Ървин Уелш
Непобедимите ^[0] (20) (Есид Хаус розов роман)

19. Хедър

Срещаме се в кафенето на хотел „Карлтън“. Изражението на майка ми е от типа „ти-си-едно-голямо-разочарование-за-всички-ни“. Чудя се как е могло подобно нещо да ме вкарва в „правия път“ преди. Ъгловатото й, набраздено от бръчки лице с напрегнат, леко измъчен поглед, сега също предизвиква онова особено, неприятно усещане в гърдите и стомаха ми. Преди беше напълно достатъчно, за да ме постави на място. Но не и сега. Сега вече съзнавам какво се случва, а това е седемдесет процента от решението на проблема.

— Хю намина снощи — казва укорително тя, правейки дълга пауза.

За малко да отговоря веднага. Но не. Не трябва да забравям: не се оставяй хората да те манипулират с мълчанието си. Устоявай на изкушението да запълниш празнините. Подбирай думите си. Говори уверено!

— Беше съкрушен — продължава майка ми. — Каза — „Скъсвам се от работа. Давам й всичко от себе си. Какво иска? Какво?“. Отговорих — „Гръм да ме удари, ако мога да я разбера“. Винаги това е бил проблемът при теб. Вечно си получавала всичко на тепсия, млада госпожичке. Грешката сигурно е наша. Просто искахме да получиш всичко, което ние нямахме…

Гласът на майка ми се снижава до пълна монотонност. Ефектът е учудващо успокоителен и направо свръхестествен. Постепенно се отнасям към всички онези места, където бих искала да отида, сещам се за всичко, което имам желание да видя… хубави мигове… любов…

— … винаги сме се жертвали изцяло. Когато родиш свои деца, тогава ще можеш да ме разбереш, Хедър…

— Чувала съм ги тия и преди.

— Моля?

— Наслушала съм се на подобни приказки. Слушам ги цял живот. Те не значат нищо. Просто жалки опити човек да оправдае живота си. Аз нямам нужда от вашите равносметки. Това е нещо лично. Не съм щастлива. Хю и животът ни заедно не е това, което съм искала. Грешката не е ваша… не е и негова…

— Мисля, че се държиш егоистично…

— Да, сигурно е така, ако това означава, че за пръв път в живота си се замислям от какво имам нужда аз…

— Винаги сме поставяли твоите интереси над всичко останало!

— Както сте ги разбирали вие обаче. Аз съм ви благодарна и ви обичам за това. Искам просто да ми се даде възможност да се изправя на краката си без ти, татко или Хю да правите всичко вместо мене. Вината не е ваша, а моя. Твърде дълго не оказвах никаква съпротива. Знам, че причинявам болка на всички и съжалявам за това.

— Станала си толкова коравосърдечна, Хедър… Как се промени така? Само ако знаеш колко е разтревожен баща ти…

Скоро тя си тръгна, аз се върнах в квартирата и се разплаках. После изведнъж нещо се случи и всичко се промени. Обади се баща ми.

— Виж какво — казах аз, — ако се обаждаш да ми мрънкаш…

— Не, нищо подобно — отвърна той. — Съгласен съм с това, което правиш и те поздравявам за смелостта. Ако не си щастлива, няма защо да продължаваш. Още си достатъчно млада, за да правиш каквото си решиш и да не се примиряваш. Някои хора я карат цял живот така, макар да знаят, че са се загробили. Човек има само един живот, така че давай и го изживей както си решила. Винаги ще те обичаме и подкрепяме, надявам се, че си го разбрала. Майка ти е разстроена, но ще се оправи. Хю е на достатъчно години, за да се оправя сам…

— Татко… просто не знаеш колко много значи за мен това…

— Не се оставяй. Просто продължи нататък. Ако имаш нужда от нещо… ако си останала без пари…

— Не… добре съм…

— Е, добре, знаеш как да ни намериш, ако се нуждаеш от нещо. Само ще те помоля да държиш връзка.

— Разбира се, обещавам… и много благодаря, татко…

— Няма защо, скъпа. Доскоро.

Разревах се още повече, защото осъзнах, че всичко е било само в мен. Бях очаквала съвсем различна реакция от света наоколо. Очаквах, че ще ме отритне. Но нищо подобно, дори окото му не мигна.

Тази нощ лежах на леглото в квартирата и си мислех за секс. На двадесет и шест години.

Преди Хю съм имала четирима любовници, но тъй като Хю вече също е бивш, значи общо петима предишни любовници до настоящата пауза.

№1

Джони Бишоп

Як, грубоват, на шестнадесет. Още един младеж с добра външност, който се прави на Джеймс Дийн. Въобразявах си, че в него има някаква скрита нежност, която съм способна да предизвикам. Всичко, на което бе способен този клет мъжкар, беше да ме изчука набързо, без всякакво въображение и след това панически да бяга, сякаш трябваше по най-бързия начин да напусне мястото на престъплението.

