Фридрих Незнански
Кръвно отмъщение (6)

6.

Депутатът Кислевски водеше активен политически живот, като много рядко се появяваше във Върховния съвет, но постоянно се буташе в коридорите на правителството и министерствата. До него постоянно имаше двама телохранители, масивни мутри от частна агенция. Нина специално се отби в тази агенция, поинтересува се от условията по наемане и заплащане и установи, че там взимат на работа предимно бивши спортисти и демобилизирани десантчици, а бившите милиционери не ги понасят. Във всеки случай депутатът Кислевски явно не го тормозеха финансови проблеми.

Това й беше работата — да ходи след бъдещата си жертва и да търси подстъпите към нея. Тя изясни местоположението на служебното жилище на Кислевски, обичайния му маршрут, местата, където се намираше най-често, и даже имената на някои познати. От вестниците научи, че Кислевски представя избирателите от някакъв уралски окръг, въпреки че е от Молдавия. Противниците му го наричаха лобист на промишлената мафия и гешефтар, на чиято съвест лежат вече милиарди долари в чуждестранни банки, но привържениците го смятаха за истински демократ и „нов руснак“. Парламентарната дейност ни най-малко не го интересуваше и наличието на добре платена охрана се обуславяше далеч не от партийните борби.

Той беше добре прикрит, този Кислевски, и Нина доста си блъска главата, докато открие някаква пролука. През цялото си работно време той се намираше в охранявани учреждения, където беше възможно да проникне, но доста проблематично да се измъкне след изстрела. На улицата го пазеха мутрите, а домът му бе под служебна охрана. Вечерите си понякога прекарваше в престижни заведения, предимно поеше нужните му чиновници и делови партньори, но там го охраняваха още по-старателно. Оставаха само почивните дни, когато си позволяваше малки слабости, например излет извън града в неделите или Олимпийския басейн в съботите. Освен това играеше тенис и яздеше, но нередовно.

За да събере тази информация, на Нина й се наложи за известно време да се „прилепи“ към клиента, да го следи и да изучава живота му. Трябваше да разговаря с различни хора, да го следва с кола насам-натам — Феликс й бе дал с пълномощно един старичък москвич; дори се наложи да пофлиртува с охраната на дома на депутата. Сменяше дрехите си и се маскираше, въпреки че може би нямаше особена нужда, но навикът и опитът й подсказваха тази необходимост. Вечер се връщаше вкъщи уморена и виждаше вечно плачещата Аня, която, макар и да й правеше вечеря и да разтребваше къщата, все пак си оставаше не много близък човек, а и с подозрителни наклонности при това. Тя все обещаваше да се отбие още веднъж да стресне Льоша и даже смяташе чрез Феликс да издейства някакви официални мерки срещу наглия окупатор, но така и не успя.

В събота вечерта тя се върна вкъщи с приблизително съставен план за покушението, мислейки вече само за подробностите. В работа като тази именно подробностите бяха основният проблем и изискваха сериозно отношение. Беше вече късно и тя едва поздрави Аня и се отправи към банята. Не й направи впечатление особената потиснатост на момичето, изплашено шарещите очи и виновният вид, тя бе потънала в мислите си и нямаше търпение да отмие мръсотията и умората от седмицата. А Аня, след като чу звука на течащата вода, тихо се приближи към вратата, отвори я внимателно и излезе на площадката. Както си беше по халат и пантофи, тя се качи на горния етаж и звънна на вратата на окупираното си жилище. Льоша, който отвори, вече беше подпийнал, но като видя Аня, попита сухо и делово:

— Дойде ли си?

Аня преглътна и кимна, като го гледаше предано.

— Ясно — каза Льоша. — Стига, Изроде, стига… Дай да си свършим работата — повика той събутилника си.

Аня внимателно надникна през вратата в жилището си и сладкото чувство на родния дом я накара да се умили. Появи се Изрода, набит тип с къса коса и кожено яке върху мръсната фланелка.

— Ще го оформим както си трябва — промърмори той. — О! — видя той Аня. — А ти коя си, миличка? Ела, ще ти покажа фокусче…

— Остави я — кресна Льоша, заключвайки вратата. — Хайде…

— Аз да си остана вкъщи, а? — плахо попита Аня.

— Не, идваш с нас.

— Льошка, недей — примоли се Аня. — Оставих вратата отворена, за какво съм ви вече?

— После ще ти обясня — изкиска се Изрода и я лъхна воня от изпитото и изяденото.

— Бързо — каза Льоша.

