Даниел Стийл
Приятели завинаги (12)

12.

Всички семейства се вълнуваха, че децата им се прибират за празниците. Къщите им се оживиха.

Семейство О’Хара се наслаждаваха неимоверно на гостуването на Шон и бяха безкрайно щастливи, че го виждат и имат възможност да са с него, че приятелите му влизат и излизат от къщата. Майк и Били си говореха за футбол. Той беше гледал всички мачове на университета и възнамеряваше да замине заедно с Шон и Кони за Лос Анджелис, за да види играта на Били на стадион „Роуз Боул“.

Обсъждаха мачовете през сезона и колко щастлив е той, че са го пуснали да играе още от самото начало на футболната му кариера и че досега се справя блестящо като най-младия куотърбек в отбора. Майк не се съмняваше, че Били ще направи забележителна кариера във футбола. Всички, които го познаваха, се гордееха с него. В дома на семейство Томас Мишел и Габи обсъждаха оживено всичко, което искат да свършат заедно, а къщата на семейство Нортън жужеше от живот и вълнение с пристигането на Били. Брайън не можеше да си намери място от радост, че го вижда, а близначките, както обикновено, искаха внимание. Момчетата и момичетата от Великолепната петорка бяха истински щастливи, че ще бъдат заедно цяла седмица.

Всеки от тях беше липсвал ужасно много на останалите.

Мерилин и Джак организираха коледно парти и поканиха всички, както децата, така и възрастните. Семейство О’Хара дойдоха, но не останаха дълго, не им беше до празнуване. Джуди и Адам пристигнаха с Габи и Мишел, а Били не се отдели от Габи по време на партито. Анди дойде с майка си, тъй като баща му пишеше нова книга и се беше затворил, за да работи. Джеф доведе Дженифър и Изи. По-късно Мерилин отбеляза пред Кони, че Дженифър е красива и се държи мило с Изи, макар че Изи все още се страхуваше двамата с баща й да не се оженят и да си родят деца. Въпреки това момичето признаваше, че Дженифър е приятен човек.

Семейство О’Хара им бяха предоставили къщата на езерото Тахо за седмицата между Коледа и Нова година, за да отидат на ски в долината Скуо. Били се връщаше за тренировки в Ел Ей и щеше да остане само един ден. Останалите щяха да прекарат седмицата на езерото. Шон покани и други приятели, все момичета. Майк и Кони им имаха доверие, че ще пазят къщата, а и никога досега не бяха създавали неприятности.

Децата бяха щастливи, когато потеглиха към Тахо с два вана, пълни с хора, ски и багаж. Къщата беше голяма, с достатъчно място за всички и обща стая, в която можеха да настанят доста хора. Бяха шумна група и всички се включиха с желание в приготовленията за вечеря. Единственото условие на семейство О’Хара беше да не се пие и всички единодушно се подчиниха, въпреки че Били извади познатата манерчица от джоба си. Шон му каза да я прибере и той го послуша. Шон не пиеше, откакто го арестуваха за шофиране в нетрезво състояние.

Вечерта седнаха около камината, обсъдиха колежите и съквартирантите си, а една вечер Изи и Анди разговаряха надълго и нашироко за „Харвард“. Анди обичаше университета и я убеждаваше да се прехвърли, но тя отвърна, че засега е доволна и предпочита да остане в Калифорния. Освен това й беше приятно, че Габи и Били са наблизо в Ел Ей — все едно семейството й беше в същия град. Анди много се оплакваше от трудностите в подготвителния курс по медицина, но дори за миг не се бе поколебал, че може да започне да учи нещо друго, също както Били открай време знаеше, че иска да играе футбол. Нали това очакваха родителите им. Майката на Изи все още искаше тя да запише право, но Изи дори не се замисляше за тази възможност. Курсът по психология много й допадаше и тя обмисляше да се занимава с психология в бъдеще. Следващия семестър щеше да запише психология на необичайното поведение, което й се струваше интересна специалност, макар и малко страшничка. Съветникът й я увери, че ще й хареса. Тя обаче все още не си беше избрала специалност. Най-голямото й желание беше да работи с местните жители на развиваща се страна в продължение на едно лято или да постъпи някъде като стажантка веднага след колежа. И тя като баща си обичаше да помага на хората. Все още не бе решила как да го стори или на кого да помага.