№2

Алън Райбърн

Притеснителен, благонадежден, скучен. С толкова голям пенис, че ми причиняваше болка, но като истински кавалер не смееше да поработи повечко с него и да ми причини още малко болка. Напуснах го, когато постъпих в университета.

№3

Марк Дънкан

Студентче чикибоец. Втори курс, бройкаджия. Много зле в леглото, но тогава бях толкова гола вода, че не знаех каква е разликата.

№4

Брайън Лидел

Чудесен. Всичко си беше на мястото. В сексуално отношение. Още се притеснявах истински да се наслаждавам на секса, боях се, че ме намира за много лесна и не му позволявах да се увлича много-много. Веднъж, когато това се случи, не можеше да се отлепи от мен. Всеки мъж, който чука толкова добре на тази възраст, със сигурност не го прави с една жена, а аз имах своята гордост.

После дойде ред и на Хю. Хю Томсън. Моят номер пет. Бях ли влюбена в него? Да. Спомням си го в бара на студентския съюз да унищожава реакционни възгледи и халба подир халба бира. Правеше всичко с абсолютна категоричност. Чувствах се в безопасност, докато едните безспорни неща не се смениха от други, пак толкова безспорни неща. Оттогава не се чувствам спокойна, когато всичко е категорично ясно. Чувствам се оплетена в глупост.

Сега и това. Нищо.

Летаргия. Преустановяване на жизнените функции. И така, в продължение на четири седмици, извърших няколко неща, които изцяло промениха живота ми. Първо напуснах Хю и се преместих у Мари. Имам своя стая. Вярно, съвсем тривиално, но за да открия себе си, трябваше да сменя тезата с антитеза.

Второто нещо, което направих, бе да напусна работата си и да подам документи в един курс за обучение на учители. В този момент осъзнах, че съм получавала 6500 лири в строителната организация, не тази на Хю, а моята. Това беше личният ми бастион на финансова независимост по време на брака ни. Тогава не харчех заплатата си за нищо, тъй като Хю плащаше всичко. Исках да се запиша в бюрото за безработни, но Мари ми обясни, че е излишно дори да пробвам, защото те ще разберат, че доброволно съм напуснала работа и няма да получа нищо. Бях приета за учителския курс в Мърей Хаус. Не исках да ставам учителка, но ми се щеше да правя нещо, а това бе единственото, за което се сещах.

Друг нов момент в живота ми беше онзи клуб и вземането на екстази. Смятах да продължа да го посещавам, но първо исках да изясня още много неща за себе си.

С Мари заминахме в Ибиса за две седмици. По време на престоя ни Мари преспа с четирима. Аз също вземах екстази и се чуках непрекъснато… не, всъщност лъжа. Бях в ужасна депресия и изпитвах някакъв ужас. Нямаше никаква надежда да постигна свободата си. Мари не спираше да кръстосва клубовете и баровете на Сан Антонио, влизаше навсякъде, все едно е собственик на заведението и всеки път беше с различно гадже. Живееше като прилеп, връщаше се в стаята късно сутрин и имаше странен вид — не беше пияна и макар че изглеждаше уморена, бе някак особено лъчезарна, развълнувана и положително заредена. Тя ми обръщаше доста внимание, оставяше ме да й говоря с часове за Хю, за това как съм го обичала, за нашите мечти и надежди, за болката, която изпитвах. Един ден взех ранния полет от Ибиса, оставяйки я сама. Тя искаше да се върне с мен, но аз й отказах — имах нужда да премисля нещата сама. Освен това, вече достатъчно успях да разваля отпуската й.

— Не се притеснявай — каза ми тя на летището. — Просто ти дойде твърде много изведнъж. Следващият път със сигурност ще ти хареса.

Върнах се вкъщи. В стаята си у Мари. Продължих да чета много. Ходех до „Фин“ и „Уотерстон“ през деня и вземах нови книги. Седях по кафенетата. Молех се да свърши това лято, да започна да ходя на курса, да става нещо каквото и да било, за да престана да мисля за Хю. Работата бе в това, че много добре знаех каква е цената. Знаех, че за мен няма връщане назад. Болката, чисто физическа, не напускаше гърдите ми. Бях блокирала. Но нямаше връщане назад. Просто такава възможност за мен не съществуваше.

Не знам как бе намерил адреса ми, но ме откри. Няма значение. Беше към шест вечерта. Разтреперих се, когато застана срещу мен. Странно, макар че никога не бе проявявал физическо насилие към мен, не можех да се отърва от чувството, че съм дребна и безсилна в сравнение с него. И този бяс в очите му. Спрях да треперя, чак когато той заговори. Слава тебе Господи, че проговори. Този нещастник не се беше научил на нищо. В момента, в които отвори уста, усетих как той се смалява, а аз изведнъж пораствам.

