Серия
Войната на братовчедите (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The White Princess, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 10 гласа)

Източна Англия
Есента на 1497 г.

Кралят държи цяла Англия в течение на събитията, докато бунтът затихва, а после се изпарява пред неговото предпазливо, бавно настъпление. Корнуолците се измъкват нощ след нощ, осъзнали, че не една, не две, а три армии са събрани и бавно напредват към тях, и една нощ момчето също си тръгва, препускайки бясно само с двама спътници, измъквайки се от челюстите на капана, който Хенри му е заложил: достига до крайбрежието, научава за корабите, които чакат откъм брега да го пленят, и се шмугва в убежището на абатството Болийо.

Но Англия не е такава, каквато беше. Волята на краля вече се простира и до църковния олтар, майка му и нейният приятел архиепископът са се погрижили за това. Няма свято убежище за момчето, макар той да претендира за правото си над него като крал, помазан от Бог да управлява. Абатството нарушава собствените си уважавани и утвърдени от времето традиции, и предава момчето. Неохотно, той е принуден да излезе, за да се предаде на един крал, който управлява и Англия, и Църквата.

„Той излезе, облечен в златен брокат, когато го повикаха с името Ричард IV“ — така гласи една набързо надраскана бележка, която, предполагам, е от моя полубрат, Томас Грей, пъхната под стремето ми, когато извеждам децата на езда. Не съм видяла ръката, която я е завързала за ремъците на стремето, и мога да съм сигурна, че никой няма да каже, че съм я видяла и прочела. „Но когато кралят го разпита, той отрече. Тъй да бъде. Обърни внимание на това. Ако самият той го отрича, и ние можем да се отречем от него.“

Смачквам писмото на мъничка топка и го пъхвам в джоба си, за да го изгоря по-късно. Добре е, че Томас ми съобщи, и се радвам, че момчето е видяло едно приятелско лице в стая, пълна с врагове, преди да се отрече от претенциите си.

Получавам останалите новини така, както ги научава дворът, както ги научава Англия, в дълги тържествуващи съобщения от Хенри, написани лично от него, за да бъдат прочетени на висок глас, из цялата страна. Той изпраща многословни съобщения до кралете на християнския свят. Представям си как думите на Хенри биват оповестявани с гръмък рев на всеки селски пазарен площад, на всеки градски кръстопът, на стъпалата на селските църкви, на големите тържища. Той пише, сякаш съчинява история, а аз я чета почти с усмивка, сякаш съпругът ми си е наумил да бъде като Чосър, да разправи на хората на Англия една приказка за техния произход, да им предостави едновременно развлечение и обяснение. Той се превръща в историк на собствения си триумф, и едва ли аз съм единствената, която си мисли, че той си е въобразил една победа, която не е преживял в брулените от вятъра поля на Девън. Това е Хенри, авторът на рицарски истории, не истинският крал Хенри.

Историята на Хенри гласи, че някога имало един беден човек, човек, който пазел шлюза при Турне във Фландрия. Той бил слаб и мекушав човек, който си падал малко пияница, женен за жена от простолюдието, малко глупава, и те имали син, простовато момче, което избягало от къщи и попаднало в лоша компания, служейки като паж на някого (няма голямо значение на кого или защо), озовало се в кралския двор на Португалия и по някаква причина (защото глупавите момчета са склонни да разправят какво ли не) се представяло за английски принц и всички му вярвали. После внезапно станал слуга при някакъв търговец на коприна. Научил се да говори английски, френски, испански и португалски (което е малко изненадващо, но вероятно не и невъзможно). Облечен в изработените от господаря му дрехи, показвайки стоките за продан, нагизден като Майското дърво, в Ирландия той отново бил погрешно взет за принц (не се замисляйте дали подобно нещо е правдоподобно), и бил убеден да разгласи тази измама из целия християнски свят — с каква цел и защо, това не се обсъжда никога.

Как подобно бедно, невежо момче от долен произход би заблудило най-великите крале на християнския свят, херцогинята на Бургундия, императора на Свещената Римска империя, краля на Франция, краля на Шотландия, би възхитило кралския двор на Португалия и изкушило монарсите на Испания да му повярват, Хенри не казва. Това е част от магията на вълшебната приказка, като разказите за някоя гъсарка, която всъщност е принцеса, за момиче, което не може да спи върху грахово зърно, дори когато то е покрито с двайсет пухени дюшека. Удивително, но това обикновено, вулгарно, зле образовано момче, син на пияница и глупачка, печели подкрепата и симпатиите на най-богатите, най-начетените и образовани хора в християнския свят, така че те поставят на негово разположение богатството и армиите си. Хенри не казва как момчето се научава да говори четири езика плюс латински, как се научава да чете и да пише с елегантен почерк, как се научава да ловува и да се дуелира в турнири, да ходи на лов със соколи и да танцува, така че хората му се възхищават като на храбър и изискан принц, макар да е израсъл по тесните криви улички на Турне. В дългия си разказ Хенри дори не се замисля как той усвоява кралската усмивка, непринуденото, топло приемане на оказаната почит, макар че тъкмо той, Хенри, би трябвало да е най-поразен от това. Това е разказ за магия: едно обикновено момче облича копринена риза, и всички се хващат на измислицата, че то има кралска кръв.

Както ми писа моят полубрат онзи единствен път: Тъй да бъде.

Получавам само едно лично писмо от Хенри по време на този оживен и изпълнен със смут период, докато той пише и пренаписва обяснения за това как момчето, Джон Пъркин, Пиер Осбек, Питър Уорбойс — защото Хенри представя няколко различни имена — се преобразило в принц, а после отново в обикновено момче.

„Изпращам съпругата му да се присъедини към Вас в двора“, пише Хенри, знаейки, че няма нужда да уточнява чия съпруга ще се присъедини към мен. „Ще се изненадате от красотата и елегантността й. Ще Ви бъда задължен, ако я посрещнете топло и я утешите за жестоката измама, на която е станала жертва.“

Подавам писмото му на майка му, която стои с протегната ръка, чакайки нетърпеливо да го прочете. Разбира се, съпругата на момчето е била жестоко, невероятно измамена. Съпругът й носел копринена риза и тя била заслепена от красивата изработка. Не е можела да види, че под ризата той е обикновен хлапак от Фландрия. Лесно заблудена, удивително лесно заблудена, тя видяла ризата и си помислила, че той е принц, и се омъжила за него.