Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Торбарите (1)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
The Carpetbaggers, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
ventcis (2013)
Корекция и форматиране
ventcis (2019)

Издание:

Автор: Харолд Робинс

Заглавие: Торбарите

Преводач: Ивайла Нецова

Издател: Издателска къща „М-Л“

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Печатница: „Полипринт“ АД — Враца

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9797

 

 

Издание:

Автор: Харолд Робинс

Заглавие: Торбарите

Преводач: Ивайла Нецова

Издател: Издателска къща „М-Л“

Година на издаване: 1992

Тип: роман

Печатница: „Полипринт“ АД — Враца

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9800

История

  1. — Добавяне

8.

— Спектакълът закъсва — съобщи касиерът.

Невада погледна Рина. Тя наблюдаваше през прозореца на билетния фургон последната сцена от „Дивият Запад“ на арената. Неподвижният, топъл въздух едва донасяше до тях виковете на каубоите.

— Колко закъсва? — запита Невада, откъсвайки очи от нея.

— Достатъчно — каза равнодушно касиерът. — Ангажирани сме една седмица след представлението на Коди „Бъфало Бил“, за цялото лято. Ако тези две седмици са показателни, ще влезем с четирийсет хиляди този сезон.

Изтръбяването на рог оповести атаката. Невада се размърда на неудобния стол и започна да си свива цигара. Представлението беше към края си, кавалерията галопираше към обсадените заселници. Той мушна цигарата в устата си.

— Как допуснахте тази глупава работа? — запита той с провиснала на устните цигара.

— Не съм виновен аз, Невада — бързо отговори касиерът. — Мисля, че импресариото ни е прецакал.

Невада не отговори, запали цигарата.

— Какво смятате да правите? — тревожно запита касиерът.

Невада напълни гърдите си с дим.

— Да изкарам сезона.

— При четирийсет бона загуба? — възкликна касиерът. — Не можем да си позволим загубата на толкова пари.

Невада го изгледа. Лицето на касиера бе зачервено и развълнувано. Чудеше се дали човекът е наистина разтревожен. Не се касаеше за загуба на собствените му пари.

— Не можем да си позволим друго — каза Невада. — Сбием ли се, ще загубим всичките си ценни хора. Освободим ли ги сега, следващия сезон няма да можем да ги ангажираме.

Невада се изправи, пристъпи към прозореца и погледна навън. Индианците се измъкваха в галоп от арената, а викащата конница ги гонеше по петите. Той се обърна към касиера:

— Ще отведа мисис Корд до гарата. Ще се отбия в кантората на импресариото на връщане. Изчакайте ме тук. Ще се върна.

— Добре, Невада — съгласи се касиерът.

Невада улови Рина под ръка и двамата слязоха по стъпалата на фургона. Прекосиха полето към колата му. Край тях сновяха изпълнители, подгонили конете си към конюшнята, яздейки към своите фургони, за да се преоблекат, или подвиквайки един на друг проектите си за прекарване на вечерта.

Когато стигнаха до колата, Рина се обърна към него:

— Нека остана при теб, Невада, моля те!

Той се усмихна.

— Мисля, че решихме въпроса.

— Невада — очите й бяха замислени, — нищо не ме чака на Изток. Наистина. Тук поне мога да се чувствувам живо същество, да изпитвам нещо…

— Стига си се държала като дете — каза той. — Вече си голяма жена. Това тук не е живот за теб. Ще се поболееш за една седмица.

— Откупвам половината ти загуби за сезона, ако ме оставиш — веднага реагира тя.

Той я изгледа рязко. Мислеше, че въобще не е чула разговора във фургона, толкова погълната изглеждаше от представлението.

— Не можеш да си го позволиш — каза той.

— А ти можеш ли? — контрира го тя.

— По-добре от теб — бързо отвърна той. — Имам малко повече.

Тя го загледа за миг, после влезе в колата. Не проговориха, докато стигнаха до гарата и дойде време да се качи във вагона.

— Ще ми пишеш ли, Невада? — попита тя.

— Не ме бива по писмата — отвърна той.

— Но ще поддържаш връзка с мен? — настоя тя. — Ще ми отговаряш, когато ти пиша?

Той кимна.

— Нали ще ми позволиш да идвам на гости понякога? Ако бъда самотна и изплашена?

— Приятелите са за това — каза той.

Очите й се навлажниха.

— Добър приятел беше ти, Невада — каза сериозно тя.

Целуна го по бузата и се качи по стъпалата на вагона. На вратата се обърна и му помаха, после се скри вътре. Той видя лицето й да се появява за миг на прозореца, когато влакът потегли. После тя се загуби, а той се обърна и напусна гарата.

