Даниел Стийл
Приятели завинаги (6)

6.

Мерилин и Джак се върнаха от медения си месец три седмици след сватбата. Вече бе средата на септември, Брайън започна седми клас, а на Великолепната петорка предстоеше дипломиране.

Мерилин заведе Кони на обяд, за да й благодари, че се е грижила за момчетата по време на медения месец, а Кони я увери, че й е било много приятно. За двамата с Майк бе истинско удоволствие да гледат момчетата, а Шон се радваше на компанията им.

— Къщата е така заредена с тестостерон покрай Майк, Кевин и Шон, че още две момчета не са никакъв проблем. Дори нямаше да знам какво да правя с едно момиче. — В този момент се замисли за сестрата на Габи, Мишел. — Обърна ли внимание на Мишел на сватбата? Тя е все по-слаба всеки път, когато я видя. Притеснявам се за нея. Много ми се иска да поговоря с Джуди, но не искам да я разстройвам. Тя обръща много внимание на Габи и не съм сигурна, че забелязва какво става. Струва ми се, че Мишел е анорексичка.

— Да, забелязах — призна Мерилин. — Тази мисъл ме измъчва от известно време. Питам се дали да спомена на Джуди, или просто да си гледам работата.

— Аз също. Но пък винаги съм била благодарна на хората, които са ми казвали, когато Кевин се е забърквал в неприятности. Понякога си прекалено навътре в нещата и не се усещаш или пък децата просто крият истината от теб.

— Знам. А той как е?

— Супер. Все още е в Сити Колидж. Лека-полека напредва. Догодина завършва. Отне повече време, отколкото се бяхме надявали, но оценките му са много високи и нито пие, нито се дрогира. В добра форма е… Това ми напомня… — започна сериозно тя. — Открих още бирени бутилки под леглото на Били. Според мен двамата с Шон са вилнели една нощ. Почти на осемнайсет са, въпреки това им натрих сол на главата. И двамата се извиниха, но трябваше да ти кажа. Струва ми се, че все още е кисел заради втория ти брак. Харесва Джак, но се разкъсва между него и Лари. Иска да остане предан на баща си, същевременно се радва за теб. Джак е страхотен човек. Сто пъти по-добър е от Лари. — Това бе добре известно на Мерилин.

— Затова се омъжих за него — отвърна тя с бавна усмивка. Изглеждаше спокойна и щастлива и Кони се радваше за нея. — Струва ми се, че заради мисълта за Лари Били не се сближава с Джак. Брайън нямаше никаква връзка с баща си, затова веднага се сближи с него. На Били обаче му е много по-трудно. Ще му се отрази добре, когато замине в колеж догодина и се откъсне от баща си. Лари пропада. Просто не знам как успява да върти бизнеса си. — Все още печелеше добре, доколкото Кони знаеше, но пиеше повече от когато и да било и излизаше с момичета наполовина на възрастта му. Жалка работа. Тя добре знаеше, че на Били това му е безкрайно неприятно. Рядко му се случваше да критикува баща си, но понякога си позволяваше да направи някоя завоалирана забележка.

— Били твърди, че още не е избрал колеж — подхвърли любопитно Кони. Колежите с най-добрите футболни отбори се опитваха да го привлекат още от началото на гимназията, което бе много вълнуващо колкото за него, толкова и за Лари. — Каза, че все още се интересува от кариера в професионалния футбол, и определено притежава талант. Майк му обеща да присъстваме на всичките му важни мачове, независимо къде се провеждат. — Мерилин се усмихна на дългогодишната си вярна приятелка. Беше сигурна, че двамата ще присъстват на всички мачове на Били. Тримата с Джак и Брайън също. — Изглежда ще избере Университета на Южна Калифорния, за да е близо до Габи, а и колежът е добър. — Можеше да избира, а агентите от колежите правеха всичко по силите си да го накарат да приеме предложенията им.

— Джак се притеснява, че Били иска да играе професионален футбол единствено за да впечатли баща си — рече Мерилин. — Това е единственото, от което Лари се интересува, откакто той се роди. Джак се опита да го попита дали не го влече друга кариера. Били обаче дори не е и помислял за друго. А животът на професионалния спортист е тежък, кариерата му ще бъде кратка, с много напрежение, непрекъснати травми. Много добре разбирам защо Джак е загрижен.

— Вече ми се струва късно да накараш Били да промени намеренията си — рече Кони, — особено след като всички добри колежи го ухажват. Кой би устоял на подобно нещо? А той обмисля този вариант прекалено дълго. Трябва да видиш как ще му потръгне в колежа, разбира се, и дали ще подпише с някой отбор, но Майк казва, че той притежава качествата на звезда куотърбек и ще направи страхотна кариера в Националната футболна лига. Късметлия е момчето ти. Истинска мечта.

— И Джак каза същото. Просто се пита дали ще бъде щастлив. — Въпросът бе напълно основателен и Мерилин беше доволна, че той го бе задал.

