Алекса Райли
Да бележиш девица (4)

Глава 4
Тай

Излязох от къщата и взех един от конете си, оседлавайки го. Трябваше да се махна оттам, преди да полудея. Пъхнах ключовите й в задния си джоб и се насочих към пасбището. Използвах ранчото си най-вече за няколко глави добитък и за трениране на коне. Когато наемах нов човек, определено не очаквах да е жена и със сигурност не дребно същество като нея. Докато яздех надолу през гората и покрай малкия поток, се замислих за това, което се бе случило, щом я докоснах.

Когато докоснах ръката й, го усетих през цялото си тяло, до самите си кости, и тогава членът ми се раздвижи. През всички тези месеци нищо, и сега, след като докоснах за миг ръката й, членът ми се изду, опитвайки се да се освободи. Лекарите ми бяха казали, че ерекцията ми може един ден да се върне, но нямаше никакви гаранции. Едно леко докосване и изглежда бях излекуван. Бях бесен задето Блейк стоеше там и на мига разбра какво се бе случило. И бях дори по-ядосан на себе си, защото не можех да направя нищо по въпроса. Не исках тази жена в земите си, но нямах намерение да я пусна да си отиде. Не само почувствах члена си твърд за пръв път от толкова дълго време, но нещо в гърдите ми се стягаше, докато я гледах. Нещо, което не съм изпитвал никога преди, и това ме караше да полудявам. Трябваше да се махна оттам и да подишам малко чист въздух.

— Чух, че пишката ти вече работи.

Извъртях очи при звука на гласа на брат ми Трейс зад мен. Поглеждайки през рамо, го видях да преминава през потока на гърба на кон.

— Някак си подозирах, че Блейк ще изприпка да ти каже при първата удобна възможност — казах и подкарах коня напред. Трейс ме настигна и се изравни с мен, за да се движим един до друг.

— В същата секунда, в която слезе от пикапа си. Помислих си, че може би ще те намеря тук.

— Да, ами, мисля, че може би няма да е зле да гледаш шибаната си работа.

Между нас настана тишина. Обикновено бяхме много близки, но тази ситуация бе доста неудобна, а фактът, че братята ми говорят за това, правеше нещата още по-зле. На мига обаче се почувствах зле, затова побързах да се извиня.

— Извинявай. Просто денят беше странен.

— Не се тревожи. Блейк просто обича да се ебава с нас. — Той погледна замислено напред, преди да се обърне отново към мен. — Мислиш ли, че тя ще остане?

Тежестта на думите му се стовари тежко върху мен. Мислех си да я пусна да си върви, но какво щеше да стане, ако тя сама пожелаеше да си тръгне? Не знаех нищо за нея, затова какво, ако си тръгнеше? Как бих могъл да я намеря? Как бих могъл да я убедя да се върне? Защо въобще би искала да се върне при някой като мен? Знам, че съм кисел, с мръсна уста и трън в задника през повечето време. Но ако тази жена бе изцелението за това, което ми се бе случило, и ако исках да се задържи наоколо, значи трябваше да направя някои промени.

— Трябва да остане — казах, обръщайки коня и насочвайки го пак към дома.

— Добре си побъбрихме, Тай.

Чух саркастичните думи на Трейс през шума от копитата на коня ми, но го игнорирах. Имаше някои неща, с които трябваше да се справя, ако исках да направя това място такова, на което тя би искала да остане.

Докато успея да свърша с всичко, беше доста късно, когато се прибрах у дома. Бях видял начина, по който огледа къщата, когато влезе, затова отидох до града и купих разни дреболии, с които да направя мястото по-ведро. Тихо разопаковах всички простотии, които бях купил, и се заех за работа. Бях напълнил половината от камиона си със свежи цветя, почти изкупувайки магазина. Нямах вази, затова купих куп буркани от строителния магазин и ги наслагах навсякъде из къщата. Постлах няколко килима и сложих на диваните одеялата, за които продавачката беше казала, че ще направят всяка стая „удобна“. Казах й, че за мен „удобно“ значи чифт хубави ботуши, но тя не бе съгласна.

Из цялата къща наслагах свещи и разни други дреболии, които се надявах, че ще се харесат на Мери-Джейн. Когато приключих и изчистих, вече бе доста късно, а от стаята й не бях чул абсолютно нищо. Преди да си легна, реших да я проверя, само за да съм сигурен, че се е настанила удобно.

Минах надолу по коридора и застанах пред вратата й за няколко секунди, преди да притисна ухо към нея. Можех да чуя равното й дишане и реших да рискувам. Завъртях дръжката и надникнах, виждайки я да спи на една страна. Членът ми подскочи леко и едва не пуснах вратата шокирано. За щастие успях да се сдържа в последната секунда. Отделих миг да я огледам на лунната светлина.

Тъмната й къдрава коса лежеше на възглавницата и, кълна се, светлината караше кожата й да блести. Позата й разкриваше извивката на ханша й и изпитах адски силно желание да легна зад нея и да я сгуша до тялото си. Без дори да правя нещо с нея, само да я държа и да усещам как спи в ръцете ми. Сърцето ми прескочи един ритъм и се насилих да спра да я гледам.

След като затворих вратата, се върнах тихо в стаята си и се приготвих за лягане. Свалих бельото си, легнах на леглото и започнах да мисля за нея. Посягайки между краката си, усетих как членът ми се втвърдява леко, карайки ме да се усмихна. Не беше така, както когато я докоснах, но определено беше нещо.

Затворих очи, легнах настрани и си представих, че е в леглото с мен. И когато заспах, сънувах тъмнокоса красавица, която ми се усмихваше като ангел.