Люк Дилейни
Без милост (15)

15.

Снощи изпитах почти съкрушително желание да бъда истинското си аз. Да освободя животното, което се крие в мен, и да му позволя да се изрази напълно и свободно. Но устоях на изкушението. Прекалено много неща трябваше да бъдат уредени преди това. Ако искам да се възползвам напълно от грешките на полицията, трябва да съм търпелив. Не бива да бързам. Трябва да се подготвя. Достатъчно скоро ще им се завие свят.

Отново съм на работа — досадно, но необходимо. Все повече чета вестници и гледам новините. Трябва да съм сигурен, че не са направили връзка с някое от моите така наречени престъпления.

Обмислях да потърся следващия си обект извън Лондон. Обаче не бих казал, че тази идея е особено привлекателна. Лондон се вписва толкова добре във въображението ми. Той наистина е великолепен фон и заради това засега мисля да остана. Обаче скоро ще трябва да го напусна — това е почти неизбежно. Рано или късно някой умник ще направи връзката. Никога няма да успеят да свържат всички. Невъзможно е. Обаче ако свържат две или повече, ще започнат да гледат на нещата сериозно, а това няма да е добре за мен.