Люк Дилейни
Без милост (4)

4.

Ако само можехте да разберете красотата и чистотата на онова, което върша. Разбирате ли, че цялото ми същество е завещание към природата? Към нейната безмилостност. Към пълната й липса на състрадание. Към нейното насилие. Вие сте отхвърлили природните закони и сте избрали да живеете според други. Морал. Сдържане. Търпимост. А аз не съм.

И ето ни тук, натъпкани в този механичен ковчег, возим се под лондонските улици. С чувство за хумор наричат тази линия — Линия на нищетата. Погледнете се. Никой от вас няма ни най-малка представа какво съм аз. Поглеждате ме и виждате отражение на самите себе си. Това е необходимата ми маскировка.

Елате малко по-близо и ще ви покажа кой съм в действителност.

Мамка му, през лятото тези влакове са направо непоносими. Всички сме принудени да си дишаме вонята. Шест и половина е — всички бързат да стигнат у дома, за да анестезират мозъците си с алкохол, кокаин, телевизор или нещо друго. Каквото и да е, което да замъгли ужаса на техния нещастен, безсмислен живот. Обаче, преди да успеят да се отдадат на тези малки удоволствия, трябва да изстрадат това последно мъчение.

Обикновено се разсейвам, като избирам някой по-възрастен пътник и се опитвам да си представя какво ли ще е да му извадя очите, преди да му прережа гърлото. Вонята на всички тия потенциални обекти е стимулираща за въображението ми. Може би ще успея да се запозная с някого, преди да се върна у дома при покорната си жена и добре възпитаните ми деца? Един ден, когато измисля как да се измъкна, ще прережа и техните гърла.

Какво да кажем за тази пътничка? Добре изглеждаща млада дама. Добре облечена, хубава прическа, привлекателна фигура. Не носи халка или годежен пръстен. Интересно. Подобни малки знаци ми предоставят цялата информация, от която имам нужда. Липсата на пръстени може да означава, че живее сама или с приятелки. Мога да я проследя до апартамента й. Да, почти съм сигурен, че живее в апартамент. Ще се престоря на съсед, който току-що се е нанесъл. Ще влезем заедно през входната врата. Ще се погрижа да потракам с ключове, така че да не заподозре нещо. След това може да ме покани на кафе — случвало ми се е вече. След бърза проверка дали в жилището живее друг и дали се очаква скорошното му връщане, мога да се позабавлявам с красивото момиче с хубавата прическа.

Но не тази вечер. Днес трябва да се прибера вкъщи навреме и да играя добрия съпруг. Добрите маскировки като моята имат нужда от много поддържане, но аз не мога да чакам, твърде дълго. Преди малкия педал бяха минали няколко седмици, без да съм посещавал някого, а когато го направих, не беше нещо повече от едно бързо. Просто скеч. Някакъв приличащ на адвокат, с дипломатическо куфарче. Направих го да прилича на грабеж. Наръгах го два пъти в сърцето и не забравих да взема парите от портфейла му.

Изглеждаше изненадан. Попитах го за часа и когато отвори уста, за да отговори, го пронизах. Този път оставих острието вътре и държах ножа, докато той бавно се свличаше на земята. Имаше същия поглед като останалите. Повече въпросителен, отколкото уплашен. И той като останалите се опитваше да проговори. Сякаш искаше да ме попита: Защо? Хората винаги искат да знаят защо. За пари? От омраза? От любов? За сексуално удоволствие? Не, заради нито един от тези дребни мотиви.

Затова прошепнах истинската причина в ухото му. Последното, което чу.

— Защото съм длъжен.