Даниел Стийл
Приятели завинаги (8)

8.

Всички дойдоха да видят Мерилин и бебетата, докато бяха в болницата. Брайън пристигна пръв рано сутринта. Беше го докарал съседът, който заяви, че не бил виждал по-красиви деца от новородените момиченца, и отбеляза, че двете били много различни.

Брайън държа първо едната, после другата, докато Джак снимаше. По обедно време Били пристигна заедно с Габи, която не можеше да откъсне ръце от тях, от мъничките пръстчета и крачета. Мерилин попита Били дали иска да ги подържи, но той отказа, защото били прекалено мънички. Кони и Майк също се отбиха и донесоха пуловерчетата и терличките, които тя им плетеше от месеци. Шон беше с тях. Казаха, че Кевин заминал за уикенда с приятели. Мерилин веднага забеляза, че очите на Кони помръкнаха, и я погледна угрижено.

— Той добре ли е? — попита тихо тя. Кевин й се беше сторил отнесен и разсеян на барбекюто по случай завършването, но тъй като си тръгна бързо, така и не успя да го огледа. Знаеше, че от известно време Кони отново се притеснява.

— Поне така мисля — отвърна тихо приятелката й, а след това продължи да се възхищава на бебетата.

Изи влезе, докато все още бяха вътре, а пък Анди се отби малко след като си бяха тръгнали. Джуди пристигна привечер, отрупана е подаръци, заедно с Мишел и Габи. Всички бяха единодушни, че не са виждали нищо по-прекрасно от близначките. Идваха непрекъснато през следващите два дена. Момчетата на Джак бяха при майка си, затова не видяха бебетата, но той им изпрати десетки снимки, направени е телефона.

В края на втория ден Мерилин каза, че иска да се прибере вкъщи, за да си почине, и Хелън се съгласи, че няма да е зле. Беше доволна и от трите си пациентки. В девет на следващата сутрин ги изписа. Мерилин щеше да кърми и двете, въпреки че все още нямаше мляко. Хелън мислеше, че ще й се отрази добре да си е вкъщи. В болницата идваха твърде много гости, а тя имаше нужда от спокойствие и време, за да свикне с бебетата. Джак, както винаги, беше страхотен и когато се прибраха, помогна на Мерилин да се настани и отпусне, а Брайън бе готов да направи всичко, което може, за сестрите си.

Мерилин въздъхна облекчено, щом се отпусна в познатото легло.

— Господи! Всичко се случи толкова бързо, че още ми се струва нереално.

— Много даже е реално — увери я Джак. В същия момент двете бебета се разплакаха едновременно и двамата прихнаха. Известно време щеше да е тежко и натоварено, но майката на Мерилин беше предложила да дойде и да им помогне. Тя обаче бе на седемдесет, здравето й беше крехко и щеше да е поредният човек, за когото дъщеря й да се грижи, затова Мерилин я помоли да дойде по-късно през лятото, а като начало двамата с Джак щяха да се опитат да се справят сами с малко помощ от Брайън. Тя бе категорична, че не иска допълнителна помощ. Джак предложи акушерка и можеше да си позволи, но Мерилин знаеше, че това са последните й бебета, и не искаше да изпусне нито миг. Бе решена да се справи сама заедно с Джак и той се съгласи. Остана неприятно изненадана колко изморена се чувства. Само докато пресече стаята до креватчетата на бебетата й костваше огромно усилие, а все още не ги кърмеше. Едва започваше да свиква с близначките.

Брайън беше излязъл с приятели, а тя тъкмо легна да поспи, след като сложи бебетата в кошчетата им, когато телефонът звънна. Мерилин видя на екранчето, че звъни Кони, но не чу никакъв звук, когато се обади. Реши, че връзката се е разпаднала, и тъкмо се канеше да затвори, когато чу дълъг, протяжен глух стон, който прозвуча повече като вой на животно, отколкото като глас на човек. Първоначално не успя да разбере какво е, след това чу гласа на приятелката си и усети как я сграбчва леденостудена ръка.

— Кевин — бе единствената дума, която Кони успя да изрече, и в следващите дълги минути не можа да спре да хлипа. Мерилин не знаеше дали той е ранен, дали не е претърпял нещастен случай, или може би се е сбил или е бил арестуван отново. Налагаше се да изчака, докато Кони си поеме дъх.

