Сойър Бенет
Любов: НЕцивилизован (9)

Глава девета

Мойра

Алармата ме отскубна от дълбокия изтощителен сън, и тъй като не исках да събудя Зак, протегнах ръка и го спрях.

Застивайки неподвижно за миг, се заслушах в тъмнината, за да се уверя, че Зак все още спи. Не чух нищо, затова започнах да отмятам завивките, за да стана от леглото.

Спрях, когато ръката на Зак се обви около кръста ми и ме издърпа обратно до топлото му тяло.

— Добро утро — каза той сънено и потърка нос в шията ми. Можех да го усетя как нараства и се втвърдява срещу дупето ми.

Задърпах се в ръцете му, опитвайки се да се откъсна от него.

— Заспивай — прошепнах. — Знам, че си изтощен, а аз трябва да започна да правя пуйката.

Прегръдката му просто се стегна около мен.

— Липсваше ми.

Застинах, преди да се обърна и да го прегърна силно.

— И ти ми липсваше.

За пет секунди му позволих да се гушне в мен, защото през изминалите три дни бе на бизнес пътуване в Ню Йорк и се бе прибрал късно, след като заспах миналата нощ. След това обаче, започнах да се отдръпвам от него.

— Но днес имам много неща за вършене, затова ти заспивай, а по-късно ще дойда да те събудя.

Той стегна отново хватката си и се чудех дали да бъда подразнена или очарована. Господи, какво ли не бих дала просто да си лежа тук и да се гушкам със съпруга си. През последните няколко дни ми липсваше толкова много. Знаейки, че е твърд в момента за мен, ме правеше адски разгонена, но освен това бях стресирана заради огромния празник за Деня на благодарността, който трябваше да подготвя. Нагласих алармата си за пет сутринта, изчислявайки прецизно времето, което ще ми отнеме да подготвя пуйката, да я напълня и да я пъхна във фурната, преди да се заема с целия куп неща, които ме чакаха за празничния обяд в два часа.

Зак ме пусна рязко и аз скочих от леглото, преди да се подам на изкушението да оставя съпруга ми да прави с мен това, което пожелае. В тъмнината тръгнах внимателно през стаята, за да може той да си почине, и тихо нахълтах в кухнята като нинджа готвач.

Миналата нощ подготвих почти всичко, затова се придържах към графика. Навеждайки се, бръкнах в най-долният шкаф, за да извадя тавата за печене. Изправяйки се, се стреснах, когато Зак обви ръце около кръста ми.

— Зак — казах със сърце, биещо до пръсване. — Какво правиш? Връщай се в леглото. Знам, че си изтощен.

— Не изтощен — каза той и се наведе, за да целуне шията ми. — Разгонен съм.

За да ми докаже думите си, той притисна твърдия си член към дупето му, като в същия момент дръпна бедрата ми за пълен ефект. На мига и аз се почувствах разгонена.

Но освен това съм и прагматична.

— Скъпи — казах и се опитах да не простена, — обичам те, но имам да направя милион неща, за да се подготвя за днес.

— Ще ти помогна, след като те изчукам — каза той и се наведе, за да целуне и другата страна на шията ми. Едната му длан се плъзна от бедрото към гърдата ми и я стисна леко.

— Ммм — отметнах глава назад и направих слаб опит да се отдръпна от него.

— Бях в командировка и жена ми и децата ми ми липсваха ужасно много, и не съм правил секс с теб от четири дни — промърмори Зак, а другата му ръка се плъзна по стомаха ми, преди да се шмугне под ръба на долнището на пижамата ми. Пръстите му се мушнаха под ластика на бикините ми, насочвайки се с умисъл на юг.

Той на мига намери клитора ми и го потупа, а тъй като познавах добре съпруга си, знаех, че това значи, че ме иска бързо и силно. Бе изпълнен с отчаяно желание и знаех, че пляскането няма да ми се размине. Знам, че Кенън може да проспи всеки шум, а ако Джейми се събуди, тя бе прекалено малка, за да осъзнае какво вижда, но освен това още не можеше сама да излиза от кошарата си, затова нямаше да ни хванат.

