Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Friends Forever, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,8 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Разпознаване и корекция
karisima (2016)

Издание:

Автор: Даниел Стийл

Заглавие: Приятели завинаги

Преводач: Цветана Генчева

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: Роман

Националност: Американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-395-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3198

История

  1. — Добавяне

20.

Вълнението от лятното пътуване държа Изи чак до Деня на благодарността. Подаръкът, който майка й направи, беше невероятен. Тя не само плати, но я насърчи да замине. Благодарение на нея дъщеря й прекара най-хубавото лято в живота си.

Все още мислеше да замине за Япония, може би за Индия, но реши да не пътува по Коледа, а да използва великденската ваканция или да остави за следващото лято, защото й се искаше да си остане вкъщи по Коледа, да прекара празника с баща си, Дженифър и Пинг. Няколко пъти разговаря с Анди и той каза, че й завижда за пътуването до Аржентина, въпреки че Париж, Венеция и Сен Тропе не звучаха никак зле.

— Кой е щедрият любовник? — пошегува се той.

— Мама. Ти кога ще се прибереш? — Нямаше търпение да го види.

— Не мога да се прибера за Коледа. Или уча, или съм в университета, или в болницата, а при Нанси е същата работа. Не сме спали както трябва от три месеца. — На Анди, изглежда, му беше приятно да се чуят и обеща да се прибере колкото е възможно по-скоро.

Изи тъкмо бе започнала коледната ваканция, когато телефонът звънна в събота сутринта и тя чу познатия глас. Сърцето й прескочи удар, докато се питаше къде ли е той. Добре поне, че беше жив. Не беше говорила с него от март. Обаждаше се Шон.

— О, боже, къде си? Добре ли си?

— Добре ли съм? — отвърна той и се разсмя. — Погледни през прозореца. — Изи погледна и го видя, махаше й, докато говореше по блекбърито си. Тя отвори вратата на апартамента и се затича надолу по стълбите към него. Беше си пуснал гъста брада и й се стори много слаб. Важното беше, че е пред нея жив и здрав. Прегърна я през смях.

— Къде беше през всички тези месеци?

— В Колумбия — рече небрежно той, както друг би казал „Ел Ей“.

— Миналата година бях в Аржентина — рече небрежно тя и той я погледна. Изи изглеждаше по-добре, отколкото в последните години, и по-щастлива. Запита се дали в живота й няма мъж, но когато я последва в апартамента, не забеляза следи от друг.

— Какво си правила там? — попита подозрително той.

— Отидох да се науча да танцувам танго. След това ходих в Сен Тропе.

— Да не би да си спечелила от лотарията? Пропуснал ли съм нещо?

— Мама реши да ме поглези. Бях депресирана след Били и се бях поболяла от притеснения по теб. Освен това излизах с един голям досадник. Мама ме нави да зарежа всичко и да попътувам. Оказа се най-доброто нещо, което някога съм правила. Кажи ми ти как си.

Тя се радваше толкова много, че го вижда, че не можеше да спре да бъбри. Очите му бяха хлътнали, потъмнели, лицето му изпито под брадата, въпреки това й се стори страхотен. Беше жив.

— Какво стана с досадника?

— Разкарах го, преди да замина за Аржентина. Решила съм през пролетта да отида в Япония. Не си единственият, който може да пътува по цял свят — рече Изи, докато седяха в кухнята й и тя наливаше кафе и за двамата.

— Само че аз не ходех на уроци по танго — отвърна сухо той. — Изглеждаш добре, Из. — Беше радостен, че тя е толкова щастлива. Много се тревожеше за нея през последните девет месеца. Освен това разговорите им му липсваха. Само че той имаше важна работа, която трябваше да доведе до успешен край.

— Колко време ще останеш? — попита го Изи, докато пиеха кафе.

— Седмица-две. През януари се връщам. — Тя не успя да скрие разочарованието си, но все пак ставаше въпрос за неговия живот. Една седмица със семейството след почти цяла година под прикритие.

