.

— Не пренебрегвам нищо. И никого. — Преди Скийм да го избегне, Танер я улови в ръцете си. Пръстите му я дръпнаха за суитчъра и я притисна към облегалката на канапето. Изтегли дрехата над главата й и се зае с панталоните. — Защото ще умра без това.

Дланта му я обхвана между бедрата и я накара да се надигне на пръсти от усещането, което се зароди в нея. Удоволствие. О, господи, удоволствието беше толкова интензивно, че понякога се чувстваше така, сякаш ще умре от него.

— Почувствай това — изръмжа Танер, пръстите му масажираха влажната плът, галеха я, изпращаха светкавици от усещане, което прониза всяко нервно окончание в тялото й. — Почувствай го, Скийм. Искаш ли да го загубиш завинаги?

Преди тя да успее да отговори, преди да успее да формулира смислен отговор, устните му се спуснаха върху нейните. Танер я подпря на облегалката на канапето, разтвори бедрата й, освободи пениса си и го притисна към влажните гънки на женствеността й.

Скийм обви ръце около врата му и стегна колене около бедрата му, когато той започна да се плъзга навътре в нея. Галеше я, разтягаше я. И свързваше душата й по-здраво към неговата.

Скийм усещаше това всеки път, когато той я докоснеше. Всеки път, когато почувстваше устните му върху своите, пленяващи я, отпиващи от страстта, която гореше между тях, по-гореща, по-силна от всичко, което някога бе изпитвала през живота си.

Да, разгонването погубваше самоконтрола. Но Танер бе погубил нейния още преди всичко това да започне. Беше откраднал сърцето й. Без значение какво предстоеше. Без значение какво щеше се случи в бъдеще, тя знаеше, че е открила нещо повече от ослепително желание и гореща страст.

Беше открила Танер.

Беше открила доверие.

Докато бедрата му се движеха между нейните, езикът му я вкусваше и й даваше от своя вкус. Смесицата от богато, тъмно желание и бурна страст изпълваше сетивата й. Вкусът му беше прелестен. Но тя имаше нужда от повече. Жадуваше за повече.

Тазът му галеше клитора й при всяко движение, потъркваше го, правеше го свръхчувствителен, когато пенисът му започна да се блъска вътре в нея, тласкаше се толкова силно и дълбоко, че Скийм изкрещя в устата му от удоволствие.

Стенеше, умоляваше с всеки вик, откъсна устни от неговите, когато оргазмът й експлодира.

Удоволствието беше наситено и горещо, заливаше я със силата на приливна вълна и я оставяше трепереща от освобождението, с което все още не можеше да свикне. Беше така всеки път. Всеки път, когато я докоснеше, когато я вземеше, когато я притежаваше. Необуздано и дълбоко. Пълно удовлетворение и интимност, която я разтърсваше до основи.

— Бъди внимателна, дявол да те вземе — произнесе Танер задъхано в ухото й, погали я, след което я вдигна и я отнесе в леглото си. — Моля те, Скийм, позволи ми да те защитя. Позволи ми да те пазя.

Младата жена се усмихна, когато той легна и я придърпа по-близо, нагласи я плътно до влажното си от пот тяло и я обгърна здраво и защитнически с ръце.

— Какво ще кажеш да ти помогна да ме защитиш? — попита тя. — Не ме дръж настрана, Танер. Оцелях десет години в имението на Талънт. Не мога просто да седна и да чакам ти да оправиш всичко сега.

— А аз не мога да понеса мисълта ти да си в опасност — отвърна той. — Баща ти няма да се спре пред нищо, за да те убие, Скийм. Той работи с действителни факти. Не убива Порода без доказателство, че се е провалила. Не убива хората си без доказателство за предателството им. Той знае вече, че си го предала. И няма да пропусне възможността да те отстрани.

— Но ще трябва да се справи с това лично. Аз съм негова дъщеря. Вече няма да допусне някой друг да го направи. Не и след като избягах от Чаз. Чаз беше единственият, на когото той се доверяваше, че ще ме убие милостиво, освен на себе си. Ще трябва да го направи сам, Танер. Нищо друго няма да го задоволи.

Беше прекарала доста време в размисъл, беше разгледала всяка възможност и положение на шпионина в Убежището. Беше опасно и винаги имаше шанс да греши, но никога преди не бе грешала, въпреки преднамерените си грешки. Беше по-добър профайлър, отколкото баща й смяташе. И тя знаеше, без сянка на съмнение, че Сайръс ще трябва да я убие сам. Той може би не го осъзнаваше още. А Танер може да не вярваше. Но когато баща й стигнеше до това решение, то щеше да го изяде жив. Щеше да я накаже сам. Беше неин баща. Никой друг нямаше право да го направи.

— Никога няма да те пусна да излезеш извън Убежището — закле се Танер.

Скийм се надяваше да стане така. Но познаваше баща си и знаеше, че той бе успявал да направи много неща, които други бяха смятали за невъзможни.

Глава 27

Убежището беше кръстоска между хлабаво сплотена общност и военен лагер. Цялата площ на дванадесетакровото основно имение беше оградена с дебела желязна ограда и охрана. Извън тази зона бяха разпръснати малки къщички, подредени в планините, заобикалящи главното имение.

Къщите бяха построени така, че да се сливат с гората, а не да принуждават гората да се приспособява към тях. Всичко беше подредено и спретнато отвън, но Скийм знаеше, че вътре душите на онези, които живееха в тях, крещяха от ужасите, от които бяха избягали.

Не беше минало достатъчно време от спасяването на Породите. Много от тях все още обикаляха наоколо, сякаш невярващи в свободата си, винаги гледаха през рамо, свиваха се при най-малкия знак за опасност. А много от тях бяха толкова млади.

Повечето от оцелелите Породи бяха в началото на двадесетте си години, когато бяха спасени. От Съвета бяха научили, че с възрастта Породите стават по-трудни за контролиране. Беше изключително рядко явление Порода от някой вид да оцелее до тридесет години. Сякаш тази възраст завърташе някакъв психичен ключ вътре в тях и те ставаха смъртоносни.

— Оградената площ включва къщата, комуникациите, доставките, оръжията и гаража. — Танер посочи сградите. — Сет Лоурънс, мажоритарния акционер на „Лоурънс Индъстрис“ е осигурил голяма част от строителните материали.

— А „Вандерел Индъстрис“ доставя оръжия, превозни средства и сателитен достъп — довърши вместо него Скийм. — Той е формиран от различни корпорации, които всяка година даряват пари за храна, дрехи, пътувания и други разходи. Също така научните им експерти правят проучвания, за Породите оперирайки едновременно с военните и частните сектори. От Убежището са научили, че притежава няколко изключителни художници, които показват на света чрез своите картини и рисунки ужасите, които Породите са преживели в плен. Така печелят мултинационална подкрепа.

О, колко мразеше Сайръс Талънт тези картини и високата им стойност.

— Много си добра — въздъхна той.

— За съжаление. — Скийм огледа основната площ. Зад къщата имаше басейн, вътрешен двор и малка площадка за игра на децата, покрити с камуфлажна мрежа, за да позволи безопасност на обитателите на имението. Но нищо не беше безопасно.

— Защо си останал тук? — попита тя. — Вандерел предложи на Породите значителен парцел земя в Африка. Конфликтите там са спаднали, а земята на Вандерел винаги е била безопасна. Защо не се премести?

— Ние имаме право да живеем — отвърна Танер. — Не трябва да се крием, Скийм. Криенето няма да помогне за това светът да ни приеме.

— Расовите войни никога не са били лесни за печелене — посочи тя. — Тази война може да стане по-брутална от всяка друга в историята. Много Породи ще умрат, Танер. А вече няма много останали.

— Биха могли да умрат. — Изражението на Танер беше хищническо. — Ако всичко е направено правилно, пропагандата ще направи за нас онова, което никога не успя при другите расови конфликти. Ние ще успеем. Последните няколко години започнахме преговори с Вълчите породи в Колорадо, за които научихме, че също са избягали. Заедно със свободните Койоти, те наброяват няколкостотин.

— Триста четиридесет и пет до миналия месец. Изгубихме много на брой през последните няколко години. Заедно с вас числеността наброява близо хиляда. Броят на пуристите и членовете на обществата за чиста раса нарастват с всеки изминал ден.

— Ще преживеем тази битка, Скийм. Обществената подкрепа означава всичко, а ние я имаме.

— И реши това само защото е начинът, по който ти искаш да бъде?

— Защото сме достатъчно силни. — Танер я поведе около страничната част на къщата, докато Кейбъл ги следваше предпазливо. — Достатъчно силни сме да задържим подкрепата, която имаме, и да я увеличим. Станахме важни за няколко различни правителства и доказваме човечността си. Ние печелим битката.

— Ами децата? — попита Скийм внимателно. — Те са изолирани тук. Синът на Калън, Дейвид, се обучава вкъщи, няма възможност да си взаимодейства с други деца. Това е опасно.

— Какво намекваш, Скийм? — Той си беше раздразнителен и ставаше все повече с всеки изминал миг.

Скийм потисна усмивката си. Знаеше точно защо е раздразнителен. Самата тя го усещаше, възбудата, надигаща се вътре в нея. Ако беше толкова лошо с хормоналната терапия, тя се запита какво ли би било без нея.

— Моето проучване за обществото, взаимодействията и расовите конфликти ми показват едно нещо. Без реално взаимодействие, Породите никога няма да станат част от обществото. Погледни миналото. Когато народите се завладяват един друг, какво е първото, което правят? Войниците се женят или изнасилват жените в обществото, което завладяват, създавайки поколение. Породите изглежда постигат успех в това. Но за да има истинско взаимодействие, за да бъдат приети, се започва от детството. Децата на тези народи се смесват, взаимодействат си, работят заедно и се борят заедно. Вие нямате това.

— Имаме по-малко от половин дузина деца, родени от чифтосване. Няма смисъл от изграждане на училища.

— Те трябва да посещават държавно училище. — Скийм спря и се взря в Танер. — Всяко дете Порода трябва да ходи на училище и да се учи да взаимодейства. Не трябва да бъдат обучавани да убиват, трябва да бъдат научени да избягват конфликти на расово, или в този случай, на видово недоверие.

Погледът на Танер потъмня.

— Много сме далеч от това.

— Тогава мирът е още по-далеч — информира го тя мрачно. — Причината, поради която бях толкова ценна за организацията на Талънт, бе фактът, че мога да видя нишките, които свързват събитията. Къде да ги прережеш, къде да ги подсилиш. Защото знаех как да профилирам хора и събития. Ако не започнете да изграждате критичната нишка сега, тогава сте прецакани.

— В един момент ни казваш, че Дейвид е заплашен да бъде отвлечен от Съвета по всяко време, а в следващия казваш, че трябва да го изпратим в държавно училище — обвини я Танер.

Скийм сви рамене философски.

— Децата на президента посещават училище заедно с техните агенти от тайните служби. Създайте въоръжен отряд само да защитава децата Породи, докато ходят на училище. Би било лесно да се направи. Бъфало Гап, градчето извън Убежището, е много малко. Постройте ново училище, финансирайте го, осигурете нужното за по-добро образование на децата им и те ще си сътрудничат с вас.

— Това само ще накара градът да се разрасне — възрази Танер, златистите му очи бушуваха от чувство на неудовлетвореност. — Което ще осигури на Съвета плодородна почва да настани войниците и убийците си.

— Това е рискът, който сте поели, когато сте се установили в Щатите, вместо да се скриете в Африка. — Скийм се обърна към него и го погледна решително. — Разполагате с Породи, които могат да бъдат обучени да преподават в училище. Прочетох няколко файла, които ги отличават като идеални преподаватели. Те не са обучени само да убиват, но и да преподават. Направете ги годни за едно ново училище, с нови средства и по-добри възможности. Докато не направите това, Породите никога няма да се впишат, Танер, а времето е от решаващо значение в този момент, за да не наберат скорост обществата за чиста кръв.

Тя не спомена за разгонването, но знаеше онова, което Джонас бе казал в пещерите — че това е най-разрушителната тайна на Породите. Ако Сайръс се добереше някога до тази информация, с нея щеше да унищожи Породите.

— Кабинетът на Породите се свиква веднъж месечно за идеи — каза мъжът тогава. — Можеш да присъстваш на заседанието и да го предложиш.

Устните й трепнаха.

— Не виждам дори Джонас да приеме това, какво остава за родителите на тези деца. Забелязала съм, че Породите са много упорити.

— Както и ти. — Танер улови ръката й и обърна Скийм към закътания, замаскиран район малко по-далеч от къщата. — Всичко, което трябва да направиш, е да се бориш за това.

Може би имаше шанс, ако самата тя имаше надежда да има деца.

— Да живееш за това — прошепна той миг по-късно.

