Франсоаз Саган
След месец, след година (11)

11.

Следващия понеделник семейство Малиграс устроиха една от обичайните си сбирки, първата от пролетта насам. Бернар и Никол, Беатрис — победоносно скромна, Едуар, Жак, Жозе и още доста хора я почетоха с присъствието си. Вечерта мина много весело. Ален Малиграс леко залиташе, но никой не обръщаше внимание.

По някое време Бернар се оказа край Жозе, до една стена, на която двамата се облегнаха, наблюдавайки гостите.

Докато той й задаваше някакъв въпрос, тя му посочи с глава младия музикант, покровителстван от Фани, който тъкмо бе седнал зад пианото и започваше да свири.

— Познавам тази мелодия — прошепна, — прекрасна е.

— Същата е като миналата година. Помните ли, бяхме тук, в същия състав, тогава той пак я изсвири. Явно не му е дошло наум нещо друго. Нито пък на нас впрочем.

Жозе не отговори.

Гледаше Жак в срещуположния край на помещението.

Бернар проследи погледа й.

— Някой ден ще го разлюбите — изрече тихо, — и някой ден аз сигурно също ще ви разлюбя. И отново ще бъдем сами и ще е пак същото. И ще е изминала още една година…

— Знам — каза тя.

И както бяха в сянка, хвана ръката му и я стисна, без да отклони очи към него.

— Жозе — промълви той, — не е възможно. Какво сторихме всички?… Какво се случи? Какво означава всичко това?

— Не бива да се въртим около тези неща — отвърна тя нежно, — така ще полудеем.