С тази мисъл и със знанието, че след това съпругът ми ще ми помогне с готвенето, съм напълно „за“.

Вдигнах ръка и я плъзнах под ръба на пижамата си, притискайки силно ръката на Зак, за да му дам да разбере, че искам да е малко по-груб.

— Да, скъпа — каза окуражително, виждайки капитулацията ми. — Искаш това, нали?

— Толкова много — задъхах се аз, докато той галеше влажната ми женственост с кръговидни движения.

— Имам една фантазия — изръмжа той с устни до ухото ми, докато пръстът му продължаваше да кръжи около клитора ми. — След като всички си тръгнат днес и децата са заспали дълбоко, ще те сложа на масата, ще те залея със сос от боровинки и ще си направя личен празник на благодарността.

Можех по-ясно от деня да си представя как моя порочен нецивилизован мъж прави това с мен, и това в комбинация с прекалено умелите му пръсти, които се движеха по мен, бе прекалено много. Експлодирах победоносно, викайки името му, докато освобождението преминаваше през тялото ми.

— Мамка му — простена той и измъквайки леко ръката си, сграбчи бикините ми и долнището на пижамата ми, смъквайки ги надолу по краката ми. — Толкова съм твърд, че чак ме боли.

— Побързай — простенах накъсано.

Той се отдръпна леко и мислено можех да видя как смъква боксерките си, за да освободи масивния член, който толкова много обичах. Моят член. Мой, мой, мой.

Автоматично се наведох напред, разтваряйки колкото се може по-широко крака въпреки пижамата около глезените ми, опирайки ръце на плота. Погледът ми се насочи върху торбите от „Пепъридж Фармс“, пълни с продукти, а тялото ми се напрегна нетърпеливо, очаквайки инвазията му.

И той не ме разочарова.

Зак никога не ме разочароваше.

Застанал зад мен, той прокара върха на члена си по влажните ми гънки. Точно преди да проникне с огромната си ерекция в мен, той прошепна:

— Буквално изпитвам болка, когато съм далеч от теб, Мойра. Не мога да го понеса.

Тялото ми потръпна неконтролируемо от любовта, похотта и глада в гласа му. Нямах никакъв контрол над тялото си, когато то се тласна назад, за да го поеме.

— Мамка мууу! — простена Зак и сграбчи бедрата ми, за да ме задържи неподвижно. Пръстите му се впиха болезнено в плътта ми. — О, по дяволите, Мойра… по дяволите. Мамка му. Толкова е хубаво. Ще свърша толкова силно.

Думите му ме разпалиха още повече. Издърпах се напред… усещайки как се изплъзва от мен почти до самия край, и тъй като много добре познавах дължината на съпруга си, точно преди да се измъкне от тялото ми спрях и се тласнах силно назад.

— О, господи, Мойра… скъпа. Не спирай да го правиш — помоли ме той.

И аз не спрях.

Докато съпругът ми стоеше напълно неподвижен зад мен, с ръце, сграбчили бедрата ми, аз се тласках напред и назад, чукайки го силно.

Бързо.

И шумно.

Двамата стенехме и пъшкахме, насочвайки се към освобождението. Кожа и подгизнала плът се срещаха с шумно пляскане.

О, как ми липсваше това диво усещане, което винаги изпитвахме един към друг. Липсваше ми да знам, че съпругът ми копнее за мен по този начин. Понякога по време на любенето ни се чувствах някак самотна, вероятно забравяйки връзката, която бе като горски пожар помежду ни, който чакаше само една искра, за да лумне.

А когато лумнеше, милостиви боже, изгаряше като слънце насред пустинята.

Чуках съпруга си без милост, игнорирайки втория оргазъм, който се надигна в мен, и продължих да се тласкам, докато Зак не започна да диша задъхано, приближавайки се към върха.

— Хайде, скъпи — окуражих го аз, стисвайки зъби. Погледнах надолу, виждайки как гърдите ми подскачат срещу горнището на пижамата ми и се наведох по-надолу, поглеждайки как ерекцията му влиза и излиза от тялото ми.

