Метаданни
Данни
- Серия
- Джо Демарко (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- House Rules (Dead on Arrival), 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Майк Лосън
Заглавие: Двойни игри
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2008
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Здравка Славянова
ISBN: 978-954-769-179-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5905
История
- — Добавяне
72
Ник Файн буквално обезглави Оливър Линкълн.
В момента той седеше на долното легло в затворническата килия, облечен в бяла тениска и прекалено къси джинси. На краката си имаше джапанки. На горното легло лежеше друг мъж, вперил очи в тавана. Казваше се Мартин Коул, обвинен в педофилия. Когато доведоха Линкълн в килията, Коул заемаше долното легло. Без да каже нито дума, Линкълн го сграбчи за яката и го повлече към вонящата, оплескана с изпражнения тоалетна чиния в ъгъла. Заби главата му в нея — един акт, който лиши Коул от два предни зъба, след което му заповяда да се премести на горното легло заедно с вонящия си дюшек. После го предупреди да не мърда оттам и да си затваря устата.
Оливър Линкълн беше бесен, а Мартин Коул получи урок, който мнозина бяха получавали преди него: въпреки че обичаше фините и красиви неща в живота, самият Линкълн беше твърд като скала.
ФБР подходи към него по същия начин, по който беше обработена Бианка Кастро. Бяха убедили кубинката да даде показания, че Линкълн й бе платил, за да ликвидира Джубал Пю. На базата на тези показания щеше да бъде изградено обвинението срещу Линкълн както следва: Преди смъртта си Джубал Пю беше признал, че някой си мистър Джоунс му е платил, за да принуди определени американски граждани, изповядващи исляма, да извършат конкретни терористични действия. В резултат на тези действия бяха загинали невинни хора, между които и две деца. Един от хората на Пю бе направил снимка, благодарение на която ФБР успяло да идентифицира Линкълн. В началната фаза на разследването въпросната снимка не представлявала особено силно веществено доказателство, но след признанието на Бианка, че Линкълн е поръчал убийството на Пю, нещата претърпели коренна промяна. В момента ФБР разполагаше с достатъчно доказателства за доживотна присъда на Линкълн — при това само за убийството на Пю и нещастния индианец, собственик на гробището за стари автомобили. Но, благодарение на сенатор Файн, Бюрото получи възможност да прибави към това и обвинение в заговор за терористичните нападения. За това се нуждаеше само от признанието му, че е работил за Бродрик.
Но Линкълн отказа.
— Бях нает от Ник Файн — изненадващо обяви той.
— Лъжеш! — отсече Бюрото. — Прекрасно знаеш, че трябва да посочиш някого, за да отървеш жалкия си задник. Но си наясно, че ако хвърлиш вината върху един мъртъв сенатор, работата ти е спукана. Затова реши да обвиниш Ник Файн!
— Казвам ви, че беше Файн — държеше на своето Линкълн.
— Можеш ли да го докажеш?
Тъкмо там беше работата. Линкълн нямаше как да го докаже.
Минималната присъда беше доживотен затвор. Край на изисканите костюми и на отлежалото шампанско. Можеше да отърве смъртната присъда само ако в обвинението за организирането на терористичните нападения имаше някакви пропуски. Но дори да се откриеха такива, той пак нямаше да излезе от затвора, докато е жив.