Даниел Стийл
Приятели завинаги (19)

19.

Месеците след заминаването на Шон бяха повече от странни. Изи знаеше, че няма повече да се чуе с него, а нямаше представа къде се намира той. Майка му също не знаеше. Момичето се отбиваше да я вижда, обикновено през уикендите, защото Кони работеше до късно — помагаше на Майк. Всеки път, щом се видеха, Изи имаше чувството, че е състарена. Мерилин беше съсипана, а Джуди така и не стана каквато беше преди смъртта на Габи. Сега вече бяха част от клуба на жените, в който нито една майка няма желание да се включва. Бяха изгубили дете. Мъката щеше да остане завинаги в очите им.

Изи и Анди често си изпращаха имейли. Той се справяше добре и всеки път я питаше дали има новини от Шон. Тя отвръщаше, че няма, но не обясняваше защо. Анди сигурно се беше досетил, че участва в тайна операция на ФБР, но предполагаше, че Изи знае колкото него, и бе напълно уверен, че един ден Шон ще се появи. Имаше много работа в медицинската школа и все повтаряше, че двамата с Нанси били добре. Тя се радваше за него. Сега вече той й се струваше много далечен, част от съвършено различен свят.

И ето че през уикенда преди Деня на загиналите във войните Изи бе поканена на барбекю с някои от учителите в средното училище. Никак не й се ходеше, но Уенди настоя да отиде. Тъй като нямаше друга работа, се съгласи. Не излизаше с никого и предпочиташе да си стои вкъщи, откакто Били почина. Уенди искаше да й помогне да продължи напред.

На барбекюто присъстваха около петдесет човека, повечето женени с половинките си, а някои от тях бяха довели децата си. Изи разговаряше с учителката по изкуство, която я запозна с брат си, мъж в началото на трийсетте. Той каза, че бил писател и наскоро, след развода си, се е преместил в Сан Франциско от Орегон. Двамата поговориха малко и той й поиска имейл адреса. Изи сама не можа да си обясни защо му го даде. Той не беше нито интересен, нито красив, но пък с него бе приятно да си побъбриш, освен това беше интелигентен. Беше завършил писателски курс към „Браун“.

На следващия ден й писа и я покани на вечеря през уикенда. Тя имаше чувството, че все още не се е отърсила от шока от смъртта на Били, беше като замаяна, но пък от цяла година не беше излизала. Двамата й най-добри приятели бяха някъде далече, с Шон дори не можеше да поговори, затова се съгласи. Ако не друго, щеше да й е приятно да си има приятел.

Той се казваше Джон Апългарт и я заведе да види изложбата, която тя отдавна имаше желание да посети — неокласическа архитектура. След това я покани на вечеря в марокански ресторант, в който не беше ходила от години. Прекара добре с него, а той я помоли за нова среща. Докато вечеряха, й разказа за наградата, която бе спечелил за една от книгите си. Не й се стори вълнуващо, но пък беше интересно, също като него. Не беше влюбена в него, но го харесваше. Изведе я на вечеря още няколко пъти и когато се опита да я вкара в леглото, тя нямаше особено желание, но все пак спа с него. Беше по-приятно, отколкото с Анди и двамата, с които беше спала след това, но съвсем не беше вълшебно изживяване. Не беше влюбена в него, но искаше да усети, че част от нея е все още жива. От месеци се чувстваше мъртва. Той успя да я съживи донякъде, но това не беше достатъчно. Засега обаче това бе най-доброто, на което можеше да се надява.

Тогава майка й дойде и я заведе на вечеря, както обикновено. Този път обаче не одобри вида на дъщеря си. Знаеше какво се е случило с Били. Всички знаеха, но едва сега разбра колко жестоко е била съкрушена Изи.

— Ами другите двама? Виждаш ли се с тях? Те как са? — попита тя за Анди и Шон. Разтревожи се, че Изи се е изолирала и е депресирана.

— Анди учи медицина, работи като луд, а Шон замина за известно време. — Майка й се намръщи, когато Изи го каза, и я погледна въпросително.

— Това пък какво означава?

— Работи за ФБР. — Не можеше да й каже нищо повече, но и това бе достатъчно. На Катрин й се прииска да я разтърси. Усети, че дъщеря й се дави и има нужда от силна ръка, която да я изтегли от водата, преди да потъне.

— Срещаш ли се с някого? — попита нарочно. В първия момент Изи се поколеба, след това поклати глава.

— Не точно. Излизам с един мъж. Свестен човек, но просто не е мой тип — отвърна честно тя. — Поне е приятен и умен.

Катрин се поколеба за момент, след това погледна дъщеря си в очите.

