Даниел Стийл
Приятели завинаги (4)

4.

Първото голямо събитие през втората им година в гимназията беше, че Били и Габи „го направиха“ в уикенда преди Деня на благодарността. На следващия ден тя довери на Изи, а на по-следващия и на майка си. Увери Джуди, че са използвали презерватив, а пред Изи призна, че не било чак толкова велико, колкото се бе надявала. Били беше свършил като заря на Четвърти юли, доста по-бързо, отколкото бяха очаквали, нея я боля, при това много. И двамата бяха девствени, но най-хубавото бе нежността между тях. „Излизаха“ от две години, никога не си бяха изневерявали, дори не бяха поглеждали настрани. Бяха луди един за друг, а Габи заяви, че откакто са го „направили“, връзката им е станала по-силна. Майка й се държа чудесно, когато разбра. Джуди се тревожеше за отговорността, която бяха поели, но бе благодарна, че Габи е била откровена с нея, защото така знаеше какво се случва в живота на дъщеря й.

В края на уикенда всички от Великолепната петорка, както Кони продължаваше да ги нарича, знаеха какво е станало. Били не се похвали, но нещо в близостта им, когато бяха един до друг, в погледите, които намекваха за споделена тайна, подсказа на останалите какво се е случило.

Изи все още беше на мнение, че двамата са твърде млади, за да правят секс, но Габи и Били бяха напълно убедени, че се обичат и са готови да поемат отговорностите, свързани с тази стъпка. Той трябваше да се грижи за презервативите, а Габи сподели с майка си, че ще започне да пие противозачатъчни, за да не забременее. Успяха да го направят още два пъти в дома на Били, докато майка му беше навън, баща му на работа, а Брайън на училище. Имаха свободен час, който съчетаха с обедната почивка, и този втори път беше по-хубаво, а третият път се оказа, че е направо страхотно. Бяха доволни, че най-сетне сексът се бе превърнал в част от връзката им.

Джуди заведе Габи в „Планирана бременност“ точно преди Деня на благодарността и оттам й изписаха противозачатъчни. Останалите неочаквано се почувстваха недорасли, изключени. Те нямаха гаджета. Анди учеше по цял ден, Шон беше мълчалив, не беше едър като Били и вечно се оплакваше, че момичетата дори не го поглеждат. През последните две години Изи пък се опитваше да преживее развода на родителите си. Почти не виждаше майка си, въпреки че Катрин редовно й звънеше от различни градове, за да я попита как е, понякога двете успяваха да прекарат уикенда заедно, но това се случваше рядко. В някои отношения Изи усещаше липсата й. Струваше й се странно, че вече няма майка у дома, че почти не я вижда. Понякога това я натъжаваше. Джеф се стараеше да компенсира безразличието и отсъствието на Катрин. Но понякога майка й много й липсваше, въпреки че не можеше да разчита на нея и преди развода.

Джеф все още не се беше запознал с жена, на която да държи достатъчно, макар че бе започнал да излиза по срещи от около година. Когато водеше жена у дома, му се налагаше да търпи острите коментари на Изи, която обикновено се оказваше права. Все още нямаше желание да се жени повторно, въпреки че много му се искаше да открие жена, която обича достатъчно, с която да заживее, особено след две години, когато Изи замине да учи в колеж. Даваше си сметка, че тогава ще бъде безкрайно самотен, защото бе сигурен, че тя няма да остане в Сан Франциско. Изи искаше да види света, дори и след това да се върне в града. Джеф беше наясно, че без нея няма да има личен живот. Всичко се въртеше около дъщеря му.

През последните няколко месеца той излизаше със своя колежка, която харесваше, дори я бе довел на вечеря у дома и я запозна с Изи. Изи веднага я намрази. По това време той беше на петдесет и три, а младата адвокатка, с която излизаше, беше в началото на трийсетте и Изи изтъкна този факт още на следващия ден, като не пропусна да отбележи, че жената е твърде млада за него. Той я погледна смутено. И на него му беше минала същата мисъл, но се почувства неловко, щом я чу от устата на петнайсетгодишната си дъщеря, която бе по-близо до възрастта на любовницата му, отколкото до неговата. Проблемът бе, че жените на неговата възраст не му харесваха.

— Нямам намерение да се женя за нея — заяви той пред Изи.

— Продължавай в този дух — отвърна остро Изи. — Освен това тя не е умна като теб.

