Росица Георгиева
Изгубена самоличност (15)

XV

Министър-председателят разписа документите и се усмихна на секретарката си.

— Благодаря ти, Стела. Можеш да ни оставиш сами. — Стела се усмихна на двамата мъже и излезе от кабинета. — Слушам те, Петров. Какво е развитието на ситуацията?

Директорът на ГДБОП се настани удобно на креслото и се замисли откъде да започне.

— Поръчано е убийството на Адам Григоров, но в момента той се укрива заедно с жена на име Никол Филипова. Относно другите убийства в страната, имаме всички доказателства да направим арестите. Въпросът ми е, да действаме ли?

— Да. Възможно най-скоро.

— Това може да има последствия за Вас.

— Знам. Взел съм мерки.

— Мога ли да попитам какви?

Министър-председателят се усмихна.

— Не. Бъди спокоен, няма да бъдеш засегнат.

— Отново ще попитам. Сигурен ли сте, че искате да постъпите точно така?

Министър-председателят се изправи и погледна през прозореца.

— Петров, имаш ли проблеми със съня нощем?

Директорът се изненада искрено.

— Не, защо?

— Защото аз отдавна съм спрял да спя. Прекалено много мисли, прекалено много врагове. За да започна да спя, трябва да премахна враговете си. — Министър-председателят се обърна и го погледна. — Свърши работата си до край.

Андрей Петров се изправи и закопча сакото си.

— Добре. Трябва да тръгвам.

— Да, и аз имам друга среща.