Фридрих Незнански
Кръвно отмъщение (22)

22.

Феликс Захарович бе поканен на спешното закрито заседание на колегията на „Съда на Народната съвест“, както се казва, направо от улицата. Той се разхождаше близо до дома си, когато към него се приближи някаква жена и му предаде поканата за колегията под формата на поздравителна картичка от несъществуващия му племенник. Веднага го качиха в колата, ненавистният за Феликс Захарович мерцедес, който толкова лесно се помнеше от случайни свидетели, и след половин час го докараха до базата на Съда в района на Сребърните езера.

И поканата, и спешността още отначало не се харесаха на Феликс Захарович. На заседанието, освен съдиите, Председателя и Секретаря присъстваха и поканените експерти, ръководители на служби и отдели. Феликс Захарович си помисли, че за изтеклото време организацията стабилно е нараснала. Тук беше и генерал Чернишов и присъствието му никак не зарадва Феликс Захарович.

— Моля да бъда извинен от тези, които бяха поканени тук прекалено неочаквано — започна Председателят. — Предметът на днешната колегия е организацията на текущата акция, а също така и проблемите на вътрешния живот. Господин Секретар, докладвайте за разработения план на акцията.

Въпреки спокойното начало на заседанието Феликс Захарович почувства, че нещо не е наред. Прословутите „проблеми на вътрешния живот“ можеха да засегнат непосредствено него. Генерал Чернишов, даже и при всичко хубаво, което се знаеше за него, можеше спокойно да си спомни за интереса, който клати феса. Авантюрата под ръководството на никого непредставляващия Феликс Захарович може би обещаваше известни дивиденти в бъдеще, но изискваше големи усилия. Предаването му даваше по-малко, но веднага и без главоболия. Осъзнавайки това, Феликс Захарович се почувства бездарен организатор.

— От всички обекти, по които разкарват сега Доносника, най-подходящо е помещението на Московската прокуратура — говореше Секретарят, някога безславен партиен функционер, успял да се мерне в качеството на реформатор на ненужната комунистическа партия в зората на перестройката. — Нашият агент трябва да проникне в сградата на прокуратурата, което не изглежда много сложно. Пак там на уговореното място ще бъде доставено оръжие. Доносника ще бъде убит, докато върви по коридора, набелязано е дори местонахождението на агента. Смятаме, че този агент трябва да бъде Бейби.

— Какво ще кажете за това, господин Архивар? — попита Председателят.

Прякорът Архиваря му измисли още Синюхин и на Феликс Захарович той винаги му се струваше нелеп и лекомислен. Сега, в такъв напрегнат момент, прозвуча като оскърбление. Феликс Захарович продължително въздъхна.

— За пръв път разработваме акция — каза той. — Това, доколкото разбирам, е направлението на новата политика на ръководството, но бих искал да се убедя в нейната целесъобразност. Преди определяхме местата на най-голяма уязвимост на клиентите, а агентите сами планираха действията си.

— Какво ви безпокои? — хладно попита Председателят. — Започваме втория етап на проекта и се появяват много нови детайли. Би трябвало да го знаете не по-зле от мен.

— Действително го знам не по-зле от вас — с достойнство отбеляза Феликс Захарович. — Но ме смущава умозрителността на този подход. Нито ние, нито уважаемият Секретар можем да се похвалим с опит в разработката на практически акции, а ни предстои начинание, доколкото разбирам, с изключителна важност. Странно е, че всичко се решава толкова набързо и повърхностно.

— Уверявам ви — каза Секретарят, — че разработката беше проведена достатъчно сериозно и в нея участваха професионалисти. Можете ли да определите недостатъците на нашата схема?

— Смущава ме изборът на мястото — каза Феликс Захарович. — Оттеглянето от мястото на акцията ще е прекалено трудно.

Секретарят се подсмихна и отвърна:

— Няма да му се наложи да се оттегля, Феликс Захарович. Вашият агент ще бъде убит, след като изпълни всичко.

