Алекса Райли
Да бележиш девица (11)

Глава 11
Мери-Джейн

Лежах, без да знам какво да кажа. Толкова неща се редуваха в ума ми. Беше невероятно и много повече от това, което мислех, че ще бъде първия ми път с мъж. Затворих очи, наслаждавайки се на начина, по който Тай милваше разсеяно корема ми. Чувствах се цяла за пръв път в живота си. Сякаш нещо в мен си бе дошло на мястото, а преди това дори не подозирах колкото голяма нужда имам от него. Не можех да изгубя това.

Не мога да повярвам как реагира той. Как прие нещата, щом узна за бебето. Не изглеждаше ядосан. Дори напротив, сякаш стана още по-собственически настроен към мен. Но какво ще помисли, когато научи, че детето, което нося, е негово? Как ще реагира на факта, че не е имал избор при създаването на това дете?

Отворих уста, за да кажа нещо, но не можех да намеря правилните думи. В следващия миг той стана и обу боксерките си. Седнах в леглото и придърпах чаршафа, за да се покрия, тъй като все още се чувствах малко несигурно. Никога преди не съм била гола пред мъж. Това бе нещо, което щеше да ми отнеме известно време, докато свикна.

Тай започна да събира багажа ми, хвърляйки го в куфара, който бях оставила в ъгъла на стаята. Бях разопаковала всичките си вещи и сега гледката на това как ги прибира в куфара накара кръвта ми да се вледени. Нима бях сгрешила за него? Може би сега, след като бе задоволил похотта си, реалността му се е сторила прекалено трудна за приемане.

Той отиде до гардероба и с едно движение смъкна всичките ми дрехи, преди да се насочи към вратата с тях и с куфара ми.

— Тай! — извиках и скочих след него, но той не се насочи към входната врата на къщата. Вместо това влезе в собствената си спалня. Последвах го, обвита в чаршафа, и го видях да нарежда вещите ми из стаята си.

— Исках да действам бавно и спокойно, да ти дам време да се влюбиш в мен и да те накарам да поискаш да останеш тук, но сега няма как да стане — каза той. Не съм сигурна дали говореше на мен, или по-скоро на себе си. Той отвори гардероба си, премести настрани част от дрехите си и закачи моите до неговите. Да видя дрехите ми да висят редом с неговите накара нещо вътре в мен да трепне. Чувство за притежание, което не бях изпитвала никога преди.

— Няма да позволя на някакъв шибаняк да се появи тук, смятайки, че ти или бебето ми му принадлежите — изръмжа той, пускайки куфара на пода. Отвори го и измъкна още от вещите ми. Измъкна една от бебешките книги, които имах, и пристъпи към нощното шкафче, за да я остави там. — Знаеш ли какво? Сега дори малко се надявам той да се появи. Това все пак е шибаният Тексас. Не може просто да влезеш в земята на един мъж и да се опиташ да вземеш това, което му принадлежи, без да свършиш с няколко дупки в себе си.

Обърна се да ме погледне, а твърдият му собственически поглед се спря върху мен. Аз просто го гледах с отворена уста и разширени зеници. Щом ме видя, той омекна.

— Съжалявам, скъпа. — Дългите му крака бързо скъсиха разстоянието помежду ни. — Никога не бих те наранил, не се плаши. — Наведе се и ме целуна нежно по устните. Много по-нежно, отколкото човек би помислил, че може да получи от мъж като него. Тогава той ме вдигна и ме отнесе до леглото си, полагайки ме да легна върху него.

— Изглеждаш много добре в леглото ми. В нашето легло — поправи се той. — Не мърдай. — Изправи се от леглото и бръкна в едното чекмедже на скрина, преди да се върне при мен.

— Това бебе ще бъде Дженингс. — Усетих как нещо се плъзва на пръста ми. — Ти ще бъдеш г-жа Дженингс. Никой, който се появи тук, няма да може да го оспори. Утре ще отидем в съда и ще го узаконим. — Той погледна към часовника на нощното шкафче. — Може още днес да отидем в града и да подготвим документите.

Той понечи да стане отново от леглото, но аз го спрях.

— Бързаш прекалено много. Не мога да те настигна — казах му аз. Всичко изглеждаше прекалено хубаво, за да е истина.