Те слязоха по стълбата и влязоха в апартамента на Нина, като се стараеха да не вдигат шум. Самата Нина още беше в банята, но водата вече не течеше и тя си тананикаше нещо. Влезлите затвориха вратата след себе си, Аня отиде в стаята, като от вълнение не можеше да си намери място, а Изрода си свали якето и го остави на закачалката в антрето. Той намигна на Льоша и направи жест, напълно демонстриращ намеренията му по отношение на Нина и даже изкряка от възторг. Льоша допря пръст до устните си, нареждайки му да мълчи.

Звънна телефонът и двамата едновременно погледнаха Аня, а тя на свой ред изплашено се вторачи в тях.

— Извикай я — прошепна Льоша, сочейки с пръст вратата на банята.

Аня обаче го разбра посвоему и вдигна телефона.

— Кой се обажда? — неестествено звънко попита тя. — Няма я, в банята е. Да, обадете се пак…

Тя остави слушалката и Льоша й показа свития си юмрук.

— Извикай я, казах! — повтори той.

Аня кимна послушно и викна, без да се помества:

— Нина! На телефона!

Щракна резето на вратата и Нина викна, набързо загръщайки се с хавлията:

— Идвам, благодаря!

Първо видя Изрода, който, хилейки се с изкривена от вълнение уста, се приближи към нея, протегнал ръце. Нина се дръпна, веднага попадайки в ръцете на Льоша.

— Не — извика тя и се опита да се отскубне, но какво можеше да направи срещу двама яки и възбудени мъже? Те я замъкнаха в стаята, хвърлиха я на дивана и смъкнаха хавлията.

— Дръж я — нареди Льоша, разкопчавайки колана на дънките си.

Изрода се нахвърли върху Нина, държеше я за ръцете и я хапеше по шията и рамото, като ръмжеше и сумтеше. Аня, цялата разтреперана от ужас, бавно тръгна към вратата, но Льоша, който вече си разкопчаваше панталоните, я забеляза и ревна:

— Анюта! Тук!

Аня заплака и се притисна към стената, после бавно се смъкна и седна на пода. Льоша вече се беше нахвърлил върху Нина, лесно преодолявайки съпротивата й, и я изнасилваше с хриптене, а Изрода ги гледаше жадно и бършеше лице с треперещата си ръка. Нина съвсем се беше отпуснала, бе прекратила всякаква съпротива и само от време на време стенеше от болка. Извърнала глава, тя прехапа устни до кръв, за да не заплаче, защото не можеше да си позволи такава слабост, каквото и да правеха с нея. Льоша пъхтеше върху нея, така че диванът се клатеше и скърцаше, и Изрода не издържа и викна:

— Айде свършвай най-после бе!

Льоша се обърна към него, усмихна се криво и дрезгаво извика, кимвайки към свилата се до стената Аня:

— Оправи я нея!

Изрода погледна Аня, която вдигна изплашено очи към него, подсмъркна и измърмори:

— Добре, ще почакам.

Льоша най-после свърши и се надигна тежко. Нина лежеше пред него като парцал, в който си е избърсал краката. Той я сръга с пръст в корема и заяви:

— Ето за какво си, кучко разгонена! Хайде, Изроде, оправи я!

— Туй го можем — радостно обяви Изрода и скочи на крака.

Льоша се закопча, приближи се към Аня и тя изплашено го погледна отдолу нагоре.

— Разбра ли всичко? — попита Льоша.

— Да, Льошенка, разбрах — измънка тя.

— А така — промърмори Льоша и отиде до кухнята да пие вода.

Изрода междувременно обърна безволевата Нина по корем, говорейки:

— Е са, маце, ш’тъ сгрея… Така, добре… Айде давай към мене!

Аня скочи и изтича в кухнята. Льоша пиеше вода от стъклена чаша, гълтайки жадно.

— Льошенка — примоли се Аня, — кажи му да не го прави!

— Какво да не прави? — не разбра Льоша.

Нина извика от стаята, Изрода се захили злорадо. Льоша изскочи от кухнята, но след известно време се върна, усмихвайки се криво.

— Всеки си има странности — каза той. — Ти също имаш какво да кажеш по въпроса, нали?

— Но какво общо има тя? — изхлипа Аня. — Какво ви е направила?

Нина пак изстена от стаята и Аня се сви.

— Ако искаш да знаеш, тя едва не ми отнесе топките — каза Льоша. — Всъщност бих я удушил…

— Нали нищо повече няма да й правите? — плачейки, попита Аня.

