Сойър Бенет
НЕцивилизован (5)

Глава 4

Мойра

Зак продължаваше да мълчи, когато сутринта влязох в кухнята да изпия чаша кафе. Запознах го с кафето „Джава“, когато бяхме в Бразилия, и той просто се влюби в него. Бях му казала, че имаме планове за днес, за които бяха нужни дрехи, на което той се ухили.

Но покорно отиде и си взе душ, след което се появи облечен в шорти с цвят каки, светлосиня тениска и чифт маратонки, които му бях купила. Днешната работа включваше купуване на повече дрехи, понеже му бях взела само няколко комплекта, докато бяхме в Бразилия.

Дългата му кестенява коса лежеше в безпорядък на раменете му и бе в противоречие със спретнатия му външен вид. Сигурна бях, че всеки, който се вгледаше в Зак внимателно, щеше да го забележи. Създаваше впечатление на дивак, който е живял през последните осемнадесет години в тропическите гори, и може би щеше да е по-добре да бе облякъл скъсани дънки и тениска на „AC/DC“. Можех отново да му предложа да се подстриже, но по-късно. Той отказа, когато го бях направила преди няколко дни, обяснявайки ми, че дългата коса е гордост за караиканския мъж.

Бяхме много заети сутринта, но Зак търпеливо се остави да го заведа в търговския център в отдела за мъжко облекло. Бельо, къси панталони, чорапи и тениски. Тихо и спокойно приемаше това, което избирах, премервайки дрехите, за да види дали му стават. Мълчанието му ме побъркваше и отчаяно исках да разбера какво мисли. Не ми зададе нито един въпрос, да не говорим да покаже някакво любопитство за нещо.

След разговора ни вчера вечерта, когато настойчиво ме помоли да го науча на модерен секс, това, за съжаление, бе единственото, за което можех да мисля сега. Бе видял как реагира тялото ми на него. Знаеше, че исках да спя с него, както и тогава, когато се срещнахме за първи път, докато той обладаваше друга жена на светлината на огъня. Но бях изяснила… не мога. Не можех да пропусна тази възможност само защото тялото ми крещеше от желание да узнае какво е да се подчиниш на един мъж.

И то не кой да е.

А на Закарайъс Ийстън, който ходеше из къщата величествено гол, а масивния му член се люлееше уверено.

Той ме убиваше. Просто ме убиваше. Снощи си легнах и продължавах да мисля колко бързо се движеше, хващайки ме за врата и бутайки ме на пода. Исках да му се подчиня… толкова много, предателското ми тяло крещеше от безсилие, докато мозъкът ми викаше да прекратя това безумие. По-късно, когато се съблякох и легнах в леглото, цялото ми тяло бе изпълнено с желание. Протегнах ръка към нощното ми шкафче и извадих моя изпитан във времето розов вибратор „Зайче“. Толкова се увлякох, спомняйки си глада и желанието, което се четеше в погледа на Зак, когато той хвана врата ми, че след няколко милисекунди започнах да крещя във възглавницата, надявайки се Зак да не ме чува.

Най-накрая той показа някакъв интерес, когато отидохме до супермаркета в отдела за зеленчуци. Каза ми, че си спомня как е правил това с родителите си в неделя след църква. В този момент, докато се разхождахме покрай рафтовете с хранителни продукти, той взимаше различни неща, за да ги разгледа. Щом стигнахме до рафтовете, където бяха зърнените култури, той изведнъж се усмихна и вдигна една кутия със зърнена закуска от шоколадови топчета.

— Познато ли ти е — попитах го.

Той кимна.

— Майка ми винаги ми купуваше такива. Това беше любимото ми.

— Ами тогава го слагай в количката — отвърнах и се почувствах така, сякаш танцувах танца на победата, защото той осъществи връзка с корените си.

След като избрахме продукти, които бяха достатъчни да нахранят цяла армия, аз се обърнах и се запътих към касата.

— Може би искаш още нещо, докато сме тук — попитах го малко по-късно, отколкото трябваше.

Погледът му се втренчи в пода, изразявайки нехарактерна за него несигурност. Той бе един от най-уверените и независими мъже, които бях срещала, и самият факт, че погледна надолу, ме накара да застана нащрек.

Чаках търпеливо да погледне отново към мен и да ми отговори. Когато най-накрая го направи, ме попита:

— Знаеш ли как да правиш бисквити с шоколадови парченца?

Усмихнах му се ослепително и казах:

— Разбира се. Искаш бисквити?

Отвърна ми с колеблива усмивка и можех да кажа със сигурност, че това бе нещо много лично за него. Пълна победа, защото той бе споделил с мен част от него.

Зак кимна.

— Ако нямаш против.

