Даниел Стийл
Приятели завинаги (15)

15.

Погребението бе трогателно, навсякъде имаше едри бели цветя. Приличаше повече на сватба и беше малко натруфено, но изглеждаше напълно подходящо за Габи. Хорът на „Атууд“ изпя „Аве Мария“ и „Чудна благодат“. Изи седеше между Шон и Анди, Джеф и Дженифър бяха на задния ред. Били седеше до родителите на Габи и Мишел и плачеше като дете. Наложи се да го подкрепят, когато изнесоха ковчега от църквата. Джак отиде до него, докато Били излизаше от църквата заедно с Мишел. Всички знаеха, че това е повратен момент в живота му, и то не за добро.

После отидоха у семейство Томас заедно с десетки други хора — всички, които бяха обичали Габи, а час след пристигането си Били беше видимо пиян. Това разстрои всички, а Мерилин реши да поговори с него по-късно. Двамата с Джак го отведоха у дома и го сложиха да си легне. Беше му дошло прекалено много. Цял ден не бе спрял да говори, че ще прекъсне обучението си в колежа и ще загърби футбола. Джак позвъни на треньора му и обясни какво се е случило. Щяха да го освободят, докато се оправи, но по всичко изглеждаше, че ще му е нужно доста време. Твърде рано бе да се каже колко.

Шон и Изи седяха в градината на семейство Томас с Анди. Беше мразовито, но те искаха да избягат от тълпата. Анди щеше да вземе нощен полет до Бостън.

— Не мога да повярвам — рече унило той. — Първо брат ти — обърна се той към Шон, — а сега и Габи. — Всички знаеха, че за разлика от Кевин, тя не водеше опасен начин на живот, просто бе протегнала ръка, за да спре такси.

— И сега какво? — попита мрачно Изи.

— Връщаме се на училище, продължаваме живота си и се стараем да бъде такъв, че да се гордеят с нас — рече Шон. Думите му прозвучаха идеалистично, но той им вярваше.

— Ами ние? — прошепна Изи. — Сега в какво ще вярваме?

— В нас самите, един в друг. Ще вярваме в същите неща, в които винаги сме вярвали. — Изи кимна, но вече не беше сигурна. За всички тях ударът бе тежък. Трудно им беше да продължат след подобно нещастие.

— Кога заминаваш? — попита го тя и се обърна към него с тревожни очи.

— След ден-два. Ще поостана с Били. Той едва ли ще има сили да се върне веднага в училище.

— В самолета, докато идвахме насам, каза, че искал да прекъсне, да се откаже от футбола, че нищо без нея нямало смисъл — рече Изи.

— Дай му време — рече тихо Шон. — Той никога няма да се възстанови от това нещастие, но поне ще се научи да живее с него. Също както стана с родителите ми и Кевин. На деветнайсет не може да се откаже от живота. — И двамата знаеха, че в момента Били обмисля точно това. — Просто трябва да опазим здравия му разум. Като нищо може да полудее. — Това също им беше известно. След погребението веднага се напи, също както след сватбата на майка си. Това беше най-лесното бягство, на което баща му го бе научил още от съвсем малък. Шон искаше да му каже, че това е неприемливо. Някой трябваше да му го напомни отново — най-добре тези, които го обичат. За известно време пиенето щеше да се окаже чудесно обезболяващо, но рано или късно той трябваше да се върне трезвен в истинския живот, ако искаше да има живот.

Изи и Шон останаха до края на седмицата и прекараха доста време с Били, Мишел и родителите на Габи. Брайън беше до Мишел във всеки свободен миг. Изи и Шон се опитваха да утешат всички и най-сетне да се утешат един друг. Всеки път, когато се замислеше, Изи осъзнаваше, че няма да види Габи никога повече, че не може да си представи живота без нея. Мисълта я ужаси и най-сетне тя се предаде, отпусна се в прегръдките на Шон и се разплака.

— Как само ми се иска да не заминаваш — призна тихо тя.

