Роман Димитров
Децата на Перун (38)

Стара юнашка песен

Възнаграждения

Морячето направо в рая

отплува с лодчица последна,

че приживе — все мъка с

въртопи из далечните моря, с

вълни, свирепи морски зверове,

пристанища негостоприемни.

И надалеч останали — сърца разбити.

А тези тук — по две за мида…

Затуй: морячета, накрая право в рая!

В тихи заливи, в последни бури…

* * *

Войничето, и то към рая бие крак.

И него пускат го, свободно влиза…

Все тъй, безплатно, както цял живот го пускат…

Живот, ръка, око е жертвал в боевете

и, без сърце останал, със надежда

седи пред пивницата с патерица

вместо с меч. Продал е меча си отдавна

в страна незнайна, нечувана от нас,

където е спасявал рода и свободата ни.

Готов е да разказва, ако го почерпят.

За битки, подвизи, за пламенни царкини.

Как копието си изгубил, как

скъсала се тетивата —

но —

царския живот спасил! За

всичко той разказал би, но

нищичко — за майка си. За

майка си с коси чак доземи.

Не знае тя коя е и къде е. Сиротува.

Очаква да я срещне в рая най подир —

лазурна, светла, ясна като ласкава богиня,

каквито майките са винаги и всичките…

Той като нас е търсил истина и правда,

но трудно, трудно, трудно, трудно!

Страшно е боляло… Вземи ме, мамо, в твоя скут!

Те, майките — те всичко обясняват и прощават!

* * *

В рая боговете пускат волно.

Навеки на дворец привичен

присядат в сенчестите дворове.

Възнесени.

И в следващите вечности из тез градини

един слуга стар управляват само

и казват му кога да вади луковиците.

* * *

И мен ще пуснат в Рая

без просби и застъпници,

да видите вий, братя мои.

Защо ли мисля си така?

Хем знам си, че не заслужавам!

Ами ей тъй, приятели, ей на!

Ей тъй ще бъде, ето тъй — ей тъй на!

Животът ми ей тъй вървя си и премина!

Към Рая, Романе, ето така, направо,

Тарам-паджик, към Рая, Романе —

тумбур-лумбур, топуркай из тревите,

край кротките му извори;

събирай неочаквани цветя!

Като моряк, войник и бог —

каквито не си бил, но пък

най-искрено си искал!

Ще кажат: Заповядай

в най-слънчевия Рай,

в най-сенчестия заповядай,

търси в тръстиките

истории, любов и музика

и отговори чрез цвъртеж и ромон —

какво ли няма в Рая, Романе!