— Пак ли ще работиш под прикритие? — Той кимна. Работата му в Колумбия бе довела до чудесни резултати. Сега се канеха да го изпратят на ново място, още по-опасно от последното, но не й каза къде.

— Това ми е работата — рече тихо той и отпи от горещото кафе.

— На родителите ти им е много трудно — засече го тя.

— Знам, но те са страхотни.

— Не е нужно да изгубят още един син, Шон — отвърна сериозно тя, въпреки че той го знаеше. Беше забелязал, че майка му и баща му са остарели по време на отсъствието му. Смъртта на Кевин и тревогите за него си бяха казали думата.

— Знам — отвърна Шон и я погледна виновно. — Къде да те заведа на вечеря? Да не се наложи да се справям с някое разгневено гадже? — Тя изглеждаше толкова красива и щастлива, че той бе убеден, че в живота й има мъж.

— Нямам гадже — отвърна му направо. — Тази вечер съм свободна.

— Ще дойда да те взема в седем — заяви Шон и се изправи. Остана загледан в нея дълго, след това я привлече до себе си и я притисна силно. — Много ми липсваше, Из. Как само ми липсваше, че не можех да ти звънна.

— И на мен — прошепна тя, но това бе животът му, той знаеше, че няма да може да се свързва с хората, които обича, докато води свещената си война. Според нея не си струваше. Шон обаче бе взел решението и бе готов да плати прекалено висока цена както за себе си, така и за всички останали, дори за нея. Тя беше сигурна, че никога няма да го види жив. Опасенията й едва не се бяха сбъднали, но Шон не можеше да й разкаже никакви подробности. Операцията бе крайно опасна и на няколко пъти едва не се провали. Бяха го изтеглили в последния момент.

След като си тръгна, Изи остана замислена за него известно време. Наистина й беше неприятно, че Шон работи за ФБР. Имаше толкова много неща, които можеха да свършат заедно, ако той беше наблизо. Това обаче не беше начинът, по който Шон си бе наумил да живее — с дом, семейство, връзка, приятели, спокойствие. Държеше да води войната с наркотиците от името на ФБР. За нея това бе прекалено опасно. Сега обаче се радваше за майка му, че се е върнал жив. Знаеше, че не му е било лесно, а и той й се стори доста състарен. Никой не би предположил, че двамата с Изи са на една възраст. Шон изглеждаше поне десет години по-стар, някъде към трийсет и пет, дори трийсет и шест.

Докато си беше у дома, тя се виждаше с него винаги, когато имаше как. Беше както едно време. Той имаше и други задължения към семейството си. Отскочи до „Бъркли“, за да изведе Брайън на обяд. Няколко пъти води Изи на вечеря. Ходиха в любимите си ресторанти, похапваха хамбургери и пица. Веднъж я заведе в префърцунен френски ресторант. Държеше се така, сякаш джобовете му са натъпкани с пари. Той обаче не бе харчил заплатата си цяла година, а за тайната мисия му плащаха огромни суми, имаше и компенсация за „опасности“, която покриваше рисковете, които поема. Шон с удоволствие харчеше пари за Изи.

Прекара Коледа със семейството си и остана почти до Нова година, след това трябваше отново да замине, но преди това се отби да се сбогува с Изи. Този път нито обясни, нито се извини. Вече й беше казал, че заминава за година, и тя му се ядоса. Заяви, че не било често спрямо родителите му.

Прегърна я. И двамата мълчаха. Нямаше какво да се каже. Знаеха, че ще прекара следващата година изложен на непрекъснати опасности, ще се бори за оцеляване, ще се опитва да надхитри наркодилъри и да изпрати информация в страната си. Той водеше непрекъсната война. Парите от наркотиците отиваха за закупуване на оръжия и за финансиране на терористи.

— Да се пазиш — прошепна Изи. — И се постарай да се върнеш жив.

— Твърде умен съм, за да им позволя да ме убият — усмихна се Шон.

