Сойър Бенет
Любов: НЕцивилизован (7)

Глава седма

Мойра

Три седмици по-късно

Студен дъждовен ден.

Срещата, на която трябваше да отида с колегите си в центъра на Атланта, бе само на четири пресечки от седалището на „Кенън“.

Освен това ми се отвори и свободен час на обяд, след като срещата ми бе прекъсната своевременно, тъй като съпругата на колегата ми бе започнала да ражда.

Бързо минаване през тоалетната в лобито на „Кенън“ и бях готова да изненадам съпруга си.

Отворих тежката стъклена врата, на която с големи дебели букви бе изписано „Кенън“, и рецепционистката вдигна поглед.

— Здравейте, г-жо Ийстън — каза тя със сладък южняшки акцент. — Каква приятна изненада.

— Здравей, Глория — казах с усмивка, затягайки колана на палтото си малко по-здраво. Чувствах се ужасно уязвима, след като бях съблякла роклята си и я бях пъхнала в дамската си чанта, докато бях в тоалетната, с намерението да изненадам Зак, като си сваля палтото. — Реших да се отбия да видя дали съпругът ми има време за един бърз обяд.

Или за нещо друго, помислих си вътрешно, усмихвайки се.

Решението ми да опитам да съблазня съпруга си на работното му място не бе взето лекомислено. Когато се прибера у дома, имах толкова много работа за вършене, че се чувствах все едно се давя, и без значение колко е добър Джош, и колко ми помага, все още голяма част от работата се падаше на мен. Започвах да се съмнявам в себе си и в уменията си, а преди това мислех, че ще е фасулска работа да се справя с този пост.

Това, което не влизаше в сметките, бе работодател, който казваше, „да, това е работа на половин работен ден“, а след това иска от мен да работя по шейсет часа на седмица. Ако не ми бяха дали помощник, нямаше да устискам дори първата седмица, но се надявам, че нещата ще започнат да се успокояват сега, след като бяхме във фазата с набирането на нов персонал за проекта.

Затова, да… трябва да си завлека задника у дома и да се възползвам от факта, че имам наета детегледачка за целия ден. Би трябвало да седна пред компютъра си и да разгледам няколко резюмета, докато Джош стои на кухненската ми маса и работи върху получаването на правителствените разрешителни. Това би направил един отговорен човек.

И все пак ето ме тук, буквално копнееща да преживея няколко спонтанни момента без никакви задръжки със Зак. Привидно и двамата бяхме превключили на предавка „оцеляване“, управлявани от работата си и от желанията на децата. Не мисля, че наистина оценявах колко е изтощително всичко, което прави Зак, докато не започнах отново да работя и най-после осъзнах как животът просто се изплъзва.

Бях свикнала да се дразня от начина, по който Зак сякаш можеше просто да забрави всичко, което преди представляваше брака ни, и ме болеше, мислейки, че работата му е по-важна, отколкото бях аз. Това, което осъзнах бе, че е много лесно да се оставиш други неща да заемат ума ти към момента, особено когато откриеш, че тези други неща са освежаваща промяна в ритъма на живота ти.

Да, работата носеше удовлетворение и, да, беше изтощителна, но също така носеше облаги и караше мозъка ми да използва цялото знание и цялото образование, което бях получила. И макар любовта и привързаността ми към съпруга ми да не се бяха променили, сега осъзнавах как удобството на това да знам, че той винаги ще бъде до мен, правеше нещата много по-лесни, позволявайки ми да насоча вниманието си към нещо друго.

Лошото в случая… мисля, че и двамата в един момент започнахме да се взимаме за даденост. От една страна това бе ужасно, но от друга, това показваше точно колко стабилна е връзката ни в действителност… че можем да посвещаваме времето си на други неща, знаейки, че когато всичко е готово, все още ще имаме един друг и ще сме стабилни като скала.