Двамата с Анди продължиха да си говорят втората вечер, след като останалите си легнаха. В шкаф в кухнята намериха бутилка вино и без да се съобразяват с правилата, наложени от родителите на Шон, решиха да си пийнат. Шон вече си беше легнал — беше довел на езерото Тахо момичето, с което излизаше. Бяха се запознали в колежа. Тя бе страхотна скиорка и всички бяха единодушни, че има невероятно тяло. Спеше при останалите момичета, но Шон се надяваше връзката им да стане по-различна до края на седмицата и бе доста обнадежден. Изи видя как я целува в коридора по-рано същата вечер, но все още не бе постигнал желания успех.

— Кажи, ти още ли си девствен? — обърна се закачливо тя към Анди, докато допиваха забранената чаша вино, което направи въпроса по-вълнуващ. — Има ли готини парчета в „Харвард“? — Донякъде се шегуваше, но не съвсем. Макар да беше един от най-добрите й приятели, Изи открай време го намираше за много привлекателен. Просто не искаше да съсипе дружбата им и все още бе така.

— Странно, че питаш — отвърна той надуто, след това се разсмя. — Да, по дяволите, още. Непрекъснато ни блъскат разни домашни. Нямам време нито за секс, нито за романтична връзка, ако искам да изкарвам прилични оценки.

— Лошо. И аз не се справям особено добре в това отношение. Няма кой знае какъв живот в колежа. От миналото лято дори не съм излизала на среща, въпреки че съквартирантката ми се оказа най-голямата курветина в града. Изчуква всеки, който мърда. — Изи все още не бе имала сериозна връзка и започваше да чувства девствеността си като нещо неотменно. — Какво ще кажеш да се погрижим за тази работа заедно? Искам да се отърва от девствеността си. Ти също. Може пък след това да започнат да ни възприемат като по-отракани — предложи тя след втората чаша вино. Бяха изпили половината бутилка, а на тази надморска височина алкохолът им подейства с неподозирана сила. На Изи й се премрежваше погледът, докато наблюдаваше Анди, който я беше зяпнал напълно удивен. Тя изглеждаше сексапилна и красива с разпусната коса. Той я харесваше открай време, но същевременно я възприемаше като сестра.

— Ти сериозно ли говориш? — Поколеба се дали тя не се шегува, но разбра, че е сериозна. Мисълта за предложението й го развълнува повече, отколкото очакваше.

— Разбира се, защо не? Ами ако наистина се харесаме? Ако се харесаме повече, не просто като приятели. Може да се окажем страхотни в леглото, да ни идва отвътре. Може да стане точно така. Освен това всички, които познаваме, вече са правили секс. Останахме само ние. — Не беше точно така и те го знаеха. Шон също беше девствен или поне беше, когато замина за колежа в края на август, а не се бе похвалил с промяна. Били и Габи спяха заедно още от петнайсетгодишни и Изи знаеше, че повечето й колеги не са девствени от година, може би дори две. — Двамата с теб сме последните на тази планета, които не са вкусили насладата на плътта — рече тя и го погледна похотливо, докато отпиваше от третата си чаша вино. Анди тъкмо допиваше втората. Стори й се сексапилен и красив и тя усети силно привличане.

— Какво предлагаш? — Анди се беше настанил в единствената самостоятелна стая в къщата — не я делеше с никого, тъй като беше стаята на прислужницата. Изи кимна неопределено натам. Тя спеше в общата стая, така че там нямаше как да останат.

Преди някой от тях да се разколебае, Анди я потегли да стане, взеха бутилката вино и чашите и влязоха в стаята му. Неочаквано на него му се стори, че цялото му тяло тръпне, а Изи се олюляваше, докато го следваше в стаята, и се кискаше. Не беше сигурна какво да очаква първия път и се надяваше да не е прекалено болезнено. Беше чувала за какви ли не ужаси от приятелките си, но също така и за много възторг.

— Нямам презерватив — рече отчаяно той в тъмното, след като затвори вратата на малката стаичка. Виждаше лицето й на лунната светлина и тя му се стори много красива. Нямаше никакво намерение да пропусне подобна възможност, като събуди някого от другите, за да помоли да му дадат. За него Изи беше прелестна с едрите си кафяви очи, дългата чуплива кестенява коса, а сега му се предлагаше. Въображението му се развихри, докато тя сваляше ципа на дънките му.