 

 

Изкачи паянтовото стълбище, водещо към покрит с прах коридор. Надписът на вратата беше задраскан и отъркан, а буквите обикновени и избелели:

ДАНИЕЛ ПИЪРС — ИМПРЕСАРИО

Канцеларията не се различаваше от коридора отвън. Едно девойче вдигна поглед към него от бюрото, върху което цареше пълен безпорядък. По косата й имаше следи от прясно къносване, дъвката се мяташе в устата й, когато го запита едва ли не враждебно:

— Какво искате?

— Дан Пиърс тук ли е? — попита той.

Тя го изгледа: очите й се задържаха върху износеното му палто и изтърканите джинси, после върху широкополата каубойска шапка.

— Ако търсите работа — каза тя, — нямаме такава.

— Не търся работа — каза рязко той. — Търся мистър Пиърс.

— Имате ли уговорена среща?

— Не — поклати глава Невада.

— Той не се среща с никого без предварителна уговорка — заяви рязко тя.

— Аз съм от спектакъла „Дивият Запад“ — каза Невада. — Той ще ме приеме.

Искрица интерес се появи на лицето й.

— Представлението „Бъфало Бил“?

Невада поклати глава:

— Не. „Голямото югозападно родео“.

— О! — интересът изчезна от лицето й. — Другото.

— Да, другото — кимна Невада.

— Е, няма го — каза тя.

— Къде мога да го намеря? — запита той.

— Не зная. Отиде на някаква среща.

Гласът на Невада беше настоятелен:

— Къде?

Нещо в погледа му я накара да отговори:

— Отиде във филмовата компания „Норман“. В задния двор, опитва се да им предложи един клиент за техния уестърн.

— Как мога да се добера дотам?

— Намира се на булевард „Ланкершим“, зад „Юнивърсъл“ и „Уорнърс“.

— Благодаря! — каза той и тръгна.

 

 

Щом зави по „Ланкершим“, видя табелата на „Юнивърсъл“:

„ЮНИВЪРСЪЛ ПИКЧЪРС“
ДОМЪТ НА ТОМ МИКС И ТОНИ
гледайте
„ПУРПУРНИТЕ ЕЗДАЧИ“
филм на „ЮНИВЪРСЪЛ“

След няколко минути мина край друга табела на „Уорнър Брадърс“:

УОРНЪР БРАДЪРС ПРЕДСТАВЯ
МИЛТЪН СИЛС
в
„МОРСКИЯТ ЯСТРЕБ“
филм — витаграф

Студията на Норман бяха на около пет километра по-нататък. Отпред висеше обичайната табела:

БЪРНЪРД НОРМАН ПРОДАКШЪН
ПРЕДСТАВЯ
„ШЕРИФЪТ НА МИРНОТО СЕЛИЩЕ“
филм, комплектуван от звезди

Той зави край голямата порта, където портиерът го спря:

— Вътре ли е Дан Пиърс? — запита Невада.

— Чакайте да видя. Пазачът влезе в будката и разлисти някакви книжа. — Сигурно вие сте човекът, когото очаква — каза той. — В задното студио е. Следвайте десния път. Ще го откриете.

Невада му благодари и включи на скорост. Караше бавно, тъй като пътят бе пълен с хора. Някои бяха артисти в различни костюми, но повечето изглеждаха помощен персонал, в работно облекло. Мина покрай няколко много големи сгради и след броени минути излезе на открито. Тук нямаше нищо, освен трева, храсталаци и хълмове.

Когато стигна до полите на първия хълм, попадна на нова табелка:

ПОСТАВКА НА „МИРНОТО…“
ПАРКИРАЙТЕ КОЛИТЕ ТУК

Последва стрелката. Отстрани на пътя имаше много коли и камиони. Паркира там и слезе.

— Дан Пиърс да е тук? — обърна се той към мъжа, седнал в един от камионите.

— От екипа на „Мирното“ ли е? — попита шофьорът.

— Май да — каза Невада.

— Те са горе на хълма.

На гребена на хълма Невада спря и погледна надолу. Там се беше струпала група хора.

— Пускай, идват! — се чу силен глас.

Изведнъж по прашния път под него се зададе дилижанс, препускащ с бясна скорост. Невада видя как точно на завоя кочияшът скочи и се претърколи край пътя. Миг по-късно конете се откъснаха и дилижансът се катурна край пътя, после се затъркаля надолу по хълма.