Феликс Захарович предвиждаше такъв обрат и затова се сдържа.

— Така ли да му обясня?

— Тъй като вие отговаряте за работата на вашия агент — каза Секретарят, — вие ще сте този, който ще му обясни. Не мисля, че трябва да знае наистина всичко. Как ще го настройвате относно оттеглянето, си е ваш проблем.

Това беше открито предизвикателство и Феликс Захарович чак поклати глава от възмущение, но не успя да каже нищо, защото се намеси Председателят:

— Тъй като тази тема е толкова важна за нашия Архивар, нека се спрем по-подробно на нея. Доколкото ми е известно, вие сте изказали протест относно плановете за ликвидация на агентите от първия етап.

— Намирам това за безнравствено — развълнувано заяви Феликс Захарович.

Присъстващите зашумяха, пред очите им започваше скандал.

— Нима това не влиза в плана „Народна воля“? — запита един от съдиите.

— Не съм убеден — заяви Феликс Захарович. — Даже ми се струва, че основните положения на плана започват да се подправят грубо в угода на нечии лични интереси.

— Чии? — попита Председателят сред пълното мълчание на останалите.

— Вероятно вашите, господин Председател — каза Феликс Захарович.

— Знаете, че цялата ни работа е под контрол — напомни Председателят. — Ако си позволя и най-малкото отклонение от колегиалните решения, бързо ще ме поставят на място.

Разбира се, той го подмамваше, канеше го да огласи обвиненията си. Феликс Захарович го усети и не продължи.

— Отношенията ви с агента са някак странни — забеляза някой от ръководителите на службите. — Да не би случайно да ви е роднина?

— Протестирам! — заяви Феликс Захарович. — Отношението ми към моя агент напълно се съгласува с устава, длъжен съм да се грижа за неговата безопасност. Това людоедско положение за ликвидацията на агентите е в разрез с целите на нашето общо дело.

— Прекрасно — каза Председателят. — Има ли още някой сред присъстващите, който би желал да изкаже протест относно ликвидацията на агентите?

Отначало последва дълго мълчание.

— Има — каза генерал Чернишов. — Аз съм против.

Феликс Захарович сдържано си пое дъх.

— Вашите аргументи, господин Разпоредител? — невъзмутимо запита Председателят.

Феликс Захарович направо потръпна. Постът на Разпоредител по-рано принадлежеше на друг човек, когото той смяташе ако не за свой привърженик, то поне за съчувстващ, и прехвърлянето на това място на генерал Чернишов, човек от кадровия резерв, представляваше значително повишение. Такова повишение трябваше да бъде заслужено. С какво ли го беше заслужил?

— Добре разбирам господин Архиваря — каза генералът. — Бил съм на война и знам какво значи да губиш бойците си. Аз също не мога да разбера необходимостта от тази ликвидация.

— Помислете си за кого говорите — каза Секретарят. — Това са наемни убийци, за работата си те получаваха пари! Може ли да ги сравнявате с бойци?

— Тези хора изпълняваха вашите заповеди — напомни Чернишов.

— Не става дума за наказание — намеси се Председателят. — Става дума за целесъобразното продължаване на проекта. Ще напомня, че в него се предвиждаше през първия етап да бъдат извършени редица терористични актове чрез наемници, за да можем на втория етап да преминем към организирането на масов терор. За решаването на задачите от втория етап са необходими специални психологически предпоставки. Съществена предпоставка е смъртта на героите на народната съпротива. Те трябва да загинат като бойци на народния фронт.

Генерал Чернишов кимна.

— Да, това променя нещата. Но бих искал да уточня: парите, които са спечелили тези хора, си остават за тях, нали?

— Безусловно — с готовност потвърди Секретарят. — Нещо повече, запланувани са значителни премии за наследниците. Просто не успях да го кажа.

— Моят агент няма наследници — каза Феликс Захарович.