— Това не е достатъчно. Чуй ме и помисли над това, което ще ти кажа. Ти си на двайсет и три. Това е най-хубавото ти време. По-хубаво няма да стане. Млада и красива си. Можеш да направиш всичко, което поискаш. Можеш да имаш всеки мъж, когото пожелаеш, да отидеш, където ти скимне. Не си вързана с нищо и никого. Напълно свободна си. Хванала си се на работа, която е много под способностите си. Водиш затворен живот, почти никакъв живот, доколкото разбирам. Двама от най-добрите ти приятели починаха, което е истински шок на твоята възраст. Другите двама са далече и няма как да си говориш с тях. Живееш в малък провинциален град и излизаш с мъж, за когото признаваш, че не даваш пет пари и не те възбужда.

Ако позволиш на живота да те подмине сега, той никога повече няма да се върне. Няма да получиш втори шанс. Баща ти си причини същото с работата си за фондацията. Затъна в блатото, докато помагаше на бедните, и забрави за себе си, за кариерата и живота, който можеше да има. Работата не е всичко, но той беше и по всяка вероятност все още е великолепен адвокат. Знам, че обича работата си, но можеше да се издигне. Изи, имаш нужда от страст в живота. Тъкмо затова приех сегашната си работа и се махнах от „Додж“, защото животът буквално ме подминаваше. Не искам същото да се случи с теб. Аз не се справих като майка, но останалите решения, които взех за живота и кариерата си, бяха правилни за мен. Искам същото и за теб. Можеш да имаш всичко, което пожелаеш, ако протегнеш ръка, за да го хванеш. Трябва да действаш така, сякаш е твое. Имаш право да го получиш. Изи, ако решиш да се събудиш. Хвани се здраво за живота. Никой няма да ти го поднесе.

Това бе неочаквано и Изи си даде сметка, че в някои отношения майка й е права. Може би не за баща й, който обичаше втората си съпруга и малкото им момиченце, работата си, въпреки че за майка й тя бе досадна и безсмислена. Катрин обаче беше права за нея, както и за себе си. Тя водеше живота, който искаше, каквото и да й бе коствало, за да го получи, докато при Изи не беше така. Изи харесваше работата си в „Атууд“, докато останалото беше просто посредственост, тя го знаеше и започваше да осъзнава, че откакто Габи почина, в някои отношения бе престанала дори да се опитва да върви напред. Беше изгубила надежда за собствения си живот. След като Габи можеше да бъде пометена от ъгъла и убита на място, значи същото можеше да се случи и на нея. Какъв беше смисълът да се старае или дори да обикне нещо, след като всичко може да бъде пометено в миг, хората, които обичаш, умират или пък на теб ти е писано да умреш? Беше се защитавала, като не се стараеше, като не опитваше нищо. Живееше ден за ден и чакаше да бъде блъсната от автобус или да я порази нещо неочаквано, както се бе случило с Габи и дори с Били. Тяхната смърт я беше съсипала. Катрин знаеше какво говори. Въпреки че бяха много различни и тя никога не беше до нея, Изи я уважаваше. Онова, което майка й каза, бе самата истина. Първо смъртта на Габи, а след това и тази на Били се отразиха на вярата на Изи в живота, на желанието й да живее и качеството на живота й.

— Какво смяташ да правиш през лятото? — попита настойчиво Катрин.

— Нищо особено. Щях да ходя на курсове, които да ми помогнат с работата, но така и не се записах — призна тя с неудобство. Истината беше, че се чувстваше твърде депресирана, за да го направи. Освен това се тревожеше, че Шон също ще умре. Нямаше да понесе загубата на друг приятел, същевременно знаеше, че може да се случи в най-скоро време. Очакваше да чуе, че той е мъртъв. Очакваше трагичната вест, откакто той замина.

— Направи нещо забавно. Все едно какво. Замини за Индонезия, Виетнам, Мексико. За островите Галапагос. Иди на уроци по танци. Запознай се с нови хора, излизай, отърви се от момчето, за което не ти пука особено, и си намери друг, който кара сърцето ти да трепти. Ти потъваш, Изи. Искам да те измъкна от това състояние. Готова съм да платя за всичко, което искаш да направиш, за всяко място, на което решиш, че ти се ходи. Най-важното обаче е да се забавляваш! — Катрин говореше съвсем искрено. Изи остана трогната.

— А ти забавляваш ли се с онова, което вършиш? — Все си задаваше този въпрос, но така и не я беше попитала.