Прахът се разсейваше, когато някакъв глас закрещя:

— Спирай! Спирай! Дявол го взел, Ръсел. Скочи много рано. Каруцата измина по хълма четирийсет позитива подир теб!

Кочияшът се изправи и бавно тръгна към групата мъже, отупвайки джинсите с шапката.

Невада тръгна надолу. Търсеше Пиърс из тълпата, ала никъде не го виждаше.

Край него мина някакъв мъж, носещ тенекиени кутии с филми.

— Тук ли е Дан Пиърс? — попита Невада.

Мъжът сви рамене.

— Не зная. Питай него — каза той, сочейки един млад мъж по шорти.

— Дан Пиърс да е насам?

Мъжът го изгледа.

— Трябваше да слезе до канцеларията да телефонира.

— Благодаря — каза Невада. — Ще го почакам. — Започна да си свива цигара.

Гръмогласният глас пак се чу:

— Върна ли се Пиърс с проклетия си фокусник?

— Отиде да му телефонира — каза младежът. Лицето му изведнъж доби изумен израз и той погледна Невада. — Момент, сър — викна той и тръгна към Невада. — Вас ли чакаше Пиърс?

— Предполагам.

— Елате с мен — каза младежът.

Невада го последва към групата мъже, събрани около един едър мъж до камерата. Младежът спря пред него.

— Това е човекът, когото Дан Пиърс очакваше, сър.

Мъжът се обърна и погледна Невада, после му посочи една скала над съседния хълм. Под скалата течеше широк поток.

— Можете ли да скочите с кон от онази скала в реката?

Невада проследи протегнатия пръст. Беше двадесетина метра високо и конят трябваше да направи скок поне четири-пет метра, за да падне във водата.

— Точно там сме изкопали потока на дълбочина осем метра — каза режисьорът.

Невада кимна. Дълбочината беше достатъчна.

— Струва ми се, че може да се направи — каза той.

Режисьорът разцъфна в усмивка.

— Е, дявол ме взел! — изрева той. — Най-после намерихме мъж, на който му стиска. — Той потупа Невада по гърба. — Отивайте там, а каубоят ще би доведе коня. Ще бъдем готови веднага, щом свършим с този кадър. — И се обърна пак към оператора.

Невада го потупа по рамото.

— Казах, че ми се струва възможно да се направи — каза той. — Не съм казал, че ще го направя.

Режисьорът го изгледа, любопитно.

— Плащаме тройно за този фокус: не ви ли стигат деветдесет долара? Добре, ще ги направим сто.

Невада се усмихна.

— Бъркате ме. Аз дойдох тук да търся Дан Пиърс. Не съм триков ездач.

Устата на режисьора се сви презрително.

— Всички каубои сте еднакви. Само плямпате, а не ви стиска.

Невада го изгледа за миг. Почувствува как гняв се надига в него. Уморило го беше това сноване насам-натам от момента, когато бе влязъл в канцеларията на Пиърс. Гласът му беше леден.

— Ще смъкна коня от онази скала срещу петстотин долара.

Режисьорът се опули, после се ухили.

— Сигурно сте дочули, че никой в Холивуд не ще да направи този скок.

Невада не му отговори.

— Добре! Петстотин да бъдат — каза небрежно режисьорът и се обърна към оператора.

Невада застана до главата на коня и му подаде бучка захар. Конят подуши ръката му. Той потупа коня по врата. Беше добър кон. Животното бързо реагира и всякакъв страх изчезна от него.

— Ние сме почти готови — каза режисьорът. — Приготвил съм камери, които ще покриват от всеки ъгъл, така че няма защо да се тревожите накъде да гледате. Тръгнете, когато ви дам знак.

Невада кимна и възседна коня. Режисьорът се изправи на ръба на скалата с вдигната във въздуха ръка. Изведнъж ръката падна и Невада заби шпорите в коня. Животното подскочи напред, после мина в галоп. Невада отпусна юздата и го насочи за скока.

Пришпори пак и животното се насочи надолу със стегнати крайници. Невада усети как огромното сърце на коня изведнъж затупка между краката му, когато копитата не срещнаха очакваната почва.

Животното се изви уплашено, когато започна да пада напред. Невада рязко отхвърли стремената и се метна отстрани на коня. Видя приближаващата се към него вода и се надяваше да е отскочил достатъчно далеч, така че конят да не се стовари отгоре му.

Гмурна се във водата и се остави да потъне дълбоко. Усети наблизо плясък във водата. Сигурно това беше конят. Дробовете му изгаряха, но той остана под водата още малко.