— Имам ти доверие — рече простичко Изи за презерватива и започна да се съблича, а той смъкна дънките. Имаше дълги мускулести бедра и тяло, което никога не бе изглеждало по-добре, отколкото в този момент. Тя си свали пуловера през главата, разкопча сутиена и малките й съвършено закръглени гърди заблестяха като сняг на лунната светлина. Бяха сметановобели, Анди ги обхвана с длани и двамата се отпуснаха заедно в леглото. Той прокара ръце по тялото й и усети как получава страхотна ерекция, докато тя се чудеше какво ли ще изпита, когато влезе в нея. Постара се да не мисли за този момент, да не изпитва страх, докато затваряше очи, а той се настани между краката й. На предишните си срещи с момичета си беше позволявал доста волности, но никога досега не бе стигал дотук. Преди да успее да се спре или да обсъди положението с нея, вече беше вътре и никога досега не бе изпитвал нещо подобно. Миг по-късно тя изхлипа от болка, но Анди вече нямаше начин да се спре. Всичко стана бързо, неочаквано и приключи още по-бързо и неочаквано, той я прегърна за кратко и се зачуди тя дали не съжалява. Не съжаляваше. Анди беше зашеметен от възторг и единственото му желание бе да й каже, че я обича. Погледна я и забеляза, че е стресната, а там, където беше прехапала устните си, за да не извика, бе избила малка капчица кръв.

— Нараних ли те? — попита уплашено Анди.

— Не, добре мина. Всички казват, че втория път е по-лесно. — Тогава тя го привлече до себе си и двамата останаха прегърнати на лунната светлина. Искаше му се да я люби отново, но не желаеше да я нарани.

— Съжаляваш ли? — прошепна най-сетне той.

— Не, разбира се — увери го смело Изи, докато се питаше защо ли бе решила, че да спи с него е суперидея, когато започнаха да пият виното. Винаги го беше обичала, но не бе влюбена в него. Сигурна беше. Може би това бе подходящо изпитание, но тя знаеше, че двамата са започнали нещо сложно тази вечер, че той ще замине надалеч, в колеж, да следва медицина и ще отсъства дълго, много дълго. — Ами ти съжаляваш ли? — попита го тя в тъмното.

— Как бих могъл да съжалявам? — усмихна й се Анди. — Мисля, че винаги съм бил влюбен в теб. — Изи обаче не беше. Обичаше го като приятел, като брат. А да прави секс с него бе равносилно на кръвосмешение. Това беше повече от загубата на девствеността. Беше грешка и тя го знаеше.

— Трябва да се връщам при другите — прошепна Изи след малко. Не искаше да видят, че на сутринта излиза от стаята му, Анди също не искаше. Засега отношенията им не влизаха в работата на никого. Стана, за да я изпрати до общата стая, и се изправи гол, облян от лъчите на луната, също като млад гръцки бог. Дори Изи не остана безразлична към красотата му и й се прииска да изпитва различни чувства.

Сега единствената й мисъл бе ужасът да не е забременяла. Не бяха използвали никаква защита. Не се страхуваше, че може да прихване някоя болест от него, боеше се единствено от бебе, това беше най-голямата заплаха. Не можеше да мисли за нищо друго.

— Не идвай с мен — прошепна тя и той я целуна, след това се облече и когато си тръгна, изнесе бутилката и чашите. Спря в кухнята, за да изхвърли последните няколко глътки в мивката и да пъхне празната бутилка дълбоко в боклука. Изми чашите и ги прибра, после отиде на пръсти до общата стая, съблече се отново, облече си нощницата в банята, след като изми кръвта от краката си. Мислеше за Анди и се питаше какво ще стане сега. Родителите им щяха да са съсипани, ако тя забременее, особено неговите, не че нейните щяха да се зарадват. Дори не можеше да мисли за отговорността, която трябваше да поемат, а само за това, че бебето ще съсипе живота и на двамата. Анди тъкмо бе навършил деветнайсет и му предстояха десет, дори единайсет години учене, докато тя беше още на осемнайсет.

Отпусна се на леглото и се зави до брадичката. Другите не се събудиха, когато тя влезе, затова се опита да си припомни какво бе да се люби с него, но разбра, че не й се иска много. Единственото й желание беше да се унесе и да се озове на друго място, съвсем сама. Стаята лекичко се въртеше и тя усети как й прилошава, но миг по-късно заспа.

 

 

Изи не видя Анди, докато не седна да закусва на следващата сутрин. Момичето, което Шон беше довел, помагаше на двамата с Габи да направят нещо за хапване. Никой не я харесваше много, защото тя дърдореше непрекъснато и беше малко превзета. Бъбреше на висок глас, когато Изи влезе с пълното съзнание, че изглежда така, сякаш са я влачили диви коне. Присви очи на ярката дневна светлина и усети, че има ужасно главоболие. Виното и надморската височина й бяха подействали зле. Щом се събуди, си спомни какво се беше случило предишната вечер. Анди също. Той влезе в кухнята, сякаш бе крал на вселената, и се усмихна на Изи.

— Здрасти — поздрави разсеяно тя и седна на масата с чаша кафе.

