Росица Георгиева
Изгубена самоличност (8)

VIII

Черният джип спря до страничния вход и задната врата се отвори. Белокосият мъж се огледа, след което се качи в колата. Бяха го накарали да чака отвън и това го беше изнервило. Макар и да беше виновен, той все пак беше човек с власт и нямаше да допусне да се подиграват с него. Изчака колата отново да потегли, преди да се обърне към мъжа на съседната седалка. Събеседникът му беше с десетина години по-млад и го гледаше арогантно. Белокосият мъж запали цигара и издиша дълбоко.

— Имаме проблем. — Той затвори очи и се опита да се съсредоточи.

— Какъв?

— Зарев ми се обади. Проникнали са в телефонната компания и най-вероятно извършителят знае за връзката му с нас.

— Осъзнаваш ли какво означава това? Искам да ти помогна, но ти сам оплескваш нещата. Ако се разбере за това и двамата сме пътници. А как са разбрали да търсят в неговата разпечатка?

— Най-вероятно са го следили. Може би са го видели на някоя от срещите ни… Не знам.

— Зет ти е идиот! Ще си изпатим ние заради него!

— Знам! Затова не трябва да се разбира. Ще ликвидираме извършителя.

Събеседникът му поклати невярващо глава.

— Трябва първо да се уверим, че няма да остави след себе си доказателства, след това ще го премахнем. Така или иначе вече има внедрен човек при него.

— Не знам доколко може да му имаме доверие. Чух, че май е компрометиран.

— Тогава кажи на Зарев да се размърда най-накрая и да вземе да свърши нещо. Нека да разбере какво знае този човек. И да го направи до два дена. Не може да отлагаме повече. След това ще го премахнем.

— Добре. Може да се наложи да се отървем и от Зарев. Допусна твърде много грешки и заради него сме в това положение.

— Той е пълен некадърник, но дали ще го ликвидираме, зависи изцяло от теб. Твой зет е.

Белокосият мъж изгледа събеседника си. Това привидно безразличие го влудяваше. Заради грешките на зет му, неговата позиция беше разклатена и фактът, че го бяха накарали да чака, потвърждаваше предположението му. Да, трябваше да се погрижи за зет си, преди да пострада той самия. Беше бесен и отказваше да приеме, че роднината му е толкова неспособен. Не искаше да си представи какво мислеше шефът му за тази издънка.

Колата го остави в една странична улица, където шофьорът му го чакаше. Уютът на собствения му автомобил му върна увереността. Всичко в тази кола беше направено по индивидуална поръчка, за да изрази успеха му. Сега, докато седеше в нея, спокойствието го завладя, че ще преодолее и това препятствие и отново ще излезе победител. Усмихна се и влезе в къщата си.