Даниел Стийл
Приятели завинаги (11)

11.

Децата се прибраха за Коледа, някои по-рано от другите, в зависимост от учебната програма. Домовете им ги очакваха богато украсени за празника, къщите отвън бяха окичени със светлини, коледните елхи блестяха вътре.

Тази година Кони беше украсила тяхната с натежало сърце. Майк дори не я погледна. Обикновено той слагаше светлините отвън, но сега нямаше желание и не й помогна и с елхата. Тя я украси сама една сутрин, докато плачеше за Кевин. Искаше й се обаче всичко да е готово, когато Шон пристигне.

Семейство Уестън всяка година купуваше изкуствени елхи с красиви играчки. Анди знаеше какво да очаква, въпреки че предпочиташе малко поизкривените, не толкова елегантни истински елхи в домовете на приятелите си, най-вече у Били.

Мерилин и Джак много се постараха. Имаха доста поводи за празнуване. Това щеше да е първата Коледа на близначките и Брайън помогна на Джак да сложи светлините. Дори поставиха елен на покрива и осветен Дядо Коледа в двора отпред. Знаеха, че е доста кичозен, но им хареса, както и на всичките им приятели.

Джуди поръчваше бяла елха всяка година, украсяваше я със сребърни и златни играчки за Габи и Мишел и поставяше венчета в двата цвята на вратата. Тя беше в чудесно настроение. Преди Коледа си беше инжектирала филъри около очите и остана доволна от резултата, а Адам каза, че много му харесва. Новият й ягуар пристигна седмица преди празника. Мишел беше много по-добре. Габи беше включена в националната кампания за известен козметичен продукт и бе получила добри пари. Кариерата й на манекенка беше във възход и през януари започваше курс по актьорско майсторство.

Брайън беше редовен посетител, откакто Мишел излезе от болницата. Тя изглеждаше по-добре и училището й вървеше. Вече не изглеждаше толкова стресирана и се зарадва, че Габи ще се прибере. С изненада откри, че сестра й й липсва. Досега тя бе привличала цялото внимание на майка им, но това вече не плашеше Мишел, тъй като се беше научила да казва какво я измъчва й отстояваше мнението си. Двамата с Брайън често обсъждаха този въпрос, понеже и той бе прекарал целия си живот в сянката на Били. Не беше никак лесно да достигне и надмине постиженията на брат си, който участваше във всеки мач на университета, въпреки че бе за пръв сезон в отбора. Там имаха огромна нужда от него, защото куотърбекът им се бе оттеглил след нараняване. За Били това бе огромен късмет и всички семейства, които го познаваха, сега го гледаха по телевизията. През януари го очакваше важен мач от шампионската лига в Роуз Боул. Габи възнамеряваше да присъства, а родителите й, Шон и семейство О’Хара също щяха да отидат. Джак и Мерилин пък щяха да заведат Брайън.

Животът на Габи изглеждаше много по-зрял, отколкото животът на Изи. Тя си имаше апартамент, непрекъснато се явяваше на прослушвания като манекенка и бе напълно отдадена на кариерата си. Вече не се притесняваше за тестове и изпити, за доклади и реферати. Беше попаднала в истинския свят. Били нямаше търпение да направи същото. За него колежът беше просто мост към заветната цел да играе в националната футболна лига.

Трябваше да изиграе още една последна игра преди коледната ваканция и щеше да се прибере у дома сам, а Изи и Габи взеха заедно полет от Ел Ей и се качиха на едно такси от летището до града. Габи остави Изи у тях и й пожела успех, но приятелката й слезе с мрачно изражение. Дженифър се беше пренесла да живее у тях веднага след Деня на благодарността и тя се прибираше за пръв път след това важно събитие. Питаше се дали ще бъде различно. Харесваше Дженифър, но не искаше да преживява промените, изтърпени от Били, ако някой ден баща й се ожени за приятелката си и си имат бебета. Изи бе доволна от досегашния си живот.