Скийм отмести поглед от него и се взря в слънчевата светлина, проникваща през мрежата на двора.

— Танер — запротестира тя.

— Скийм — произнесе напевно той. По-едрото му тяло сякаш я обгърна, когато я насочи към малката пещера от цъфтящи храсти.

— Не се опитвам да умра, нали знаеш — отсече младата жена, разочарована от нуждите на собственото си тяло и необходимостта да научи колкото се може по-скоро самоличността на убиеца, намиращ се в Убежището. — Това не ми помага да си върша работата.

— Аз не искам да вършиш шибаната си работа — изръмжа той. — Искам те обратно в къщата. Искам те на безопасно място, докато всичко това свърши.

— И как се предполага, че ще свърши? — изсъска тя. — Мога да помогна тук.

— Не и преди да бъде заловен шпионинът.

— Аз съм единственият човек, който може да накара копелето да се покаже. — Шепотът й бе изпълнен с разочарование. — Той няма да се опита да ме убие, а да ме отвлече. Опитай да работиш заедно с мен за разнообразие.

Спореха по този въпрос още от сутринта и Танер още отказваше да види смисъл. Единствената причина, поради която се намираха извън къщата сега, бе, защото Кейбъл бе разубедил брат си най-накрая. И Танер не беше доволен от това.

— Достатъчно! — Танер оголи зъби, в златистия му поглед проблесна огнено пламъче. — Навън сме вече повече от половин час, достатъчно време да го накараме да се покаже, ако изобщо се покаже.

Скийм присви очи.

— Ти знаеш много по-добре, Танер. Имам нужда от повече време.

— Време убиецът да зареди пушката си и да намери изгодна позиция? — попита Танер, гласът му бе опасно спокоен.

Младата жена се засмя.

— Едва ли. Време за Кейбъл да разбере кой наблюдава и от колко близо. Това е всичко, което ще направи шпионинът, докато направи своя ход.

Скийм вдигна ръка и докосна лицето му, чудейки се на съвършенството му, поне за нея. Силните черти, ъгловатите форми. Чувствеността на паднал ангел и издължените златни очи.

— Не искам да умра — каза тя. — Искам да живея и да се смея, да се боря с теб години наред, но няма да имаме тази възможност, ако шпионинът не се покаже. — Гласът й се сниши. — Знаеш това не по-зле от мен.

— Ужасяваш ме — изръмжа той. — Чакането на куршума не е начин да се отвърне на удара.

— Довери ми се, Танер, няма да има куршум. — Устните й трепнаха развеселено. — Но той ще прави планове. Ще наблюдава. Ще тества сигурността. Всичко, което ни трябва, е една грешка и тогава можеш да го повалиш. Обещавам ти да не се намесвам в това.

— Голяма отстъпка от твоя страна. — Думите й ни най-малко не го успокоиха.

Скийм сви рамене и се огледа наоколо.

— Никога няма да е лесно за никой от нас, Танер, знаеш това. Баща ми винаги ще ме чака.

— Той няма да живее вечно. — Танер сведе глава, червеното в очите му се задълбочи.

Скийм отстъпи назад рязко с широко отворени очи.

— За какво говориш? За бога, Танер, какво планираш? Не можеш да го убиеш, както той не може да убие теб без последствия.

Изражението му веднага се затвори.

— Всичко, което ме интересува, е да те запазя жива — отсече той, хвана я за ръката и я повече към задната врата. — Нищо повече.

— Писна ми да ме влачиш наоколо — каза тя и издърпа ръката си. — Наистина ми писна да се държиш с мен като с глупачка.

— Ти си глупачка — сопна се той и я издърпа в къщата. — Излагаш се на опасност сякаш утрешният ден няма значение. — Задната врата се затръшна зад него. — Майната му, грижа те е единствено да стане по твоя начин.

— Не е така.

— По дяволите, така е — извика той. — Трябва ти шибан пазач. Проклет да съм, ако разбирам как си оцеляла толкова дълго. Толкова си упорита, че ме вбесяваш.

— Уморих се от обидите ти. — Скийм стисна зъби, за да се сдържи да не му отвърне. Нямаше намерение да си крещи с тази проклета Бенгалска порода в средата на кухнята. — И ти си си роден бесен.

— Тогава ми докажи. — Танер вдигна ръце от нея, завъртя се рязко и се запъти към кафеварката. — Давай, Скийм, кажи ми колко много греша.

Младата жена се обърна към Кейбъл.

— Може ли малко помощ тук?

Той вдигна вежди подигравателно.

— Научил съм се да не споря с него. Както ти каза, той е роден бесен. Най-добре е да го оставиш да изпусне парата, а след това започваш да го изтощаваш отново.

— Просто ми кажи дали видя нещо, или тази малка разходка навън беше желание на един глупак? — изръмжа Танер.

Кейбъл сви устни.

— Слаб отблясък на слънцето, отразено в метал нагоре в планината. Само за малка част от секундата и съвпада с блясъка на слънцето по новите телескопични сфери, които Вандерел изпрати миналата година. Те имат един-единствен недостатък. Ако слънцето ги удари право, ще отразяват лъча за една милисекунда, преди компютърния обектив да го разпознае и измества сянката в обектива. Единствено ние открихме този недостатък. Не всички Породи са наясно с това още.

— И ти долови това? — Скийм примигна към него. Знаеше за една-единствена Порода в организацията на баща й, която бе способна да усети тази една милисекунда светлина, отразена от тези обективи.

— Доста съм добър в някои неща — сви рамене Кейбъл. — Това е едно от тях.

— Някой я следи? — В гласа на Танер звучеше тихо ръмжене от ярост, когато се втренчи в нея. — Без куршуми, а?

Скийм сви рамене спокойно.

— Никой не беше застрелян.

— Точка за нея, Танер. Изпратих екип на мястото, където засякох отражението, но е чисто. Дори нямаше миризма.

Последните думи накараха кръвта на Скийм да замръзне. Без миризма. Това означаваше, че някоя Порода е научила как да се прикрива.

— Кой има достъп до неутрализатора на миризма, който Ели създаде? — Въпросът на Танер, насочен към Кейбъл, я шокира.

— Имате неутрализатор на миризма? — обърна се към него изненадано. — Откога? Дори учените на Съвета не успяха да създадат нещо, което да пречи на Породи да откриват Породи.

— Лабораториите на Вандерел ни помогнаха с това. — Танер си наля чаша кафе, гласът му още беше напрегнат, а тялото изопнато. — Развиваме се с тяхна помощ през последния месец и тъкмо започнахме тестването. Очевидно работи.

— Само Ели би трябвало да има достъп до това — каза Кейбъл. — Но по нейни думи Джолиан напоследък е посещавала лабораторията, за да си поприказват.

— Да си поприказва с нея? — попита Танер заплашително.

— Точно така — отвърна брат му студено. — Да минава по-бързо времето. Ели каза, че са приятелки.

Танер се обърна и погледна обвинително Скийм.

— Безобидна, а?

— Още не разполагаме с достатъчно, за да я затворим, Танер — информира го Кейбъл сурово. — Дотогава можем да я наблюдаваме.

— Тогава ти я наблюдавай — нареди Танер остро. Скийм се облегна на кухненския плот, скръсти ръце на гърдите си и зачака.

Нямаше намерение да спори.

— Между другото, дрехите на Скийм пристигнаха тази сутрин. — Изказването на Кейбъл я изненада. — Там има няколко рокли, между които може да избира за партито утре вечер.

— Най-сетне някакви прилични дрехи. — Скийм се изправи и тръгна към вратата, когато погледна през рамо, видя, че двамата мъже я последваха. — Някога хрумвало ли ви е, че понякога сте доста напрегнати?

Младата жена видя обърканите им изражения.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че сме прекалено напрегнати сега? — изплю Танер.

Тя спря, обърна се към тях и се усмихна сладко.

— Грешният човек.

Не грешеше за Джолиан. Имаше няколко Породи, към които беше проявила личен интерес през годините. Джолиан беше една от тях.

— Някога хрумвало ли ти е, че можеш да бъдеш прекалено дяволски доверчива? — попита Танер остро.

— Да. Мислила съм го — кимна Скийм мрачно. — Всеки ден от живота ми в продължение на единадесет години. Но този случай не е един от тях.

След тези думи тя се завъртя на пети, влезе във фоайето и започна да се изкачва бързо по стъпалата.

Беше прекалено доверчива няколко пъти, но не и след Чаз. Чаз я бе научил да поставя под въпрос всяка вяра, която притежаваше. Вече не вярваше на хората, вярваше само на себе си. В способността си да профилира.

Не се беше провалила с подозрението си, че Танер е шпионинът, неговият профил пасваше. Този на Джолиан дори не се доближаваше.

— Пази боже някой ден да й дадем възможност да каже „Нали ви казах“ — промърмори Кейбъл.

— Не предизвиквай съдбата — изръмжа Танер. — Защото имам чувството, че цената ще е нашите кожи.

Скийм се усмихна. Естествено, той позна.

Когато изкачиха стълбите, видяха Калън в другия край на коридора, където се намираше апартамента на неговото семейство. Изражението му беше сурово, а очите му блестяха от ярост.

— Имаме проблем — каза дрезгаво и спря пред вратата на Танер. Кейбъл мина напред и влезе първи.

Скийм го проследи как взе електронния детектор и започна да се движи из стаята. Накрая кимна в тяхна посока, за да покаже, че е чисто.

— Баща ти тъкмо държа пресконференция. — Калън насочи отвратения си коментар към Скийм. — Той твърди, че си била отвлечена и мозъкът ти е промит. Вече пристигат съобщения до обществата за чиста кръв, които се въоръжават и се приготвят да тръгнат на лов. На лов за кожи на Породи.

— Очаквахме това — посочи Танер. — Партито утре ще намали много от съмненията.

— Калън — в стаята нахлу Джонас, — току-що блокирахме едно съобщение, излъчено от Убежището. Някой се опитва да изпрати информация относно разгонването. Пробихме криптирането, тази път беше направено небрежно. Те имат всичко.

— И ако информацията изтече, сме прецакани. — Ръмженето на Калън беше примитивно и яростно. — Искам пълно блокиране на изходящите трансмисии. Клетъчни телефони, спътници, стационарни телефони, също и интернет. Който и да е нашият шпионин, показа, че е готов на направи своя ход.

— Ще уредя изявление и ще подготвя пресконференция след партито за обявяването на годежа утре — информира ги Танер енергично. — Джонас, проследи ли откъде идва излъчването?

— Работим върху това. Сигналът отскачаше от Убежището като проклета топка. Въпрос на време е.

— И шпионинът знае това — обади се Скийм. — Той е готов да направи своя ход. Опитва се да изпрати информацията за разгонването на баща ми, за да създаде хаос в Убежището. Това ще му осигури пробива, от който се нуждае, за да вземе Дейвид и да го измъкне от имението.

— Действай! — Калън кимна към Джонас. — Направи каквото трябва. Искам това копеле да бъде намерено. Веднага!

Погледът на Джонас беше решителен и яростен, когато се обърна и напусна стаята, придружаван от Породите, вървящи бързо зад него.

— Танер, направи изявлението възможно най-скоро — изръмжа Калън. — Да обезвредим копелето, преди да се наложи да го убия собственоръчно.

А той можеше да го стори. Танер проследи как водачът на Прайда напусна стаята с подивяло изражение и студени кехлибарени очи. Калън ги бе защитавал в продължение на почти десет години, преди светът да узнае за съществуването им. Беше убивал, мълчаливо, безмилостно, и бе осигурявал безопасността на другите членове на основния Прайд, докато те оздравеят и узреят, за да се насладят на свободата, която той им бе осигурил.

Танер знаеше, че Калън няма да се поколебае да тръгне на лов за членове на Съвета и техните съюзници отново при нужда. Това беше риск, който не можеха да си позволят да поемат. Не и сега, когато светът ги наблюдаваше толкова внимателно.

Танер се намръщи и се обърна към Кейбъл, когато той тръгна съм свързващата врата.

— Кейбъл, намери това копеле — изръмжа Танер.

Брат му го дари със студена усмивка. Усмивка, изразяваща съгласие.

— Ще се измъкна от моите стаи и ще тръгна на лов.

Танер изпусна една безпомощна въздишка, преди да се обърне към Скийм. Тя беше пуснала телевизора и си играеше с дистанционното управление, за да се показват едновременно на екрана няколко основни новинарски канала, търсейки нишки, следи за това как ще действа баща й по-нататък.

— Само въпрос на време е — промърмори тя. — Новината за разгонването ще се разпространи. Десет години са прекалено много време за такова взривоопасно нещо да остане скрито.

— Ние ще противодействаме. — Очите на Танер се присвиха, когато Скийм се размърда, едва забележимо притискайки бедрата си едно в друго, а уханието на възбудата й изпълни отново сетивата му.