— Налага се. Скоро ще се върна. Можеш някой уикенд да ми дойдеш на гости в окръг Колумбия. Ще ти хареса. Не е лошо. — Само че всички бяха твърде заети в училище, имаха си задължения. Изи беше наясно, че ще трябва да действа като бавачка на Били през следващите месеци, ако той се върне на училище, но нямаше нищо против. Шон каза, че щял да дойде, за да го види.

Били се върна в Лос Анджелис чак след месец. Изи имаше доста работа в училище, въпреки това непрекъснато се интересуваше как е, звънеше му по няколко пъти на ден, вечеряха заедно. Двамата се разхождаха, тя го караше да си пише домашните и му помагаше с учението, слагаше го да си легне, след като бе пил прекалено много. Всички се надяваха Били да се върне отново в правия път, докато най-сетне, през юни, в края на учебната година, той се почувства малко по-добре и се прибра у дома. Изи беше успяла да го изведе към светлината и той си даваше ясна сметка, че не би се справил без нея. Каза на Шон, че тя е истински ангел, а Шон повтори думите му пред Изи.

— Не точно, но е много мило, че го е казал.

— Знам, разбира се, но не искам да съсипвам илюзиите му. Не си Майка Тереза. Още помня бутилката вино на езерото Тахо, която открадна от родителите ми.

— Платих ти я! — смути се тя. Добре че той не знаеше за флирта й за една нощ с Анди. Вече не споменаваха случката. Изи се беше чула с Анди преди няколко месеца и той й каза, че се е запознал с момиче, което харесва, също от подготвителната школа по медицина.

Нито един от тях нямаше важни планове за лятото, въпреки че Шон отново работеше за баща си, а Изи бе решила да запише курс в Университета на Сан Франциско. Обещаха да отидат на произнасянето на присъдата за пияния шофьор, убил Габи. Щяха да заминат за Ел Ей, а Джуди се беше включила в организацията „Майки срещу пияните шофьори“, за да е сигурна, че на „убиеца“, както го наричаше, ще дадат максимална присъда. Той се беше признал за виновен и адвокатът му бе уредил сделка с прокурора. Едва ли щеше да остане повече от година зад решетките, след което го чакаха пет години изпитателен срок. Семейство Томас се вбесиха, когато разбраха колко малко време ще прекара в затвора, и заляха съдията с писма. Представители на „Майки срещу пияните шофьори“ също щяха да присъстват в съда.

Изи, Шон, Били и Анди се качиха заедно на самолет за Лос Анджелис. Родителите им също заминаха. Този път дори Робърт Уестън, бащата на Анди, беше с тях. Настаниха се в „Сънсет Маркуис“ в западен Холивуд и пристигнаха в съда в уречения час. Седяха притихнали в съдебната зала, чакаха съдията да влезе и станаха веднага щом той се появи. Обвиняемият влезе с адвоката и родителите си няколко минути по-късно и Изи не можа да откъсне очи от него. Изглеждаше като четиринайсетгодишен хлапак, а бе на осемнайсет. Не приличаше на убиец, а на дете. Майка му плачеше тихо, баща му държеше ръката й. Седнаха точно зад него. Докато го наблюдаваше, Изи отново осъзна животът на колко много хора беше съсипал, като се започне с неговия, след това този на Габи, на родителите и приятелите на Габи. Беше истинска трагедия.

Областният прокурор прочете обвинението и сделката, която бе сключена със съответните условия и присъдата. Джеймс Стюарт Едмъндсън се бе признал за виновен в непредумишлено убийство и проява на престъпна небрежност, беше изказал искреното си съжаление пред областния прокурор. Прокурорът беше предложил да бъде изпратен в рехабилитационен център за година, но съдията бе категорично против. Все пак беше причинил смъртта на осемнайсетгодишна жена. Съдията изглеждаше непреклонно строг и накара адвоката на защитата и областния прокурор да се приближат. Поговориха кратко и съдията кимна. След това попита дали семейството на жертвата иска да направи изявление.

Придружен от адвоката си, бащата на Габи пристъпи напред, облечен в тъмносин костюм, мрачен. Джуди плачеше, без да се опитва да се прикрие, а Мишел и Били изглеждаха така съсипани, че Шон и Изи се уплашиха, че ще припаднат.