— Били иска така — прошепна Кони. — Очите му заблестяват винаги, когато говори за футбол. Същото е и при Шон, когато говори за силите на реда. — Били обаче имаше много по-голяма мечта, по-трудно осъществима, с много повече пречки. И двамата знаеха, че не всички от важните клиенти спортисти на Лари са щастливи хора, че някои водеха празен живот, особено след като кариерата им приключеше, или получаваха ужасни наранявания на терена. Рисковете бяха огромни и независимо колко добри пари получаваха футболистите, Мерилин знаеше много добре, че и в това отношение животът има неприятна страна, до която не искаше по-големият й син да се докосва. А жребият бе хвърлен още по времето, когато беше малко момче, от собствения му баща. Лари просто искаше синът му да постигне неговите мечти. Но Мерилин знаеше, че вече е късно да промени нещата, не и след като най-известните колежи се опитваха да привлекат Били.

— Кажи как мина меденият месец — попита Кони, докато привършваха обяда. Това бе въпросът, който я вълнуваше най-живо, макар вече да бе научила отговора от щастливото спокойно лице на приятелката си.

— Фантастично! Париж е невероятен, а яхтата в Италия бе като извадена от холивудски филм. Джак е толкова мил. След яхтата прекарахме няколко дни в Рим, след това заминахме с кола за Флоренция. Върнахме се през Лондон. Невероятно пътуване. Той ме разглези безобразно. — Вторият й съпруг беше преизпълнен с обич, развълнуван, че е влюбен в толкова добра жена, освен това обожаваше момчетата й, както и тя неговите. Бяха създали съвършено семейство и макар че Били все още се дърпаше, те се надяваха този период скоро да отмине, момчето да се осъзнае и да си позволи да хареса и Джак, и новото си семейство, без да се измъчва, че предава баща си. — Трябва да споделя една новина с момчетата, но не искам да избързвам. — Мерилин грейна, докато се доверяваше на Кони. Нямаше търпение да й каже още откакто се прибра.

— Каква новина? — Кони я погледна подозрително, а Мерилин се усмихна широко. Щом видя изражението й, Кони се досети.

— Бременна съм, едва в третата седмица, но вчера ходих при Хелън и тя каза, че всичко е наред. — Беше съвпадение, че когато нейният лекар се пенсионира след раждането на Брайън, тя стана пациентка на Хелън Уестън — майката на Анди — и двете жени много си допаднаха. Хелън беше блестящ лекар, много внимателна с пациентките си. Никак не се разтревожи, че Мерилин е забременяла на четирийсет и две, но я предупреди да изчака до дванайсетата седмица, преди да започне да съобщава, тъй като рискът от спонтанен аборт беше по-висок на нейната възраст. Според нея нямаше причина за притеснения и тя обясни, че напоследък имала и по-възрастни пациентки от Мерилин. — Следващата седмица трябва да отида на ултразвук, но според Хелън всичко е наред. Единственото, за което ме предупреди, освен риска от спонтанен аборт, е вероятността да съм забременяла с повече от едно. Джак ще бъде очарован, ако са момичета. Покрай четирите момчета много му се иска да е момиче. — Тя погледна Кони с грейнали очи и приятелката й искрено се зарадва.

— Господи! Не съм и предполагала, че ще стане толкова бързо.

— Нито пък ние. Случило се е в Париж. Терминът ми е в седмицата, когато децата се дипломират през юни — обясни смутено тя и Кони се засмя високо.

— Значи ще приключиш престоя на Били в училище, както го започна, с раждане. Нали роди Брайън в първия учебен ден?

— И на мен ми мина същото през ума — отвърна угрижено Мерилин. — Според мен Брайън ще го приеме добре, защото обожава Джак, но Били ще се вкисне. — Тя наистина изглеждаше силно притеснена. — Той дори не е свикнал с мисълта, че двамата сме женени, а сега ще имаме и бебе. На нашата възраст обаче не искахме да губим време. Имам късмет, че забременях толкова бързо, без да ми се налага да пия хапчета за зачеване и без намесата на специалист. Джак е във възторг също като мен, но и двамата малко се притесняваме за Били.

— Той ще се справи — увери я Кони. — Страхотно дете е, освен това много те обича. А и два месеца след раждането заминава за колеж. Ще си има собствен живот. След колежа почти няма да се прибира, ако всичко върви както трябва. Щом Кевин се дипломира и си намери работа, ние също няма да го виждаме много. Ще имаш късмет, ако Били се връща за Деня на благодарността и за Коледа, особено ако започне да играе футбол в колежа. Бебето вкъщи няма да го притеснява, но за вас двамата ще бъде страхотно. — Каза тези думи с нескрита носталгия. — И на мен ми се прииска да започна отново, особено след като Шон заминава в колеж догодина, Кевин ще е завършил, ще си е намерил работа и ще може сам да си плаща наема. Времето минава толкова невероятно бързо, просто не усещаш. Аз обаче съм три години по-голяма от теб и ми се струва, че на четирийсет и пет съм твърде стара, за да започна отново. Ще бъда на седемдесет, когато детето завършва колеж. Да не говорим, че Майк ще ме убие. Той има някакви романтични представи как ще ме преследва гол из къщата, след като момчетата заминат, чака от години да попътуваме. При мен просто няма да стане.

— И — аз мислех, че при мен няма да стане — отвърна Мерилин и се отпусна назад с блажена усмивка.

