Даниел Стийл
Приятели завинаги (22)

22.

Погребението на Анди беше важно събитие. Присъстваха важни хора — сенатори, конгресмени, лекари, издатели. Хората се бяха подредили на опашка, за да влязат в църквата. Изи също присъстваше като единствената от приятелите на Анди. Седеше най-отзад в църквата с Дженифър и баща си. Родителите на всичките й приятели бяха дошли. Сега вече всеки от тях бе изгубил дете. Нанси седеше на първия ред до майката на Анди и плачеше неутешимо. Хелън я бе прегърнала през раменете и също плачеше. Нанси беше снахата, която никога нямаше да има. Анди бе умрял на двайсет и три, почти пет години след Габи и година след Били.

Когато баща му пристъпи напред, за да каже няколко слова, първите му думи не бяха за Анди, а за него самия. Никой не се изненада.

— Не съм и предполагал, че ще ни се случи подобно нещо, на мен, на нас — рече той и погледна Хелън. — Други хора губеха децата си, не и аз. Ето че се случи. — Едва изрекъл тези думи, той се разплака и най-сетне се превърна в нормален човек. Плака дълго, след това разказа колко изключителен е бил Анди във всяко отношение. Изключителен и като син, и като студент, и като атлет, и като приятел. Всички бяха единодушни, че е така. Изи имаше чувството, че някой пронизва сърцето й, докато той говори. — Щеше да стане страхотен лекар — увери господин Уестън присъстващите. — Починало е дете, което не е можел да спаси, но той не е повярвал. Малката имала менингит. Затова Анди дал живота си за нейния, за да компенсира собствените си грехове — обясни той на всички, но никого не го беше грижа.

Всички знаеха, че е бил чудесно момче. Беше отнел собствения си живот и никога повече нямаше да го видят. Смъртта на млад човек бе най-подлият номер от страна на съдбата, както и смъртта на дете — още по-лошо, на единствено дете. Изи имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне на хиляди парченца. Седеше между баща си и Дженифър и й се струваше, че животът й е приключил. Дори не можеше да каже на Шон, защото никой не знаеше къде се намира. Мразеше го, задето беше някъде далече, заради онова, което вършеше. Когато всичко приключи, тя застана на стъпалата пред катедралата, впила поглед в ковчега, докато го поставяха в катафалката. За кой път вече виждаше това! После дори не отиде в дома на родителите на Анди, просто нямаше сили. Не искаше да вижда никого, дори семейство Уестън, най-малко семейство Уестън, шокирани, смазани от мъка. Баща й искаше да я изпрати до тях, но тя отказа. Единственото й желание бе да се прибере и да остане сама. Джеф и Дженифър я оставиха с нежелание, ужасени, че й е дошло прекалено много, че и нея я грози опасност. Тя обаче настоя, че всичко е наред, и се опита да ги успокои.

Същата вечер остана сама в апартамента си, разглеждаше стари снимки, най-вече една на Анди. Той беше толкова красиво дете и страхотен приятел. Беше разговаряла с него в деня, когато се самоуби, бяха си казали, че се обичат. Открай време се обичаха.

Същата вечер телефонът звънна. Обаждаше се Тони. Искаше да я покани на вечеря. Той нямаше представа какво се е случило. Беше прочел статия за нещастието, публикувана на първа страница във вестника, но нямаше откъде да знае, че момчето, извършило самоубийството, син на известни лекари, е било най-добрият й приятел.

— Какво ще кажеш утре да вечеряме заедно? — попита я той, доволен, че чува гласа й. Стори му се различна и попита дали не я е събудил. Тя отвърна, че не е.

— Не мога — отказа му унило.

— Ами във вторник? В сряда заминавам за Ел Ей, но се връщам в петък, ако предпочиташ да излезем тогава. — Нямаше търпение да я види.

— Не мога. Най-добрият ми приятел тъкмо почина. Мисля да замина. — Не беше обмисляла подобна възможност досега, но идеята й допадна. Може би щеше да замине завинаги.

— Моите съболезнования. Какво се е случило?

— Самоубил се е. — Не му разказа никакви подробности, но той се досети.

— Видях материала във вестника. Моите съболезнования, Изи. Искаш ли да дойда?

— Не, но ти благодаря. Добре съм. Просто имам нужда да помисля. — Това не му се стори особено разумно.

— Сигурна ли си? Да излезем на вечеря следващия уикенд, щом се върна от Ел Ей?