— И прекалено самоуверен — натякна тя и тогава той си тръгна. Забърза по стълбите и изскочи на улицата. Изи беше застанала на прозореца, той й помаха и се качи в колата си. Както всеки път, й пусна есемес от летището. Отново й пишеше да се пази, а тя знаеше, че няма да се чуят цяла година, може би дори по-дълго. Ненавиждаше начина на живот, който Шон си беше избрал, но знаеше, че това е желанието му. Ако загинеше някъде там, би искал да е по този начин, докато се бори за кауза, в която вярва. Но на Изи това щеше да коства много, както и на приятелите и на семейството му. Той бе готов да жертва времето, което можеше да прекара с тях, в името на онова, в което вярваше.

Този път, когато Шон замина, Изи се постара да не се предава на депресията. Това щеше да е животът му от тук нататък. Тя щеше да се вижда с него съвсем рядко. След всяка тяхна среща той щеше да заминава за поредната година, в която да се опитва да оцелее. Междувременно останалата част от света щеше да продължава напред без него, включително и тя.

 

 

Изи отиде на новогодишно парти, организирано от жена, с която се бе запознала в Университета на Ел Ей и която тъкмо се беше преместила в Сан Франциско. Изи не обичаше да излиза на Нова година, но този път нямаше желание да си стои вкъщи. Годишнината от смъртта на Били тъкмо бе минала, Шон отново работеше под прикритие и бе изчезнал от хоризонта, а пък Анди не мърдаше от Кеймбридж, където учеше за лекар. Тя нямаше с кого да прекара Нова година, затова отиде на партито.

Запозна се е него почти в мига, в който прекрачи прага. Пред нея беше най-красивият мъж, когото бе виждала, и той й се усмихна широко, щом я видя. Казваше се Тони Хароу, филмов продуцент от Ел Ей, който снимал филм в Сан Франциско.

— А ти с какво се занимаваш? — попита я той, без да крие интереса си, и й подаде чаша шампанско. Тя беше облечена в къса бяла сатенена рокля със сребърни сандали на висок ток. Повечето гости бяха навън на балкона, пушеха, пиеха и се смееха. Тони обаче седна до нея на канапето — каза, че я иска само за себе си.

— Учителка в детска градина съм — рече тя и се усмихна ведро, сигурна, че ще му се стори нетърпимо отегчителна. Само че не стана така.

— Кое те накара да се заемеш с тази професия?

— Не можах да измисля нищо друго. Все още се чудя какво да бъде.

— И аз така — разсмя се той. Беше облечен в елегантен костюм, с разкопчана на врата бяла риза, а лъснатите му черни обувки изглеждаха скъпи. Изи знаеше, че той е направил няколко изключително успешни филма. — Ако искаш можеш да ми помогнеш да си намеря апартамент. По възможност да е обзаведен, за една година, с хубава гледка. — Огледа красивия апартамент на Ръшън Хил. — Нещо като този. Защо просто не накараме нашата приятелка да се изнесе и да ми го предостави? — И двамата се разсмяха на предложението. — Ти къде живееш?

— В миниатюрен апартамент близо до училището, в което работя.

— Много удобно. — Той изглеждаше очарован от всичко, което тя казва, колкото и да беше нелепо. Освен това се оказа невероятен чаровник. А пък колко беше красив! Изи остана поласкана, че изобщо говори с нея. В нейния свят нямаше мъже като него. Общата им приятелка беше посещавала филмова академия и бе работила за него две години.

— Искаш ли утре да дойдеш с мен до долината Напа? — попита я Тони и Изи остана толкова изумена, че не знаеше какво да каже. Той обаче я наблюдаваше толкова настойчиво, че тя кимна. В полунощ продуцентът продължаваше да седи с нея. Подаде й нова чаша шампанско, след това се наведе напред и нежно я целуна по устните. Едва я докосна, ала това й се стори невероятно прелъстително. Беше страшно изтънчен.

