Цвета Порязова
Начало без край (19)

Търси се богат мъж

… Имаше в Добри дол една жена, която май никой не долюбваше. Беше се появила преди 4–5 години. Дойде от голям крайморски град в къщата на бай Иван Дългия малко след като той си беше отишъл от този свят. Наследница му била, племенничка на отдавна починалата му съпруга, с която двамата нямаха деца. Така обясни на любопитните съседи, след като се регистрира като жител на селото. И се представи — Венера някоя си…

Жените се опитаха да се сприятелят с нея, но нещо не се получи. И кексове и баница й носиха, и плодове, и приказка гледаха да захванат, но тя не ги допусна до себе си. Беше горделива, със самочувствие на надута гражданка, гнусеше се от всичко селско и си беше самодостатъчна. Само се похвали, че била навремето много добра медицинска сестра. Омъжила се за богат човек, но той починал.

За няколкото години, откакто се беше заселила в Добри дол, на два пъти идва дъщеря й с внучката. Тя беше копие на Венера — и по външност, и по поведение. Бабата, която хич не приемаше да я наричат така — все пак беше на 52 г., не се сдържа и след първото им гостуване не пропусна уж между другото да се похвали на съседката си Венка през оградата: „Омъжена е в много богато семейство. Аз им казах още веднага на сватовете: «Цвете ви давам, ще го гледате и ще се грижите за него. И ако нямате пари — вземам си я».“

После се беше случило така, че младо семейство от селото срещнали дъщерята на плажа в големия град край морето, но тя не им обърнала никакво внимание. А когато случайно споделили това с жената, при която били отседнали на квартира, тя, като чула името на Венера, се засмяла:

— О, познавам я. Работила съм с нея. Тя има интересна история. Какво ли не направи, за да задоволи своята алчност. Злите езици твърдят, че за да си осигури наследството е родила дъщерята от свекър си. И по-лошото — повлияла е и на нея да направи същото за пусти пари. А мъжът й беше кротък човек, зет й също е добряк. Нали тя й го е избирала. Градът е голям, но такива неща се знаят. Само че на тези жени не им пука от нищо. Най-важното за тях са парите.

Та Венера почука един ден на вратата на Зорница.

— Чух, че имате гостенин от Гърция. Ама те сигурно са богато семейство…

Зорница, прегърнала малкия си син, я погледна с интерес. Не се бяха поздравявали през годините нито веднъж, какво се е сетила тази непозната жена пък сега? А Венера, като разбра, че няма да бъде поканена вкъщи, приседна на пейката в двора и продължи:

— Богати са, нали? То си му личи на момчето. Малко е слабичко, ама ще се оправи. Има ли си много роднини там? Сигурно си има и дядо. Аз тук си нямам никого и ми е скучно. Та съм намислила да продам къщата и да замина за Гърция. Ако си намеря мъж, живот ще си живея. Дъщерята и внучката са осигурени за цял живот, ама аз за себе си мисля. Не съм за село аз…

Зорница, усетила накъде бие неканената гостенка, едва се въздържа да не прихне. Толкова нагъл човек не беше срещала.

— Не знам, госпожо — каза тя, преструвайки се, че не е разбрала подтекста на дългата тирада. — Не сме го разпитвали, но на теб ако ти се пътува, запиши се за една екскурзия до там.

— О, не ми е до екскурзии, а и никой мъж в това село няма да ме покани на свои разноски. Аз искам да живея там…

Зорница така и не можа да си обясни — тази жена нямаше никакви скрупули и не го криеше. Та имаше ли друга радост в живота й, освен парите?

Не получила отговор, Венера си тръгна, а след някой и друг ден се завъртя около Янис, взе и него да разпитва. Накрая прежали сумата за екскурзията и се записа, но с уговорката той да я запознае с някой познат самотен възрастен мъж на гръцкия остров.

Така започна една смешна история, която в Добри дол щяха да разказват дълго.

През това лято и есента тя ходи 3 пъти все по една и съща дестинация, която включваше и родното място на Янис. Единият път той беше поканен от своя добър приятел — възрастния рибар, на сватбата на дъщеря си. Чула случайно разговора между Янис и Деспина, Венера веднага се обърна към Янис: „Може ли и аз да дойда, искам да видя една гръцка сватба?“.

