Сойър Бенет
НЕцивилизован (24)

Глава 23

Зак

Мойра не ми проговори почти през цялото време на пътуването ни до Северна Каролина. Чаках я пред стаята й, когато Рандал излезе.

Той ми се усмихна и ме потупа по рамото.

— Тя е специална жена, Зак. Отнасяй се внимателно с нея.

Едва му кимнах, че съм разбрал, чувствайки се доста гадно. Предадох доверието на Мойра в мен, като разкрих тайната ни, но бях толкова уморен да чувам страховете й. Знаех, че на Рандал няма да му пука и дори ще бъде щастлив за това. Но не можех да я накарам да види това, така че взех нещата в свои ръце. И знаех, че щеше да ми се ядоса, но все пак го направих.

Думите на Рандал към мен… да се отнасям внимателно с нея… накараха вътрешностите ми да се присвият, защото мисълта да я нараня ме разкъсваше отвътре навън. Знам, че я нараних сега, и щях да я нараня, когато си тръгна.

Но трябваше да се върна в Караикан. Тук нямаше нищо за мен. Нищо, освен Мойра, това беше. Но какво щеше да направи тя? Да се погрижи за мен? Да ме остави да живея с нея в замяна на това да й доставям оргазми?

Нямах нищо, което да й предложа. Нищо, в което бях добър, освен ловуването и набезите, способности, които бяха напълно безполезни в това общество.

Влязох в стаята й, за да открия куфара й на леглото, докато тя слагаше дрехи в него. За един кратък момент помислих, че може би все пак е решила да напусне, но тогава с рязък глас тя каза:

— Би трябвало да опаковаш багажа си, ако все още искаш да дойде с мен да посетим Лиса.

Усмивката, която се появи на лицето ми, беше спонтанна, толкова бях облекчен, че тя нямаше да напусне работата си.

Да ме напусне.

Тя се втренчи в мен в отговор.

— Колко дълго ще ми бъдеш ядосана? — попитах.

— Не съм решила — изсумтя тя и усмивката ми се разшири. Щях да я оставя засега, но ако не ми проговореше до времето, когато си легнем в леглото тази вечер, щях да настоя да ми прости. Реших, че ще й начукам разум, ако трябва, само за да получа усмивката и смеха й отново.

Опитах няколко пъти да започна разговор с нея по време на пътуването, задавайки повече въпроси за Лиса и семейството й. Думите й бяха кратки, но не беше груба с мен. Даваше ми някаква малка информация, но някак успяваше да запраща гневни вибрации към мен.

През половината от времето пенисът ми беше твърд, докато си мислех да вляза в гащичките й, така че да я накарам да омекне към мен отново.

Когато отби пред алеята на сестра си в Уилмингтън пред една сладка, плажна вила със сиви керемиди и бяла фасада, се обърнах към нея. Тя изключи двигателя и посегна към дръжката на вратата.

Протегнах ръка и плъзнах пръсти по челюстта й, след което я стиснах здраво. Обръщайки я към мен, изчаках, докато не получа вниманието й, и казах:

— Съжалявам.

Тя се взираше в мен, така че придърпах лицето й към моето и допрях устни до нейните.

— Съжалявам — казах й отново… искрено.

От нея се излъчваше скованост и разбрах, че все още не ми бе простено. Целунах я отново и казах още веднъж:

— Съжалявам.

Отдръпвайки се назад, тя ме погледна с обвинение в очите.

— Можеше да разрушиш кариерата ми, Зак. Изложи целия проект на опасност.

През мен премина гняв, защото бях уморен от това да бъда считан за субект. Знаех, че тя със сигурност не ме чувстваше като такъв, когато се заровех до топките в нея.

— О, по дяволите, Мойра! Не давам и пукната за пара за проекта ти, а и знаех, че Рандал няма да се ядоса, и бях прав, нали?

— Не е там въпросът — изплю тя и аз я целунах отново, за да й затворя устата.

Когато се отдръпнах, стиснах лицето й в ръцете ми.

— Вече не съм ти домашния проект. Не се нуждая от теб, по дяволите, да ми помагаш да се впиша, защото, нека си го признаем… справям се отлично. Играх по всичките ти глупави правила. Ядох с шибаните прибори и не обикалях наоколо, убивайки хора само защото ми е скимнало. Разбирам правилата ти и нищо в този свят не ме плаши. И бях уморен от това да крия какво има между нас. Имаш ли представа как ме убиваше това да не мога да те докосна, когато искам, или да отклонявам очите си от теб от страх някой да не разбере, че се чукаме? Не можех да го понасям и се радвам, че го направих и бих го направил отново. Така че, бъди ми ядосана, ако искаш, но тази вечер ще изчукам горчивината ти.