— Но той е в правото си да се разпореди с парите си както пожелае — възрази Секретарят. — Исках да кажа, че тук няма съображения за материална изгода.

— Не искам да поставям въпроса за гласуване — каза Председателят. — Преди всичко заради очевидния резултат. Господин Архивар, продължавате ли да държите на протеста си?

Феликс Захарович си замълча.

— За кога е насрочена акцията? — попита някой от съдиите.

— За четвъртък. Подследственият ще бъде на разпит при градския прокурор. Друг такъв случай може да не изникне.

— Господин Архиварят трябва да ни даде ясни гаранции за участието на неговия агент — заяви Председателят.

— Феликс Захарович — обърна се към него Чернишов. — Познавам ви като човек на дълга. Можете ли да ни дадете такава гаранция?

Феликс Захарович въздъхна тежко и отвърна през зъби:

— Да. Той ще бъде там.

— Това е — каза Председателят. — Можем да считаме този въпрос за изчерпан.

— Така ще бъдат убити Бейби и Доносника — каза Феликс Захарович. — Бих искал да знам какво ще стане с Дюк.

Председателят се усмихна.

— Трябва да оставим нещо и за органите на реда, нали? Не се безпокойте, Дюк ще бъде ликвидиран сред голяма навалица. Тази операция вече е разработена детайлно, но тя не ни интересува днес.

— Ще позволите ли да преминем към детайлите? — попита Секретарят.

— Да, ако обичате — кимна Председателят.

Започна излагането на детайлите, изучаването на плана на помещението на Московската градска прокуратура, местоположението на кабинета на прокурора на Москва, където се предвиждаше да бъде заведен Доносника, местонахождението на агента. Разработваха се подробностите на проникването в сградата на прокуратурата с фалшив пропуск, а също така и начините да бъде предадено оръжието. Начинът беше азбучен — чрез казанчето в тоалетната.

— Явно разработилите тази операция си падат по филма „Кръстникът“ — с усмивка забеляза Председателят по този повод.

По-нататък се посочваше, че ликвидацията на агента е поверена на човек от вътрешната милиционерска охрана на прокуратурата, който в момента на акцията ще се окаже недалеч от агента. Авторите на плана настояваха за широко оповестяване на публиката и предлагаха в това време да бъдат поканени представителите на пресата под някакъв благовиден предлог. Феликс Захарович слушаше внимателно и мислеше как да се измъкне от всичко това.

Когато най-после приключиха с операцията, Председателят предаде на Феликс Захарович необходимите документи за предварителната подготовка на агента и произнесе:

— Сега бих искал да повдигна въпроса за вътрешната дисциплина. Никога не съм оспорвал принципа на организация на нашето дело, въпреки че от началото му мина немалко време и някои корекции са просто необходими. Сега, когато възникват подозрения като току-що изказаното, настоявам за провеждането на разширено заседание на Съда с участието на всички контролиращи структури. Трябва да направим оценка на изминатия път и да направим необходимите поправки, ако се наложи.

Явно за повечето присъстващи това заявление не беше новина, но Феликс Захарович веднага почувства в каква насока ще бъдат евентуалните корекции.

— Не бихте ли уточнили, уважаеми Председателю, какво смятате да променяте?

— Разбира се, това не е тайна — отвърна той. — В настоящия момент сме прекалено зависими от настроенията на отделни членове на екипа. В частност, достатъчно е нашият уважаем Архивар да започне да прави фасони и веднага се лишаваме от информацията, необходима ни за придвижването на нещата. Казах го само като пример — хладно се усмихна той на Феликс Захарович.

— В това е смисълът на цялото начинание — отвърна Феликс Захарович. — Всички важни решения трябва да се приемат при пълното съгласие на всички членове от Управителния възел. Какво предлагате вие, волята на мнозинството ли?

— Ако не ви задоволява обикновеното мнозинство — каза Председателят, — можем да въведем принципа на квалифицираното мнозинство или нещо подобно. Но не може делото да зависи от някой отделен човек.