 

 

Мерилин имаше час за ултразвук следващата седмица и Джак отиде с нея. Нямаха търпение да видят бебето си за пръв път и да разберат дали е здраво, дали има силен сърдечен ритъм и дали се развива добре. Мерилин притаи дъх, Джак я държеше за ръка, докато тримата с лаборантката наблюдаваха екрана. Видяха как образът се появи, а лаборантката продължаваше да движи накрайника по гела, размазан върху корема на Мерилин, и мълчеше. Усмихна се ведро и на двамата и заяви, че ще се върне след минутка, след това излезе от стаята, а Мерилин усети как очите й се пълнят със сълзи и погледна Джак обзета от паника.

— Нещо не е наред — прошепна дрезгаво тя, когато погледнаха отново екрана, но така и не успяха да видят нищо. Образът приличаше на размазано сиво петно. Беше твърде рано, за да различат формата на бебето без обяснение, а лаборантката не каза нищо. По бузите на Мерилин се застичаха сълзи и Джак нежно погали огнената й коса, която обожаваше, наведе се и я целуна, макар да бе уплашен като нея. Държеше се стегнато, за да не се издаде. Беше чакал цял живот тази жена и я обичаше искрено. Не искаше да й се случи нищо лошо, знаеше колко нещастна е била с Лари, колко лошо се е отнасял с нея първият й съпруг и затова го мразеше, въпреки че никога не го бе казал пред синовете й от уважение към отношенията с баща им, колкото и ограничени да бяха.

Джак стискаше ръката на Мерилин с широката диамантена халка, когато Хелън Уестън влезе в кабинета широко усмихната, и двамата си отдъхнаха облекчено. Мерилин я погледна колкото уплашено, толкова и обзета от нова надежда. Очевидно имаше нещо сериозно, след като лаборантката отиде да я повика, за да погледне ултразвука, но поне Хелън щеше да им каже какво става. Мерилин я харесваше много като акушер-гинеколог, двете бяха близки благодарение на приятелството на синовете си.

— Я да погледна — рече Хелън и се усмихна на двамата. Беше в бяла престилка, името й бе избродирано на нея, а специалният стетоскоп, с който можеше да чуе сърдечния ритъм на бебето, стърчеше от джоба й.

— Какво не е наред? — попита нещастно Мерилин, по бузите й продължаваха да се стичат сълзи. Беше готова за най-лошото, може би за бебе с увреждания или пък вече го беше изгубила, без дори да разбере. Знаеше, че понякога това се случва в началото на бременността, че зародишът, който започва да се оформя, не успява да се развие добре и умира.

— Всичко е наред — отвърна спокойно Хелън. — Нося добри новини. — И се усмихна спокойно и на двамата и в този миг сълзите на Мерилин пресъхнаха, а тя стисна по-силно ръката на Джак. — Илейн просто искаше да е сигурна, а аз съм съгласна с мнението й. Все още е твърде рано, но мисля, че новината е страхотна. Надявам се и вие да се зарадвате. — Тя се извърна от екрана и погледна и двамата с доволно изражение. Харесваше ги и искрено съжаляваше, че не успя да отиде на сватбата им. Тогава беше дежурна, а Робърт, познатият от телевизионния екран психиатър, бе заминал за Лос Анджелис, където имаше запис. — Май ще празнуваме двоен рожден ден. Ще си имате близнаци — рече тя. Мерилин отново избухна в сълзи и прегърна облекчено Джак през врата. Хлипаше открито, в неговите очи също блестяха сълзи, когато вдигна поглед към Хелън. И за двамата новината беше невероятна. Бяха си говорили, че им се иска да имат време да си отгледат две деца, не само едно, но четирийсет и две годишната Мерилин мислеше, че няма да имат късмет за още едно. Беше възможно, но малко вероятно, а ето че сега желанието им се беше сбъднало.

Две бебета, близнаци, освен четирите деца, които имаха от първите си бракове.

— Сигурна ли сте? — Джак я погледна доволно.

— Да — грейна Хелън. — Затова Илейн ме повика, за да погледна.

— Дали няма още едно? — попита с надежда Мерилин и Хелън се разсмя.

— Не ставай алчна. И две ще ни създадат предостатъчно работа. Накрая може да се окаже, че трябва да пазиш леглото непрекъснато, ако бебетата са твърде големи. Досега не си имала преждевременно раждане, и двете ти момчета са били доста едри, така че ще успееш да износиш близнаците до термина без проблем, но вече си малко по-стара, отколкото с Брайън, така че ще трябва непрекъснато да следим състоянието ти. Едва ли ще има проблеми. Ти си здрава, би трябвало и бебетата да са добре. Момчетата знаят ли вече, че си бременна?

— Предпочитам да изчакаме, докато сме сигурни, че всичко е наред — рече Мерилин, замаяна от новината. Не бе пуснала ръката на Джак, откакто легна за прегледа.

— Тогава изчакай още няколко седмици. След като си бременна с близнаци, ще ти е трудно да скриеш новината до дванайсетата седмица. Много скоро ще започне да ти личи. Изчакай дотогава. — Джак и Мерилин се съгласиха. Хелън даде на Мерилин още витамини, списъци със забранени и препоръчителни неща за периода на бременността, а също и книга за раждането на близнаци и какво да очаква през първите месеци.

