Фридрих Незнански
Кръвно отмъщение (44)

44.

Тя се появи в блока на „Полежаевска“ едва след като се убеди, че не е възможно да я познаят. Качи се на втория етаж, позвъни на вратата на собствения си апартамент и някаква непозната жена й отвори.

— Извинете — каза Нина, — търся Аня Назарова. Случайно да я познавате?

— Нямам представа — каза жената. — Тук съм от три седмици, още не познавам никого. Попитайте другите съседи.

Естествено, на Нина й се прииска да влезе в апартамента, където беше живяла около година, но не намери повод и след като благодари на жената, се качи на горния етаж. В апартамента, в който някога живееше Аня Назарова, пак имаше непознати хора, този път момченце на шест години. След това дойде майка му, която се оказа бежанка от Таджикистан и беше получила жилището за временно ползване, но тя нищо не знаеше за живялата съвсем наскоро тук Аня Назарова. Нина отскочи до съседите, но те не си бяха вкъщи. Първият й опит да открие Аня се оказа неуспешен.

Върна се вкъщи и пазачът на входа вече й се усмихна приветливо. Срещна съседката, жената на някакъв въглищен магнат, току-що заселила се в Москва, но вече изпълнена със собствено достойнство. Всички изпитваха особен интерес по отношение на Нина и затова кралицата на въглищата се спря да я разпита за парижките магазини. Смяташе да отскочи за една седмица с дъщеря си до Париж и затова имаше нужда от съвет. Нина смътно си спомняше парижките магазини, но каза напосоки няколко улици, които беше запомнила от пътния атлас. Съседката бе напълно удовлетворена и дори високомерно предложи:

— Искате ли да ви вземем с нас, Ниночка?

— Благодаря — хладно каза Нина. — Лятото прекарвам по правило в планините.

Лицето на съседката веднага се удължи и тя побърза да се сбогува. Нина си помисли, че и тя самата с нищо не е по-добра от тази глупава лелка, също харчи пари, които не са спечелени от нея, и също така не знае какво да прави с тях.

А когато влезе в апартамента си, снабден с елегантни швейцарски брави и охраняван от въоръжени хора, там я чакаше Бък с две от горилите си.

— Спокойно — каза той. — Това е делово посещение.

— Ще поискам да уволнят дежурния пазач — каза Нина.

Здравенякът, който се приближаваше към нея, радостно изсумтя. Приближи се, за да й вземе чантата, където беше пистолетът „Стечкин“.

— Охо — каза Бък, взимайки оръжието в ръце. — Това е за прехваления Бейби, така ли?

Нина не отговори. Тя влезе в стаята и седна на кушетката.

— На какво дължа удоволствието? — попита тя.

— Шик си живееш, котенце — каза Бък. — За какво ти е притрябвала ютия? Нали Бейби е въоръжен?

— Имаш ли други въпроси? — сдържано попита Нина.

— Леко, миличка — каза Бък. — Стените са звуконепроницаеми, ако моите се захванат с теб, никой нищо няма да чуе.

— Значи сте дошли, за да се захванете с мен? — усмихна се Нина.

Бък извърши няколко дъвкателни движения и отвърна:

— Още не съм решил.

— Тогава решавайте по-бързо — каза Нина. — За тази вечер съм планирала много работи.

— Помисли ли над това, което ти казах? — попита Бък.

— Казахте толкова много неща — отговори Нина. — Над кое по-точно трябваше да помисля?

— Става дума за делбата — напомни й Бък. — За да живееш спокойно, ще ми плащаш по петдесет хиляди зелени на месец.

— За по-малка сума мога да си наема убиец — каза Нина.

— Не се шегувам — намръщи се Бък. — Знам какво е финансовото ти състояние и знам, че тази сума ти е напълно във възможностите. Още след първата вноска ще съм готов да ти окажа всякаква помощ.

— А ако се окажа упорита глупачка и откажа? — попита Нина. — Ще ме убиете ли?

— Първо ще те омъжим — каза Бък. — Набелязал съм си подходящи кандидатури, няма да ти е зле. А след сватбата ще ти дадем пътя. Наследството, както сама разбираш, остава за моя кандидат.

— Значи сте дошли на сгледа? — подсмихна се Нина.

Бък се усмихна широко.

— Слушай, маце, не искам да се карам с теб. Харесва ми как се държиш, на твое място деветдесет и девет на сто вече са се напикали от страх. Но разбери ме и ти, не работя, без да имам интерес. Момчетата ми ще спрат да ме уважават, ако не си взема моята част.

— В тежко положение сте, Бък — каза Нина. — Изборът пред вас е труден.