И не дочакала отговор, вечерта „цъфна“ в ресторанта, където в една от залите беше празненството. После „сбърка“ пътя и попадна „ама съвсем случайно“ на сватбата. Ставрос, приятелят на Янис и баща на булката, беше в стихията си. Облечен в костюм с вратовръзка, загладил прошарената си коса, с обветрено лице и силни мускули, той по нищо не приличаше на онзи рибар, който си изкарва хляба с лодката в морето. Какво пък, веднъж се омъжва единствената му дъщеря!

Венера отдалече си го хареса. Приличаше й на филмов продуцент или богат бизнесмен. А и тия черни очи… Стоеше в сянката и се наслаждаваше на танците. А Ставрос умееше и да танцува, и да пее. Венера беше запленена. Не пропусна и факта, че около бащата няма жена. „Този ще е“ — зарече се тя. А щом го е казала, значи ще стане…

Скоро в селото се разчу, че Венера ще ходи на работа в Гърция. Не било толкова за парите, колкото за климата, както доверила тя на полуглухата баба Вера. Имала проблеми със здравето. Тя, баба Вера, се почудила какво ли ще й е, но жената срещу нея побързала да каже: „Сърцето, сърцето нещо…“.

Вярно, сърцето беше. Ама не от болест, а от любов. Или от нещо друго. Защото ако не богат човек кой ще вдигне такава сватба?! Така си мислеше Венера. Не срещнала особена отзивчивост от семейството на Янис, намери своя съгражданка, която работеше като домашна помощница на гръцкия остров. Тя й уреди да се грижи за парализиран 80-годишен дядо. След месец стегна куфарите и замина…

Дойде пролетта. Янис и Деспина често пътуваха до Гърция, няколко пъти идва и Филип. При едно от пътуванията Янис отново намина на морския бряг, при рибарите, за да види своя приятел Ставрос. Седнаха на чаша узо, младият мъж разказа как се е срещнал със сина си и че сега животът му е пълен. После попита Ставрос как е. Приятелят му се усмихна с едва доловима горчивина:

— Аз пък ще ти разкажа една интересна история. На сватбата на дъщеря ми една хубавица се завъртя около мен. Не знаеше гръцки, ама се намери някой, който знаеше малко български, та се разбрахме. Каза, че е от твоята група екскурзианти и много те похвали. От дума на дума ми разказа и за себе си. След време я срещнах пак. Каза, че е дошла на работа на острова, бе понаучила и гръцки език.

Така започнахме да се виждаме. Как се случи не знам, но на стари години се влюбих. Нали знаеш, че от отдавна бях сам, след като съпругата ми почина. А и жената ми завъртя ума. Срещахме се все по таверните и аз все гледах да не съм с работните дрехи, макар че миризмата на риба няма как да я изтриеш… Полюбопитства в началото какво работя и аз се пошегувах — казах, че имам фабрика за преработка на морски дарове. Много й харесаха тези думи и все питаше колко работници имам, какво точно правим…

Веднъж излъгал, макар и на шега, аз взех все повече да затъвам в лъжата си. Измислях какво ли не. И да ти кажа, лесно ми беше, защото винаги съм мечтал за това, което й разказвах. Само че никога не се случи…

Един ден я видях на брега. Позна ме отдалече, въпреки че тъкмо се прибирах с лодката и с доста добър улов. „Защо не си гледаш бизнеса, ами си тръгнал риба да ловиш?“ — изненада се тя. Ами то на мен това ми е бизнесът — рекох аз. Тя май се обърка. „А фабриката?“ — попита. Реших повече да не я лъжа и си признах всичко. Тя ме изслуша, после се обърна и оттогава не съм я виждал. А ми се кълнеше във вечна любов.

Реших да попитам за нея в квартала, където работеше. Казаха ми, че се омъжила за възрастния човек, за когото се грижела. Ама така е то — може да си стар, но богат ли си…

Ставрос се усмихна. „Преболедувах я вече. И добре, че така се случи, за да разбера що за човек е тази жена. Ама пък хубава беше. И името й особено — Венера…“

„Нашата Венера“ — помисли Янис. Досрамя го да признае, че познава тази жена. Пожела здраве на приятеля си и се разделиха до следващото идване.