— Защо реши така? — стреснато попита той.

— Непрекъснато пита какво означава това или онова, все неща, с които би трябвало да е наясно, след като е адвокат. Или се преструва на глупачка, или наистина е глупава. И в единия, и в другия случай заслужаваш нещо по-добро — рече Изи, докато изплакваше чиниите от закуската, за да ги пъхне в съдомиялната. Сега вече тя беше жената в къщата и поддържаше зрели и приятелски отношения с баща си.

— Няма да намеря умна като майка ти — заяви открито той. — Не съм сигурен, че и аз съм на нивото й. Най-вероятно не съм. — Нито пък съм толкова студен, помисли си той, но предпочете да премълчи. — Не съм сигурен, че ми трябва гений, а и не искам да имам гений до себе си. Нуждая се от приятна, приятелски настроена жена — рече той и Изи го погледна от другия край на кухнята.

— Трябва ти умна жена, татко. От някоя тъпачка ще се отегчиш за нула време! — Майка й също излизаше с мъж, изпълнителния директор на фирмата, в която работеше. Човекът бе разведен от съвсем скоро. Изи все още не се беше запознала с него, но Катрин й беше казала за връзката си. През двете години, откакто родителите й се разведоха, Изи бе станала значително по-мъдра, отколкото човек би предположил.

Нямаха планове за Деня на благодарността, затова Джеф прие поканата на една от колежките си във фондацията, приятна разведена жена с две деца, приблизително на същата възраст като Изи. Жената беше поканила още дванайсет човека. Щяха да прекарат един приятен и неангажиращ ден. Катрин беше в Ню Йорк по работа и щеше да прекара празника у приятели, които живееха там.

Семейство О’Хара щяха да поканят роднини и приятели и тази година имаха много неща, за които да благодарят. Кевин се беше справил добре в клиниката и се бе върнал като момчето, което те открай време се надяваха да бъде. Беше на двайсет и две, записа се в Сити Колидж, изкарваше добри оценки и се надяваше същата година да завърши. За родителите му това бе огромно облекчение, освен това двете момчета се разбираха добре. Кевин се беше извинил на Шон по време на сеанс по семейна терапия в Аризона, задето е бил толкова ужасен брат. Когато се прибра у дома, беше различен човек.

Анди и родителите му щяха да заминат на гости на роднини на майка му в Южна Каролина. Джуди и Адам щяха да отидат в хотел „Феърмонт“ с Мишел, а Габи щеше да прекара Деня на благодарността със семейство Нортън. Мерилин беше решила да направи семеен обяд за Лари, двете си момчета и Габи. Тя винаги приготвяше този обяд много вкусен, а Габи обеща да й помогне.

Момичето отиде в дома на Били рано, за да помогне на Мерилин. Беше взела най-хубавата ленена покривка и двамата с Били сложиха масата заедно. Подредиха най-хубавия сервиз на Мерилин, сложиха и кристални чаши, а пуйката ухаеше божествено. Щяха да седнат на масата в шест. Лари беше отишъл у приятели, за да гледа мач, но бе обещал да се прибере навреме за вечеря. В шест обаче него все още го нямаше, не се обади и на мобилния си, когато Мерилин му звънна. Чакаха го до седем. Пуйката вече изсъхваше, а Мерилин не скри колко е разстроена.

Седнаха да вечерят в седем и трийсет, час и половина по-късно от предвиденото. Бисквитите бяха леко прегорели, плънката на пуйката беше засъхнала. Никой не спомена отсъствието на Лари, Мерилин сервира тиквен пай и пай от ябълки за десерт с домашно направен ванилов сладолед. След като станаха от масата, момчетата и Габи й помогнаха да разтреби. В десет и половина бяха приключили и Габи се престори, че не забелязва сълзите на Мерилин, докато тя се качваше на горния етаж. Тъкмо тогава Лари се прибра и се опита да се държи така, сякаш нищо не се е случило. Децата се изпокриха като мишлета, отидоха в стаята за игри в мазето и си пуснаха филм.

Мерилин се обърна и погледна съпруга си от стълбите. Гласът й беше спокоен, но очите й блестяха. На него му личеше, че е пил през целия ден.

— Къде беше? — Цяла вечер се бе притеснявала за него.

— Вечерях с приятел — отвърна той, сякаш беше най-обикновен ден, а не Денят на благодарността. Само че не успя да заблуди никого.