— Мога да сваля до четиридесет — каза Бък. — В памет на общия ни познат.

Той съвсем на място й припомни за Феликс и към естественото чувство на протест се прибави и обидата за излъгания старец.

— Не — каза Нина.

— Какво не? — уморено попита Бък.

— Няма да ви платя и копейка. Ако бяхте започнали разговора другояче още отначало, бих си помислила, но сега това е невъзможно.

— Значи си от принципните тъпачки? — мрачно попита Бък.

— Уви — каза Нина.

Бък кимна и тежко въздъхна.

— Така си и мислех. Феликс имаше направо талант да открива принципните идиоти. Но имай предвид, аз ще стигна докрай, ясно ли ти е?

— Да смятаме, че мечтая да се омъжа — каза Нина.

— Страхувам се — каза Бък, — че брачната нощ няма да я има. Коля, Саша… Тя не иска да ни сътрудничи.

Коля и Саша се приближиха, противно усмихнати.

— Бък, а може би все пак да уредим на момичето брачна нощ, а? — попита единият.

— Може би — каза Бък. — Но само след регистрацията на брака.

Те се разсмяха и другият извади от сака ролка широк медицински лейкопласт.

— Сигурни ли сте, че ако се развикам, никой няма да ме чуе? — попита Нина, седейки със скръстени ръце.

— Абсолютно — каза единият, приближавайки се към нея.

Нина измъкна от кобура под мишницата си браунинга, насочи го към двамата и попита:

— А ако стрелям?

— О! — каза единият и се спря на три крачки от нея.

— Стига глупости — каза Бък, без да се помръдне. — Те са професионалисти.

— Аз също — студено каза Нина. — Стани и отиди при тях.

— И през ум не ми минава — промърмори Бък.

Раздаде се изстрел и кристалната вазичка на масичката пред него се разлетя на парчета, които одраскаха лицето му.

— Шефе, тя е луда истеричка — каза единият. — По-добре я послушайте.

Бък стисна зъби и стана.

— Кой идиот забрави да я претърси? — каза той през зъби и се приближи до хората си.

— Сега ти, с големия нос — нареди Нина. — Вземи лейкопласта и завържи ръцете на приятелчето ти зад гърба. И по-яко, че може да се изплаша.

— Какво искаш, гадже? — попита този, на когото връзваха ръцете. — Издънихме се, е, и какво? Ще ни предадеш на органите ли?

Нина не отговори. Не й хареса, че онзи другият прекалено дълго се мотаеше с лейкопласта. Сигурно замисляше някоя мръсотия. Тя взе стечкина от масата.

— Дай да се разделим с добро — каза Бък.

— За да дойдете утре с нови предложения? — усмихна се Нина.

Онзи с големия нос се наведе, изправи се и мълниеносно отскочи встрани, падайки зад отсрещната кушетка. Ако Нина не беше готова за инициативата му, можеше и да пропусне този скок, но тя успя да стреля и чу стона на ранения. Бък и вторият бандит, на когото типът с носа така и не успя да върже ръцете, понечиха да тръгнат към него, но Нина им викна:

— Стой!

И те спряха.

— Застреля го, тъпачко — изсъска Бък с ненавист.

— Сам си го търсеше — отвърна Нина. — Ей, малоумник, излез, където мога да те виждам, че иначе ще те убия от уплаха.

Раненият стана с вдигната ръка, другата притискаше към хълбока си. По рамото му се разливаше кърваво петно.

— Чакали миризливи — каза Нина. — Редното е да ви застрелям на място и да кажа, че сте влезли насила и сте искали да ме изнасилите и ограбите. Но ми е противно да се занимавам с вас. Сега си тръгвайте, както сте дошли, и имайте предвид, че следващия път ще стрелям не в ръката, а между очите.

Известно време те не се помръднаха, а после раненият попита:

— Да си вървим, а, Бък? Всички козове са у нея.

— Вървете — процеди Бък.

— Да вземем да излезем през вратата — предложи другият. — Коля няма да може да скочи от втория етаж.

— Вървете както искате — каза Бък ядосано.

— Ние през вратата, става ли? — обърна се бандитът към Нина, която сви рамене в отговор.

След известно туткане те все пак отвориха вратата и излязоха. Вратата се затвори след тях и Нина попита:

— Не обсъдихме ли всичко?

— Ти не разбра ли? — попита Бък. — Проверявах те.

— И как е, провери ли ме?

— Спокойно. Не ми трябват зелените ти, просто не се занимавам с кого да е. Можеше да го убиеш.

— Можех — съгласи се Нина.