— Добре ли си? — попита любезно той, но никой не забеляза. Те двамата винаги се държаха мило, тази сутрин нямаше нищо по-различно, освен за нея. Искаше й се да му каже за опасенията си, че е бременна. И преди беше чувала истории за момичета, които са правили секс за пръв път и са се оказали бременни. Майка му щеше да изроди бебето му след точно девет месеца. При тази мисъл усети как й се завива свят, а махмурлукът никак не й се отразяваше добре.

— Боли ме главата — отвърна тя и не обясни нищо повече, а той само кимна. И него го болеше главата от виното, но не му пукаше. Беше толкова развълнуван от стореното, от чувствата си към нея, че му се искаше да полети. Изи пък имаше чувството, че пълзи на длани и колене, и си пожела това да стане обичайния й начин на придвижване. Този ден летенето не беше за нея.

Анди похапна със завиден апетит и остана на масата в кухнята с другите. Габи започна да се маже със слънцезащитен крем, за да се подготви за ските. Не можеше да си позволи да почернее или да стане на петна, което щеше да й попречи да се явява на прослушвания, а и тя винаги се грижеше много за кожата си, редовно ходеше на масаж също като майка си.

Слънцето грееше, снегът изглеждаше страхотно. Всички бяха в добро настроение, готови за пистите, освен Изи. Тя отиде да се облече, а Габи я последва и я погледна унило, след като седна на ръба на леглото.

— Ти добре ли си? — попита я Габи и Изи бе готова да отговори с „да“, но после поклати глава и се разплака. Габи седна до нея и я прегърна. Двете бяха сами в стаята, защото другите момичета все още закусваха.

— Снощи направих нещо адски тъпо — рече приглушено Изи на рамото на приятелката си.

— Колко тъпо? — погледна я разтревожено Габи. Нямаше нови момчета, с които да сглупи, затова предположи, че става въпрос за наркотици.

— Ама адски тъпо — натърти нещастно Изи. — Правих секс без защитни средства. — Габи се отдръпна и я погледна объркано.

— Така ли? С кого? — Нямаше с кого да спи, освен с някого от най-добрите им приятели. Габи не можеше да си представи Изи да го направи с някое от момчетата, но очевидно грешеше. — С Шон ли? — Не се сещаше за друга възможност, въпреки че и тази й се стори малко вероятна. Изи открай време беше по-близка с него, отколкото с Били или Анди. Габи знаеше, че Шон й казва всичко, а тя е непрекъснато до него след смъртта на Кевин и много харесва майка му. Изи обаче поклати глава.

— Анди.

— Така ли? Леле… Не очаквах подобно нещо, въпреки че той е страшно красив. На мен ми прилича на дете. Просто си е такъв. — Габи й се усмихна. Били беше единственият, който приличаше на мъж, и дългогодишната им връзка ги бе направила по-зрели. В много отношения тя изглеждаше по-възрастна от Изи, която бе все още дете, студентка. Габи обаче беше жена, вече живееше в истинския свят, особено откакто завърши училище. — Да не би вече да си влюбена в него? — попита тя като загрижена майка.

— Не повече, отколкото преди — отвърна честно Изи. — Постъпката ми беше тъпа. Ще прецака всичко между нас. Ами ако забременея?

— Нищо ли не използва? Не пиеш ли противозачатъчни? — Изи поклати нещастно глава и Габи бръкна в несесера, който носеше, и извади кутийка хапчета. — Вземи. Пие се на следващата сутрин. Така няма опасност да забременееш. Понякога ми се случва да забравя да си изпия противозачатъчното или да съм болна. Ако пиеш антибиотици, противозачатъчните не действат. Така всичко ще се оправи и няма да имаш никакъв проблем. — Габи беше истинска енциклопедия и Изи взе хапчето от ръката й, след това го лапна и я погледна с огромна благодарност. Не искаше да губи нито минута.

— Благодаря. Бях готова да скоча от някоя скала.

— Няма проблем. Сега какво смяташ да правиш? За Анди питам.

— Не знам. Налага се да му кажа, че съм допуснала грешка. Харесвам приятелството ни такова, каквото беше. Та ние сме израснали заедно. При вас с Били е различно, защото сте двойка от години. За останалите от нас е просто голяма тъпотия. Освен това той ще учи още сто години. — Габи кимна в знак на съгласие. Всички бяха като братя и сестри, с изключение на тях двамата с Били.

— Какво ще му кажеш?