— Да, много. Обичам работата си. Работя страшно много, не си поемам дъх. Обичам Чарлс, въпреки че е ексцентричен и напълно луд. Добре ни е заедно. И ти имаш нужда от същото. Трябва ти мъж, с когото да се забавляваш. Вече си видяла тъжната страна на живота. За твоята възраст това е прекалено. Сега трябва да сложиш малко забавление от другата страна на везната.

— Дори не знам какво да направя, нямам понятие къде да отида — призна Изи тъжно пред майка си.

— Измисли. Ти имаш време, а пък аз имам пари. Върви, действай! — рече Катрин и се усмихна на Изи, а дъщеря й неочаквано я почувства по-близка от когато и да било. — Отдели една седмица, за да направиш планове, след това заминавай!

След вечеря Изи мисли много. Притисна се до майка си, преди да се разделят, и се прибра у дома, за да разгледа списания с различни предложения за пътуване и да провери някои дестинации в интернет. Имаше реклами за Карибите, Мароко, сафарита в Африка. Най-много я влечеше към Аржентина и Бразилия. Беше чувала, че Бразилия е опасно място за жени, които пътуват сами, затова Аржентина й се стори по-добрият избор. Разгледа още интернет сайтове и извади имената на хубавите хотели. Докато четеше, идеята й се струваше все по-добра. Щеше да се научи да танцува танго, реши тя и се изсмя на глас. Звукът й беше непознат и тя неочаквано разбра, че не се е смяла, откакто Били почина, може би много време преди това. Беше развълнувана за пръв път от месеци насам, дори от години. На следващия ден се обади на майка си и сподели с нея плановете си. Катрин хареса идеята, но я предупреди да внимава, когато пътува сама в Южна Америка, и настоя да си вземе шофьор, а Изи обеща да я послуша. Майка й повтори, че с удоволствие ще плати за пътуването.

— Какво ще кажеш след това да се срещнем в Южна Франция? Наели сме къща в Сен Тропе. — Изи се почувства като пътешественичка само при мисълта да отиде. Катрин обаче беше нейна майка и можеше да си го позволи.

На следващия ден направи резервация за Буенос Айрес. Пътуването беше дълго, но щеше да си струва. Освен това резервира страхотен хотел, който се оказа изненадващо евтин, и пусна мейл да й се осигурят автомобил и шофьор. Щеше да остане седмица и ако реши, по-дълго. Направи си резервация за полет от Буенос Айрес до Париж, оттам до Ница, после за автомобил до Сен Тропе, където имаше намерение да остане още седмица, а след това може би и няколко дни в Париж. Резервацията й беше за четвърти юли и щеше да се върне през август. След това се обади на баща си и му разказа всичко. Той се развълнува и остана доволен, че майка й ще направи нещо, което той няма как да си позволи. Освен това знаеше, че Изи има нужда от промяна, нещо различно от еднообразието, в което бе затънала. Напоследък беше видяла толкова много мъка, тя бе изсмукала енергията от нея, а Изи дори не беше усетила. Обеща да се отбие у баща си да ги види, преди да замине.

След това позвъни на Джон. Той я покани на вечеря и тя реши да приеме. Щеше да му каже, че заминава, че няма смисъл да се виждат, след като се върне.

Джон я заведе в суши ресторант в Джапантаун и храната се оказа добра, но тя разбра, докато го слушаше, че не се интересува от онова, което той казва, или от книгата му. Беше десет години по-възрастен от нея и вече се бе отказал от живота. Тя все още не беше, макар да имаше такова чувство през последните няколко месеца, дори години, откакто Габи загина. Джон искаше да я заведе на къмпинг в Орегон за Четвърти юли и тя му съобщи, че заминава за Аржентина, за да се научи да танцува танго. Само като слушаше думите си, й се прииска да се разсмее. Беше изпълнена с надежда за живота. Неочаквано се оказа, че й предстои приключение, и тя бе готова да се впусне напред.

— Аржентина ли? — погледна я шокирано той. — Кога го реши? — Досега не бе споменавала нищо, дори не беше помисляла.

— Преди два дни. Вечерях с мама. Тя предложи да ми плати едно пътуване, нещо като закъснял подарък по случай завършването. След това ще се видим във Франция. — Почувства се като разглезено богаташче, докато обясняваше, но той не беше някой гладуващ човечец. Просто не желаеше да харчи парите си, защото, ако го направеше, щеше да му се наложи да се върне на работа, а той не искаше. Държеше животът му да бъде ограничен, да не би парите му да свършат. Решението му бе разумно, но не я радваше никак в момента. Каза му, че според нея не са подходящи един за друг и че да продължат да се виждат, щом се върне, няма да е разумно. Той й се стори разочарован, но не започна да спори с нея. В края на вечерята беше очевидно, че тя също не е подходяща за неговия живот. Жена, която може да хукне към Аржентина, когато й хрумне, съвсем не беше жената, която ще е до него, за да отидат на къмпинг или планински преход, когато той реши.

