Фридрих Незнански
Черните банкери (3)

2.

Още сутринта Турецки получи многотомното дело на фалиралата банка „Ресурс“. Оказа се, че Арбузов е успял да научи достатъчно много, може би тъкмо затова е бил ликвидиран.

Очертаваше се твърде интересна картинка. По време на разцвета си през 1995–1996 година по брой на частни вложители банка „Ресурс“ отстъпва май единствено на Спестовната каса. Пак по това време във всички най-авторитетни медии тя прави изключително мащабни изявления за участието си в най-солидни държавни акции, в това число пускането на нефтопровода в Чечня, и по този начин потвърждава доверието към себе си и на правителството, и на вложителите. Но изявленията си остават само думи, защото след шумния, подобен на атомен взрив крах на „Ресурс“, в който доста дълго никой не иска да повярва, банката дължи на вложителите си около трилион и половина рубли. И Арбузов се е опитвал да открие тези пари, за да бъдат върнати на хората. Но това е било извънредно трудно, понеже при безхаберието на държавата банката дори след фалирането си продължава още година и половина да работи и да отпуска кредити на подставени, а след това и на фалирали структури. Последният период от дейността й е пълен с криминални тайни. Като се започне с това, че президентът на банката Вадим Акчурин е или отровен, или сам не е пресметнал дозата наркотик. След него банката е поета от Алла Бережкова. Тъкмо общуването с нея превръща Арбузов в основен пазител на тайните на фалиралата банка. Заедно с ликвидационната комисия той успява да открие и част от „законспирираните“ имоти, собственост на „Ресурс“. В края на август е проведен търг за продажба на жилищата в елитните сгради, принадлежащи на банката, разположени на „Пречистенка“ и „Голяма Серпуховска“. Спечелените милиарди рубли трябвало да бъдат върнати на вложителите на „Ресурс“.

Именно Генадий Арбузов пуска заповед за блокирането на имотите на „Ресурс“ и пак той изпраща в следствения арест Алла Бережкова, която най-накрая започва да му разказва нещо…

На вратата се почука. Влезе Грязнов.

— Какво става, гледам, че вече се бориш с камарата книжа? Изучаваш ли материалите?

— Къде ще ходя! А ти случайно да си се сетил да звъннеш на Градус?

— Никакви следи от алкохол и наркотици. Човекът е бил с всичкия си. Не, това не е самоубийство. Освен това познавах донякъде Арбузов — заключи Грязнов.

— Значи сега ни остава да изясним нещо съвсем дребно: защо са загинали старши следователят Арбузов и президентът на банката Акчурин? Как да открием скритите капитали на банка „Ресурс“ в Русия и зад граница, за да бъдат върнати парите на вложителите? Къде са се дянали кредитите, раздавани през последните месеци от съществуването на банката?

Грязнов въздъхна:

— И цял месец няма да ти стигне. Я колко тома са.

— Слава, кое при нас става лесно?

— Защо, имали сме и дела за дреболии.

— Имали сме… Но нито ти, нито аз харесваме такива дела! Пък и кой ще ни ги даде?

— Саня, не се страхувам от работа, но когато загиват добри момчета, ме обзема мъка. Я погледни дали няма нещо в сейфа ти? Защото ми се повдига…

— Слава, това е пагубно увлечение. Само безделниците пият от сутринта — рече строго Турецки, но се надигна от бюрото си.

В сейфа се намери половин бутилка коняк и две чашки от сувенирен сервиз. Чашите бяха напълнени и Грязнов изрече:

— Да поменем Генка Арбузов, добро момче беше, лека му пръст…

Те пиха, а за мезе сдъвкаха твърд като шперплат шоколад.

— Какво да се прави, Слава, всеки със съдбата си. Един минава и през голямо решето, и през малко сито — остава жив и невредим. А друг се натъква още на първия заблуден куршум и предава богу дух. Ето кое е обидното. Знаеш ли какво си помислих, докато изучавах делото? Образът на разбойника със златен зъб и нож в ботуша, а също и „общата каса“ под формата на чувал с пари окончателно отидоха в миналото. В днешно време престъпниците по принцип са почтени бизнесмени с банкови сметки по цял свят и редовно вкарват „мръсни“ пари в легално обращение. Този път ще трябва да се преборим точно с такива.