— Успокой се, аз съм тук… Искаш ли да дойда? — В първия момент забрави, че е родила преди три дни, въпреки това беше готова да отиде. — Кони, кажи ми какво се е случило. — Изчака Джак да влезе в стаята и той разбра по изражението на съпругата си, че се е случило нещо ужасно.

— Кой е? — прошепна той и тя изрече само с устни името на Кони, докато приятелката й продължаваше да ридае по телефона.

— Идвам — рече Мерилин, неспособна да издържи повече. Знаеше, че ще стигне до дома й по-бързо, отколкото би отнело на Кони да събере сили и да й каже по телефона какво се е случило.

— Мъртъв е — рече Кони и нададе същия мъчителен вой, който Мерилин чу, когато се обади.

— Господи… о, боже господи… идвам веднага. Сама ли си? — Кони не беше на себе си и Мерилин скочи от леглото толкова бързо, че в първия момент усети как й се вие свят, после се втурна в банята, все още стиснала телефона в ръка, докато Джак я наблюдаваше.

— Къде е Майк?

— Тук е. Току-що ни се обадиха — успя да обясни Кони между риданията.

— Стой там. След пет минути ще бъда при теб. — Мерилин прекъсна с разтреперана ръка и погледна недоумяващо Джак. — Кевин О’Хара току-що е починал. Не знам какво се е случило. Трябва да отида. Ти остани с бебетата. Ако се събудят, дай им шишетата с вода, която ни дадоха в болницата. Те ще издържат, докато се върна.

— Не можеш да шофираш — рече уплашено той. — Току-що си родила. — Тя вече звънеше на Били и той се обади веднага.

— Къде си? — попита направо тя.

— У Габи. Какво е станало? — Веднага разбра, че майка му не е на себе си, макар да нямаше представа какво става.

— Прибери се веднага.

— Защо? — попита подозрително той, без да крие раздразнението си.

— Трябва да ме закараш до семейство О’Хара. Нещо се е случило с Кевин.

— Идвам веднага — отвърна моментално той и затвори. Когато пристигна, тя вече беше облечена и готова на долния етаж. Джак я целуна за довиждане и й каза да не се притеснява. Стори му се бледа и уплашена, но държеше да отиде при приятелката си. Беше се случило немислимото.

Били я откара у семейство О’Хара за по-малко от пет минути и Мерилин забърза, доколкото можа, към входната врата, последвана от него. Шон беше в антрето. Погледна ги с празен поглед и се отпусна задушен от ридания в прегръдката на Били, а Мерилин се втурна на горния етаж, за да открие Кони. Двамата с Майк бяха в спалнята, прегърнати, разплакали, и щом ги видя, Мерилин избухна в сълзи, седна на леглото до тях и ги прегърна.

— Застреляли са го по време на наркосделка в Тендърлойн — изрече с усилие Кони. Майк седеше на леглото разтреперан, не спираше да хлипа. — Казаха, че купувал, за да продава, и дължал пари на дилъра си. Скарали се и дилърът го застрелял… Детенцето ми… мъничкият ми… убили са детенцето ми. — Тя беше неутешима, а Майк силно разстроен. Мерилин седеше до тях. Нямаше представа какво да им каже, какво да направи, освен да остане с тях, да ги прегърне. Притискаше Кони до себе си, люлееше я, най-сетне стана и слезе на долния етаж, за да направи чай. Когато се върна, попита Кони дали иска да позвъни на лекаря им, но тя поклати глава.