След вечеря я изпрати до тях и тя му благодари за всичко. И двамата знаеха, че няма да се видят никога вече, но това никак не ги притесни. Той й пожела приятно прекарване в Аржентина, а тя му махна с ръка и си влезе. Двамата се разделяха завинаги, но изобщо не съжаляваха.

Изи се отби да се види с Кони, преди да замине, отиде на гости на Мерилин, Джак, Брайън и близначките. Брайън тъкмо бе завършил и през есента щеше да постъпи в „Бъркли“. На Изи й домъчня, защото на четвърти юли щяха да организират барбекю в негова чест, което тя щеше да пропусне. Обади се на Джуди, пусна имейл на Анди, който щеше да остане в Бостън през лятото, и вечеря с Дженифър, баща си и Пинг преди заминаването. На четвърти юли се качи на самолета за Буенос Айрес благодарение на майка си, която се оказа най-добрата й приятелка. Тя я беше накарала да живне отново, а това бе особено важна стъпка напред. В известен смисъл Катрин спаси живота на Изи, който се оттичаше бавно и неусетно.

Градът се оказа по-красив, отколкото бе очаквала. Приличаше на Париж, а хотелът беше великолепен и евтин. Шофьорът, когото й бяха назначили, се оказа съвършен. Заведе я в различни барове за танго и я придружаваше вътре, за да я защитава. Тя танцуваше с непознати. Разхождаше се в забележителни градини. Той я закара до estancia^[1]. Казваше се „Вила Мария“, на четирийсет и пет минути от града, където тя язди коне, плува и прекара разкошно. Един ден, докато се разхождаше в „Боскес де Палермо“, красив парк, препоръчан от шофьора, се запита дали Шон не е някъде наблизо, но нямаше как да разбере, затова се насили да не мисли за него. Освен това отиде до парка „Трес де Фебреро“, много подобен на Булонския лес в Париж, където се разходи в розовите градини, по пътеките, съзерцавайки езерото. Изпрати картички на всички у дома и една на Анди.

След това се качи на самолета за Париж, прекара нощта в малък хотел на левия бряг, после пътува отново със самолет до Ница и оттам до Сен Тропе. Майка й и Чарлс много й се зарадваха. Водиха я в различни ресторанти, на партита, една нощ танцуваха в „Кав дю Роа“. Никога досега не се бе забавлявала така с майка си. После, най-неочаквано, на път към вкъщи, Изи реши да се поглези с един уикенд във Венеция. Беше съвършено. Щеше да се почувства по-добре с човек, когато обича, но в момента нямаше значение. Почувства се свободна, развълнувана и жива, на връщане прекара четири дена в Париж, после отлетя за Сан Франциско. Чувстваше се изтънчена, отракана, когато се върна. Най-важното беше, че се чувстваше отново жива. Майка й бе направила най-невероятния подарък. Беше върнала старото й аз. Когато се появи на работа за втората си година в „Атууд“, Изи разказа всички подробности на децата: и за страната, наречена Аржентина, където хората обичат да танцуват, и за Париж — показа им Айфеловата кула на картичка — и за Венеция, където всички се возеха на лодки, наречени гондоли. И тях им показа на картичка.

— Ние ходихме в Ню Джърси да видим баба! — обади се малката Хедър.

— Забавлява ли се? — попита госпожица Изи с широка усмивка. Тя сякаш беше станала нов човек. Уенди с облекчение забеляза промяната. Лятото явно се бе отразило на Изи забележително добре.

— Да, много — рече Хедър. — Баба ни позволи да тичаме в задния двор голи и има басейн! — Всички прихнаха.

Денят беше специален за Изи, защото бе първият в детската градина на Дафни и Дейна, близначките на Мерилин и Джак. И двете й се зарадваха. В живота им имаше приемственост.

— Май си прекарала страхотно лято — рече Уенди, докато наливаха сок и слагаха сладки в поднос.

— Така е — усмихна й се Изи. — Най-хубавото лято в целия ми живот. — И наистина бе така след четирите най-кошмарни години в живота й или поне най-трудните. Надяваше се лошото да е свършило и Шон да е жив, да е добре и щастлив. За пръв път от години, откакто изгуби Габи, Изи се почувства отново жива. Реши за Коледа да замине за Япония. Неочаквано, благодарение на майка й, светът се разтвори и й се прииска да стане част от него.