Гневът най-накрая се изля от мен, докато Мойра се взираше в мен с широко отворени очи. Гърдите й се повдигаха и спадаха в унисон с моите.

— Вече не се нуждаеш от мен? — попита тя със слаб глас.

Придърпвайки я в прегръдките ми, така че лицето й да се отпусне в свивката на рамото ми, я стиснах и изръмжах:

— Напротив. Повече, отколкото ми се иска да призная. Но не като антрополог. Нуждая се от теб както един мъж се нуждае от жена.

— Но ти вече имаш това — каза ми тя. — Вече ти го дадох.

— Може би искам повече — казах й импулсивно, защото може би беше време да си сваля картите на масата.

Може би беше време да дам глас на чувствата, които имах.

— Повече? — попита колебливо тя, когато се отдръпна назад да ме погледне и фантазията за „и заживели щастливо“ в очите й едва не ме уби. Защото не виждах как мога да й я дам, и все пак знаех, че точно сега не бях готов да я пусна. Бях егоистично копеле.

Прокарах ръка през косата й и въздъхнах, опитвайки се да прочистя ума ми.

— Виж… Парайла искаше да прекарам една година тук, преди да реша дали да се върна обратно. Идеята никак не ми хареса, но какво, ако го направя? Какво, ако остана за една година тук… с теб… и да видим как ще потръгнат нещата?

Очите й се изпълниха с надежда и се почувствах прекрасно и окаяно едновременно, заради това, че й предложих нещо, което дълбоко в себе си не бях сигурен дали мога да изпълня. Всичко, което знам, е, че не исках повече да ми бъде ядосана и исках да бъда с нея точно сега.

— Да останеш за година? — попита тя.

— Да. Можем да останем в Атланта, докато не стане време да се връщаш в Северозападния за зимния семестър. Ще се преместим в къщата на родителите ми, защото, колкото и да харесвам и уважавам Рандал, не искам да приемам милостиня от него. Ще си намеря работа. След това можем да се върнем обратно в Евънстън, когато трябва да започнеш работа. Ще останем там до следващото лято и тогава ще реша какво да правя.

Увъртах с това последно изявление, защото не си бях променил мнението. Поне не и точно в този момент, защото все още дълбоко в сърцето ми чувствах, че трябва да се върна в Караикан. Там беше истинският ми дом и колкото и да ми харесваше да се грижа за Мойра… колкото и много да се нуждаех от нея… лоялността ми все още принадлежеше на Парайла и племето. По-голямата част от сърцето ми все още бе там.

Мойра въздъхна насечено. Гласът й трепереше, когато каза:

— Добре. Мисля, че това е добър план.

Усмихнах й се тогава, защото засега тази криза беше отминала.

— Това е планът тогава.

Мойра ме изненадата, като ме хвана за лицето и ме целуна дълбоко, вкарвайки езика си в устата ми, и бях неспособен да устоя. Отвърнах й, благодарен за това, че се бяхме върнали, където бяхме… взаимната нужда един от друг, която и двамата бяхме готови да задоволим тук и сега. Можех да остана една година тук. Никакъв проблем. Стига Мойра да е до мен.

Отдръпвайки устните си от моите, тя прошепна:

— Мисля, че май все още съм малко ядосана и смятам, че определено ще трябва да изчукаш този яд от мен довечера.

Простенах при мисълта и се зачудих дали мога да я изчукам точно тук в колата посред бял ден.

Отпуснах ръка върху предната част на дънките й и започнах да ги откопчавам. Най-малкото, поне можех да я накарам да свърши доста бързо.

Чук, чук, чук.

Мойра направо отскочи от мен, удряйки главата си в прозореца зад нея, където една жена стоеше и надничаше през него. Това без съмнение беше Лиса, защото имаше същата червена коса и зелени очи като тези на Мойра. Беше малко по-възрастна, но си приличаха удивително много, освен че Лиса беше малко по-заоблена в гърдите и бедрата, вероятно от раждането. Бях забелязал същото да се случва и на някои от караиканските жени, след като родяха.