Тя помаха на Габи, когато таксито потегли, завъртя ключа и влезе в къщата, където живееше с баща си, а преди това с двамата си родители още откакто бе родена. Отначало всичко й се стори същото, след това забеляза, че канапето е преместено, че бюрото на баща й сега е до прозореца, дори книгите в библиотеката й се сториха различни. Имаше нов Люлеещ се стол, на всяка маса се виждаха вази с цветя. И играчките на елхата бяха различни. Щом приближи, забеляза, че не е закачено нито едно от любимите й украшения. Бяха купили нови и когато влезе в стаята си, неочаквано се почувства като гостенка в собствения си дом, въпреки че стаята й се стори същата. Остави багажа и седна на леглото, потърси и тук чужда намеса, но не забеляза.

Докато седеше, получи есемес от Шон, че тръгва от окръг Колумбия в буря, но ще се прибере късно вечерта и ще й звънне. Тя отговори с пожелание за безопасен полет и накрая добави, че се е прибрала и всичко у тях е много откачено. Той не й написа нищо повече и тя се запита дали вече не е в самолета.

В този момент се сети, че не е купила подарък на Дженифър, и следобеда отиде на Филмор Стрийт, за да хареса нещо. Накрая се спря на пуловер от „Марк Джейкъбс“ и фотоалбум за Куба, който не носеше някакво послание, а просто й беше харесал, и когато се прибра, се качи направо в стаята си. Струваше й се странно да седне в хола, имаше чувството, че е попаднала в чужд дом.

Чу, че Дженифър се прибира, и се отпусна на леглото. Остана, без да помръдва, тъй като все още не искаше да я вижда, но минута по-късно вратата на стаята й се отвори и Дженифър се стресна, когато я видя. Изи не бе издала нито звук.

— Я… ти си се прибрала… просто надникнах, за да се уверя, че всичко тук е наред, и да запаля лампите. Добре ли си?

— Добре съм — отвърна Изи и се изправи малко смутено. Криеше се, а Дженифър, изглежда, бе заподозряна какво става. — Просто съм изморена от пътуването.

— Гладна ли си? — Джеф й беше дал списък с нещата, които дъщеря му обича, и Дженифър беше купила всичко. Наясно беше какво изпитва Изи. Друга жена не бе живяла в къщата, откакто майка й си беше тръгнала преди пет години. За нея промяната беше огромна, не беше свикнала да дели баща си с никого. Дженифър се опитваше да улесни прехода. — Донесох сирене и франзела, пастета, който баща ти каза, че харесваш. — Погледна я с надежда и на Изи й се прииска да избяга.

— Не, благодаря. Довечера ще излизам с приятели. — Нямаше подобно намерение, но не знаеше какво друго да каже. Знаеше единствено, че няма никакво желание да си стои вкъщи. Габи й беше казала, че техните ще ходят на „Лешникотрошачката“, така че щеше да отскочи до тях. Нито едно от момчетата не се беше прибрало. Почувства се глупаво, че се държи така враждебно с Дженифър, но жената бе натрапница в дома й. Баща й обаче искаше да живее с нея. Колкото и да се опитваше да подходи разумно, Изи се чувстваше предадена.

Последва Дженифър в хола и я завари да подрежда на масичката за кафе списанията, които мислеше, че ще допаднат на Изи. Две веднага привлякоха погледа й, но тя не ги докосна и застана до коледната елха, след това се обърна обвинително към Дженифър.

— Къде са старите ни играчки?