Тя изгаряше от часове и отказваше да задоволи нуждата. Танер подушваше как се засилва сега. По дяволите, беше го подушил още през първия час, откакто бяха станали от леглото тази сутрин.

Скийм се размърда отново, накрая седна на стола на една страна и се наведе напред, за да гледа новините. Погледът й беше неспокоен, докато оглеждаше всяка картина на телевизионния екран, слушаше различните изказвания, едно от които беше рецензия на обвинението на генерал Талънт, че Породите са отвлекли дъщеря му и сега й промиват мозъка.

— Той винаги има резервен вариант — промърмори жената. — Какъв ли е този път?

— Ада — предположи Танер, приближи се до нея и съблече ризата си.

Беше се уморил да чака. Уханието на възбудата й го призоваваше, дразнеше сетивата му като живи пипала от електрически заряд. Подобно на статично електричество. Правеше го свръхчувствителен и му напомняше за удоволствието, което намираше само у нея.

Танер събу ботушите си зад стола й, изправи се и разхлаби колана на дънките си. Разкопча копчето и свали ципа, докато заобикаляше стола. Когато застана пред Скийм, тя се обърна към него. Кафявите й очи, като гъст млечен шоколад проблеснаха и пламнаха, когато той свали дънките по краката си.

— Трябва да гледам това — въздъхна жената, когато Танер коленичи пред нея и взе дистанционното управление от ръката й. — Трябва да разбера какво планира той.

— След минута ще можеш да го гледаш — обеща той. — Повторното възпроизвеждане работи доста добре при този модел. Няма да пропуснеш нищо.

Пръстите му уловиха подгъва на суичъра й и го повдигнаха, разкривайки мекия й корем. Скийм се облегна на стола, а ръцете й се настаниха на голите му рамене.

Ноктите й одраскаха плътта му, напомнящи му за котешко мачкане. Усмихвайки се при тази мисъл, той се наведе напред и ухапа леко кожата, разкриваща се пред очите му, докато надигаше дрехата й нагоре над гърдите. Скийм вдигна ръце и сама довърши събличането.

Голите й гърди бяха подути, твърдите връхчета на гърдите й се надигаха към него. Караха устата му да се овлажни. Караха нуждата да забива нокти в тестисите му. Но блясъкът от емоция и нужда стегна сърцето му. Боже, Скийм го караше да се наслаждава на всеки миг, в който диша. Никога не се бе чувствал така жив, така изпълнен със сила, както когато тя го погледнеше по този начин. Сякаш той бе центърът на цялото й съществуване в този момент, на първо място в нейния фокус. Сякаш той й принадлежеше толкова, колкото и тя на него.

Мисълта за това се блъсна в съзнанието му. Докато тънките й пръсти плъзгаха плата на панталоните по бедрата й, го връхлетя. Той беше свързан. С някого. Беше част от едно цяло, а не просто една брънка от общество, борещо се да оцелее. Ако умреше днес, светът щеше да продължи без него. Ако умреше днес, тази жена щеше да го помни завинаги. Неговото докосване, неговата целувка, неговата топлина, докато я прегръща нощем. Тя щеше да бъде сама. Изхвърлена от топлината, която ги свързваше заедно. Неспособна да обича отново някога така, както обича в този момент.

Но той нямаше да позволи това. Щеше да оцелее заради нея. И щеше да се погрижи и тя да оцелее заради него.

Танер хвана плата от ръцете й, когато панталоните стигнаха до коленете й, и довърши събуването, след което разтвори бедрата й и се взря във влажните къдрици между тях.

Скийм беше толкова мокра, че влагата й блестеше върху меките розови гънки и копринените къдрици.

— Не ме оставяй — прошепна той.

— Никога — отвърна тихо тя. — Ти ме правиш цяла.

Танер трябваше да стисне зъби, за да понесе емоциите, които го връхлетяха. Тя правеше него цял.

Ръцете му се плъзнаха нагоре по бедрата й към ханша и я придърпаха към него. Искаше му се да й се преклони. Да й покаже цялото удоволствие, които тя му дарява. Танер имаше намерение да сведе устни към есенцията, която изтичаше от женствеността й, но без да осъзнава, започна да се притиска към нея.

Дъхът на Скийм секна. Той го чу.

Утробата й се сгърчи от удоволствие, когато главичката на пениса му се сгуши в нея. Танер го подушваше. Това удоволствие. Как преминава през нея, овлажнявайки я още повече, докато тя се взира в него изпод полуспуснатите си клепачи. Пръстите й се обвиха около китките му, когато той започна да прониква в чувствителната плът на горещата й сърцевина.

Танер спря и затвори очи при усещането как го обгръща. Чувстваше как шипът пулсира под кожата, готов да набъбне, да се надигне точно преди мига на освобождението му и да го заключи вътре в нея.

— Обичам меките ти къдрици — прошепна той, като се притисна по-дълбоко навътре и направи гримаса, когато мускулите й се свиха, а от устните й се откъсна трепетна въздишка. Тези меки къдрици полепнаха по члена му, когато се изтегли навън и привлякоха погледа му, хипнотизирайки го с удивителната гледка на нейния отклик към него. Коприненомекият й крем проблесна по главичката на пениса му, преди да се зарови отново вътре в нея.

— Защото ти нямаш такива — изпъшка Скийм.

— Може би. — Танер трябваше да се бори, за да диша. За да се сдържи да не я вземе силно и бързо. Да запази едно бавно, равномерно темпо, постепенно увеличавайки дълбочината на проникване. Усети как Скийм помръдна, надига се и обви крака около кръста му, а ръцете й започнаха да галят раменете му.

Защо никога преди не я бе вземал по този начин, запита се той. На този голям мек стол, застанал на колене пред нея, гледайки как всеки сантиметър от ерекцията му я превзема. Това бе най-еротичната гледка през целия му живот.

— Танер, умирам — произнесе тя задъхано.

— Само още една минута.

Той знаеше, че нуждата от оргазъм ескалира бързо. При всеки бавен тласък във вътрешността й тя се стягаше още повече около него, вътрешните й мускули го галеха, притегляха го по-дълбоко във водовъртежа от желание, която заплашваше да го погълне.

— Сега! — Тя се стегна отново, потръпна и Танер трябваше да стисне зъби, за да не свърши още в този миг.

— Лоша Скийм — произнесе през стиснати зъби, борейки се да се сдържи.

Но не можа да устои на желанието да се движи по-силно, по-бързо. Удоволствието беше като водовъртеж, който го засмукваше. Очите му се надигнаха от мястото, където телата им се съединяваха, и срещнаха погледа й. Разтопен шоколад. На това му напомняха те. Горещи, меки, блестящи от глад и желание. Скийм вдигна ръка и докосна лицето му.

— През целия си живот — прошепна тя. — През целия си живот съм се молила за теб.

— През целия си живот съм те обичал. — Танер се наведе и превзе устните й, дарявайки я с пикантния, еротичен вкус на целувката си, споделяйки изгарящата страст, която заплашваше да изгори нервните му окончания.

Нищо нямаше значение сега, освен потушаването на тези пламъци. Целувката стана по-дълбока, по-дива, когато Танер започна да се тласка мощно между бедрата й, поемаше виковете й като свои и захвърляше и двама им в урагана, бушуващ през тях.

Първо почувства нейния оргазъм. Равномерното присвиване, нарастващото напрежение, докато тя трепереше под него, крещеше срещу устните му и забиваше нокти в гърба му. След това се отдаде на своя, откъсна устни от нейните, отметна глава назад и от гърдите му прозвуча примитивно ръмжене, докато спермата му пулсираше от пениса му, а шипът стана болезнено твърд, заключи го вътре в нея и открадна разума му.

С нея се чувстваше прероден. Обновен. Заключен вътре в нея, изливащ семето си в горещите й дълбини, както изливаше душата си в нейната.

Танер сведе глава, в гърлото му вибрираше ръмжене, когато впи резците си в белега, който й бе оставил в пещерите.

Скийм извика отново, стягайки се около пениса му, разливайки още от сладкото си освобождение, което той знаеше, че е само за него. Само негово. Неговата половинка. Неговата жена.

Секунди по-късно се срина върху нея, потен, задъхан. Привлече я към себе си, докато езикът му ближеше раничката на рамото й, а сетивата му се изпълваха с вкуса и уханието й.

За това живееше сега. Не за отмъщение или омраза, а за това. За любовта. За Скийм.

Глава 28

Скийм не бе очаквала, че Породите някога ще участват в парти като това, за което се подготвяше следващата вечер. Разбира се фактът, че присъстваха няколко репортери, за да отразят „годежа“ на Танер Рейнолдс и Скийм Талънт, нямаше нищо общо с това. Единственото нещо, което липсваше в разкошното имение, бяха новинарските екипи, паркирали извън железните порти на главния вход на Убежището.

Не беше очаквала това. Когато Танер беше казал „парти“, тя предполагаше, че ще бъде малко събиране. Само основните семейства, живеещи в имението, а не гостите, които пристигаха с хеликоптери през последните няколко часа.

Разбира се, трябваше да знае по-добре. Точно това трябваше да направи, за да отвърне на обвиненията на генерал Талънт. А те бяха се увеличили през последните двадесет и четири часа.

Баща й беше уплашен. Беше го видяла в очите му по време на последното интервю. Ужасяваше се от това, което тя ще каже, от това, което ще направи. Какво доказателство за неговите действия можеше да има? А тя имаше доста. Доказателства, които в момента Джонас изтегляше от защитения сайт, който тя бе пълнила с годините. Нейната застраховка, както винаги я наричаше, само в случай на нужда.

Докато прибираше косата си в модерен кок, Скийм срещна собствения си поглед в огледалото и едва не трепна от мъката в него. Защо трябваше да й е мъчно, че чудовището, което я преследваше като дневен кошмар, скоро ще падне? Все пак той не беше любящ баща.

В неговите очи обаче, беше, и тя го знаеше. Той беше психопат от най-лошия вид. Вярваше напълно в онова, което прави. Вярваше, че е направил най-доброто за дъщеря си — дъщеря, която го бе предала по най-отвратителен според него начин.

Беше убил майка й и Скийм знаеше, че ще убие и нея при първа възможност. Щеше да го направи с любов в сърцето и вяра в душата, че по този начин спасява света.

Скийм поклати глава при тази мисъл, преди да сложи последната фиба в косата си и да проучи внимателно отражението си. Беше известна с червените си рокли и сега беше облечена в такава. Червена коприна с дръзка цепка до бедрото, откъдето надничаха черни чорапи. Коприната се разливаше по извивките й и подчертаваше гърдите, през раменете минаваха презрамки, които се кръстосваха на гърба.

Провери грима си за последен път и плъзна стъпалата си в червените ниско изрязани обувки, вдигна чантичката, подхождаща на чорапите й, и излезе от банята.

— Готова ли си? — Танер се изправи от долната част на леглото, където беше седнал. Беше облечен в смокинг и изглеждаше по-секси, отколкото човек или Порода имаше право. Погледът му се плъзна по нея бавно и оценяващо. — Изглеждаш достатъчно добре, за да те хапна.

— И съм адски нервна. — Кожата й беше чувствителна, предупреждаваше я, че разгонването й играе по нервите, както Ели я бе предупредила.

— Просто не забравяй да оставяш достатъчно разстояние между теб и другите, за да се предпазиш от случайно докосване. Знаеш какви са репортерите. Справяла си се с тях и преди. Знаеш как да ги изработиш. Всичко ще бъде наред.

Всичко щеше да бъде наред.

— Кейбъл ще наглежда от отвън — продължи Танер. — Дейвид е на сигурно място в апартамента на Калън и Меринъс. Има около двеста гости. Нито един от тях не е съдружник на баща ти или на Съвета, но са влиятелни в политическите и финансовите среди. Репортерите са уважавани и известни със своята безпристрастност, когато става дума за Породите.

— Ще се оправя — опита се да убеди и двама им Скийм.

Младата жена вдигна брадичка и си напомни, че е правила това безброй пъти в други среди без подобен пристъп на нерви.

Танер плъзна ръка на кръста й, когато излязоха от апартамента си и тръгнаха към широкото, извито стълбище, водещо към претъпканото фоайе и балната зала. Агенти на Породите бяха разположени на всеки няколко стъпала и мълчаливо бдяха. Имаше разположени още до вратите, водещи към къщата и залата, както и към другите стаи, отвеждащи от фоайето. Само балната зала беше отворена. Всички други врати бяха затворени и внимателно заключени.

Вратите на балната зала бяха широко отворени и Скийм знаеше, че и френските прозорци, водещи към градината, също ще бъдат, за да могат гостите да се разхождат на чист въздух в силно охраняваните и добре осветени градини.