— Не е и нужно. Ще го направим. — Лицето му стана отново твърдо и можех да видя тревогата в погледа му. — Който и да е той, оставил те е да се изплъзнеш между пръстите му. Няма да направя същата грешка, дори ако се наложи да те завържа за това легло, за да те опазя. Ще се свържа със съдията, за да подготви всичко. Ще го направим.

Това би трябвало да ме изплаши, но не ме плашеше. Вместо това усетих как цялото ми тяло се затопля.

— Не казвам „не“, но преди това има нещо, което трябва да знаеш.

— Целият живот е пред нас, за да си споделяме. — Той се наведе, опирайки чело в моето. — Имам нужда от това. Трябва да съм сигурен, че няма да отидеш никъде. Че няма да те изгубя. — Замислих се за това, че бе изгубил родителите си, и че страхът да не загуби още някой бе доста силен в него.

— Няма да ходя никъде — казах и посегнах да помилвам с ръка челюстта му, наслаждавайки се на усещането на косъмчетата по кожата ми.

Той кимна и се изправи. След това се пресегна и ме измъкна от леглото.

— Тогава нека да го направим. Трябва да… — Думите му секнаха и лицето му пребледня. Проследих погледа му, който бе насочен към бедрата ми, и забелязах следите от кръв. Щом осъзнах от какво са, се изчервих силно.

— О, боже господи! Мери-Джейн, ти кървиш! Бебето! — изкрещя той, а паниката бе лесно доловима в изражението му. Отпусна се на колене, оглеждайки кръвта. — Трябва да отидем в болницата. — Скочи на крака, но преди да се отдалечи, сграбчих ръката му.

— Тай, добре съм — опитах да го убедя.

— Не знам много, дори не знам нищо за бременността, но адски съм сигурен, че не би трябвало да кървиш.

— Кръвта не е от бременността. — Той спря и ме погледна объркано. — Тя е там, защото ми беше първият. — По изражението му можех да кажа, че все още не разбира нищо. — Ти отне девствеността ми.

— Но…

Прекъснах го.

— Бебето — казах и поех дълбоко дъх, — бебето е твое.

— Адски си права, че е мое.

Наложи се да прехапя вътрешната страна на бузата си, за да не се усмихна на това.

— Имам предвид, че се подложих на изкуствено осеменяване, но стана грешка. — Той ме гледаше объркано, затова продължих. — Отидох в Център за плодовитост „Каро“, защото исках да забременея. Точно затова съм тук. Дойдох да ти кажа. — По лицето му пролича, че името на центъра му е познато, и сякаш нещата си дойдоха по местата. — Те ми дадоха твоето бебе.

Той остана така няколко секунди, гледайки към мен, преди да се обърне и да излезе от стаята. Останах така, несигурна дали да го последвам, когато го чух да крещи нещо в другия край на къщата. Грабнах една от тениските му и я намъкнах през главата си, преди да изляза да видя какво се случва. Когато влязох в кухнята, той крачеше напред-назад с телефон на ухото.

— Искам всички проби да се унищожат! — изкрещя той по телефона. Силата на гласа му ме накара да подскоча. — Всички. — Той се заслуша за миг. — Има ли други грешки? — Думите бяха тихи и заплашителни, а сърцето ми се сви, щом ги чух. — Адски големи късметлии сте. — С тези думи той затвори телефона и го пусна на плота. Стоях замръзнала на място и той се обърна, виждайки ме да стоя там.

Тай въздъхна дълбоко.

— Всичко е наред — каза ми той, но просто не можех да помръдна. — Казах им да унищожат всичко. — Направих крачка назад от него, изглеждаше толкова ядосан. — Никоя жена няма да получи семето ми, освен ти. Ако открия, че са направили друга грешка, ще изравня онова място със земята заради теб. — Той скъси дистанцията помежду ни. — Само ти ще носиш децата ми.

Устните му се притиснаха към моите в сладка собственическа целувка. Усетих как ме вдига на ръце и ме пренася през къщата, докато се озовахме обратно в леглото му.

— Никога не съм си мислел, че ще се радвам, задето онзи бик почти откъсна орехчетата ми, но бих го направил отново, ако това значи, че ще се появиш в живота ми. — Усмихнах му се. — Знаех, че си единствената за мен в мига, в който слезе от колата си. Ти ме върна към живота. Искам да знаеш, че ще те обичам завинаги.

— И аз те обичам — казах му, мислейки си как няколко малки грешки ни бяха събрали. Сякаш вселената се бе подсигурила, че ще се открием по един или друг начин.