— Баща ти ги прибра в кутии в мазето. Купихме нови. Някои от старите бяха доста поизтъркани. — Така беше, и все пак Изи ги обичаше. Почувства се като дете, докато разглеждаше елхата, и си каза, че старите избелели играчки, които познаваше още от детството си, й липсват. Новите бяха красиви, но не бяха същите. — Можем да ги качим, ако искаш — рече притеснено Дженифър. Беше в дънки и ботуши, с черен пуловер, който подчертаваше фигурата й. Освен това имаше дълга лъскава тъмна коса. Нямаше спор, че е красива и младее. Приличаше повече на връстница на Изи, отколкото на жена на трийсет и девет. Всеки ден ходеше на йога и беше в страхотна форма. Отпусна се на люлеещия се стол и погледна Изи, която веднага забеляза, че вече се чувства като у дома си. Очевидно столът беше неин.

— Няма нужда — отвърна момичето и седна на крайчеца на канапето с лице към нея.

Дженифър реши да повдигне въпроса, защото знаеше, че ако не го стори, седмицата ще бъде прекалено напрегната, докато Изи се върне в Лос Анджелис.

— Знам, че ти е трудно — започна тихо тя. — Може да се каже, че и аз преживях нещо подобно. Мама почина, когато бях на петнайсет, и заживях сама с татко. Той се влюби в най-добрата приятелка на мама и година по-късно двамата се ожениха. Тя имаше две деца, които не харесвах особено, бяха по-малки от мен. После двамата си родиха още две. Отначало ми беше кофти, дори я мразех, въпреки че много я харесвах, докато мама беше жива. Да не говорим, че известно време бях бясна на татко. Заминах да уча в колеж, избрах възможно най-отдалечения и нямах никакво желание да се прибирам у дома. Накрая разбрах, че двамата с татко много се обичат, че тя е съвсем подходяща за него, и днес сме добри приятелки. Не ми е майка и никога няма да бъде, но ми е чудесна приятелка, а една от дъщерите й е най-добрата ми приятелка. Обичам И полубратята си. Понякога са големи досадници, открай време са си такива, но са забавни и ги обичам. Татко почина миналата година, но се прибирам у нас винаги когато мога.

— Вие с татко ще се жените ли? Ще си родите ли деца? — попита с известно неудобство Изи.

— Не знам. Може би няма. Сега и двамата се чувстваме добре. — Може би Дженифър искаше да е така. От известно време Джеф намекваше за „обвързване“, но тя не се чувстваше готова. Не призна пред Изи. Знаеше, че ще й дойде твърде много. — Струва ми се, че ми е трудно да се обвържа, защото изгубих мама много млада. Не съм искала да се женя и да имам деца. Сигурно се боя, че ако се привържа твърде много към някого, въпросният човек ще умре. — Тя е напълно откровена, реши Изи, докато я гледаше в очите. Това бяха открити очи, Дженифър бе свестен човек.

— Жалко. Не си стара и можеш да имаш деца. — В този момент й се стори още по-млада. — Не съм предполагала, че татко иска още деца, но може да се окаже, че иска.

— Не сме говорили по този въпрос. Двамата с него просто живеем заедно. Засега това е напълно достатъчно. Каквото и да направи той, независимо дали е с мен или с друга, ти винаги ще си останеш негова дъщеря, специален човек в живота му.

— Той мисли, че ти си специална — отвърна тихо Изи.

— И аз мисля същото за него. — Дженифър се усмихна на Изи. — Това означава, че сме се събрали трима много специални под един покрив. Мислиш ли, че ще се сработим, за да се чувстваш добре? Все пак къщата е твоя.

— Може би. — Изи все още не беше сигурна, макар да трябваше да признае, че Дженифър наистина полага огромно усилие. Имаше чувството, че мястото й не е тук. Двамата обаче излизаха от доста време и тя отначало беше наясно, че нещо ще стане, ако продължат да излизат. Беше се надявала нищо да не се случи, но поне не бяха женени, а Дженифър говореше така, сякаш няма намерение скоро да предприеме тази стъпка. Може би и тя смяташе, че баща й е стар. Беше на петдесет и шест и Изи бе на същото мнение. Не ставаше въпрос за ходене по срещи, той все още бе красив мъж, а за брак с жена, седемнайсет години по-млада от него, с която да гради семейство. Той й беше страхотен баща, но не можеше да си го представи е други деца, както не можеше да си представи и из къщата да щъкат бебета.