Бък поклати глава и въздъхна.

— Откъде се появи такава, с долари, ютии, апартамент? Да не се надяваш да те приемат просто ей така, без да плащаш? Предложих ти минималната сума, а някой като Миша Хруст ще ти взима лимони^[1] и ще те накара за капак да спиш с приятелчетата му.

— Ще получи колкото и ти — отряза Нина.

— Сама няма да живееш дълго, маце — каза Бък.

— Аз и не смятам да живея дълго — парира Нина.

Той я погледна учудено.

— Какво каза?

— Имам работа — каза Нина. — Когато я свърша, имуществените проблеми ще престанат да ме интересуват.

— Каква пък е тази работа? — удивено попита Бък.

— Кръвно отмъщение — каза Нина.

Той я погледна с недоверие.

— Сериозно? — попита той. — Наистина ли кръвно отмъщение?

— Какво те учудва? — попита Нина. — Имам врагове и трябва да ги убия.

— И затова си носиш „Стечкин“ в чантичката? — ухили се той. — Мила, това го има в романите. Кого искаш да убиеш?

— Още не знам — каза Нина. — Предстои ми да го установя.

Бък изсумтя и поклати глава.

— И ще можеш да убиеш враговете си сама? Или ще ти помогне Бейби?

— Ще ми помогне Бейби — потвърди Нина. — Той вече уби осем души.

Бък кимна.

— Значи Феликс ти е помагал в това, нали?

— Помагаше на Бейби — каза Нина. — Аз бях в чужбина, нали знаеш.

— Какъв ти е тоя Бейби? — попита Бък. — Брат, любовник?

— Приятел.

— Само принципните идиоти се занимават с такива неща — каза Бък. — Нали ти казвам, Феликс имаше усет за такива хора. Сигурно и у мен има нещо подобно.

— Ще ми помогнеш ли? — Нина почувства как отвътре нещо я сгрява.

Бък се намръщи като от зъбобол.

— Но това е в разрез с плановете ми. Вече няколко пъти съм се издънвал в подобни работи и това не ми доставя особена радост. Какво трябва да направя за теб?

— Трябва ми информация — каза Нина. — Делото се води от един следовател от федералната прокуратура на име Турецки. Как да се свържа с него? Може би имаш свой човек в прокуратурата?

Бък поклати глава.

— Добре, ще видя какво може да се направи — процеди той. — Разкажи ми за делото.

Нина конвулсивно въздъхна и започна да разказва за мъжа си, за децата, за онази страшна нощ. Събитията от далечното минало изведнъж отново застанаха пред нея и тя отново преживя ужаса и отчаянието, тъпата болка от загубата и нарастващото желание да се отскубне от този кошмар с действие. След това беше запознанството й с Феликс, случайно оказал се на юг, и всичко останало. Тук тя превключи на легендата с участието на господин Гюстав Щим, а цялата стрелба остави на верния си приятел Бейби. Бък изслуша всичко, изсумтя и каза:

— Глупости… Недей да ме балтавиш, гадже!

— В какъв смисъл? — объркано попита Нина.

— Нещо не ти се връзва разказът — каза той. — Дай честно, а? С какво ти беше задължен Феликс?

Нина помисли и се съгласи, че от разказа й изобщо не следваше особеното отношение на Феликс към нея.

— Може ли да запазя това в тайна? — попита тя.

— Може — разреши Бък. — Но аз все пак ще науча, не се съмнявай. Ще ме запознаеш ли с Бейби?

— Това не зависи от желанието ми — каза Нина. — Станал е много внимателен след всичко, което направиха с него и Феликс. Сега не е в Москва.

Бък се усмихна.

— Значи тогава в ресторанта си ме работила? А аз почти повярвах.

— Постарах се. — Нина също се усмихна.

Разделиха се вече напълно дружелюбно, но преди да си тръгне, Бък забеляза:

— И все пак не трябваше да стреляш по моя човек. Сега ще се наложи да му плащам лечението.

— Вие играехте — каза Нина, — но аз приех всичко много сериозно.

— Чудесно. Остани си сериозна. Много ми харесваш такава.

След като Бък си тръгна, се обади пазачът и се заинтересува що за странни посетители е имала Нина и по какъв начин са влезли.

— През балкона — отвърна Нина. — Ще се наложи да монтирате допълнителна камера за наблюдение над този участък.

— Господи помилуй — възкликна пазачът. — Надявам се, че не се е случило нищо сериозно?

— Размина се — каза Нина. — Бъдете спокоен, няма да кажа нищо на началството, но все пак помислете за допълнителна камера.