— Пропусна вечерята на Деня на благодарността — натърти Мерилин, когато погледите им се срещнаха.

— Извинявай, имах си друга работа — рече остро той и профуча покрай нея по стълбите. Тя усети мириса на алкохол и забеляза червилото по яката му. Червеното петно сякаш я зашлеви през лицето.

— Отвратителен си — успя да изрече Мерилин и в същия момент Лари я сграбчи за ръката и я дръпна към себе си.

— Пет пари не давам какво мислиш — сопна се той, след това я блъсна настрани. Тя едва не падна по стълбите, но успя да запази равновесие и стисна перилата.

— Трябваше ли да го правиш и тази вечер? — попита и тръгна след него към спалнята им. В първия момент той й се стори объркан и тя едва сега разбра колко е пиян. Съпругът й пресече с олюляване стаята и седна на леглото. Беше прекарал целия ден с друга жена.

— Ще го правя, когато ми скимне. И без това не давам пет пари за Деня на благодарността. Нито пък за теб — добави той нарочно и тя остана доволна, че момчетата не могат да го чуят. Докато го наблюдаваше, се запита защо е останала с него толкова дълго, защо е търпяла обидите му, униженията, пиянството, разочарованията й болката от подозренията, че й изневерява непрекъснато. Каза си, че го е направила заради момчетата, но сега вече не беше толкова сигурна. Може би просто се страхуваше да остане сама или да изгуби съпруга, когото не обичаше от много години. У Лари нямаше нищо, което да обича, а и беше напълно сигурна, че той не я обича.

— Заминавай там, където си прекарал целия ден. Не те искам около децата, докато си в подобно състояние — заяви спокойно тя.

— Какви ги плещиш? — Той не й обърна никакво внимание и се отпусна на леглото. Мерилин веднага се сети, че стаята се върти пред погледа му, но това никак не я интересуваше.

— Напусни веднага — нареди му, изправи се над него и го погледна. Той замахна към нея, но тя се отдръпна. — Ако не станеш и не се махнеш веднага, ще се обадя в полицията.

— Ще се обадиш друг път! Я да млъкваш. Искам да спя. — Тя вдигна слушалката и започна да набира 911. Нямаше да се обади, само искаше той да си помисли, че ще го направи. Лари скочи от леглото като светкавица, изтръгна телефона от ръцете й и го запокити в стената, после я зашлеви с опакото на ръката си, преди тя да успее да се отдръпне. По бузата й се стече тънка струйка кръв.

— Махай се, Лари. Махай се веднага! — Нещо в изражението й му подсказа, че говори напълно сериозно. Той грабна сакото си от леглото и излезе от спалнята, забърза по стълбите и няколко минути по-късно входната врата се хлопна. Тя трепереше цялата, докато затваряше тихо вратата на спалнята, да не би децата да я видят, когато се качат на горния етаж. Седна на леглото и избухна в сълзи. Всичко беше приключило, както трябваше да стане още преди години.

На следващата сутрин позвъни на Лари, преди той да се прибере вкъщи, и му каза повече да не се връща.

— Можеш да си събереш багажа следващата седмица. Днес ще сменя ключалките. Искам развод. — Говореше напълно безцеремонно и студено.

— Снощи ме вбеси. Не трябваше да го правиш. — Беше я обвинявал десетки пъти досега, когато я удряше, унижаваше, флиртуваше с други жени или се прибираше толкова пиян, че едва стоеше на краката си. Тя се бе примирявала. Никога не биваше да позволява момчетата да виждат как той се държи с нея, а освен това подозираше, че й изневерява от години.

— Приключих с теб, Лари. Ще подам документи за развод.

— Ти луда ли си? — Той се опита да омаловажи проблема. — Ще се прибера след два часа.

— Ще повикам полиция, ако посмееш да доближиш къщата. Сериозно говоря. — Лари усети по гласа й, че не се шегува. Тя затвори.

Когато чу, че момчетата се размърдаха, Мерилин слезе на долния етаж, за да им направи закуска. Вече бе повикала ключар и той смени всички ключалки за по-малко от половин час. Помоли майстора да направи допълнителни ключове за момчетата. Подаде им новите, след като им поднесе закуската, после седна на масата в кухнята с тях.