— Помислих си, че сигурно вече си си избила тия глупави игрички от главата, Хедър. Сметнах, че си разбрала колко болка причини на всички ни и си се засрамила достатъчно, за да се върнеш вкъщи. Все пак, винаги сме обсъждали всичко. Признавам, че доста от нещата не мога да разбера, но струва ми се, ти вече изигра малкия си номер и би трябвало да си доволна. Най-добре е просто да се върнеш вкъщи. Какво ще кажеш, скъпа?

Лошото бе, че той наистина си го мислеше. Никога не съм била по-благодарна на някой през целия си живот, колкото бях тогава на Хю Топката в гърдите ми моментално се стопи. Почувствах се чудесно — лека като перушинка. Започнах да се смея. Да се смея с глас, право в глупавата му, нелепа физиономия.

— Хю… ха ха ха… виж… ха ха ха ха ха ха смятам, че е по-добре да си ходиш ха ха ха ха… преди да се проявиш като още по-голям задник от това, което направи до момента… ха ха ха ха какъв чекиджия само…

— Да не си друсана? — попита той и се огледа, сякаш търсейки потвърждение.

— Ха ха ха ха… дали не съм била друсана! Да друсана съм! Миналата седмица се върнах като пълен парцал от Ибиса! Кой би го направил, без да е друсан! Всъщност, трябваше да си остана с Мари, да изгълтам всичкото екстази на света и да го направя с първия срещнат! Да бъда изчукана както трябва!

— Тръгвам си! — изкрещя той и излезе. Докато слизаше надолу по стълбището се провикна с прегракнал глас нагоре.

— Смахната жена! Ти и твоята приятелка — наркоманка. Кучката му с кучка! Край! Край завинаги!

— БЪРЗО СХВАЩАШ, СКАПАН ТЪПАНАР ТАКЪВ! ВЪРВИ И СИ ЖИВЕЙ ЖИВОТА! ДА ВЗЕМЕШ ДА СЕ НАУЧИШ ДА ЧУКАШ КАКТО ТРЯБВА!

— ФРИГИДНА КУЧКА! ТОВА ТИ Е ПРОБЛЕМЪТ! — цепи се той.

— НЕ. ПРОБЛЕМЪТ БЕШЕ ТВОЙ! ТИ НЯМАШ ПРЪСТИ! НЯМАШ ЕЗИК! НЯМАШ СЪРЦЕ! НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАШ ОТ НИЩО, ОСВЕН ОТ СКАПАНАТА СИ РАБОТА, НАДУТО НИЩОЖЕСТВО! СЕКСУАЛНА ВЪЗБУДА! ДА ГО ПРОВЕРИШ В РЕЧНИКА! МОЖЕ ДА ТИ СТАНЕ ЯСНО!

— ШИБАНА ЛЕСБИЙКА! ЧУКАЙ МАРИ, ОБРАТНА ПАЧАВРА НЕЩАСТНА!

— ДАНО ОНЯ, ДРУГИЯ НЕЩАСТНИК, БИЛ, ДА ТИ ГО ВКАРА ОТЗАД. НАЛИ ТОВА ИСКАШ!

От отсрещния апартамент излезе Мисис Маккормик.

— Извинявам се. Чух шум. Нещо се крещеше.

— Любовни разправии — отвръщам.

— О. да, оттам минава пътят на истинската любов, нали скъпа? — каза тя и шепнешком добави. — Но по-добре е без тия работи.

Вдигнах палци в знак на съгласие и се прибрах. Вече изгарях от нетърпение да се върне Мари. Смятах да погълна всички наркотици, познати досега на човечеството и да изчукам всичко, което се движи.

Беше наистина страхотно като излязох навън, чувствах се свободна и за първи път неомъжена. Някакви бачкатори, които оправяха тротоара по „Дарли Роуд“, започнаха да ми подсвиркват, но вместо да се притесня, както бих направила преди години, или да се ядосам, както щеше да стане оня ден, аз всъщност направих точно това, което ми подхвърли с провлачения си, глупашки глас един от тях — усми-и-и-хнах се най-се-е-тне. После малко се ядосах на себе си, че играя на глупавата им игричка, но усмивката всъщност си беше за мен, защото се чувствах щастлива.

Оказах се на „Кокбърн Стрийт“. Не че свалях мъжете с поглед, а просто ги проверявах. Купих си дрехи и гримове за четиристотин лири. Част от старите си парцали натъпках в кофите за боклук, други занесох на фондацията за ракови заболявания.

Мари веднага разбра, че нещо съществено се е променило у мен. Когато си дойде, клетницата беше тотално смазана.

— Само искам известно време никой за нищо да не ме закача — изпъшка тя. — И до края на живота си да не виждам нито едно шибано хапче или нечий кур.

— Не вървиш — казах. — Довечера сме на Трайбъл Фанкшън.

— Май повече те харесвах като добра жена домакиня — усмихна се тя.