Когато се разделиха в един, тя подкара към дома. Не бе разменила и дума с останалите гости на партито, а той й беше казал, че ще я вземе в десет на следващия ден. След това отново бе докоснал устните й със своите с вече познатата й нежност, която й се стори невероятно привлекателна. Беше изключително приятен, интелигентен и красив, просто не бе за вярване, че съществува подобен мъж. Може би си го беше измислила. На следващия ден обаче той дойде в уречения час, точно в десет, все така красив, небрежно облечен в дънки и блейзер с чудесна кройка. Беше с тъмна коса, посребряла на слепоочията. Тя предположи, че е на трийсет и пет, но той призна, че е на трийсет и девет, докато пътуваха към Напа. Беше шестнайсет години по-възрастен от нея и й се стори невероятно изтънчен по обичайните й стандарти, но това й харесваше. Сети се за Дженифър и баща си, чиято разлика бе седемнайсет години. Може би има някакво очарование във връзката с по-възрастен мъж. Той беше първият по-възрастен от нея, с когото излизаше, и се оказа приятна промяна.

Тони я заведе в две винарни, които се оказаха много приятни, и минаха през цялата долина Напа, под красиви стари дървета, които обточваха пътя. След това я заведе до „Оберж дьо Солей“, хотел и ресторант, кацнали на един хълм с поразително красива гледка към долината с приятно заоблените хълмове и безупречно поддържани лозя. Обядваха на терасата и когато следобед си тръгнаха, Изи бе запленена. Разговорите с Тони бяха интересни, той самият се оказа забавен, внимателен и грижовен, на връщане свали за известно време гюрука на кабриолета си, за да имат по-добър изглед към живописната местност.

Разказа й за филмовия бизнес и за новия филм, на който щеше да бъде продуцент. Каза, че никога не се е женил, но е имал няколко дълги връзки.

— Как мислиш, защо не си се оженил? — попита го тя с пълното съзнание, че задава неудобен въпрос, но се чувстваше неочаквано спокойна с него. Той й бе направил впечатление на много открит човек и говореше честно за себе си и за някои от допуснатите в бизнеса и личния си живот грешки. Не беше нито арогантен, нито надут въпреки постигнатите успехи и тя оцени това. Беше се справил блестящо.

— Сигурно ме е било страх — отвърна честно Тони. — Причините са безброй. Забавлявах се твърде много, когато завърших колежа, след това се посветих на бизнеса си. Вечно посвещавах цялото си внимание на следващия филм. Направо полудявам по работата си — обясняваше той, — а когато тя се превърне в движеща сила, гледаш да не си отклоняваш вниманието с други дразнители. В колежа бях лудо влюбен в едно момиче, любимата ми от младежките години. Бяхме убедени, че ще се оженим — дори й бях купил пръстен и щях да й предложа, когато тя загина в катастрофа. Пътувала към Ел Ей за среща с мен, когато загина. Валяло и колата й поднесла, тя изгубила управление. Мислех, че няма да преживея загубата, но ето че съм добре. Обаче оттогава не съм отдавал сърцето си. Много се страхувах да не бъда наранен. Поддържам достатъчна дистанция, за да избегна болката в бъдеще. Изглежда човек обича така само веднъж в живота, когато е много млад. — Той й се усмихна и Изи разбра чувствата му дори по-добре, отколкото той предполагаше.

Тя си пое дъх, преди да му разкаже, но когато заговори, бе напълно спокойна.

— През последните две години изгубих двама добри приятели, хора, с които съм израснала. Не бях влюбена в тях, но смъртта им ми подейства по същия начин. Имам чувството, че държах всичко и всички на разстояние, защото не исках да бъда наранена отново.

— Любовта е деликатна — вметна тихо Тони. — Ако наистина обичаш някого, дори да ти е просто приятел, няма как да избегнеш болката. Някои умират, други те напускат, нещата се променят. Понякога обаче — усмихна й се той, — се получава. Просто на мен не ми е стискало да опитам сериозно отново.