— Не, а и най-добре да не се виждаме повече — рече тя тихо, но знаеше много добре какво говори. — С теб се забавлявахме чудесно, но мисля, че не мога да продължа. Някой винаги е наранен. Не искам да бъда аз. — Инстинктивно знаеше, че трябва да е с хора, които обича, които я обичат, ако иска да се изправи на крака. А Тони никога нямаше да бъде сред тях. Можеше да се забавлява с него, но нищо повече. Истината бе, че просто нямаше какво да й предложи. Самият той все още бягаше от собствената си мъка. — Просто трябва да се разделим, преди да започнем каквото и да било. — Той остана шокиран, когато чу тези думи, но не се опита да спори. По гласа й разбра, че тя говори сериозно, а не можеше да й предложи нищо повече от някоя и друга приятна вечеря, обяд в Напа и премиера на балет. Бе запечатал собственото си сърце преди много години, и то по същата причина. Не можеше да й помогне. А Изи не искаше да стане като него — изтънчена, изкуствена и приятна.

— Извинявай, Тони — рече сериозно тя.

— Не се притеснявай. Обаждай се винаги, когато си готова за купон. — Тъкмо в това бе разликата между тях. Той търсеше купона, за да не му се налага да чувства. Изи не можеше да бъде като него. Тя чувстваше всичко, искаше й се да не е така, но все пак смяташе, че по нейния начин определено е по-добре. Струваше й се, че Анди е изтръгнал душата й и е оставил празнота, също както се бе получило и при другите. Сега вече беше цялата в дупки като швейцарско сирене. След като Тони затвори, тя се погледна в огледалото и се опита да измисли какво да прави.

Помоли за една седмица отпуска и обиколи пеша Сан Франциско, отдадена на мислите си. Не знаеше къде да отиде, каква да бъде, как да се държи занапред. Отиде на гости на Хелън Уестън и й изказа искрените си съболезнования, запозна се с Нанси, преди младата жена да се върне в Бостън. Веднага разбра защо Анди я е обичал. Дори си приличаха. Високи, слаби, аристократични блондинки с фини черти. Щяха да имат великолепни деца, помисли си Изи. Двете с Нанси се прегърнаха, когато тя стана да си тръгва.

Отново отиде да види Кони и забеляза напрежението в очите й, тревогата за Шон. Сега помагаше на Майк, а трябваше Шон да върши тази работа, вместо да преследва лошите и да рискува собствения си живот. Тази работа бе напълно безсмислена за Изи, в нея нямаше нищо благородно. Не беше редно родителите му да живеят в непрекъснат страх, че може да го убият, тя също, въпреки че му беше просто приятелка.

Излезе на дълга разходка с Дженифър и двете обсъдиха всички тези въпроси. Изи бе сигурна само в едно, че иска да замине. Не можеше да тръгне до юни, когато бе краят на учебната година. Дотогава трябваше да остане в Сан Франциско, оставаше й единствено пролетната ваканция. После си спомни пътуването до Аржентина и лечебната му сила, как я бе тласнало отново към живота.

Реши през пролетната ваканция да замине за Япония, а по-късно да обмисли как да продължи живота си. Сигурна бе, че трябва да замине, да се махне от всичко. Може би щеше да отдели една година за следдипломна квалификация, но не можеше цял живот да скърби за приятелите си. Сега й оставаше единствено Шон, а за нея и той беше мъртъв, тъй като можеше да говори с него само една седмица в годината. Що за живот беше това, що за приятел бе той?

Върна се на работа и Уенди й изказа съболезнования. Тя познаваше майката на Анди и също бе отишла на погребението. Изи не бе забелязала никого от присъстващите, виждаше единствено положения в ковчега Анди, баща му, изправил се пред опечалените, докато признаваше как не му е минавало през ум, че подобно нещо може да му се случи. Ето че се бе случило на всички, на цялата общност, която не бе успяла да спаси Анди, която бе създала свят, в който млади хора, които имаха всичко, предпочитаха да умрат, вместо да живеят. Това беше истинска мистерия, никой не би могъл да я разреши, но се случваше твърде често. Сега се бе случила на Анди, поредният нещастен случай на човек от неговото поколение, който се дължеше на напрежението, наложено му от родителите в желанието им винаги да бъде най-добрият. Навремето и Лари натискаше Били да стане известна футболна звезда. В някои отношения очакванията им бяха дошли повечко. От тях се искаше да надминат надеждите на другите или поне да ги изпълнят, дори това да ги убиеше.