Веднага след като слязоха от стълбището, тримата поканени репортери се насочиха към тях. Каса Хоукинс беше репортер и говорител на „Ай Ен Ес“, „Интернешънъл Нюз Сървис“, Джоел Бригинс от „Си Ен Ен“ беше там, както и Филип Огъстин от „И Ен Ай“, „Юро-Нюз Интернешънъл“. Всеки репортер имаше свой собствен оператор, който го следваше неотлъчно. Малките записващи устройства обикновено качваха видеовръзката на живо до станциите, но със заглушаването на комуникациите в момента работеха единствено на запис, който щеше да бъде изпратен едва когато Джонас прегледа всеки диск.

— Скийм, не ми изглеждаш дрогирана. — Каса Хоукинс направи лека разочарована гримаса, когато мина покрай униформената Порода, която бе пристъпила към тях, когато влязоха във фоайето.

Каса беше в началото на тридесетте, хладнокръвна и изискана. Естествено руса със спокойни сиви очи и порцеланова кожа. Можеше да бъде много забавна, но и плашещо остра.

— Разбира се, че съм, Каса. — Скийм се усмихна, когато Танер постави ръката й в извивката на лакътя си и погледна към репортерите. — Танер може да бъде доста пристрастяващ в някои области.

Те нямаха представа колко пристрастяващ даже.

Смехът на Каса беше мек и приятен, но очите й не пропускаха нищо. Нито добрия външен вид на Танер, нито начина, по който сякаш бдеше покровителствено над Скийм.

— Може да бъде, наистина — съгласи се тя. — Мислиш ли, че ще ни позволи няколко минути насаме? Гледа ме кръвнишки, нали знаеш.

Така беше. Нея и оператора зад нея.

— Танер, ще бъда добре. — Скийм отдръпна ръката си от него и се огледа. — Тук има достатъчно охрана, за да се проведе малка война. Мога да си взема едно питие, ако нямаш нищо против.

Кехлибарените очи на Танер я погледнаха, изпълнени с веселие и сянка на неодобрение.

— Няма да бъда далеч. — Това бе обещание за нея и предупреждение към останалите.

— Той е много покровителствен — каза Каса тихо, когато Танер се насочи към Шера, сияеща в сивата си рокля, застанала до съпруга си Кейн Тайлър.

— Има причина да бъде. — Скийм позволи на погледа си да се втвърди, когато погледна към репортерите, после към оператора, накрая отново към Каса. — Кажи му да спре камерата.

Каса въздъхна.

— Отиди да си вземеш едно питие, Монти, и направи няколко хубави снимки на партито.

Монти промърмори нещо и се отдалечи, а Скийм се обърна към двамата репортери.

— Съжалявам, момчета — усмихна се тя. — Женски разговор. Може ли да си поговорим по-късно?

Обещанието за разговор по-късно ги накара да се усмихнат любезно, ако не и подозрително, преди да се отдалечат.

— Генерал Талънт се е запенил — каза Каса, когато Скийм я поведе в далечния край на фоайето, където имаше малко охрана, която да държи хората в нишата. — Носи се слух, че обществата за чиста кръв се подготвят да атакуват всяка Порода, на която се натъкнат.

— Те го правят така или иначе — въздъхна Скийм. — Сега нека те попитам нещо, Каса. На чия страна си ти?

— На истината. — Отговорът беше даден без колебание. И Скийм й вярваше. Каса беше фанатик на тема истина. И това едва не й костваше работата и живота повече от веднъж.

— Отлично. — Скийм се взря в нея целенасочено решително. — Ти и аз сме си говорили често в миналото. Вярваш ли на генерал Талънт, или на това, което виждаш сега?

Устните на Каса трепнаха.

— Скъпа, съмнявам се, че дори самият дявол няма да може да ти промие мозъка. Така че защо не ми кажеш какво става и дали слуховете са верни и генерал Талънт се бори да запази скелетите в гардероба си или малкото си момиченце близо до себе си. И ако няма проблем, позволи на оператора ми да се върне тук.

Последното беше казано с фина насмешка. Каса искаше ексклузивно интервю, но искаше и да играе деликатно.

Скийм кимна на агента от охраната на няколко крачки от тях, който махна на оператора да се приближи.

С изтънчено, заучено умение, Каса се обърна към камерата:

— В момента разговарям със Скийм Талънт, дъщеря и, по слухове, личен асистент на генерал Сайръс Талънт. Намираме се в Убежището, дом на безброй Котешки породи и главна оперативна база, където г-ца Талънт и г-н Танер Рейнолдс се готвят да обявят годежа си скоро след обвиненията на баща й за промиване на мозъци и принуда. — Репортерката се обърна към Скийм. — Г-це Талънт, след като ви познавам от няколко години, мога да кажа, че не изглеждате ни най-малко с промит мозък. Защо баща ви твърди, че е така?

Скийм постави на лицето си маската за пред обществеността и дари Каса с оттренирана, очарователна усмивка.

— За да скрие истината.

— А каква е тя, г-це Талънт?

— Че той ще направи всичко, за да прикрие истината, която ще се разкрие през следващите седмици. Истината, че той е убил безброй Породи, и ако Танер не беше действал бързо, щеше да убие и мен.

Сърцето я заболя, а не знаеше защо. Той никога не бе бил баща за нея. Не го беше грижа за нищо друго, освен за фанатичните му мечти да контролира Породите.

— Защо баща ви иска смъртта ви?

— Защото знам за зверствата, които е извършил. Защото, г-це Хоукинс, през последните осем години бях двоен агент на Отдела по делата на Породите и работех директно с Джонас Уайът. Знам тайните на баща си. И той ще направи всичко, за да ми затвори устата.

Интервюто с Каса вървеше много гладко, въпреки постоянните прекъсвания, които се опитваха да направят другите репортери. Агентите на Породите ги държаха на разстояние обаче, и когато приключи с Каса, Скийм отдели няколко минути за техните въпроси. Не беше много, но щяха да имат ефирно време. Танер също говори с тях, и преди да влязат в залата, двамата бяха интервюирани заедно.

Но Скийм не можеше да се отърве от чувството, че баща й ще направи нещо. Че той има коз, който не е изиграл все още, и само я чака. Заглушаването на комуникациите спираше съобщенията на шпионина и Джонас бе прошепнал на Танер, че стесняват района на опитите за предаване дълбоко в планината.

Което оставяше къщата безопасна, засега.

— В най-скоро време — изрече Скийм, когато се отдалечиха от репортерите, — един от тези ще те хване в лъжите ти.

Танер се засмя, спря и се обърна към една малка група от жени, събрани около висок рус каубой.

— Скийм, бих искал да те запозная с няколко приятели — заяви той. — Тамбър Мейсън. — Високата, мургава брюнетка с блещукащи кафяви очи протегна ръка и стисна нейната, промърморвайки почти прекалено меко „здравей“. Изглеждаше срамежлива. Сдържана. Въпреки че дълбоко изрязаното деколте на прекалено късата сребриста рокля, която носеше, беше всичко друго, но не и сдържана. — Тамбър е нашият експерт по комуникациите, който живее тук. Тя командва комуникационния център като малък обучен сержант.

Тамбър наведе глава, сякаш се смути от похвалата.

— Приятно ми е да се запознаем, Тамбър. — Породата кимна, промърмори отново и се усмихна леко.

— Това е Шайло Гейдж. — Танер представи кестенявата Порода ягуар, намираща се до Тамбър.

Скийм се спомняше за нея.

— Хлапето? — Устните й трепнаха, когато момичето я погледна с нагло любопитство.

Шайло Гейдж беше известна с няколко неща в лабораторията, в която бе създадена. Сред тях бе способността й да работи с учените и дресьорите по начин, който крещеше, че е разглезена принцеса. Тази вечер беше облечена в тесни, светлокафяви панталони и безръкавна, дълбоко изрязана блуза, която разкриваше щедрата цепнатина на бюста й.

Тя трябваше да бъде убита още през първите пет години от живота си. Вместо това учените бяха написали в докладите си, че я държат жива с цел обучение. Опитваха се да разберат как тя бе успяла да стигне до идеята, че заслужава да живее, и защо смяташе, че на тях ще им пука. Скийм знаеше, че учените в тази конкретна лаборатория имаха чувство за хумор.

— Това съм аз — съгласи се Шайло лукаво.

— И не се притеснява да си го признае. — Саймън Куотърс, високият, русокос южняшки красавец, човек, бивш наемник и общо казано задник, проговори до Шайло. — Предполагам знаеш кой съм аз?

— Не всеки те познава, Саймън — информира го Шайло раздразнено.

— Всъщност съм чела няколко доклада за него — съгласи се Скийм. За щастие, той не настоя да й стисне ръката. Щеше да бъде трудно да прикрие болката си. — Приятно ми е да се запознаем.

— Радвам се, че най-сетне се срещнахме, г-жо — провлече той. — Добрият стар Танер изглежда се е справил добре в края на краищата. Изненада ни.

Танер изсумтя в отговор.

— Калън ни дава знак — каза на Скийм, хвана я за лакътя и й предложи да се сбогува с малката групичка.

— Запознаваш се и бягаш. Интересна концепция — каза тя, когато двамата се отправиха към предната част на балната зала.

— Кейбъл наблюдава — прошепна в ухото й. — Ще се запознаеш с много други по същия начин.

— Тамбър е много различна от досиетата — каза тя. — Не смятах, че ще бъде толкова срамежлива.

— Раздразнена по-скоро — въздъхна Танер. — Трябваше да й заповядаме да излезе от комуникационния център тази вечер. Инсталира ново оборудване този месец и не иска да остави бебчетата си.

Скийм поклати глава и пое дълбоко въздух, когато приближиха до Калън и стъпиха върху подиума, издигнат за музикалната група в далечния край на залата. Време е да се усмихне и да се преструва на мила, помисли си тя, докато погледът й обхождаше помещението. Видя недоверие, както и враждебност, които изпълваха очите на присъстващите. Наистина щеше да бъде много интересна вечер.

Докато се движеше из балната зала след обявяването на годежа, Скийм забеляза Джолиан, която се плъзна безшумно през френските прозорци, водещи в градините отвън. Младата жена знаеше, че Джолиан е понесла голяма доза психичен побой от Джонас по-рано вчера, и ако бледото й лице беше някакъв показател, тя все още не се бе възстановила.

Скийм не беше сигурна защо я е грижа за това. Но беше така. Докато Танер продължаваше да говори с Джонас, Дейн Вандерел и няколко политици, тя се изплъзна, сигурна, че той никога няма да й позволи да тръгне след малката Пантера.

А да се изплъзне от него не беше лесна работа. Наложи се да поспре при няколко групи от гости, да поприказва, да се усмихва, стараейки се да не се докосва до никого, защото първия допир, който получи от човек, различен от Танер, почувства като ножове, разкъсващи плътта й.

Дълги минути по-късно Скийм мина покрай френските прозорци и излезе на двора, където Джолиан стоеше мълчаливо. И сама.

— Джолиан. — Скийм наклони глава, когато видя как женската Порода се напрегна при звука на гласа й.

— Трябва да се върнеш вътре — каза Джолиан решително, макар и пресипнало. — Кейбъл ще се разстрои, ако ни открие близо една до друга.

Кейбъл ще се разстрои. Странно, тя не се притесняваше за Танер.

— Не вярвам, че ще ми причиниш нещо лошо. Предупредих ги, че правят грешка.

Джолиан наведе глава и се хвана за каменния парапет, който ограждаше мраморния двор.

— Те мислят, че аз съм шпионин. — В подигравателния й смях имаше следа от болка. — Мога да го видя в очите на Кейбъл. Те бяха изпълнени с отвращение.

И Джолиан страдаше заради това.

— Ти си влюбена в него — предположи Скийм.

— Ти си чифтосана с него и с брат му. По дяволите, някои хора просто имат късмет, а?

Джолиан не се обърна. Само вдигна ръце от парапета и обгърна тялото си с тях. Широката, кремава рокля, с която бе облечена, не подчертаваше привлекателните черти на тялото й, а очевидно никой не си бе направил труда да й даде съвет относно облеклото й. Най-вероятно другите Породи страняха от нея в момента.

— Съжалявам — каза Скийм тихо. — За Кейбъл и за това, което се случи вчера. Ако ми позволиш, бих могла да ти помогна.

Да й даде някой съвет за косата и дрехите й като за начало.

— Как би могла да ми помогнеш? — Джолиан се обърна към нея, гневът бележеше лицето й, погледа й. Тогава очите й се разшириха, подбелиха се и тя се свлече на земята.

Скийм се втурна към нея, без да се замисли, без да прецени последиците. В следващия миг ослепителна болка прониза главата й и пред очите й избухна бяла светлина. Усети как се срива върху другата жена. И си пожела да не бе излизала навън без Танер.