— Мисля, че и аз съм се отдръпнала. Не съм близка с мама, но миналата година вечерях с нея и тя ме събуди за живот. Каза, че оставям живота да ме подмине, че никога няма да стане по-хубаво, отколкото е сега. Затова миналото лято отпътувах за Аржентина, а тази година ще отида в Япония. Като излязох от малкия си свят, всичко се промени. Отново се чувствам жива. Имам чувството, че част от мен умря със смъртта на най-добрите ми приятели. Трудно е да рискуваш да обикнеш отново.

— Така е — съгласи се Тони, докато навлизаше в трафика на магистралата. — Само че си струва, Изи. От мен да знаеш. Минаха осемнайсет години, откакто онова момиче почина и животът се промени. Много от приятелите ми се ожениха, родиха си деца, но аз знам, че това не е за мен. Едва ли някога ще поема подобен риск. Ти си млада и можеш да постъпиш различно. За мен обаче е късно.

На нея тези думи й се сториха тъжни, но той поне познаваше себе си. Сякаш някой го бе изправил на пътя й, за да я предупреди. Дълбоко в сърцето си тя знаеше, че не иска да е като него. Не беше Мерилин, нито пък Кони, още по-малко Джуди, и не бе изгубила дете. Не бе изгубила и голямата си любов като Тони. Беше изгубила приятели. Не можеше да изолира всички или да престане да поема рискове. Той беше прав и срещата с него бе чудесен урок за нея.

Макар че Тони се наслаждаваше на живота, тя го съжали. След като не можеше да обикне никого, значи не беше истински жив. Тя самата не беше сигурна дали е жива, а и не се бе влюбвала никога. Поне беше достатъчно млада, за да преследва любовта. На него щеше да му е значително по-трудно на трийсет и девет, особено след като сам се бе затворил в продължение на осемнайсет години. Добре поне, че с него бе приятно да се общува и тя прекарваше добре. Когато я закара до апартамента й, попита дали ще я види отново.

— Обичаш ли балет? — каза с широка непринудена усмивка.

— Ходила съм само два пъти. На „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“. — Беше харесала и двата. Тони бе светски човек. Нито един от хората, които тя познаваше, не би я поканил на балет. Родителите на Анди ходеха редовно, но никога не биха се сетили да я поканят. Момчетата, с които бе излизала на хамбургери и пица, биха я завели на кино, но не и на балет. Балетът й се стори много зряла покана.

— Искаш ли да отидем на една премиера другата седмица? — предложи Тони и Изи се усмихна. С него наистина беше приятно и тя си представи как отиват на уроци по танго заедно, но той сигурно вече знаеше как се танцува танго. — След това ще има вечеря — обясни Тони.

— С удоволствие.

— Ще трябва да облечеш официален тоалет. Аз пък ще бъда с черна вратовръзка. Но с външност като твоята… — той й се усмихна — ще ти се размине и с къса рокля.

— Звучи интересно. Благодаря ти, Тони. — Тя му се усмихна, той се разсмя и я целуна по бузата, като едва докосна устните й.

— Остани с мен, сладурче, и ще се позабавляваме славно.

Беше сигурна, че ще бъде така, и неочаквано си каза, че връзката им ще бъде забавна, но без каквато и да било дълбочина. Тъкмо това бе избягвал той досега. Беше свикнал да води ергенски живот, беше и щедър човек, но не знаеше как да отдаде сърцето си. Нямаше да имат нищо общо с баща й и Дженифър, които бяха лудо влюбени и бяха осиновили Пинг. Баща й беше женен за неподходящата жена, а след това бе открил друга, точно за него. Според Изи Тони не бе готов да поеме подобен риск. За нея това нямаше особено значение, тя не беше влюбена в него, но се надяваше един ден да се влюби. Тони обаче се стараеше да избегне подобно нещо и се отправяше в обратната посока. Изи се запита дали една от причините той да я харесва и да я кани да излизат не е, че тя е твърде млада и едва ли очаква нещо сериозно, за разлика от жените на неговата възраст, които искат пълна програма — деца, брак и обвързване, което той не беше склонен да даде. Добре поне, че бе напълно откровен с нея, така че тя нямаше да бъде наранена. Двамата просто щяха да прелетят през живота си, също като нейното пътуване до Аржентина. Той не се преструваше, че иска нещо повече.