— Абе нищо й няма — отвърна Льоша и махна с ръка. — Жените са животни, такива упражнения само им допадат. Но ако почне да вие, ще я убия. Така й предай, ясно ли ти е?

— Как така да й предам? — уплаши се Аня. — Ама тук ли ще ме оставите? Не мога да остана тук, Льошенка!

— Ще останеш — твърдо произнесе Льоша — и ще й предадеш всичко, което ти казах. После ще дойдеш и ще разправиш.

— Но как? — недоумяваше Аня. — Нали аз я прецаках…

— Ще останеш — каза Льоша.

Те си тръгнаха, а Аня продължаваше да седи до кухненската маса и да разглежда големия кухненски нож. Тя го взе в ръце, жално се разплака и даже се готвеше да, си реже вените, когато изведнъж чу стон от стаята. Тя скочи и се втурна натам.

Нина лежеше по корем и ръката й безсилно висеше на пода.

Аня внимателно се приближи, зави я с одеялото и Нина отвори очи.

— Кой е? — попита тя.

— Аз съм, Нинуля — жално изписка Аня. — Как си?

Нина поизвърна глава, погледна я и се усмихна криво.

— Аз съм прекрасно — произнесе тя, едва мърдайки устни.

— Ти как си?

Аня се разплака и седна на пода до нея.

— Прости ми, Нинуля, миличка… Всичко стана заради мен!

— Разбрах вече — проговори Нина.

— Той ме заплашваше — хлипаше Аня. — Даже искаше да ме удуши… Всеки ден идваше и ме заплашваше! Обеща да се изнесе…

— Щом е обещал, значи ще се изнесе — каза Нина.

— Нищо не можех да направя — хленчеше Аня.

— Добре, както и да е. — Нина се привдигна на лакти.

— Прощаваш ли ми? — с надежда попита Аня.

— Сега не ми е до тебе — каза Нина.

— Да ти помогна ли? — запита Аня.

— Да, помогни ми — кимна Нина, възнамерявайки да стане. — Заведи ме в банята да се измия… Телефонът действително звънеше, нали?

— Да, беше Феликс — потвърди Аня. — Пак ще се обади.

— Добре — кимна Нина. — Той ми трябва.

Аня я доведе до ваната и даже й помогна да седне и да пусне водата.

— Искаш ли да те измия? — предложи тя почти умоляващо.

— Така няма да чуем телефона — каза Нина. — Ако се обади, докато съм в банята, донеси телефона тук, ясно?

— Да, разбира се — каза Аня.

— И повече не отваряй вратата на никого — добави Нина. — Стигат ни гостите за днес.

Аня с готовност се усмихна в отговор на шегата и жално изхлипа. Пак й се плачеше.

Тя отиде в стаята, застана до прозореца и започна да размишлява какво ще стане, ако падне от прозореца на Нина. Нина живееше на третия етаж и нямаше никаква вероятност за скорошен смъртен изход. Хората падаха и от по-високи прозорци и оставаха живи. Но самият процес на падане й се струваше изключително привлекателен. От това преживяване я откъсна звънът на телефона и тя вдигна слушалката.

— Ало — каза тя. — Феликс?

— За някои Феликс — чу тя в отговор, — а за някои и Феликс Захарович. Къде е Нина?

— Знаете ли, тя пак е в банята — каза Аня. — Но помоли, ако има нещо, да занеса телефона направо там.

— Добре поне, че не е в тоалетната — проговори Феликс.

Аня влезе в банята с телефона и прошепна:

— Той е.

— Благодаря — каза Нина, която лежеше напълно неподвижно във ваната.

Тя взе слушалката, показа на Аня къде да остави апарата и произнесе:

— Аз съм.

— Нещо много дълго се миеш, приятелко — забеляза насмешливо Феликс.

— Изцапах се, след като се измих — отвърна Нина.

— Случило ли се е нещо? — наежи се Феликс.

— Нищо — каза Нина. — Лични работи. Какво ново?

— Всичко ново е при теб — каза Феликс. — При мен са дреболии. Смята да ходи след една седмица в Швеция с делегация. Трябва да си свършим работата, преди да замине.

— Аз съм готова — отговори Нина.

— Наистина ли? — искрено се удиви Феликс.

Нина не каза нищо.

— Браво — каза Феликс. — Каква помощ ще ти трябва?

— Никаква — отсечено отвърна Нина.

— И кога?

— Точно след една седмица — каза Нина. — Следващата събота.

Феликс дълбоко и шумно въздъхна на другия край на жицата.

— Приема се — каза той.