Едновременно съм отдадена и решена да не позволя това да се промени. Решила съм винаги да намираме онези малки неща, които истински ни свързват един с друг. Искам отново да сграбча онази дълбока душевна връзка, която сякаш бяхме избутали настрани заради чуждите желания. Сега, когато времето ни заедно определено бе ограничено заради задълженията ни, сексуалният ни живот не бе пострадал. Бяхме забързани и припрени, и макар да бе оцелял, се бе превърнал в лека рутина.

Днешният план бе да излезем от рутината.

Минах покрай рецепцията, насочвайки се към офиса на Зак. Точно пред мен беше офисът на Лила, който се намираше в съседство на този на Зак, и тя вдигна глава, когато приближих. Усмихна ми се, хвърляйки ми любопитен поглед. Когато стигнах до края на коридора, хвърлих поглед наляво и, виждайки, че вратата е затворена, надникнах през тази на Лила.

— Има ли някой при него? — попитах аз.

Тя поклати глава и се изправи зад бюрото си, заобикаляйки го.

— Не, но ми каза да не го безпокоят. Нека му кажа, че сте тук.

Спрях я, вдигайки ръка.

— Няма нужда, Лила. Сама ще му се обадя.

— Но… — започна тя, а очите й се разшириха, когато я прекъснах.

— Няма „но“ — уверих я с приятна, но твърда усмивка. — Ще поема целия му гняв, ако се ядоса, задето съм го „обезпокоила“.

Познавах добре съпруга си. Начинът, по който смятах да го обезпокоя, никак нямаше да го ядоса. Стига да не прекъсвам някаква среща, всичко щеше да бъде наред.

— Ами, добре — каза несигурно тя и се върна на стола си. Преди да седне обаче, тя си спомни маниерите и попита: — Искате ли нещо за пиене? Мога да ви донеса кафе или горещ чай? Днес е хладно навън.

— Не, благодаря — казах, пристъпвайки към вратата и й махнах с ръка: — Добре съм.

Повече не погледнах към Лила. Тя не бе важна за мен, но не смятах да се държа пренебрежително. Тя бе много важна за Зак и за работата му в компанията и можех да го видя изписано на лицето й. Тя просто изпитваше защитнически чувства към шефа си, и това бе вероятно защото тя виждаше най-добре от всички стреса, който изживява той в работата си. Наистина мисля, че тя няма други скрити мотиви, за да се опитва да ме измести, както бе заподозрял Зак, а аз съм човек, който е адски добър в преценяването на човешките характери.

— Госпожо Ийстън — извика Лила и аз погледнах през рамо.

Тя остана загледана в мен за миг, на лицето й се четеше несигурност, преди да кимне съзаклятнически с глава и да се усмихне леко.

— Радвам се, че се отбихте. Понякога Зак работи прекалено много.

Отвърнах на усмивката й с топлота и благодарност.

— Знам това, Лила. Благодаря ти, че се грижиш за момчето ни.

— Вашето момче — поправи ме тя и се изкикоти. — Но аз пазя гърба му тук в офиса.

Кимнах и я погледнах сериозно.

— О, и ме наричай Мойра, става ли? Караш ме да се чувствам на сто години с това госпожо Ийстън.

— Мойра — кимна тя. — Разбрах.

Излязох от офиса й, насочвайки се към вратата на Зак. Поех си дълбоко дъх и натиснах дръжката.

Вратата се отвори тихо и токчетата ми не издадоха нито звук по килима, когато се плъзнах вътре. Зак изглеждаше опустошително красив с разхлабената си вратовръзка, с навити до лактите ръкави, подпрял чело на едната си ръка, докато с другата разгръщаше някакви документи на бюрото си. Затворих вратата тихичко, завъртайки ключалката, и тръгнах към него, развързвайки колана си. Не си правих илюзията, че се приближавам незабелязана към Зак. Сега той може и да бе част от корпоративния свят, но той бе мъж, който винаги е нащрек и знае, когато някой се приближава към него.

Той просто не знаеше, че съм аз, тъй като дори не вдигна поглед от документите, когато каза.