Мойра не ме погледна дори веднъж, просто отвори вратата и излетя в ръцете на сестра си. Гледах ги как се прегръщат през прозореца за момент, пресегнах се и наместих издутината в дънките ми, след което и аз излязох от колата.

Погледнах ги над покрива на колата, докато те се усмихваха една на друга.

Лиса ме стрелна с поглед и погледна обратно към Мойра.

— Съжалявам, че прекъснах вашето… ъм… каквото и да правехте там. Но вися на прозореца и ви гледам, откакто отбихте, но повече не можах да се стърпя да не изляза и да прегърна малката си сестричка.

Мойра се засмя и придърпа сестра си в още една прегръдка, преди да я освободи. Затворих вратата на колата и я заобиколих. Когато достигнах сестрите, Мойра ни представи един на друг.

— Лиса… това е Зак. И, Зак, това е сестра ми Лиса.

Лиса ми протегна ръка и аз я разтърсих.

— Удоволствие е да се запознаем, Зак. Мойра ми разказа много за теб.

След това тя се обърна към Мойра и я стисна леко по ръката.

— Но очевидно е пропуснала няколко неща. Току-що ви видях да се целувате.

— Преживей го, Лиса — каза Мойра добродушно, след това протегна ръка и улови моята. Не се поколебах дори за секунда, преплитайки пръстите ни заедно в това, което беше първата ни публична проява на привързаност пред някого, когото познаваме. Беше… хубаво… да не трябва да крия привличането си към Мойра.

— Е, хайде, влизайте — каза Лиса и се обърна към стълбите, които водеха към верандата й. — Адам трябва да се прибере скоро и съм сложила няколко стека на грила. Децата са толкова развълнувани да те видят.

Сякаш по команда предната врата се отвори и две червенокоси деца… момиче и момче… се втурнаха изневиделица надолу по стълбите, крещейки:

— Лельо Мойра!

Мойра ми беше казала в колата, че малкото момиче е на осем, а момчето на шест. Гледах я как пада на колене и разтваря ръце, след което и двете деца скочиха към нея за прегръдка.

Тя ги стисна силно, притискайки нос към главата на момиченцето и вдишвайки аромата й. Гърдите ми се стегнаха при красотата, която наблюдавах. Никога дори не бях помислял за Мойра и деца преди, но очевидно тя обичаше племенницата си и племенника си. Зачудих се какъв ли тип майка щеше да бъде тя, но вече знаех отговора на това.

Тръпка на копнеж премина през мен, знаейки, че това никога нямаше да бъде възможно за мен и Мойра. Не беше нещо, за което съм мислил преди, честно казано. В Караикан сексуалната свобода изобилстваше, и въпреки че мъжете и жените се женеха и жените трябваше да предадат на мъжете, не съществуваше такова нещо като изневяра.

На жените им беше позволено да правят секс извън брака си, точно както и на мъжете. Правеха го по взаимно съгласие, и макар понякога да се появяваше и ревност, през повечето време беше приет обичай. Дори когато една жена забременееше, ако бъдеше взета от повече от един любовник, детето се смяташе като дете на племето, а не на брака, и всеки се включваше в отглеждането му. Е, това е, жените се грижеха за бебето, а мъжете осигуряваха храна и защита.

Караиканските мъже оставаха доста отдалечени към децата, особено към малките момиченца. Показваха малко повече интерес към момчетата, но това беше докато не пораснеха достатъчно и не се научеха как да ловуват и да осигуряват.

— Колийн, Самюел… искам да ви представя приятеля ми Зак — чух Мойра да казва. Тя се изправи от земята и сложи ръка на рамото на всяко дете, след което ги обърна към мен.

— Ти си мъжът, който живее в джунглата — каза ми Самюел. Колийн държеше очите си сведени към земята, засрамена.

— Точно каза — казах му с усмивка.

— Има ли лъвове там? — попита той с разширени очи.

Засмивайки се, разбърках косата му и Мойра ми се усмихна.

— Не и лъвове, но има ягуари. И алигатори, а да не забравяме и големите змии.

Устните на Самюел образуваха малко „О!“ от учудване.

— Какво е ягуар?

Мойра се засмя и улови и двете деца за ръце, повеждайки ги към стълбите.