— Разбира се, че не. — Опитах се да го успокоя, развълнувана, че показва интерес към нещо повече от това да ми се мръщи постоянно. — Хайде да отидем да вземем всички съставки и ще ги направя веднага, щом се приберем вкъщи.

* * *

— Ти си много умна и хитра жена — ми каза Зак, имайки предвид ресторанта, който бях избрала за обяд. Макар думите му да бяха мили, тонът му говореше съвсем обратното.

— Какво искаш да кажеш? — отвърнах, разопаковайки сандвича, който току-що бях купила.

— Заведе ме в ресторант, в който храната се яде с ръце — обясни той с усмивка.

Не можах да се сдържа и се засмях. Покрай очите му се бяха образували бръчици, докато той разопаковаше сандвича си.

— Разкри ме. Не можех да рискувам да сърбаш от чинията някъде другаде.

Той не каза нищо повече, а отхапа от сандвича, гледайки хората около нас. Аз също се хранех мълчаливо, наблюдавайки как Зак възприема обстановката около него. Можеше да се държи така, сякаш не иска да има нищо общо с наложения му нов начин на живот, но бе любопитен човек. Наблюдаваше хората и техните действия със скрита наслада, учейки се чрез наблюдение.

— Виж двойката там — каза Зак, обърнал леко глава натам, където седеше двойка. Погледнах, накъдето ми посочи. — Те се целуват.

— Да — съгласих се, но не казах нищо повече, понеже не можех да разбера защо това бе важно за Зак.

— Защо хората се целуват? Спомням си, че родителите ми го правеха, но ние не правим това в племето. Просто се чудех какъв е смисълът на всичко това.

Преглътнах храната в устата си и отпих от бутилката с вода, докато мислех как да обясня целуването на Зак. Бе ме попитал за толкова сложен ритуал, а антропологическите ми изследвания не бяха непременно насочени към сексуалните норми в племената, които бях проучвала. Но знаех, че много култури показваха желанието и проявения интерес към партньора чрез целувката.

Погледнах двойката, които повече или по-малко си разменяха леки, закачливи целувки, докато се държаха за ръце, и обясних на Зак:

— Това, което правят сега, този тип целувка показва привързаност към някого и обикновено се дава на човека, който е твой партньор. Обърни внимание, че устните им не се задържат дълго едни върху други. Погледни как се усмихват и се смеят, гледайки се един друг.

— Да, сякаш се намират в свой собствен свят, където съществуват единствено той и тя — забеляза Зак и аз се усмихнах, защото той не пропускаше нито един детайл.

— Да… гледат се един друг, без да обръщат внимание на никого.

— Така се целуваха родителите ми пред мен — каза той с тъжна нотка в гласа.

— Да, знам, че са били много влюбени един в друг — отвърнах. — Най-малкото от това, което Рандал ми каза.

При споменаването на името на Рандал очите на Зак потъмняха, изпълнени с хлад и отчужденост. Отхапа от сандвича много внимателно. След като сдъвка и преглътна залъка, отново попита:

— Нима има и друг вид целувка?

— Да — отвърнах с усмивка. — Можеш да целунеш някого като поздрав или когато се сбогуваш с него. Можеш да целунеш болно дете по челото, за да го успокоиш. Има много варианти.

— Целувате ли се, когато правите секс? — попита той предизвикателно.

Преглътнах трудно, изнервена, защото изглежда щяхме да продължим нашите сексуални уроци по средата на ресторанта. Отговорих му с треперещ глас:

— Да, целуваме се, когато правим секс. Но защо питаш? Какво си видял, когато твоите родители са се занимавали с това?

— Нищо, разбира се, че не съм виждал нищо подобно.

И сега ме направи ужасно любопитна откъм културните норми. Откъде този мъж можеше да знае, че целуването е част от секса, щом никога в живота си не бе виждал толкова интимна и чувствена целувка?

— Тогава какво те кара да мислиш, че целуването е част от секса?

Той сви рамене, опитвайки се да си придаде безразличен вид, усмихвайки ми се насмешливо с половин уста.

— Защото… Мисля, че ми се прииска да те целуна, но, повярвай ми, въобще не те харесвам. Просто имам усещането, че в това има някакъв сексуален подтекст, нещо, което възбужда, защото, от друга страна, няма причина да мисля за целувка с теб.

По дяволите, какво беше това? Бях леко обидена от думите му, да, заболя ме, но и бях доволна от желанието му. Независимо от чувствата, с които бях изпълнена, трябваше да му отговоря като учител на ученик.

— Да, целувката може да бъде свързана с правенето на любов и секс. Повечето хора я използват като прелюдия, много е възбуждащо, когато се целуват двама души.

Зак погледна отново към влюбената двойка.

— Те не изглеждат така, сякаш искат да правят секс.