— Какво има, Лила?

— Хейм жребецо — промърморих, развързвайки напълно колана си, а главата на Зак се вдигна рязко към мен. Погледът му на мига се изпълни с топлота и привързаност, щом осъзна, че аз съм в офиса му, а в следващия момент сякаш в тях избухна атомна бомба, щом разтворих напълно палтото си.

Бях се надявала да му покажа това луксозно бельо по съвсем различен начин, но и така ставаше, тъй като погледът му веднага се плъзна по дантеления ми сутиен в морскозелен цвят към копринените бикини в същия цвят, с които бях облечена.

— Исусе, Мойра… да не се опитваш да ми докараш инфаркт? — промърмори Зак, облягайки се назад на стола си, докато погледът му се плъзгаше по мен. — Да не искаш да ме убиеш, за да прибереш застраховката ми живот?

Изсумтях, позволявайки на палтото да се плъзне по раменете ми и да падне на пода, преди да заобиколя бюрото. Мускулите на бедрата му изпъваха сивия плат на костюма му и се напрегнаха още повече, когато той завъртя стола си, за да застане пред мен.

Нито веднъж не се поколебах, докато вървях към него, полюшвайки бедра повече от обикновено, докато стигнах пред него и се покатерих в скута му. Обвивайки ръце около тила му, аз се наведох към него и го целунах дълбоко. Той ми отвърна със стон, сграбчвайки с ръце бедрата ми, за да ме притисне надолу към ерекцията си. Мъжът ми нарасна… изду се… стана толкова твърд срещу мен… притискайки се точно срещу самата ми сърцевина.

Откъснах устни от неговите и се плъзнах леко назад, за да може да се заема с колана му.

— Искам да ме чукаш, скъпи — казах му дрезгаво.

— Господи, иска ми се всеки ден на работа да е така — изръмжа Зак, обгръщайки с ръце гърдите ми. Пръстите му сграбчиха дантелата и я издърпаха надолу, така че устните му да се обвият около едното ми зърно.

О, по дяволите… беше толкова хубаво.

Извъртях несъзнателно бедра, търкайки се срещу него, с ръце все още на колана му, докато Зак ме измъчваше със зъби и език. Той ме захапа, след това облиза, и когато опита да се отдръпне, ръцете ми автоматично го сграбчиха, задържайки го здраво пред гърдите ми.

— Ти си най-сексапилната, най-горещата жена на планетата — промърмори Зак и потърка буза в гърдите ми. — Как извадих такъв късмет?

Как аз извадих такъв късмет?

Сълзи изпълниха очите ми, когато се замислих за миг колкото съм благословена да имам този мъж, но в следващия момент изчезнаха, когато ума ми се замая, щом Зак пъхна пръсти през ръба на бикините ми.

— Ще трябва да го направим бързо и ще се наложи да сме тихи — предупреди ме той.

Все едно се налагаше да ми го казва. Напълно осъзнавах опасностите на това да правим секс в офиса му, но самата вероятност, че може да ни хванат, правеше изживяването още по-вълнуващо.

— Тогава нека започваме, г-н Ийстън — пришпорих го аз, отпускайки ръце, за да се заема отново с колана му.

Точно когато измъкнах кожата от катарамата, телефонът на бюрото на Зак иззвъня шумно, замлъкна за миг и след това от високоговорителя прозвуча гласа на Лила. Ръцете ми застинаха и двамата се напрегнахме, когато тя каза:

— Много съжалявам, че ви прекъсвам, но г-н Кенън се обади току-що, свикана е спешна среща на борда. Трябва да отидете в конферентна зала две, г-н Ийстън.

Можех да кажа по нервния тон на Лила, че е малко разтърсена. Зак се отпусна назад на стола си и въздъхна шумно, а аз започнах да закопчавам колана му.

— Каза ли какъв е проблемът? — попита Зак, натискайки копчето на интеркома, докато гледаше надолу към това, което вършех. Той спусна ръце върху моите и ги стисна леко и извинително. Можех да усетя как ерекцията му спада помежду ни.