— Не знам. Ще измисля нещо. — Най-добре да си остане вкъщи днес. Не искаше да си признава, че има силен махмурлук. И без това беше разкрила нещо достатъчно неприятно, поне от нейна гледна точка. — Цялата тази работа беше моя идея. Аз му предложих, за да се отървем от девствеността си. Оказа се обаче, че не е чак толкова просто. Нещата се усложняват прекалено бързо. — Страхът от забременяване беше напълно достатъчен, за да я върне обратно на земята. А пък страхът да не съсипе приятелството им бе също толкова ужасен.

— Сигурно и той се чувства по същия начин — увери я Габи.

Оказа се, че той съвсем не се чувства така. Беше на седмото небе от случилото се снощи и докато беше на ски, си повтаряше, че е влюбен в Изи, представяше си как се любят и едва не се заби в едно дърво, толкова беше разсеян. Шон извика и го предупреди, а след това хубаво му се накара. Анди беше във възторг и погледна Изи разочаровано, когато следобеда тя му каза, че стореното предишната вечер е грешка.

— Толкова зле ли ти беше? — Той бе съкрушен от мисълта, че се е провалил ужасно в първото си сексуално приключение.

— Не, разбира се. Малко ме боля, но всички казват, че втория път е различно. Просто не искам да съсипя досегашните ни отношения. Ти си ми като брат, да не говорим, че през следващите сто години ще учиш медицина. — Той веднага усети, че не е само това. Тя просто не беше привлечена от него, но се опитваше да пощади чувствата му. — Ако започнем връзка и не се получи, ако се нараним, ще се намразим, а не искам да става така. Ти означаваш твърде много за мен. Не искам да те изгубя за нищо на света. — Това, че е безкрайно важен за нея, донякъде бе ласкателно, въпреки това Анди се почувства наранен, сякаш се бе провалил сексуално. — Много си красив — увери го Изи. — Имаш великолепно тяло. В леглото си страхотен или поне ще бъдеш. Просто не искам да заменя приятелството ни за безсмислен секс. — Той отново я погледна обидено.

— За теб безсмислен ли беше? За мен означаваше много.

— За мен също. Само че снощи и двамата бяхме пияни. Искам да защитя приятелството ни. Завинаги! Не искам да го сменя със секс. Не си струва. — Тя беше по-разумна от него, а в някои отношения и по-зряла, след като вече бе наясно с посоката, в която бяха поели. Освен това беше права, той щеше да учи дълги години. Десетгодишна връзка от разстояние нямаше да се получи. Анди също беше наясно. Просто не искаше да се откаже от онова, което бе открил снощи, поне не толкова скоро.

— Не можем ли да имаме и двете? — попита инатливо той. — И приятелство, и секс? Не е ли това любовта?

— Аз вече те обичам. Знам го. Не ми трябва секс с теб, за да го проумея. Ами ако ти ми изневериш, докато учиш, или аз на теб, докато съм в Ел Ей? Какво ще стане тогава? Ще се намразим. Не искам да става така, Анди. Снощи беше хубаво, специално, въпреки това си остава грешка и за двамата. — Изи беше категорична и същата вечер той си легна рано, избягваше я на вечеря и не криеше, че е обиден. Шон забеляза и по-късно я попита какво става.

— Да не би с Анди да сте се скарали? — Ако беше това, то се случваше рядко. Дори когато не бяха съгласни един с друг, те никога не се караха, никога не се обиждаха. Отношенията им бяха безценни, бяха ги поддържали такива цели тринайсет години.

— Не, най-обикновен политически спор. Нищо важно. — Анди обаче не скри колко е нещастен.

— Между другото, дължите на родителите ми бутилка вино — подхвърли небрежно Шон и Изи усети как я обзема паника. — Нали знаеш правилата? — Той я погледна строго. Беше видял бутилката в боклука, когато бе изнесъл чувала с отпадъци.

— Страшно съжалявам. Щях да купя нова. Снощи я взех.

— Заради това ли се скарахте с Анди?

— Да, той ме видя, че я взех и я изпих. Прочете ми безкрайна лекция. Казах му, че втори път няма да направя подобно нещо. — Това бе съвършеното извинение за напрежението между тях и Шон повярва.

— Анди винаги постъпва правилно. Както и да е, повече не прави така. Нашите едва ли ще забележат, но ще накарам някой да купи вино, преди да се приберем.

— Благодаря ти. — Няколко минути по-късно тя му подаде банкнота от двайсет долара.

Двамата с Анди се избягваха през останалата част от времето, но в последния ден той се опита да поговори с нея.