Двайсет минути по-късно бяха в колата на Джак на път за вкъщи. Той я нацелува страстно в мига, в който излязоха от кабинета на лекарката, и й каза колко много я обича. И двамата бяха страшно развълнувани, щеше да им бъде безкрайно трудно да не кажат на никого, но им се струваше по-разумно да изчакат. Мерилин все още се притесняваше да съобщи на момчетата. Беше почти сигурна, че Брайън ще се зарадва за бебето, дори за близнаците, но се тревожеше за Били, който си имаше предостатъчно грижи в момента — трябваше да изкарва добри оценки, да реши в кой колеж да постъпи. Това бе повратен момент в живота им, тя не искаше да усложнява нещата, нито пък да разстройва детето си. По пътя към дома Джак я успокои и тя позвъни на Кони още щом влязоха в къщата и й каза за близнаците. Приятелката й се развълнува не по-малко от нея.

— Мили боже! Та това е чудесно! — възкликна ентусиазирано Кони. — Радваш ли се? Нали каза, че искаш две — напомни й тя.

— Очаровани сме! Лаборантката излезе от кабинета, без да каже и дума, и аз реших, че бебето е мъртво или има някакъв проблем, но тогава влезе Хелън и ни каза, че са близнаци. Бях уплашена до смърт, но сега вече всичко е наред. — Мерилин говореше неестествено бързо. Джак я остави пред вратата, изправи й въздушна целувка и пое към центъра и ресторанта.

— Чао, мамче! — подвикна той и даде газ, докато Мерилин продължаваше да говори с Кони.

— Надявам се да не ме сложат на легло, особено за дипломирането на Били. Трябва на всяка цена да присъствам. Понякога обаче близнаците се раждат по-рано, така че може и да са се родили преди това.

— Стига да не ги родиш по време на връчването на дипломите, всичко ще бъде наред. Нямам търпение да ги видя!

— И аз. — Поговориха развълнувано още няколко минути и Мерилин каза, че се надява да са момичета, въпреки че щеше да се радва и на момченца, стига да бяха здрави. През останалата част от деня имаше чувството, че лети. Целият й живот се беше преобърнал. След годините мъчителен брак си бе намерила прекрасен нов съпруг, а сега очакваше деца от него. Беше прекалено хубаво, за да е истина. Следобеда Джак й позвъни два пъти, за да я попита как се чувства, и двата пъти отговорът й беше: „Във възторг съм!“. Той също не можеше да си намери място от радост.

В началото на ноември коремът й наедря и й стана трудно да го крие. Носеше широки блузи и пуловери. Беше в единайсетата седмица според медицинския стандарт на изчисление, който добавяше две седмици към истинския брой, и Хелън я увери, че всичко върви чудесно, а и Мерилин се чувстваше прекрасно. Сутрин малко й се гадеше, но не беше нещо страшно. Единствената видима промяна беше, че гърдите й ставаха по-големи с всеки изминал ден. Джак я увери, че много му харесват.

Две седмици преди Деня на благодарността Били взе голямото решение и избра Университета на Южна Калифорния. Беше обсъдил въпроса надълго и нашироко с Габи и баща си. Колежът беше изключителен, имаха много добър футболен отбор и като се преместеше в Лос Анджелис, щеше да е съвсем близо до Габи, която възнамеряваше да работи над актьорската си кариера и да си търси ангажименти като манекенка. Много се изкушаваше да замине за Флорида или Луизианския държавен университет, но Южнокалифорнийският му харесваше повече, а наскоро известният им куотърбек бе отстранен заради травма, така че имаха нужда от него и щяха да го пуснат на терена още през първата година. А и Габи бе особено важна част от решението. Каза й още преди да съобщи на родителите си и тя изпадна във възторг. Джуди и Адам щяха да й купят апартамент в Ел Ей и той можеше да прекарва уикендите с нея. Животът тъкмо започваше за тях и всичко им се струваше прекрасно.

След като решението беше взето, всеки ден беше празник за Били. Той беше един от героите на „Атууд“, а и сред приятелите си. Мерилин реши, че времето да му съобщи за близнаците е настъпило. Били беше във върховно настроение, баща му бе на седмото небе и имаше намерение да наеме апартамент в Лос Анджелис, за да ходи на всичките му мачове.

Джак и Мерилин поканиха и двете момчета на вечеря в неговия ресторант една седмица преди Деня на благодарността. Той беше обещал да осигури храната за празника — не искаше Мерилин да се занимава с нищо допълнително и правеше всичко по силите си, за да й помага. Храната беше великолепна и накрая Джак поръча бутилка шампанско. Сипа на Били половин чаша, а на Брайън глътка. Позволи си го, тъй като бяха в частна зала в ресторанта, а поводът беше специален. Мерилин се усмихна на Джак и им каза:

— Трябва да споделим нещо с вас. — Двете момчета веднага разбраха, че става въпрос за нещо важно.

— Да не би да се развеждате? — погледна ги паникьосан Брайън.

— Не и след като наливам шампанско, Брайън — обясни с усмивка Джак. — Ако беше така, щях да раздам кърпички и да ревна. Вие двамата и майка ви сте най-хубавото, което ми се е случвало. — Брайън въздъхна облекчено. Обичаше Джак и не искаше да го изгуби.

— Поводът е щастлив — започна Мерилин, пое си дълбоко дъх и им каза направо. — Ще имаме бебе… всъщност — поправи се тя — близнаци. Ще имаме близнаци. През юни. Искахме да сте първите, на които съобщаваме.

