Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Торбарите (1)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Carpetbaggers, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
ventcis (2013)
Корекция и форматиране
ventcis (2019)

Издание:

Автор: Харолд Робинс

Заглавие: Торбарите

Преводач: Ивайла Нецова

Издател: Издателска къща „М-Л“

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Печатница: „Полипринт“ АД — Враца

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9797

 

 

Издание:

Автор: Харолд Робинс

Заглавие: Торбарите

Преводач: Ивайла Нецова

Издател: Издателска къща „М-Л“

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Печатница: „Полипринт“ АД — Враца

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9800

История

  1. — Добавяне

10.

Приключихме със снимките за четири седмици. Невада разбираше какво става, ала не продума. Две седмици след това направихме първата предварителна прожекция в един киносалон в околността.

Пристигнах късно и завеждащият рекламата на студиото ме пусна да вляза.

— Останали са само няколко свободни места отстрани, мистър Корд — заизвинява се той.

Огледах партера. В средата имаше ограден участък за гости на студиото. Беше претъпкан. Всички, от Норман надолу, бяха дошли. Всички чакаха да се издъня.

Качих се на балкона тъкмо когато светлините загаснаха и филмът започна. Проправих си път в мрака до един стол сред група младежи и се загледах в екрана.

Името ми се стори странно, изписано така:

ДЖОНАС КОРД ПРЕДСТАВЯ

Но чувството изчезна, когато титрите свършиха и филмът започна. След десетина минути започнах да долавям някакво безпокойство сред младежите около мен.

— Уф, мамицата му! — чух да прошепва един от тях. — Мислех, че ще видя нещо по-особено. А то пак шибан уестърн.

Тогава на екрана се появи Рина. Пет минути по-късно, когато се огледах наоколо, лицата на младежите бяха приковани в екрана: те зяпаха с полуотворени уста и съсредоточени изражения. Не се чуваше друг звук, освен дишането им. До мен седеше някакъв младеж, притискащ здраво ръката на едно момиче към слабините си. Когато Рина придърпа Невада на леглото при нея, усетих младежа да се гърчи.

— Господи! — прошепна той.

Измъкнах цигара и се усмихнах. Знаех, че филмът ще стане касов. Когато слязох във фоайето след финала, Невада стоеше в един ъгъл, заобиколен от хлапета, и раздаваше автографи. Огледах се за Рина. Тя беше в другия край, заобиколена от журналисти. Бърни Норман се беше надвесил над нея като горд баща.

Дан стоеше сред кръг от мъже. Вдигна поглед, когато приближих.

— Прав беше, Джонас — подвикна ликуващ той. — Лигите ми изтекоха по нея. Ще изкараме поне десет милиона долара!

Направих му знак с ръка и той ме последва до колата.

— Като свърши данданията — наредих аз, — доведи ми Рина в хотела.

Той опули очи.

— Още ли те гризе?

— Не ми давай акъл, прави каквото ти казвам!

— Ами ако не пожелае да дойде?

— Ще дойде! — казах навъсено аз. — Само й кажи, че денят за разплащане е дошъл!

Минаваше един и бях преполовил вече бутилка бърбън, когато на вратата се почука. Отидох и отворих.

Рина влезе и аз затворих след нея. Тя се обърна и ме погледна.

— Е?

Посочих й спалнята. Тя ме изгледа за миг, после сви рамене и равнодушно тръгна към спалнята.

— Казах на Невада, че идвам тук — продума тя през рамо.

Яростно я завъртях.

— За какъв дявол си го направила?

Очите й ме измериха спокойно.

— Аз и Невада смятаме да се женим. Казах му, че искам да го съобщя най-напред на теб.

Не можех да повярвам на ушите си.

— Не! — изревах дрезгаво аз. — Не можеш! Няма да ти позволя! Той е стар, свършено е с него. Когато филмът се завърти по екраните, ти ще бъдеш най-голямата звезда в бранша.

— Зная.

— Знаеш? Тогава защо? Нямаш нужда от него. Нямаш нужда от никого.

— Защото, когато имах нужда, той ми помогна — отвърна спокойно тя. — Сега е мой ред. Той се нуждае от мен.

— Нуждае се от теб ли? Защо? Защото беше прекалено горд, за да пълзи сам?

— Това не е вярно и ти го знаеш!

— Идеята да станеш звезда беше моя!

— Не съм те молила за това — каза ядосано Рина. — Дори не съм го желала. Не мисли, че не виждах какво правиш. Окастри неговата роля в собствения му филм, за да ме заградиш като паметник на собствения си егоизъм, докато погубваше него!

— Не те видях да се опитваш да ме спреш — отбелязах аз. — И двамата знаем, че той залязва. Нов образ на каубой се появява в бранша. Пеещият каубой. Той използува китара вместо пистолет.

— Ти все знаеш всичко, така ли? — Ръката й ме плесна гневно през лицето. Почувствувах жилването на плесницата, докато тя говореше. — Именно за това съм му нужна повече от всякога!

Избухнах и я сграбчих за раменете, яростно я разтърсих.

— А аз? За какво мислеше, че се залових с това? Не за Невада. За теб! Не ти ли мина през ума, че когато полетях насам да те видя, може би е било, защото се нуждаех от теб?

Очите й гневно се впиваха в моите.

— Ти никога не се нуждаеш от никого, Джонас, само от себе си. Иначе не би оставил жена си сама. Ако имаше дори капка чувство, та било то и съжаление, щеше да отидеш при нея или щеше да я доведеш тук.

— Остави жена ми на мира!

Тя се изви да се отскубне и роклята й се раздра отпред до кръста. Приковах очи в нея. Гърдите й се издигаха и спускаха и почувствувах как пламъкът лумва в мен.

— Рина! — впих уста в нейната. — Рина, моля те!

Устата й помръдна, докато се опитваше да се отскубне, после изведнъж тя се притисна по-близо, обвивайки ръце около врата ми. Бяхме в това положение, когато вратата зад гърба ми се отвори.

— Вън от тук! — казах дрезгаво аз, без да се обръщам.

— Този път не, Джонас!

Блъснах Рина към спалнята и се обърнах бавно. Съзрях тъст си и някакъв друг мъж. Зад тях, на прага, бе застанала Моника. Погледнах я. Коремът й се забелязваше отдалеч.

Когато Еймос Уинтроп заговори, ликуването кънтеше в гласа му:

— По-рано не ти се даваха десет хиляди, за да я отпратя. — Той се закиска тихо. — Колко мислиш, че ще ти струва да се отървеш от нея сега?

Вперих поглед в Моника и се изругах наум. Нищо чудно, че Еймос Уинтроп ми се надсмиваше. Познавах Моника по-малко от месец, преди да се оженим. Дори за неопитния ми поглед беше ясно, че сега е най-малко в пети месец. Това означаваше, че е била във втория месец, когато се омъжи за мен.

Пак се наругах. Няма по-голям глупак от младия глупак, обичаше да казва баща ми. И, както обикновено, беше прав.

Не моят хляб се печеше във фурната й.