— Трябва да отидем да идентифицираме тялото — обясни и отново избухна в плач. — Страх ме да го погледна… просто не мога… — Беше смазана от мъка и Мерилин я накара да пийне глътка вода, а след това стисна силно ръката на Майк. Били и Шон влязоха в стаята и Мерилин остана шокирана, когато осъзна, че сега вече Шон е единственият им син. Колкото и старания и усилия да бяха положили да спасят Кевин от него самия, колкото и да го обичаха, накрая той им се беше изплъзнал. Не бяха успели да го спрат. Шон изглеждаше съсипан като родителите си и Били стоеше близо до него, изпълнен с мъка заради приятеля си. Кевин беше героят на Шон по времето, когато бе малък, а сега бе убит, докато купува наркотици, за да ги продаде. Кони се оказа права, когато се усъмни, че големият й син отново е тръгнал по лош път. Той обаче бе хитър, потаен и така и не бе успял да устои на изкушението, колкото и умело да се преструваше. Наистина беше страшно да осъзнаеш колко бързо могат да се преобърнат нещата и да доведат до нещо непоправимо — скърбящи родители на убито дете. Както родителите, така и децата са много по-уязвими, отколкото предполагат.

Майк стана и се заклатушка безцелно из стаята, докато двете жени го наблюдаваха. Трябваше да отидат в моргата, а Мерилин дори не можеше да си представи какво им е.

— Искате ли Джак да дойде с вас? — предложи тя, но Майк поклати глава и я погледна с очи, които издаваха, че сърцето му е напълно разбито.

— Не, аз ще отида — отвърна спокойно той и Шон пристъпи напред, за да застане до него.

— Ще дойда с теб, татко — рече смело той. Целият трепереше, изглеждаше дребничък до Били, макар да не беше. В очите му се бе появила неочаквана зрялост. Вече не беше момче, а мъж. Кони се отпусна на леглото и простена тихо при мисълта, че мъртвият й син трябва да бъде идентифициран.

— Не искам да го виждам такъв — изхленчи тя. — Не мога… това ще ме довърши. — Майк посегна към ключовете от колата си и Шон последва баща си навън. Мерилин не откъсваше очи от Кони.

— Ела с мен у нас, докато се върнат. — Тя дори не искаше да мисли къде отиват и какво им се налага да правят. — Тъкмо ще ми помогнеш с бебетата. — Кони кимна и се надигна. Движеше се като робот, докато Мерилин я извеждаше от стаята и слизаха надолу по стълбите. Мерилин се зарадва, че Кони се съгласи да тръгне с нея. Стори й се послушна и напълно съсипана. Помогна й да седне на предната седалка, настани се зад Били и той подкара към тях. Щом Мерилин влезе, чу, че и двете бебета плачат, а Джак се появи на стълбите, прегърнал и двете, напълно объркан и уплашен.

— Плачат, откакто излезе — рече той, след това видя Кони. Мерилин забърза по стълбите, когато разбра какво се случва. Млякото й беше дошло и предната част на блузата й беше мокра. Кони се заизкачва бавно след нея и ги последва в спалнята, а Били отиде да позвъни на останалите и да им разкаже какво се е случило. Това беше най-шокиращата новина, с която се бяха сблъсквали. Мерилин остана доволна, че Брайън е все още навън, и помоли Джак да позвъни на родителите на момчето, на което беше на гости, да го задържат малко по-дълго, поне до вечеря, докато нещата в къщата се успокоят. Джак веднага се съгласи. Бяха готови да направят всичко по силите си, за да помогнат на Кони, Майк и Шон.

Мерилин се отпусна в леглото, а Кони седна в люлеещия се стол, напълно съсипана. Мерилин разтвори блузата си, разкопча сутиена за кърмене и Джак й подаде разплакалите бебета. Все още не знаеше как да кърми и двете, но трябваше да ги нахрани, тя беше единствената, която можеше да им даде онова, от което имаха нужда. Те се бяха събудили точно навреме, в пълно неведение за тази трагедия — Кевин О’Хара бе загинал на двайсет и пет години.

Джак зави нежно Мерилин, да не би Били да влезе, а Кони остана да я наблюдава и през цялото време плака тихо. Все още помнеше как бе кърмила Кевин, струваше й се, че е било едва вчера, а сега него вече го нямаше. Хлипаше тихичко, а после, по настояване на Мерилин, се отпусна в леглото до нея. За Кони бе истинско утешение, че е тук, и тя нежно погали главата на Дафни, докато бебето лежеше на гърдата на майка си и най-сетне заспа. Джак пое децата от ръцете на Мерилин, след като тя ги нахрани, нагласи ги в кошчетата им и седна на края на леглото при двете жени.