Момчетата ги наблюдаваха в пълно недоумение, след това Брайън се усмихна бавно и срамежливо.

— Откачена работа — рече той на Джак, но по нищо не личеше да е нещастен. — Вие двамата не сте ли твърде стари?

— Очевидно не сме — усмихна му се Джак. Били не беше казал и дума и наблюдаваше майка си с каменно изражение.

— Това е някаква шега, нали? Шега е, нали? — Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще ревне.

— Не, Били, не е шега. Съвсем истинско е. Поне няма да те будят през нощта. Нали ще бъдеш в колеж. — Мерилин бе решила да преустрои стаята за гости в детска за близнаците. Джак се бе преместил да живее в нейната къща, защото така бе по-лесно за момчетата. Освен това беше достатъчно голяма за още две деца.

— Адски тъпо — отсече Били. — Имате предостатъчно деца. Ами ако след две години решите, че вече не се понасяте, какво ще стане с тях? Да не би всеки от вас да вземе по едно близначе? — Той все още изпитваше болка от развода на родителите си и повторния брак на майка си и му личеше.

— Надявам се да не се случи — отвърна спокойно Джак. — Ние с майка ти знаехме какво правим, когато се оженихме. Нямаше да имаме други деца, ако не бяхме сигурни.

— Сега може и да сте сигурни, но не знаете какво ще стане след време. Погледнете родителите на Изи. Ами вие двамата с татко? — обърна се той към Мерилин. — Той е напълно рухнал, а ти се омъжи за друг и вече чакате бебета. — Тя не му каза, че баща му бе рухнал много преди да се разведе с него. Беше й ясно, че Били има нужда да изрази чувствата си, и й беше мъчно за него, за момент дори си помисли, че го е предала, като е забременяла. Той завършваше гимназия и бе почти на осемнайсет, въпреки това си беше още момче.

— Много ми е мъчно, че си толкова разстроен, Били — отвърна тихо тя и посегна към ръката му, но той се отдръпна. Не каза нищо, докато не си тръгнаха, тогава изскочи от ресторанта и ги изчака в колата. Щом се прибраха у дома, той отиде у Габи, без да честити на Джак или на майка си. Беше се начумерил като буреносен облак. Джак завари Мерилин разплакала в кухнята няколко минути по-късно. Тя бавно галеше корема си. Краят на вечерята й беше причинил храносмилателни проблеми.

— Добре ли си? — попита Джак, когато влезе и я прегърна. — Жалко, че Били прие новината толкова зле. Ще се оправи. В много отношения е все още дете. — Тя кимна и прегърна съпруга си. Изобщо не искаше да разстройва по-големия си син. Той бе преживял предостатъчно по време на развода, а и Лари непрекъснато го притискаше. — Ще се оправи, когато ги види. Ще свикне, а и нали ще замине за Ел Ей. — Джак я прегръщаше и галеше по гърба, когато Брайън влезе и ги погледна уплашено.

— Знаеш ли вече дали са момичета или момчета или може би момиче и момче? — Изглежда беше готов да научи повече и майка му и пастрокът му се обърнаха усмихнати.

— Ще ти кажем веднага щом разберем — обеща Мерилин, облекчена, че той е приел новината. — Някакви предпочитания?

— Разбира се — изви очи той. — Две момчета. Двамата с Джак ще ги научим да играят бейзбол. — На Брайън вече му беше приятна мисълта, че ще бъде батко, и погледна заговорнически Джак.

— Можеш да научиш и момичета да играят бейзбол — напомни му Мерилин, а той отново изви очи, взе си сладка и седна на масата в кухнята.

— Момичетата са тъпи.

— Няма винаги да си на това мнение — отвърна самоуверено Джак. След това загасиха лампата в кухнята и се качиха на горния етаж. За разлика от по-големия си брат Брайън беше посрещнал с радост новината. Били пък я бе приел като лична обида и същата вечер го каза на Габи, която заяви колко страхотно ще бъде да се родят бебета, близнаци, с които да си играе всеки път, когато се връща от Ел Ей. Били я погледна нещастно след тези думи. На следващата сутрин Мерилин намери две празни кутийки от бира под леглото му. Не каза нищо и реши да го остави на мира, но се притесни от това, че той реагира на всеки стрес, като се налива с бира. Не искаше Били да стане като баща си, но пък и двете бири все още не бяха повод за паника. Разказа на Джак и той предложи да наблюдават Били, като се постараят да запазят спокойствие, и тя се съгласи.

 

 

Денят на благодарността в новия дом на семейство Нортън-Елисън беше много по-щастлив, отколкото предишната година. И двете момчета на Джак дойдоха на гости, също и Габи. Тя помогна на Мерилин да сложи масата, а Джак беше поръчал богата вечеря в ресторанта си, две от сервитьорките му щяха да са непрекъснато около тях, а накрая да приберат и измият. Мерилин трябваше само да седне и да се нахрани, а вечерята бе забележително вкусна. Похапнаха традиционната за Деня на благодарността вечеря и всички бяха в добро настроение, освен Били, който през цялото време мълча. Момчетата на Джак се опитаха да го разпитат за футбола в Университета на Южна Калифорния, а той им отговаряше троснато, грубо и щом приключиха с вечерята, се качи в стаята си с Габи. Тя се изненада, когато Били извади бутилка текила и наля шотове и на двамата. Криеше бутилката в чекмедже в скрина си. Габи го погледна шокирано и отказа да пие.