Най-после трябваше да изплува. Стори му се цяла вечност, докато стигне повърхността. Обърна глава и видя коня да лежи настрана, странно извил главата си. В погледа му имаше страшна болка.

Невада се обърна и заплува бързо към брега. Насочи се ядосан към режисьора, който сияеше усмихнат.

— Велика работа! Най-страхотният кадър, който съм заснемал!

— Гръбнакът на коня изглежда е счупен! — каза Невада. Обърна се и пак погледна към потока. Животното се мъчеше да задържи главата си над водата. — Защо някой не застреля клетото добиче? — Настоя Невада.

— Вече пратихме каубой да донесе пушка. Трябва да стигне зад оня хълм.

— Конят ще се удави преди той да пристигне — отсече Невада. — Някой да има револвер?

— Разбира се, само че никой няма да улучи. Револверът не върши работа от такова разстояние.

Невада изгледа режисьора.

— Дайте ми револвер!

Той взе подадения му револвер и го претегли в ръката си. Завъртя барабана.

— Тези са халосни — каза той. Някой му подаде куршуми. Той презареди бързо и пак отиде на брега на потока. Изстреля единия куршум по плаващо във водата дърво. Револверът биеше малко наляво. Той изчака конят пак да вдигне глава и застреля животното между очите.

Невада се върна и подаде револвера на режисьора. Едрият мъж го пое мълчаливо и извади пакет цигари. Невада си взе една, а режисьорът му поднесе клечка кибрит. Невада остави димът да изпълни дробовете му.

Един мъж тичаше задъхан към тях.

— Съжалявам, фон Елстер — каза пресипнало той. — Просто не можах никъде да открия този триков ездач. Но утре ще ви докарам друг.

— Никой ли не би каза? Той вече си изпълни номера, Пиърс. Току-що заснехме кадъра.

Пиърс се опули насреща му.

— Как е възможно? Аз току-що го оставих в…

Режисьорът отстъпи встрани, откривайки Невада.

— Ето го на. Сам вижте.

Пиърс погледна Невада, после режисьора.

— Този не е въпросният. Това е Невада Смит. Собственик на „Голямото Югозападно Родео“ и спектакъла „Дивият Запад“. — Той се обърна към Невада и се ръкува с него. — Радвам се да ви видя, Невада. — Усмихна се. — Какво ви води насам?

Невада го изгледа. Гневът отново го обзе. Замахна и Пиърс се намери на земята удивен. Вторачи поглед в Невада.

— Какво ви е влязло в главата, Невада?

— Това, което искам да знам, е колко ти бутнаха от представлението на Коди?

Фон Елстер пристъпи между тях.

— Отдавна търся човек като вас, Смит — каза той. — Продайте представлението и елате да работите при нас. Като начало ще ви плащам двеста и петдесет седмично.

Гласът на Пиърс проехтя откъм земята:

— Ами, фон Елстер. Хиляда седмично или нищо!

Невада понечи да заговори.

— Мълчете! — му каза Пиърс авторитетно. — Не забравяйте, че все пак съм ваш импресарио! — Той се обърна към фон Елстер. — След един час цял Холивуд ще знае за този номер — каза той. — Мога да го заведа в „Юнивърсъл“ или при „Уорнърс“. Ще го лапнат веднага.

Фон Елстер изгледа импресариото.

— Петстотин! — отсече той. — Последно.

Пиърс стисна ръката на Невада.

— Хайде, Невада. Да ходим при „Уорнърс“. Всички компании търсят някой сериозен конкурент на Том Микс.

— Седемстотин и петдесет — увеличи фон Елстер.

— За първите шест месеца, след това хиляда седмично и съответните полугодишни увеличения оттам нататък.

— Готово — каза фон Елстер. Ръкува се с Пиърс, след това се обърна към Невада. Усмихна се и му сграбчи ръката.

— Как казахте, че ви беше името?

— Смит. Невада Смит.

Ръкуваха се.

— И на колко години сте, приятелче?

Пиърс отговори, преди Невада да си отвори устата:

— Трийсет годишен е, мистър фон Елстер.

Невада се накани да протестира, но стискането на ръката на Пиърс го накара да замълчи.

— За рекламата ще ги направя двайсет и девет — усмихна се фон Елстер. — Сега елате двамата с мен в администрацията. Искам да кажа на Норман, че най-после сме намерили „шерифа на мирното селище.“

Невада се изви, за да прикрие усмивката си. Чудеше се какво ли биха казали хората от затворническата ферма, ако узнаеха, че в края на краищата е стигнал дотам да носи значка на шериф. Макар че ставаше въпрос само за кино.