— Кажи какво мислиш? — попита мило Дженифър. — Мога ли да направя нещо, за да ти е по-леко?

Изи се усмихна и й се прииска да отговори: „Да, върви си вкъщи!“. Тя обаче премълча, оцени усилията на Дженифър и колко много се старае да й подаде ръка. Едва ли й беше лесно. Остана трогната и от онова, което тя й разказа за майка си и мащехата си.

— С времето ще свикна. Просто всичко е различно — рече добронамерено тя. — Новият стол ми харесва, цветята са много красиви. — Почеркът й личеше навсякъде.

— Ще се видиш ли е майка си по Коледа? — Дженифър знаеше от миналата година, че Изи я вижда рядко. Катрин се беше преместила в Ню Йорк и пътуваше по-често от когато и да било. Майчинският й инстинкт така и не се бе проявил и тя се отнасяше към Изи като към чуждо дете.

— Не, тя е в Лондон. След няколко седмици ще мине през Ел Ей по работа. Тогава сме се разбрали да отидем на вечеря. — Дженифър кимна и не каза нищо. Не искаше да критикува майка й, но й беше мъчно за Изи, защото в живота й никога не бе имало любяща жена, единствено баща й. Затова самата тя беше огромна заплаха в очите на момичето.

— Ще извадя малко сирене и пастет в плато — рече тя и се отправи към кухнята. Няколко минути по-късно Изи я последва.

Дженифър бе подредила плато със сирена, украсени с грозде. Имаше и пастет, и франзела в кошничка със салфетка на червено и бяло каре. Докато се усети, Изи бе изяла половината пастет, беше пробвала два от любимите си вида сирене и седеше на масата в кухнята, разказваше на Дженифър за съквартирантката си и за проблемите с нея. Все още не беше решила дали да поиска нова съквартирантка, или да изчака и да си вземе апартамент през втората година. Мислеше да живее с Габи, но Били беше там непрекъснато, а тя нямаше желание да живее и с него. Това бяха съществени решения за живота на Изи и Дженифър предложи да поиска смяна на стаята, когато се върне. Защо да се измъчва до юни със съквартирантка, която не харесва.

Половин час по-късно все още обсъждаха въпроса, когато Джеф се прибра и остана доволен, че двете бъбрят в кухнята. Изи скочи в мига, в който го видя, и го прегърна, а той я притисна до себе си и се усмихна на Дженифър през рамо. Тя му кимна. Според нея нещата вървяха дори по-добре, отколкото беше очаквала. Беше готова да прояви търпение с Изи, докато тя свикне, че в дома й живее още някой.

Вечеряха заедно в кухнята. Дженифър беше купила две печени пилета, Джеф направи салата и специалната си паста, която Изи обожаваше. Накрая похапнаха сладолед, след това седнаха в хола и се порадваха на елхата. Лампите бяха загасени и само светлинните на коледната ела блестяха. Неочаквано Изи се почувстваха така, сякаш Коледа е дошла, и баща й пусна диск с коледни песни. Седяха заедно дълго, Дженифър се бе отпуснала на люлеещия се стол, а Джеф и Изи бяха един до друг на канапето. Дженифър беше достатъчно умна и не се приближи повече, остави им времето, от което двамата се нуждаеха. Очевидно беше, че много се обичат, че Изи боготвори баща си.

Най-сетне Изи се качи в стаята си и остави Дженифър и баща й да си говорят. Тъкмо си беше облякла нощницата, когато получи есемес от Шон: „Вкъщи съм“. Усмихна се, докато го четеше, и веднага отговори „Аз също“. Когато гасеше лампите, за да се отпусне в познатото легло, знаеше, че си е у дома. Все пак почти нищо не се бе променило, освен може би към по-добро.