— Не е гот така, Били — рече кротко тя. — Знам, че си разстроен заради близнаците, но като се напиеш, няма да промениш абсолютно нищо. — Можеше единствено да изгуби стипендията си, ако го хванат.

— Няма да се напия от един шот. Пет пари не давам за мама и бебетата й, освен това днес е Денят на благодарността, за бога. — Никога досега не си бе позволявал да й говори толкова грубо и когато Габи отказа шота, който й подаваше, той изпи и нейния. Тя знаеше, че се е напивал на партита, но само с бира; никога досега не го бе виждала да пие концентрат или пък да се налива, защото е нещастен. Досега се беше случило един-единствен път, на сватбата на майка му с Джак.

— Не можеш да пиеш, докато тренираш — напомни му тя неодобрително.

— Не си позволявай да ми казваш какво мога да правя и не се прави на дъртачка — изръмжа той и за момент заприлича на баща си. Габи много се разстрои и си тръгна няколко минути по-късно. Мерилин се изненада, че си тръгва толкова рано. Знаеше, че Били е в лошо настроение. Та нали едва не провали вечерята за Деня на благодарността, но пък Брайън се държа мило, също и Джак. Били обаче ясно показа, че няма желание да сподели радостта им. Казаха на синовете на Джак за близнаците и те, макар и изненадани, много се зарадваха. Надяваха се да са момчета.

В понеделник сутринта, докато събираше дрехите за пране, Мерилин намери под скрина на Били двете чаши за шотове, а когато потърси, намери и бутилката текила. Усети как стомахът й се преобръща и веднага позвъни на Кони, за да й разкаже какво е открила.

— По дяволите, не искам да стане като алкохолик като Лари. Струва ми се, че пие, откакто двамата с Джак се оженихме. Сега пък е ядосан заради близнаците и отново пие.

— Това не е основателна причина — отвърна Кони сериозно. — Този уикенд и аз намерих бутилка водка в гардероба на Кевин. След клиниката е трезвен, но сега вече е пълнолетен. Мога да му поговоря, но той ще ме обвини, че му ровя в нещата. Вече е на двайсет и четири, той е мъж, който живее в дома ни. Ако обаче започне да пие отново, животът му отива на кино. На Майк му се иска да започне да работи с него, а щом се дипломира, да постъпи на пълен работен ден. Кевин обаче мрази строителството, а и никога не е имал желание да работи за баща си. Майк го държи много строго — мисли, че така е добре.

— Понякога имам чувството, че се опитват да ни убият — въздъхна Мерилин и Кони се разсмя. Но на нито една от двете не й беше смешно. И двете знаеха, че бъдещето на синовете им е изложено на опасност. А при Били залогът беше твърде голям. Всичките му мечти бяха на път да се сбъднат. — Да се надяваме, че минават през лош период и в скоро време ще се стегнат. Ти ще кажеш ли нещо на Кевин?

— Майк е решил да поговори с него довечера и да се разберат. Ще му каже, че ако иска да живее в този дом, не му е позволено да пие, а през свободното си време трябва да започне работа. Ако не му харесва, така каза Майк, да се изнесе. Да, предстои ни трудна вечер. Ами вие с Били?

— Били тренира в момента. Не би трябвало да пие. Може би просто е нервен. Всички разправят, че децата им пощръклявали за известно време, след като ги приемат в колеж. Били няма да бъде под напрежение, след като замине за Университета на Южна Калифорния. Освен ако не го изключат от училище. Ще следя изкъсо тази работа с пиенето.

— Аз също — отвърна отчаяно Кони. Тя бе убедена, че при Кевин проблемите са останали в миналото. Сега обаче не беше сигурна. Определено го грозеше опасност, независимо дали ставаше въпрос за алкохол или наркотици, отново да се отклони от правия път. Все пак той едва не отиде в затвора — случеше ли се отново нещо подобно, никой нямаше да прояви снизхождение. Тя не се притесняваше, че Били е изпил две бири и шот текила в стаята си, въпреки че не й беше никак приятно. Истината бе, че младите на възрастта на Били пиеха от време на време, дори добрите деца. Кевин обаче вече не беше дете, беше мъж.

 

 

По време на коледната ваканция имаше и добри, и лоши новини. Един ден Кони и Мерилин се натъкнаха на Мишел в козметичния салон и останаха потресени от вида й. Тя изглеждаше грозно слаба. Вече нямаше съмнение, че е анорексичка, и когато Мерилин най-сетне събра смелост да каже на Джуди, тя призна, че същата седмица са били на лекар и Мишел започвала извънболнично лечение за хора с хранителни проблеми, организирано от специализирана клиника. Джуди беше много разстроена. Мерилин пък бе облекчена, че Мишел ще се лекува.

