Майк Лосън
Двойни игри (46)

45

— Тоя тип ще излезе от болницата след един ден! Само след един ден!

Оливър Линкълн отлично разбираше защо се гневи клиентът. Беше му платил много добре за изпълнението на една елементарна задача, но той се беше провалил.

— Искаш ли да опитаме още веднъж? — попита той. — Безплатно, разбира се.

Клиентът замълча за миг. Явно съобразяваше.

— Не. Ако направите втори опит, на всички ще стане ясно, че именно той е бил обект за стрелбата пред сградата на АБН. Забравете за Демарко. Сега трябва да изпълните останалата част от плана.

— Сигурен ли си?

— Да. Законопроектът заседна в Камарата заради проклетия Махоуни!

Линкълн се надяваше да не се стига до това. Той беше отличен професионалист и действаше безкрайно предпазливо, но ако трябваше да изпълни последната част от плана на клиента… Да, няма съмнение, че всяко ченге в тази страна ще хукне да издирва извършителите и това ще се проточи с години. Но от друга страна, Линкълн не виждаше как могат да стигнат до него. Би се случило само ако клиентът проговори, но това няма как да стане. Никога.

— Ти провали всичко! — извика Линкълн. — Трябваше да осакатиш обекта, но той се оказа само леко ранен.

Кубинката беше притеснена. Беше се проваляла само веднъж през цялата си кариера, преди девет години. Но нямаше никакво намерение да се извинява на Линкълн.

— Въпреки това трябва да покриеш разходите ми! — изсъска тя.

— Не съм много сигурен.

— Бъди сигурен, че ще ги покриеш. А сега ми кажи искаш ли да повторя изпълнението на задачата, или да ти върна парите. Минус разходите ми.

— И на двата въпроса отговорът е „не“.

— Какво?

— Не искам да повтаряш и не искам да ми връщаш парите. Време е да се погрижиш за обекта, за който говорихме миналия месец. Клиентът иска незабавното му отстраняване.

— Планът същият ли е? — попита кубинката.

— Да. Нищо не се е променило.

— Не си въобразявай, че за този обект ще приема сумата, която ми предложи за Демарко — отсече кубинката. — Нали помниш, че за него се договорихме съвсем друго?

Тя беше права. Хонорарът за следващата поръчка беше много по-голям от този за убийството на Демарко. Но и рискът беше много по-голям.

— Разбира се — отвърна Линкълн. — Ще ти платя сумата, за която се договорихме. — На лицето му се появи усмивка. — А като премия ще задържиш и платеното досега, въпреки че се провали.

— И защо да го правиш? — подозрително попита кубинката.

— За да легнеш с мен.

Тя замълча. Не беше сигурна, че Линкълн говори сериозно.

Той се постара да не се разсмее. Отлично знаеше, че тази жена никога не би пожелала да прави секс с него, но това все пак са седемдесет и пет хиляди долара. Докъде ли можеше да стигне алчността й?

Кубинката продължаваше да мълчи, заковала поглед в него. Очите й хвърляха мълнии, но си личеше, че обмисля офертата.

— Не — промълви най-сетне тя, а той беше готов да се обзаложи, че всеки момент ще умре от мъка.

— Сто хиляди, само за една нощ — вдигна мизата Линкълн.

Тя изруга на испански, отмести поглед, после отново го закова в лицето му. Личеше, че е адски объркана. Стига вече, каза си Линкълн. Беше време да тръгва, защото след час имаше среща.

— Само те изпитвам — снизходително се усмихна той. — Позволявам ти да задържиш парите, защото следващата задача е изключително важна и трябва да бъде изпълнена незабавно. И защото те харесвам. — Това, което пропусна да добави, звучеше горе-долу така: И защото парите не са мои.

Кубинката се изчерви, защото си беше позволила да обмисли офертата. И защото Линкълн го знаеше.

— Но аз не те харесвам! — троснато рече тя. — И някой ден ще те убия, при това абсолютно безплатно!