— Извинявай, Изи. Просто останах разочарован от онова, което каза. Мислих по въпроса цяла седмица и държа да ти кажа, че си права. — Прегърна я и я притисна до себе си. — Обичам те. Не искам да прецакам приятелството ни. — След това зашепна на ухото й, за да не чуе никой друг. — Имаш невероятно телце, така че, ако решиш нещо друго…

— Няма — увери го тя, разсмя се, след това отново стана сериозна. — Не трябваше да го правим. — Анди не беше на същото мнение, една връзка с нея му се струваше наистина привлекателна в много отношения. Изи беше умна, красива и той я обичаше, но дългогодишното им приятелство усложняваше отношенията им и те се чувстваха като прелюбодейци. Той си даваше сметка, че тя постъпва по-умно, като прекъсва връзката, но на него много му бе харесало да е с нея.

— Аз пък се радвам, че го направихме — отвърна Анди, отново спокоен. Беше преодолял първоначалното си разочарование и краткия гняв към нея. — Добре поне, че вече не сме девствени, и се радвам, че първият път беше с теб. По-добре с приятелка.

Изи се съгласи с него, въпреки че цялата тази работа вече не й се струваше чак толкова важна, след като вече не беше девствена. Май наистина беше по-добре, че Анди й беше първият. Двамата поне се обичаха, дори само като приятели, но за нея това не беше зашеметяваща любовна връзка, макар че за него можеше и да се превърне точно в такава. Тя просто не бе привлечена и сега беше напълно сигурна. Онази вечер виновно бе изпитото вино.

Ето че отново бяха добри приятели, нищо повече. Изи искаше да загърби преживяното, макар че Анди се отнасяше с огромна нежност по напълно различен от преди начин и тя знаеше, че винаги ще помни първия път с нея. Доволна беше, че Габи й даде хапчето, което да я предпази от бременност; така избегна на косъм опасността, която щеше да съсипе живота и на двамата.

Бяха в чудесно настроение, когато поеха обратно към града преди Нова година. Шон така и не постигна успех с момичето, което бе довел, но след няколко дни тя вече го дразнеше толкова много, че не му пукаше. На следващия ден заминаваха за Лос Анджелис, за да гледат мача на Били на „Роуз Боул“. Бащата на Били беше наел автобус и щеше да заведе група приятели, а останалите щяха да пътуват със самолет. Мерилин и Джак щяха да организират в хотела парти за Нова година за родителите. Знаеха, че Били няма да е с тях вечерта преди мача. Анди, който пътуваше за Бостън на първи януари, нямаше да замине с тях.

Изи бе донякъде доволна, че Анди няма да дойде. Искаше да си дадат малко време и се радваше, че ще бъдат далече един от друг, за да позабравят глупостта, която извършиха на езерото Тахо и да не им се прииска да го направят отново. Тя си нямаше доверие — Анди беше много красиво момче и не искаше отново да се остави на чара му.

Всички от Сан Франциско пристигнаха навреме, за да празнуват Нова година заедно. Някои си бяха взели стаи в Пасадина, а Шон и родителите му имаха резервация за хотел „Бевърли Хилс“. Габи и Изи се видяха с Шон за вечеря в „Поло Лаундж“. Същата вечер Били беше с отбора. Обясни, че трябвало да научи един милион маневри за мача, и Габи знаеше, че е подложен на огромен стрес. Трябваше да си легне не по-късно от десет същата вечер. След вечерята в „Поло Лаундж“ Изи, Габи и Шон отидоха в хотела на Мерилин и Джак. Малкото шумно парти изглеждаше приятно. Всички очакваха с нетърпение да видят Били на терена. Обсъждаха утрешния мач и се надяваха той да се справи блестящо. Беше чакал този момент цял живот и всички се гордееха с него. На следващата сутрин семейство О’Хара наеха ван и взеха останалите, за да видят парада на розата в Пасадина. Брайън не можеше да си намери място, а Габи се тревожеше за Били. Парадът внесе разнообразие в деня им, а след него отидоха да видят невероятните цветни шейни по „Сиера Мадре“ и булевард „Уошингтън“.

Заеха местата си много преди играта. Изи знаеше от Мерилин, че Лари също ще присъства, вероятно с приятели и цяло ято млади момичета. Мерилин прошепна на Джак, че се надява Лари да не е пиян-залян и да не направи нещо, с което да засрами момчетата. Денят беше прекрасен, слънчев, времето беше топло. Изи и Габи бъбреха с Мишел, Брайън се нареди за сувенири, докато Майк купуваше напитки и храна за всички. Чакането им се стори безкрайно, но най-сетне познатите алени и златни екипи на „Троянците“ грейнаха на игрището и тълпата полудя. Мажоретките танцуваха, публиката надуваше свирки, носеше се музика. Великолепните цветни шейни от сутрешния парад бяха паркирани настрани. Играчите на отбора от Алабама изглеждаха впечатляващо, когато излязоха на игрището. И двата отбора бяха страхотни. Играта започна. Калифорнийският университет поведе с лекота, след това Алабама вкара два гола в последната четвърт. По време на четвъртата четвърт бяха уморени.