Най-добрата новина за сезона беше, че в деня преди коледната ваканция Анди получи писмото, което очакваше от „Харвард“. Беше приет с предварителното класиране в подготвителния курс по медицина. Единствено той остана изненадан. Изи изписка така, че гласът й отекна по коридорите, след като той й каза, а Шон и Били го вдигнаха на рамене и го понесоха, докато Габи се усмихваше широко. За тях той беше истински герой, а учителите бяха във възторг, макар никой от тях да не бе изненадан.

Той позвъни в кабинета на майка си, за да й съобщи, но мобилният й телефон беше оставен на гласова поща, което означаваше, че или е с пациент, или изражда бебе, затова й изпрати есемес, който тя щеше да прочете, щом се освободи. Успя да хване баща си между пациентите. Той очевидно беше зает, но много се зарадва на новината.

— Щях да се изненадам, ако не те бяха приели — заяви спокойно Робърт. — Да не би да си се притеснявал, че ще ти откажат? — Той се развесели при тази мисъл, още повече че също беше завършил „Харвард“. С оценките на Анди и резултатите от тестовете, Робърт бе сигурен, че няма да има никакви засечки. Единствено Анди се тревожеше и не бе спал от седмици, макар да не призна пред никого. Единственият човек, пред когото разкри колко се притеснява, беше Изи. Сънуваше кошмари, че няма да го приемат нито в предварителната класация, нито по-късно, че баща му ще го изгони от вкъщи. Майка му щеше да му прости, да прояви разбиране, но баща му никога не би се примирил. Той винаги очакваше отлични оценки и Анди ги изкарваше с лекота, въпреки че понякога съвсем не беше толкова лесно, колкото се преструваше.

— Благодаря ти, че ми помогна с есето за приемния — прошепна Анди на Изи, докато излизаха от последния час. — Заради него съм приет. — Той беше колкото благодарен, толкова и облекчен.

— Ти луд ли си? — Погледна го недоумяващо Изи. — С твоите оценки и резултати от тестовете, да не би да си въобразяваш, че моята помощ е решила нещата? Анди Уестън, събуди се! Та ти си геният на класа.

— Не, глупаче, дължа го на теб. Ти си от хората с най-аналитичен ум, които познавам. По-надарена си дори от родителите ми, а те и двамата са страшно умни, баща ми пише книги и го смятат за изключителен мозък. — Изи знаеше, че книгите на баща му се продават като топъл хляб, но открай време го намираше за студен човек. Много повече харесваше майка му.

— Слушай какво ти казвам, ти си гений и един ден от теб ще излезе страхотен лекар. Вече решил ли си какво ще специализираш? — попита го тя, докато си тръгваха от училище.

— Вероятно някой изследователски профил. Не обичам да гледам как хората страдат. Освен това не искам да рискувам да допусна грешка, която би коствала живота на пациент. Отговорността ми се струва твърде голяма. — След дванайсет години заедно в училище, онова, което Изи знаеше със сигурност за Анди, бе, че той никога не би наранил друг нито с дела, нито с думи. Беше много внимателен, предпазлив, грижовен и състрадателен и тя искрено му се възхищаваше. Въпреки че обичаше всички от групата, той бе приятелят, когото най-много уважаваше. Искрено се радваше за него.

Щеше да довърши собствената си молба за прием по време на коледната ваканция. Първият й избор беше Калифорнийският университет в Лос Анджелис и много се радваше, че Габи и Били също ще бъдат в Ел Ей. Искрено се надяваше да я приемат. Повечето от останалите университети, на които се бе спряла, се намираха на изток и тя нямаше особено желание да учи в тях, въпреки че ако предпочетеше Бостънския университет, щеше да е близо до „Харвард“ и Анди. А това до известна степен я успокояваше. Никак не й беше приятно, че след шест месеца петимата ще се разпръснат, и се надяваше да се виждат по празниците, когато се прибират у дома. Те говореха напълно сериозно, когато настояваха, че ще си останат приятели завинаги и Изи се молеше животът да им помогне да останат близки.

За Анди новините може и да бяха добри, но Изи научи неприятни вести по празниците. Баща й се прибра с ново гадже и тя веднага разбра, че жената е важна за него. Нито една от другите, с които я беше запознавал след развода, не я бе притеснила. Тази се казваше Дженифър, беше социална работничка и двамата се бяха запознали служебно. Беше учила в „Кълъмбия“ и се бе преместила в Сан Франциско две години преди да се запознае с Джеф. Беше на трийсет и осем, а Джеф на петдесет и пет. Двамата имаха седемнайсет години разлика, която се стори нелепа на дъщеря му. Дженифър беше приятна жена и Изи веднага разбра защо баща й я харесва. Беше умна, красива, със страхотно тяло и чудесно чувство за хумор, освен това изглеждаше като двайсет и пет годишна. Джеф заведе Дженифър и Изи на мексикански ресторант в квартал Мишън и Изи разбра, че жената говори безупречен испански, че е расла в Мексико, защото баща й е бил дипломат, така че у нея имаше нещо екзотично, което я правеше още по-привлекателна. Беше по-умна и изтънчена от всички жени, с които Джеф беше излизал, и дъщеря му веднага разбра, че тя сериозно застрашава тихия приятен живот, който двамата водеха през последните пет години. От време на време се виждаше с майка си, но напоследък Катрин прекарваше по-голямата част от времето си в Ню Йорк, в корпорацията, за която работеше, и всички преструвки за съвместно попечителство бяха забравени. Изи харесваше живота с баща си точно какъвто беше.