— Сексуалната целувка е малко по-различна — обясних му, изчервявайки се. — Как да ти го обясня… тя е по-дълбока… в нея участва и езика…

— Език! Покажи ми веднага! — каза той настойчиво с гладен блясък в очите и нещо ми подсказа, че ще ми се наложи да моля, съдейки по това, което виждах в погледа му.

— Не! — възкликнах и поклатих глава. — На обществено място сме!

— Тогава ми покажи, когато се върнем у дома — настояваше той.

— Не, Зак. Това е невъзможно.

Изглеждаше разстроен и разочарован от това, което му казах, но веднага се опитах да го успокоя, защото това бе първият и единствен път, когато говореше толкова открито с мен.

— Сигурна съм, че може да се намери някакво видео в Ютуб, след като се върнем вкъщи.

— Ютуб? — попита и видях, че отново бях събудила любопитството му.

— Това… това е начин на търсене, с който можеш да намериш много клипове в интернет — отвърнах.

— Клипове?

— Да… като филми. Помниш ли какво е това?

Той кимна, но бързо попита:

— А какво е интернет?

— Това е, когато можеш да гледаш на компютър и да получиш отговори на много въпроси, които те интересуват, там можеш да узнаеш всичко, което искаш. — Единствено това можеше да му отговори колебливо. — Но като цяло, сериозно… — Как да обясниш какво е интернет на човек, който никога не е чувал за него?

— Дава отговор на всичко?

— Да — отговорих, — почти на всичко.

— Тогава за какво си ми нужна? Дай ми компютър с такова нещо и мога сам да узная това, което ме интересува.

Погледнах към Зак, без да знам какво да отговоря на това. Защото беше прав. Можех просто да го сложа пред компютъра, да го науча на основните умения за търсене в мрежата и той сам да узнае всичко, което искаше да разбере за този нов за него свят.

Поклатих глава, за да подредя мислите си, понеже бях объркана, и му казах:

— Мога да ти покажа как да използваш компютър, но не можеш да научиш всичко оттам. Трябва да опиташ някои неща да направиш сам или с моя помощ, за да ги разбереш.

— Като например да се науча да се целувам? — попита с бавна, леко коварна усмивка.

— Няма да те уча как да се целуваш! — отсякох намръщена, понеже ме гледаше с лек блясък в очите.

— А кой ти каза, че искам или имам нужда точно ти да ме научиш да се целувам. Едно нещо разбрах за краткото време, през което съм тук — ти не си единствената жена в този нов съвременен свят, Мойра Рийд.

Смаях се от това, което ми каза, отворила уста от изненада, но бе вярно. Имаше толкова много неща, в това число и секса, на които Зак можеше да се научи с някой друг. Наистина не се нуждаеше от мен и това ме разстрои. Може и да бе истина, че просто трябваше да запозная Зак с някого и всичко щеше да се нареди и природата да си свърши работата.

Но не… това бе просто смешно! В този момент той не бе готов да има отношения с някого. Независимо от факта, че бе самостоятелен, смел и важен караикански воин, в момента бе като току-що родено бебе, което прави първите си крачки, що се отнася не само до връзките и сексуалния опит, но и за всичко останало.

Освен това… самата идея, че ще бъде с друга жена в усамотение и ще прави всички онези неща, които се опитваше да прави с мен, по някаква причина не ми даваше покой.

* * *

— Това е първият ти урок по взаимоотношенията в съвременната култура — обясних на Зак, докато вкарвах ДВД-то на „Тетрадката“ в Блу Рей плейъра на лаптопа. — Тук има няколко урока за видовете целувки, които може да те заинтересуват, но можеш да ми благодариш по-късно.

След като обядвахме, имахме много натоварен ден. Спряхме да вземем филм под наем, прибрахме се и започнах да приготвям тестото за шоколадови бисквити. Докато се печаха във фурната, извадих лаптопа и започнах да търся в Ютуб клипове с целувки.

Разбира се, имаше няколко клипчета, които гледахме с интерес, и той даже се разсмя… толкова приятен, мек и красив звук… когато гледахме емоционален немец, който обясняваше видовете целувки и ги демонстрираше с приятелката си. Не разбирахме какво говори, но без съмнение прекарахме чудесно.

Зак отиде за шоколадови бисквити и не се върна. През това време прегледах електронната си поща, докато той изяде цяла чиния с шоколадови бисквити, въздъхвайки от удоволствие при първата хапка. Усмихнах се на себе си, но не откъснах очи от монитора.

Зак седеше на един от диваните, протегнал красивите си мускулести крака. Слънцето се показа през прозореца и златистата светлина се разля в стаята, меко покривайки тялото му. Бе привлекателен мъж и никога нямаше да се наситя да го гледам. Бях благодарна на разсеяността му, която поне временно бе прекратила неговата „гол вкъщи“ политика. Сериозно, не можех да си представя как ще седя на другия край на дивана и ще гледам спокойно филм, ако той бе напълно гол.

