Алекса Райли
Да бележиш девица (12)

Глава 12
Тай

Положих я на леглото и след това се надвесих над нея, поглеждайки в красивите й очи. Тя сложи длан на лицето ми и почувствах студения метал срещу кожата си. Хващайки дланта й, я издърпах настрани и погледнах пръстена на пръста й, преди отново да насоча поглед към очите й.

— Принадлежеше на майка ми. Баща ми й го е дал, когато й предложил, и след като починаха, остана при мен. Преди си мислех, че може би Доли ще иска да го вземе, но тя ми каза, че ако мъжът, който един ден пожелае да се ожени за нея, няма пръстен, то тя не го иска.

Мери-Джейн ми се усмихна и почувствах как сърцето ми се изпълва с любов.

— Задържах го, мислейки, че някой от братята ми може да го поиска един ден. Но след като те видях, знаех къде ще се окаже в крайна сметка. И знам, че майка ми щеше да те обикне от мига, в който влезе в тази къща. Щеше да те прегърне и да те направи част от семейството. По природа приличаш на нея. Сърцето ти е добро и чисто, и знам, без частица съмнение, че ти си правилната жена за мен.

Целунах я силно, докато смъквах дрехите от телата ни. Просто не можех да държа ръцете и устните си далеч от нея. Когато останахме напълно голи, застанах между бедрата й, нагласяйки члена си срещу нея, но не проникнах.

— Искам да знам всичко за теб, Мери-Джейн, но преди това искам да правя любов с теб, този път бавно и нежно.

— Нищо на света не би ме направило по-щастлива.

Тласнах се в нея, заравяйки се в горещото й влажно тяло. Тя стисна бедрата си около мен и простенах от удоволствие. Тя бе така перфектна и никога не съм мислил, че може да е толкова хубаво. Беше невероятно.

Наложих бавен ритъм, отдръпвайки се и тласвайки се бавно напред. Отместих косата от лицето й и я целунах нежно, наслаждавайки се на бавното ни любене. Усещах как се превръщаме в едно, всеки допълващ другия.

И не мога да повярвам, че ще имаме бебе. За една сутрин се сгодих и станах баща. По начина, по който започна всичко между нас, само мога да гадая как ще се развие остатъка от живота ни заедно. И нямам търпение приключението да започне.

— Обичам те, Мери-Джейн. И обичам бебето ни. — Поставих ръка на корема й между нас, внимавайки да не натисна прекалено силно. — Толкова съм щастлив.

— Аз също, Тай. Аз също.

Зацелувах шията и гърдите й, засмуквайки едно от зърната й, преди да се насоча към следващото. Обожавах всеки сантиметър от нея, докато членът ми я изпълваше. Оргазмът й започна да се надига и усетих как краката й се обвиха около кръста ми, стисвайки ме силно.

— Толкова съм близо, Тай. Почти съм там. Свърши с мен.

Още два тласъка и експлодирахме заедно. Усетих как тя трепва и се свива около мен, преди оргазмът да я погълне. Имахме цяла вечност да поработим над детайлите, но най-важната част бе да я имам до себе си.

Завъртайки се, легнах по гръб, издърпвайки Мери-Джейн върху себе си, без да се откъсвам от нея. Тя легна на гърдите ми, но след миг се изправи, седнала върху мен, и започна да се движи. Членът ми не се бе отпускал, откакто я срещнах, и предполагах, че ще ми отнеме доста време, преди да се случи.

Усмихнах се нагоре към нея, когато започна да се движи бавно нагоре-надолу, стенейки при всеки тласък. Тя се движеше като богиня върху мен и всичко, което исках, бе да лежа под нея и да я боготворя до последния си дъх. Хванах бедрата й и й помогнах да бъде по-стабилна, докато ме яздеше. Бях я белязал с бебето си и сега исках да проникна в самата й душа.

— Омъжи се за мен днес, скъпа. След като свършим, искам да те отведа в съда и да се венчаем. Не искам да прекарам нито ден, без да знам, че си моя законна съпруга. Ти, аз и бебето ни. Направи ме най-щастливият мъж на света и се омъжи за мен.

— Твоя съм, Тай. Аз и бебето ни. Твои сме от мига, в който се срещнахме, и смятам да те задържа.

Не след дълго и двамата достигнахме до върха.

Исках всичко, с което можех да подпечатам сделката, и тази мисъл ме накара да стана от леглото. Взех телефона си и набрах първия номер в указателя.

— Ало? — каза Доли все още сънено.

— Днес ще се женя. Вземи Блейк и Трейс и ни чакайте в съда. Ще се свържа със съдия Томпсън да подготви документите за днес. Дължи ми услуга, след като опитомих последния му кон.

— Какво, по дяволите? — викна Доли, но аз затворих.

Погледнах към Мери-Джейн, която ми се усмихваше. Усмивката ми бе същата като нейната, когато я качих на пикапа си, настанявайки я на средната седалка точно до мен. Точно там, където ще остане до края на живота ни.