— Да. Той каза, че адвокатите вярват, че г-н Ласкола е на път да наруши договора за конфиденциалност и искат да дадат спешни предписания. Изисква се гласуване на борда и всички искат документите да са изготвени и подписани преди приключването на работния ден.

— Исусе! — промърмори Зак, а аз се изплъзнах от скута му и изтичах до чантата си, за да извадя роклята си. Очите му се притвориха и раменете му увиснаха, докато ме гледаше с копнеж как обличам роклята си. Усмихнах му се насърчително.

— Благодаря, Лила — каза Зак, посягайки да изключи интеркома. — Кажи на Рандал, че ще съм там след пет минути.

— Да, сър — каза тя и от това, че се бе обърнала така официално към него, разбрах, че проблемът е сериозен.

Зак натисна бутона и прекъсна връзката. Оправяйки вратовръзката си, той ме погледна извинително.

— Съжалявам, скъпа.

Усмихнах му се разбиращо и се обърнах, за да му помогна да свали ръкавите си. Той взе ръкавелите си от бюрото и ми ги подаде. Да помогна на съпруга си отново да добие професионален вид бе доста интимно занимание. Когато вдигнах поглед към него, очите му бяха топли, но в тях се четеше раздразнение.

— За мен значи адски много това, че дойде да ме видиш — каза тихо той, докато слагах ръкавелите по местата им.

— Не се тревожи — засмях се аз. — Някой път отново ще пробваме.

— Какво ще кажеш да продължим с това довечера, когато се прибера от работа? — предложи той, а аз обвих ръце около раменете му.

Аз се вдигнах на пръсти, а той се наведе надолу. Целувката ни бе лека, кратка и изпълнена със съжаление.

— Звучи ми като добър план — казах му аз. — Мислиш ли, че ще успееш за вечеря?

— Не бих я пропуснал — каза той и ме дръпна по-близо, сграбчвайки в шепи дупето ми. Стисна ме леко и се наведе, за да ми даде дълбока, дълга целувка. Пускайки ме с неохота, той каза: — И децата днес ще си легнат рано. Имам желание да си поиграя по-дълго с теб, какво ще кажеш?

Гореща вълна премина през мен и просто кимнах, неспособна да изразя с думи колко много би ми харесало това.

— Обичам те — каза той, давайки ми последна целувка, преди да се обърне, за да вземе сакото си, което висеше на облегалката на стола му.

— И аз те обичам — отвърнах му, но не по автоматичния начин, по който човек отговаря както е привикнал, а защото го чувствах толкова силно, че почти болеше да изтласкам от тялото си достатъчно въздух, че да ги изрека.

И Зак го усещаше. Навеждайки глава настрани, той ме погледна нежно.

— Нали знаеш, че скоро имаме годишнина от сватбата?

— Зад ъгъла е — казах с усмивка.

— Трябва да направим нещо специално — предложи той, хващайки ме за ръката, когато се насочихме към вратата. — Да заминем на деня след Коледа… да зарежем децата при Рандал. Само ти и аз, скъпа.

— Да, определено трябва да го направим — казах с нарастващо вълнение.

Само аз и Зак, двамата… истински рай… за да имаме време да скрепим връзката си по начина, по който отчаяно копнеехме. Точно преди осем години се бяхме венчали в деня след Коледа и в началото това бе идеалното време да празнуваме това важно събитие в живота си. Но щом се появиха децата, Коледа бе изцяло за тях. През последните три години със Зак не успяхме да направим почти нищо заедно, тъй като бяхме напълно погълнати от изживяванията на децата по това магическо време на годината.

— Нека тази вечер довършим този разговор. Може да си харесаме място, където да избягаме.

— Това, г-н Ийстън — казах, вдигайки се на пръсти, за да целуна леко устните му, — е най-хубавото нещо, което съм чувала от наистина дълго време.