Когато се върна в апартамента си, Изи се замисли за Габи и усети остра болка. Ако тя бе все още жива, щеше да й позвъни, за да обсъдят какво да облече на балета или какво да вземе от нея. Обади се на Дженифър.

Мащехата й каза да облече нещо сексапилно. Беше доста по-висока от Изи и не можеше да й даде рокля, но предложи да отидат заедно на пазар, което направиха още на следващия ден. Дженифър остави Пинг с баща й, така че двете да прекарат деня по женски. Изи никога не бе прекарвала такъв ден с майка си, но Катрин й беше дала безценни съвети и за бъдещето, и за Европа, и за Аржентина. В живота на Изи имаше място и за двете.

Откриха съвършената рокля в „Нимън Маркъс“, къса, с презрамки, черен шифон с малки черни мъниста по презрамките и обувки, които се връзваха чудесно. Изи изглеждаше великолепно в нея, много изтънчена. В тази рокля приличаше на жена, не на момиче или на учителка в детска градина.

— Изглеждаш страхотно — ухили се Дженифър и Изи се засмя.

— Какъв е той? — попита Дженифър, когато двете се качиха да похапнат в ресторанта. — Сигурно е специален, след като отиваш на пазар специално заради него.

— Просто нямам нищо подходящо — отвърна Изи и се почувства като Пепеляшка след бала, вече свалила новата си рокля. Носеше дънки, розов пуловер и гуменки с дупки — стандартното облекло за неделя следобед. — Той е много изтънчен и секси. Филмов продуцент от Ел Ей, който тази година ще прави филм тук.

Дженифър бе впечатлена и силно заинтригувана.

— На колко е?

— На трийсет и девет.

Дженифър се намръщи, когато чу отговора.

— Не е ли малко стар за теб, Из? — Бяха седнали и си бяха поръчали салати, а Изи се замисли. Дженифър и Джеф имаха седемнайсет години разлика, но се бяха запознали, когато бяха по-възрастни, не на двайсет и три.

— Може би. Не знам. Просто той не е човек, който ще се обвърже с когото и да било. Сърцето му е било разбито на млади години. Предпочита да се забавлява.

— Гледай да не разбие твоето сърце — предупреди разумно Дженифър. — Жените се лепят на такива като него — чаровни, винаги недосегаеми. Преди баща ти излизах с един такъв. Бяхме заедно шест месеца, а ми трябваха три години, за да го прежаля. Аз обаче не съм от най-разумните. Ти вероятно си по-предпазлива.

— Нямам намерение да се обвързвам — рече тихо Изи. — Хората умират, Джен — рече тя и погледът й прободе мащехата й в сърцето. На тази възраст бе видяла прекалено много и бе платила висока цена.

— Не всички умират млади, Изи — рече мило Дженифър и докосна ръката й, за да й вдъхне смелост.

— Не, но на моята възраст се случва на доста.

— Защо става така според теб? — попита тихо Дженифър. Беше мислила много по този въпрос. Като социален работник бе видяла твърде много трагедии да сполитат хора на възрастта на Изи, някои дори по-млади. Имаше и нещастни случаи, и такива, които бяха в резултат на средата, в която живееха, но някои бяха жертви на времето, в което живееха. Никога не бе виждала група млади хора, изложени на риск до такава степен.

— Не знам — отвърна Изи. — Може да сме глупави, твърде смели, и гледаме прекалено много телевизия, докато сме малки, или нещо подобно. В новините всеки ден съобщават за убити и никой не се замисля. После се случва на човек, когото познаваш, и това едва не те смазва. Може би си небрежен или поемаш прекалено големи рискове. Като Били — рече тъжно тя — и Кевин.