— Но точно в това е принципът на новия ред! — възкликна Феликс Захарович. — Странно, че едва сега започвате да го разбирате! Скъпи мои, в никакъв случай не трябва да се връщаме към прословутата колегиалност, тази система не се оправда. Главен субект на новото общество трябва да стане личността!

Никой не му възрази, но той не се почувства победител. Председателят направи дълга пауза и каза:

— Точно за това ще поговорим на разширеното заседание на колегията. Надявам се, предложението ни ще стигне до контролиращите структури.

Той произнесе последното с усмивка и по своята лекомисленост тази забележка вече излизаше извън рамките на официалното събрание. Заседанието на извънредната колегия бе завършено.

— Феликс Захарович! — извика го Председателят, когато всички тръгнаха към изхода. — Може ли за момент.

Феликс Захарович се спря, предчувствайки неприятен разговор. Когато всички излязоха, Председателят въздъхна и каза:

— Повярвайте ми, драги Архиварю, искрено уважавам опита ви и приноса ви към делото. Действително, по-голямата част от работата през първия етап беше проведена от вашите агенти и славата на вашия Бейби се превръща в значим фактор за цялата ни пропаганда. Не разбирам в какво ме подозирате.

Всичко звучеше много искрено, но Феликс Захарович знаеше колко струва тази искреност. Той премълча.

— Отначало ви изплаши преместването на Кислевски в първите редици — напомни Председателят. — Заподозряхте в това мой меркантилен интерес. Но сега, слагайки ръка на сърцето, можете ли да отречете, че именно тази акция рязко ни доближи до началото на втория етап?

— Не съм убеден, че това беше необходимо — измърмори Феликс Захарович.

— Сега още повече — продължи Председателят. — Струва ми се, че сте готов да ме обвините в отстраняването на Главния Контрольор, в опит за узурпация на властта!

Феликс Захарович почувства, че се изчервява. Точно така, Рогозин и Чернишов го бяха предали, без да им мигне окото.

— Представеното ми писмо известяваше за това — с труд произнесе той. — Бях длъжен да реагирам…

— При което не проявихте голям талант — язвително каза Председателят. — Но не искам да ви обвинявам в нищо. Искам да ви обясня. Прословутото оповестяване беше само проверка на вашата бдителност, тест за уточняване на готовността ви за действие. Главният Контрольор продължава да е на мястото си и няма нужда да бъде освобождаван. Обърнете внимание, бих могъл да използвам това недоразумение за голям скандал, нали ме смятате за представител на ненавистното ново поколение. Не искам да се възползвам от вашата слабост, надявам се да работя с вас и занапред. Вървете, Феликс Захарович, и си помислете по-спокойно за предложенията ми за разширената колегия.

Той дори не помнеше как е излязъл, като че ли го бяха извели. В главата му всичко се беше объркало, струваше му се, че всички наоколо му се смеят и го сочат с пръст. Закараха го вкъщи със същия мерцедес и той ясно чувстваше снизходителното презрение на шофьора.

Първото, което направи, след като прекрачи прага на жилището си, беше да включи компютъра. Извършвайки всички необходими операции, той получи телефона за деня на Контрольора и грабна телефонния апарат. Чуха се седем сигнала, след което автоматичният секретар произнесе обичайните си думи:

— Разговаряте с диспечер. Ако имате съобщение, кажете го след сигнала.

— Моля да бъде потвърдена информацията за тестова проверка — произнесе Феликс Захарович нервно и възбудено. — Моля да ми бъде обяснено какво става! Кого да слушам и на кого да вярвам?

И тогава за пръв път през цялата история на отчетите му телефонният секретар превключи на пряка връзка и дрезгав старчески глас произнесе:

— Стига паника, Феликс. Изпълнявай каквото ти е наредено.

— И по въпроса за агента ли? — попита Феликс Захарович, без да има време да се учуди на живия глас на Контрольора.

— По всички въпроси — отвърна Контрольорът. — Край.