И без това ми бе трудно да се съсредоточа върху филма, който даваха. Погледът ми постоянно се връщаше на Зак, гледайки го отново и отново, докато той, струва ми се, бе изцяло погълнат от филма, но само така можех да наблюдавам и да разбера как внимателно отбелязваше всичко.

Днес направих голяма крачка по пътя на диалога със Зак. Не знам, може би заради шоколадовите зърнени закуски, които му купихме, и които го свързваха с миналото, или може би се дължеше на факта, че в края на краищата осъзна, че този свят може да е поне малко интересен за него, но днес не се държеше толкова отбранително и не бе така затворен както обикновено. Можех само да се надявам да продължи така и ще бъде отворен за експерименти в новия си живот.

Филмът постепенно стигна до мястото, където Ноа и Али се целуваха на кея в дъжда, и погледът ми непрестанно отскачаше към Зак. Седеше в същата поза с изпънати крака и ръце на корема. Не се движеше и не казваше нищо за новите знания в областта на целувката. Сцената се смени, показвайки Ноа и Али в къщата, целуващи се страстно, докато Ноа я притискаше към вратата. Зак продължаваше да гледа филма тихо и спокойно, без да издава нито един звук или да помръдне мускул.

Ноа носеше Али нежно и внимателно нагоре, където правиха любов и се целуваха с гладен копнеж в леглото. Зак искаше да знае как се целуват хората, докато правят секс, и сега имаше отговор. Въпреки че не изглеждаше увлечен от чувствената сцена, която вървеше на екрана, за съжаление дори не можех да си представя какво щеше да изпитам, когато Зак ме целуне така. Щеше ли да му е приятно? Щеше ли да бъде за него придобит нов опит, или любовна игра? Или може би беше от типа мъже, които получаваха наслада и удовлетворение само когато обладаваха жената отзад, без да ги е грижа за нейното удоволствие?

Заради тези мисли се въртях нервно на фотьойла, но се насилих да остана и да догледам търпеливо остатъка от филма. Само че похотливите и мръсни мисли не спираха да изпълват съзнанието ми.

Когато накрая се показаха надписите, станах, взех дистанционното и изключих телевизора. Обърнах се към Зак и го попитах:

— Е, какво мислиш за филма?

— Беше много досаден и скучен — отвърна той.

Усмихнах му се в отговор и казах:

— Поздравления. Току-що преживя да изгледаш сълзливо мелодраматичен филм за любовта.

— Сълзливо мелодраматичен? Какво означава това?

— Така наричаме филмите, които са само за жени, а не за мъже.

Той кимна с разбиране.

— Помня, че веднъж гледах филм с родителите ми. Не помня как се казва, но се разказваше за малко момче, което играеше на някаква игра с малко момиченце, играта го погълна и го пренесе в джунглата. Там прекара много години и се превърна от малко момче във възрастен мъж. Когато други деца намериха играта и започнаха да играят на нея, мъжът бе пренесен от джунглата обратно в съвременния свят.

Отворих изумено уста, взирайки се в Зак, напълно шокирана от подробните му спомени и от иронията на това, че си спомняше именно този филм от детството си.

— Помня този филм… казва се „Джуманджи“. В главната роля играеше Робин Уилямс, страхотен актьор, и, между другото, мой любимец.

Зак вдигна рамене.

— Не помня името му, но не съм забравил, че този филм ми хареса, когато бях дете. Имаш ли го?

Поклатих глава и казах с дрезгав глас, изпълнен с мъка заради него:

— Не, но можем да го намерим, ако искаш да го гледаш.

Той вдигна отново рамене, сякаш не се интересуваше, и стана от дивана.

— Ще отида да поспя.

— Добре — отвърнах кратко, желаейки да споделя емоциите и чувствата му относно този спомен, защото добре разбирах плашещото сходство на спомена от филма с истинската му житейска история и колко му бе трудно сега.

Вместо това просто стоях и го гледах как върви по коридора, водещ към стаята му.

И преди напълно да изчезне от погледа ми, той изведнъж се обърна и каза:

— Частта с целувката беше много интересна в този филм, който гледахме.

— Разбра ли каква роля играе целувката в секса? — попитах и гласът ми звучеше като на учителка.

— Видях, но нищо не разбрах. Обаче както ти каза, трябва да се опитам да направя някои неща, за да разбера какви са, нали?

— Предполагам да — казах уклончиво.

— Очаквам с нетърпение кога ще науча този вид целувки… с някой, който наистина може и поиска да ме научи — отвърна абсолютно искрено и сериозно, след това се обърна и тръгна.