— Няма да давате тези ключове на баща си, когато го видите. Ще се развеждаме. — Нито един от двамата не остана изненадан, когато тя им съобщи новината. Били й се стори натъжен, а по лицето на Брайън се изписа облекчение. Баща му го пренебрегваше от години единствено защото той отказваше да спортува активно.

— Защото не се прибра снощи ли? — попита я тихо Били. — Може да е бил с важен клиент. — Той винаги търсеше извинения за баща си. Беше невероятно предан.

— И тримата знаем причините. Всичко е заради пиенето му, другите жени, начинът, по който се отнася към нас двамата с Брайън, дори понякога с теб — добави Мерилин и погледна Били. — Надявам се да се справи най-сетне с пиенето, но независимо дали ще вземе мерки или не, аз приключих с него. — Мерилин бе изтърпяла твърде много години на унижения и обади. Самата тя му беше позволила да постъпва така с нея, но вече не издържаше. Шамарът предишната вечер бе последната капка. — Не искам да стъпва повече в тази къща. Ще можете да му ходите на гости, когато си намери ново жилище.

— Аз трябва ли да ходя? — попита Брайън и тя поклати глава.

— Не можеш да го изхвърлиш просто така, мамо — рече почти разплакал Били. — Този дом е и негов. Той няма къде другаде да отиде.

— Може да си позволи да се настани в хотел. — След тези думи тя се обърна към него и Били забеляза тънката следа по бузата й и синината, която я заобикаляше, и разбра, че баща му е прекалил. Стана от масата и се качи в стаята си. Вместо на Габи позвъни на Изи и тя разбра, че нещо не е наред, още щом чу гласа му.

— Добре ли си? — побърза да го попита и той се разплака.

— Изглежда татко е ударил мама снощи. Случвало се е и преди. Не се прибра за вечерята за Деня на благодарността. Двамата ще се развеждат. Сега ще имам същите проблеми като теб — рече той и гласът му прозвуча като на уплашено дете. Само че никой от родителите на Изи не бе удрял другия. Те просто не се обичаха повече, така че всичко бе съвсем просто и ясно. Изи обаче знаеше, че никой не понася бащата на Били, че той е простак, пияница, че се държи гадно дори с Били, който плачеше заради него. — Какво ще стане? — Той беше уплашен и имаше чувството, че цялата отговорност е негова. Беше единственият защитник на баща си.

— Ще бъде значително по-добре — увери го Изи. — Майка ти ще бъде по-щастлива и няма да се нервира и притеснява. За Брайън също ще бъде по-добре. — Тя беше виждала колко грубо се държи господин Нортън с по-малкия си син. — С теб всичко ще бъде наред. Честна дума. За мен поне сега вече всичко е по-добре. Трябваше ми известно време, докато свикна, че мама не живее с нас, но тя и без това често отсъстваше. Същата работа като с баща ти. Той вечно е с клиенти или приятели и се наливат. Сам си ми казвал, че е така. — Тя усети, че Били се успокоява, докато му говори.

— Не мога да си представя, че вече няма да е тук — рече тъжно той. Никак не му беше приятно, че родителите му се развеждат, но и едва търпеше отношението на Лари към Мерилин, а тя бе нещастна от години. Разбра, че е настъпил краят на преструвките.

— Да, известно време ще ти е кофти — съгласи се с него Изи, защото нямаше никакъв смисъл да го лъже, — но след това нещата ще се уталожат. — Той мълча дълго, после поговориха още няколко минути. Изи му съчувстваше и го ободри, както винаги. За останалите тя беше най-умната и най-мъдрата, човекът, на когото можеха да разчитат за опора и емоционална подкрепа. Започна се още от първия ден в детската градина, когато им направи обяд, за да се поотпуснат. Изи бе готова да помогне на всеки от тях, в случай че изникнат проблеми. Когато най-сетне затвориха, Били изглеждаше и се чувстваше по-добре. Имаше още много за казване, тревожеха го куп неща. Единственото, което знаеше със сигурност в този момент, беше, че е искрено благодарен, задето има такива прекрасни приятели. Едва ли щеше да преживее трудностите без тяхната помощ и подкрепа. Те бяха най-ценният дар.

Когато видя майка си малко по-късно, тя също изглеждаше по-добре, а Брайън слезе на долния етаж с усмивка. Били се запита дали Изи не е била права. След това отиде да се види с Габи и да й каже новината. Тя никак не се изненада. Двамата си говориха до малките часове на нощта.