— Моите съболезнования, Кони — прошепна той, а тя кимна и продължи да плаче. Мерилин я прегърна. Останаха така, докато Майк и Шон пристигнаха. Майк беше силно пребледнял след идентифицирането на Кевин. Шон не бе видял брат си, но баща и син плакаха неутешимо по пътя към дома на Мерилин и Джак, откъдето щяха да вземат Кони. Седнаха за малко, поговориха и Шон отиде да намери Били, а после си тръгнаха. Мерилин им предложи да позвънят, ако имат нужда от нещо, и обеща да отиде у тях на сутринта. Щеше да помогне на Кони с погребението. Не можеше да си представи как приятелката й ще издържи, и за миг, за един ужасен срамен миг, който призна на Джак по-късно, докато кърмеше бебетата отново, тя въздъхна доволно, че нещастието не се бе случило на едно от нейните деца. Не можеше да си представи да изгуби Били или Брайън.

Брайън се прибра след вечеря и остана шокиран, когато му казаха за Кевин. И двете момчета бяха тъжни и притихнали цялата вечер. Приятелите им не можеха да повярват, също като Мерилин и Джак. Вечерта тя позвъни отново на Кони, за да я попита как е. Приятелката й все още не можеше да спре да плаче. Обясни, че била в стаята на Кевин и се опитвала да му избере костюм, с който да го положат в ковчега, и отново се разрида. Мерилин се почувства ужасно, че не може да бъде с тях тази вечер, но нямаше как да остави Джак сам с близначките, тъй като ги кърмеше. През няколкото часа, откакто й дойде кърмата, те пак бяха прегладнели и не беше честно да ги остави. Моментът беше труден, но Мерилин бе решила все някак да се справи. Обади се на Джуди и я помоли да отиде с нея до Кони на следващия ден. Тя тъкмо бе научила от Габи какво се е случило и не можеше да повярва. Самата мисъл беше ужасна и шокира всички.

Телефонът на Били не спря да звъни през цялата нощ. Обаждаха се приятели, а малко по-късно той се върна в дома на семейство О’Хара, за да остане с Шон. Изи също отиде и поплака с тях, след това дойде Анди, а по-късно я закара у тях.

Били беше все още в къщата, когато Мерилин дойде на сутринта. Джуди я беше взела, а преди това й помогна с бебетата и всички се редуваха, обаждаха се, когато звънеше телефон, и правеха всичко по силите си, за да облекчат Кони. Тази сутрин двамата с Майк трябваше да отидат до погребалната агенция, да изберат ковчег и да уредят всичко необходимо. Предстоеше им твърде много работа, трябваше да се обадят на много хора, в цветарския магазин, на свещеника, във вестника, където трябваше да бъде публикуван некролог. Кони направи всичко по силите си, докато бяха навън. Трябваше да подготвят обява за погребението. Тя реши, че траурната церемония ще бъде в „Сейнт Доминик“ в тяхната енория, още повече че там Кевин бе получил първото си причастие. Все още не осъзнаваха, че говорят за погребението на Кевин, и когато Мерилин погледна Майк, разбра, че е напълно сломен.

Шон седеше на предните стъпала с умисления унил Били. Габи също бе дошла, а Изи се появи малко по-късно. Анди звъня няколко пъти. Никой не знаеше какво да направи, за да помогне на семейство О’Хара. Не можеха да върнат Кевин, можеха единствено да останат техни приятели. Мерилин не искаше дори да си представи как се преживява подобно нещо, но Кони бе силна жена и докато тръгнат към погребалната агенция, беше спряла да плаче поне за няколко минутки. Носеше костюма на Кевин на закачалка с бяла риза и вратовръзка, а чорапите и официалните му обувки бяха в пазарски плик. Погледна тъжно Мерилин, докато се качваше в колата със съпруга си, след това я взе в обятията си. Двете останаха прегърнати дълго.

— Благодаря ти — беше всичко, което Кони успя да изрече, без да се разплаче отново.

— Обичам те — промълви Мерилин. Каза го съвсем искрено. — Моите съболезнования.

Кони кимна и я погледна.

— Благодаря — рече тя и след тези думи Майк запали колата и те поеха към погребалната агенция, където красивият им по-голям син щеше да бъде измит и облечен, а косата му сресана за последен път.