— Ще седнем на компютъра и ще ти покажа някои снимки. Но нека първо влезем вътре. — Обръщайки се и поглеждайки през рамо към мен, тя ме шокира, когато каза: — Запомни… все още съм ти ядосана. Най-добре е да направиш нещо по въпроса довечера.

Мамка му… току-що бях овладял възбудата си и сега тя се върна с пълна сила.

 

 

С три пръста, пъхнати дълбоко в котенцето на Мойра, поех клитора й в устата си и го засмуках. Тя се разби на парчета като стъкло, притискайки юмрук към устата си, за да заглуши виковете си, тъй като децата спяха в съседната стая.

Завъртях език около нея и издърпах пръстите си. Заставайки на колене, улових пениса си и го насочих, плъзгайки се лесно във влагата й с тих стон. Улових глезените й и ги поставих върху рамото ми, навеждайки се напред, за да поставя ръце върху матрака от двете й страни. Това ме тласна дори по-дълбоко и Мойра издаде сподавен стон.

— Все още ли си ми ядосана? — попитах тихо и се отдръпнах назад, след което отново се тласнах в нея.

Тя поклати яростно глава и стисна клепачи.

— Не знам — казах колебливо, докато бавно влизах и излизах от нея. — Мисля, че може и да си. Всъщност мисля, че трябва да свършиш още веднъж… само за да изкараме гнева от теб.

— Не мога — простена тя и отвори очи да ме погледне. — Току-що ме накара да свърша.

Засмивайки се, продължих да се тласкам в нея, взирайки се с гордост в плъзналата по врата й червенина, породена от оргазма, който току-що беше получила. Отпуснах се върху едната си ръка, за да балансирам теглото си, и я сграбчих за китката, насочвайки ръката й между бедрата й.

— Докосни се — казах й. — Докарай се до оргазъм сама, докато те чукам.

Тя поклати глава отново, но когато погледнах надолу, видях, че пръстите й обработваха влажната й плът. Въздъхнах от абсолютно удоволствие, докато я наблюдавах… чувствайки как стегнатата й женственост се стяга около мен.

— Това е моето сладко момиче — похвалих я и се забих малко по-силно в нея, благодарен че малкото двойно легло, което принадлежеше на Колийн, не скърцаше и ми позволяваше да се отпусна.

Почувствах как оргазма ми започна да пълзи по основата на гръбнака ми и Мойра ме сграбчи сляпо за бицепса, забивайки нокти дълбоко в плътта ми.

— Ще свърша отново — прошепна тя и бедрата й се повдигнаха, докато тя извиваше гръб.

Тя отметна глава назад, откривайки стройната си шия, и аз се наведох, карайки тялото й да се сгъне наполовина, така че да мога да плъзна език по кожата й. Топките ми се стегнаха за секунда и след това захапах врата й, когато започнах да се изливам в нея, чувствайки как спазмите на оргазма й все още преминават през котенцето й. Продължих да тласкам в нея, опитвайки се да изкарам и последната капка удоволствие, която мога, след което се наведох, позволявайки на краката на Мойра да паднат върху матрака. Срутих се върху нея, чувствайки се изцеден. Зарових лице във врата й и я придърпах в прегръдката ми, а дъхът ми беше все още накъсан. Пенисът ми все още бе заровен в нея полутвърд, но оклюмал от насита. Обръщайки се на една страна, придърпах Мойра по-близо, докато собствените й вдишвания излизаха срещу гърдите ми. Проклетото легло, в което бяхме, беше толкова малко, че краката ми висяха от ръба, както и задника ми.

— Няма начин да успеем да спим в това легло заедно — промърморих и я целунах по слепоочието. — Ще се преместя на пода веднага щом мога отново да се движа.

— Нека свалим завивките на пода и ще спя при теб.

— Няма начин… трябва да останеш в мекото легло.

— Предпочитам да спря до теб — каза тя с отнесен глас, което ме накара да се усмихна.

Сграбчих я за косата и нежно извих главата й назад. Когато срещнах очите й, попитах:

— Приключи ли с това да си ми ядосана?

— О, да — каза тя с доволна усмивка. — Определено.

— Какъв срам — казах тихо, докато се навеждах да заровя лице в шията й. — Защото все още не съм приключил с теб.

Тя се изкикоти и звукът беше като прекрасна музика, плуваща през вените ми.

— О, ами… в такъв случай съм сигурна, че може да съм ти съвсем още малко ядосана.

— Това е моето момиче — промърморих, преди да превзема устата й с моята.