Тамбър Мейсън.

Тя бе обучена в областта на комуникациите, беше част от вътрешния кръг на Прайда, откакто Породите бяха населили Убежището. Беше приятелка на Меринъс, понякога неин бодигард и най-довереният експерт по комуникации на Калън. Често ходеше на пазар с Шера, беше спаринг-партньор на Даун и се говореше, че е спала с Танер и Кейбъл няколко пъти.

Тя беше също така и шпионинът на Сайръс Талънт.

Ето защо шпионинът беше толкова самонадеян. И защо на Сайръс му бе толкова трудно да го контролира. Мястото й в Убежището бе твърдо установено преди години. Тя беше един вид част от семейството.

Защото Тамбър беше обикновена. Непретенциозна. Нямаше нищо във файловете й, което би могло да я свърже със Сайръс Талънт или с някой друг от неговата организация. Тя просто беше един обичан член на разширеното семейство Лайънс.

Но всичко, което бе видяла Скийм, бе външната обвивка. След като чу истинския глас на Тамбър Мейсън, вместо мънкането по време на партито, Скийм разпозна точно коя е тя — бившата любовница на втория в командването на баща й.

Беше чувала гласа й веднъж, но мъжът, когото баща й би искал за син, никога не спомена името или професията й.

— Знаеш, че ще те проследят — предупреди тя Тамбър, когато джипът пое по неравния път през гората. — Ще разберат, че ти нападна Джолиан и ме отвлече.

— Това наистина няма значение. — Тамбър я стрелна със сурова, студена усмивка. — Няма да се връщам тук известно време. Току-що довърших мисията си, две в едно. Джон ще ме вземе.

Скийм искаше да се обърне и да провери изпадналото в безсъзнание дете на задната седалка на джипа, но не смееше. Ако го погледнеше, нямаше да го понесе, щеше да се пречупи, а не можеше да си позволи това.

— Наистина ли мислиш, че Джон ще ти позволи да бъдеш свободна? — попита Скийм, докато работеше над въжето, стягащо китките й. — Смяташ, че си единственият шпионин, който той чука, така ли?

— Всъщност знам, че не съм. — Самодоволна усмивка изкриви устните на Тамбър. — Но комуникациите не са единственото, за което съм обучена, Скийм. Породите не разполагат с моята ДНК, всичко, което имат, е пръстовите ми отпечатъци. ДНК-то е доброволно, ако не знаеш. Ще се върна отново тук, ще работя някъде другаде в Убежището, с ново име и ново лице, нови пръстови отпечатъци и различен мирис. Ученият от Съвета може да работи с неутрализатора на миризми и да ги направи каквито иска да бъдат. Аз съм хамелеон. Породите никога няма да разберат.

Да бе, да. Скийм знаеше нещо, което не бе известно нито на Съвета, нито на другите Породи, че обонянието на Танер и Кейбъл лесно ще разпознае нейната миризма. А те щяха да я търсят. Тамбър изобщо нямаше да оцелее, за да се върне отново в Убежището.

— Прекалено си уверена, Тамбър. — Скийм се облегна на вратата и поклати глава тъжно. — Егото върви ръка за ръка с провала.

— Уверена съм, да — сопна се тя. — Работя върху това от години, глупава кучко.

Трябваше да има начин да избяга. Следваха точно пътя, който бе показала на картата на Калън. Всичко, което трябваше да направи, бе да намери начин да забави Тамбър, да я накара да спре.

Скийм започна да се бори по-усърдно с въжетата. Усети парене в китките си, хлъзгавина от собствената й кръв, но въжетата се разхлабваха, приближавайки я до освобождението.

Господи, молеше се детето да проспи всичко. То изглеждаше толкова малко и невинно, докато спи на задната седалка. Разбира се, ако беше будно…

Скийм застина, когато усети нещо по китката си. Слабо докосване, подръпване на възела. О, Господи, беше будно. Дъхът секна в гърдите й от страха, който Дейвид би трябвало да долавя.

Но той действаше върху възела бавно, пръстите му бяха пъргави и сигурни. Не трепереха като нейните. А нейните трепереха. Цялата трепереше като лист. А зад нея едно деветгодишно дете се занимаваше с възела, за да я освободи.

— Ти си една тъпа малка глупачка, Тамбър — обяви Скийм, преструвайки се на развеселена. — Джон ще те сдъвче и ще те изплюе, знаеш това, нали?

Юмрукът на Тамбър полетя и улучи челюстта на Скийм, запращайки я към вратата. От задната седалка избухна детско ръмжене и Дейвид Лайънс се хвърли към нея.

Тамбър не очакваше нападението. Тя изруга, ръцете върху волана отхвръкнаха и запратиха джипа към високия склон успоредно на пътя. Автомобилът се наклони, колелата се завъртяха, когато ръката на Тамбър се стрелна към лицето на детето, вкопчено във врата й.

Момчето изсъска от болка, но не я пусна. Джипът се наклони отново, докато Скийм се бореше да стигне до волана и да го изправи. Ръцете на Тамбър бяха заети с малката Порода хибрид, която сякаш беше навсякъде едновременно.

И ругаеше. Скийм се надяваше да оцелее, за да се посмее после на езика, който не звучеше изобщо детински. Но шансовете не бяха големи. О, господи, изобщо не бяха. Джипът се спускаше и клатеше.

Детето. Трябваше да предпази детето. Когато джипът най-сетне загуби битката да остане в изправено положение, Скийм се хвърли към Дейвид, надявайки се да смекчи удара, когато автомобилът се преобърне.

Лакътят й закачи главата на Тамбър, пръстите й трескаво се опитваха да се докопат до момчето, когато тя отскочи, гърбът й се удари в седалката. Моментално се хвърли отново и блъсна Породата в таблото. Чу се викът на Тамбър и рев на почти пораснал лъв.

Джипът се разтресе отново и Скийм удари главата си в предното стъкло. Тъмнината заплаши да обгърне съзнанието й, докато тя се бореше да не повърне или припадне. Или и двете. Лесно можеше да направи и двете.

По дяволите, къде беше Танер? Би трябвало да се погрижи това да не се случи, нали? Да я защитава и всички онези мачо неща?

Стенейки, Скийм усети как пръстите й се свиват около нещо меко и хладно. Пръст. Опита се да се отърси от парализиращата болка, която сякаш изгаряше тялото й. Не беше заради глупавото разгонване. Просто току-що бе изтъркаляла от джипа като проклета футболна топка.

Дейвид.

Младата жена се насили да отвори очи. Първо видя пръст, смачкани листа, намек за трева и дървета. Простенвайки от усилието, тя обърна глава и се взря право в златните очи на Дейвид Лайънс.

Детето беше приклекнало до нея, очите му, приличащи много на тези на баща му, пронизаха нейните, когато то наклони глава. Рошавата му светлокестенява коса падаше пред тях, преди то да я отметне назад.

— Госпожо, трябва да се размърдаме. — Дейвид като че ли въздъхна. — Онази глупава котка като че ли се преби, така мисля.

— Трябва да се раздвижа. — Защо не разбираше това. — Къде са проклетите Породи, когато човек има нужда от тях?

По дяволите. Болеше я. Много я болеше. И ако не грешеше, роклята, която носеше, се разцепваше още по-нагоре по бедрото й с всяко нейно движение. И беше изгубила двете си обувки.

Подпирайки се на ръце, Скийм се опита да седне.

— Можеш да ми помогнеш — промърмори тя.

Дейвид се намръщи леко.

— Миришеш на чичо Танер, когато е наистина бесен — посочи той. — Няма да те пипна в никакъв случай.

— Няма да те докосна за нищо на света — поправи го тя автоматично.

— И аз това казах. — Детето задъвка устната си притеснено и острите му малки резци проблеснаха. — Но трябва да се размърдаме. Прекалено сме близо до границата.

— Добре, трябва да тръгваме — кимна тя.

— Чичо Танер ще освободи лъвовете, когато разбере, че сме изчезнали. Чичо Кейн ще извика своите войници на мотоциклети. Ако успеем да се доближим достатъчно, тогава ще се оправим. Чичо Танер казва, че лъвовете ядат само хора, които са прекалено близо до границата.

— О, чудесно. Нека позная, ядат само моя вид, не твоя.

Дейвид спря, когато тя се изправи на разтрепераните си крака, и намръщването му се задълбочи, когато я погледна със следа от обида и объркване.

— Ние не сме ли от един вид?

Скийм трепна и се опита да се усмихне утвърдително.

— Да, Дейвид, от един вид сме. Но Породите имат различен мирис от не-Породите, точно както мъжете миришат различно от жените.

— О-о! — Той я заобиколи и кимна замислено, преди да вземе от земята една дебела пръчка и да й я подаде. — Ето вземи. По-добре да побързаме. Усещам хеликоптер във въздуха, а знам, че нашите не са в Убежището в момента.

— Чудесно — промърмори жената. — Колко е далеч?

А беше тъмно. И студено. Луната беше пълна, короните на дърветата над тях бяха доста гъсти.

— Трябва да побързаме. — Дейвид вдигна нагоре дънките по слабото си тяло и тръгна пред нея. — Чичо Джонас казва, че звукът на хеликоптерите се движи по различен начин за Породите. Но не можем да стоим тук.

— Чичо Джонас, а? — попита тя.

— Да, той мирише като татко, но на татко не му харесва, когато му го казвам, за това не го правя. — Той сви тесните си рамене. — Чувам лъвовете. Да тръгнем по този път.

Лъвове. Те ядяха хора. Скийм изскимтя. Това не бе най добата й седмица. Изобщо.

Глава 29

— Танер, засякохме на радара хеликоптер, който идва от Бъфало Гап и се движи бързо — докладва Кейн в слушалката, която Танер носеше. — Вдигнахме един чопър във въздуха, но той няма да бъде голяма защита срещу него. Нашите хеликоптери не са на разположение в момента.

— Хванахме посоката им — надвика Танер шума от двигателите на прашните мотори, карайки зад Даун и нейните лъвици. — Лъвовете се движат бързо, но смятаме, че те са спрели отново.

Подкара мотоциклета по-бързо, буксуваше около падналите дървета, докато се изкачваше нагоре по склона на старото сечище през планината.

Долови в далечината излитането на въоръжения чопър и се замоли. Молеше се, откакто Скийм беше изчезнала. Молеше се както никога досега, дори по време на онези кошмарни години в лабораториите.

— Проследяващото устройство на Тамбър беше изключено. Това на Дейвид също — излая Кейн в ухото му.

Ръмжащият глас на Калън проряза линията:

— Лъвовете ще открият Дейвид.

Калън, Тайбър и Джонас бяха точно зад Танер и форсираха мотоциклетите си също толкова силно, колкото той неговия. Те не бяха прекарали часове в път през тези планини, както той и Даун. Танер щеше да стигне първи до мястото, и когато го направеше, щеше да убие Тамбър.

Беше почти невероятно, че кротката, тихо говореща женска Лъвска порода е била част от организацията на Талънт. Лабораторията, от която тя бе спасена, беше една от най-лошите. Условията за Породите там бяха ужасни. Койотите, които ги охраняваха, бяха едни от най-жестоките, покварени от учените.

Тамбър беше спасена като тийнейджър и сега бе на не повече от двадесет и пет години, и бе предала всички тях. Постът й в комуникационния център, както и пълното доверие, което й засвидетелстваха, просто защото тя бе Порода, й даваха пълния достъп, който й бе необходим, за да държи Талънт осведомен за всеки ход, който Породите правеха.

Танер стисна силно дръжките на мотоциклета, едната му китка се изви назад, увеличавайки скоростта.

Ако не застигнеха Тамбър преди хеликоптера да достигне до границата на имението, тогава Скийм и Дейвид щяха да бъдат загубени завинаги.

— Лъвовете са доловили мирис — извика Даун по комуникационния канал. — Движим се по посоката. Водачът реве предизвикателно. По-добре побързайте.

Пускането на лъвовете, при положение че Скийм бе там навън, беше рисковано. Те бяха обучени да разпознават само определени не-Породи, само онези, които живееха постоянно в Убежището. Скийм беше в също толкова голяма опасност от големите котки, колкото в ръцете на Тамбър. Освен, ако не легнеше на земята и не останеше напълно спокойна, без да прави резки движения и без да поглежда животните в очите. Това бе единственият начин, по който можеше да се спаси.

— Хеликоптерът пресича Бъфало Гап, Танер — излая Кейн. — Имате около пет минути, преди да достигне единственото възможно място за…

Времето изтичаше.

— Ще успеем — изръмжа Танер и увеличи още скоростта. Трябваше да успеят, в противен случай не би могъл да продължи да живее.