Лари аплодираше лудешки сина си няколко реда по-напред. От двете му страни имаше млади момичета в къси бели полички и блузки с презрамки, които приличаха на мажоретки, а той разговаряше с цял ред приятели, които бе довел да гледат мача. Всички аплодираха играчите. Лари буквално бе живял за този момент и Били осъществяваше мечтите му.

Над стадиона беше увиснал малък наблюдателен дирижабъл, който заснемаше всичко на терена, и в последната четвърт, благодарение на брилянтния план на треньора, Били направи окончателния печеливш тъчдаун. Той спечели мача за университета и стана играч на „Роуз Боул“, взе голямата награда, което бе невероятна чест. Никой от тях нямаше да забрави момента, когато му връчиха трофея. Мерилин плачеше, докато гледаше, а Джак я прегръщаше. Шон и момичетата подскачаха и крещяха, а Брайън изтича на пътеката и извика името на брат си. Всички, пред чиито очи беше раснал, се почувстваха безкрайно радостни. Денят беше велик за Били, за онези, които го обичат, и за отбора. Лари дори се обърна към Мерилин и й помаха. Това бе един от онези съвършени моменти, които се случват веднъж в живота.

Семейството на Били и приятелите се изнизаха от местата си заедно с почти деветдесет хиляди фенове и го изчакаха пред съблекалнята. Искаха да го поздравят за невероятната игра. За тази вечер бяха предвидени празненства, на които той покани Шон, Изи и Габи. Останалите от групата щяха да вечерят заедно в Ел Ей. Бяха във възторг от видяното. Най-сетне, почти час по-късно, той излезе широко усмихнат. Майка му го прегърна първа, целуна го, той на свой ред целуна звучно Габи по устните и я увери, че я обича. Прегърна я и я завъртя. Това бе най-щастливият ден в живота му. Всички се гордееха с него и бяха безумно щастливи, че го познават. Лари се беше опитал да си пробие път до съблекалнята, после си тръгна с автобуса, нает специално за случая. Все пак успя да изкрещи поздравленията за сина си.

На отбора бяха направени проби за наркотици, преди да напусне съблекалнята. Това бе стандартната процедура при шампионските мачове, така че всички проявяваха достатъчно здрав разум и бяха чисти.

Били трябваше да се върне в колежа с отбора. Бяха ангажирали огромни луксозни автобуси и по пътя към Лос Анджелис настроението бе приповдигнато, празнично. Това беше първият шампионски мач на Били и той се надяваше да е началото на дълга поредица.

Шон, Габи и Изи го видяха чак на партито по случай победата в „Емпайър“ в Холивуд в единайсет часа същата вечер. Всички бяха развълнувани като него. Той прегръща Габи цяла вечер и към два след полунощ отиде до тоалетната с Шон, преди да си тръгнат. Застанаха пред писоарите един до друг, както бяха правили хиляди пъти в училище, и в този момент Били извади малка кутийка с хапчета от джоба си и я подаде дискретно на Шон. В банята нямаше друг и отначало Шон не разбра какво става. Били не каза и дума, просто го погледна въпросително и му подаде кутийката. Дискретният начин, по който протегна ръка, веднага разкри на Шон, че става въпрос за нещо забранено.

— Какво е това? — попита го той шокиран. Били дръпна ципа на панталоните си и се изсмя. Шон също дръпна ципа на своите и се обърна към него.

— Кажи ми какво е това?

— Екстази, мой човек. Не се впрягай. Нали ни тестваха след мача. Добре съм.

— Не си — тросна се Шон, стисна приятеля си за реверите и го блъсна в най-близката стена. Били беше много по-едър от него, но Шон го изтласка назад без усилие и го задържа. Били бе изумен. — Да не говорим, че това изобщо не е гот — рече Шон. — Не разбираш ли? Брат ми умря заради тази гадост. Застреляли са го, докато е купувал наркотици, за да ги продава. Всеки път, когато купиш нещо такова, подкрепяш цяла индустрия гадове, които убиват хората, да не говорим, че и теб ще убие накрая. Хареса ли ти онова, което се случи днес? — И двамата знаеха, че му е харесало, защото цял живот бе тренирал за този момент, защото живееше за него и имаше намерение да напредне много повече. Притежаваше и талант, за да го постигне. — Ако ти е харесало, недей да прецакваш всичко както за себе си, така и за останалите. Обичам те, човече. Сега изхвърли тези гадости. — Той изтръгна кутийката от ръката на Били и я изхвърли в кошчето. — Не си прецаквай живота като брат ми. — Ако те видя отново да направиш подобно нещо, да знаеш, че ще те убия! — Шон трепереше от ярост.

