Алекса Райли
Да бележиш девица (6)

Глава 6
Тай

Чух Доли да се отправя към вратата и след това стъпките на Мери-Джейн. Когато чух вратата на офиса да се отваря, повече не можах да остана скрит в стаята си. Исках да се облека и да изляза навън, но нещо ме задържаше в къщата.

Облякох риза с копчета, но я оставих разкопчана, докато обувах ботушите си и слагах шапката си. Отидох до офиса и почуках на отворената врата, стряскайки Ем Джей. Тя се обърна към мен и прехапа устната си, карайки ме да мисля само как и аз да направя същото. Да впия зъби в пълната долна устна и да усетя вкуса й.

Членът ми започна да се втвърдява в панталоните ми и не можех да накарам кръвта да спре да бучи в ушите ми. Желаех я така, както никога не бях желал нещо друго в живота си. Да бъда в една стая с нея бе като за пръв път да се изправя пред бик. Бях развълнуван, нервен и не знаех какво да правя с ръцете си.

Сграбчих шапката си, опитвайки се да измисля какво да й кажа, когато погледът й се плъзна по гърдите ми. Отпуснах шапката точно пред члена си съвсем навреме, защото погледът й се плъзна надолу и щеше да види колко твърд съм станал. Господи, никога преди не съм бил така неконтролиран, и мразех това, че сега бях такъв пред нея. Видях как бузите й пламнаха докато ме оглеждаше, и не мога да кажа, че не правех същото. Погледът ми се плъзна надолу по тъмните къдрици към голата й шия и ме се прииска да оближа местенцето, където пулсът й туптеше под кожата. Исках да заровя нос в шията й и да поема аромата й.

Погледнах към гърдите й, които се подаваха над деколтето на роклята с прасковен цвят, чийто извивки само подчертаваха колко са едри гърдите й. А след като я видях в гръб тази сутрин, образът на заобленото й задниче сякаш изгаряше мозъка ми.

Устата ми започна да говори, преди мозъкът ми да успее да я спре.

— Ела да яздиш с мен.

Ако бе възможно, страните й пламнаха още по-силно, когато погледна настрани.

— Какво?

Прочистих гърлото си и пробвах отново.

— Ела навън в плевнята с мен. Можеш да видиш конете, и ако искаш, да пояздиш. — Прииска ми се да се сритам отзад, защото, когато за пръв път проговорих, буквално мислех с оная си работа, но се опитах да поправя щетите. — Мога да ти покажа нещата в офиса по-късно.

— Аз, ами, не съм много сигурна за язденето на кон. Но ще се радвам да разгледам ранчото. — Тя ме погледна и забелязах, че кърши ръце, сякаш иска да ги стисне една в друга или да се хване за нещо.

— Яздила ли си преди? — Не успях да попреча на гласа си да стане по-плътен, тъй като мислех какво можеше да е другото значение на въпроса ми. „Мамка му, Тай, стегни се.“

— Не. — Тя погледна настрани и видях лека усмивка да се опитва да извие устните й.

— Добре. Аз съм този, който ще те научи как се прави.

Без да се замисля, подадох ръка към нея и стоях, без да помръдвам, докато тя гледаше надолу към дланта ми. За половин секунда си помислих, че няма да я поеме, но тя се пресегна и сгуши малката си длан в моята.

— Може би първо трябва да приключиш с обличането. — Гласът й бе задъхан и я гледах как облизва устни.

Погледнах надолу и видях, че ризата ми все още е разкопчана, а гърдите ми разголени. Бях забравил да я закопчея в бързината да стигна до нея и по някаква причина не ми се искаше да се закопчея. Харесваше ми да усещам погледа й по кожата си. Харесваше ми начина, по който тя леко накланяше тялото си към моето, и как усещах пулса й да тупти в ръката ми.

— Навън е горещо. Мисля, че имам нужда да се охладя.

Нахлупих шапката си, и когато я задърпах навън, мога да се закълна, че тя изрече тихичко:

— Аз също.

Показах на Мери-Джейн, или на Ем Джей, както се представи тя пред момчетата, как се управляваше ранчото и за какво съм я наел. Момчетата сякаш на мига осъзнаха, че трябва да спазват дистанция, и не знам дали това се дължи на факта, че заставах пред нея всеки път, когато някой искаше да се здрависа с нея, или заради това, че я дърпах настрани всеки път, щом някой понечеше да й зададе въпрос.

През целия ден държах ръката й и просто не можех да се насиля да я пусна. Дори и когато тя се опита да ме пусне, за да отвори една от вратите на сградите. Щом искаше някоя врата да бъде отворена, щях да го направя вместо нея. Нямаше нужда да пуска ръката ми.

Освен това през целия ден останах с разкопчана риза, тъй като обожавах начина, по който ме гледаше тя. Искрен и прост. Исках очите й само и единствено върху мен, и ако се налагаше да се разкарвам постоянно гол, за да ме гледа, то така да бъде.

— Това е новата ми кобила. Все още не мога да я пречупя. Доста ме изтощава.

Приближихме се до оградата и Мери-Джейн погледна с възхищение снежнобялата кобила.

— Как е името й? — попита, поглеждайки към мен с ясните си очи.

— Още си няма име. Искаш ли ти да й окажеш тази чест?

— Сериозно? — Чистата радост в гласа й ме накара да пожелая да й позволя да прекръсти всяко проклето нещо в ранчото ми. Всичко, за да подсигуря, че на лицето й винаги ще грее такава усмивка.

— Да. — Гласът ми бе дрезгав и я гледах как подскочи развълнувано няколко пъти. Движението накара гърдите й също да заподскачат, а членът в панталона ми стана болезнено твърд.

— Толкова е красива. Прилича на Чаровница.

— На кого?

— Нали се сещаш, от „Малкото пони“. Мисля, че това трябва да е името й. — Тя се облегна за миг на мен и в същата секунда осъзнах, че никога няма да мога да й откажа каквото и да е било.

— Чаровница. Е, предполагам, че вече това е името й.

Почти през целия ден обикаляхме из ранчото, разговаряйки за мястото, а тя задаваше въпроси за мен. Исках да науча повече за нея, но всеки път, щом опитах да насоча разговора в тази посока, тя променяше темата. Исках да я притисна, но имах чувството, че има нещо, което не иска да ми каже.

— Може ли да сготвя вечеря довечера? — попита тя с надежда в гласа.

— Да.

Защо въобще й бях отказал веднъж?

Вървяхме ръка за ръка към къщата, когато слънцето започна да залязва. Имах усещането, че я познавам по-дълго от един ден. Имаше много неща, които все още не знаех, но имах усещането, че се случва нещо. Не беше само магията на докосването й и това как се чувствах, когато бях около нея. Имаше нещо дълбоко и сладко, и ме разтърсваше до самата ми същност.

Не съм мъж, който обича промените. Обикновено нагласях нещата така, както ще ми се харесат на мен, и ги задържах по този начин. Но имах усещането, че Мери-Джейн ще преобърне живота ми из основи.