Скийм се препъваше по стръмния склон, докато се опитваше да се отдалечи бързо от джипа и Породата психопат, като се надяваше тя да кърви до смърт вътре в него. Въпреки че се съмняваше в това. По-голяма част от Породите, дори лошите, бяха удивително жилави.

Подпирайки се на пръчката, която Дейвид й беше дал, Скийм го следваше толкова бързо, колкото можеше, въпреки треперенето на краката й, болката, пронизваща тялото й, и съкрушаващата мисъл, че може да се провали.

— Трябва да побързаме. — Дейвид се обърна назад и я погледна притеснено, вдигна глава и подуши въздуха. Колкото и да беше малък, колкото и да беше млад, той вече проявяваше черти на Алфа мъжкар. Уверен в себе си, сигурен в обкръжението си и семейството си, в способността им да го намерят.

Какво ли е, запита се Скийм натъжено, да имаш тази увереност? Да знаеш без сянка на съмнение, че ако семейството ти е близо, тогава си в безопасност.

Баща й най-вероятно беше наблизо, за да координира отвличането с неговата самодоволна усмивка и задоволство. Но не беше, за да защити нея. Беше за унищожението на други. Породите, които бяха избягали от мъките, на които той ги беше подложил.

— Върви! — Скийм махна немощно с ръка към Дейвид. — Махай се оттук, Дейвид. Намери Танер. Той ще дойде и ще ме вземе.

Момчето нямаше много инстинкти за самосъхранение. Ако имаше, щеше да бяга дяволски далеч от нея.

Той задъвка долната си устна нерешително, желанието му да побегне надолу по планината беше очевидно.

— Лъвовете ще те изядат, лейди — обясни Дейвид, сякаш говореше на тъпак, изпъна рамене и върху тях сякаш се развя невидимо наметало от отговорност.

— Тогава нека проклетите лъвове ме изядат — извика жената отчаяно. — Мислиш ли, че минах през всички тези неприятности, за да дойда в Убежището, само за да позволя да отвлекат и двама ни?

Момчето извъртя очи.

— Колко си мелодраматична.

Мелодраматична? Нима едно чудато деветгодишно дете току-що я бе нарекло мелодраматична?

— О, извини ме — сопна се тя. — Натикана съм в горите, мисля, че имам счупени кости и съм без обувки. Това не е мелодрама, хлапе. На път съм да се срина.

Момчето й хвърли покровителствен, напълно мъжки поглед. Мили боже, това дете беше опасност за самия себе си.

— Срини се, когато се приберем вкъщи. Мама държи шоколад за подобни сривове. Татко винаги има нужда след посещение на чичо Джонас. — Дейвид се намръщи, погледна към небето и я хвана за роклята, за да я задържи, когато тя се спъна в нещо. Гнило парче дърво вероятно. Скийм потръпна. Гнилите неща далеч от нея.

— Не виня баща ти — промърмори тя. — Джонас е като трън в задника. Сега тичай и му кажи, че аз съм го казала. Давай — махна с ръка заповеднически. — Върви.

Дейвид поклати глава.

— Чичо Джонас е готин. Той знае страхотни неща като пистолети и ножове и как да се бие.

— Баща ти също — напомни му Скийм нетърпеливо. — Ще тръгваш ли вече?

— Но ученето наранява татко — въздъхна Дейвид, игнорирайки я за пореден път. — Мога да го почувствам. За това моля чичо Джонас да ми помогне, и чичо Тайбър, и чичо Танер. Тях също ги наранява, но не и колкото татко.

— Заради твоята безопасност е — посочи тя.

— Знам. Мисля, че затова ги боли. — Той сви рамене. — Затова не мога да ходя на обикновено училище или да играя бейзбол.

Имаше нотка на тъга в гласа на момчето, на самота. По дяволите, Породите сега не бяха по-свободни, отколкото в лабораториите, само не бяха измъчвани. Освен, когато ги заловяха.

— Трябва да се движим по-бързо — промърмори Скийм, опитвайки се да накара краката си да й се подчинят. Очевидно хлапето нямаше да отиде никъде без нея. — Нямаме много време.

Вече можеше да чуе как нещо се приближава, усещаше вибрациите му.

— Лъвовете са близо. — Гласът на Дейвид се извиси от вълнение, когато преминаха през гъсталака. — Всичко, което трябва да направим, е да стигнем до…

Скийм спря шокирано, когато Тамбър изникна иззад храстите, дръпна Дейвид настрани и притисна дулото на пистолета в слепоочието му. Очите на момчето се разшириха от тревога и страх.

Лицето и ръцете на Тамбър бяха покрити с кръв, пот се стичаше в очите й и тя примигна няколко пъти, за да я отстрани.

— О, човече, татко наистина ще полудее сега — промърмори Дейвид.

— Пикльо. — Тамбър го удари с пистолета отстрани по главата. Скийм трепна и се протегна инстинктивно към него. — Тъпа кучка. — Оръжието се насочи към нея. — Баща ти каза жива или мъртва. Просто ще те убия и да приключваме с това.

— Убий я и ще стане лошо. — Дейвид се съпротивляваше, въпреки че очите му бяха малко замаяни вече, а лицето му беше пребледняло. — И татко ще те убие.

— Млъквай, копеленце. — Ударът, който последва, го накара да залитне и Тамбър го дръпна по-близо до себе си.

— Престани да го удряш. — На Скийм й беше трудно да диша от болката в ребрата, агонията прониза ръката й, а страхът пропълзя в тялото й. — Ще го нокаутираш и той ще остане безжизнено бреме.

— Е, и? — каза подигравателно Тамбър, лицето й се изкриви в гневна гримаса. — На кой му пука? Ще му се иска да е умрял, когато Съвета приключи с първия етап на обучението му. Нека да свикне с болката още сега.

В очите й проблесна доволство, когато погледна към Дейвид.

— Пусни го — прошепна Скийм. — Аз имам нещо по-важно от детето. Нещо, което баща ми иска много повече от него.

— Нямаш нищо такова — отсече Тамбър.

Скийм се молеше за прошка. Молеше се за защита. Но не за себе си.

— Знам къде се намира Първият Лъв — прошепна тя болезнено.

Това беше тайна, която се бе заклела никога да не разкрива. Ако той искаше да се разкрие, това си беше негова работа. Тя нямаше право да го прави. Никой друг не знаеше тайната, това бе информация, която Скийм бе унищожила много отдавна. Информация, която тя си мислеше, че ще умре заедно с нея.

— Млъквай, Скийм — изкрещя внезапно Дейвид. — Татко ще се разгневи.

Тамбър заби пръсти в косата му и дръпна силно.

— Лъжеш — изръмжа тя.

— Породите могат да помиришат една лъжа, Тамбър — напомни й Скийм остро. — Знаеш, че не лъжа.

— Тогава ще трябва да живееш. Ще взема и двама ви. — Пистолетът се насочи към Скийм. — Размърдай се.

Скийм поклати глава.

— Това няма да стане. Пусни Дейвид и ще дойда с теб. Но няма да помръдна, докато го държиш. По-добре да е мъртъв, отколкото да попадне в ръцете на генерала. А ако убиеш него, ще трябва да убиеш и мен.

В погледа на другата жена проблесна нерешителност.

— Първият Лъв и неговата половинка, Тамбър. И двамата са още живи.

Очите й заблестяха.

— Пусни Дейвид да си тръгне.

Тамбър отпусна хватката си и махна с пистолета, посочвайки на Скийм да се отдръпне назад.

Дейвид се отскубна от нея.

— Човече, татко ще ти е много бесен. Ще започне да реве — каза той и въздъхна, препъвайки се.

— Дейвид, слез от планината — нареди Скийм остро. — Веднага. Тръгвай.

Момчето се препъна отново, изправи се и се затича надолу по пътеката. Погледна през рамо, когато ниският, вибриращ звук на хеликоптера тип стелт започна да изпълва въздуха.

— Да тръгваме! — Тамбър скочи към Скийм, сграбчи я за ръката и започна да я дърпа обратно нагоре по пътеката. — Кучка. Мъртва си така или иначе. Просто ще се наложи да се върна за него.

Отекна лъвски рев. Скийм погледна настрани и видя как един огромен четирикрак зрял мъжки лъв с остри зъби отваря уста и изревава предизвикателно, след което се скрива в храсталака миг преди Тамбър да стреля.

Нямаше никакъв шанс Скийм да стигне далеч. Знаеше за тези лъвове, спомняше си докладите, които баща й получаваше за тях. Те бяха обучени да нападат и убиват нарушителите. Не атакуваха единствено, ако жертвата е на земята, без оръжие. Куршумът на Тамбър щеше да боли много по-малко от тези зъби. Скийм нямаше намерение да рискува и да побегне.

Скийм потръпна, препъна се и се остави да падне на земята. Ръцете й инстинктивно покриха главата й и тя се замоли да не усети огромните, безмилостни остри зъби на хищника.

— О, не — изкрещя Тамбър и я изрита в ребрата, изпращайки вълни от агония, които се разляха по цялото й тяло. — Ставай.

О, господи! Това болеше адски много.

Скийм изръмжа, протегна ръка и сграбчи крака на Тамбър миг преди да я удари отново. Бореше се да остане на земята и в същото време да удържи кучката да не й счупи костите. По дяволите, не така се предполагаше, че ще приключи партито тази вечер.

— Ще те убия, курво — изпищя Тамбър, когато най-сетне успя да я ритне.

Силният удар в корема на Скийм бе последван от оглушителен изстрел и мрачната агония прониза съзнанието й. По-добре да умре тук.

Глава 30

Танер взе завоя на пътя на старото сечище, изруга и хвърли мотоциклета настрани, скачайки в движение, за да сграбчи Дейвид и да го издърпа отстрани на пътя, далеч от мотоциклетите, движещи се зад него.

— Намери я, чичо Танер. — Дейвид крещеше и плачеше, насиненото му лице беше изкривено от страх, докато се бореше в ръцете на Танер. — Тамбър ще убие тази дама. Ще я убие.

Танер се обърна и видя как Калън спира мотоциклета си, скача от седалката и се втурва към сина си.

— Тамбър и Скийм са напред — извика Танер, когато и другите мотоциклети спряха. С периферното си зрение видя лъвиците на Даун да тичат нагоре по планината, а самата Даун да вади пушката от калъфа й, закачен от едната страна на мотоциклета й.

Танер бутна Дейвид в ръцете на баща му и се втурна нагоре. Вече можеше да ги подуши. Болката и яростта на Скийм пронизаха сетивата му, както и убийствения гняв на Тамбър.

Миг по-късно ревът му се съедини с този на лъвовете, когато видя смъртоносния пистолет на Тамбър да се насочва към главата на Скийм.

— Не! — Беше прекалено далеч. Не можеше да я спаси. Нямаше да успее да стигне навреме.

Изстрелът дойде от нищото. Дойде от разстояние около шест метра от тях и куршумът се заби в средата на челото на Тамбър, хвърляйки я назад. Очите й се разшириха от изумление.

— Скийм! — Танер се втурна към нея, докато лъвовете, приближили района, ревяха разярени и обикаляха периметъра. Звукът на приближаващия хеликоптер ги предупреди за настъпващата опасност.

— Разпръснете се — крещеше Даун на женските Лъвски породи, които командваше. — Искам хеликоптера да бъде свален. Действайте.

Те носеха опаковани цилиндрични ракетни установки на гърбовете си. Свалиха ги, докато тичаха, за да заемат отбранителни позиции.

— Скийм! — Танер се свлече до нея, ръцете му я докосваха, движеха се по тялото й, разтърсваха я. Чист ужас заля цялото му същество.

Тя беше окървавена, насинена, но жива. Танер я обърна внимателно, един рев се откъсна направо от душата му при вида на насиненото й лице и кръвта, която се процеждаше от раната на челото й.

Но дишаше. Слава богу, тя дишаше. Танер зарови лице в шията й. Тя дишаше.

При звука от изстрели, той махна на няколко войници Породи да дойдат при Скийм, издърпа автоматичната пушка от гърба си и започна да отвръща на стрелбата.

Границата се виждаше и някак си Талънт беше успял да постави хората си на място без предварително предупреждение. Което означаваше, че сигурно е получил помощ от Бъфало Гап.

— Покривайте я! — изкрещя той на войниците, наобиколили Скийм, докато отвръщаше на огъня през дерето. — Никой да не я докосва!

Още няколко се присъединиха и Дейвид бе бутнат вътре в кръга около нея. Танер прикриваше кръга от мъже, насочваше другите войници да ги прикриват също и още изстрели отекнаха през планината.

— Хеликоптерът откри огън — изкрещя някой, когато бързият откос на бордовите оръжия започна да прорязва гората. — Разкарайте ги от там. Веднага. Даун, хвани на мушка това копеле и отстрани оръжията.

Някой, една Порода, сграбчи Дейвид, а Танер вдигна внимателно Скийм на ръце и се затича към чопъра, който се приземяваше на малкото сечище долу.