Били стоеше спокойно и го наблюдаваше. Едва сега разбра какво става.

— Всички вземат — отвърна тихо той. — Просто трябва да знаеш кога — след като те тестват.

— Ще се издъниш — рече Шон с разкривено лице. Моля те, много те моля, недей — умоляваше той. Били го прегърна през раменете и го изведе от тоалетната все още разтреперан. Момичетата ги чакаха и Изи веднага разбра, че става нещо, но Габи, изглежда, не забеляза. Тя не откъсваше поглед от Били. Двамата щяха да отидат до нейния апартамент, преди той да се прибере в общежитието.

Оставиха Изи в общежитието, след това Шон в хотела му и двете момчета, израснали заедно, се прегърнаха силно. В тази прегръдка бе вложен както страхът на Шон, така и обичта. След това той слезе от автомобила. Беше му казал всичко в тоалетната, когато изхвърли хапчетата екстази. Били знаеше колко много приятелят му държи на него, а и той обичаше Шон, но сега вече живееше в различен свят, свят, в който животът течеше на бързи обороти, хората мислеха и действаха светкавично, свят, който тръпнеше в очакване на големите пари. Едва щеше да дочака да завърши колежа и да започне да играе в Националната футболна лига. Мачът от шампионата беше разпалил апетита му.

На следващия ден вестниците бяха пълни с хвалебствия за Били. Имаше и страхотни снимки, когато прави победния тъчдаун, а „Ел Ей Таймс“ го нарече най-готиния новобранец на планетата. Мерилин изряза всички материали, за да ги запази.

На сутринта, преди да замине, Шон позвъни на Изи. Щеше да лети от Лос Анджелис за Вашингтон. Предстоеше му да подготви доклад, преди часовете да започнат, и му трябваше време за проучване.

Предната вечер, колкото и да бе странно, на Изи й се стори, че между Шон и Били се беше появило някакво напрежение. Любопитството не я оставяше на мира. Веднага бе забелязала, че Шон е разстроен.

— Какво стана между вас с Били снощи? — попита тя.

— Нищо — отвърна небрежно Шон. — Поговорихме си по мъжки. — Не искаше да й каже, че е предал послание от убития си брат, но се надяваше да е успял. Кевин го нямаше вече седем месеца и това бе променило живота му завинаги. Сега вече нямаше място за отклонения, за половинчата мерки, за компромиси или изключения. Онова, което Били искаше да направи снощи в тоалетната, убиваше хора. Хора умираха заради тази гадост. Според Шон онези, които продаваха тези хапчета, бяха убийци и трябваше някой да ги спре. Много се тревожеше за Били. Сега в света му имаше толкова много изкушения. Той обаче не каза и дума на Изи. Отново й заръча да се пази. Тя беше разумно момиче, здраво стъпило на земята, и той бе сигурен, че няма да тръгне по лош път. Били обаче живееше на ръба. Откакто се появи флашката за алкохол, когато родителите му се разделиха, Шон знаеше, че го грози опасност, също както усещаше, че нещо не е наред с Кевин.

— Ще се прибереш ли за пролетната ваканция? — попита го Изи.

— Може би. Някои от групата ми ще заминат на мисия за Перу, за да проучват правителството. Мислех да отида с тях. Още не съм решил. Знам, че мама иска да се прибера вкъщи.

— Да, и аз искам — отвърна тихо тя. Той й липсваше. Всички й липсваха. Добре поне, че виждаше Габи доста често. Анди и Шон обаче бяха твърде далече. Понякога имаше чувството, че са на друга планета — единият в Бостън, а другият във Вашингтон, окръг Колумбия.

— Ще ти кажа по-нататък — обеща Шон. Затвориха и Изи усети, че той вече й липсва. Усмихваше се, докато мислеше за него, а и за това как Били спечели мача предишния ден. Беше прекрасно януарско утро, всичко вървеше чудесно, когато отиде да обядва с останалите. Всички бяха развълнувани от голямата победа на Били. Това бе началото за него, както и за всички тях. Когато го видя да влиза в ресторанта, тя се зарадва за него и в очите й бликнаха сълзи. Той изглеждаше като най-щастливия човек на света.