Кристофър Прийст
Престиж (20)

13

Името на Рупърт Анджиър вече ми беше познато. С адрес някъде в Северен Лондон, той често пишеше категорични и многословни писма в колоните с мнения на читатели на две-три специализирани издания за илюзионисти. Целта му неизменно беше да сипе жлъч върху хората, наричани от него „върхушката“ на по-старите фокусници, които, с потайните си методи и благовъзпитани традиции са се превърнали в досадни реликви на една отминала епоха. Въпреки че в работата си следвах тези традиции, не си позволявах да се поддам на различните провокации на Анджиър за разлика от разгорещените реакции на някои илюзионисти, които познавах.

Една от теориите му, просто като типичен за него пример, беше, че ако фокусниците са толкова умели, колкото твърдят, че са, едва ли биха имали против да изпълняват илюзиите си „в кръга“. Тоест, илюзионистът да бъде заобиколен от всички страни от публиката и да бъде принуден да изпълнява номера, които не зависят от изключващия публиката ефект на авансцената. Един от изтъкнатите ми колеги, отговаряйки, внимателно му посочи разбиращия се от само себе си факт, че без значение колко добре е подготвен илюзионистът, винаги част от публиката ще отгатне тайната на номера. На това Анджиър отговори с насмешка. Първо, каза той, магическият ефект ще се усили, ако илюзията бъде наблюдавана от всички ъгли. Второ, ако не се вижда от всички страни и ако част от публиката прозре тайната му, не би имало значение! Не е толкова важно, че пет човека ще видят тайната, ако петстотин други останат поразени.

Подобни теории на практика звучаха като ерес за мнозинството професионалисти не защото смятаха тайните си за ненарушими (както очевидно намекваше Анджиър), но защото отношението на Анджиър към илюзията беше радикално и не зачиташе традиции, които бяха издържали изпитанието на времето.

Следователно Рупърт Анджиър си създаваше име, макар и не точно по начина, по който бе планирал. Една забележка, която често чувах, бе престорената изненада от това, че Анджиър рядко или почти никога не изнасяше представления на сцената. Как биха могли колегите му тогава да се възхитят на неговите без съмнение блестящи и иновативни илюзии?

Както казах, не се намесвах и не се интересувах особено от него. Съдбата обаче скоро щеше да се намеси.

Случи се така, че една от сестрите на баща ми, живееща в Лондон, наскоро бе овдовяла и в скръбта си бе решила да се консултира със спиритист. В съответствие с това бе уредила провеждането на сеанс в дома си. Научих за намеренията й от едно от редовните писма на майка ми под формата на любопитна клюка, но професионалното ми любопитство веднага се пробуди. Незабавно се свързах с леля си, поднесох закъснелите си съболезнования за загубата на нейния съпруг и предложих доброволно своите услуги в търсенето й на утеха.

Когато денят настъпи, имах късмета предварително да бъда поканен от леля си за обяд, защото спиритистът пристигна в дома й поне час преди определеното време. Това хвърли домакинството в немалко объркване. Прецених, че е част от замисъла му, за да може да извърши някои предварителни приготовления в помещението, където ще се проведе сеансът. Заедно с младите си асистенти, мъж и жена, затъмниха прозорците с черни завеси, преместиха ненужните мебели настрани и внесоха свои, които носеха за случая, навиха килима, за да открият дъските на пода, и поставиха дървен шкаф, чийто размери и външен вид бяха достатъчни, за да се убедя, че ще бъде изпълнена обикновена сценична магия. Оставах по-назад дискретно, но без да изпускам нищо, докато те правеха своята подготовка. Не желаех по никакъв начин да привличам интереса на спиритиста, защото ако беше нащрек, можеше да ме разпознае. Предната седмица едно от представленията ми бе предизвикало един-два ласкави отзива в пресата.

Самият спиритист беше млад мъж приблизително на моята възраст, със стройно тяло, тъмнокос, с тясно чело. Имаше предпазлив вид — почти като преживно животно, прекарващо поредния си ден на полето. Извършваше бързи, прецизни движения с ръце, сигурен признак, че пред себе си виждах отдавна практикуващ илюзионист. Младата жена, работеща с него, беше със слабо, гъвкаво телосложение (поради физиката й допуснах, погрешно, както се оказа, че участва в триковете) и доста привлекателно лице. Носеше тъмни, скромни дрехи и почти не проговаряше. Другият му асистент, грубоват младеж, едва навлизащ в зрялата си възраст, имаше гъст рус перчем и нахална физиономия, подхвърляше заядливи забележки и не спираше да се оплаква, докато влачеше тежкия реквизит.

По времето, когато и другите гости на леля ми бяха пристигнали (беше поканила осем или девет от приятелите си и предположих, че идеята е да поделят разноските), подготовката на спиритиста бе приключила и тримата с асистентите му седяха търпеливо в стаята в очакване да настъпи уреченият час. Поради това ми беше невъзможно да огледам отблизо реквизита му.

Презентацията, която заедно с встъплението и създаващите допълнителна атмосфера паузи продължи малко повече от час, се състоеше от три основни илюзии, грижливо изградени така, че да създадат усещане за тревожност, вълнение и максимална автентичност.

В началото спиритистът изпълни илюзия с поклащаща се маса, за да демонстрира драматични физически прояви; масата се завъртя съвсем сама, след което се изправи страховито във въздуха, карайки повечето от нас да изпопадат на твърдия под. След този номер присъстващите трепереха в развълнувано очакване, готови на всичко, което можеше да се случи. После с помощта на своята асистентка и съучастничка спиритистът, по всичко изглежда, изпадна в хипнотичен транс. След това завързаха очите, устата, краката и ръцете му и го оставиха безпомощен вързан в шкафа, който съвсем скоро се превърна във фокуса на многобройни шумни, стряскащи и необясними паранормални ефекти: странни ярко проблясващи светлини, звуци на тромпети, чинели и кастанети; от самия шкаф потече като от нищото зловеща „ектоплазмена материя“ и покапа по пода, осветена от мистериозна светлина.

Освободен от шкафа и оковите си (когато отвориха вратата, видяхме, че е все така здраво вързан, както и при влизането си) и чудодейно излязъл от хипнотичното си състояние, спиритистът най-сетне се захвана с основната част на номера. След кратко, но красноречиво предупреждение за опасностите от „пресичането на границата“ със света на духовете, но и с намек, че резултатите оправдават риска, спиритистът изпадна за пореден път в транс и почти незабавно влезе в контакт с отвъдното. Не след дълго успя да долови присъствието на духовете на определени починали роднини и близки приятели на гостите, при което от едната на другата група бяха предадени утешителни съобщения.