О, господи… беше толкова секси.

— Свършвам — простена предупредително Зак, сграбчвайки ме по-силно с ръце. Само с мощта на силните си ръце той ме задържа напълно неподвижно. Отдръпвайки се веднъж, той се заби силно в мен, потъвайки толкова, колкото можех да го поема и застина напълно неподвижен.

— Да — прошепна той почтително, а аз можех да усетя как члена му подкача лекичко в мен, докато изливаше семето си. — О, Мойра… толкова е хубаво.

Собственият ми оргазъм изригна, пронизвайки гръбнака ми, карайки бедрата ми да се загърчат срещу него. Движенията ми явно са били прекалено, защото Зак се отдръпна назад, почти излизайки от мен, преди да се тласне отново, стенейки.

— Мамка му… мисля, че ще свърша отново. Проклятие… скъпа… по дяволите.

Да!

Обичах да чувам Зак изгубен така. Тонът му… караше ме да се чувствам неповторимо. Дори не бе нужно да ми казва нещо, защото в тази минута знаех… напомних си… колко много знача за него.

Колко съществено важна съм за него.

Съпругът ми се отпусна на гърба ми, обви ръце около мен и зачакахме малките тръпки, разтърсващи телата ни, да утихнат. Държахме се здраво един за друг… потопени един в друг, докато дишането ни се успокои.

— Обичам те — прошепнах аз.

— Ако е дори наполовина на това, колко те обичам аз, значи е наистина голяма любов — засмя се той и целуна задната част на главата ми.

През следващите пет минути се привеждахме в приличен вид. Докато закопчавахме и намествахме дрехите си обаче, разменихме много сладки целувки. Зак ми разказа за пътуването си до Ню Йорк, докато аз вадех лук и целина от хладилника, заедно с два ножа.

Докато седяхме един срещу друг на кухненския остров, аз режейки целина, а Зак режейки лук… тъй като ми бе казал, че истинските мъже не плачат и ми го доказа, взимайки миризливия зеленчук… той реши да изсмуче част от щастието, изпълващо стаята.

— Ами… няма да можем да отидем някъде за годишнината ни следващия месец, както се надявах — каза той тихо.

Ръцете ми застинаха и обърнах глава към него. Лицето му бе изпълнено със съжаление.

— Защо? — попитах, опитвайки да звуча равнодушно, но вътрешно бях изпълнена с разочарование.

— Тази седмица отваряме нов дистрибуционен център. Трябва да съм там — каза той и отново започна да реже лука.

Очите ми се напълниха със сълзи. Иска ми се да кажа, че е заради Зак, който режеше лук близо до мен, но знаех, че не е това. А защото наистина се надявах да имам няколко дни насаме със съпруга си. Някъде, където да бъдем диви, без задръжки, фокусирани единствено един върху друг. Не сме го правили, откакто Кенън се роди. Но и преди това също нямахме кой знае колко време с моята работа и следването на Зак, за да вземе диплома по бизнес администрация. И тогава крадяхме само няколко момента, точно като сега, когато ме изчука набързо в кухнята, преди да направя плънката.

— Много съжалявам, скъпа — каза той, оставяйки ножа. Пристъпи към мен, за да ме прегърне, и макар да държах лицето си наведено, знаех, че той вижда сълзите ми. — Но през януари може да отидем някъде, когато всичко е готово. Обещавам.

Знам, че алтернативата би трябвало да е лесна. Разбира се… можеше да идем друг път. Това значеше, че все пак щяхме да имаме време заедно, но също така значеше, че бракът ни отново бе на второ място. Което значи, че аз съм на второ място, и в този миг осъзнах, че не е само болезнено, дразнещо или разочароващо. Всичко започна вече да горчи.

И все пак направих това, което Мойра прави най-добре. Отдръпнах се и му се усмихнах.

— Няма проблем. Може да го направим по-късно.

Той ме погледна колебливо за миг, но видях много ясно момента… просто се изписа на лицето му… когато прие думите ми. Той изглеждаше невероятно облекчен, когато избра да повярва, че не е наранил чувствата ми.