Адам Томас изнесе прочувствена реч за дъщеря си, колко красива била, колко много са я обичали, колко успехи е постигнала, бъдещето, което я е очаквало. Показа нейна снимка и Изи усети как сърцето й се къса. Разказа за връзката й с Били, че двамата възнамеряваха да се оженят и да имат деца. Спомена, че нищо от това няма да се случи, тъй като Джеймс Едмъндсън, който приличаше на дете, се е напил и я е убил. Адвокатът му твърдеше, че оттогава не бил близнал алкохол, че се бил проявил като неразумен първокурсник и това била причината за трагедията, когато се качил зад волана.

Когато Адам Томас приключи, всички в залата плачеха. Били хлипаше открито на първия ред, а съдията, изглежда, знаеше кой е. Та нали беше звездата новобранец, куотърбекът на университетския отбор, а веднага се забелязваше в тъмносивия си костюм, бяла риза и вратовръзка.

След това представителка на „Майка срещу пияните шофьори“ помоли за разрешение да говори, ала съдията отказа. Нямаше никакво намерение да позволи съдебната зала да се превръща в медиен цирк. Много добре съзнаваше колко страшна е трагедията дори без речта на жената от организацията. Помоли подсъдимия да отиде при него и Джими Едмъндсън призна с разтреперан глас колко съжалявал. Говореше искрено. Трагедията бе засегнала и двете страни. Изглеждаше като човек, който не би оцелял и пет минути в затвора, камо ли година, а майка му беше съсипана не по-малко от Джуди.

Съдията отново обясни с много сериозен глас, че една млада жена е била убита, че животът й е бил прекъснат, че господин Едмъндсън трябвало да плати и да изтърпи цялата строгост на закона, задето я е убил. Заяви мрачно, че няма как да бъдат избегнати последствията от стореното. Той изуми всички присъстващи, като отказа споразумението и осъди първокурсника на пет години затвор, последвани от две години изпитателен срок, а условието беше да не близва и капка алкохол през това време. Шофьорската му книжка щяла да му бъде върната след изтичането на двете години, а дотогава нямал да има право да шофира. Съдията го попита дали разбира условията и присъдата и Джими кимна. По бузите му се стичаха сълзи. Беше се надявал на полека присъда, а адвокатът му обясни, че ще излежи три от петте години. Това беше много време и веднага се виждаше, че той е напълно неподготвен за онова, което му предстоеше в затвор, пълен с изнасилвачи и убийци. Габи обаче беше негова жертва и беше мъртва.

Съдията удари с чукчето и всички се изправиха. Приставът пристъпи напред с един заместник-шериф. Сложиха белезници на обвиняемия и го отведоха. Майка му се разхлипа истерично, съпругът й я прихвана и я изведе от съдебната зала. Тя дори не погледна семейство Томас, нямаше сили. Загубата й бе толкова голяма, че в момента не можеше да мисли за тяхната, единствено за онова, което щеше да се случи със сина й.

Всички напуснаха тихо съдебната зала. Семейство Томас бяха потресени. Момчето, убило Габи, беше на същата възраст като нея, но приличаше повече на дете като Мишел, а тя не би оцеляла в затвора. Ала той се беше напил и бе убил Габи, дори се бе опитал да избяга. Колкото и да беше болезнено за родителите му, справедливостта бе възтържествувала.

Никой не проговори на излизане, дори Били беше притихнал. Случилото се току-що нямаше да върне Габи, но момчето, което я беше убило, си получи наказанието. Изи усети неприятен вкус в устата, докато стоеше под юнското слънце пред сградата на съда. Тя погледна приятелите си, те бяха не по-малко шокирани. Беше ужасно, когато убиха Кевин. Сегашната трагедия също бе ужасна. Джеймс Едмъндсън щеше да отиде в затвора. Така действаше системата. Качиха се в колите, с които бяха дошли, и още същия следобед заминаха за Сан Франциско. За тях кошмарът беше приключил, докато за момчето, убило Габи, той тепърва започваше.