Зад тях, Танер чу отговора на ракетен комплекс. Устройството, което Даун и нейните жени носеха, щеше да има мощен ефект, ако едно от тях успееше да удари хеликоптера. Проблемът беше да се насочи към движеща се цел и да успее да уцели, преди предпазителя да падне и ракетата да се взриви във въздуха.

— Джонас, искам тялото на Тамбър в Убежището — каза остро Танер на микрофона. — Няма да поемаме никакви рискове тя да носи в себе си някаква информация.

Можеше да има скрити чипове или друг начин да бъде скрита тайна информация по тялото й.

— Искам пълен преглед и аутопсия.

— Разбрано — отсече Джонас. — Само разкарай Скийм и Дейвид оттук. Тръгвайте.

Танер действаше по въпроса. Един войник хвърли Дейвид на пилота, а друг сложи колана на Танер, когато той се качи в пилотската кабина. Вратите се затвориха и хеликоптерът се вдигна във въздуха, направи рязък завой и се издигна над дърветата.

Танер провери ситуацията с другия хеликоптер и със задоволство видя как една от ракетите на Даун удря опашката. Извадена от строя, машината се изправи, наклони се и се отдалечи от района, потръпна, преди пилота да успее да овладее единия двигател.

Хеликоптерът все още беше във въздуха, но не беше в състояние да се бори вече. Издигна се над планината и изчезна от поглед, докато чопърът на Породите маневрираше около противоположния хълм и се отправи обратно в Убежището.

Треперейки, Танер се взря в Скийм, приглади косата от бледото й насинено лице и видя собствените си сълзи, стичащи се по него.

— Тя беше много смела — обади се Дейвид до него. — Но трябва да я обучиш. Тя не знае как да се бори, чичо Танер.

Танер не искаше да я обучава, но знаеше, че трябва. Ако тя се събуди. Господи, само да се събуди. Искаше да я защитава, искаше живот, сигурен и щастлив, искаше заплахите за нея да изчезнат завинаги.

— Обичам те — прошепна мъжът в ухото й. — Не ме оставяй, красавице. Моля те. Господи, не ме оставяй.

Беше като да бъдеш заровен жив. Скийм се бореше да възвърне съзнание, стенеше, когато усещаше натиск по тялото си, експлозии от болка избухваха по ръцете, по ребрата, по краката й.

— Спокойно, Скийм. — Гласът на Ели беше утешителен, успокоителен, когато покритите й с ръкавици ръце се притиснаха към корема на младата жена. — Само искам да се уверя, че нямаш вътрешен кръвоизлив. Нямаш счупени кости, но имаш пукната кост на лявата ръка. Пребита си. — Гласът й беше тих, макар и дрезгав, сякаш беше плакала. — Дадох ти повече от хормона, за да имам възможност да те прегледам и да ти даде време да се излекуваш.

Скийм се бореше с тъмнината, която я обгръщаше, от устните й се изтръгна скимтене.

— Не си заровена, Скийм — прошепна отново Танер в ухото й. — Ели трябваше да ти покрие очите, докато промива около тях. Ще го махне само след минута.

Скийм се опита да поклати глава. Сега. Искаше да го махне сега.

— Спокойно, красавице — каза напевно Танер. — Бих ли те излъгал, бейби?

Без съмнение, ако смяташе, че е за нейно добро.

Мъжът се засмя дрезгаво.

— Никога не бих те излъгал за това, Скийм. — Леко докосване по бузите под очите й, по челото й, доказваха думите му. — Виждаш ли, добре си. В лабораторията на Ели. Беше пребита, бейби.

— Дейвид — успя да произнесе тя.

— Жив и здрав е. — Устните му докоснаха ухото й, а ръцете му погалиха голите й рамене. — Тамбър е мъртва. Стигнахме до теб навреме.

Наистина ли? Не можеше да вижда, не можеше да бъде сигурна. Изскимтя ужасено, изплашена, че това е още един капан. Дали Сайръс я бе хванал отново? Дали не я разиграваше по някакъв начин?

— Свали покривалото от очите й, Ели — нареди Танер. — Веднага.

Усети допир на латекс по бузите си и миг по-късно напрежението изчезна. Очите й се отвориха и светлината в стаята я заслепи.

— Изглеждаш ужасно — прошепна тя, когато лицето на Танер се фокусира пред погледа й.

Той изглеждаше измъчен. Бледото му лице бе набраздено от прах, косата му беше заплетена.

— Грижите за теб не се отразяват добре на външния ми вид — отвърна той, кехлибарените му очи блестяха от… любов. Бяха изпълнени с любов. Нежни, топли, наситени от емоция.

— Обичам те — прошепна Скийм, устните й трепереха, когато ръката му стисна нейната и той се наведе по-близо към нея. — Толкова се страхувах, че няма да мога да се върна при теб.

Беше ужасена. В средата на всичко, препускащо около нея, в дъното на съзнанието й мисълта, че Танер може да бъде загубен за нея завинаги, бе по-страшна от тази да бъде заровена.

— Успях да притъпя разгонването за момента — проговори Ели. — Но ще действа само ако вие двамата се опитате да се сдържите.

Едва тогава Скийм забеляза апаратите, към които бе свързана. Разпозна повечето от тях, но на десния й показалец бе прикрепен един, който я накара да се намръщи.

— Хормонален индикатор — обясни Ели. — Трябваше да се коригират хормоните и да се излъже тялото ти, че Танер е бил палав с теб. — Докторката вдигна вежди многозначително.

Скийм я погледна подозрително, след което се обърна към Танер.

— Това не е лекарката, която ме преглежда по-рано. Някой трябва да потърси истинската.

Усмивката на Ели показваше неодобрение към самата себе си.

— Не бях права за теб — каза тя просто.

Скийм изсумтя.

— Наистина не искам да минавам през това всеки път, когато някой тук е раздразнен. И сложете каишка на това дете, то е опасно. — Клепачите й се спуснаха бавно. — Вие, момчета, трябва да се научите как да избягвате конфликт — промърмори тя. — Вървете на училище.

— Какво да направим? — засмя се Танер.

— Вървете на училище. Ще ви научат на всички видове страхотни неща. Обществено училище, адско откритие.

Скийм започна да се унася, подпомогната без съмнение от лекарствата, които вкарваха интравенозно в ръката й. Обичаше лекарствата, реши тя. Наистина ги обичаше.

— Ще спя — промърмори жената и се намръщи. Беше направила нещо наистина лошо, знаеше го. — Кажи на Дейвид да мълчи.

— Да мълчи? — Гласът на Танер прозвуча далечно.

— Да мълчи… — промърмори неясно тя. — Кажи на Дейвид да мълчи.

И завесата на съня се спусна над нея. Не беше тъмно, страшно и задушаващо. Само мек, копринен воал, който я покри и я освободи от болката и тревогата.

Щеше да се занимава с Дейвид по-късно.

— Ели? — прошепна Танер, докато приглаждаше дългата коса на Скийм назад от челото й и я гледаше тревожно.

— Една седмица и ще бъде като нова. — Ели сви рамене. — Хормоните ще се втурнат да излекуват тялото й най-напред. Това ще забави симптомите на разгонването, за да се даде достатъчно време на организма да се засили за него. Не е ли чудесна майката природа?

Танер въздъхна облекчено. Не би могъл да понесе да я вземе във формата, в която се намираше тя в момента. Това щеше да го унищожи.

— Тя е силна — каза докторката. — Слушах, когато Джонас разпитваше Дейвид, докато сестрата го преглеждаше. Той каза, че се е борила да го измъкне оттам, да го отдалечи от Тамбър. След това е направила сделка — себе си вместо него, като е твърдяла, че има информация, с която никой друг не разполага.

Танер присви очи към нея.

— И Тамбър й е повярвала?

Ели сви рамене, но Танер можеше да долови мириса на нейната загриженост. Тя се притесняваше за това повече, отколкото би трябвало.

— И Дейвид не знае за какво става дума? — попита я Танер.

Докторката поклати глава.

— Каза, че не знае. — Уханието на нервен страх беше едва доловимо сега. Не му вярваше, нито пък Танер.

Ако Скийм все още пазеше тайни, тогава никога нямаше да бъде в безопасност от Сайръс. Не че беше, така или иначе.

— Колко дълго ще бъде в това състояние? — попита той, взирайки се в лицето на половинката си, гърдите му се стегнаха болезнено при вида на синините, които обезобразяваха нежната й кожа.

— Няколко дни — отвърна Ели. — Тя е ранена, Танер, не умира.

— Искам я в собственото й легло. — Мъжът приглади косата й назад, наслаждавайки се на коприненото усещане, изваждайки междувременно още няколко клонки. — Искам да й е удобно.

— Аз ще се погрижа — каза тихо Ели. — Тя ще бъде добре. Обещавам.

— Този път — прошепна той. — Този път.

Танер потърка лицето си с ръце и въздъхна уморено. Талънт нямаше да спре. Никога нямаше да остави на мира Скийм. Не и докато е жива.

— Когато разгонването стихне, трябва да й направим скенер, рентгенова снимка на яйчниците и маточните тръби. Тя има същите концентрации на неизвестен хормон в организма си, които Шера показа, когато тялото й възстановяваше фалопиевите тръби. Трябва да проверим това. — Гласът на Ели още беше тих, състрадателен.

Дете. Тялото й може би се подготвяше да зачене. Най-вероятно се подготвяше да зачене. Много от хормоните, свързани с разгонването при Породите, не бяха напълно идентифицирани. Изследването им беше по-бавно, поради крайната необходимост чифтосването да се запази в тайна от света.

Бог да му е на помощ, още едно нападение като това по време на бременност би било катастрофално. Танер не можеше да позволи това да се случи. Но проклет да е, ако знаеше как да го спре.

Клатейки глава, мъжът огледа малката медицинска стая. От другата страна на завесата се намираше Джолиан Брандау. Тя не беше оцеляла при електрическата вълна, която Тамбър бе пратила в мозъка й с електрошок. Беше умряла веднага. Без съмнение това бе и целта на Тамбър.

Кейбъл беше зад завесата при нея, мирисът на неговото съжаление и болка заля Танер. Не се бяха доверили на Скийм по отношение на момичето и сега всички щяха да платят за това. Кейбъл повече от останалите, подозираше Танер. Всички знаеха, че тя си въобразяваше, че е влюбена в Кейбъл. Беше покъртително срамежлива около него и все пак уханието на удоволствието й, когато е близо до него, беше като ухание на лято. Но миризмата на измама, която се носеше около нея, винаги ги бе отблъсквала. Измамата беше любовта, която тя смяташе, че държи в тайна.

Ели проследи погледа на Танер към завесата, лицето й изразяваше печал, когато се обърна отново към него.

— Тя беше добро хлапе — прошепна докторката.

— Да — въздъхна Танер тежко. — Беше добро хлапе. Погрижи се за Кейбъл, док.

Ели го погледна изненадано.

— Той ще се оправи, Танер. Двамата си имате половинка…

— Скийм не е половинка на Кейбъл — разкри той, докато се взираше в жената, която обичаше повече от собствения си живот. — Тя е моя. Напълно, изцяло моя.

Ели примигна към него шокирано.

— Ние подушихме аромата по него — внезапно прошепна Ели. — Дали е възможно… — Тя погледна отново към завесата — Мили боже! Тя ли беше половинката му?

Танер поклати глава.

— Не беше тя. Не е и Скийм.

— Тогава какво?

— Близнаци. — Усмивката на Танер беше тъжна. — Той беше почти половинката на Скийм. Повярвай ми, това е най-ужасното място, на което можеш да бъдеш. Истински ад. А сега ми помогни да стигна до нашата стая. Трябва да държа половинката си.

Кейбъл чу вратата да се затваря, долови липсата на други и бавно седна до леглото, на което бе положено бледото, безжизнено тяло на Джолиан. Жизнеността, надеждата и срамежливото търсене на щастие, които винаги разцъфваха на лицето й, бяха изчезнали вече. Сега съдържаше замръзнало съжаление, сякаш бе знаела в мига, в който шокът бе ударил главата й, че никога няма да се събуди отново.

„Не бих наранила половинката ти, Кейбъл“, беше му казала тя през сълзи, когато я бе разпитвал предишния ден. „Не знаеш ли, че бих умряла за твоята половинка. Бих дала живота си, за да съм сигурна, че ти никога няма да страдаш отново.“

„Или би я унищожила от ревност?“, я беше попитал грубо, след което бе проследил как една сълза се плъзга по бузата й.

„Но аз не съм ревнива.“ Гласът й беше пресипнал, измъчен от копнеж. „Завистлива, може би, но не и ревнива. Твоето щастие е прекалено важно за мен, за да изпитвам ревност…“

Гърлото му се стегна сега, когато се протегна и пръстите му пригладиха един кичур копринена черна коса, падал на челото й.