Габи просто си бе повикала такси, ала момчето, което я уби, е било небрежно и достатъчно глупаво да се напие и да седне зад волана. Изи чу, че миналата година той е излязъл от затвора, след като е излежал три години и половина. Не можеше да си представи какво му е било, а и не искаше. Смъртта, която оставяше най-горчив вкус у Дженифър, беше причинена от самоубийства, които в нейната работа бяха прекалено често явление. Това бе втората най-честа причина за смърт сред младежите след пътните инциденти, а много от родителите нямаха представа какво става в живота на децата им или просто отричаха очевидното. Сърцето на Дженифър се свиваше всеки път, когато подобно нещо се случеше на неин клиент. Добре поне, че нито един от приятелите на Изи не бе покосен от депресия. Дженифър непрекъснато внимаваше за издайнически знаци у Изи, след като тя изгуби приятелите си. Момичето обаче се възстановяваше добре и подаръкът на майка му — пътуването до Аржентина — му се отрази благоприятно. Сега Изи бе започнала нова връзка и това бе чудесно, обнадеждаващо, дори да не доведеше до никъде. Поне се забавляваше. Дженифър бе спокойна за нея.

— Как са Шон и Анди? Напоследък почти не говориш за тях — отбеляза тя, когато приключиха обяда.

— Няма нищо за казване — сви рамене Изи. — Анди се е закотвил в медицинската школа заедно с приятелката си. Не можа да се прибере дори за Коледа. А Шон е напълно луд. Решил е, че ще залови всички наркодилъри в света. Беше под прикритие в Южна Америка почти цяла година. Не може да се обади на никого, не може да се свърже с никого. На техните им е много трудно. Прибра се за една седмица, а сега пак замина. Никой няма да знае къде и какво прави цяла година, дори повече. Освен ако не загине. — Каза го гневно. Беше й омръзнало приятелите й да умират, а него като нищо можеха да го застрелят. — Нали това имаше предвид? Може би моето поколение поема по-големи рискове. Кевин, Били, Шон. Мислят си, че са безсмъртни.

— Всички млади хора мислят така. Може би разликата е, че твоето поколение действа, което е опасно. А работата на Шон ми се струва наистина много рискова — рече Дженифър и забеляза болката в очите на Изи. Неочаквано доби същото впечатление като Катрин преди година. У момичето нямаше страст, само болка. Изи не бе готова да даде сърцето си на никого, нито да се влюби дълбоко. Тя вече знаеше какви са шансовете да изгори. Беше издигнала стена около сърцето си. Добре поне, че се забавляваше с продуцента от Ел Ей. Дженифър разбра, че той също не бърза да се влюби и явно с това най-много допадаше на Изи.

На тръгване Изи обеща да й разкаже как е минала премиерата и се прибра с нова рокля и нови обувки в чантата. Нямаше търпение да ги облече.

Новият тоалет постигна небивал успех. Тони направо полудя, щом я видя. И лицето, и тялото й правеха роклята още по-красива. Тя прекара страхотно с него, наслади се на премиерата и на вечерята след това. През тази изискана вечер се почувства като принцеса от приказките. Той я целуна за лека нощ, но не поиска да влезе, а и тя не го покани. Все още не бе готова, а той беше достатъчно зрял и опитен, за да усети. Каза обаче, че компанията й му е била безкрайно приятна, и изглежда, говореше искрено. Усмихна й се и я целуна отново, преди да я остави.

— Между другото, следващата седмица заминавам за Ел Ей. Ще се върна в петък. Какво ще кажеш в събота да вечеряме? — Изи кимна и се усмихна срамежливо. — Вечерта бе наистина съвършена. Ще измислим нещо весело — обеща Тони и тя бе сигурна, че ще стане точно така. Той щеше да се погрижи, както и досега.

Тони забърза надолу по стълбите с усмивка, помаха с ръка и Изи влезе в апартамента си, сякаш бе Пепеляшка, преди да изгуби кристалната пантофка.