Отвън се чу как капките чукат по металния перваз на прозореца. Обикновен мрачен есенен ден с неспиращ дъжд, изливащ се от надвисналото ниско небе, досада.

— Подходящо временце — обади се ободрително Грязнов. — Но можеш напълно да разчиташ, че ще ти помогна според силите си. Като видиш зор, ще ти пратя моите момчета. Лично ще се включа. Разбра ли?

— Дълбок поклон и благодарност, господин полковник! — отвърна шеговито Турецки.

Телефонът зазвъня. Меркулов се интересуваше вече какво планира по разследването на убийството на Арбузов.

— Никакви свидетели. Съседите нищо не са видели и чули. Затова ще се наложи да търсим в материалите кого е настъпил по опашката. Може би така с времето ще изясним нещо — отговори сдържано Турецки.

— Саша, да не намекваш, че може да стане поредното „висящо“ дело?

— Арбузов е мъртъв, а убийците му живи, значи ще ги търсим.

— А по-конкретно какво възнамеряваш да предприемеш? Откъде ще започнеш?

— Искам да поговоря с госпожа Бережкова. Да издиря ръководителите на подставените фирми. Разбирам, че документите са фалшиви, но нали зад тях стоят и реални хора.

— Добре. Имам за теб една приятна новина. Ликвидационната комисия е открила нов имот на банка „Ресурс“ в Митино на Ломоносовски проспект, това са доста богати офисни помещения, оформени на подставени лица.

— Благодаря ти, Костя.

— Но това не е всичко. В апартаменти на „Ресурс“ на „Серпуховска“ и „Пречистенка“ живеят твърде влиятелни персони. Отбий се, като ти остане време, и вземи списъка. Мисля, че скоро ще имаш нужда от него.

— Непременно ще се отбия. Само да обсъдим тук с Грязнов плана за разследването и следствено-оперативните мероприятия по делото.

— Дерзайте, младежи! — засмя се Меркулов и затвори.

Турецки премести телефона на края на бюрото, прелисти машинално няколко страници от делото и заби поглед в принтирания списък. Зашари бързо с поглед и изрече удовлетворено:

— А така, хитрата сврака с двата крака!

— Какво откри? — Грязнов също се наведе над листа.

— Списък на сътрудничилите с „Ресурс“ фирми. Слушай, Слава, ето една отделна задача за теб, предай го в РУОП1 и помоли колегите си там да проследят дали по това списъче не е имало някакви криминални дела, свързани с въпросните фирми? Само че за предпочитане е да стане бързо!

— Иска ли питане? Дай го.

— Но има една тънкост. Повечето от фирмите са просъществували само броени дни. Възникнали, превъртели парите и изчезнали. Затова не е лошо да имаме сведения за ръководителите, главните счетоводители и например за охраната, разрешителните за носене на оръжие…

— Разбрах, Саня, а по отношение на твоите менте документи няма да е лошо да посетиш Мойсеев. Нали знаеш, той моментално надушва фалшивите…

— Ще видим. Но първо трябва да намеря хората, които са сътрудничили на банката. Освен това искам да науча колкото се може повече за Алла Бережкова. За нейните приятели и приятелки, а не само за служителите на банката.

Грязнов се усмихна и махна ръка на сбогуване. Когато излезе, Турецки отново потъна в четене.

Колко дела трябваше да разкрие през петнадесетината години следователска работа! И нито едно от тях не се повтори, всяко си имаше своите особености. Новото време донесе нови престъпления: сега в криминалния възел се заплитаха десетки фирми, станали волни или неволни съучастници, въртяха се огромни пари, държавни предприятия се преплитаха и срастваха с престъпни групировки. Надигаше се огромен престъпен океан, който заливаше Русия като палуба на прогнил кораб, готов да потъне в хаоса на икономическата криза.

Докато прелистваше документите на банката, Турецки намери старо авизо с печата на фирма от Грозни. Той смаяно вдигна вежди и извади документа настрана. На авизото пишеше 1994 година — по това време в Грозни с пълна сила бушуваха бойни действия.

„Странно — помисли си Турецки, — какви фирми може да е имало там, какви пари? Абсурд! Сега ще се наложи да направим и съдебносчетоводна експертиза. Ама работа! Господи, колко още боклук ще трябва да разровя?“

Той затисна с ръка една прозявка и пак се зачете, като обръщаше особено внимание на подписите под документите и си записваше имената на материално отговорните лица.