След вечерята Джеф изпрати Дженифър у тях, а щом се прибра, се качи в стаята на Изи. Тя говореше по телефона с Габи, но затвори в мига, в който баща й влезе.

— Какво мислиш, Из? — попита той и Изи се поколеба, преди да отговори. Не искаше да нарани чувствата на баща си, но според нея Дженифър беше прекалено млада за него. Докато вечеряха, тя бе споменала, че иска да има деца, и Изи едва не се задави. Мислеше, че баща й е прекалено стар, за да гради ново семейство, поне се надяваше да е така.

— Не е ли малко млада, татко?

— Не бих казал. Двамата с нея се разбираме прекрасно. — Не беше никак притеснен.

— Откога я познаваш? — Досега Джеф не бе споменавал за Дженифър, тя се появи най-неочаквано. Очите му обаче заблестяваха всеки път, когато я погледнеше по време не вечерята. Изи бе уплашена до смърт. Жената се оказа сериозна заплаха.

— От около три месеца. Работихме заедно над един случай по дискриминация в социален център. Добре познава материята.

— Браво — отвърна Изи и се престори, че е по-спокойна, отколкото беше в действителност. — Тя е много мил човек и разбирам защо я харесваш. Струва ми се обаче, че иска да се омъжи и да си роди деца, а пък аз не искам да те остави наранен.

— Не съм твърде стар за деца — отвърна той и я погледна обидено, а Изи усети как по гръбнака й плъзва студена тръпка. Бодна я състрадание към Били. — Мерилин чака близнаци, за бога, от новия си съпруг, а двамата с Били сте на една възраст.

— Да, но Мерилин и Джак са на четирийсет, а ти си на петдесет и пет. Искаш ли още деца, татко? — попита тя и гласът й потрепери.

— Не съм мислил по въпроса. Може би с подходящата жена. Не знам. Скоро ти ще заминеш и аз ще остана съвсем сам. — Той я погледна жално и Изи усети как ужасът сграбчва сърцето й.

— За бога, татко, вземи си куче, не е нужно да искаш още деца. Това е нещо, с което се обвързваш за цял живот, а ти едва познаваш тази жена.

Той отвърна инатливо:

— Много я харесвам.

— Тогава излизай с нея, но не се жени, не си раждайте деца. Според мен е твърде млада за теб, това е.

— Тя е много зряла за възрастта си. Мисли като жена на моята възраст.

— Нищо подобно — поправи го Изи. — Мисли като момиче на моята възраст. През цялата вечер имах чувството, че разговарям с дете.

— Тя притежава многостранни таланти и се държи прекрасно с хората — настоя Джеф и Изи разбра, че няма да постигне нещо.

Нямаше търпение да поговори с Шон на следващия ден. Беше силно разтревожена.

— Изглежда татко се е запознал е жена, която наистина харесва. Седемнайсет години е по-млада от него… Никак не ми се иска да се ожени за някоя фръцла, докато ме няма.

— Тя фръцла ли е? — Шон погледна изненадано. Бащата на Изи му се струваше изключително разумен човек, също като неговите родители. Не можеше да си го представи да се хване с някоя фръцла.

— Не е. Тъкмо в това е бедата. Тя дори ми допада. — Изи въздъхна и погледна Шон. — Просто не искам нищо да се променя между нас. И без това ми е трудно, като знам, че ще замина и ще се тревожа да не би всичко да се окаже различно, щом се върна.

— Няма да е различно — увери я той. — Баща ти те обича и е страхотен човек. Няма да направи някоя глупост, докато те няма. Сигурно я харесва като приятелка.

— Да, може и да си прав — съгласи се Изи, макар да не беше сигурна. Знаеше колко самотен бе Джеф през последните пет години, а след развода не бе имал сериозна връзка.

— Спокойно, всичко ще се нареди. Следващата седмица сигурно ще са престанали да се виждат — опита се да я успокои Шон, когато тя отново започна да се оплаква от баща си и новата му приятелка.

— Добре де — въздъхна Изи. Трудно й беше да се притеснява за всичко, невъзможно бе да контролира живота на родителите си. Мерилин беше доказателството. Разведена, омъжена повторно и забременяла с близнаци само за година. Нещата се движеха наистина стремглаво в живота на Били и двамата знаеха, че той все още не е намерил покой.

— Кажи ми как е брат ти? — попита тя. Шон рядко говореше за него, но Изи знаеше, че той продължава да се тревожи за Кевин много повече, отколкото признава.

— Не знам — отвърна честно Шон. — Имам странно чувство за него. Изглежда супер, но ми се струва, че има нещо. Май пак е започнал да се крие. Всеки път, когато го видя, е в страхотно настроение, затова мисля, че пак се друса. Надявам се да греша. В момента работи за баща ни. Ако обаче се прецака, татко направо ще полудее.

Изи кимна и двамата заговориха за други неща. На всички им се искаше да отидат на ски на езерото Тахо през зимната ваканция и семейство О’Хара им предложи да отседнат в тяхната къща там за няколко дни. Изи трябваше да подготви последното си заявление за кандидатстване в колеж, а ваканцията щеше да свърши, преди да се усетят. След шест месеца им престоеше дипломиране, а то ги плашеше до смърт.