Лейни Тейлър
Дни на кръв и звездна светлина (10)

9
Зъби

— Ей, Зузе!

— Ммм? — Зузана седеше на пода пред опряно до стола огледало и рисуваше розови точки по бузите си, затова мина известно време, преди да вдигне очи. Когато погледна, видя Мик да я наблюдава с оная лека бръчица на загриженост, която от време на време се появяваше между веждите му. Прелестна бръчица. — Какво има? — попита тя.

Той върна поглед върху екрана на телевизора пред себе си. Намираха се в апартамента, който той споделяше с още двама музиканти; в апартамента на Кару, където живееше през повечето време Зузана — медийният цирк най-накрая беше поутихнал — нямаше телевизор, а двамата обикновено нощуваха там. Мик ядеше мюсли от една купа и преглеждаше новините, докато Зузана се приготви за представлението си за деня.

Макар то да им беше донесло цяла торба пари, Зузана все повече се изнервяше от цялата тази работа. Проблемът с куклените представления е, че трябва да ги повтаряш отново и отново, а това изисква качества, каквито тя не притежаваше. Лесно се отегчаваше. Не и от Мик обаче.

— Какво толкова има в теб? — беше го попитала наскоро. — Аз никога не съм харесвала хората, освен в минимални дози, но никога не ми омръзва да бъда с теб.

— Дължи се на моята свръхсила — отвърна той. — Изключително мощна да-си-с-мен-овост.

Той пак откъсна поглед от телевизора и бръчката на загриженост стана още по-дълбока.

— Кару колекционираше зъби, нали?

— Хм, ами да — отвърна разсеяно Зузана. Точно в този момент си търсеше изкуствените мигли. — Събираше ги за Бримстоун.

— Какви зъби точно?

— Всякакви. Защо?

— Аха.

Аха? Мик пак се втренчи в екрана, а Зузана внезапно застана нащрек.

— Защо? — попита тя отново и се надигна от пода.

Посягайки към дистанционното, за да включи звука, Мик каза:

— Трябва да видиш това.