— Съжалявам, Джоли — прошепна Кейбъл, като използва името, което й бе дал, вместо това, което тя бе избрала. — Толкова съжалявам.

И докато стоеше там, душата го заболя от внезапното осъзнаване, че вече е наистина сам. Танер имаше Скийм и за известно време Кейбъл си бе поиграл с идеята да даде на малката Джолиан няколко седмици, може би няколко месеца, в леглото си. Тя беше мила. Сладка. И го обичаше.

Егоизмът на тази мисъл се заби в съзнанието му сега. Тя го обичаше. Той знаеше това и бе чакал, чакал, за да види дали половинката на Танер ще бъде и негова. Чакаше, защото знаеше, че Джолиан не е от жените, които ще се впуснат в сексуалните лудории, които той и Танер играеха. Чакаше да види дали собственото му бъдеще бе свързано с това на Танер, и ако не, тогава щеше да има Джолиан.

А сега вече не можеше да има Джолиан. Сега вече нямаше никого.

Глава 31

Една седмица по-късно

Скийм се взираше мълчаливо в образа на телевизионния екран, а сърцето я болеше от съжаление и едно чувство за нещата, които никога не са били. Джонас бе предложил да стане част от екипа, работещ с държавните органи, изпратен да арестува баща й за престъпленията срещу Закона за Породите, множество обвинения в убийства на не-Породи и обвинения в заговор, с цел да подтикне към гражданско неподчинение.

Каса Хоукинс беше избрана да закрие ареста и да вземе ексклузивно интервю с Джонас, Танер и Скийм за обвиненията.

Един от въпросите на Каса беше за прекратяването на отношенията. Дали за Скийм това щеше да бъде края на отношенията с баща й заради сигурните обвинения, повдигнати срещу него и вероятната смъртна присъда, която може да получи? Краят, осъзна Скийм, бе дошъл с чифтосването й с Танер и приемането й в Убежището. Нямаше нужда от прекратяване на отношенията с човек, който никога не й е бил истински баща. Имаше само едно чувство на тъга, на облекчение. Чудовището беше победено.

— Обичам те, принцесо. — Сайръс Талънт погледна през сълзи към камерата, след като беше обвинен. — Винаги помни, че те обичам.

Танер изръмжа яростно при тази декларация.

— Трябва ли да гледаш това?

Той стъпи на пода зад нея с ръце в джобовете и намръщено изражение.

— Това не ме наранява, Танер — каза му Скийм не за първи път.

— Мразя, когато ме лъжеш, Скийм — изръмжа мъжът гневно. — Така че престани.

Дали лъжеше? Може би не само него, но и себе си.

— Генерал Талънт, ще коментирате ли обвинението на дъщеря ви, че сте я принудили да махне детето, което тя е носила преди осем години? — попита Каса, докато стояха в неговото разкошно фоайе и полицаите поставяха белезници на китките му. — Лекарите, както Породи, така и обикновени, са потвърдили доказателството за аборт, както и процедура за гарантиране, че няма да зачене отново. Унищожихте ли собствения си внук?

Сайръс се взря в камерата опечалено, очите му бяха пълни със сълзи.

— Обичам те, принцесо — повтори той.

— Вина — каза Скийм тихо. — Мисли си, че може да внуши вина. Вече е отработил защитата си. Той знае ли вече, че адвокатите му са отказали да поемат случая?

— Не съм го питал — изръмжа Танер.

— Той е пречупен — каза жената замислено. — Няма да доживее да отиде в съда.

Танер спря зад стола й.

— Какво те кара да мислиш така?

— Сайръс знае прекалено много за вътрешния кръг на Съвета. — Скийм гледаше как раменете на генерала увисват, докато го отвеждат от имението му. Зад него, неговата дясна ръка и негов наследник, стоеше изправен на заден фон. — Никога не бих предположила, че работи с Джонас — отбеляза Скийм за Джон Болън. — Той е хладнокръвно копеле.

— Да, така е — съгласи се Танер. — Двамата с Джонас сигурно се разбират отлично.

Все още не беше простил на Джонас, че е позволил на Скийм да върши работата, която тя сама си бе поставила преди осем години.

— Аз вземам свои собствени решения — напомни му тя не за първи път.

— Грешиш. Сега ти и аз вземаме решенията. Не забравяй това.

— А ако забравя? — погледна го тя през рамо. Напрежението на Танер беше толкова осезаемо, че се обви около нея и погъделичка плътта й, когато тя взе дистанционното и спря телевизора. Някои неща половинката й не би могла да понесе. Съжалението, което я изпълваше понякога, беше перфектен пример.

— Тогава ще те напляскам.

Скийм се наведе напред, знаейки, че тази поза разтваря предната част на робата, която бе вързала набързо след душа и разголваше намазаните й с лосион крака. Танер не пропусна гледката. Погледът му пламтеше от страст, когато заобиколи стола.

Скийм не му даде време да я притисне. Изправи се на крака, хвана раменете му, завъртя се и го натисна да седне на стола.

— Какво възнамеряваш да правиш? — Погледът от полуспуснатите му клепачи сякаш погали тялото й.

— Да те любя? — Тя разхлаби черните му панталони, Танер беше без риза, тъмните му бронзови гърди се надигаха и спадаха рязко. Повдигна ханша си, за да й позволи да смъкне плата по мускулестите бедра и надолу по краката. — Хмм, много хубаво. — Скийм обхвана твърдия му пенис с две ръце, наведе се напред и облиза широката главичка. — Споменавала ли съм скоро колко те обичам?

— Мога да понеса да го чуя отново. — Танер изпъшка и преплете пръсти в дългата й коса, когато тя пое в устата си набъбналата главичка и езикът й се плъзна около нея, стенейки от вкуса на плътта му, от тъмното желание, което я изпълваше всеки път, когато го поеме.

— Много те обичам. — Скийм надигна глава и залепи една целувка върху пулсиращия връх, след което се изправи на крака и бавно разтвори робата си.

Златният му поглед пламна, а ръцете му стиснаха стола, пръстите му се забиха в меката тапицерия, когато половинката му се усмихна.

Тя обхвана гърдите си, върховете на пръстите й потъркаха зърната й. Танер оголи зъби от възбуда.

— Имам нужда от теб — прошепна тя.

— Твой съм, красавице — изръмжа Породата. — Ела и ме вземи, преди да се наложи да те напляскам.

— Това може да си струва пляскането — каза провлачено Скийм, възседна скута му и започна да се спуска надолу.

— Ще те напляскам, така или иначе — обеща Танер пресипнало, стисна бедрата й, за да я придърпа надолу, и преглътна ругатнята си, когато твърдият връх на пениса му започна да си прокарва път в нея.

Пламъците облизаха плътта й, когато Танер се наведе напред и езикът му се плъзна по зърната й. Ръцете й се настаниха на раменете му и пръстите й се впиха в плътта.

Превземаше я бавно, много бавно. Проникваше във вътрешността й, разтягаше я, изпълваше я, потвърждавайки факта, че тя е жива и обича. Че обича и е обичана.

— О, господи, Танер, толкова е хубаво. — Скийм се движеше върху него, притискаше се, вкарвайки го по-дълбоко, докато не го пое целия и пулсиращата топлина започна да се разстила по тялото й.

Винаги беше така. Толкова интензивно. Така изпълнено с топлина. Със съзнанието, че му принадлежи. Най-сетне Скийм Талънт принадлежеше на някого.

— Красота. — Танер дишаше тежко. — Толкова дяволски красива, че ми секва дъха.

Скийм не можеше да говори, можеше само да чувства. Усещаше ръцете му, движещи се по гърба й, мазолестите върхове на пръстите му галеха гръбнака й, когато ерекцията му започна да се движи вътре в нея. Тя се наведе към него, копнееща за целувката му. Разгонването не беше толкова остро, колкото беше преди нападението на Тамбър и последвалия опит за отвличане. Но нуждата от вкуса му все още изпълваше съзнанието й.

И Танер беше там заради нея. Езикът му облиза устните й, след това докосна нейния език и разля бурния вкус на хормона на чифтосването в устата й. Само след няколко секунди Скийм копнееше отчаяно за още, възбудата нарасна рязко, по-сладка от всякога, а тя по принцип беше дяволски сладка.

Хормонът на чифтосването засилваше чувствителността й. Сякаш пробуждаше всяко нервно окончание в тялото й, позволявайки по-дълбоко усещане, по-голяма възбуда, повече удоволствие, и накрая оргазъм, който пронизва мозъка й със силна, ослепителна наслада и я кара да полети.

Тя летеше. Свободно. Виковете й отекнаха в стаята, когато усети шипа да се надига, почувства как се заключва точно на място, толкова чувствително, така изпълнено с нервни окончания, че тя експлодира отново. Отново и отново, летеше по-високо, душата й се разтвори и прие Танер по начин, който никога не бе смятала за възможен преди нощта, в която той я отвлече.

— Обичам те. — Скийм се опита да извика думите, но те излязоха като накъсани въздишки. — Танер! О, господи, Танер, обичам те!

Младата жена се срина върху него, стискайки здраво раменете му. Почти не усещаше резците, впити отново в рамото й, пронизващи белега, който й бе оставял безброй пъти вече.

Би трябвало да боли, така си бе помислила веднъж. Сега знаеше, че никога няма да боли. Това бе доказателството, че му принадлежи, че вече е част от едно цяло, вместо да се скита полужива.

Танер я допълваше.

— Моята Скиймър — прошепна най-сетне той пресипнало в ухото й. — Завинаги моя.

Тя беше неговата Скийм. Но беше също така и отделна личност. И с неговата любов, тя бе научила, че да бъдеш отделна личност означава да дадеш душата си в ръцете на този, на когото принадлежи. В грижовните ръце на Танер.

Когато Скийм заспа, Танер прекоси стаята и отиде до телефона, вдигна слушалката и набра един обезопасен номер.

— Не разполагам с много време — обяви Джон Болън, когато отговори на повикването.

— Свързаха ли се с теб?

— Веднага след ареста — разкри Джон. — Всичко е под контрол.

Вътрешният Съвет се нуждаеше от организацията на Талънт, за да изпълнява целите си, и сега Джон я контролираше.

— Излезе ли заповедта? — попита Танер.

— Преди един час. Ще бъде мъртъв, преди да изтече седмицата. Съветът не може да си позволи той да проговори. Те ще се погрижат.

Студена усмивка изви устните на Танер, преди погледът му да се плъзне към леглото и неговата половинка, която го гледаше разбиращо.

— Уведоми ме, когато получиш предупреждение.

— Джонас ще те уведоми. Сега се разкарай, не мога да си позволя подобни обаждания, когато сме толкова близо до успеха. Тренирай търпение.

Танер затвори телефона и погледна отново към Скийм.

— Търпението никога не е било от силните ми страни — информира я той с тон, в който не се долавяше съжаление.

Скийм разтвори широко обятията си към него.

— От моите също. Моето отдавна свърши. Имам нужда от теб отново.

Не отвориха дума за това, осъзна Танер. Скийм беше умна. Разбираше какво ще се случи. Знаеше, че ако можеше, той сам би убил копелето. И тя разбираше, защото осъзнаваше, че на тези чудовища не може да им бъди позволено да се движат свободно.

А така или иначе не искаше да говори за това. Понякога беше хубаво, че Скийм игнорира безмилостното животно, криещо се точно под повърхността на човека. Животното, готово да убие, за да защити всичко, което му е скъпо.

Животното, което разбираше, че понякога само кръв може да облекчи яростта, скрита дълбоко в него, и да гарантира безопасността на жената, която държеше душата му.

Неговата жена. Неговата половинка. Неговата Скийм.

Бележки

[1] Scheme (англ.) — схема, интрига, заговор. — Б.пр. ↑

[2] Игра на думи. Schemer (англ.). — Интригант. — Б.пр. ↑

[3] R&D — абревиатура на Research and development. — Б.пр. ↑

Край

Лора Лей Двойна игра

Метаданни

Данни

Двойна игра

Информация

История

Сваляне / Връзки

Пролог

Глава 1

Глава 2

Глава 3

Глава 4

Глава 5

Глава 6

Глава 7

Глава 8

ДЪЩЕРЯТА НА ГЕНЕРАЛ ТАЛЪНТ Е ИЗЧЕЗНАЛА

Глава 9

Глава 10

Глава 11

Глава 12

Глава 13

Глава 14

Глава 15

Глава 16

Глава 17

Глава 18

Глава 19

Глава 20

Глава 21

Глава 22

Глава 23

Глава 24

Глава 25

Глава 26

Глава 27

Глава 28

Глава 29

Глава 30

Глава 31

Лора Лей
Двойна игра