Изи реши да замине за Япония през април, но този път щеше сама да плати. Искаше да разгледа провинцията, да посети храмовете в Киото. Не й се налагаше да подновява договора си в училището чак до май, а дотогава имаше предостатъчно време да реши какво иска да прави. Надяваше се мислите й да се избистрят, докато е в Япония. Трябваше да види нещо ново, искаше да започне живота си отново. Нищо от онова, което бе направила досега, не й се струваше правилно. А и нямаше представа кое би било такова.

Вечеря с баща си и Дженифър преди заминаването. Беше мълчалива, сериозна и баща й се разтревожи за нея, но Дженифър го увери, че тя ще се оправи. Постъпваше правилно, а пътуването до Япония беше добър знак. Протягаше се напред, за да докосне живота, макар смъртта на Анди да й бе нанесла тежък удар. След него бе изгубила завинаги невинността си и надеждата.

Заедно с децата от детската градина боядисаха яйца за Великден в последния учебен ден и тя много се забавлява. Взе такси до летището. Чекира се, взе бордната карта и стисна паспорта си в ръка. Носеше единствено ръчен багаж и си купуваше списания за полета, когато блекбърито й звънна. Обаждаше се Кони. Беше задъхана.

— Слава богу. Уплаших се, че си заминала.

— Почти. Самолетът ми излита след час.

Кони не се колеба.

— Шон е бил прострелян. — Изи затвори очи и усети как терминалът се завърта около нея. — Жив е. Засега. Два куршума в гърдите и три в крака. Не ме питай как е станало, но е успял да изпълзи от джунглата и е изпратил някакъв сигнал. Седмица по-късно са организирали спасителна операция и са го прибрали. Довечера ще го превозят от Богота до „Джаксън Мемориъл“ в Маями. Двамата с Майк ще вземем нощния полет. Мислех, че може да искаш да си там, когато пристигне в болницата в Маями.

— Защо? — попита я Изи и Кони остана шокирана от въпроса.

— Защото го обичаш и защото ти е приятел. Вие двамата винаги сте се подкрепяли и сте единствените, които останаха.

— Той никога не е до мен, Кони — заяви студено Изи, — нито до теб или до баща си. Вманиачил се е да избива наркодилъри заради Били и Кевин, но и преди тях това беше най-голямото му желание. Още на пет искаше да излови всички лоши. Междувременно разбива сърцата на всички нас. А следващия път ще го убият.

— Едва ли ще се върне отново — рече тихо Кони. — Струва ми се, че раните му са тежки, а и едва е успял да се измъкне. — Не можеше да повярва на реакцията на Изи и на грубите й думи.

— Ще се върне — заяви уверено Изи. — Щом намери сили да пълзи, няма дори да разбереш накъде се е запътил и дали е жив или мъртъв следващата една година. Не искам да участвам повече в тази игра. Прекалено болезнено е. — Изи се опитваше да се измъкне, нищо че това означаваше да обърне гръб на Шон.

— Извинявай. Мислех, че искаш да знаеш.

— Така е. Обичам те, Кони, обичам и него. Но това, което той върши, не е редно за никого от нас, най-малкото за него. Не искам пак да ми разбие сърцето, когато умре, а това ще се случи. Следващото погребение ще бъде неговото. Много се радвам, че този път е добре, но един ден няма да има същия късмет. Трябва да престана да се надявам и да го чакам, защото това ще ме убие. Предай му много поздрави. Заминавам за Япония.

— Пази се — рече тъжно Кони и затвори.

Изи плати за списанията и седна на терминала, за да изчаква повикването. Прилоша й. Не желаеше дори да мисли в какво състояние е Шон и как е пълзял през джунглата цяла седмица с пет дупки от куршуми. Нямаше представа как е останал жив, но следващия или по-следващия път едва ли щеше да има същия късмет. Беше пристрастен към работата си, не че имаше защо. Това й струваше твърде много. Не бе преувеличила пред майка му. Дори не бе сигурна дали иска да го вижда отново. Беше твърде болезнено. Повикаха пътниците от нейния полет да се качват и тя стана.

Тръгна към изхода, подреди се зад останалите за Токио, ала спря, преди да се качи. Не можеше да го направи. Мразеше го заради това. Той нямаше право да й причинява подобно нещо, нищо че й беше приятел. Обърна се и се отправи към терминала. Остана там дълго, опитваше се да си обясни какво става, но не можа. Мина през терминала и си купи билет за Маями, изпълнена с омраза към Шон заради онова, което причиняваше на всички.